Решение по дело №2740/2017 на Районен съд - Перник

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№937

гр. Перник, 24.11.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пернишкият районен съд, гражданска колегия, II – ри състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                                                                          Районен съдия: Адриан Янев

                                                                                                                                                                

като разгледа докладваното от съдията Янев гр. д. № 02740 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:  

Производството по делото e образувано по искова молба на “Теленор България” ЕАД срещу Г.Ц.Г. да бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 60,07 лева, представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга по допълнително споразумение от 28.01.2015 г. към договор от 05.02.2013 г. за мобилни услуги за мобилен номер № ********** (абонатен № *********), ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявление за издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане. Предявен е още иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 210,97 лева, представляваща неустойка по сключено допълнително споразумение от 28.01.2015 г. към договор от 05.02.2013 г. за далекосъобщителни услуги за абонатен № *********.

В исковата молба се посочва, че страните по делото сключили договор от 05.02.2013 г. за мобилни услуги за мобилен номер № ********** (абонатен № *********). Впоследствие на 28.01.2015 г. било сключено допълнително споразумение към договора, с което ответницата поела задължение да заплаща месечна абонаментна такса в размер на 10,99 лева. Във връзка със сключения договор и допълнителното споразумение към него били предоставени далекосъобщителни услуги (месечни абонаменти, разговори, смс – и, данни и допълнителни пакети), които не били заплатени от ответника. Сумата възлизала в размер на 60,07 лева и се отнасяла за периода от 25.12.2014 г. до 24.04.2015 г. Във връзка с посоченото неизпълнение ищецът едностранно прекратил договора на 25.04.2015 г. В тази връзка била начислена неустойка в размер на 210,97 лева съгласно т. IV.4 от допълнително споразумение от 28.01.2015 г. към сключения договор за мобилни услуги.

Подаден отговор на исковата молба, с който се оспорва основателността на исковите претенции. Заявява, че погрешно била начислена сума по една от месечните сметка, при което посетила офис на ищцовото дружество, където й обяснили, че ще се извърши проверка, за което трябвало да изчака. При следващото посещение на офиса било обясненото, че договорът е прекратен поради неплащане на месечни сметки. В тази връзка счита за неправомерно описаното поведение на служителите на ищеца. Пояснява, че не е извършвано потребление на далекосъобщителна услуга, а представените от ищеца фактури не отразявали реалното месечно потребление. Изразяват се доводи за недължимост на претендираната неустойка. Счита за нищожни общите условия на ответното дружество. Според ответника представените от ищеца документи не доказвали исковите претенции.   

Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

            Ищцовото дружество “Теленор България” ЕАД е депозирало пред районния съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу Г.Ц.Г. за сумата от 570,02 лева, представляваща стойността на незаплатена далекосъобщителна услуга, касаеща абонатен № *********, както и за сумата от 103,75 лева – мораторна лихва за периода от 11.05.2015 г. до 23.02.2017 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението.

Районният съд е издал заповед № 1047 от 10.03.2017 г. по ч. гр. д. № 01168 по описа за 2017 г. на Пернишки районен съд за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, за която е подадено посоченото заявление. Срещу издадената заповед за изпълнение е подадено възражение от ответницата Г.Ц.Г..

Следва да се остави без разглеждане като недопустима исковата претенция за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата в размер на 210,97 лева, представляваща неустойка по сключено допълнително споразумение от 28.01.2015 г.

Както по – горе се отбеляза в заповедното е издадена заповед за изпълнение на парично задължение за сумата от 570,02 лева, представляваща стойността на незаплатена далекосъобщителна услуга. В исковата молба е посочено, че неустойката от 210,97 лева, представлява част от сумата от 570,02 лева (разликата от 395,05 лева до 570,02 лева). В този смисъл съдът приема, че част от претендираното вземане в заповедното производство се търси на друго основание (неустойка) в исковия процес. Съгласно т. 11б от ТР № 4/2013 г. по тълкувателно дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС,  въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност. В този смисъл настоящият съдебен състав намира, че осъдителният иск следва задължително да е предявен като евентуален. Евентуално обективно съединяване на искове е налице, когато единият иск има спрямо другия положението на главен, като разглеждането на евентуалния иск се обуславя от изхода на делото по главния иск. Смисълът на допускането на евентуалния осъдителен иск се изразява в това, че въведеното ново правно основание да се разглежда само ако предявеното вземане се отхвърли на въведеното в заповедното производство правно основание, т. е. тази част от вземането да се претендира на две основание, при което за едното да е предявен установителен иск, а за второто – евентуален осъдителен иск.  Ищецът не е въвел твърдения, които да поставят в зависимост осъдителния иск с този по установителния иск, поради което не е налице евентуален осъдителен иск за част от същото вземане. Щом не е налице евентуално предявен осъдителен иск за част от същото вземане, то същият е недопустим по аргумент на дадените указания в т. 11б от ТР № 4/2013 г. по тълкувателно дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС. 

Другата искова претенция – тази по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК се явява допустима и следва да се разгледа по същество.

            По делото е представен договор за мобилни услуги от 23.12.2011 г., сключен между страните по делото, касаещ за мобилен номер № ********** (абонатен № *********). От същия се установява, че стойността на предоставения месечен абонаментен план за мобилни услуги възлиза на 9,90 лева. Обсъжданият договор е сключен при наличието на общи условия, които са приложени към делото.

            От представените по делото писмени доказателства се установява още, че на 28.01.2015 г. страните по делото сключили допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от 05.02.2013 г., касаещ мобилен номер на  ********** (абонатен № *********). Видно от т. I. 1 към споразумението страните са постигнали уговорка за стойността на месечния абонаментен план за мобилни услуги, която е в размер на 10,99 лева.

            Установява се, че ответното дружество издало фактури № ********** от 25.01.2015 г., № ********** от 25.02.2015 г., № ********** от 25.04.2015 г. и  кредитно известие № ********** от 25.03.2015 г. От заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че посочените фактури са осчетоводени от ищцовото дружество, а кредитното известие се отнася за сумата от 3,14 лева.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК за признаване за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 60,07 лева, представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга.

В тежест на ищеца е да докаже наличието на сключен между страните договор за преодставяне на далекосъобщителна услуга. Следва да се докаже съдържанието на това облигационно правоотношение – цена на далекосъобщителна услуга  (абонаментен план, допълнителни пакети, разговори, данни и смс – и). Ищецът следва да докаже, че е предоставил далекосъобщителна услуга на ответника, при което се дължи претендираната стойност на услугата.

Съдът намира, че се дължи стойността на месечния абонаментен план (9,90 лева, касаещ периода от 25.12.2014 г. до 25.01.2015 г. и 10,99 лева за останалия период). Общата стойност на абонаментните планове възлиза на 42,87 лева, като от тази сума следва да се приспадне сумата от 3,14 лева по кредитното известие. В тази връзка ищецът дължи сумата от 39,73 лева, за която исковата претенция следва да се уважи като основателна. Съдът намира, че цената за абонаментния план се дължи независимо от обстоятелството дали ответницата е ползвала услуги за мобилни разговори, смс – и, интернет и други, тъй като същите се заплащат допълнително съобразно тарифите на абонаментния план. В подкрепа на този извод е т.23, б. “б” от Общите условия на ищцовото дружество за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги, където е посочено, че месечният абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно в размер съобразно избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет.

По делото не се представиха доказателства за потребени услуги (извън стойността на абонаментния план), поради което исковата претенция за разликата от 39,73 лева до предявения размер от 60,07 лева е неоснователна. В допълнение следва да се отбележи, че едностранните счетоводни записвания не представляват доказателство за потребени мобилни услуги.

По разноските:

В полза на ищеца следва да се присъди сума в размер на 14,78 лева – разноски (държавна такса, адвокатски хонорар и възнаграждение за вещо лице) направени в исковото производство и 13,04 лева – разноски в заповедното производство, които суми са съобразени с уважената част на иска и общата стойност на предявените искове.

В полза ответника следва да се присъди сумата от 380,62 лева – разноски за адвокатски хонорар в в исковто производство и сумата от 374,55 лева – разноски в заповедното производство, които са съобразен с отхвърлената част на исковите претенции.

Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.Ц.Г., ЕГН **********, с адрес *** ДЪЛЖИ на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда № 6  сумата в размер на 39,73 лева, представляваща стойността предоставени далекосъобщителни услуги за периода от 25.12.2014 г. до 24.04.2015 г. по договор от 05.02.2013 г. за мобилни услуги за мобилен номер № ********** (абонатен № *********) и допълнително споразумение от 28.01.2015 г. към договора, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявление за издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск за разликата от 39,73 лева до пълния предявен размер от 60,07 лева, представляваща стойността на предоставени далекосъобщителни услуги по горепосочения период и договор.  

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустим в настоящото производство предявения от „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда № 6 срещу Г.Ц.Г., ЕГН **********, с адрес *** да бъде осъдена да заплати сумата в размер на 210,97 лева, представляваща неустойка по сключено между страните допълнително споразумение от 28.01.2015 г. към договор от 05.02.2013 г. за далекосъобщителни услуги за абонатен № ********* и ПРЕКРАТЯВА делото в тази му част.

 ОСЪЖДА „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда № 6 ДА ЗАПЛАТИ на Г.Ц.Г., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 382,04 лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство и сумата от 376,41 лева, представляваща направени разноски за адвокатски хонорар в заповедното производство.

ОСЪЖДА Г.Ц.Г., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда № 6 сумата от 13,70 лева, представляваща направени в исковото производство и сумата от 12,09 лева, представляваща направени разноски в заповедното производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.