№ 1156
гр. Пловдив, 25.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20225300502163 по описа за 2022 година
Производство по чл.437, ал.1 и сл. ГПК.
Постъпила е жалба вх.№ 18756/ 13.07.2022г. по описа на ОС-Пловдив от ИВ.
Д. АРН. от гр.Пловдив, чрез пълномощника си адв.М.Г. П. от с.П.,
обл.Пловдив против Разпореждане изх.№ 47921/ 31.05.2922г. постановено по
изп.д.№ 20168240400013/ 2016г. по описа на ЧСИ Константин Павлов , с рег.
№ 824, район на действие ОС-Пловдив, с което е оставено без уважение
поради липса на основание искането на жалбоподателката като длъжница в
процеса за прекратяване на изпълнителното производство на основание
чл.433, ал.1, т.8 ГПК. По изложени доводи в жалбата доводи се иска отмяна
на обжалвания отказ на ЧСИ за прекратяване на изпълнителното
производство, като се уважи молбата на жалбоподателката с вх.№ 3330/
29.04.2022г. по описа на ЧСИ К.Павлов за прекратяване на делото поради
неговото перемиране.
ОТ Банка ДСК АД/ правоприемник на Експресбанк АД/ - взискател по делото
и ТД на НАП – присъединен взискател, редовно уведомени, не вземат
становище по жалбата.
От Д.З. А. от гр.Пловдив, не е взела становище по жалбата.
1
Постъпили са мотиви по реда на чл.436, ал.1 ГПК от ЧСИ К.Павлов, в които
се излага становище за неоснователност на жалбата.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото
доказателства, намери следното:
Изпълнителното производство е образувано на 06.01.2016г първоначално от
„Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, с правоприемник в процеса „Банка
ДСК“ АД за събиране на вземане по Изпълнителен лист № 5044/ 01.06.2015г.
, издаден по ч.гр.д.№ 3032/ 2015г. по описа на РС-Пловдив за събиране на
вземания от солидарните длъжници ИВ. Д. АРН. от гр.Пловдив и Д.З. А..
След образуване на ИД видно от Запорно съобщение изх.№ 19808/
30.03.2016г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на
жалбоподателката при работодателя й „Европа 1“ ООД, в резултат на което са
постъпвали регулярно суми по изпълнителното дело в периода от 07.11.2016г.
и до м.март 2022г.вкл., както и след получаване от длъжницата на ПДИ изх.№
19811/ 30.03.2016г. са били извършвани внасяне на различни по размер суми
по изпълнителното дело, представляващи частични плащания за погасяване
на дълга, както следва на датите – 15.04.2016г., 16.06.2016, 19.07.2016г.,
16.08.2016, 16.09.2016г., 13.10.2016г., 07.11.2016г., 21.11.2016г, 23.11.2016г.,
25.01.2017г., 21.03.2017г., 24.02.2017г., 23.05.2017г, 26.06.2017г, 31.07.2017г,
24.08.2017г, 26.09.2017г., 25.10.2017г, 21.11.2017г, 23.01.2018г., 23.01.2018г,
27.03.3018г, , 20.04.2018г, 29.05.2018г, 28.06.2018г, 25.07.2018г, 11.09.2018г,
27.09.2018г, 24.10.2018г., 28.11.2018г, 28.12.2018г, 20.02.2019г , 20.02.2019г,
25.03.2019г, 25.04.2019г, 27.05.2019г, 24.06.2019г, 29.08.2019г, 25.09.2019г,
26.11.2019г, 30.12.2019г, 25.02.2020г, 19.03.2020г, 20.03.2020г, 23.04.2020г,
27.08.2020г, 25.09.2020г, 23.10.2020г, 24.11.2020г, 23.12.2020г, 26.01.2021г,
05.03.2020г, 24.03.2021г., 23.04.2021г, 26.05.2021г, 29.06.2021г, 23.07.2021г,
24.08.2021г, 24.09.2021г., 26.10.2021г, 21.12.2021г, 21.01.2022г, 22.02.2021г,
22.03.2022г, 28.03.2022г, 27.04.2022г. За тези извършени плащания са
представени по делото платежни документи , съответно платежни
нареждания за внесените и постъпили суми от длъжницата и нейния
работодател, комплектовани по изп.дело от л.68 до л.369 по преписката и
които платежи надлежно са отразени на гърба на ИЛ. Видно извършените
плащания постъпвали са суми в резултат на извършени доброволни плащания
от длъжницата и внасяни от работодателя в изпълнение на наложения запор
2
върху вземането на длъжницата за трудово възнаграждение за целия период
по висящото изпълнително производство.
С обжалвания акт на съдебния изпълнител отказът да се прекрати
изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК е мотивиран
с аргумента, че давността се прекъсва многократно – с предприемането на
всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие, изграждащо съответния способ. В хода на изпълнителното
производство и винаги в рамките на 2-годишния срок на перемпция, са
извършвани и/или са насрочвани или предприемани принудителни способи
срещу имуществото на длъжника. При така установените фактически
обстоятелства по делото, съдът намира жалбата за неоснователна.
С т.10 на ТР №2/ 26.06.2015г. по т.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС са дадени
тълкувателни разяснения относно юридическите факти, прекъсващи
давността съгласно чл.116, б.“в“ ЗЗД, обобщени в разпоредбата като
предприемане на действия за принудително изпълнение на вземането,
касаещи материално - правния институт на погасителната давност. Същите
юридически факти се отнасят и за прекъсване изтичането на двугодишния
процесуален срок за проявление на предпоставките за перемиране на делото
по силата на Закона на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, доколкото съобразно
цитираното тълкувателно решение при изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен
способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния изпълнителен способ, както и, че искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона
давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение. Сред нелимитивно изброените с тълкувателното решение
процесуални действия в изпълнителния процес се посочват : насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването
и извършването на продан и т.н. до постъпване на парични суми от проданта
или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнителното дело, изпращането и
3
връчването на показана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязло в сила разпределение и др.
С жалбата се поддържа доводът, основан на фактите, че с оглед последното
изпълнително действие за налагане на запор на ТВ от 21.06.2018г. до
наложения запор на ТВ на 16.03.2022г. се явява изтекъл двугодишния срок
като основание за перемиране на делото по силата на закона на основание
чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Доводът е неоснователен и не се подкрепя от
представените доказателства по делото. В периода от 02.07.2018г. - до
20.03.2020г., видно от платежните нареждания са направени от длъжницата
доброволни плащания чрез внасяне на суми за погасяване не дълга / л.183 –
л.252/ , както следва: на 02.07.2018г, 26.07.2018г, 14.09.2018г, 27.09.2018г,
02.10.2018г, 30.10.208г, 28.11.2018г, 30.11.2018г, 03.05.2019г, 31.05.2019г,,
30.08.2019г, 27.11.2019г, 02.01.2019г, 26.02.2020г, 20.03.2020г.
Следователно и независимо от постъпващите суми в резултат на извършено
разпределение на суми от наложения запор на ТВ, в посочения период не са
били налице условия и необходимост от извършване на такива активни
процесуални действия от страна на взискателя с цел удовлетворяване на
вземанията чрез иницииране на изпълнителни действия за принудително
събиране по делото, вкл. насочени да прекъсват процесуален срок за неговото
перемиране по смисъла на Закона. Извършваните описани доброволни
плащания от страна на длъжницата наред с постъпващите по наложения
запор суми не са обусловили правен интерес да се инициират и съответно
предприемат изпълнителни действия от страна на взискателя по
изпълнителното дело. Не се установява изтекъл двугодишен срок на
бездействие от страна на взискателя, осуетяващо висящността на
изпълнителния процес, както по смисъла на чл.433, ал.1, т.8 ГПК, така и по
смисъла на ТР№2/ 26.06.2015г на ОСГТК на ВКС с оглед описаните
доброволни плащания от страна на длъжника.
По така изложените съображения жалбата се явява неоснователна и като
такава следва да се остави без уважение.
Водим от горното и на основание чл.437, ал.3 ГПК, съдът
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане изх.№ 47921/ 31.05.2922г. постановено по
изп.д.№ 20168240400013/ 2016г. по описа на ЧСИ Константин Павлов , с рег.
№ 824, район на действие ОС-Пловдив, с което е отказано прекратяване на
изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК по
отношение на длъжницата ИВ. Д. АРН., ЕГН:**********.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.437,
ал.4, пр.ІІ ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5