Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 22.07.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „Е” въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иванка Иванова

                      ЧЛЕНОВЕ: Ивайло Димитров

                                      мл. с-я  Евелина Маринова

 

при секретаря Елеонора Георгиева, разгледа докладваното от съдия Димитров в. гр. дело № 7691 по описа за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №81138/03.05.2020 г., постановено по гр. дело № 38162/2018 г. по описа на СРС, 60 състав, „Застрахователно акционерно дружество „Б.В.И.Г.“” АД е осъдено да заплати на Агенция „П.И.“, по иск с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 498, ал. 3, вр. 493, ал. 1, т. 2 КЗ, сумата 193,02 лева, представляваща остатък от дължимо застрахователно обезщетение за имуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, причинените от ПТП, настъпило на 18.07.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 11.06.2018 г. до окончателното изплащане на дължимата сума; по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 37 лева, представляваща мораторна лихва върху претендираната главница за периода от 22.07.2016 г. до датата на подаване на исковата молба в съда - 11.06.2018 г., като са отхвърлени иска с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 498, ал. 3, вр. 493, ал. 1, т. 2 КЗ за разликата над уважения размер от 193,02 лева до пълния предявен размер от 266,02 лева; и иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения размер от 37 лева до пълния предявен размер от 51,28 лева, както и за периода от 18.07.2016 г. до 21.07.2016 г., включително.

С оглед изхода на спора и двете страни са осъдени да си заплатят взаимно разноски за първоинстанционното производство – в тежест на „З. „Б.В.И.Г.“” АД 317,48 лв., а в тежест на Агенция „П.И.“ - 82,52 лв.

Срещу така постановеното решение в осъдителната му част, с която в полза на ищеца са присъдени обезщетение за имуществени вреди в размер на 193,02 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, и мораторна лихва от 37 лева, е постъпила въззивна жалба от „Застрахователно акционерно дружество „Б.В.И.Г.“” АД с доводи за неговата неправилност. Счита за неправилен извода на СРС за дължимост на печалба и ДДС във връзка с обезщетяването на всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Поддържа, че в първоинстанционното производство ищецът не е представил доказателства за заплащане на дължимия данък добавена стойност, което обстоятелство е спорното в настоящия спор, като не са представени доказателства за извършени плащания за съответните твърдени ремонти. Поради това не било възможно да се установи дали извършването им е било отчетено като облагаема доставка по смисъла на ЗДДС или е била такава, която е освободена от начисляване на данък или с нулева ставка, още повече предвид обстоятелството, че Агенция „П.И.“ като държавен орган по принцип била освободена от заплащането на данък върху добавената стойност съгласно чл. 3, ал. 5 ЗДДС. Тъй като по общо правило доказването на вреди под формата на загуби подлежи на пълно и главно доказване от страната, която ги е претърпяла, поради липса на ангажирани от ищеца доказателства за извършено плащане на ДДС за ремонтните дейности, въззивникът счита иска за неоснователен. Предвид изложеното моли въззивната инстанция да отмени решението на СРС в обжалваната му част, като отхвърли искове за главница и мораторна лихва.

Въззиваемият ищец Агенция „П.И.“ оспорва въззивната жалба и моли решението да бъде потвърдено като правилно.

Въззивната жалба е подадени в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Софийски градски съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира подадената въззивна жалба за неоснователна, а обжалваното решение за правилно. На основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС, а по конкретно релевираните във въззивната жалба оплаквания е необходимо да бъде добавено и следното:

Пред настоящата инстанция не се спори между страните, че всички елементи от фактическия състав на отговорността на застрахователя - ответник по застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за обезщетяването на имуществени вреди, претърпени от ищеца във връзка с настъпило по вина на застрахования ПТП, на 18.07.2016 г., на АМ „Тракия“, км. 284 дясно, са се осъществили по твърдения в исковата молба начин, както и че част от претендираното застрахователно обезщетение е било заплатено от ответника. Противоречие съществува единствено относно размера на дължимото от застрахователя обезщетение и в частност дали в него се включва и начисления данък добавена стойност върху стойността на ремонта.

Към исковата молба е приложен Договор № РД-37-25/03.07.2014 г. за възлагане на обществена поръчка за доставка и монтаж на ограничителни системи по републикански пътища на територията на югоизточен район, стопанисвани от АПИ съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП, сключен между Агенция „П.И.“, в качеството й на възложител, и „Юпитер 05“ ООД, в качеството му на изпълнител. Като Приложение № 9.1 към договора е представен списък на видовете дейности, включени в обхвата на обществената поръчка, посочени по наименование, единица мярка, единична цена и пределна цена, като е посочено в частта „забележка“, че цените са без ДДС. Не е спорно, че договорът е бил в сила към момента на възникване на увредата.

Съгласно чл. 386, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност), освен когато това е предвидено в кодекса. Алинея втора на същия член предвижда при настъпване на застрахователно събитие застрахователят да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност, какъвто не е настоящият случай.

Според практиката на Върховния касационен съд (Определение № 249 от 18.05.2015 г. по т. д. № 1829/2014 г., II Т. О., ВКС, Решение № 165 от 24.09.2013 г. по т. д. № 469/2012 г., II Т.О., ВКС), на която се е позовал и СРС, принципно допустимо е начисляване на ДДС върху дължимото застрахователно обезщетение в хипотезата на причинени имуществени вреди, като то е обусловено всякога от конкретните факти и обстоятелства по делото - регистрирано или не по ДДС лице, доказателства за приспаднат данъчен кредит на застрахования, начин на закупуване на застрахованото имущество и пр.

Съгласно чл. 2, т. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) с данък върху добавената стойност се облага всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга. В чл. 9, ал. 1 и 2 ЗДДС е предвидено, че доставка на услуга е всяко извършване на услуга, в това число: продажбата или прехвърлянето на права върху нематериално имущество; поемането на задължение за неизвършване на действия или неупражняване на права; всеки физически и интелектуален труд, включително обработка в смисъл на производство, строеж или монтаж на материален актив със суровини и материали, дадени от възложителя в разпореждане на изпълнителя; извършването на услуга от държател/ползвател за ремонт и/или подобрение на нает или предоставен за ползване актив. Облагаема доставка според разпоредбата на чл. 12, ал. 1 ЗДДС е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9 ЗДДС, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.

Въззивната жалба не съдържа оспорване на фактическите констатации на районния съд, че изпълнителят по сключения договор за възлагане на обществена поръчка - „Юпитер 05“ ООД е данъчно задължено лице, регистрирано по ДДС. От друга страна, ремонтните дейности на повреденото от процесното ПТП имущество (24 метра единична ограничителна пътна система) попадат в обхвата на понятието облагаема доставка по чл. 12, ал. 1, вр. чл. 9 ЗДДС. Ето защо и съответстващи на материалния закон са изводите в обжалваното решение, че ищецът следва да заплати, освен пазарната стойност на разходите за ремонт на увреденото пътно съоръжения, така също и ДДС върху тях. Същевременно Агенция „П.И.“, по аргумент от чл. 3, ал. 5 ЗДДС, не е данъчно задължено лице, в резултат на което за нея не възниква право на приспадане на данъчен кредит и този разход би останал в неин пасив. Следва да се отбележи, че неправилно въззивникът извежда от обстоятелството, че АПИ не е данъчно задължено лице, отпадане на задължението му да заплати ДДС, когато сделката е облагаема, тъй като такова се дължи, доколкото изпълнителят е регистриран по ЗДДС.

От съдържанието на горепосочената разпоредба на чл. 386, ал. 2 КЗ е изводимо, че на обезщетение подлежат действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, т.е. всички вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП. По вече изложените съображения, отстраняването на щетите по увреденото имущество поражда задължение за ищеца да заплати и ДДС на изпълнителя върху размера на пазарната стойност на ремонта, поради което то следва да се включи в дължимото от ответното дружество застрахователно обезщетение. В тази връзка е неоснователно възражението на въззивника, че след като не е представена данъчна фактура, в която данъкът да е начислен и изплатен, ищцовата претенция е недоказана, тъй като право на получаване на застрахователно обезщетение е предпоставено единствено от доказването на възникването на вредата и нейния размер, но не изисква да е реално отстранена за сметка на увредения.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира за правилно приетото в обжалваното решение, че в конкретиката на настоящото дело в застрахователното обезщетение следва да бъде включен и данък добавена стойност, начислен върху стойността на разходите за извършване на ремонта и възстановяването на повредената пътна мантинела. Доколкото въззивната жалба не съдържа конкретни доводи срещу размера на определеното и присъдено обезщетение, то и въззивният съд не следва да преразглежда формираните в тази насока изводи на СРС.

Тъй като крайните правни изводи на двете инстанции съвпадат изцяло, въззивната жалба се явява неоснователна, а първоинстанционното решение в обжалваната му част следва да бъде потвърдено.

По разноските:

С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, на въззиваемата страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за производството пред СГС, в размер от 100 лв..

С оглед цената на иска, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване – арг. от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №81138/03.05.2020 г., постановено по гр. дело № 38162/2018 г. по описа на СРС, 60 състав, в обжалваната му част.

ОСЪЖДА „З. „Б.В.И.Г.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, пл. „*******, да заплати на Агенция „П.И.“, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 78, ал. 8, вр. чл. 273 ГПК, юрисконсултско възнаграждение за производството пред СГС, в размер от 100 лв.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

  

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.                              2.