Р Е Ш Е Н И Е

 

                           № 4243

 

                  гр.Варна, 23.10.2017 год.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХVІ – ти състав в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди и седемнадесета   година, в състав:

                    

              

   РАЙОНЕН СЪДИЯ: РУМЯНА ХРИСТОВА

 

 

при секретаря ГАЛЯ ДАМЯНОВА  като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 10 700 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Ищецът претендира от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца, действащ чрез своята майка и законен представител издръжка в размер на 150лв., считано от датата на предявяване на исковата молба в съда-31.04.2017год., ведно със законна лихва за забава, на основание чл.143,ал.2 от СК  и издръжка за минало време, на основание чл.149 от СК, считано от 01.10.2010год. в размер на 150 лв. месечно, ведно със законна лихва за забава Моли за присъждане на сторените по делото разноски.

Ищцовата страна излага, че родителите на детето живеят на семейни начала от 11.01.2013год. На 21.08.2016год. се ражда Т.. До месец април 2016год. родителите на детето живеят без проблеми. Месец април 2016год. ответникът заминава за Германия да работи при негов близък. След като ответникът заминава, ищцата остава в общата им квартира да се грижи за детето, като се надява, че В. ще изкарва пари за тях и ще се връща, за да полага грижи за семейството си. Пред юли месец на 2016год. В. се връща от Германия без пари, доста променен и започва да ги тормози с детето. Спира да се грижи за тях. На 13.09.2016год. окончателно ги напуска и спира да дава каквито й да е средства на Т. - малолетния им син. От тогава ответникът не осигурява доброволно издръжка, с която да се задоволяват нуждите на Т. от храна, отопление, облекло и да се покриват разходите  за детска градина. Нуждата от издръжка за детето е много по-голяма от възможностите на майката. Последната работи в окръжна болница „Св.Анна”ЕАД град Варна и получава  около 360 лв. чисти след приспадане на данъците и осигуровките. Редно е и бащата на детето да полага  грижи. Знае, че той работи, но тъй като отдавна ги е напуснал не знае точно къде. Ответникът няма други низходящи към които да има задължения за изплащане на издръжка. В добро здравословно състояние е. В трудоспособна възраст е и работи, като към настоящия момент реализира доходи.

В срока за отговор на исковата молба ответникът депозира отговор. Не оспорва обстоятелствата, че живеят разделите с майката на детето. Оспорва твърденията на ищцата, че той я напуснал. Сочи, че поради постоянни непрестанни упреци от страна на ищцата, че е неспособен да й осигурява всичко от което има нужда и безпричинните скандали, ответницата го моли да напусне домът й. След напускането му ищцата и нейните родители не го допускат до детето.

Възразява относно размера на исканата издръжка, както и относно иска за издръжка за минало време. Поради ограничените му възможности и липсата на имущество, от което да се издържа и с цел да не изпадне в невъзможност да заплаща издръжка, за която евентуално е осъден, заявява, че може да заплаща не повече от 130лв. месечно издръжка в полза на детето, като по този начин ще може стриктно да изпълнява задължението си за издръжка.

В съдебно заседание исковете се поддържат . В хода на същество на делото проц.представител на ищцовата страна моли съда да постанови решение, с което исковете да бъдат уважени в цялост.

В съдебно заседание ответникът поддържа отговора на исковата молба. В хода по същество на делото проц.представител на ответника моли  за  уважаване на иска до размера от 130лв.  

Контролиращата страна Дирекция “Социално подпомагане”  гр.Варна  не се явява в съдебно заседание. Депозира молба с която изразява становище за основателност на исковете, по отношение размера на издръжката , предоставя на съда.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства съобразно чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от представеното по делото удостоверение за раждане, издадено от Община Варна /л.8/родители на малолетното дете Т. В.К., ЕГН:********** са лицата: Х.Й.Р. и В.К.Д..

От приетата по делото служебна бележка изх.№74/27.07.2017год., издадена от Детска градина „Д.” село И., община А. се установява, че  детето Т. В. К. посещава редовно детска градина и плаща такса в размер на 50лв.

Съгласно удостоверение, издадено от МБАЛ „Света Анна-Варна” АД-Варна /л.4/, Х.Й.Р.  работи на длъжност  „гладач преса” и получава брутен доход по месеци, както следва: януари 2017год.-471.04лв., февруари 2017год. – 471.04лв., март 2017год.-458.94лв., април 2017год. – 473.04лв., юни 2017год. 471.04лв. и декември 2016год. 409.12лв. или общо в размер на 3 248лв.

От приетото по делото удостоверение №23/09.08.2017год., издадено от „Т. Е. А.”ООД /л.15/ се установява, че В.  К.Д. на длъжност „монтажник”, метални контукции, получава следния брутен доход , март 2017год. в размер от 439.09лв., април 2017год. в размер от 460лв., май 2017год. в размер на 460лв., юни 2017год. в размер на 460лв. и 155.52лв. юли 2017год. или общо в размер на 1 974.61лв.

 

 

Предвид установената фактическа обстановка , ценена съобразно наведените твърдения и доводи на страните, съдът приема  от правна страна, следното:

 По отношение на иска, основан на  чл.143, ал.2  от СК , съдът намира следното:

Ответникът, като баща на детето Т. е императивно задължен да дава издръжка на детето си до навършване на пълнолетие.

Преценявайки потребностите на детето, обусловени от неговата възраст – 4 години, социално-икономическите условия на живот в страната, факта, че  родителите на детето са работоспособни и трудово заети - бащата  реализира постоянен трудов доход в месечен размер от 460лв., а майката на детето, също е трудово заета и средно месечно реализира доход в размер от  464лв., съдът намира, че общият размер издръжка, необходима за детето е в размер от 230лв. Липсват доказателства относно твърденията на ищцата, че ответникът реализира доход, извън доказаните месечни трудови доходи. От определения общ размер издръжка, бащата следва да заплаща 130лв. , а разликата от 100лв. следва да се  дава от майката . Приоритетното парично  участие на бащата е обусловено от обстоятелството ,че в непосредствена тежест на майката ще бъдат  грижите за отглеждане и възпитание на детето. В този размер издръжка, ответникът ще бъде във възможност да я заплаща ефективно, тъй като освен,че е работоспособен и трудово зает, бащата на детето няма други императивно предвидени задължения издръжка, освен към Т..  Предвид изложеното исковата претенция, основана на чл.143, ал.2 от СК , следва да се уважи до размера от 130лв., като за разликата над 130лв. до претентираните 150лв., следа да се отхвърли.

Така присъденият размер на издръжката се дължи от деня на предявяване на иска с правно основание чл.143, ал.2 от СК –31.04.2017 год., ведно със законната месечна лихва за всяка закъсняла вноска с падеж – пето  число на месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване на обстоятелства , обосноваващи нейното изменение  или прекратяване.

По отношение на иска за издръжка за минало време , считано от  01.10.2016год. до датата на подаване на исковата молба – 31.04.2017год.  в размер на 150лв. месечно съдът намира следното : Така предявения иск е с правно основание чл.149 от СК. Безспорно е че за претендирания период от време -  01.10.2016год. до 31.04.2017год. , родителите на детето Т. живеят разделени. Това е така тъй като ответникът не оспорва този факт, а само размера на издръжката , която дължи за този период от време. По отношение  размера на издръжката за минало време, съдът съобразява мотивите, които следва при определяне на издръжката по реда на чл.143,ал.2 от СК. Предвид тези мотиви определя издръжка за бащата в размер от 130лв., като за разликата до претендираните 150лв. месечно отхвърля иска.

   На основание чл.242, ал.1 от ГПК решението подлежи на предварително изпълнение.

   На основание чл.78 ал.6 от  ГПК, и с оглед изхода на делото, ответникът следва да заплати държавна такса в общ размер на 223.60лв., определена , съобразно уважената част от исковете. /187.20лв. д.т. по иска с правно основание чл.143,ал.2 от СК и 36.40лв. д.т. по иска с правно основание чл.149 от СК./

 

 

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА В.К.Д., ЕГН:**********  с адрес *** ДА ЗАПЛАЩА в полза на детето Т. В. К., ЕГН:**********, действащо  чрез своята  майка  и законен представител Х.Й.Р., ЕГН:**********, двамата с адрес: *** , месечна издръжка в размер на 130лв. /сто и тридесет лева/, считано от датата на завеждане на исковата молба – 31.04.2017 год., ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска с падеж до пето число на месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване, на основание чл.143, ал.2 СК, като в останалата част до претендираните  150лв./сто и петдесет лева/ месечно, отхвърля  иска, поради неоснователност.                       

 

ОСЪЖДА В.К.Д., ЕГН:**********  с адрес *** ДА ЗАПЛАЩА в полза на детето Т. В. К., ЕГН:**********, действащо  чрез своята  майка  и законен представител Х.Й.Р., ЕГН:**********, двамата с адрес: *** , издръжка за минало време  от 01.10.2016год. до 31.04.2017год. в месечен размер от 130лв./сто и тридесет лева/, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 31.04.2017год., на основание чл.149 от СК, като в останалата част до претендираните 150лв./сто и петдесет лева/  месечно, отхвърля иска, поради неоснователност.

 

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението за присъдената издръжка, на основание чл.242, ал.1 от ГПК.

 

ОСЪЖДА В.К.Д., ЕГН:**********  с адрес ***    ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Варненски районен съд  държавна такса в размер на 223.60лв./двеста двадесет и три лева, шестдесет ст./, на основание чл.78 ал.6 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от датата на обявяване-25.10.2017год.

 

                                  Районен съдия:

 

                                                   /Р.Христова/