№ 505
гр. София , 18.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и девети април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело
№ 20201000503401 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 3119/19.05.2020 г. по гр.д. № 15593/2017 г. на СГС, І-16 състав,
поправено с решение от 26.08.2020 г. по същото дело е осъдено „Застрахователна
компания Лев Инс” АД да заплати на К. С. К., на основание чл. 432 КЗ, сумата от 150
000 лева (сто и петдесет хиляди лева), представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейния син В. И. С., настъпила в
резултат на пътнотранспортно произшествие, реализирано на 30.08.2016 г., на
републикански път II-64, км. 43, по вина на И. С. К., чиято гражданска отговорност
като автомобилист за вреди, причинени при управление на лек автомобил „Нисан
Примера“, с peг. № РК 3584 АС, към посочената дата е била застрахована при
ответника, ведно със законната лихва върху тази сума от 27.10.2017 г. до
окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска за разликата над присъденото
обезщетение до пълния предявен размер от 200 000 лева, като неоснователен, както и
за присъждане на законна лихва върху главницата от 30.08.2016 г. до 26.10.2017 г.
Ищцата К. С. К. е депозирала въззивна жалба вх. № 53065/15.06.2020 г., с която
обжалва първоинстанционното решение в неговата отхвърлителна част. Намира, че
решението в обжалваната част е постановено в нарушение на материалния закон – чл.
52 ЗЗД и в противоречие с постоянната съдебна практика. Присъденото обезщетение
не репарирало претърпените от ищцата неимуществени вреди от смъртта на нейния
син и било занижено. Неправилно съдът отхвърлил и акцесорната претенция за лихва
1
за периода от 30.08.2016 г. до 27.10.2017 г. Намира, че застрахователят отговаря така,
както отговаря делинквентът и законът не ограничава отговорността му. В чл. 497 КЗ
се уреждала лихвата, която застрахователят дължи за собствената си забава, а в чл. 429,
ал. 2, т. 2 КЗ било посочено, че застрахователното обезщетение включва и лихвата за
забава, за която отговаря делинквента пред увреденото лице. А лихвата по чл. 497 КЗ
се начислява върху застрахователното обезщетение, включая лихвата за забава на
делинквента от датата на непозволеното увреждане до датата на изпадане в забава на
застрахователя. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде отменено
първоинстанционното решение в частта, в която искът е отхвърлен за сума над 150 000
лева до 200 000 лева и за лихвата от 30.08.2016 г. до 27.10.2017 г. и да бъде
постановено друго, с което предявените искове бъдат уважени изцяло.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
ответника „ЗК Лев Инс“ АД, в който се изразява становище за нейната
неоснователност. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да
се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва
служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби,
приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищцата К. С. К. е твърдяла в исковата си молба, че при пътнотранспортно
произшествие от 30.08.2016 г., реализирано на републикански път II-64, км. 43, по
вина на И. С. К. управлявал лек автомобил „Нисан Примера“ с peг. № ***, застрахован
по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилисти” при ответното
застрахователно дружество ЗК „Лев Инс“ АД, е загинал нейният син В. И. С..
Поддържала е, че в резултат от смъртта на нейния син търпи силни емоционални болки
и страдания. Приживе живеела със своя син под един покрив и били в близки и топли
отношения на взаимно разбирателство, обич и подкрепа. Все още не може да
преодолее смъртта му и тъжи всеки ден. Твърди, че соченият делинквент притежава
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена с
ответното дружество, към което е предявена застрахователна претенция, но
в законоустановения срок застрахователят не се произнесъл по претенцията. Искала е
да бъде осъдена „Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, да й заплати сумата от 200
000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди - болки и страдания от смъртта на нейния син В. С., причинена вследствие на
гореописаното пътнотранспортно произшествие, ведно със законна лихва
върху претендираното застрахователно обезщетение от датата на смъртта - 30.08.2016
г., до окончателното изплащане на дължимото обезщетение.
Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД е оспорвал иска по основание и размер. Оспорвал
2
е механизма на пътнотранспортно произшествие, както и че в причинна връзка с него е
настъпила смъртта на сина на ищцата. Релевирал е възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна водачите на другите моторни превозни средства, които
не са предприели аварийно спиране и са допринесли за настъпването на вредоносния
резултат. Поддържал е, че претендираният размер е силно завишен с оглед
претърпените неимуществени вреди. Възразявал е срещу акцесорния иск за лихви, тъй
като пред застрахователя не са били представени всички необходими документи за
приключване на щетата по доброволен ред и съгласно чл. 409 КЗ ответникът не бил
изпаднал в забава.
В депозираната по реда на чл. 372, ал. 1 ГПК допълнителна искова молба, са
развити доводи, че отговорността на застрахователя за лихви е акцесорна и следва
главния дълг и доколкото законната лихва е компенсаторна, тя се дължи от датата
на деликта, както от делинквента, така и от застрахователя по аргумент от чл. 429, ал.
2, т. 2, вр. ал. 3, вр. 432, ал. 2, изр. 1 от КЗ.
За да бъде уважен прекият иск на пострадалия срещу застрахователя на
делинквента следва да се установят две групи факти. От една страна трябва да се
установи наличието на застрахователно правоотношение между ответника в
качеството на застраховател и прекия причинител на увреждането в качеството на
застрахован. От друга страна следва да са налице кумулативно всички елементи от
сложния фактически състав на непозволеното увреждане по чл .45, ал.1 от ЗЗД -
извършено виновно от делинквента противоправно деяние, от което да са настъпили в
причинно - следствена връзка вреди за пострадалия от сочения вид и в търсения
размер. Единствено за наличие на вината законът въвежда с разпоредбата на чл.45,
ал.2 от ЗЗД оборима презумция. Застрахователят отговаря в обема и до размера, в
който отговаря застрахования водач.
Настъпването на ПТП, противоправното поведение на И. К., наличието на
негова валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество към
датата на ПТП, смъртта на В. С. и причинната й връзка с ПТП, обстоятелството, че
ищцата е майка на загиналия вследствие ПТП, са установени пред първата инстанция и
са безспорни пред настоящата. Спорни са въпросите относно размера на справедливото
обезщетение за претърпените от ищцата К.К. неимуществени вреди при съобразяване
на всички събрани по делото доказателства, както началната дата на лихвата за забава,
която засрахователят дължи.
За установяване претърпените от ищцата неимуществени вреди по делото са
изслушани свидетелски показания. Свидетелката В. А. И., приятелка на ищцата, е
посочила, че след като научила за смъртта на сина на К. веднага й звъннала по
телефона, а тя била неадекватна, но отговорила, че и съпругът и синът й са загинали
при ПТП. Преди били добро семейство, живеели цялото семейство в едно жилище,
родителите се грижели много за децата си.. В. и Д., които били добри деца. След
инцидента К. била много зле, като изпаднала в шок. Отишла 6 месеца да живее при
майка си, не искала да отиде в жилището, което свързвала с детето си. Не искала да се
храни, отслабнала 15 кг., не искала да излиза. Тя много обичала сина си и се чувала с
него по няколко пъти на ден. Продължава да пие хапчета за нерви и за сън. Била нервна
и като се притесни започвала да кашля и да се задушава.
При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира
следното от правна страна:
По отношение оплакването на ищцата, че присъденото й обезщетение е
3
занижено и не отговаря на принципа на справедливостта, настоящият състав намира
следното:
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост - чл.52 ЗЗД. Според приетото в Постановление №4/23.12.1968 г. на
Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението.
Такива обстоятелства при причиняването на смърт от значение са и възрастта на
увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия,
който търси обезщетение за неимуществени вреди, обстоятелствата, при които е
настъпил вредоносния резултат, както и други конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, специфични за всяко дело. Конкретните икономически условия в
страната и нормативно определените нива на застрахователно покритие към момента
на увреждането като една от възможните проявни форми на тези условия също следва
да бъдат отчетени при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди
в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя, но те нямат самостоятелно и
водещо значение за прилагането на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.
Указаните в постановлението общи критерии са възприети и доразвити в създадената
по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС (така например, решение по т.д. № 807/2011
г., ІІ т.о., решение по т.д. № 916/2011 г.,І т.о, решение по т.д. № 490/2012 г., решение
по т.д. № 738/2017 г. ) Приема се, че за справедливото възмездяване на настъпилите в
резултат на произшествието вреди, е необходима задълбочена преценка на общите
критерии и на специфичните за всеки отделен спор правнорелевантни факти, вкл. и
общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитие на самото
общество, при отчитане на конкретните икономически условия в страната, а като
ориентир за последните, следва да се съобразят и нивата на застрахователно покритие
към момента на увреждането. Застрахователните лимити нямат самостоятелно
значение и не са абсолютен критерий за икономическите условия в страната; те не са
критерий за самото обезщетение за неимуществени вреди, но имат значение при
произнасяне по отговорността на застрахователя при предявен пряк иск. В последния
смисъл е формирана и практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК ( така решение по т.д.
№ 619/2011 г. на ВКС, ІІ т.о., решение по т.д. № 916/2011 г. на ВКС, І т.о., решение по
т.д. № 1948/2013 г., ІІ т.о., решение по т.д. № 2974/2013 г., ІІ т.о., решение по т.д. №
2143/2014 г., І т.о. , решение по т.д. № 2908/2015 г., І т.о. и др.)
Настоящият състав намира, че от изслушаните свидетелски показания се
установяват много близки отношения между майка и син. Свидетелските показания
установяват още, че след смъртта на сина си К. е имала тежки прояви на скръб, които
продължават. Все пак следва да се отчете, че едновременно със сина си тя е загубила и
съпруга си, което също е допринесло за дълбочината на нейната скръб.
Предвид установените чрез свидетелски показания много близки отношения
между ищцата К.К. и сина й В. С. приживе, отношения на любов, разбирателство и
взаимна грижа, несъмнено е, че К. е преживяла изключително тежка травма от смъртта
на сина си, още повече, че тя е била внезапна и неочаквана. Ищцата е била лишена от
опората и топлината на своя син, с когото несъмнено тя е свързвала представите си за
бъдещето.
При съобразяване на горното и като се съобрази, че ищцата К.К. е в най-
близката възможна родствена и емоционална връзка с починалия при ПТП, че са били
много близки, и са се грижели един за друг; като се вземе предвид времето на
4
настъпване на ПТП и икономическите условия към този момент – 2016 г. и възрастта
на ищцата по това време (51 г.) и на сина й (27 г.), която възраст обуславя значителна
преждевременност на смъртта на сина, както и, че се доказват значителни прояви на
болка и скръб от страна на К.К., засегнали я психически и физически, като се съобрази,
принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, както и
действащите лимити на застраховките към този момент, съдът счита, че търпените от
К.К. неимуществени вреди ще бъдат възмездени чрез парично обезщетение в размер на
присъдените й от СГС 150 000 лева. Неоснователно е позоваването от
жалбоподателката на две решения на ВКС за определяне размера на справедливото
обезщетение – Решение № 78807.05.2013 г. по т.д. № 490/2012 г. на ВКС, II т.о., с което
е определено обезщетение в размер на 200 000 лева на родители, загубили
единственото си непълнолетно дете и Решение № 5699/06.07.2016 г. по гр.д. №
2690/2015 г. на СГС, I-6 състав, с което са присъдени по 200 000 лева на деца, загубили
единствения си жив родител. Видно от посоченото тези решения са постановени при
различна и по-тежка фактическа обстановка, обуславяща различен размер на
справедливото обезщетение.
Ето защо в случая е неоснователно оплакването за заниженост и
несправедливост на присъденото от СГС обезщетение. Първоинстанционното решение
е правилно и следва да бъде потвърдено.
По отношение лихвата за забава настоящият състав намира следното:
В решение № 128/04.02.2020 г. по т.д. № 2466/2018 г. на ВКС, І т.о. е прието, че в
хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка
«Гражданска отговорност» в застрахователната сума по чл.429 КЗ се включва
дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода
от момента на уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от
увреденото лице пред застрахователя, а не и от момента на увреждането. В същото
решение е разяснено, че спрямо договорите за застраховка на гражданската
отговорност са предвидени специални правила, съобразно които застрахователят се
задължава: на осн. чл.429, ал.1, т.1 КЗ - да покрие в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от последния на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които
са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а на осн. чл.429, ал.1,
т.2 КЗ – да покрие отговорността на застрахования за неизпълнение на негово
договорно задължение. И в двата случая изрично чл.429, ал.2, т.2 КЗ предвижда, че в
застрахователното обезщетение се включват и лихви за забава, когато застрахованият
отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл.429, ал.3 КЗ.
Следователно от една страна отговорността на застрахователя спрямо увреденото лице
е функционално обусловена от отговорността на застрахования, включително и по
отношение на лихвите за забава, които последният дължи на увредения. От друга
страна в чл.429, ал.3, изр.2 изрично лимитира включените в застрахователното
обезщетение, а оттам и в застрахователната сума, лихви за забава като ги ограничава до
тези, които текат от момента на по-ранната от следните дати: датата на уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования на осн.
чл.430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от увреденото лице или от датата на предявяване на
претенцията на увредения пред застрахователя за заплащане на застрахователно
обезщетение, но не и от датата на настъпване на застрахователното събитие. По
отношение на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите в чл.493, ал.1, т.5 КЗ е предвидено, че застрахователят покрива
5
отговорността на застрахования за лихвите по чл.429, ал.2, т.2 КЗ, т.е. при
ограниченията на чл.429, ал.3 КЗ - само в рамките на застрахователната сума и за
периода с начало от уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие, респ. предявяване на претенция от увреденото лице. В
чл.494, т.10 КЗ изрично се изключват от застрахователното покритие всички разноски
и лихви извън тези по чл.429, ал.2 и ал.5 КЗ при спазване на условията по чл.429, ал.3
КЗ, т.е. не се покриват лихви за периода от датата на деликта до датата на уведомяване
на застрахователя.
След предявяване на претенцията по чл.498 КЗ за застрахователя е налице
нормативно предвиден срок за произнасяне по чл.496 КЗ, като непроизнасянето и
неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е свързано с:1/ изпадане на
застрахователя в забава – чл.497, ал.1, т.1 и т.2 КЗ, в който случай той дължи лихва за
собствената си забава, и 2/ с възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу
застрахователя в съда на осн.чл.498, ал.3 вр. чл.432, ал.1 КЗ.
Съобразно посоченото и като се вземе предвид, че според приетите по делото
писмени доказателства ищците са заявили пред застрахователя застрахователна
претенция вх. № 8861/27.07.2017 г., както и че застрахователят не е определил и
изплатил застрахователно обезщетение в сроковете по чл. 496 КЗ, то застрахователят
следва да покрие спрямо увредените лица отговорността на делинквента за дължимата
лихва за забава от датата на предявяване на претенцията от увредените лица, т.е., от
27.07.2017 г., а след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ дължи законна лихва върху
присъдените обезщетения за собствената си забава. Ето защо за периода от 27.07.2017
г. до окончателното изплащане на обезщетението за претърпените неимуществени
вреди искът за заплащане на обезщетение за забава е основателен. Предвид
несъвпадане на изводите на двете съдебни инстанции решението на СГС по искането
за присъждане на законна лихва следва да бъде отменено в частта, в която е
отхвърлено за периода от 27.07.2017 г. до 26.10.17 г. включително и законна лихва да
бъде присъдена за същия период, а в частта, в която искането за присъждане на
законна лихва е отхвърлено за периода от 30.08.2016 г. до 26.07.2017 г. включително
решението следва да бъде потвърдено.
По разноските: При този изход от спора право на разноски пред въззивната
инстанция има въззиваемия. Той не е сторил такива, но отговора на въззивната жалба е
изготвен от юрисконсулт, като е направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Съдът определя такова при условията на чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на
100 лева.
Воден от изложеното Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 3119/19.05.2020 г. по гр.д. № 15593/2017 г. на СГС, І-16
състав в частта му, с която е отхвърлена акцесорната претенция на К.К. за законна
лихва за периода 27.07.2017 г. до 26.10.17 г. включително и вместо него постановява:
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на К. С. К. законна лихва върху
присъденото й обезщетение от 150 000 лева и за периода 27.07.2017 г. до 26.10.17 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3119/19.05.2020 г. по гр.д. № 15593/2017 г. на
СГС, І-16 в останалата обжалвана част.
6
ОСЪЖДА К. С. К. да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД юрисконсултско
възнаграждение пред САС в размер на 100 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните, при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7