Решение по дело №424/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по чл. 63в от ЗАНН във връзка с глава дванадесета от АПК.

Образувано е по касационна жалба от „Динно“ ЕООД – [населено място] река, община Тунджа, област Ямбол с [ЕИК] против решение № 70/27.11.2023 година по н.а.х.д. № 224/2023 година на Районен съд – Царево (РС), с което е потвърдено наказателно постановление № 02-2300176/24.07.2023 година на директора на дирекция „Инспекция по труда” – Бургас (НП).

С НП на дружеството, за нарушение на чл. 62 ал. 1, във връзка с чл. 1 ал. 2 от Кодекса на труда КТ), на основание чл. 414 ал. 3 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева.

Касаторът оспорва решението като неправилно, постановено в нарушение на закона, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи, че по делото не е установено, че наказаното дружество е организатор на работата в обекта, не е установена престирана работна сила в условията на продължителност, непрекъснатост и повторяемост, установена е инцидентна работа. Поддържа, че единственото писмено доказателство е справката-декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ, която по съществото си не може да се цени като годно доказателствено средство.

Иска отмяна на съдебното решение и на НП. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касация оспорва жалбата, чрез процесуален представител. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът изразява становище за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна и в законоустановения срок.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Дружеството е санкционирано за това, че при извършена проверка на място – на 15.05.2023 година в 11:20 часа, в строителен обект – жилищна сграда, намираща се в [населено място], [улица], е установено, че Н. П. П. с [ЕГН] е полагал труд като „общ работник“ – извършвал е строително-монтажни работи на обекта – сглобяване на кофраж, без да е налице сключен писмен трудов договор с него, т. е. трудовото правоотношение на „Динно“ ЕООД с П. не е било оформено с трудов договор в писмена форма, подписан от двете страни, в нарушение на чл. 62 ал. 1 от Кодекса на труда.

РС е приел, че в проведеното административнонаказателно производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. По същество е приел, че установеното деяние е доказано. Съпоставил е показанията на актосъставителя, от една страна, с писмените доказателства, съставени при извършената проверка на място, и с тези, представени от жалбоподателя, като е направил обоснован извод за неоснователност на жалбата.

Решението е аргументирано, а мотивите му се споделят от касационния състав.

С разпоредбата на чл. 62 ал. 1 от КТ е вменено задължение на работодателя да сключи трудов договор в писмена форма с работника преди постъпването му на работа. За да е осъществен състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на търговеца, е необходимо наличие на трудово правоотношение, което се характеризира с определени особености: работно време, работно място, характер на извършваната работа (трудова функция), трудово възнаграждение, за което правоотношение няма сключен трудов договор в писмена форма.

Според настоящия съдебен състав, в производството пред РС са установени всички съществени елементи на правоотношението между дружеството и П., от които може да бъде направен несъмнен извод, че между тях е съществувало трудово правоотношение. При проверката П. изрично е декларирал кое е лицето, за което работи, какво е работното му време, размерът на трудовото му възнаграждение, както и длъжността, която заема – всички елементи, характерни за трудовото правоотношение. Предвид съдържанието на справката, напълно основателно тя е кредитирана от РС при установяване на обективната истина по делото.

Напълно основателно съдът не е кредитирал показанията на свидетеля А., като противоречиви и в несъответствие с показанията на актосъставителя и писмените доказателства по делото. Отделно от това същите са пристрастни, предвид трудовата обвързаност на лицето със санкционираното дружество.

От изложеното, настоящият състав приема, че мотивите на РС за наличие на трудово правоотношение между дружеството и работника П. не са оспорени успешно и за това правоотношение е следвало да бъде сключен писмен трудов договор, подписан от работодателя и работника. Такъв договор не е бил съставян и законосъобразно на търговеца е наложена имуществена санкция на минимума, предвиден в закона.

Като е потвърдил НП, РС е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да се остави в сила.

При този изход на делото касаторът следва да заплати разноски в размер на 100 (сто) лева – юрисконсултско възнаграждение, предвид своевременно направеното искане в тази насока от процесуалния представител на ответника.

Мотивиран от изложеното, съдът

Р Е Ш И

ОСТАВЯ В С. решение № 70/27.11.2023 година по н.а.х.д. № 224/2023 година на Районен съд – Царево.

ОСЪЖДА „Динно“ ЕООД - Бургас с [ЕИК] да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ сумата от 100 (сто) лева разноски по делото.

Решението е окончателно.