Р Е Ш Е Н И Е
№ 111
гр. Враца, 06.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на 09.03.2021 г. /девети март две хиляди двадесет и първа
година/, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА
ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА
при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА и с
участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия
ГЕРАСИМОВА КАН дело № 643 по описа за 2020 г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на Дирекция „Инспекция по
труда“ - Враца против Решение № 260013 от 15.10.2020
г., постановено по АНД № 55/2020 г. по описа на Районен съд – Козлодуй. С
оспореното решение е отменено като незаконосъобразно НП № 06-001270/14.02.2020
г., издадено от Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ - Враца, с което на Д.п. „Р. о.“
гр. ***, ЕИК *********, на основание чл. 399 и чл. 416, ал. 5 от Кодекса на
труда /КТ/ и във вр. с чл. 55 от Закона за здравословни и безопасни условия на
труд /ЗЗБУТ/ и във връзка с чл. 413, ал. 2 от КТ е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 5 000,00 /пет хиляди/ лева
за нарушение на чл. 5, ал. 2 от ЗЗБУТ във вр. с чл. 6 от Наредба № 2 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи във връзка с т. 6.5 от Приложение №
2 на чл. 2, ал. 2 от същата Наредба.
В касационната жалба
са релевирани доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на
материалния закон и процесуалните правила при постановяването му - касационни
основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр.
второ от ЗАНН. Иска се отмяна на оспореното решение и постановяване на друго по
същество, с което да се потвърди обжалваното НП. Претендират се разноски за юрисконсултско
възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Ответникът - ДП „Р. о.“, чрез процесуалния представител * П*, оспорва
касационната жалба като неоснователна. В депозиран писмен отговор развива
доводи за правилност на съдебния акт. Претендира присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Участващият по делото
прокурор от ОП – Враца дава мотивирано заключение за неоснователност на
касационната жалба.
Административен съд - Враца, в настоящия касационен
състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на
страните намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения 14-дневен
преклузивен срок по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на
касационно обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима. Разгледана
по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на съдебен
контрол пред Районен съд – Козлодуй е НП № 06-001270/14.02.2020
г., издадено от Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ - Враца, с което на Д. п. „Р. о.“
гр. ***, на основание чл. 399 и чл. 416, ал. 5 от КТ и във вр. с чл. 55 от
ЗЗБУТ и във връзка с чл. 413, ал. 2 от КТ е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 5 000,00 /пет хиляди/ лева за
нарушение на чл. 5, ал. 2 от ЗЗБУТ във вр. с чл. 6 от Наредба № 2 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи във връзка с т. 6.5 от Приложение №
2 на чл. 2, ал. 2 от същата Наредба.
Първоинстанционният
съд е приел, че при издаване на НП е допуснато нарушение на материалния закон.
Наказанието е наложено на юридическо лице, което не е пасивно легитимирано да
носи административнонаказателна отговорност за посоченото нарушение. На ДП „Р.
о.“ е вменена отговорност за извършено деяние в качеството на „работодател“ по
смисъла на §1, т. 1 от ДР на КТ без да се намира в трудови правоотношения с работниците
и служителите на К. „К. ****“. Въззивният съд е приел, че административният
орган е тълкувал разширително понятието „работодател“, наричайки го
„възложител“, при което е постановил незаконосъобразно НП и го е отменил.
Решението е неправилно.
От словесното описание на нарушението в
АУАН и в наказателното постановление е видно, че отговорността на ответника по
касация е ангажирана за това, че в качеството на възложител на строителен
обект: Изграждане на фаза 1 на Национално хранилище Р. о.– К., на площадка „Р.“,
в землището на с. ***, общ. ***, който не се освобождава от отговорност по
отношение на осигуряването на ЗБУТ, не е изпълнил задължението си да изисква
спазването на правилата и нормите за ЗБУТ от участниците в строителния процес –
проектант, независим строителен надзор, строител и подизпълнители, а именно да
изисква от тях да спазват правилата по безопасност и здраве при извършване на
арматурни работи на цитирания строителен обект, като на 16.12.2019 г. строителни
работници от „Е.“ ООД – *** извършват арматурни работи на подобект: Изграждане
на фундаменти под подвижни покриви на територията на НХ РАО – ***, без да са
предвидени начините на укрепване на арматурните скелети на фундаментите под
подвижен покрив, преди монтиране на кофражните форми, срещу тяхното преобръщане
или падане, което не е предвидено в ПБЗ за строежа, заповедна книга за обекта
или работен проект част „Конструктивна“.
Видно от
представените по делото писмени доказателства, с Основен договор IC-2016005
от 07.07.2016 г. Д.п. „Р. о.“ е възложило на изпълнителя Н. – б. к. „Н. х. за р.
о.“ изпълнението на работите, описани като „Изграждане на Фаза 1 на Н. х.за р.
о.“.
С Договор от
06.12.2016 г. Г. – б. к. „Н. х. за р.о.“ е възложил на К. „К. ****“
изпълнението на дейностите, описани в Приложение № 2 от 22.12.2015 г. към
Споразумение за консорциум от 31.03.2015 г.
С Договор № IC-2016
005/1 от 20.07.2016 г. К. „К. ****“ е възложил на „Е.“ ООД гр. *** изпълнението
на част от работите на обект „Изграждане на Фаза 1 на Н. х. за р. о.“, подробно
описани в Приложение № 1.
Д.п. „Р.о.“ се явява
възложител на строежа, индивидуализиран в АУАН и НП, по дефиницията на § 1, т.
1 от ДР от Наредба № 2/2004 г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, с
оглед на което правилно административнонаказващият орган е ангажирал
отговорността му за извършено деяние в това качество.
Съгласно чл. 5, ал. 2
от ЗЗБУТ, в процеса на проектирането, строителството и въвеждането в
експлоатация на обектите възложителят е отговорен и изисква, а съответните
контролни органи контролират спазването на правилата и нормите за здравословни
и безопасни условия на труд от проектанта и от строителя.
Съгласно чл.
55, ал. 1 от ЗЗБУТ, лицата, които нарушават изискванията или не изпълняват
задълженията си по този закон, носят отговорност по чл. 413,
414,
415,
415в
и 416
от Кодекса на труда. Ползвана е законодателна техника на препращане към
друга административнонаказателна разпоредба с посочен вид и размер на санкция.
В тази връзка възложител, който не спазва изискванията за здравословни и
безопасни условия на труд, носи отговорност по чл.
413, ал. 2 от КТ и се наказва със санкцията по тази разпоредба, без да е
необходимо да има статут на работодател, който наема работници за
строителството на разрешения обект. Наемането на работници за изпълнение на СМР
се извършва от строителя, а не от възложителя. Според легалната дефиниция в §
1, т. 2 от ДР на Наредба № 2/2004 г. за минималните изисквания за здравословни
и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи,
„строител“ е лицето, определено в ЗУТ, което самостоятелно наема работещи по
трудово правоотношение, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на същата наредба
„възложител“ е всяко физическо или юридическо лице, за което се изготвя и
изпълнява инвестиционния проект и има качеството на възложител по смисъла на
ЗУТ. Погрешно е тълкуването на Районен съд -
Козлодуй, че за да бъде ангажирана юридическата отговорност на възложител при
неспазване на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд, е необходимо той да има качеството на работодател по
смисъла на §
1 от ДР на КТ. Това тълкуване на въззивния съд е довело до
включването на допълнителни изисквания към субекта на нарушението, които не
намират законова опора.
Настоящият съдебен
състав счита за справедлива определената от наказващия орган санкция в размер
на 5 000 лв. Административното
нарушение сочи на неизпълнение на въведени нормативи, касаещи охрана на значими
обществени отношения - осигуряването на здравословни и безопасни условия при
престиране на труд. Нарушени са зададени от законодателя правила за дължимо
поведение при изпълнение на строителни и монтажни работи - дейности с висок
риск от трудов травматизъм, като настъпилите вредоносни последици от деянието
са значителни.
Като е отменил
издаденото НП като незаконосъобразно, първоинстанционният съд е постановил неправилно
решение, което следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 1 от АПК
касационният съд следва да се произнесе по съществото на спора. При
осъществяване на това свое правомощие и по изложените по – горе съображения
настоящият състав на съда намира, че наказателното постановление следва да бъде
потвърдено.
Касационната жалба е основателна и следва
да се уважи.
Предвид направеното искане от страна
на процесуалния представител на касатора за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на чл.
63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по обжалване на наказателни
постановления страните имат право на разноски по реда на АПК. Относно размера
на разноските разпоредбата на чл.
63, ал. 5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били
защитавани от юрисконсулт, се присъжда възнаграждение в определен от съда
размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ /ЗПП/. На основание чл.
37, ал. 1 от ЗПП съдът определя юрисконсултско възнаграждение на касатора в
размер на по 100 /сто/ лева за всяка от двете съдебни инстанции.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд – Враца
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260013 от 15.10.2020
г., постановено по АНД № 55 по описа за 2020 г. на Районен съд – Козлодуй, с
което е отменено като незаконосъобразно НП № 06-001270/14.02.2020 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ – Враца и вместо него ПОСТАНОВИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 06-001270/14.02.2020
г., издадено от Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ - Враца, с което на Д. п. „Р.
о.“ гр. ***, на основание чл. 399 и чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда и във
вр. с чл. 55 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд и във връзка
с чл. 413, ал. 2 от КТ е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 5 000,00 /пет хиляди/ лева за нарушение на чл. 5,
ал. 2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд във вр. с чл. 6 от
Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд при извършване на строителни и монтажни работи във връзка с т. 6.5 от
Приложение № 2 на чл. 2, ал. 2 от същата Наредба.
ОСЪЖДА Д.п. „Р.о.“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *** , ДА
ЗАПЛАТИ
на Дирекция „Инспекция по труда“ – Враца сумата от 100,00
/сто/ лева - разноски за юрисконсултско възнаграждение по КАНД № 643/2020 г. по
описа на Административен съд – Враца и сумата от 100,00 /сто/ лева - разноски
за юрисконсултско възнаграждение по АНД № 55/2020 г. по описа на Районен съд –
Козлодуй.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.