РЕШЕНИЕ
№ 672
гр. гр. Хасково, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Нели Д. Иванова
при участието на секретаря Милена Д. Борисова
като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело №
20215640102664 по описа за 2021 година
Предявен е от „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район „Триадица“, бул.“България“ №81, представляван от
Юлиян Бойчев Цампаров, със съдебен адрес **********, адв.В. П. Г., против Г. М. Г. с
ЕГН:********** от **********, иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК
вр.чл.79 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/.
Ищецът твърди, че между „Българска телекомуникационна компания" ЕАД и
ответника бил сключен Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с
индивидуален клиентски номер 15983627001 от дата 04.09.2015г., като абонатът
добавил за ползване мобилен номер **********, условията за чието ползване били
подновени с допълнително споразумение от 07.06.2017г. С него били уредени
условията за ползването и на мобилен номер **********, по избран тарифен план
VIVACOM i-Traffic М с месечна абонаментна такса в размер на 15.99 лв. с ДДС, а за
мобилен номер ********** били избрани условията на тарифен план Smart XL, с
месечна абонаментна такса в размер на 34.99 лв. с ДДС за срок от 24 месеца. Така
претенцията се основавала само на допълнително споразумение от дата 07.06.2017 г.
На 08.02.2017 г. потребителят подписал и лизингов договор за устройство GSM
HUAWEI Р9 LITE, № **********, посредством 24 лизингови вноски в размер на 20.50
лв. всяка. Съгласно чл. 29 от Общите условия на мобилния оператор, предоставените
услуги се отчитали месечно и се заплащали през месеца, следващ този на ползването
им. Периодът на заплащане бил 15 дни от издаване на сметката/фактурата, като БТК
определяла началната и крайната му дата, която не можела да бъде по-късно от 29-то
число на месеца. Въз основа на сключените договори за предоставянето на мобилни
услуги с индивидуален клиентски номер 15983627001 били издадени фактури,
обективиращи вида и размера на незаплатената услуга, а именно: **********/
15.07.2018 г., **********/15.08.2018 г., **********/15.09.2018 г., за периода от
1
15.06.2018 г. до 14.09.2018 г. Абонатът потребил и не заплатил мобилни услуги на
обща стойност, от които ищецът претендирал цедираната му незаплатена услуга на
стойност 62.88 лв. с ДДС, фактурирани за три последователни отчетни месеца-
м.07/2018г., м.08/2018г. и м. 09/2018г., като за потребените услуги били издадени
съответните фактури с приложено извлечение - детайлизирана справка от
потреблението на ползвания номер. Незаплащането в срок на издадените фактури
обусловило правото на оператора на основание т. 43 от Общите му условия да
прекрати едностранно договора между тях и да му издаде крайна фактура №
**********/15.10.2018г. В издадената крайна фактура била начислена и
претендираната в настоящото приозводство сума за потребени мобилни услуги от
предходните два отчетни периода в размер, от който ищецът претендирал сумата от
62.88 лв. с ДДС, която била формирана от месечните абонаменти, потребление,
съгласно посочените по-горе съглашения - всичките на основание тях, без в същата да
е включена неустойка или обезщетение, а само отделни потребени мобилни услуги.
Поради липсата на доброволно изпълнение на вземането било подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК
срещу ответника, въз основа на което било образувано ч.гр.д.№1394/2021г. по описа на
РС-Хасково, по което била издадена заповед за изпълнение за сума в общ размер на
241.81 лв и за мораторна лихва в размер на 53,21 лв, връчена на длъжника по реда на
чл.47 ал.5 от ГПК. В исковата си молба заявителят прави изричен отказ от претенцията
си за разликата до пълния предявен размер по издадената заповед за изпълнение над
главницата в размер на 62,88 лева, както и от посочената мораторна лихва за забава,
като поддържа същата само в частта относно незаплатени далекосъобщителни услуги в
размер на 62.88 лв. Изпълнение на дължимите суми липсвало и към датата на
предявяване на иска, което обуславяло правния интерес на кредитора-ищец в
настоящото производство за установяване наличието на съществуващо и изискуемо
вземане по реда на чл. 415 вр. чл. 422 от ГПК за сумата в размер на 62,88 лв. Твърди се
още, че ищцовото дружество предявявало исковата си претенция въз основа на договор
за цесия с прехвърлител на вземанията „С.Г. Груп“ ООД. На 16.10.2018г. „Българска
телекомуникационна компания" ЕАД сключило договор за цесия със "С.Г.Груп" ООД,
по силата на който последното дружество придобило вземанията по горепосочената
фактура спрямо ответника. На 01.10.2019 г. "С.Г.Груп" ООД прехвърлило всички свои
вземания по горепосочения договор на „ЮБЦ" ЕООД. Така ищецът бил встъпил в
правата си на кредитор въз основа на валидно правно основание още преди подаване
на заявлението по чл. 410 от ГПК. Той твърди, че е придобил правата върху
цедираните вземания, ведно с всички произтичащи от това права и задължения, с
привилегиите, обезпеченията другите им принадлежности. Той извеждал своето
материално и процесуално право от посочените два договора за цесия, които имали за
предмет съвкупност от индивидуални вземания срещу много физически и юридически
лица на посочена в договора обща цена за цялата съвкупност, но същите били
конкретизирани като били изчерпателно изброени в отделно приложение №1,
извлечение от което относно вземането срещу ответника се представя с исковата
молба. На следващо място ищецът сочи, че към исковата молба било приложено
уведомление за двете цесии, подписано от законния представител на „С.Г.Груп" ООД,
което дружество уведомявало длъжника от името на „Българска Телекомуникационна
компания" ЕАД за цесията от 16.10.2018 г., и от свое име, в качеството си на цедент от
01.10.2019 г. Връчването на исковата молба на длъжника, към която били приложени и
документи удостоверяващи прехвърлянето на вземането от цедента на цесионера било
възприето като надлежно уведомяване на длъжника за цесията по чл.99, ал.4 от ЗЗД и в
2
практиката на ВКС, за което се сочат и съответни решения на ВКС. Сочи, че в случая
било безспорно, че уведомлението за цесия, приложено към исковата молба изхождало
от цесионера, но същото било отправено до длъжника от името на цедента, който
изрично бил упълномощил цесионера да извършва уведомяване по чл. 99, ал. 3 ЗЗД от
негово име. Това обстоятелство било посочено в уведомлението. След като бъдел
известен за цесията, длъжникът не можел да възразява на претенцията на цесионера за
реално изпълнение на основание липсата на уведомяване. Той би могъл да
противопоставя възражение, че цесията не му е надлежно съобщена, само ако
едновременно с това твърди че е изпълнил задължението си на стария кредитор, за да
се освободи от задължението да плати и на новия, като сочи множество съдебни актове
по които била възприета посочената теза.
Предвид изложеното, ищецът иска да бъде постановено решение, с което да се
приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата в размер
на 62.88 лв., представляваща главница за потребена и неплатена далекосъобщителта
услуга по договорите, сключени между ответника и „БТК“ ЕАД, съгласно издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК. Претендират
се и направените деловодни разноски в настоящото производство и в развилото се
заповедно производство.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника, който счита иска за допустим, но неоснователен и оспорва изцяло същия по
основание и размер. Изцяло оспорва и изложените в исковата молба факти и
обстоятелства и твърди, че не дължи претендираните парични суми на сочените от
ищеца основания. Счита, че заявените от ищеца вземания били погасени по давност на
основание чл. 110 б. „б" и б. „в" от ЗЗД, съгласно който с изтичане на тригодишна
давност се погасявали вземанията за неустойки от неизпълнен договор и вземанията за
периодични плащания, каквито били и процесните. В тази връзка прави възражение, че
претенцията на ищеца за парична сума в размер на 62.88 лева, представляваща
главница за потребена и неплатена далекосъобщителна услуга по договорите,
сключени между ответника и „БТК" ЕАД е погасена по давност. Освен това възразява,
че от обстоятелствената част на иска не ставал ясен начина на формиране на исковата
сума, тъй като в исковата молба се твърдяли четири различни суми по четири различни
фактури, чийто общ сбор не сочел размера на исковата претенция. Предвид
гореизложените съображения, иска постановяване на решение, с което да се отхвърли
предявения иск като неоснователен, както и искането за присъждане на разноски на
ищеца. Ответникът също претендира присъждане на разноски по делото.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представения договор, сключен между ответника Г. М. Г. и „БТК“ ЕАД
на 04.09.2015г., същият касае номер **********, с абонаментен план VIVACOM Net
Call XL, като са описани промоционалните условия и стандартните условия на
тарифния план. На 08.02.2017г. между същите страни е сключено допълнително
споразумение към договора за електронни съобщителни услуги с конкретно
договорени условия. Приложени са също общите условия на договора между „БТК“
АД и абонатите на услуги, предоставяни чрез обществената фиксирана електронна
съобщителна мрежа на дружеството, както и месечните сметки на ответника за периода
от м.07.2018г. до м.10.2018г. По силата на сключен договор за прехвърляне на
вземания /цесия/ от 16.10.2018г. „БТК“ ЕАД прехвърля своите вземания от длъжници
на „С.Г.Груп“ ООД. С потвърждение за прехвърляне на вземане по чл.99 ал.3 от ЗЗД се
потвърждава изрично прехвърлянето на процесното вземане от Г. М. Г. на „С.Г.Груп“
3
ООД, като „БТК“ ЕАД упълномощава цесионера да уведомява длъжниците от името на
цедента. От своя страна „С.Г.Груп“ ООД прехвърля вземанията си на ищцовото
дружество „ЮБЦ“ ЕООД с договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.10.2019г.
От представеното извлечение от приложение №1 към договор за цесия от 01.10.2019г.
се установява, че на ищеца е прехвърлено и вземането спрямо ответника Г. М. Г..
Във връзка с подадено заявление от ищеца по чл.410 от ГПК, съдът е издал
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №235/24.06.2021г. по
ч.гр.д.№1394/2021г. по описа на РС-Хасково, с която е разпоредено длъжникът Г. М. Г.
да заплати на кредитора „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район „Триадица“, бул.“България“ №81, представляван от
Юлиян Бойчев Цампаров, сумите от 241,81лв. – потребени и незаплатени електронни
съобщителни услуги в периода 15.06. – 14.09.2018г. по договори за далекосъобщителни
услуги с клиентски номер 15983627001 от дати 04.09.2015г., 08.02.2017г. и
07.06.2017г., за което са издадени фактури №**********/15.07.2018г.,
№**********/15.08.2018г. и №**********/15.09.2018г., както и 53,21лв. –
обезщетение за забава за периода 01.10.2018г. – 30.11.2020г. и направените по делото
разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение. Така издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника чрез
залепване на уведомление по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което е указано на
ищеца – заявител, че има възможност да предяви иск по чл.422 от ГПК в едномесечен
срок за установяване дължимост на вземането.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК вр.чл.79 от ЗЗД, като
се иска установяване на вземане на ищеца към ответника за посочената в исковата
молба сума. Искът е подаден от надлежно легитимирано лице, при наличие на правен
интерес, в предвидения от закона срок и се явява процесуално допустим.
Разгледан по същество искът се явява основателен. Твърди се, че поради
неизпълнение на поетите задължения по договор, сключен между „БТК“ ЕАД и
ответника на 04.09.2015г., същите са прехвърлени от мобилния оператор на ищеца –
заявител в заповедното производство, като са останали и към момента неизплатени. От
представения договор за цесия от 16.10.2018г., сключен между „БТК“ ЕАД и
„С.Г.Груп“ ООД, се установява, че вземането на мобилния оператор срещу ответника е
прехвърлено, след което с договор за цесия от 01.10.2019г. „С.Г.Груп“ ООД прехвърля
същото на ищеца „ЮБЦ“ ЕООД. Ето защо, съдът приема, че ищцовото дружество
притежава активна процесуална легитимация да поиска издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, както и да предяви
настоящия иск за установяване на вземането си по отношение на ответника.
Действително в хода на заповедното производство длъжникът не е намерен на
регистрирания в НБД адрес, като заповедта му е връчена чрез залепване по реда на
чл.47 ал.5 от ГПК. В тази връзка на заявителя са дадени указания за възможността на
предяви иск по реда на чл.422 от ГПК за установяване на вземането си по отношение
на длъжника. При размяна на съдебните книжа в образуваното исково производство
преписите от исковата молба и приложенията към нея са връчени вече лично на
ответника. При тези данни по делото съдът намира, че ответникът е надлежно
уведомен за извършените цесии. Съгласно трайната съдебна практика, уведомлението
за цесия може да се приеме за редовно връчено и с получаване от длъжника на
издадената заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, както и с получаване от
ответника в исковото производство на преписа от исковата молба, по която е
образувано делото. В настоящия случай е налице именно втората от тези две хипотези,
4
поради което следва да се приеме наличието на редовно връчване на уведомлението за
цесия.
Съдът намира за неоснователно основното възражение, направено от
процесуалния представител на ответника в отговора на исковата молба, а именно
настъпилата погасителна давност по отношение на вземането на ищеца още преди
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда. Действително в настоящия случай се
касае до търсене на вземане за периодични плащания по договор, сключен между
ответника и мобилния оператор. Тези вземания попадат в хипотезата на чл.111 ал.1
б.“в“ от ЗЗД, за които законодателят е предвиди тригодишна погасителна давност. В
исковата молба е посочено, че неизплатените суми за предоставени мобилни
далекосъобщителни услуги касаят периода от м.07.2018г. до м.09.2018г. Датата на
деактивация на абонамента на ответника била 08.10.2018г., като същата се генерирала
автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано
плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в
месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на
действие на ползвания абонамент. Вземането на ищеца за неизплатени месечни такси
за ползвани услуги стават изискуеми още преди тази дата на прекратяване на
абонамента на ответника. Датите на изискуемост по всяка от издадените фактури за
неизплатени суми от ответника настъпват след тяхното издаване, поради което следва
извода, че за вземанията на ответника за периода м.07.2018г. – м.10.2018г. не е налице
настъпила погасителна давност преди подаване на заявлението. Заповедното
производство е образувано по подадено заявление на 23.06.2021г. При тези данни по
делото следва извод, че подаденото на 23.06.2021г. е преди изтичане на предвидената в
ЗЗД тригодишна погасителна давност, започнала да тече през месец юли 2018г.
С оглед гореизложените съображения съдът счита, че следва да се уважи изцяло
предявения иск като основателен, предвид липсата на изтекла погасителна давност на
вземанията, които се претендират в настоящото производство.
С оглед изхода на делото и предвид постановеното Тълкувателно решение
№4/18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС съдът счита, че следва да бъде
осъден ответника да заплати на ищеца разноските в настоящото и в заповедното
производство в общ размер на 410лв., от които 50лв. – държавна такса и 360лв. –
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Триадица“,
бул.“България“ №81, представляван от Юлиян Бойчев Цампаров, със съдебен адрес
**********, адв.В. П. Г., че Г. М. Г. с ЕГН:********** от **********, дължи на
основание чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК вр.чл.79 от ЗЗД сумата от 62,88лв.,
представляваща главница за потребени и незаплатени електронни съобщителни услуги
в периода 15.06.2018г. – 14.09.2018г. по договори за далекосъобщителни услуги с
клиентски номер 15983627001 от дати 04.09.2015г., 08.02.2017г. и 07.06.2017г., за което
са издадени фактури №**********/15.07.2018г., №**********/15.08.2018г. и
№**********/15.09.2018г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
5
задължение по чл.410 от ГПК №235/24.06.2021г. по ч.гр.д.№1394/2021г. по описа на
РС-Хасково.
ОСЪЖДА Г. М. Г. с ЕГН:********** от **********, да заплати на „ЮБЦ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район
„Триадица“, бул.“България“ №81, представляван от Юлиян Бойчев Цампаров,
направените в заповедното и настоящото производство разноски в размер общо на
410лв. за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.
6