№ 4486/06.11.2017 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ състав, в публично заседание на шести
октомври две хиляди и седемнадесета година в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря МАРИАНА МАРКОВА
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6869/2017 г.
Производството е образувано по
предявен от „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК * със седалище и адрес на управление ***,
офис сграда лабиринт, ет.2, офис 4 срещу
Н.Й.Н., ЕГН ********** с адрес ***6 за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: 200
лева, представляваща дължима главница по договор за заем № *г., сключен между „В. Кр.” ООД и Н.Й.Н., вземанията по който са прехвърлени от „В.
Кр.” ООД в полза н. „А.з.с.н.в.” ООД /правоприемник,
на което е „А.з.с.н.в.” ЕАД/ по силата на рамков договор за цесия и приложение
№ 1 към него, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда- 19.01.2017 г. до окончателното
изплащане на задължението; 3,10 лева,
представляваща договорна лихва, начислена за периода от 09.10.2015 г. до
23.10.2015 г.; 130,50 лева,
представляваща такса разходи; 32,90 лева,
представляваща неустойка за периода 12.10.2015 г. до 23.10.2015 г., 100 лева, представляваща такса разходи за дейност на служител; сумата
от 13.41 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 24.10.2015 г. до 19.01.2017 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № * г. по ч.гр.д. № * г. по описа на ВРС, на основание чл.
422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На 09.10.2015 г., между „В. Кр.” ООД и ответника
е сключен договор за паричен заем № * г. По договора
ответникът получил сумата от 200лева с поето задължение за връщането й в 14
календарни дни с падеж на плащане 23.10.2015 г., вкл. и договорна лихва в
размер на 3,10 лева. Или общият размер на сумата, която ответникът е следвало
да върне по договора е 203,10 лева. С подписването на договора заемателят е
удостоверил, че е получил заемната сума, като договорът има сила на разписка.
Постигната била и договореност в тридневен срок от подписване на договора за
заем да се предостави на заемодателя от заемателя обезпечение на задълженията
му по договора, а именно поръчител физическо лице, което да отговоря на
изисквания подробно изложени в исковата молба относно възраст, трудова заетост,
минимален трудов и осигурителен стаж; кредитна история, което поръчителство да
е валидно за целия срок на договора. При неизпълнение на горепосоченото
задължение се начислява неустойка за неизпълнение в размер на 32,90 лева, която
е дължима на падежната дата на погасителната вноска, като цялото задължение
става в размер на 236 лева. Съгласно договора страните уговорили, че при забава
в плащането, заемателят дължи и разходи за провеждане на тел. обаждания,
изпращане на писмени покани и ел. съобщения, в размер в зависимост от периода
на забавата като максималният размер на разходите, които се начисляват за
заемни суми в размер на 100 лева не може да превишава 80,50 лева, а максималния
размер на разходите, които се начисляват за всички останали заемни суми не може
да превишава 130,50 лева. На длъжника е начислена такса разходи за събиране на
просрочени вземания в размер на 130,50 лева. С подписването на договора
заемателят се е съгласил, че при забава на плащането на погасителна вноска с
повече от 57 календарни дни, на 58-мия ден се дължи заплащането на еднократна
сума в размер на 100 лева, представляваща направен разходи за събиране на
вземания, включващи ангажирането дейността на служителя, което да осъществява и
администрира дейността по събиране на вземането, поради което на длъжника е
начислена такса разходи за дейност на служител в размер на 100 лева. Отделно от
това заемателят дължал и лихва за забава за всеки ден забава. На длъжника е
начислена лихва за забава в размер на 13,41 лева за периода 24.10.2015 г. до
19.01.2017 г. Въпреки отправените покани, длъжникът не извършил плащане на
паричните суми. На 05.05.2016 г. е подписано приложение 1 към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.01.2013 г., сключен между „В. Кр.” ООД и „А.з.с.н.в.” ООД, по силата на което вземането
на „В. Кр.” ООД, произтичащо от договор за паричен
заем № * г. е прехвърлено в собственост н. „А.з.с.н.в.” ООД заедно с всички
привилегии и обезпечения. За извършената цесия длъжникът е уведомен с писмо от
страна на „В. Кр.” ООД. В резултат са останали като
дължими търсените понастоящем суми. За събиране на вземането си, ищецът се
снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която ответникът
възразил. Молбата е за уважаване на исковата претенция. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба. Искът се оспорва като неоснователен. Твърди, че не е приложен платежен
документ, който да удостоверява, че заемната сума е била изплатена, съответно
усвоена от ответницата, поради което за нея не са възникнали насрещни
задължения за връщането й. Излага съображения, че клаузата относно предоставяне
на обезпечение е недействителна, поради което и клаузата за начисляване на
неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение се
явява нищожна. В отговора на исковата молба се посочват и подробни твърдения,
че извършената цесия не е съобщена на Н.. Оспорват се и претендираните суми,
представляващи начислени такси разходи, както и начислената лихва за забава.
Искането е за отхвърляне на исковата претенция. Претендира заплащането на
съдебно-деловодни разноски.
Съдът след като
съобрази събраните по делото доказателства намира следното от фактическа страна:
От
приложеното ч. гр.д. № * г. по описа на ВРС,
35-ти е видно, че на основание чл.410 ГПК в полза на ищеца е издадена Заповед
за изпълнение №*г. срещу ответника Н.Й.Н., с която
същата е осъдена да заплати на „АСВ” АД следните суми : сумата от 479.91 лв. (четиристотин
седемдесет и девет лева и деветдесет и една стотинки), формирана, както
следва: сумата 200.00 лв. (двеста
лева), представляваща неизплатена главница по договор за паричен заем № * г., сключен между
„В. Кр.“ ООД и Н.Й.Н., вземанията
по който са прехвърлени от страна на „В. Кр.“ ООД в полза н. „А.з.с.н.в.” ООД, ЕИК * (правоприемник
на който е „А.з.с.н.в.” АД, понастоящем „А.з.с.н.в.” ЕАД) по силата на
Приложение № * г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 05.05.2016 г., сумата 3.10 лв. (три лева и десет стотинки), представляваща
договорна лихва за периода от 09.10.2015 г. до 23.10.2015 г., сумата 32.90 лв. (тридесет и два лева и деветдесет стотинки), представляваща
неустойка за периода от 12.10.2015 г. до 23.10.2015 г., сумата 130.50 лв. (сто и тридесет лева и петдесет стотинки),
представляваща такса разходи за събиране на просрочени вземания, сумата 100.00 лв. (сто лева),
представляваща такса разходи за дейност на служител, сумата 13.41 лв. (тринадесет лева и четиридесет и една стотинки), представляваща
обезщетение за забава за периода от 24.10.2015 г. до 19.01.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда - 19.01.2017 год. до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл. 410, т. 1 от ГПК, както
и направените съдебно – деловодни разноски в общ
размер на 325.00 лв. (триста двадесет и
пет лева), от които: 25.00 лв. (двадесет и пет лева) – заплатена държавна
такса и 300.00 лв. (триста лева) – юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 и
ал. 8 ГПК.
Длъжникът Н.Н.
е подала възражение против
заповедта по реда и в срока по
чл. 414 от ГПК, в което изрично е заявила, че не дължи изпълнение по издадената
заповед за изпълнение.
Съгласно
Договор за предоставяне на паричен заем „Viva Express”
№ * от * г. „В. Кр.” ООД, ЕИК * е предоставило заем на Н.Й.Н. в размер на 200 лева, което не
се оспорва от нея. Уговорено е заемът да
се върне чрез внасяне на 1 вноска, в срок от две седмици – до 23.10.2015 г.
Посочен е размерът на фиксирания годишен лихвен процент по заема – 40.30 %,
годишен размер на разходите по заема 49,33 % и общ размер на всички плащания 203,10
лева. Съобразно чл.4, ал.1 от договора заемателят се е задължил в срок от три
дни от сключване на договора да предостави на заемодателя обезпечение на
задълженията му по този договор: - поръчител – физическо лице, което да
представи бележка от работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни от деня на
представянето да е навършил 21 години; да работи по безсрочен трудов договор,
да има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален
осигурителен доход 1000 лева; през последните пет години да няма кредитна
история; да не е поръчител по друг активен договор за заем и да няма качеството
заемател по договор за заем. В чл. 13 е
посочено, че в случай на неизпълнение на задължението по чл. 4 на заемателя се
начислява неустойка за неизпълнение в размер на 32.90 лева, която е дължима на
падежната дата – 23.10.2015 г. като в този случай дължимата вноска е 236 лева.
Съгласно чл. 14, ал.2 от договора при забава на плащането на която и да е
вноска, заемателят дължи заплащането на 6 лева на ден за първите 3 дни забава;
на 4-тия, 11 –тия, 14-тия, 18-тия ден забава както и на всеки следващ ден се
дължи заплащането на 12,50 лева; максималният размер на разходите, които се
начисляват за заемни суми в размер на 200 лева не може да превишава 130.50
лева. В ал.3 на същия член от договора е посочено, че при забава с повече от 57
календарни дни за плащането на която и да е погасителна вноска по договор за
предоставяне на паричен заем в размер на 200 лева заемателят
дължи еднократно заплащане на разходи за събиране на просрочени вземания,
включващи ангажиране дейността на лице, което осъществява и администрира
дейността по събиране на вземането.
С Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания/цесия/ от 22.01.2013
г. „В. Кр.” ООД е прехвърлило н. „А.з.с.н.в.”
ООД вземания, станали ликвидни и
изискуеми в пълен размер, произхождащи от договори за парични заеми, сключени с
продавача с физически лица, които не
изпълняват задълженията си по тях, които вземания ще се индивидуализират с
Приложение №1, което ще бъде неразделна
част от договора. Страните са изразили воля да прехвърлят нови вземания при
спазване на условията на договора на месечна база, които ще се индивидуализират
в ново Приложение №1 със съответна нова
дата.
Съгласно приложение *
г. към договора от * г. е прехвърлено вземането на „В. Кр.” ООД в полза н. „А.з.с.н.в.” ООД по отношение на Н.Й.Н..
Представено е уведомление, адресирано до ищцата
от „В. Кр.” ООД, с което същият се уведомява за
прехвърляне на вземането по цесията. Към уведомлението е приложена обратна
разписка, в която е удостоверено, че същото е изпратено на адрес гр.Варна, кв.
Възраждане, бл.58, вх.1, ет.6, ап.16 с отбелязване,че пратката не е потърсена
от получателя.
По
делото е проведена съдебно счетоводна експертиза за установяване вида и размера
на задълженията по процесния договор за кредит, която съдът намира за обективно
и компетентно изготвена и я кредита в цялост. Вещото лице е посочило, че
непогасените задължения сумата 200.00 лв. (двеста лева), представляваща неизплатена главница по договор за паричен заем № * г., сключен между
„В. Кр.“ ООД и Н.Й.Н., сумата 3.10 лв. (три лева и десет стотинки), представляваща
договорна лихва за периода от 09.10.2015 г. до 23.10.2015 г., сумата 32.90 лв. (тридесет и два лева и деветдесет стотинки), представляваща
неустойка за периода от 12.10.2015 г. до 23.10.2015 г., сумата 130.50 лв. (сто и тридесет лева и петдесет стотинки),
представляваща такса разходи за събиране на просрочени вземания, сумата 100.00 лв. (сто лева), представляваща
такса разходи за дейност на служител, сумата 25,22 лв.
(тринадесет лева и четиридесет и една стотинки), представляваща обезщетение за забава
за периода от 24.10.2015 г. до 19.01.2017 г. Вещото лице посочва, че погашения
от страна на Н. не са извършвани.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, съдът извежда следните правни изводи :
От събраните по делото доказателства
се установява, че е налице валидно сключен договор за цесия, който е бил съобщен
на страната чрез уведомяването й с изпращане на уведомление на постоянния й
адрес. Договорът не е оспорен от страните в настоящото производство и
легитимира ищеца като цесионер по същия. Съгласно
разпоредбата на чл. 99, ал.3 ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на
длъжника за извършеното прехвърляне. По делото е представено уведомително
писмо, с което се съобщава на длъжника за извършената цесия. Доколкото пратката
е изпратена по пощата и се е върнала с отбелязване непотърсена, това не влияе
на валидно извършеното уведомяване, тъй като е извършено съобщаване на
посочения в договора адрес. Направените отбелязвания по кореспондентската
пратка не са оспорени, както от страните в настоящото производство. Адресът на
връчване е посоченият в договора за заем. При предприетия начин на уведомление
фактическо връчване не е осъществено поради бездействие от страна на
получателя. Независимо от това, в конкретния случай кредиторът е положил
необходимите усилия да изпълни задължението си за уведомяване на длъжника. В
този смисъл решение № 40/17.06.2015 г. по т. д. № 601/2014 г. по описа на ВКС,
І т.о.
От приетите доказателства по делото се
доказва, че е прехвърлено съществуващо към ответника вземане чрез подписания
договор за цесия. С подписването на договора за заем № * г. заемателят
удостоверява, че е получил заемната сума като договорът има силата на разписка
между страните. С оглед гореизложеното и доколкото фактическият състав относно
сключването на договор за заем включва два елемента, а именно – постигане на
съгласие между страните и фактическото предаване на договорената заемна сума, в
настоящия случай и двата елемента са налице. Следователно се установява валидно
възникнало между страните заемно правоотношение. Възражението на ответника, че
не е приложен платежен документ, който да удостоверява, че заемната сума е била
изплатена, съответно усвоена от ответницата, поради което за нея не са
възникнали насрещни задължения за връщането й се явява неоснователно, тъй като
самият договор служи за разписка относно фактът, че сумата е предадена на Й..
Налице е настъпила изискуемост на
вземането, тъй като в договорения срок не е върната заетата сума, а именно на 23.10.2015 г. От приетия като писмено
доказателство договор за заем № * г се установява дължимостта и
на претендираната лихва за забава. Нейният размер се
установява по безспорен начин и от приетата по делото ССчЕ,
която съдът цени като компетентно изготвена и съответстваща на останалия събран
по делото доказателствен материал.
Относно възражението за нищожност на начислената неустойка по
договора поради непредоставяне на обезпечение - осигуряване на поръчител,
отговарящ на съответни изисквания, заложени в договора, следва да се посочи, че
ответникът е бил наясно и с това изискване на заемодателя при
подписване на договора. Няма данни по делото лицето да е изпълнило задължението
си в 3- дневен срок от получаване на заема, поради което възражението
му за недължимост на неустойката
е неоснователно. Уговорената от страните неустойка не е прекомерна,
тя е израз на доброволно формираната от страните воля, не
противоречи на общоприетите принципи за справедливост и
добри нрави, както и не излиза извън пределите на своята обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функция.
На следващо място, неоснователно
се явява и възражението в отговора за недължимостта на такса
разходи. От уговорките, съдържащи се в разписаните договорни клаузи, е видно,
че страните изрично са уговорили конкретен механизъм и суми, по които ще се
изчисляват направените от заемодателя разходи, произтичащи от забавата на плащането на погасителните
вноски по договора.
Предпоставки з.определяне на конкретния
размер на тези разходи са единствено размерът на заема,
забава на плащането от страна на длъжника по договора за заем
и срокът на тази забава. Следователно, с
подписването на договора, заемателят се е съгласил с основанието,
начина на определяне и размерът на уговорената такса-
разходи, поради което конкретния случай всички
предпоставки за начисляване на такива такси са налице,
предвид извършените само частични плащания, с които съразмерно са били намалени
размерите на тази такса.
Като
обобщение на изложеното, следва да се посочи, че редовно възникналото
заемно правоотношение валидно обвързва страните и поражда своите правни
последици. С подписване на договора ответникът се е съгласил с всички
негови клаузи, т.е. то е израз на общата воля н.страните, които
именно по този начин са уредили отношенията си. Заемателят се е съгласил с тези
условия, приел ги е подписвайки договора. По делото не се търси нещо различно
извън договореното- фиксирани като размери суми з.главница, лихви, както
и з.неустойка и такса разходи.
Доколкото и в отговора на исковата
молба не се съдържат доказателства, че претендираните суми са заплатени, а и от
допуснатата и приета по делото съдебно счетоводна експертиза, която съдът
кредитира като компетентно изготвена, също се установява, че погашение н.сумите
не е налице, следва изводът, че предявеният иск се явява доказан по основание и
размер.
По
разноските :
С оглед изхода на спора, в
настоящото производство, разноски се следват само н.ищцовата
страна. Същата е представила списък по чл. 80 ГПК като претендира заплащането
на сумата от 275 лева, представляваща заплатена държавна такса; 150 лева
–депозит за изготвянето на ССчЕ и 350 лева юрисконсултско възнаграждение. За сторените разноски
/заплащане на държавна такса и депозит за изготвяне на допуснатата експертиза/
се съдържат доказателства за тяхното заплащане. По отношение на претендираното юрисконсуртско възнаграждение, настоящият състав на съда
счита, че същото е определено законосъобразно и при спазване н.разпоредбата на
чл. 78, ал.8 ГПК във връзка с чл. 25 от Наредба за заплащането на правната
помощ. Съгласно постановките н.ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.12, съдът дължи
произнасяне и по направените в заповедното производство разноски, които
възлизат на 325 лева, включващи заплатена държавна такса в размер на 25 лева и
300 лева юрисконсултско възнаграждение. Предвид
цялостното уважаване на исковата претенция на разноските, сторени в заповедното
производство, следва да се присъдят в цялост.
С оглед горното,
съдът :
Р
Е Ш
И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО В ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ СТРАНИТЕ, по предявения иск с правна квалификация чл. 422 във
връзка с чл. 415 ГПК от „А.за с.на в.”
ЕАД, ЕИК * със седалище и адрес на управление ***,
офис сграда л.,
ет.*, офис * срещу Н.Й.Н., ЕГН ********** с адрес ***6, че ответникът дължи на ищеца
сумите, както следва: 200 лева, представляваща дължима
главница по договор за заем № *г.,
сключен между „В. Кр.” ООД и Н.Й.Н., вземанията по
който са прехвърлени от „В. Кр.” ООД в полза н. „А.за
с.на в.” ООД /правоприемник, на което е „А.з.с.на в.” ЕАД/ по силата на рамков
договор з.цесия и приложение № 1 към него,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 19.01.2017
г. до окончателното изплащане на задължението; 3,10 лева, представляваща договорна лихва, начислена за периода от
09.10.2015 г. до 23.10.2015 г.; 130,50
лева, представляваща такса разходи; 32,90
лева, представляваща неустойка за периода 12.10.2015 г. до 23.10.2015 г., 100 лева, представляваща такса разходи за дейност на служител; сумата
от 13.41 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 24.10.2015 г. до 19.01.2017 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № * г. по ч.гр.д. № * г. по описа на ВРС
ОСЪЖДА Н.Й.Н.,
ЕГН ********** с адрес ***6 да заплати н. „А.за с.на в.” ЕАД, ЕИК * със седалище и адрес на управление ***,
офис сграда л.,
ет.*, офис * сумата от 775 лева, представляващи
сторени в исковото производство разноски, на основание чл. 78, ал.1 и ал.8 ГПК
ОСЪЖДА Н.Й.Н.,
ЕГН ********** с адрес ***6 да заплати н. „А.за с.на в.” ЕАД, ЕИК * със седалище и адрес на управление ***,
офис сграда л.,
ет.*, офис * сумата от 325 лева, представляващи
сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № * г. по описа на Районен съд, град
Варна разноски, на основание чл. 78, ал.1 и ал.8 ГПК
Решението подлежи на обжалване пред Варненския окръжен
съд в двуседмичен срок от
получаването му от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: