О П
Р Е Д Е
Л Е
Н И Е
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ри Въззивен граждански
състав
На 6 август 2020 година
В закрито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА
ПЕЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА
МАРТИНА КИРОВА
Като разгледа докладваното от съдия Г.Вълчанова
възз. гр. дело № 418 по описа за 2020 година
За да се произнесе взе предвид:
В изпълнение на
задълженията си по чл.267 ГПК, Ямболският окръжен съд констатира следното:
Делото е образувано по въззивна жалба
подадена от Главна дирекция „Гранична полиция“-МВР гр.София против Решение №
77/9.06.2020 г. на EРС, постановено по гр.д.№ 97/2020 г., с което Главна
дирекция „Гранична полиция“-МВР гр.София е осъдена да заплати на Н.Д.М., с ЕГН **********,
с адрес ***, на основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР
сумата от 1 282.43 /хиляда двеста осемдесет и два лева и четиридесет и три
стотинки/ лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд за периода от 15.05.2017г. до 30.09.2019г., получен в резултат
на преизчисляване на положен нощен труд в дневен, ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на исковата молба в съда /пред РС-Бургас/ -
01.10.2019г. до окончателното й изплащане и разноски на ищеца, както и такива на
ЕРС. Желае се отмяна на
решението, отхвърляне на исковете изцяло и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение пред двете инстанции.
Съдът констатира, че
жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок, от легитимна
страна и при наличие на правен интерес от обжалване. Същата е редовна от външна
страна, поради което следва да се внесе за разглеждане в открито заседание. Направено е и възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна, с оглед
фактическата и правна сложност на делото.
Въззиваемата
страна е депозирала отговор на жалбата.
Страните по делото не
са направили доказателствени искания пред въззивната инстанция.
ЯОС намира, че следва
да извърши доклад на жалбата и отговора, който да връчи на
страните заедно с призовката за с.з., поради което
О П Р
Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА делото в о.с.з. на 13.10.2020 г. от 10.30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Извърши доклад на жалбата и отговора както
следва:
В жалбата се
твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необосновано. Твърди се, че
районният съд неправилно е приложил материалния закон, като не е съобразил
служебния статут на служителя в МВР и приложимите спрямо него норми. Сочи се,
че при изчисляване на времето, отработено от ищеца и за компенсиране на
положения извънреден труд, е била приложена нормативната уредба по специалния
закон - ЗМВР, като на основание чл.187, ал.9 ЗМВР редът на организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, се определят с
Наредба на министъра на вътрешните работи, Според въззивника това е
нормативната база, която изчерпателно урежда основанието и реда за изплащане на
възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР, като неправилно
районният съд бил приел, че по отношение на държавните служители в МВР са
приложими разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата (НСОРЗ), издадена на основание КТ. Въззивникът сочи, че за нощния труд
на служителите в МВР била неприложима
разпоредбата на чл.9 от НСОРЗ, тъй като, за да се въведе увеличение с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, били необходими предвидените в нормата четири
предпоставки, а в случая две от тези предпоставки не били налице -
продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността на
дневното, и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми, тъй като
дневното и нощното работно време били с една и съща продължителност от 8 часа и
не било налице работа по трудови норми.
Излага се, че ЗМВР е специален
закон, регламентиращ статута на служителите, работещи в МВР и същият обосновава
различен метод на правно регулиране на работното време, трудовото
възнаграждение др., че ЗМВР и издадените
въз основа на него наредби на министъра на МВР съдържат специални правила
относно допълнителните трудови възнаграждения и в ЗМВР няма препращаща норма,
която да даде основание да се прилагат субсидиарно разпоредбите на КТ и
издадените подзаконови нормативни актове, вкл. НСОРЗ. Отделно от това
въззивникът сочи, че съгласно становища на МТСП правилото на чл.9, ал.2 НСОРЗ
също не е абсолютно, тъй като е неприложимо за работници и служители по трудово
правоотношение, работещи на намалено работно време, като според приложено
становище на проф.Мръчков статутът на служителите в МВР е специален и за същите е приложим специалния ЗМВР. Наред
с това в жалбата се твърди, че съдът не е обсъдил и всички правнорелевантни
факти, относими към главния иск, което е в нарушение на съдопроизводствените
правила, като неправилността на решението по главния иск обуславя неговата
неправилност и по отношение на уважения акцесорен иск по чл.86 ЗЗД.
Предвид изложеното и по подрони съображения, изложени
в жалбата, се претендира отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на ново решение, с което предявените
искове да бъдат отхвърлени, и бъдат присъдени
разноските пред двете съдебни инстанции. Направено е и възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна, с оглед
фактическата и правна сложност на делото.
В писмения отговор се сочи, че
въззивната жалба е неоснователна. Изразява се становище, че решението на ЕРС е
правилно и законосъобразно. Претендира се, жалбата да бъде отхвърлена,
атакуваното решение потвърдено в обжалваната му част и да се присъдят
направените по делото разноски пред въззивната инстанция.
Съдът
приканва страните
към спогодба.
Препис от
определението да се връчи на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.