Определение по дело №418/2020 на Окръжен съд - Ямбол

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 6 август 2020 г.
Съдия: Галина Иванова Вълчанова
Дело: 20202300500418
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 юли 2020 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е Л  Е  Н  И  Е

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,        ІІ-ри Въззивен  граждански  състав    

На   6  август 2020 година

В закрито заседание в следния състав:                                   

                                                                                                                                                              

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

                                                МАРТИНА КИРОВА

 

 Като разгледа докладваното от съдия Г.Вълчанова

 възз. гр. дело № 418  по описа за 2020 година

 За да се произнесе взе предвид:

 

В изпълнение на задълженията си по чл.267 ГПК, Ямболският окръжен съд  констатира следното:

Делото е образувано по въззивна жалба подадена от Главна дирекция „Гранична полиция“-МВР гр.София против Решение № 77/9.06.2020 г. на EРС, постановено по гр.д.№ 97/2020 г., с което Главна дирекция „Гранична полиция“-МВР гр.София е осъдена да заплати на Н.Д.М., с ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР сумата от 1 282.43 /хиляда двеста осемдесет и два лева и четиридесет и три стотинки/ лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 15.05.2017г. до 30.09.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда /пред РС-Бургас/ - 01.10.2019г. до окончателното й изплащане и разноски на ищеца, както и такива на ЕРС. Желае се отмяна на решението, отхвърляне на исковете изцяло и присъждане на юрисконсултско възнаграждение пред двете инстанции.

Съдът констатира, че жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок, от легитимна страна и при наличие на правен интерес от обжалване. Същата е редовна от външна страна, поради което следва да се внесе за разглеждане в открито заседание. Направено е и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна, с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Въззиваемата страна  е депозирала отговор на жалбата.

Страните по делото не са направили доказателствени искания пред въззивната инстанция.

ЯОС намира, че следва да извърши доклад  на жалбата и отговора, който да връчи на страните  заедно с призовката за  с.з., поради което

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И   :

 

НАСРОЧВА   делото в о.с.з.  на 13.10.2020 г. от 10.30 часа, за която дата  и час да се призоват страните.

Извърши доклад на жалбата и отговора както следва:

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необосновано. Твърди се, че районният съд неправилно е приложил материалния закон, като не е съобразил служебния статут на служителя в МВР и приложимите спрямо него норми. Сочи се, че при изчисляване на времето, отработено от ищеца и за компенсиране на положения извънреден труд, е била приложена нормативната уредба по специалния закон - ЗМВР, като на основание чл.187, ал.9 ЗМВР редът на организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи, Според въззивника това е нормативната база, която изчерпателно урежда основанието и реда за изплащане на възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР, като неправилно районният съд бил приел, че по отношение на държавните служители в МВР са приложими разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), издадена на основание КТ. Въззивникът сочи, че за нощния труд на служителите в МВР била  неприложима разпоредбата на чл.9 от НСОРЗ, тъй като, за да се въведе увеличение с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, били необходими предвидените в нормата четири предпоставки, а в случая две от тези предпоставки не били налице - продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността на дневното, и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми, тъй като дневното и нощното работно време били с една и съща продължителност от 8 часа и не било налице работа по трудови норми.

Излага се, че ЗМВР е специален закон, регламентиращ статута на служителите, работещи в МВР и същият обосновава различен метод на правно регулиране на работното време, трудовото възнаграждение  др., че ЗМВР и издадените въз основа на него наредби на министъра на МВР съдържат специални правила относно допълнителните трудови възнаграждения и в ЗМВР няма препращаща норма, която да даде основание да се прилагат субсидиарно разпоредбите на КТ и издадените подзаконови нормативни актове, вкл. НСОРЗ. Отделно от това въззивникът сочи, че съгласно становища на МТСП правилото на чл.9, ал.2 НСОРЗ също не е абсолютно, тъй като е неприложимо за работници и служители по трудово правоотношение, работещи на намалено работно време, като според приложено становище на проф.Мръчков статутът на служителите в МВР е специален  и за същите е приложим специалния ЗМВР. Наред с това в жалбата се твърди, че съдът не е обсъдил и всички правнорелевантни факти, относими към главния иск, което е в нарушение на съдопроизводствените правила, като неправилността на решението по главния иск обуславя неговата неправилност и по отношение на уважения акцесорен иск по чл.86 ЗЗД.

Предвид изложеното и по подрони съображения, изложени в жалбата, се претендира отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на ново решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени, и бъдат присъдени разноските пред двете съдебни инстанции. Направено е и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна, с оглед фактическата и правна сложност на делото.

В писмения отговор се сочи, че въззивната жалба е неоснователна. Изразява се становище, че решението на ЕРС е правилно и законосъобразно. Претендира се, жалбата да бъде отхвърлена, атакуваното решение потвърдено в обжалваната му част и да се присъдят направените по делото разноски пред въззивната инстанция.

Съдът приканва страните към спогодба.

Препис от определението да се връчи на страните.      

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

                                                                      

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:1.                         2.