Номер 26203.11.2020 г.Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд - София4-ти наказателен
На 06.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Маргаритка Шербанова
Петър Гунчев
като разгледа докладваното от Вера Цветкова Наказателно дело за
възобновяване № 20201000600804 по описа за 2020 година
При секретаря Д.Аначкова и в присъствието на прокурор от САП В.Начева, като разгледа
докладваното от съдия Цветкова НД №804/2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.424 ал.1 вр.чл.422 ал.1 т.5 от НПК.
Постъпило е искане за възобновяване на съдебното производство от адв.П., като
пълномощник на осъдената Т. А. Т. по нохд №6823/2018г. на Софийски районен съд и
внохд №3379/2019г. на Софийски градски съд. По посоченото дело 6823/2018г. в СРС, с
присъда №134431/06.06.2019г., Т. Т. била осъдена за престъпление по чл.212 ал.1 от НК на 1
/една/ година лишаване от свобода, като било отложено изтърпяването на наказанието с
изпитателен срок от 3 /три/ години.
С Решение №5 от 02.01.2020г. по внохд №3379/2019г., Софийски градски съд, НО, 8-
ми въззивен състав потвърдил присъдата на СРС изцяло.
В жалбата се твърди, че при разглеждане на делото са били допуснати съществени
нарушения процесуалните правила. В съдебното производство не била изяснена
фактическата обстановка по отношение на извършване на твърдяното инкриминирано
деяние, тъй като били налице съществени противоречия и разминаване в свидетелските
показания на св.Р. Д. и пострадалото лице. Първият съд не положил усилия за отстраняване
на тези противоречия. Съществени разминавания имало между свидетелските показания от
една страна, повдигнатото обвинение от прокуратурата от друга страна и сумата, посочена в
1
съдебния акт от трета страна. Това обстоятелство също не било изяснено. По делото липсвал
касов ордер/разписка, която да удостовери отпускането на сумата, липсвали доказателства
относно фактическото владение на самата процесна сума от 1200 лева. Не била назначена
съдебно-счетоводна експертиза. Съществени нарушения имало и при постановяване на
присъдата от първия съд, тъй като нямало конкретика относно местоизвършване на
престъплението, което останало неизяснено и в двете съдебни инстанции. Обобщава се, че
неправилно е била обсъдена доказателствената съвкупност, поради което постановените
съдебни актове били непълни. Моли се да бъде отменена постановената осъдителна присъда
по нохд №6823/2018г. на СРС и постановеното Решение на СГС по внохд №3379/2019г.,
като бъде призната Т. Т. за невиновна по повдигнатото й обвинение. Като алтернатива се
моли да бъдат отменени описаните съдебни актове и делото да бъде върнато за ново
разглеждане и изясняване на фактическата обстановка.
В хода на съдебното заседание пред САС защитникът на осъденото лице Т. - адв.П.,
поддържа искането за възобновяване на наказателното производство. Счита, че присъдите са
постановени в несъответствие на закона, като доказателствения материал не е бил изследван
в съвкупност. Не били положени достатъчно усилия от страна на първият съд за изясняване
на фактическата обстановка, а именно допусната очна ставка между свидетелите Д. и И.. Не
бил изяснен моментът на предаване на сумата на ощетеното юридическо лице и получаване
на въпросната сума от осъденото лице. Не било ясно времето и мястото на извършване на
престъплението. Не била допусната от първия съд поисканата съдебно-счетоводна
експертиза, като по този начин били нарушени правата на осъденото лице по чл.5 и чл.6 от
ЕКЗПЧОС – правото й на защита и на справедлив процес. Твърди се, че отношението на
първоинстанционният съд спрямо осъденото лице било тенденциозно.
Второинстанционният състав отхвърлил доказателствените искания в цялост, като по този
начин ограничил правото на защита на осъдената. Доказателствената маса не била
изследвана в цялост, което правело незаконосъобразни постановените съдебни актове. Тези
актове били и непълни, тъй като не били ясни времето и мястото на извършване на
престъплението, нито размерът на самите суми. Поради тези съображения се моли за
възобновяване на делото.
Осъденото лице Т. Т. поддържа казаното от защитника си. По отношение на сумите,
заявява, чу те не отговарят на действителните суми. Положили усилия пред
първоинстанционният съд и се опитали да докажат нещата, но не успели. Имало много
допуснати нарушения. Реализирайки правото си на последна дума, заявява, че не е автор на
деянието и не го е извършила. Моли делото да бъде върнато за възобновяване.
Прокурорът от САП изразява становище, че молбата за възобновяване следва да бъде
оставена без уважение. Счита, че не са били допуснати процесуални нарушения при
събиране и проверка на доказателствения материал, въз основа на който съдът правилно
достигнал до извода за авторство на деянието от страна на подсъдимата. Безспорно
установен бил фактът,че във въпросният документ, подписа и за заемател и за съгласие на
заемателя и за представител на заемателя са подписани от осъденото лице. Без значение
2
било в която сграда е бил подписан документът, тъй като това не е обстоятелство, от което
да следва отмяна на актовете на първия и въззивния съд.
Софийски апелативен съд, като обсъди доводите на страните и извърши проверка за
наличието на основанията за възобновяване, намери за установено следното:
С присъда №134431 от 06.06.2019г. Т. А. Т. била призната за виновна и осъдена за
престъпление по чл.212 ал.1 от НК на 1 /една/ година лишаване от свобода, което наказание
било отложено за изтърпяване с изпитателен срок от 3 /три/ години, считано от влизане на
присъдата в сила. В тежест на Т. останали и направените по делото разноски.
С Решение №5 от 12.01.2020г. по внохд №3379/2019г. на Софийски градски съд, била
потвърдена изцяло присъдата, постановена от СРС.
САС констатира, че възраженията на осъденото лице, изложени в молбата за
възобновяване, са били разгледани от първостепенния и въззивния съд и са получили
мотивиран и подробен отговор. При изграждане на фактическите си изводи, първият съд се е
позовал на доказателства и доказателствени средства, събрани при стриктно спазване на
нормите на НПК. Авторството на деянието е било установено категорично и несъмнено,
като съдът подробно е описал въз основа на кои доказателства е изградил своите изводи.
Подробно съдът е изложил съображения кои доказателства кредитира и кои не, като при
извършената оценъчна дейност не са били допуснати нарушения, т.е. установените факти не
са били тълкувани превратно. Събраните доказателства в достатъчен обем подкрепят
обвинителната теза, правилно и съобразно закона са били анализирани и е направен
несъмнен и категоричен извод относно авторството на извършеното престъпление. Съдът е
разгледал доказателствата както поотделно, така и в тяхната съвкупност, посочил е на кои
дава вяра и на кои не и по какви причини, отговорил е на възраженията на страните в
процеса. Софийски градски съд е ревизирал първоинстанционната присъда и не е
констатирал допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, поради което е
постановил решение, с което е възприел фактическата обстановка, установена с обжалвания
съдебен акт, като е потвърдил изцяло присъдата на решаващия съд.
Въззивната съдебна инстанция извършила проверка съобразно правомощията си и
установила, че първият съд е провел производството по делото без да допуска процесуални
нарушения, като е събрал в нужния обем всички относими към спора и допустими
доказателства и е направил пълен техен анализ. Достигнал е до изводи, основаващи се на
доказателствата, изложил е убедителни аргументи по направените от защитата възражения,
като ги приел за неоснователни.
Съдилищата установили, че през 2007г. юридическото лице „Джет Файненс
Интернешънъл“ АД се занимавало с отпускане на парични заеми и било със седалище и
адрес на управление в гр.София, ж.к.“Младост“4, „Бизнес парк София“, сграда 12Б, офис
305 /имало офис и в гр.София, ж.к.“Люлин“, ул.“Годеч“№5. На 23.05.2008г. това дружество
било преименувано на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и било със седалище и адрес
на управление в гр.София, ж.к.“Младост“4, „Бизнес парк София“, сграда 14.
Осъдената Т. Т. била на граждански договор /споразумение за дистрибуторство/ с
3
„Джет Файненс Интернешънъл“ АД /преименувано на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД/ от 02.02.2007г. до 07.01.2008г., когато договорът бил прекратен поради констатирани
злоупотреби. Съгласно споразумението за дистрибуторство, осъдената Т. в качеството си на
дистрибутор /кредитен консултант/ трябвало активно да търси клиенти за сключване на
договори за заем, да сключва договори за личен заем, одобрени от дружеството, като самото
то оправомощавало Т. да сключва предварително одобрени договори за личен заем, като за
тази цел използва саморъчен подпис, удостоверен със спесимен, както и печат. Освен
саморъчното под писване на такива договори, Т. събирала погасителните вноски по
предоставените заеми и отчитала приетите суми пред дружеството заемодател. За
извършваната дейност кредитният консултант получавал възнаграждение, уговорено в
определен процент от всички събрани погасителни вноски. Правилата за отпускане на заем
били следните: Подавало се искане, придружено с копие от лична карта до кредитния
консултант /дистрибутора/, който следвало да администрира искането в Централния офис на
дружеството в гр.София, „Бизнес парк София“ за одобрение. В случай, че искането бъде
одобрено, сумата се предоставяла на кредитния консултант, който следвало да сключи от
името на заемодателя договор за заем и да предаде отпуснатата парична сума на
заемополучателя. Информацията за заемателя в съответните графи на договора се попълвала
собственоръчно от консултанта, а получаването на сумата по отпуснатия кредит се
удостоверявало чрез саморъчно положен подпис от кредитополучателя в графа
„Удостоверяване на изпълнението“. Заемът се погасявал от клиента чрез плащане на
седмични вноски, съгласно индивидуален погасителен план, като дължимите суми се
предоставяли на кредитния консултант, срещу което последният следвало да издава касов
бон, удостоверяващ полученото плащане.
Установено било, че с договор за цесия от 30.06.2009г. „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД, прехвърлило на „Мост Финанс Мениджмънт“ АД всичките си вземания,
произтичащи от договори за потребителски кредит и подробно описани в Приложение №1
към договорът за цесия. Сред тези вземания било и процесното по отпуснатият договор за
заем в размер на 1200 лв. На 14.04.2014г., СРС, ГО, 28-ми състав издал изпълнителен лист, с
който осъдил св.Д. Ч. да заплати на дружеството „Мост Финанс Мениджмънт“ сумата по
кредита, ведно със законната лихва за забава, договорна лихва, разноски по делото и
държавна такса. Дружеството се обърнало за съдействие и събиране на вземането към ЧСИ
М. Б. за образуване на изпълнително дело, вследствие на което до работодателят на св.Ч.
било изпратено запорно съобщение за налагане на запор върху трудовото възнаграждение
на Ч..
През 2007г. св.Д. Ч. живеела и работела в гр.София, но не познавала осъдената Т. Т.
и не се била срещала с нея. Междувременно, през 2008г. св.Ч. сключила граждански брак и
променила името си на Мокрева, тъй като приела фамилното име на съпруга си.
На 17.10.2016г. св.Ч. разбрала, че бил наложен запор върху трудовото й
възнаграждение, за вземане в размер на 2715лв. от ЧСИ М. Б.. Това обстоятелство учудило
св.Ч., тъй като към този момент тя нямала непогасени задължения. След среща със съдебния
изпълнител, св.Ч. разбрала, че взискател по изпълнителното дело е „Мост Финанс
Мениджмънт“ АД, което дружество придобило вземането си чрез договор за цесия с „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД. След това провела телефонен разговор с представител на
взискателя и установила, че от нейно име бил сключен договор за заем. Получила по имейл
копие от този договор и видяла, че единственото, което отговаря на действителността от
попълненото съдържание били трите й имена, ЕГН, номер на лична карта, датата на
издаването й и месторождението. Неверни били всички останали обстоятелства в
попълнената бланка и тя не била подписвала този договор. След направените констатации,
св.Ч. се обърнала към органите на полицията и прокуратурата за съдействие.
4
Установено било в хода на разследването, че на 02.10.2007г. в гр.София,
ж.к.“Младост“4, „Бизнес парк София“ №1, осъдената Т. Т. използвала посоченият
неистински документ – Договор за потребителски заем №CASH-04125317/26.09.2007г., на
който бил придаден вид, че в графи „Съгласие на заемателя“ и „Заемател“ ръкописните
текстове са изписани и подписите са положени от Д. Ч.. Установено било също така, че Т. Т.
е изписала ръкописния текст в графа „представител на заемодателя“, а така също и
положила подписа в същата графа „представител на заемодателя“ на инкриминирания
договор за потребителски заем. Осъдената представила този неистински документ – Договор
за потребителски заем №CASH-04125317/26.09.2007г., пред неустановено по делото лице –
служител в Централния офис на дружеството заемодател, в резултат на което без правно
основание получила чуждо движимо имущество – парична сума в размер на 1200 лева,
представляваща отпуснат паричен заем на Д. Г. Ч., с намерение да ги присвои. Впоследствие
осъдената Т. се разпоредила по неустановен начин с процесната парична сума.
Като представила изготвеният формуляр за отпускане на кредит от името на св.Ч.,
осъдената Т. успяла да убеди неустановено по делото лице – служител в централния офис на
дружеството заемодател – „Джет Файненс Интернешънъл“ ЕАД, преименувано на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, че е налице основание да получи чуждо движимо
имущество – паричната сума от 1200 лева. Отпуснатият заем бил предназначен за св.Ч., но
реално парите от същия били получени от Т. с намерение да ги присвои. Неустановеното
лице повярвало та Т. и приело инкриминираният договор за истински, в резултат на което
отпуснало исканият паричен заем в размер на 1200 лева.
Първостепенният, а и въззивният съд подробно посочили въз основа на кои
доказателствени източници са приели за установена фактическата обстановка по делото и са
изградили правните си изводи. Градският съд е посочил, че споделя по-голямата част от
изводите, направени от първият съд. Коректно е било посочено, че неправилно районният
съд се е позовал на неприобщени от досъдебното производство свидетелски показания,
което обаче не оказва влияние върху крайните изводи на съда и е било отстранено от
въззивната инстанция.
Въззивният съд уточнил, че с оглед естеството на инкриминираното деяние, което
определя и предмета на доказване по делото, приоритетно значение за изясняване на
обстоятелствата имат писмените доказателства по делото, а гласните имат допълваща и
контролна роля. Взето е било предвид, че свидетелските показания са били дадени близо
десет години след инкриминираното деяние. Според съдилищата, от значение за изясняване
на делото са били показанията на св.Д. Ч., която е посочена като получател на паричната
сума по договора за паричен заем. Безспорно е било установено, че последната не е имала
каквито и да било взаимоогтношения с „Джет Файненс Интернешънъл“ ЕАД, никога не е
кандидатствала за кредит при тях и че не познава осъдената Т., нито св.Д., като на нито една
от двете не е предоставяла свои лични данни. Съдилищата са установили от показанията на
св.Ч. начинът, по който тя е научила през 2016г. за задължението към дружеството
заемодател, а именно когато е била уведомена от счетоводителя на работното си място, че
има получено запорно съобщение върху трудовото й възнаграждение за непогасено
задължение към ЧСИ М. Б.. В тази им част показанията на св.Ч. са били подкрепени от
писмените доказателства по делото, касаещи образуваното изпълнително дело и
предприетите действия по него. Правилно са били кредитирани показанията на св.Ч. като
житейски правдиви, обосновани и подкрепени и от писмените документи и заключението на
съдебно-графическата експертиза. По повод на възражението на защитата, че Ч. е узнала за
изтегленият кредит едва през 2016г., въззивният съд е посочил, че банките, финансовите и
платежните институции са задължени да подават до Централния кредитен регистър
информация по кредитите на техните клиенти, съгласно изискванията на Наредба 22 от
5
16.07.2009г. и това е отговорност на самите институции, а не на клиентите им, поради което
не може да се държи отговорна за забавени действия на заемодателя св.Ч..
Съдилищата са обърнали внимание на показанията на св.Д., като са изложили мотиви
защо не кредитират показанията й, освен в частта, описваща механизма на отпускане на
кредити, която намира подкрепа в показанията на св.К. и в писмените документи по делото.
В останалата им част, съдът е приел тези показания като опит за изграждане на защитна
версия по отношение на действията на подс.Т.. СРС отчел познанството на св.Д. и Т. Т.,
отчел обстоятелството, че св.Д. многократно е съдействала на Т. при намирането на клиенти
за отпускане на кредити. Въззивната съдебна инстанция при изграждане на своите изводи се
е позовал само на показанията на св.Д., дадени в съдебната фаза на производството и е
достигнал до същите изводи, които са били направени от първия съд.
Първостепенният съд е подложил на особено внимателна преценка обясненията, дадени
от осъдената Т., съобразявайки двойнствената им природа – на доказателствен източник и
на средство за защита. Така съдът аргументирано е приел, че са общи, принципни
положения обясненията на Т. в частта относно присъствието или отсъствието й от офиса,
както и в частта, че многократно не е присъствала по време на получаването на отпуснатите
по кредитите суми, а впоследствие е получавала документите от ръководител екип. Тези
обяснения не касаят конкретния случай, а целят разколебаване на обвинителната теза.
Въззивната съдебна инстанция установила, че решаващият съд е положил всички
възможни процесуални усилия за събиране на възможните и допустими доказателства,
относно отпуснатият кредит, но с оглед изминалия значителен период от време, ощетеното
дружество не е могло да даде повече информация. От друга страна, обстоятелството, че
обективно е било невъзможно да бъдат получени изискваните документи /касов ордер или
разписка за получена сума по кредита/, не е пречка тези обстоятелства да бъдат доказвани с
всякакви доказателства и доказателствени средства, включително и свидетелски показания.
Това е така, тъй като съобразно процесуалният закон, доказателствата и доказателствените
средства нямат предварително установена сила. В конкретния казус, за да формира извод за
авторството на осъдената Т. към инкриминираното деяние, включително и получаването на
отпуснатата по заема сума, въззивният съд се е позовал на следните факти – към момента на
подписване на формуляра за отпускане на заем /26.09.2007г./, както и към момента на
отпускането му /02.10.2007г./, осъдената Т. в качеството си на дистрибутор е била служител
на ощетеното дружество „Джет Файненс Интернешънъл“ ЕАД; в изпълнение на
задълженията си е попълнила ръкописно инкриминирания договор; от заключението на
съдебно-графическата експертиза по безспорен начин е било установено, че положените
подписи в графа „Заемател“ и „Съгласие на заемателя“ не са били положени от св.Ч.;
възнаграждението на Т. се е определяло като процентно съотношение от отпуснатите
кредити и събираемостта по тях; св.Ч. не е получила никаква сума от така отпуснатият
кредит на нейно име и не се е познавала с Т. Т.; гражданският договор с осъдената Т. е бил
прекратен поради констатирани извършени злоупотреби от нейна страна, включително при
сходна фактическа обстановка – клиенти, които твърдят, че не са усвоявали потребителски
заеми и учудване по какъв начин дружеството се е сдобило с личните им данни;
разминаване в подписите и начинът на изписване на имената на клиентите; според
показанията на св.К., отпуснатата по кредита сума се получава от консултанта, който е
изготвил договора, след което той я предава на крайния клиент. Тази верига от косвени
доказателства, води до единственият възможен извод, че осъдената Т. е извършител на
деянието, за което е била предадена на съд. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя
изводите, направени от двете съдилища, тъй като в случая описаните косвени доказателства
съставляват хармонична верига и обсъдени с основния факт, водят до единствено възможен
и несъмнен извод относно авторството на деянието. И двете съдебни инстанции, освен
6
категоричните изводи, са дали мотивиран отговор на всички възражения /изложени и пред
настоящия съд/ на осъденото лице и защитата му. Правилно е било прието, че мястото на
извършеното престъпление е централния офис на дружеството, където именно са били
представяни документите, свързани с отпускане на кредит на клиентите. Освен това, съдът
правилно е посочил, че съгласно ППВС №8/1978г. на ВС на РБ, престъплението се смята за
довършено, едва когато субектът на престъплението получи в своя фактическа власт
имуществения предмет. Необходимо е съставеният документ да е използван от дееца с цел
да получи имуществото, като в конкретния случай осъдената Т. не само е съставила
неистински документ, но го е използвала пред служител в централния офис на ощетеното
дружество, с цел последният да бъде заблуден относно основанието, въз основа на което
може да се разпореди с процесната сума от 1200 лева. Правилно съдебните инстанции са
приели, че деянието е било осъществено от Т. при пряк умисъл, тъй като е съзнавала, че
използва процесния документ, представяйки го като привидно основание за прехвърляне на
чуждо имущество и го е получила без да й се следва. Т. е имала користно намерение – да
присвои противозаконно предмета на инкриминираното престъпление – сумата от 1200 лева.
Настоящата съдебна инстанция не приема възражението на защитата на осъденото
лице, че второинстанционният състав ограничил правото му на защита, като отхвърлил
направените доказателствените искания, тъй като това би било процесуално нарушение,
само ако не е била изяснена фактическата обстановка и е свързано с предмета на доказване.
В конкретния случай, двете съдебни инстанции са положили всички усилия съобразно
процесуалния закон и доказателствените стандарти, за установяване на относимите факти
по делото. Неуважаването на искане за събиране на доказателства /като назначаване на
съдебно-счетоводна експертиза например/ не означава допуснато процесуално нарушение
или предубедено отношение от съдилищата към подсъдимото лице. Апелативният съд не
констатира пропуски в събирането на доказателства, относими към предмета на доказване,
нито предубеденост към страните в процеса.
По отношение справедливостта на наложеното наказание настоящият състав стига до
следните изводи:
Съгласно чл. 54 от НК при определяне на наказанието съдът се ръководи от
пределите, предвидени в закона за извършеното престъпление, като взема предвид степента
на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за извършването му, както и
установените по делото смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Преценката за вида
и размера на наказанието се извършва, като се съобразят посочените обстоятелства, с оглед
разпоредбите на чл. 35, ал.3 и чл. 36, ал.1 от НК. Първостепенният съд е изложил мотивите,
въз основа на които е определил наказание за извършеното от Т. престъпление, а именно
лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година. Извършвайки ревизия на постановения
първоинстанционен акт, градският съд приел, че наказанието е съразмерно на обществената
опасност на дееца и деянието и е било правилно индивидуализирано и справедливо. Отчетен
е бил от съдилищата фактът, че наказателното производство срещу Т. е започнало доста
дълго време след извършване на деянието. Правилно като отегчаващо вината обстоятелство
е била отчетена сравнително високият размер на сумата, съобразно тогавашните
икономически показатели, в частност размерът на минималната работна заплата в страната.
Правилно е бил приложен чл.66 от НК, доколкото са били налице необходимите законови
предпоставки за това, а размерът на изпитателният срок е справедлив. Според настоящата
съдебна инстанция, този размер наказание би изпълнил целите на наказанието по чл.36 от
НК.
7
Настоящата съдебна инстанция намира посоченото наказание за справедливо,
определено при спазване на правилата за индивидуализация на наказанието и от естество да
постигне целите на индивидуалната и генерална превенция, визирани в разпоредбата на чл.
36 от НК.
Софийски апелативен съд не констатира допуснати нарушения на материалния и
процесуалния закон, които да покриват изискванията на чл.422 ал.1 т.5 от НПК като
основание за възобновяване, поради което и подадената от осъдения Т. Т. молба следва да
бъде оставена без уважение.
С оглед на гореизложеното Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдената Т. А. Т. за възобновяване на
наказателното производство по нохд №6823/2018г. на Софийски Районен съд и внохд
№3379/2019г. на Софийски градски съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8