Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 21.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на петнадесети
ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като сложи
за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 5255 по описа на съда за 2016 г.,
взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от „Р.“ ООД срещу
„С.Х.“ ООД, К.С.В., Е.Г.Д. и П.Г. Д.иск за признаване правото му на собственост
върху тавански етаж с площ от 99.77 кв.м., състоящ се от три стаи, вестибюл,
кухня, входно антре, черно антре, санитарен възел и три тавански помещения,
заедно с мазе с площ от 11.78 кв.м. и мазе с площ от 5.25 кв.м., заедно с
27.88% ид.ч. от общите части на сградата и 26.26% ид.ч. от дворното място,
цялото с площ от 282 кв.м., представляващо имот пл. № 15 от УПИ ХІІ-14,15 в кв.
383, м. „ГГЦ-Г-6 ІІ част“, на бул. „*****(бивш пл. „*****) в гр. София.
Ищецът твърди, че е правоприемник на Стопански комбинат „Р.“,
преобразуван пред 1986 г. в Стопанско обединение „Р.“. От въвеждане на
процесните имоти в експлоатация през 1986 г. те били собственост на търговско
предприятие „Р.“, поделение на държавна фирма „Р.“. Имотите били включени в
счетоводния баланс на фирмата. Правото на собственост върху имота преминало по
силата на универсално правоприемство върху „Р.“ ООД,
след преобразуване на ТП „Р.“, поделение на държавна фирма „Р.“ в самостоятелна
стопанска единица.
През 1992 г. първият етаж от сградата бил реституиран на
наследодателите на ответниците в настоящото
производство К.С.В., Е.Г.Д. и П.Г. Д..
Собственик на първия етаж, на две избени помещения в
сградата и на останалите 30.78% ид.ч. от дворното място бил „С.Х.“ ООД. През
1995 г. К.С.В. завела дело за делба. С влязло в сила решение между ответниците
физически лица била допусната делба на партерен етаж от жилищна сграда,
находяща се в гр. София, пл. „*****, състоящ се от три стаи, вестибюл, кухня
килер, две тоалетни и остъклена тераса, целият с площ от 84 кв.м., заедно с
принадлежащите части на сградата и дворното място, съставляващо парцел ХІV-15 в кв. 383 по плана на гр. София. Съдът счел, че
таванско помещение липсва, поради което го изключил от делбата.
Впоследствие К.В., Е.Д. и П. Д.отчуждили дяловете си,
като целият етаж станал собственост на Л.Г.Ц.-Н.и през 2005 г. последната
продала първи етаж от сградата, заедно с таван, две избени помещения и 30%
ид.ч. от дворното място на „С.Х.“ ООД. По този начин ответниците отчуждили
право на собственост върху обект, който не притежавали, а именно –
гореописаното таванско помещение.
„Р.“ ООД бил собственик на целия тавански етаж и това
пораждало интерес у ищеца да предяви иск за установяване правото му на
собственост върху таванския етаж с площ 99.77 кв.м. в сградата на бул. „*****в
гр. София.
От 1986 г. дружеството упражнявало фактическа власт върху
имота непрекъснато, спокойно и несмущавано, с намерение да го свои и отблъснало
владението на всички трети лица. Това владение продължило повече от 10 години и
описаните имоти станали собственост на ищеца по силата на оригинерно придобивно
основание.
Моли
съдът да признае по отношение на ответниците, че е собственик на таванския етаж
като правоприемник на ТП „Р.“, евентуално на основание придобивна давност.
Ответниците „С.Х.“ ООД, К.С.В. и П.Г. Д.оспорват правото на собственост на ищеца с
твърдения, че таванският етаж не е самостоятелен обект, а представлява обща
част на сградата. Правото им на собственост било възстановено по силата на
закона ЗВСОНИ, тъй като партерният етаж, собственост на наследодателите им, бил
отчужден по реда на ЗОЕГПНС. Подпокривното
пространство не представлявало жилищен етаж, тъй като не отговаряло на
строителните правила и норми. Съгласие на всички етажни собственици за промяна
в предназначението на тавана липсвало. Поради несамостоятелния характер на
обекта, той не можел съответно да бъде и владян по начин да стане собственост
на владелеца на основание придобивна давност.
Е.Г.Д. е
подал отговор, в който отрича да е прехвърлил в повече от това, за което е
упълномощил адв. Е.К..
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявени
са субективно пасивно и обективно съединени искове с правно основание чл. 124,
ал. 1 от ГПК.
Съобразно правилата на доказателствената тежест в
гражданския процес, за уважаването на предявения иск за установяване
собственически права на ищеца относно процесния имот, в негова тежест е да
докаже основанията, от които произтича правото му.
В случая ищецът
твърди, че притежава право на собственост върху процесния имот по силата на
универсално правоприемство от ТП „Р.“, поделение на държавна фирма „Р.“.
Ответниците не са оспорили, че през 1986 г. СК „Р.“ е преобразуван в СО „Р.“ и
че през 1989 г. по реда на Указ № 56 е била образувана фирма с държавно
имущество „Р.“. Предоставеният й уставен фонд е образуван от активите и
пасивите, правата и задълженията на прекратените организации, между които СО „Р.“
и ТП „Р.“-София по баланса им към 28.02.1989 г.
С решение от
20.03.1989 г. по ф.д. № 128/1989 г. на СГС е била вписана държавна фирма „Р.“ с
уставен фонд от 149 297 хил. лева, получени от прекратените организации по
баланса им към 28.02.1989 г.
Със заповед №
РД-17-35 от 20.06.1991 г. на министъра на индустрията, търговията и услугите,
на основание чл. 5 от ПМС № 2 от 1989 г., бл. 2, ал. .2 от ПМС № 54 от 1991 г.,
чл. 43а от Указ № 56 за стопанската дейност и чл. 26 от Правилника за пР.гането му и във връзка с чл.
11, ал. 3, т. 1, б. „а“ от Указ № 56, считано от 21.06.1991 г. вписаната през
1989 г. държавна фирма „Р.“ е прекратена, а активите и пасивите на фирмата по
баланса към 31.03.1991 г. и другите права и задължения са поети от новообразуваните
фирми „Р.К.“ – София и „Р.Стил“ – София. „Р.К.“ – София получила държавно
имущество като правоприемник на ТП „Р.“ – София.
Със заповед №
РД-17-233 от 05.08.1991 г. на министъра на индустрията, търговията и услугите „Р.К.“
– София е била преобразувана в „Р.К.“ ООД, която поела правата и задълженията
на фирма „Р.-Комерс“ – София.
С решение от
28.12.1991 г. по ф.д. № 14464/1991 г. по описа на СГС е вписано преобразуване
на държавна фирма „Р.К.“ в ЕООД с държавно имущество „Р.К.“, а със заповед №
РД-21-25/14.01.1998 г. на министъра на търговията и туризма (ДВ, бр.
24/27.02.1998 г.) е наредено откриване на процедура по приватизация на „Р.К.“
ООД, София.
Относно правоприемството на ищцовото дружество от държавни фирми,
предприятия и техни поделения не е налице спор в настоящото производство. Поради
това и „Р.К.“ ООД е собственик, доколкото праводателят й (държавата) е бил
такъв.
Спорният по делото
въпрос е дали процесният тавански етаж е самостоятелен обект на собственост или
представлява обща част на сградата на бул. „*****.
Не се спори и от
нотариален акт за дарение на недвижим имот № 108, том І, рег. № 2817, дело №
152/31.05.2005 г. на нотариус рег. № 101 на НК се установява, че П. Д.е дарил
на Р.Л.А.правото си на собственост върху 1/3 ид.ч. от партерния етаж в сградата
на бул. „*****, заедно с 1/3 ид.ч. от принадлежащите към етажа таван, две избени
помещения и от общите части на сградата, както и 1/3 ид.ч. от 30% ид.ч. от
дворното място. На 06.06.2005 г. Р.А.е даР.придобитите идеални части от имота на Л.Г.Ц.-Н..
Със своите 1/3
ид.ч. от партерния етаж, както и от принадлежащия към тавана етаж Е.Г.Д. и К.С.В.
са разпоредили в полза на Л.Г.Ц.-Н.през 2005 г. съответно с договор за дарение
(нотариален акт № 178, том І, рег. № 3150, дело № 161/13.06.2005 г.) и с
договор за продажба (нотариален акт № 195, том І, рег. № 3282, дело №
174/17.06.2005 г.)
На 28.10.2005 г. Л.Г.Ц.-Н.и
съпругът й Н.Н.Н.продали на „С.Х.“ ООД придобитото от
тях по време на брака им - партерен етаж в сградата на бул. „*****, заедно с
принадлежащите към етажа таван, две избени помещения общи части на сградата,
както и 30% ид.ч. от дворното място.
На 25.05.2009 г. е
съставен констативен нотариален акт № 52, том І, рег. № 1462, дело № 49 на нотариус
рег. № 142 на НК, с който „С.Х.“ ООД е признат за собственик на партерен етаж
(първи надземен) със застроена площ от 124.84 кв.м., състоящ се от входен
вестибюл, две стаи, кухня, килер, коридор и две тоалетни с общ коридор, заедно
с принадлежащите към него: таванско помещение, без посочени в документа за
собственост номер и площ, и две избени помещения: склад № 4 със застроена площ
от 13.32 кв.м. и склад № 5 със застроена площ от 9.52 кв.м. и с принадлежащите
към партерния етаж идеални части от общите части на сградата и с 30% идеални
части от правото на собственост върху поземления имот с пл. № 15 с площ от 272
кв.м., включен в УПИ, идентичен с парцел № ХІІ-14,15 в кв. 383 по плана на гр.
София, м. „ГГЦ-Г-6 – ІІ част“, целият УПИ с площ от 580 кв.м.
В т. 3б от ТР №
4/2016 г. на ОСГК на ВКС е прието, че е налице правен интерес от предявяване на
иск за собственост срещу разпоредилия се със спорния имот преди завеждането на
исковата молба. Поради това не е налице пречка в настоящото производство съдът
да установи по отношение на праводателите на
легитимиращият се като собственик „С.Х.“ ООД физически лица, че не те, а ищецът
е титуляр на спорното вещно право.
По реда на ЗОЕГПНС
през 1948 г. по преписка № 1496 е отчужден партерен етаж и съответните тавански
и зимнични помещения и 3/10 ид.ч. от общите части на
сградата и от мястото на ул. „*****. Имотът е предаден на Софжилфонд,
съгласно § 51 от ППЗОЕГПНС.
Отчуждителната преписка не е представена в цялост. От удостоверение
№ 1430/11.12.1973 г. на отдел „Държавни имоти“ при Благоевски
РНС (л. 442 от делото) се установява, че на основание отчуждителна
преписка № 1424/48 г. и 3045/56 г. на името на лицето Х.А.Д. и Н.А.Д.са
освободени от отчуждаване 77.6/100 ид.ч. от първи етаж и 77.6/100 ид.ч. от
тавански етаж (мансардник) и ½ ид.ч. от
малката постройка (гаража), заедно със съответните идеални части от общите
части на сградата и мястото, съставляваща парцел І, кв. 383, м. „Центъра“,
находящо се на пл. „***** – София. Според това удостоверение в полза на
държавата са отчуждени партерния етаж от същата сграда с 34.3/100 ид.ч. от
общите части на сградата и мястото и по 22.4/100 ид.ч. от първия и таванския
етаж и ½ ид.ч. от гаража, заедно със съответните идеални части от общите
части на сградата и мястото.
С протоколно
определение от 23.03.2018 г. съдът е указал на ищеца доказателствената му
тежест единствено относно евентуално предявения иск за придобивна давност чрез
упражнявана фактическа власт с намерение за своене в продължение на 10 години
на процесния тавански етаж от триетажната сграда на бул. „*****(бивш пл. „*****),
но не и по иска, основан на правоприемство от държавните фирми, чието имущество
е преминало в собственост на ищеца чрез правоприемство. Поради това не е
настъпила преклузията за ангажиране на доказателства
за установяване на този факт (така решение № 87/27.06.2019 г. по гр.д. №
4808/2018 г. на ВКС, ІІ г.о.), а представената в хода на производството преписка
№ 44/1985 г. следва да се обсъди като относимо и допустимо доказателство.
От преписката се
установява, че със заповед № РД-40-928/09.08.1985 г. на СГНС – ИК по реда на
чл. 95 от ЗТСУ (отм.) е отчужден в полза на държавата недвижим имот, находящ се
на пл. „*****, съставляващ парцел 15 от кв. 383, м. „Буката-НДК“, собственост
на държавата, С.П.Г., Т.А.Д.С.и Е.Г.Д.. Според заповедта, оценката на имота е
30 392.37 лева, а собствениците следва да се обезщетят с жилища, чийто
брой и размери са определени съгласно чл. 253 от ППЗТСУ (отм.).
По преписката е
представено решение от 19.09.1978 г. по гр.д. № 3962/1978 г. на СРС, 40 състав,
с което по реда на чл. 288, ал. 2 от ГПК (отм.) в дял на Е.Г.Д. е поставен
тавански етаж от сградата на пл. „*****, построена в парцел VІ-16 в кв. 383л по
плана на гр. София, м. „Буката“, състоящ се от три стаи, вестибюл, кухня,
входно антре и черно антре, клозет и три тавански килерни
помещения, ведно с югоизточното мазе под терасата и североизточното към
улицата, заедно с 27.88/100 ид.ч. от общите части на сградата и 26.26/100 ид.ч.
от мястото. Решението е влязло в сила на 15.01.1979 г. и е вписано в книгите по
вписванията на 26.02.1979 г. По силата на решението по чл. 288, ал. 2 от ГПК
(отм.) Е.Д. е придобил по време на брака си с Т.А.Д.С.право на собственост
върху процесния тавански етаж.
Самостоятелният
характер на това помещение се установява по безспорен начин от всички събрани
по делото доказателства. Не противоречи на този извод и решението №
1034/06.12.1999 г. по гр.д. № 220/1998 г. на ВКС, І г.о., основано на приетата
техническа експертиза. Според нейното заключение таванско помещение липсва, тъй
като третият етаж е тавански. Като общи части на делимия партерен етаж са
посочени 30/100 ид.ч. от общите части на сградата и 30/100 ид.ч. от дворното
място. Тук следва да се отбележи, че партерният етаж е възстановен на
собствениците, от които е отчужден, в случая на техните наследници по силата на
чл. 1 от ЗВСОНИ, като реституцията е настъпила по силата на закона.
Различен обаче е
реда за възстановяване на собствеността върху имот, отчужден по реда на ЗТСУ.
Със закон за възстановяване собствеността
върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС (ЗВСНОИ) лицата по
чл. 1 от ЗВСНОИ могат да искат отмяна на отчуждаването, ако сградите
съществуват към деня на влизане на този закон в сила и ако мероприятието, за
което е отчужден имотът, фактически не е започнало.
От двете горецитирани съдебни решения следва изводът, че таванският
етаж е представлявал самостоятелен обект на собственост (в какъвто смисъл е и
заключението на приетата по настоящото дело съдебно-техническа експертиза).
С оценителен
протокол по преписка № 44/1985 г. на Благоевградски РНС при СНС таванският етаж
е описан като застроен върху 99.77 кв.м. и 27.88% ид.ч. от общите части на
сградата и е оценен, ведно с подобренията в него.
Заповедта за
отчуждаване на сградата на пл. „***** от 09.08.1985 г. е била обжалвана от Е.Д.
и Т.А.Д.С.в частта относно местонахождението на определените като обезщетения
имоти.
С решения № V-207
и № V-208 от 18.09.1985 г. на особената комисия по чл. 142 от ЗТСУ заповедта от
09.08.1985 г. е била отменена относно местонахождението на определените като
обезщетения жилища.
В частта относно
оценките на отчуждените имоти – 16 719.62 лева за първи надпартерен етаж,
мазета, подобрения и прилежащи идеални части на С.П.Г. и 13 672.75 лева за
тавански етаж, мазета, подобрения и прилежащи части на Е.Г.Д. и Т.А.Д.С.оценителният
протокол на комисията не е обжалван и е влязъл в сила.
На 20.11.1985 г. Благоевски РНС, отдел „Технически“ е изпратил до ДСО „Р.“, праводател на ищеца в настоящото производство, писмо,
съдържащо сметка за дължимите на отчуждените собственици суми. Съгласно сметка
от 20.12.1985 г. собствениците се обезщетяват с жилища.
Данни за проведена
процедура по чл. 4 от ЗВСНОИ, чието начало поставя молба на Е.Д. или Т.Д.С.за
отмяна на отчуждаването липсва.
При така събраните
по делото доказателства съдът приема, че таванският етаж е бил отчужден от
собственика по реда на ЗТСУ (отм.). той не подлежи на възстановяване по реда на
ЗВСНОИ, тъй като е бил внесен в капитала на „Р.К.“ ЕООД преди влизане в сила на
закона. С преобразуването на държавна фирма „Р.К.“ в ЕООД с държавно имущество
„Р.К.“ ЕООД по реда на ЗОЕТДДИ е настъпила промяна в собствеността, като
внесеното в капитала на дружеството държавно имущество става собственост на
новообразуваното дружество. Преминаването на собствеността става от момента на
вписване на акта за преобразуване.
П. Д., Е.Г.Д. и К.С.В.
не са собственици на таванския етаж. Същият не представлява обща част към
партерния етаж, а самостоятелен обект, право на собственост върху който, ведно
с принадлежащите към него две мазета, съответно с площ от 11.78 кв.м. и 5.25
кв.м. и на идеални части от общите части на сградата и от дворното място, в
което същата е построена, е „Р.К.“ ООД.
Ответниците
физически лица са се разпоредили с право на собственост върху обект, без да го
притежават, поради което и „С.Х.“ ООД не е титуляр на това вещно право.
Предявеният от „Р.К.“
ООД иск е основателен и следва да бъде уважен, като се признае по отношение на
ответниците, че ищецът е собственик на тавански етаж, ведно с две мазета и
прилежащите му идеални части от общите части на сградата и мястото, в което е
построена.
Разпоредбата на чл. 537, ал. 2,
изр. посл. от ГПК урежда задължение на съда да отмени порочен охранителен акт,
като последица от разрешен по исков ред спор за материално право. Касае се не
до предявен самостоятелен иск по чл. 537, ал. 2 от ГПК, а до уредена от закона
правна последица от уважаването на иска за материалното право, засегнато от
охранителния акт. Отмяната съдът извършва служебно при наличие на
предпоставките за това.
Съставеният
констативен нотариален акт № 52, том І, рег. № 1462, дело № 49 на нотариус рег.
№ 142 на НК следва да бъде отменен в частта, в която „С.Х.“ ООД е признат за
собственик на принадлежащо към партерния етаж таванско помещение, без посочени
в документа за собственост номер и площ.
С оглед изхода на
спора, право на разноски има ищецът. Предявените с исковата молба претенции
относно втори етаж и гараж са прекратени поради липса на правен интерес, поради
което право на разноски имат и ответниците (чл. 78, ал. 3 от ГПК).
Ищецът има право
на разноски за заплатена държавна такса от 753.64 лева, 75.75 лева – за
вписване на исковата молба и 500 лева разноски за експертиза. Процесуалният
представител на ответника К.В. - адв. П.е възразила
за прекомерност на адвокатското възнаграждение от 4 800 лева. Хонорарът е
заплатен от представителя на „Р.К.“ ООД Г.К.на адв.
А. Л. на 15.06.2016 г., видно от фактурата на л. 45 от делото. Хонорарът е
заплатен за правна защита и съдействие по предявяване на искове за собственост.
С оглед цената на първоначално предявените искове за собственост на втори и
тавански етаж и гараж – 181061.70 лева, прекомерност на възнаграждението от 4 800
лева не се установява. Ищцовата страна има право на съразмерна част от него,
съответстваща на цената на иска за собственост на таванския етаж, или
1 997.93 лева.
Дължимите на ищеца
разноски на обща стойност 3 327.32 лева ответниците дължат да заплатят по
равно, или по 831.84 лева. Тези разноски се дължат и от ответника Е.Д.,
доколкото упълномощената от него адв. Е. К. е прехвърлила 1/3 ид.ч. от
принадлежащия към етажа таван. Действията на пълномощника извън дадената му
представителна власт пораждат право на упълномощителя за обезщетяване на
вредите, които са му причинени от това.
Съгласно чл. 78, ал. 3 вр. 2 от ГПК, ответникът „С.Х.“
ООД има право на възнаграждение за един адвокат. По договор с адв. Л. Л. от
13.10.2017 г. е договорен хонорар от 3 200
лева, който липсват доказателства да е заплатен до приключване на устните
състезания по делото. Допълнителните възнаграждения от 5 000 лева и
2 400 лева са на риск на заплатилия ги упълномощител.
По тези съображения на ответника „Сноу Холидей“ разноски за възнаграждение не се дължат.
Адв. П.е надлежно упълномощена от
ответника К.В.. Съгласно договор от 07.03.2017 г. В. е заплатила в брой на адв.
П.сумата от 600 лева. На основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 2 от ГПК, ищецът
следва да заплати на К.С.В. сумата от 350.25 лева разноски.
Право на разноски има и ответникът П. Д., който е бил
представляван от адв. С. К. и Е. К.. По договор за правна защита и съдействие П.
Д.е заплатил в брой сумата от 5 900 лева. Възражението на адв. М.е
неоснователно. Предвид броя и цената на исковете, продължителността на
производството и извършените процесуални действия, хонорарът от 5 900 лева
не е прекомерен. На П. Д.се дължат 3 444.20 лева разноски за адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявен от „Р.К.“ ООД, ЕИК *****срещу
„С.Х.“ ООД, ЕИК *****, К.С.В., ЕГН **********, Е.Г.Д., ЕГН ********** и П. Д., роден
**** г. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че „Р.К.“ ООД е
собственик на тавански етаж с площ от 99.77 кв.м., състоящ се от три стаи,
вестибюл, кухня, входно антре, черно антре, санитарен възел и три тавански
помещения, заедно с мазе с площ от 11.78 кв.м. и мазе с площ от 5.25 кв.м.,
заедно с 27.88% ид.ч. от общите части на сградата и 26.26% ид.ч. от дворното
място, цялото с площ от 282 кв.м., представляващо имот пл. № 15 от УПИ
ХІІ-14,15 в кв. 383, м. „ГГЦ-Г-6 ІІ част“, на бул. „*****(бивш пл. „*****) в
гр. София, на основание § 3 от ЗОЕТДДИ вр. чл. 62 ТЗ.
ОТМЕНЯ, на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, констативен
нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 52, том І, рег. № 1462, дело № 49/25.05.2009
г. на нотариус рег. № 142 на НК в частта, в която „Сноу
Холидей“, ЕИК ***** е признат за собственик на
таванско помещение, без посочени в документа за собственост номер и площ, описано
като принадлежащо към партерен етаж (първи надземен) със застроена площ от
124.84 кв.м., състоящ се от входен вестибюл, две стаи, кухня, килер, коридор и
две тоалетни с общ коридор, находящ се в гр. София, СО, район „Триадица“, бул.
„*****(с бивш административен адрес площад „*****.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „С.Х.“ ООД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, К.С.В., ЕГН **********, с
адрес ***, Е.Г.Д., ЕГН **********, с адрес *** и П. Д., роден **** г., с адрес
Прага, Чехия да заплатят на „Р.К.“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление *** лева разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, „Р.К.“ ООД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *** да заплати на К.С.В., ЕГН **********,
с адрес *** сумата от 350.25 лева разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, „Р.К.“ ООД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *** да заплати на П. Д., роден
1965 г., с адрес гр. Прага, Чехия сумата от 3 444.20 лева разноски за
производството.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: