Р Е Ш Е Н И
Е
№ 260725 24.11.2020 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаски
районен съд
ХVI граждански
състав
На
двадесет и девети октомври две
хиляди и двадесета година
в
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ПЕТРОВА
при
секретаря Марина Димова
изслуша
докладваното от съдията Петрова
гражданско
дело № 1584/2020г.
и
за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на С.Г.Г., с ЕГН **********, с адрес: *** срещу ГД „Изпълнение на наказанията”, представлявана от Ивайло Йорданов, с която се иска от съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 200 лева главница, представляваща възнаграждение за положен от ищеца труд извън времето на дежурство за периода от 02.03.2017г. до 01.03.2020г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от депозиране на исковата молба до окончателното й плащане. Направени са доказателствени искания. Претендира се присъждане на разноски.
В законоустановения срок ответникът е депозирал писмен отговор, в който е посочил, че исковете са неоснователни. Посочено е, че времето за инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство са част от работното време според нормата на чл. 16е, ал. 1, т. 3 ППЗИНЗС. Изложено е, че посочените са включени в т. нар. „отработено време”, а 60-минутната или 90-минутна почивка не представлява работно време и не би следвало да се заплаща от работодателя като „отработено време”. Твърди се, че в ежедневните ведомости е обособена отделна графа, в която са разпределени нормативно установените почивки за всеки служител от наряда. Изложени са и нормативно определените часове за полагане и заплащане на извънреден труд – чл. 187, ал. 5 , т. 2 и ал. 7 ЗМВР във вр. с чл. 211, ал. 5, т. 2 ЗМВР (отм.). Претендира се за отхвърляне на иска и присъждане на юрисконсулстко възнаграждение.
В съдебно заседание искът е увеличен по размер до 1000 лева възнаграждение за извънреден труд за посочения период.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и прецени закона, намери от фактическа и правна страна следното:
Правната квалификация на предявените искове е чл. 19, ал. 2 във вр. с ал. 1, т.1 ЗИНЗС във вр. с чл. 16е ППЗИНЗС във вр. с чл. 179, ал. 1 ЗМВР във вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР.
Не се спори между страните по делото, установява се и от приложените писмени доказателства, че между страните съществува служебно правоотношение, по силата на което ищецът заема длъжността надзирател в Затвора. Страните не спорят, че през процесния период ищецът е изпълнявал дежурства по график.
Приложени са заповед № ЧР-05-11/30.01.2015г., допълнена със заповеди от 09.04.2015г. и 21.04.2017г., на министъра на правосъдието, в които са определени реда за разпределение на работното време, отчитането му и компенсиране на работата на държавните служители извън редовното работно време. В последната заповед е посочено, че положеният извънреден труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.
Със заповед № 453/14.08.2014г. на началника на затвора Бургас е определено работно време за служителите в корпуса на затвора“: 24-часови смени с начало на работния ден в 8.00 ч. и край на работния ден в 8.00 ч. на следващия ден, 12-часови смени – дневна смяна от 8 ч. до 20 ч. и нощна смяна – от 20 ч. до 8 ч. и 8-часови смени от 8 ч. до 16.30 ч. и от 6 ч. до 14.30 ч. С т. 9 на същата заповед е определено началото на ежедневните инструктажи на наряда в затвора да е 15 минути преди началото на работното време за конкретното работно място.
По делото е представена заповед № Л-2271/13.05.2019г. на главния директор на ГДИН, с която е наредено времето за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство за всички затвори да е в рамките на 30 минути, което време следва да се включва към отработеното време на служителите.
Представена е заповед № 436/01.07.2019г. на началника на затвора Бургас, с която е наредено времето, необходимо за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от смяна или дежурство в Затвор Бургас да е в рамките до 30 минути, като за работещите в затвора при 24-часови и 12-часови дневни смени са определени 30 минути, а за 12-часови нощни смени и 8-часови смени – 15 минути.
По делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която е установило, че през процесния период за ищеца са отчетени 225 смени, от които 100 броя 24-часови смени, 73 броя - 12-часови дневни смени, 50 броя - 12-часови нощни смени и 2 броя – 8-часови смени, разпределени по години. Вещото лице също така е установило, че за периода от 17.02.2017г. до 01.07.2019г. в начислените суми за трудово възнаграждение на ищеца не са били включени суми за дейности преди и след дежурство, а за периода 01.07.2019г. – 03.2020г. в начислените и изплатените суми за трудово възнаграждение участват суми, съответстващи на отработено време от 30 минути за 24-часови смени и за 12-часови дневни смени и 15 минути за 12-часови нощни смени и 8-часови смени, които са приспаднати. Вещото лице е посочило размера на средно почасово възнаграждение, увеличено със 150 % - за изчисление на извънредния труд, което е както следва: средно на месец за 2017г. – 4.90 лева; за 2018г. – 6,03 лева, за 2019г. – 7,91 лева и за 2020г. – 8,67 лева.
Събрани по делото са гласни доказателства. Разпитани са свид. И. И. *** и свид. Д. М. – „Началник сектор надзорно-охранителна дейност“ в затвора – Бургас, които описват задълженията на надзирателите във връзка със задължителния инструктаж, сдаване на постове и освобождаване на дежурна смяна. Свид. И. посочва детайлно тези задължения на надзирателите и времето, което според него е необходимо за тях, като описва и продължителността на проверките на затворници. Според свид. М. инструктажът трае не повече от 7 минути, а вечерният 2-3 минути. Съгласно заповедта на Началника на Затвора, инструктажите започват в 7:50 часа, считано от 01.07.2019г., а преди тази дата са започвали в 07:45 часа, съгласно заповедта за работното време.
Съгласно разпоредбата на чл. 176 ЗМВР, към която препраща чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС, брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно и допълнителни такива, а в чл. 178, ал. 1, т. 3 и чл. 179, ал. 1, предл. второ е посочено, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни такива за извънреден и за нощен труд. Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители са определени със заповеди на министъра на правосъдието, в които е отбелязано също, че извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (същото е уредено в чл. 187, ал. 6 ЗМВР). В чл. 16е, ал. 1, т. 3 ППЗИНЗС е посочено, че времето за инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство е част от отработеното време.
По делото не се спори, че ищецът е изпълнявал 24-часови, 12-часови и 8 - часови дежурства по график, както и че регламентираното му работно време в процесния период е било от 8.00 часа сутрин до 8.00 часа сутрин на следващия ден при 24-часова смяна, съответно нощна смяна от 20.00 часа до 8.00 часа и дневна – от 8.00 часа до 20.00 часа – при 12-часово дежурство.
Съдът счита, че началото на инструктажа е времето преди 8.00 часа, което следва да се признае за допълнително отработено, тъй като времето за подготовка и привеждане във вид, което се твърди, че започва в 7.30 часа, не е сред дейностите, с които страната изпълнява служебните си задължения, освен това не е изброено в хипотезите на чл. 16е, ал. 1 ППЗИНЗС. Преценявайки показанията на двамата свидетели и дейностите, които се извършват по време на инструктажа, въпросите, които се обсъждат, т.е. сумарно времето за инструктаж, сдаване на поста и освобождаване на дежурната смяна в конкретния случай за 24-часовите дежурства и за 12-часовите дневни смени следва да се приеме, че е 30 минути, а за 12-часова нощна смяна – 15 минути, тъй като се установи от показанията на свидетелите, че вечер се прави по-кратък инструктаж. Следва да се отбележи, че доколкото преди 2019г. не е имало замерване, а и продължителността всеки ден не се установи да е еднаква, съдът приема, че оптимална продължителност, т.е. средната такава е посочената по-горе.
Съдът намира, че са установени по делото общо 30 минути, включени в отработеното време извън регламентираното работно време – това се отнася за 24-часовите дежурства и за 12-часовите дневни смени, а за 12-часовите нощни смени и 8-часови смени следва да се добавят 15 минути, както е предвидено и със заповед № 436/01.07.2019г.
Не се спори, установява се и от заключението на вещото лице, че за периода от 01.07.2019г. до датата на подаване на исковата молба са заплащани по 30 минути за 24-часови смени и 12-часови дневни смени и за 12-часови нощни смени и за 8-часовите смени – по 15 минути, поради което за този период претенцията е неоснователна, тъй като е погасена чрез плащане. За периода 02.03.2017г. - 30.06.2019г. следва да бъдат присъдени неизплатените трудови възнаграждения за положен извънреден труд от 30 минути на 24-часово дежурство, 30 минути за 12-часово дневно дежурство и 15 минути за 12-часово нощно дежурство и 8-часови смени. Съдът счита за нужно да отбележи, че изготвеното по делото заключение по икономическата експертиза не може да се ползва в цялост, а само частично, тъй като размера на възнагражденията следва да се преизчисли от съда. Като взе предвид заключението на вещото лице на броя на положените през годините смени, както и размера на средно почасовото възнаграждение, увеличено със 150 % - за изчисление на извънредния труд, което е както следва: средно на месец за 2017г. – 4.90 лева; за 2018г. – 6,03 лева, за 2019г. – 7,91 лева и за 2020г. – 8,67 лева, съдът направи съответните изчисления на възнаграждението за 2017г., 2018г. до юни 2019г., което е в размер на общо 476 лева за общо 73 часа. За периода 01.07.2019 г. – 31.12.2019г. са положени дежурства по 24, 12 и 8 часа, но от заключението на вещото лице е видно, че те са платени по 30 минути, респ. 15 минути и съответно повече заплащане не се дължи. За 2020г. за периода до завеждане на делото също са положени дежурства по 24 и 12 часа, но и те са заплатени за 30 минути, респ. 15 минути. Следователно други възнаграждения не се дължат.
С горните мотиви следва да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да плати на ищеца сумата от общо 476 лева за 73 часа извънреден труд, като се отхвърли иска за горницата над 476 лева до търсените 1000 лева.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се осъди ответника да заплати на ищеца съдебно-деловодни разноски в размер на 142.80 лева за адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от иска.
Ищецът също следва да се осъди да заплати на ответника разноски съразмерно на отхвърлената част от иска в размер на 52.40 лева, представляваща съответна част от дължимото юрисконсултско възнаграждение от 100 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да се осъди да заплати всички дължащи се такси и разноски в размер на 50 лева държавна такса за производството и 100 лева за изплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, с адрес: гр.София, бул. Ген. Н. Столетов № 21, Булстат *********, представлявана от Ивайло Йорданов, да заплати на С.Г.Г., с ЕГН **********, с адрес: ***, съдебен адрес ***, чрез адв. Г.М. и адв. Д.К., сумата от 476 лева (четиристотин седемдесет и шест лева) главница, представляваща възнаграждение за положен от ищеца труд от 73 часа извън времето на дежурство за периода от 02.03.2017г. до 01.03.2020г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от депозиране на исковата молба – 02.03.2020г., до окончателното й плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдената сума до пълния претендиран размер от 1000 лева.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, с адрес: гр.София, бул. Ген. Н. Столетов № 21, Булстат *********, представлявана от Ивайло Йорданов, да заплати на С.Г.Г., с ЕГН **********, с адрес: ***, съдебен адрес ***, чрез адв. Г.М. и адв. Д. К. сумата от 142.80 лева (сто четиридесет и два лева и осемдесет стотинки) за направените по делото разноски.
ОСЪЖДА С.Г.Г., с ЕГН **********, с адрес: ***, съдебен адрес ***, чрез адв. Г.М. и адв. Д. К. да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, с адрес: гр. София, бул. Ген. Н. Столетов № 21, Булстат *********, представлявана от Ивайло Йорданов, сумата от 52.40 лева (петдесет и два лева и четиридесет стотинки) за направените по делото разноски.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, с адрес: гр.София, бул. Ген. Н. Столетов № 21, Булстат *********, представлявана от Ивайло Йорданов, да заплати по сметка на БРС сумата от 150 лева (сто и петдесет лева) за разноски, от които 50 лева държавна такса и 100 лева възнаграждение на вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ С.Петрова
Вярно с оригинала:
И.Г.