Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …………….
гр. София, 31.12.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД - Наказателно отделение, 10-ти въззивен състав, в публично съдебно заседание, проведено на седми декември две хиляди и
осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РУСИ АЛЕКСИЕВ
ЧЛЕНОВЕ : АНЕЛИЯ ЩЕРЕВА,
мл. с. ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА,
при секретаря Елка Григорова и в
присъствието на прокурора Сашо Тотев, като разгледа докладваното от съдия Алексиев ВНОХД
№ 4584 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е по реда на глава
XXI от НПК.
С присъда от 04.07.2018 г. по НОХД №
21135/2017 г., Софийски районен съд – Наказателно отделение (СРС – НО), 99-ти
състав, е признал подс. Н.С.М. за невинен в извършване на престъпление по чл.
198, ал. 1, пр. 1 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е
оправдал.
Недоволен от така постановената
присъда е останал прокурор при Софийска районна прокуратура (СРП), който, в
срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, е депозирал протест. Обобщено, в него се
твърди, че присъдата е неправилна, поради неправилна интерпретация на събрания
в хода на съдебното следствие доказателствен материал. Изтъква се, че
показанията на свидетелите Д.П.и Н. В., приобщени към доказателствената маса по
реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 5 от НПК, неправилно са кредитирани от
първия съд, с оглед близките приятелски отношения на свидетелите с подсъдимия.
От друга страна, сочи се, че неправилно СРС не е дал вяра на показанията на св.
И.от досъдебното производство, приобщени към материалите по делото по реда на
чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК, за сметка на тези, депозирани лично
пред съдебния състав. Заявява се, че според прокурора, свидетелят поддържа
показанията си от досъдебната фаза на процеса, тъй като не е направил изрично
изявление в обратния смисъл. Поддържа се, че обстоятелството, че св. С.(понастоящем
М.), се възползва от правото си по чл. 119 от НПК, по никакъв начин не променял
факта на извършеното от подс. М.престъпление. Желае се отмяна на
първоинстанционната оправдателна присъда и постановяването на нова, с която
подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение.
С подадения въззивен протест не се
правят искания за събиране на доказателства от въззивния съд.
В
разпоредително заседание от 22.10.2018 г., въззивният съд, по реда на чл. 327
от НПК, след като се запозна с протеста и с приложените материали към делото,
намери, че не е необходим разпитът на подсъдимия. Намери, също така, че не се
налага провеждането на въззивно съдебно следствие, за обезпечаване на
правомощието на въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 от НПК и правилното
решаване на делото.
С оглед разпоредбата на чл. 329, ал.
2 от НПК и повдигнатото срещу подсъдимото лице обвинение за престъпление, което
се явява тежко, по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, а именно наказуемо с
наказание „лишаване от свобода” повече от пет години, въззивният съд прецени,
че присъствието му в съдебното заседание е задължително.
В открито
съдебно заседание представителят на СГП не поддържа така подадения протест,
като намира, че обвинението не е доказано. Посочва, че тезата на обвинението е
изградена основно върху показанията на св. С., депозирани в хода на досъдебното
производство, но пред съда същата отказва да дава обяснения, позовавайки се на разпоредбата
на чл. 119 от НПК, поради което и фактът на извършване на деянието остава
недоказан. Изтъква, че извод за несъмнена доказаност на обвинението не може да
се изгради само въз основа на показанията на св. И., тъй като същите са
неубедителни. Предлага присъдата на СРС да бъде потвърдена, като обоснована и
законосъобразна.
Защитникът
на подсъдимия Н.С.М. – адв. И.Н., САК, намира, че от събраните по делото годни
доказателствени средства не може да се направи правен извод за извършено
деяние. Посочва, че в случая се касае до емоция между двама млади хора в
определен период от живота им, които понастоящем са щастливо женени. Желае
първоинстанционната присъда да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна.
Подсъдимият
М., при упражняване правото си на лична защита и правото си на последна дума, желае
да бъде потвърдена оправдателната присъда на първата инстанция.
Софийски
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, протестирания
съдебен акт, изложеното във въззивния протест, както и доводите и възраженията,
направени в съдебното заседание, и след като въз основа на императивно
вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на
първоинстанционния съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира
за установено следното :
Въззивният
протест е подаден в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на
изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустим и следва да
бъде разгледан.
За
да постанови обжалваната присъда, СРС е провел съдебно следствие по общия ред. Приобщил е по реда на
чл. 283 от НПК, а именно чрез прочитане, събраните на досъдебното производство
писмени доказателствени средства. При постановяване на присъдата,
първоинстанционният съд е обсъдил подробно събраните пред него и на досъдебното
производство относими гласни, писмени и веществени доказателства и писмени и
веществени доказателствени средства, заключение на способи на доказване -
експертиза, а именно : гласни доказателствени средства –
показанията на свидетелите И.А.И.(л. 55/гръб – л. 56 от съдебното производство
и тези, депозирани в хода на досъдебното производство – л. 13 – л. 14, и
приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал.
1, т. 2 от НПК), Д.С.П.(депозирани в хода на досъдебното производство – л. 8 –
л. 10, и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 1,
т. 5 от НПК и Н. Т.В. (депозирани в хода на досъдебното производство – л. 11 –
л. 12, и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 1,
т. 5 от НПК) ; писмените доказателствени
средства и писмени доказателства – протокол за доброволно предаване от
10.10.2017 г. (л. 17 от досъдебното производство), протокол за оглед на
веществени доказателства от 11.10.2017 г. (л. 24 от досъдебното производство),
протокол за доброволно предаване от 20.10.2018 г. (л. 32 от досъдебното
производство), заверени електрофотографски (ксерографски) копия на фактура № ********** от 13.10.2016 г. за закупуване на
мобилен телефон марка „Епъл“, модел „Айфон 7 128 GB“, с ИМЕИ 359204074940896,
касов бон и гаранционна карта за същия (л. 28 и л. 29 от досъдебното
производство), сертификат за закупуване на златна висулка, с тегло 2.10 грама
(л. 30 – л. 31 от досъдебното производство) и сертификат за закупуване на
медальон сърце, с тегло 2.10 грама (л. 33 – л. 34 от досъдебното производство),
заверени електрофотографски (ксерографски) копия на протокол за въвод
(предаване на владението) на недвижим имот от 23.04.2017 г. (л. 35 от
досъдебното производство) и на договор за отдаване под наем на недвижим имот от
23.04.2017 г. (л. 36 – л. 39 от досъдебното производство), справка за съдимост
и бюлетин за съдимост на подсъдимото лице (л. 12 – л. 13 и л. 15 – л. 16 от съдебното
производство), удостоверение за сключен граждански брак № **********, издадено
от Община Севлиево (л. 19 от съдебното производство) ; веществените доказателства - мобилен телефон, марка „Епъл“, модел „Айфон
7 128 GB“, с ИМЕИ 359204074940896, златна висулка във формата на „сърце“, с
тегло 2.10 грама 14 карата проба на златото и златна верижка (синджир), с
дължина 47 см, закопчалка тип „папагал“, с тегло 6 грама, 14 карата проба ; веществени доказателствено средство – снимки,
оформени във фотоалбум към протокол за оглед на веществени доказателства (л. 25
от досъдебното производство), както и способ
на доказване – заключение на съдебно – оценителна експертиза (л. 41 – л. 43
от досъдебното производство).
Пред настоящата съдебна инстанция не
бе проведено съдебно следствие, респективно не бяха представени и събрани нови
доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд изгради своите
фактически и правни изводи изцяло на база на доказателствата, събрани и
проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция, които
намери за достатъчни по своя обем и категоричност, за да позволят формиране на
еднозначни изводи по фактите.
Въззивният съд намира, че
вътрешното убеждение на първоинстанционния съдебен състав по съставомерните
факти е формирано въз основата на правилен анализ на събраните по делото
доказателствени материали, като изцяло споделя доводите и съображенията му
относно показанията на разпитаните свидетели, приложените писмени и веществени доказателствени
средства, писмен и веществени доказателства и способ на доказване - експертиза.
Първостепенният съд е кредитирал изцяло показанията на свидетелите П.и В.,
снети в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствената
съвкупност по надлежния процесуален ред, и тези на св. И., депозирани в хода на
съдебното следствие. Съдът не се е позовал при формиране на изводите си по фактите
единствено на показанията на св. И., снети пред водещия разследването, като е
преценил, че съобщеното от нея на досъдебното производство, по нейни твърдения,
е било силно преувеличено. Поради това е приел, че не може да постави
показанията ѝ, снети в хода на досъдебната фаза, в основата на изводите
си по фактите. Останалите събрани по делото писмени и веществени доказателствени
средства, писмени и веществени доказателства, е кредитирал изцяло, като на
базата на така събраните и проверени доказателства и доказателствени средства е
изградил своето вътрешно убеждение относно фактическата обстановка по делото,
която се споделя напълно и от настоящия съдебен състав.
С оглед горното,
въззивният съдебен състав намира, че не са налице основания за съществена
промяна на установената от районния съд фактическа обстановка, тъй като, от
една страна, пред настоящата инстанция не се установиха нови факти и
обстоятелства, а от друга, същата е правилно установена, на база вярна и точна
преценка на доказателствения материал.
Настоящата инстанция не
установи възможност, въз основа на наличните доказателства, да се стигне до
съществено различни изводи относно фактологията, приета от първоинстанционния
съд, която се изразява в следното :
Подсъдимият
Н.М. и М.- М.С.(понастоящем М.) били интимни приятели и живеели заедно в
жилище, находящо се в гр. София, ж. к. „Красно село“, ул. „****. В средата на
месец септември 2017 година отношенията между двамата се влошили и те се
разделили, като подс. М. напуснал общото им жилище, а св. С.останала да живее в
него.
На
09.10.2017 г. подс. М. решил да си вземе някои лични вещи от апартамента в гр.
София, ж. к. „Красно село“, ул. „*****, поради което помолил неговите приятели
- свидетелите Д.П.и Н. В., да го придружат. Тримата се придвижили с автомобила
на подсъдимия до адреса, паркирали на улицата пред блока и зачакали идването на
С.. Около 15.30 часа на същата дата, св. М.- М.С.паркирала управлявания от нея лек
автомобил пред жилищния блок и слязла от превозното средство. В този момент
подс. М. и неговите приятели се приближили до автомобила на св. С., след което
започнала словесна разправия между подсъдимия и свидетелката. Двамата се карали
за личните вещи на подсъдимия, които били останали в апартамента, както и за
вещите, които подс. М. бил подарил на св. С., а именно мобилен телефон марка,
„Епъл“, модел „Айфон 7 128 GB“ и златна висулка във формата на „сърце“, ведно
със златна верижка. Посочените вещи св. С.носела в себе си. Подсъдимият поискал
от свидетелката да му върне визирания мобилен телефон, който той ѝ бил
подарил, а тя от своя страна поискала да му го заплати, но телефонът да остане
в нея. Подсъдимият М. не се съгласил, след което св. С.му подала мобилния
апарат, подсъдимият го взел, извадил СИМ картата и я върнал на св. С., а самия
мобилен телефон задържал в себе си. Освен това, подсъдимият поискал свидетелката
да му върне и златния синджир с висулката, като тя първо му дала само
висулката, но след настояване от страна на подсъдимия да му бъде върнат и
златният синджир, св. С.предала на подсъдимия и него. През цялото това време
докато се случвало предаването на вещите, св. С.обиждала подсъдимия с думите:
„боклук, нещастник и простак“. Подсъдимият прибрал вещите в себе си, след което
поискал от св. С.да се качат до жилището, за да си вземе рутера, който също бил
негов. Свидетелката С.влязла във входа на блока, а подсъдимият я последвал,
като вътре във входа тя продължила да вика и да го обижда. В това време, св.
Иванка И.се намирала в стаичката на портиера във входа на блока и видяла, че
има някаква разправия между подсъдимия и св. С., като им направила забележка да
не викат, защото в блока живеели хора. Свидетелката И.не видяла някакво насилие,
проявено от подсъдимия към св. С., нито е чула подсъдимият да обижда същата, а
обидите били само от св. С.към М.. След направената забележка от портиерката,
подсъдимият излязъл от входа на блока, върнал се при свидетелите Д.П.и Н. В.,
след което тримата се качили в автомобила на подс. М. и потеглили. Самият подс.
М. споделил на приятелите си, че вещите не му трябвали, но просто бил много
обиден на св. С., а той ѝ ги бил подарил по специални поводи и затова си
ги взел обратно.
Впоследствие
св. С.подала сигнал до органите на МВР за случилото се. В хода на досъдебно
производство, подс. Н.М. предал доброволно мобилния телефон и златната верижка
със златна висулка, във формата на „сърце“. След този случай, отношенията между
подсъдимия и св. С.се подобрили и на 01.12.2017 г. двамата сключили граждански
брак, а св. С.приела фамилното име на съпруга си - М..
Подсъдимият Н.С.М., е
роден на *** г., в гр. Варна, българин, български гражданин, женен, с висше
образование, работи като капитан на кораб, с адрес в гр. Варна, ул. *******,
ЕГН **********.
Същият не е осъждан.
Така възприетата от
въззивния съд фактическа обстановка по делото по съществото си кореспондира
изцяло с установената и от първата инстанция. Фактическите констатации на
първоинстанционния съд са обосновани и почиват на прецизен и правилен анализ на
доказателствения материал, като изводите му в тази насока се споделят изцяло и
от въззивния състав. Оценката на доказателствата, по отношение на фактическите
обстоятелства, включени в предмета на доказване, съобразно очертаните от
обвинителния акт рамки, е направена в съответствие с правилата на формалната
логика. При изграждане на фактическата обстановка от районния съд не са
допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, тъй
като са обсъдени всички доказателствени материали, без някои от тях да са били
подценени или игнорирани за сметка на други. В мотивите на постановената присъда
решаващият съд по ясен и убедителен начин е обективирал процеса на формиране на
вътрешното си убеждение, като е извършил правилен анализ на доказателствата и
средствата за тяхното установяване. Обсъдени са противоречията в
доказателствените материали и са изложени убедителни доводи относно това кои доказателства
съдът кредитира и кои – не. Настоящият въззивен състав, тъй като изцяло се
солидаризира с доказателствения анализ на първата инстанция, счете, че се явява
безпредметно той да бъде преповтарян в настоящото изложение. В тази връзка е
необходимо да се посочи, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ,
направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново
подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се
оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или
протеста (решение № 181/2012 г. на ВКС,
І н. о., решение № 372/2012 г. на ВКС,
III н. о., решение № 513/2013 г. на ВКС,
І н. о., решение № 371/2016 г. на ВКС,
ІІІ н. о.).
Без да бъдат преповтаряни
изводите на СРС, настоящият съдебен състав намира за необходимо, с оглед на
доводите и възраженията във въззивния протест, както и в съответствие със
законово вмененото му задължение за служебна проверка на правилността на
присъдата в цялост, да посочи следното :
Правилно и в съответствие
с установеното от всички останали доказателствени източници, при съвкупната им
преценка, първоинстанционният съд е
кредитирал показанията на свидетелите Д.П.и Н. В., като е преценил, че същите
са напълно единни, еднопосочни, взаимнодопълващи се и непротиворечиви.
Обосновани и в съответствие с доказателствената съвкупност са констатациите на
решаващия съд, че между така събраните гласни доказателствени средства не се
констатират каквито и да било противоречия и несъответствия, които да налагат
подробното им и задълбочено обсъждане. Тези свидетели, в показанията си,
депозирани в хода на досъдебното производство, приобщени към доказателствената
съвкупност по надлежния процесуален ред, излагат последователно и детайлно
възприятията си, относими към предмета на доказване по делото, като изнесените
от тях факти и обстоятелства, в нито една тяхна част, не се оборват или
разколебават от останалите, събрани по делото, гласни и писмени доказателствени
средства. Поради това, настоящата инстанция се солидаризира с изводите на
районния съд, че показанията на тези свидетели следва да бъдат кредитирани
изцяло, като депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно, и да бъдат
поставени в основата на изводите на инстанциите по същество по фактите.
Прокурорът при СРП,
депозирал въззивния протест, основателно сочи, че свидетелите П.и В. са били в
близки отношения с подсъдимия. Това обстоятелство не се оспорва и от
свидетелите и е безспорно установено по делото. Нещо повече – установява се, че
след временната си раздяла с приятелката си – св. С., подс. М. е отишъл да
живее в дома на св. В.. Същевременно, близкото познанство и приятелство между
подсъдимия и свидетелите не води до еднозначен извод, че свидетелите априори
депозират необективни показания пред съда, които не следва да бъдат кредитирани
с доверие. Евентуален субективизъм и пристрастност при депозиране на показания
следва да се установи по отношение на всеки свидетел и то въз основа на задълбочен
анализ и съпоставка на показанията му с останалите, събрани по делото,
доказателства, а не да се предполага, тъй като противното би довело до
принципна невъзможност да се установяват факти и обстоятелства, възприети,
поради естеството си, само от лица, намиращи се в близки отношения с
подсъдимото лице.
В конкретния по делото
случай, както вече се посочи, показанията на свидетелите П.и В. са, от една
страна, напълно еднопосочни и взаимно допълващи се и кореспондиращи си, в
частта им, в която заявяват, че златните накити са закупени от подсъдимия с
приложения по делото сертификат за закупен медальон, и не се оборват от
останалите, събрани по делото, доказателства. Ето защо за инстанциите по
същество не възникнаха съмнения, че същите са депозирани обективно,
безпристрастно и добросъвестно и няма пречка да залегнат в основата на изводите
на съда по фактите.
Въз основа на показанията
на тези свидетели, съдът установи взаимоотношенията между подсъдимия и св. С.– М.
към инкриминираната дата, поводът за посещението на подсъдимия на общото им
жилище, възникналия помежду им спор пред срещата пред входа на блока, както и
механизма на установяване на фактическата власт на подсъдимия върху
инкриминираните вещи.
Изводът за пълна кредитируемост
на показанията на свидетелите П.и В. не се разколебава от показанията на св. И.,
депозирани в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствената
съвкупност по надлежния процесуален ред. Действително, в тези показания св. И.заявява
следното : „Н. се доближи до М., хвана я
за ръцете и започна да дърпа телефона от ръцете и, тя не го даваше, но той успя
да го издърпа… После Н. задърпа синджира от врата на М.и той се скъса, той го
взе и го прибра в джоба си…“. Въз основа на тези показания, прокурорът при
СРП формира извод за неправилно установена от първия съд фактическа обстановка.
Настоящата инстанция,
обаче, не може да сподели изводите на представителя на районната прокуратура за
кредитируемост на твърденията на св. И., депозирани пред органа на разследване,
за сметка на тези, депозирани в условията на чл. 12, ал. 1, чл. 18 и чл. 19 от НПК, а именно устно, непосредствено и в условията на състезателност, пред
първия съд. Макар показанията от досъдебната фаза да са надлежно приобщени към
доказателствената съвкупност, те не се поддържат от св. И., която ясно и
недвусмислено пред съда заявява, че „…това
нещо е малко преувеличено“. Нещо повече, същата сочи, че работното ѝ
място има изглед само вътре към входа, не и пред блока, поради което и е
обективно невъзможно свидетелката да е възприела факти и обстоятелства, случили
се пред входа на блока, в т.ч. и спречкването между св. С.и подсъдимия и
връщането на вещите от нейна страна, извършена пред блока. При това, не намира
опора в доказателствената съвкупност, твърдението на представителя на СРП, че
св. И.е поддържала показанията си, депозирани в хода на досъдебното
производство, тъй като не е направила изявление в противния смисъл – напротив, такова
изявление, макар и завоалирано, И.е направила (л. 56 от съдебното следствие
пред СРС) и правилно първият съд не е кредитирал твърденията, обективирани в
протокола за разпит, изготвен от водещия разследването. Отделно от това,
показанията на св. И.в посочения по-горе смисъл се оборват категорично от
свидетелите – очевидци П.и В., чиито показания, по наведените по-горе
съображения, съдът намира, че изцяло следва да кредитира с доверие.
Иначе, настоящата
инстанция изцяло се солидаризира с изводите на решаващия първоинстанционен съд,
че показанията на тази свидетелка, снети в хода на съдебното следствие, и тези,
депозирани в хода на досъдебното производство относно местоработата на св. И.към
инкриминираната дата, местоживеенето на подсъдимия и св. С.– М. към тази дата,
а именно посещението на подсъдимия, придружаван от свидетелите П.и В., срещата
му със св. М.– М.С.– М., състояла се пред входа на блока, в който живеели на
горепосочения адрес и спора помежду им относно инкриминираните вещи, следва да
бъдат кредитирани, като единни, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи по
небудещ съмнение начин със заявеното от свидетелите П.и В. и писмените
доказателствени средства – договор за наем на недвижим имот и протокол за
предаване на владение.
Въззивният съд кредитира
изцяло и протокола за доброволно предаване, с който визираните веществени
доказателства законосъобразно са приобщени към материалите по делото.
Правилно първият съд се е
доверил и на заключението на изготвената в досъдебното производство съдебно - оценителна
експертиза, отчитайки, че същата е изготвена от вещо в съответната област на
науката лице, отговаря пълно, точно и обосновано на поставените ѝ въпроси
и липсват каквито ѝ да е основания за съмнения в компетентността и безпристрастността
на вещото лице. Настоящата инстанция не намира за необходимо да ревизира
изводите на решаващия първоинстанционен съд в тази насока. Заключението на
изготвената експертиза послужи на инстанциите по същество при формиране на
изводите им досежно пазарната стойност на инкриминираните вещи.
Съдът формира фактическите
си изводи за съдебното минало на подсъдимото лица въз основа на приобщените по
делото справка за съдимост за тях, ведно с бюлетин за съдимост, които изцяло
кредитира.
Въззивната
съдебна инстанция кредитира и останалите писмени доказателствени средства
напълно, като намира за правилно и законосъобразно използването им от първия съд
при изграждането на фактическите му и правни изводи, в качеството им на
допълващи и изясняващи установената по делото фактическа обстановка.
Предвид изложеното,
настоящият съдебен състав намира, че по делото е събрана в нужния обем и
категоричност доказателствена съвкупност, която позволява на съдилищата да
формират еднозначни изводи по фактите, и изцяло споделя направеният в мотивите
към присъдата анализ на наличните доказателствени материали.
Като цяло,
въззивният съд намира, че за установяването на обективната фактическа
обстановка първоинстанционният съд е положил всички възможни и необходими
процесуални усилия. Разпитани са установените по делото свидетели, при
условията на чл. 12, ал. 1, чл. 18 и чл. 19 от НПК, а именно при спазване на
принципите на непосредственост, устност и състезателност (последния нерядко
посочван в практиката на ЕСПЧ по чл. 6, § 3, б. „Д“ от КЗПЧОС и като право на
„ефективно участие“ и „равенство на оръжията“ – Garcia Alva v Germany, Станфорд
срещу Обединеното кралство и др.), като, съобразно разпоредбата на чл. 283 от НПК, съдът законосъобразно се е ползвал и от събраните в рамките на досъдебна
фаза на процеса писмени доказателствени средства.
Въззивният
състав служебно констатира, че правото на защита на подс. М. не е било нарушено
в нито един етап от първоинстанционното съдебно производство. Спазени са всички
изисквания на процесуалния закон, гарантиращи законосъобразното упражняване на
правото на защита от страна на подсъдимото лице – редовно връчване на обвинителния
акт, гарантиране на участието му в процеса, на правото му да дава обяснения, да
представя доказателства и да прави доказателствени искания, да се ползва от
адвокатска помощ, както и възможност да се изказва последен и да обжалва
актовете на съда, накърняващи законните му права и интереси.
Предвид всичко посочено,
първоинстанционният съд е направил правилни правни изводи, в съгласие със
закона и постоянната практика на ВС и ВКС на Р. България, досежно
несъставомерността, от обективна страна, на поведението на подс. М. по вменения
му престъпен състав. С оглед направения и обективиран по-горе подробен
самостоятелен анализ на доказателствения материал, настоящият съдебен състав също
стигна до извод, че действително с деянието си подсъдимият не е осъществил от
обективна страна състава на престъплението по чл. 198, ал. 1, пр. 1 от НК.
Непосредственият обект на
престъплението по чл. 198, ал. 1 НК е комплексен, като включва обществените
отношения, които осигуряват нормални условия за упражняване на правото на
собственост или владение, или държане върху движими вещи и тези, които
осигуряват възможност на гражданите да формират свободно своята воля и
свободата на избора им на поведение.
Престъплението се
характеризира с два предмета : от една страна, това е чужда движима вещ – вещ с
определена пазарна стойност, която се явява чужда по отношение на престъпния
деец, а от друга – личността на пострадалия владелец на вещта.
Изпълнителното деяние на съставното
престъпление „грабеж“ се състои от два взаимосвързани акта. На първо място,
необходимо е престъпният деец да прекъсне фактическата власт на досегашния
владелец върху движима вещ и да установи своя собствена такава, като последната
е необходимо да се характеризира с известна трайност и със създадената за дееца
реална възможност да се разпореди с така отнетите вещи. Това е първият акт от
изпълнително деяние на престъплението. На второ място, престъпният деец следва
да отнеме предмета на посегателство – чуждата движима вещ, използвайки принуда
– сила или заплашване, по отношение на владелеца на вещта. Това е втория акт от
изпълнителното деяние на съставното престъпление по чл. 198, ал. 1 НК
Между използването на
физическата или психическа принуда и отнемането на движимите вещи, е необходимо
да е налице функционална връзка, като първата следва да е използвана с цел
създаване на условия за отнемане на предмета на посегателство, сломяване
съпротивата на пострадалия или улесняване прекъсването на фактическата му власт
върху вещите от страна на престъпния деец. Използването на принуда следва
непосредствено да предхожда или да съпътства по време отнемане на вещта.
Субект на грабежа е всяко
наказателно отговорно лице.
Необходимо е деянието да е
извършено умишлено, с форма на вината „пряк“ умисъл, по смисъла на чл. 11, ал.
2, пр. 1 от НК - деецът да съзнава обществената опасност на деянието, да
предвижда общественоопасните му последици и пряко да цели настъпването им,
както и да действа със специалната съставомерна цел – да присвои предмета на
престъпно посегателство.
С оглед направения и
обективиран по-горе подробен самостоятелен анализ на доказателствения материал,
настоящият съдебен състав стигна до извода, че действително от обективна страна
са налице липса на еднозначно и категорично доказани действия на подсъдимото
лице, изразяващи се в упражнена сила, с която да е преодолял евентуално и/или
реално противопоставяне на св. С.- М., за отнемане на мобилния ѝ телефон
и инкриминираните златни накити. По делото безспорно се установи, че същите са
били предадени доброволно от св. С.на подсъдимия, а не отнети противозаконно от
владението ѝ, чрез употреба на сила или заплашване. Вярно е, че С.е
обективирала желание пред подсъдимия да запази владението върху вещите, но в
хода на спора им се е съгласила да му ги предаде. Нежеланието ѝ да му
върне подарените от него вещи не е било преодоляно чрез принуда.
Поради липса на доказани
частни съставомерни признаци от обективна страна, принципно безпредметно се
явява обсъждането на наличието или липсата на доказаност на престъплението от
към субективна страна. Въпреки това, с оглед пълнота на изложението, въззивната
инстанция намира за необходимо да отбележи, че дори хипотетично да се
презюмира, че по някакъв начин е осъществен състава на престъплението от
обективна страна, с оглед взимането на телефона и бижутата на св. С.- М. от
страна на подсъдимия, то следва да се посочи, че по делото е налице непреодолим
доказателствен дефицит относно наличие на субективната страна у подс. М. за
твърдяното от представителя на СРП инкриминирано деяние – грабеж. От събрания и
проверен по делото доказателствен материал по никакъв начин не се установява
наличието на такова съзнание в подсъдимото лице. Взимането на мобилния телефон и
златните накити на св. С.- М., сочат единствено на желание за възпрепятстване на
последната да се ползва от вещите, подарени ѝ от подсъдимия, и унизяване
на честта и достойнството ѝ, но не и за умисъл за своене.
Ето защо и според
настоящата инстанция, първият съд правилно и законосъобразно е признал подс. Н.С.М.
за невинен в това, че на 09.10.2017 г., около 15.30 ч., в гр. София, ж. к. „Красно
село“, пред входа на блок, находящ се на ул. „*****, да е отнел чужди движими
вещи - мобилен телефон, марка „Епъл“, модел „Айфон 7 128 GB“, с ИМЕИ 359204074940896
на стойност 978.38 лв. (деветстотин седемдесет и осем лева и тридесет и осем
стотинки), златна висулка във формата на „сърце“, с тегло 2.10 грама, 14 карата
проба на златото, на стойност 126 (сто двадесет и шест) лева и златна верижка (синджир),
с дължина 47 см., закопчалка тип „папагал“, с тегло 6 грама, 14 карата проба,
на стойност 360 (триста и шестдесет) лева, като общата пазарна стойност на
инкриминираните вещи е 1 464.38 лв.(хиляда четиристотин шестдесет и четири
лева и тридесет и осем стотинки), от владението на М.- М.Стефанова С., с
намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила - издърпал
от ръката ѝ мобилния телефон и издърпал от врата на пострадалата златния
синджир верижка с висулка, с формата на сърце, поради което и на основание чл.
304 от НПК го е оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл. 198,
ал.1, пр.1 от НК.
С оглед изтъкнатото,
основното възражение на прокуратурата в депозирания от нея протест, че по
делото са събрани безспорни доказателства за авторството и виновността на подс.
М. в осъществен състав на престъпление с приетата от държавното обвинение
правна квалификация, настоящият съдебен състав намира за неоснователно.
Въззивният
съд служебно констатира, че СРС е пропуснал да се произнесе по направените по
делото разноски. Настоящата инстанция обаче не може да санира този недостатък
на протестиран съдебен акт, тъй като този пропуск подлежи на произнасяне от
първия съд, по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4, пр. 2 от НПК, за да се осигури
възможност за осъществяване на предвидения в разпоредбата на чл. 306, ал. 3 от НПК инстанционен контрол.
При извършената, на основание чл.
314, ал. 1 от НПК, цялостна служебна проверка на правилността на протестираната
присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на основания, налагащи
нейното изменение или отмяна, поради което и с оглед изложените съображения, следва да бъде
потвърдена, а протестът - да бъде оставен без уважение, като неоснователен.
Воден от
гореизложеното и на основание чл. 334, т. 6 и чл. 338 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 04.07.2018 г. по
НОХД № 21135/2017 г., на СРС – НО, 99-ти
състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.