№ 388
гр. София, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Венелин Иванов
Членове:Даниела Врачева
Г. Ушев
като разгледа докладваното от Венелин Иванов Въззивно частно наказателно
дело № 20221000601276 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:Производството е по реда на Глава XXI от
НПК.
Въззивното производство е образувано по протест на прокурор от СГП, срещу
Определение №4147/08.11.2022г. на 25 – ти състав на СГС по реда на чл.306 ал.1 т.1 НПК, с
което е било определено едно общо, най-тежко наказание на осъдения Г. И. Г. измежду
наказанията по НОХД 7386/22г. на СРС и НОХД № 3070/22г. на СГС, а именно „лишаване
от свобода“ за срок от 2 (две) години, при първоначален строг режим на изтърпяване. От
така определеното общо наказание е приспадната частта от изтърпяното наказание по едно
от делата, включени в съвкупността, като съдът не е уважил направеното от прокуратурата
искане за увеличаване на основание чл.24 НК, размера на наложеното наказание с шест
месеца.
С въззивният протест се иска ревизия на определението на първата съдебна
инстанция, в тази му част. Навеждат се доводи свързани с многократните осъждания на
лицето. Акцентира се, че двете наказания, наложени по делата в кумулативната група са
били наложени при условията на опасен рецидив, които го характеризирали като лице с
висока степен на обществена опасност. Според прокурора, така наложеното му наказание,
без увеличаване по реда на чл.24 НК, с исканите шест месеца, нямало да осигури нито
индивидуалната, нито генералната превенция, каквато легитимна цел се преследва с тяхното
налагане.
В проведеното открито заседание на съда от 05.12.2022г. представителят на
прокуратурата поддържа направеното искане. Защитникът на осъдения адв.Х., акцентира
върху прецизността на обвинителния наказателен процес проведен от прокуратурата по това
производство, за което осъдения се съгласил да сключи споразумение, което включва
имплицитно и размера на определеното му наказание по НОХД №3070/22г. на СГС, което е
едно от тези включени в кумулативната съвкупност, чието увеличаване се претендира от
1
представителя на прокуратурата. Според защитникът, целите на наказанието няма да бъдат
постигнати с какъвто и размер да бъде увеличено наказанието по реда на чл.24 НК,
доколкото осъденият разбрал, че поведението му до момента е несъстоятелно, че уврежда
както неговите интереси, доколкото към момента следвало да търпи ефективно две години и
осем месеца, така и тези на обществото, изразил желание пред защитника си за промяна на
поведението си, за да не допусне бъдещо противоправно поведение, каквото имал в периода
на младата си възраст.
Въззивният съдебен състав, след като обсъди доводите на страните, доказателствата
по делото и при цялостната проверка на обжалвания съдебен акт на основание чл.314, ал. 1
от НПК, намира за установено следното:
Протестът е подаден в срок от страна с правен интерес. Разгледан по същество е
основателен.
С определение №4147/08.11.22г., по реда на чл.306 ал.1 НПК, състав на СГС, на
основание чл.25 ал.1 вр. 23 ал.1 НК е определил едно общо, най-тежко наказание измежду
наложените му по НОХД 7386/22г. на СРС и НОХД № 3070/22г. на СГС, а именно
„лишаване от свобода“ за срок от 2(две) години, при първоначален строг режим на
изтърпяването му, като от него е приспаднал частта от изтърпяното наказание по едно от
делата, включени в съвкупността, доколкото наказанията по описаните две наказателни
производства са били в отношения на съвкупност, т.е. всяко едно от деянията по посочените
присъди е извършено преди да има влязла в сила присъда, за което и да е от тях. В резултат
като е приложил закона е определил за изтърпяване едно общо и по – тежкото от двете
наложени наказания.
Прокурорът, на основание чл.24 НК е поискал, първостепенният съд да увеличи така
определеното общо, най - тежко наказание „лишаване от свобода“ на осъденото лице, с 6
(шест) месеца лишаване от свобода, като по този начин, увеличеното най-тежко общо
наказание ще изпълни целите на закона.
Прилагането на разпоредбата на чл.24 от НК за увеличаване на общото наказание, е
предвидено в закона като самостоятелно правомощие на решаващия съд, дори такова искане
да не е направено от прокурор. Мотиви в същия смисъл са изложени и в РЕШЕНИЕ № 192
от 17.04.2013г. по н. д. № 592/2013 г., н. к., І н. о. на ВКС: „Прилагането на разпоредбата
на чл. 24 от НК и увеличаване на общото наказание, определено по отделните осъждания
на дееца, е предвидено в закона като право на решаващия съд. За приложението на
разпоредбата на чл. 24 от НК не се изисква нарочно искане от прокурора, поради което
съдът не е обвързан от неговата процесуална позиция. Затова, поддържаните в този
аспект доводи са неоснователни.“
За да не наложи исканото, в случая с шест месеца увеличение по чл.24 НК,
първоинстанционният съд е посочил, че съобразява поведението на осъденото лице по
време на водените срещу него наказателни производства, които били приключили
своевременно, поради признанието на вината за извършените престъпления, че същите са
извършени в периода до навършването му на 25г., че допълнителното завишаване престоя
му в пенитенциарно заведение, нямало да допринесе за изпълнение целите на наказанието,
както и че е изтърпявал ефективно наложените му наказания.
Настоящият въззивен състав намира, че първостепенният съд е подценил
доказателствата по делото за обществената опасност на осъдения и доказателствата за
съдебното му минало. Неправилно и извън информационната значимост на данните за
съдебното му минало е осмислена цялостната му престъпна дейност, в резултат на което,
съдът неправилно е приел, че осъденият не е лице с висока степен на обществена опасност и
изградени престъпни навици, именно поради съдействието му за приключването на
наказателните производства. Ангажирани са доводи, че е бил в млада възраст, когато са били
2
осъществени престъпленията, за които бил осъждан.
Иначе казано, според настоящият състав, съдът при оценъчната си дейност е
подценил обществената опасност на деянията, техния характер и тежест,
последователността им във времето, както и всички останали юридически обстоятелства,
при които са му били наложени предходните наказания.
На първо място, следва да бъде отбелязано, че прокуратурата правилно е акцентирала
върху обстоятелството, че двете деяния по НОХД 7386/22г. на СРС и НОХД № 3070/22г. на
СГС, включени в съвкупността на общото наказание са били извършени при условията на
опасен рецидив.
На второ място, осъденият Г. И. Г., роден на ********г., е навършил пълнолетие на
същата дата 2015г. Първите две престъпления, за които е бил осъден по НОХД 1888/2013г.
на РС Шумен и НОХД№2337/2016г. на РС София, са били при условията на чл.63 НК, т.е.
са били извършени като непълнолетен и са му били наложени съответни наказания.
Следващите 10 броя осъждания са за престъпления извършени като пълнолетен, като
всички, без изключение, са приключвали със споразумения с прокуратурата, одобрени с акт
на съда. При сключване на всяко едно споразумение, поради естеството на това
производство, наказанията му са били налагани в намален размер на основание чл.55 ал.1
т.1 или заменяни с пробация т.2 НК, което се случило включително и при определянето на
наказанията с осъжданията му за престъпления, извършени в условията на опасен рецидив,
както и при определянето на едно общо наказание по НОХД 7386/22г. на СРС и по НОХД
№ 3070/22г. на СГС, които са били включени в съвкупност, постановена в настоящото
атакуваното определение по чл.306 ал.1 НК на СГС,
От всички дванадесет осъждания по наказателни производства, само при тези
включени под №7 и №10 в справката за съдимост, наказанията са били определени по реда
на чл.54 НК, като са наложени в благоприятен за подсъдимия размер. Първото от двете, това
с пореден номер 7, е наложено по НОХД 17271/2017г., за престъпление по чл.194 ал.1 НК,
където предвиденото в материалната норма наказание е до 8 (осем) години, а на осъдения Г.
е било наложено такова в размер на 7 (седем) месеца. По второто, с пореден №10 по НОХД
1365/2019г. е била наложено на основание чл.54 НК наказание „Глоба“ от 500лв., за
престъпление по чл.270 ал.1 НК, при алтернативно предвидено в нормата наказание
„лишаване от свобода“ до три години.
На трето място, следва да се отбележи, че по реда на чл.306 ал.1 т.1 НПК са му били
определяни общи наказания, а именно: по НЧД №8720/2016г., по което е било определено
едно общо наказание, измежду наказанията по три отделни наказателни производства, по
НЧД №10482/2017г. е било определено едно общо наказание, измежду наказанията по пет
отделни наказателни производства, по НЧД №11479/2018г. е било определено едно общо
наказание на основание чл.23 ал.1 вр. чл.25 ал.1 НК, измежду наказанията по две отделни
наказателни производства и по НЧД №2380/2019г. е било определено едно общо наказание,
измежду наказанията по три отделни наказателни производства, като при нито едно от тях
не е било приложено увеличаване по реда на чл.24 НК.
В този смисъл, осъденият вече ефективно се ползвал, при всички приключили срещу
него производства с по - благоприятни условия за налагане на наказания, поради което
ангажирането на това обстоятелство, като предпоставка за да не бъде приложено
увеличението от първостепенният съд чл.24 НК, в размер претендиран от прокуратурата се
явява неоснователно.
С всеки акт на съда, при налагането на наказанията са били съобразявани
изискванията на закона за налагане на адекватно по вид и тежест наказание, което да
изпълни целите поставени в чл.36 ал.1 НК. Очевидно е, че целите на наказанията не са били
изпълнени при повече от десет пъти налагани наказания в период от около пет години. От
3
съдържанието на справката за осъденото лице и факта на следващите осъждания,
включително това по НОХД №3070/22г. е очевидно, че решенията за тежестта на
наказанията, налагани винаги с цел за поправяне и превъзпитаване на осъдения към
спазването на законите и добрите нрави, не са довели дори до положителни тенденции в
изпълнение целите за предупредително възпиращо въздействие на налаганите наказания,
поради което може да бъде направен обоснован извод, че правораздавателната дейност до
момента е била неефективна, доколкото не е въздействала до момента, върху
превъзпитанието на осъдения, не е довела до изпълнение целите на индивидуалната
превенция към личността на осъдения за неизвършване на престъпления.
Въз основа на посоченото, настоящият съдебен състав намира, че първостепенният
съд, при изграждането на суверенната си преценка за приложението на чл.24 НК, е подценил
естеството на данните от справката за съдимост, като не е съобразил че се налага да се
въздейства за по-дълъг период върху личността на осъдения Г.. В този случай, въззивният
състав е ограничен от искането на прокурора, относно размера на увеличаване на
наказанието с шест месеца.
При цялостна служебна проверка бе констатирано, че атакуваното определение е
неправилно, а исканото увеличение на основание чл.24 НК с шест месеца на определеното
общо наказание е основателно, доколкото ще се предостави по пълноценна възможност за
изпълнение плана на присъдата и заложените от закона целите на наказанието, за прилагане
на индивидуално насочената наказателната репресия за възпитателно предупредително
въздействие по така определеното увеличено наказание за превъзпитателна дейност, която
ще бъде осъществявана от администрацията на пенитенциарното заведения.
След като установи, че са налице законовите основания за частична отмяна на
атакуваното определение, X – ти състав на Апелативен Съд – София, воден от изложеното и
на основание чл.341, ал.1 във вр. с чл.306, ал.1, т.1 от НПК,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ определение №4147/08.11.2022г. на 25 – ти състав на СГС по реда на
чл.306 ал.1 т.1 НПК, с което е определено едно общо, най-тежко наказание на осъдения Г. И.
Г., в ЧАСТТА , с която е оставено без уважение искането на прокурор от СГП за
увеличаване с шест месеца на основание чл.24 НК определеното общо най - тежко
наказание, като ВМЕСТО ТОВА,
УВЕЛИЧАВА с 6 (шест) месеца на основание чл.24 НК, наложеното общо най –
тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 (две) години, с Определение
№4147/08.11.2022г. на 25 – ти състав на СГС, като
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.24 НК, едно общо най-тежко увеличено наказание на
осъдения Г. И. Г. от 2 (две) години и 6(шест) месеца „Лишаване от свобода“, измежду
наложените по НОХД 7386/22г. на СРС и НОХД № 3070/22г. на СГС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4
5