гр. Стара Загора, 30.11.2019 г.
Старозагорски районен съд, гражданско отделение в
публично заседание на четвърти ноември, две хиляди и деветнадесета година в
състав:
при секретаря Тонка Тенева като разгледа докладваното
от съдия Тенева гр.дело № 6186 по
описа за 2018 г. за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.
Образувано е по искова
молба на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД против Л.П.П., с която са
предявени обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл.
422 от ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните
суми: главница: 765,70 лв.; 400 лв., представляваща Застрахователна
премия по договор за допълнителни услуги за периода от 18.11.2016 г. до
19.06.2017 г.; 110,75 лв.,
представляваща лихва за забава по договор за заем за периода от 20.11.2016 г.
до 03.07.2018 г. - датата на подаване на заявлението, ведно със законната лихва
върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до
окончателното изплащане на дължимите суми.
Претендират се
разноски.
В исковата молба
ищцовото дружество твърди, че на 10.03.2017 г. било подписано Приложение № 1
към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015
г., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между „Агенция за събиране на
вземания" ООД, ЕИК *********, и „Микро Кредит" АД, ЕИК *********, по
силата на който вземанията на „Микро Кредит" АД срещу Л.П.П., произтичащи
от Договор за заем CrediGo № 5322-00003864 от дата 19.08.2016 г. били
прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Договора за заем съдържал
изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в
полза на трети лица.„Агенция за събиране на вземания" АД /сега „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД/, ЕИК ********* е правоприемник на ,Агенция за
събиране на вземания" ООД, ЕИК *********.
„Микро Кредит" АД
упълномощило „Агенция за събиране на вземания" АД /понастоящем „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД/ в качеството си на цесионер по Договора за
прехвърляне на вземания от 16.01.2015 г., от името на цедента и за своя сметка
да уведомява длъжниците за извършената цесия. По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД
до ответницата било изпратено писмо от „Микро Кредит" АД чрез „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД за станалата продажба на вземания съдържащо
Уведомително писмо с изх.№ УПЦ-С-МКР/5322-00003864 от 16.03.2017 г., изпратено
чрез Български пощи с известие за доставяне на посоченият в договора за паричен
заем адрес на ответника. Писмото се било върнало в цялост, като в обратната
разписка било отбелязано, че пратката не била потърсена. На 14.11.2018 г.
ищцовото дружество изпратило повторно писмо до длъжника, съдържащо Уведомително
писмо за извършената цесия с изх.№ УПЦ-С-МКР/5322-00003864 от 14.11.2018 г.
чрез куриер с обратна разписка на същия адрес. Писмото се върнало в цялост.
Към настоящата искова
молба ищецът представя и моли съда да приемете копие от уведомлението за
извършената цесия от страна на „Микро Кредит" АД чрез „Агенция за събиране
на вземания" ЕАД за станалата продажба на вземания съдържащо Уведомително писмо
с изх.УПЦ-С-МКР/5322-00003864 от 14.11.2018 г., което да връчи на ответника,
ведно с исковата молба и приложенията към нея. Позовава се на постановените от
ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14 г. по т. д. №
1711/2013 г. на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на
II т. о.,съгласно които ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено
уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление,
достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява
надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето
на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД и
същото следвало да бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното
право.
В случай, че
ответникът не бъдел намерен на установения по делото адрес, съобщението да
бъдело надлежно връчено по реда на чл.47, ал.1 от ГПК и в настоящето
производство безспорно да се установяло, че задължението на ответника,
произтичащо от посочения договор за паричен заем, не било погасено. моли съда
да приеме, че получаването на уведомлението за извършена цесия лично от
длъжника било ирелевантно за основателността на предявените искове.
Уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД било предвидено в полза на длъжника
с цел да го предпази от двойното плащане на едно и също задължение. Длъжникът
можел да възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия, само ако
едновременно с това твърдял, че вече бил изпълнил на стария кредитор или на
овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. С оглед на което
фактът кога и на кого било връчено уведомлението за прехвърленото вземане не
било от значение за основателността на иска, след като по делото безспорно се
установяло, че претендираното с исковата молба задължение не било погасено. В
тази насока Определение М987/18.07.2011г. на ВКС по гр.дело 867/2011г., IV г.о.
и Решение Ml 73/15.04.2004г. на ВКС по гр.дело 788/201Зг., ТК.
Ищецът твърди, че на
19.08.2016 г. между „Микро Кредит" АД и Л.П.П. бил сключен договор за заем
CrediGo № 5322-00003864, по силата на който дружеството й е предоставило заем в
размер на 1000,00 лева. Условията на „Договора за кредит" се съдържали в
отделните полета или клетки, отпечатани на лицевата страна на формуляра
"Искане за кредит" и "Договор за кредит", като "Общите
условия", при които се отпускал кредитът, били неразделна част, както от
"Искане за кредит", така и от "Договор за кредит".
Подписвайки Договора за заем, заемополучателят бил удостоверил, че е получил от
кредитора заемната сума, като се е задължил да върне на заемодателя в сроковете
и при условията, посочени в договора и приложимите Общи условия, сума в общ
размер на 1114,70 лева, представляваща чистата стойност на заема ведно с
договорната лихва по него.
Съгласно разпоредбите
на Общите условия, в съответствие с които бил сключен договора за заем, с
подписването му Заемополучателят удостоверявал, че предварително и безвъзмездно
му бил предоставен стандартен европейски формуляр с необходимата преддоговорна
информация, разбирал и приемал клаузите на договора и Общите условия, съгласен
бил да бъде обвързан с техните разпоредби и желаел договорът да бъде сключен.
Съгласно Общите
условията, при които бил подписан договорът, Заемополучателят се задължил да
върне заема ведно с договорната лихва, която била в размер на 114,70 лева, на
10 равни месечни погасителни вноски, в размер на 111,47 лева, като първата
погасителна вноска била платима на 19.09.2016 г. Така страните били договорили
общ размер на плащанията по заема 1114,70 лева.
Съгласно чл, 3 от
Договор за заем CrediGo № 5322-00003864, с полагане на подписа си под договора
за заем Заемополучателят удостоверявал, че желае да ползва допълнителна услуга,
представляваща финансиране и разсрочване на застрахователна премия по сключен
договор за застраховка, при което „Микро Кредит" АД, в качеството си на
застрахователен посредник предоставял на Заемополучателят финансиране и
разсрочване на сключена с посредничеството на „Микро Кредит" АД застраховка
„Защита" към застрахователна компания „УНИКА Живот" АД, ЕИК
*********, конкретните условия по която били посочени в индивидуална
застрахователна полица, предоставена на и подписана от Заемополучателят.
Съгласно т.З
„Допълнителни услуги" от сключения договор за заем „Микро Кредит" АД,
в качеството си на застрахователен посредник предоставял на Заемополучателят
финансиране и разсрочване на сключена с посредничеството на „Микро Кредит"
АД застраховка „Защита" към застрахователна компания „УНИКА Живот"
АД, ЕИК *********, конкретните условия по която били посочени в индивидуална
застрахователна полица, която била предоставена на и подписана от
Заемополучателят. Съгласно сключения договор Заемателят се задължил да върне на
Заемодателя платената от страна на „Микро Кредит" АД застрахователна
премия, в срок от 10 месеца, на равни погасителни вноски, дължими на падежните
дати на погасителните вноски по договора за заем, всяка в размер на 50,00 лева,
платими считано от 19.09.2016 г., или обща сума за застрахователна премия -
500,00 лева, която покривала следните застрахователни рискове: смърт вследствие
на злополука трайна пълна неработоспособност над 50% вследствие на злополука и
временна неработоспособност вследствие на злополука и смърт в резултат на ПТП.
Съгласно чл. 28 от Общите условия към договора за заем допълнителните услуги не
били задължителна предпоставка за отпускане на заем, а същите се предоставяли
на Заемополучателят само при изразено негово писмено искане.
На длъжника била
начислена лихва за забава в размер на 110,75 лв. за периода от 20.11.2016 г
(датата на която била станала изискуема първата неплатена от длъжника
погасителна вноска) до датата на подаване на заявлението в съда.
Срокът на договора
изтекъл на 19.06.2017 r. с последната погасителна вноска и не бил обявяван за
предсрочно изискуем.
Заемополучателят не
бил заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството Сумата която била
погасена до момента, е в размер на 449,00 лв., с която са погасени, както
следва: 234,30 лв. - главница 114 70 лв. - договорна лихва, 100,00 лв. -
застрахователна премия.
Към настоящия момент
задължението на ответника Л.П.П. по Договор за заем CrediGo № 5322-00003864 от
дата 19.08.2016 г. е в общ размер на 1276,45 лева, от които главница по договор
за заем - 765,70 лева, застрахователна премия по договор за допълнителни услуги
в размер на 400,00 лева, ведно със законната лихва за забава до окончателното
изплащане на задължението, както и лихва за забава по договор за заем в размер
на 110,75 лева.
Предвид изложеното за
Агенция за събиране на вземания ЕАД възниквал правен интерес да предяви
вземането си по съдебен ред срещу Л.П.П., с оглед на което входирали Заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ог ГПК. Съдът уважил
претенцията им и по образуваното ч.гр.д. № 3383/2018 г. по описа на РС-Стара
Загора, 3 състав, била издадена Заповед за изпълнение. Длъжникът не бил намерен
на установените в заповедното производство адреси, заповедта за изпълнение била
връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, последният не се бил явил да получи
книжата, което от своя страна обуславял правния им интерес от подаването на
настоящата искова молба.
Искането е да се признае за установено, че
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД има следните вземания срещу Л.П.П. по Договор за заем CrediGo № 5322-00003864 от дата
19.08.2016 г.: главница 765,70 лв.; 400 лв.,
представляваща Застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за
периода от 18.11.2016 г. до 19.06.2017 г.; 110,75
лв., представляваща лихва за забава по договор за заем за периода от
20.11.2016 г. до 03.07.2018 г. - датата на подаване на заявлението, ведно със
законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми, както и да бъде
осъден ответника да заплати направените съдебни
разноски и възнаграждение за процесуално представителство на основание чл.78
ал. 8 от ГПК в общ размер на 350,00 лв.
По делото е постъпил
отговор по реда на чл. 131 от ГПК от особения представител на ответника.
Исковете са оспорени като неоснователни и недоказани.
След
приключване на съдебното дирене и с оглед събраните по делото доказателства
съдът намира за установено следното от фактическа страна:
По делото не е спорно, че ответникът Л.П.П. е сключила
Договор за паричен заем CrediGo 5322-00003864 от
19.08.2016 г. (потребителски кредит). В договора не беше установено, поради което се назначи
съдебно-счетоводна експертиза, която изследва въпроса за
получаване на сумата по заема. Вещото лице е установило, че ответникът е
получил в заем сумата от 930 лева от заемодателя „Микро Кредит“ АД на
19.08.2016 г. по банков път.
Съгласно приложения Погасителен план Л.П.П. е следвало
да погаси заема на 10 равни месечни вноски, всяка от които в размер на 111, 47 лева. Крайният срок на плащанията е 19.06.2017
г. и общата сума, която следва да върне ответникът ведно с уговорената
възнаградителна лихва е 1114, 70 лева.
По
делото са представени и Общите условия към договора за заем.
Представен
е и Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземане от 16.01.2015 г., сключен между „Микро
кредит“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ ООД, съгласно който цедентът се
съгласява регулярно да прехвърля на цесионера ликвидни и изискуеми вземания
срещу заплащане, които вземания следва да са индивидуализирани под формата на
Приложение.
С
Анекс към Рамковия договор от 16.12.2016 г. е удължен срока на Договора за
цесия с още 12 месеца, считано от 22.01.2017 г. Съгласно Приложение № 1 от 10.03.2017
г. (т.е. в срока на действие на Рамковия договор) е прехвърлено и вземането на
Микро Кредит към ответника на цесионера „Агенция за събиране на вземния“ ЕАД.
Приложено е и Потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99 ал.3 от ЗЗД.
Представено
е пълномощно, с което „Микро Кредит“ АД чрез законния си представител е
упълномощило „Агенция за събиране на вземания“ АД да уведоми всички длъжници по
всички вземания на дружеството, които е цедирало съгласно Договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 16.01.2015 г.
Изпратени са два броя уведомителни писма по чл. 99 ал.
4 от ГПК от цесионера и ищец по
настоящото дело до длъжника на посочените в Договора за заем адреси. И двете
съобщения са достигнали посочените адреси, от пощенската, съответно куриерска
служба са удостоверили, че пратката е върната в цялост като непотърсена т.е.
уведомлението не е достигнало до адресата си и не е узнато от него.
Правото на заемодателя да прехвърли правата си по
Договора за заем на трето лице т.е. да извърши цесия е уредено в чл. 23 от
Общите условия, а не в самия заемен договор.
Съгласно вписване в Търговския регистър „Агенция за
събиране на вземания“ ООД с ЕИК/ПИК ********* е преобразувано във „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК *********. Промяната е извършена на 21.08.2015
г., като преобразуването е чрез промяна на вида на правната форма. Съгласно чл.
264з ал. 2 от ТЗ с вписването на промяната на правната форма преобразуващото се
дружество се прекратява и възниква новоучреденото. Правата и задълженията на
преобразуващото се дружество преминават изцяло върху новоучреденото дружество.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:
При така изложените твърдения съдът намира, че е
сезиран с установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК, които следва да се
квалифицират по следния начин:
По иска за 765,70 лева главница - по чл.
79 ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 240 ал. 1 от ЗЗД и чл. 9 и сл. от ЗПК.
В тежест на ищеца е да докаже, че между
страните е била налице валидна облигационна връзка – договор за заем, по която
е предадена заемната сума, предмет на договора, на ответника, както и че
цесията има действие спрямо длъжника. В тежест на ответника е да докаже
погасяване на вземането или насрещните си възражения за недължимост на сумата.
По иска за 400 лева – по чл. 10а от ЗПК.
В тежест на ищеца е да докаже, че тези такси са
уговорени, както и че същите са в съответствие със ЗПК, а именно не са свързани
с усвояване и управление на кредита.
По иска за 110,75 лева –по чл. 86 от ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже датата на
забава по Договор за заем, както и размерът на мораторната лихва.
В тежест на ответника е да докаже
погасяване на вземането.
Искът за установяване съществуването на вземане с
правно основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК е предявен в законоустановения
месечен срок и е допустим. За ищеца-кредитор е налице правен интерес от
установяване съществуването на вземането му, тъй като заповедта за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 3383/2018 г. по описа на РС
Стара Загора е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
От събраните доказателства безспорно се доказа, че
между страните е налице потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ал. 1 предл.
първо от ЗПК, по който ответникът е получила в заем 930 лева и не е изплатила
цялата искана главница в размер на 765, 70 лева.
По отношение на цесията, извършена с вземането по
Договора за паричен заем, съдът намира следното:
Ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД основава
активната си материалноправна легитимация на рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.01.2015 г., ведно с Приложение № 1 към
него, сключен със „Микро Кредит“ АД. Няма съмнение, че макар и договора за
цесия да е сключен с „Агенция за събиране на вземания“ ООД, то с
преобразуването на дружеството, всички права и задължения въвв връзка с този
договор са прехвърлени на ищцовото дружество.
Съгласно чл.99 от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли
своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не
допускат това. Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето
и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които
установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне.
Прехвърлянето има действие спрямо трети лица и спрямо длъжника от деня, когато
то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
По делото е налице изрично пълномощно, с което ищецът-
цесионер е упълномощен от цедента и предишен кредитор „Микро Кредит“ АД от
негово име писмено да уведоми длъжниците за прехвърлянето на вземанията по
договори за кредит. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите
на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД / в този смисъл е Решение №137/02.06.2015 г. по
гр.д.№5759/2014 г. на ВКС, III г.о./.
От представените по делото доказателства става ясно,
че цесионерът е изпратил съобщение за извършената цесия, но същото не е
достигнало до длъжника. Доставката на препоръчани пощенски пратки е услуга,
подробно регламентирана с Общите условия на договора с потребители на
универсалната пощенска услуга и пощенски парични преводи, извършвани от „Български пощи” ЕАД /ОУ на ДПУПУППП/ – чл.44
и чл.53. Задължение на доставчика е да връчи пратката, а в предвидените в ОУ
хипотези – да остави писмено служебно известие в пощенската кутия с покана
получателят да се яви в пощенската служба. Задължение на доставчика е да връчи
пратката, а в предвидените в ОУ хипотези - да остави писмено служебно известие
в пощенската кутия с покана получателят да се яви в пощенската служба.
Оставянето на известие в пощенската кутия от пощенския оператор не е
равнозначно на връчване, тъй като няма законодателно предвидена фикция, че
непотърсената пратка е връчена.
Действително в чл. 30 от общите условия към Договора
за заем е уговорено, че всички извлечения, уведомления, покани и други
документи между страните ще се считат за валидно връчени на другата страна, ако
бъдат доставени до адресите за кореспонденция, изпратени на посочените в
договора адреси, но за да е в съответствие с принципите на добросъвестно
упражняване на правата на кредитора обаче, тази клауза следва да съдържа
определени предпоставки и/или фактически констатации, при наличието на които ще
се счита, че е положена дължимата грижа. Единствената конкретна предпоставка съдържаща
се в посочената договорна клауза, при която би могло да се приеме, че съобщението
е връчено редовно, е когато адресът на потребителя е променен и последният не е
уведомил кредитора за новия си адрес. В настоящия случай обаче тази хипотеза не
е налице, тъй като липсват доказателства ответникът изобщо да е променял адреса
си.
При липса на ясно разписани други предпоставки, при
които кредиторът може да счита, че опитът му за връчване представлява полагане
на дължимата грижа съдът приема, че не е налице фингирано връчване на
съобщения, съобразно цитирания чл. 30 от Общите условия към Договора за
потребителски кредит.
Предвид това съдът намира, че волеизявлението на
цедента по чл.99, ал.3 от ЗЗД, направено в периода преди образуване на ч.гр.д.№
3383/2018 г. на РС Стара Загора не е достигнало до длъжника. Ответникът не е
открит нито в хода на заповедното производство, нито в настоящото исковото
производство на адреса, посочен в договора и в исковата молба. Извършена е
справка за месторабота и за актуален адрес на длъжника, на които адреси той
също не е открит, поради което за да бъдат защитени правата на ответника-длъжник
Л.П. ѝ е назначен особен представител.
Същият е получил уведомленията по чл. 99 ал. 4 от ЗЗД
приложени към исковата молба, но спрямо него следва да се отчете особеното му
процесуално положение.
Процесуалното представителство може да произтича от
закона /в случаите на изрично уредено законно представителство/ или от договор,
а представителството чрез особен представител, макар и регламентирано от
специална правна норма /чл.47, ал.6 от ГПК/, не е законово, тъй като произтича
от акт на съда, при осъществяване на определените за това предпоставки – в
т.см. т.6 от Тълкувателно решение №6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на
ВКС, ОСГТК/. Назначеният от съда особен представител не упражнява свои
процесуални права, а тези на страната, която представлява /така т.7 от
Тълкувателно решение №6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК/, от
което следва, че особеният представител не е нито законов, нито договорен
представител и не може да приема адресирани до представляваното лице / в случая
ответника/ материално-правни изявления на трети лица, каквото безспорно е
уведомяването на длъжника от стария кредитор по чл.99, ал.3 от ЗЗД за сключения
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 07.11.2014 г. Също
така особеният представител не е осъществил контакти с ответника и поради това
последният като длъжник не може да се счита за уведомен за цесията чрез
особения представител.
Следователно, до фактическо връчване на книжата, сред
които и уведомлението за прехвърлянето на вземането, с материалноправен ефект
по чл.99, ал.4 ЗЗД, не се е стигнало и предаването на уведомлението на
процесуалния представител на ответника
не може да се приравни на надлежно уведомяване на длъжника, поради особения
характер на представителството, осъществявано от назначен от съда, по чл.47,
ал.6 ГПК, представител.
В този смисъл е и постановеното Решение от 22.01.2019
г. по в.т.д. № 1342/2018 г. по описа на ОС Стара Загора и Решение № 74 от
27.07.2017 г. по в.т.д. № 154/2017 г.на Апелативен съд Бургас, което не е
допуснато до касация с Определение № 567/18.09.2018 г. по т.д. 3153/2017 г. на
II ТО на ВКС.
Следва да се отбележи за пълнота на изложението, че в
самия Договор за заем между Микро Кредит и Л.П. не е уговорена възможността за
прехвърляне правата на кредитодателя на трети лица, а съгласно чл.26, ал.1 от ЗПК „кредиторът може да прехвърли вземането си по договор за потребителски
кредит на трето лице само ако договорът за потребителски кредит предвижда
такава възможност.“ Тази възможност всъщност е уговорена в Общите условия, а
доколко тази клауза е неравноправна се е произнесъл при същата фактическа
обстановка състав на ОС Стара Загора с Решение от 30.03.2018 г. по в.т.д. №
2607/2017 г.
Предвид изложеното съдът намира, че ищецът не се явява
кредитор на ответника поради което предявените искове за установяване
съществуването на вземания с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК вр. с чл.79, ал.1, чл. 240 ал. 2, чл.92 и
чл.86 от ЗЗД са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на делото на претенцията за разноски на
ищеца се явява неоснователна. На особения представител следва да се определи
възнаграждение съгласно чл. 47 ал. 6 от ГПК в размер на 150 лева съгласно
внесения по делото депозит, който съответства на минималния адвокатски хонорар
за дело с посочения материален интерес съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, съдът,
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Агенция за
събиране на вземания ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 против Л.П.П. с ЕГН ********** с адрес ***
по Договор за заем CrediGo № 5322-00003864 от дата 19.08.2016 г. искове с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК вр. с чл.79, ал.1, чл. 240 ал. 2, чл.92 и
чл.86 от ЗЗД за установяване съществуването на вземане на сумите:
765,70 лв. главница; 400 лв., представляваща Застрахователна
премия по договор за допълнителни услуги за периода от 18.11.2016 г. до
19.06.2017 г.; 110,75 лв.,
представляваща лихва за забава по договор за заем за периода от 20.11.2016 г.
до 03.07.2018 г. - датата на подаване на заявлението, ведно със законната лихва
върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, за които суми е издадена заповед № 1865/04.07.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 3383/2018 г. по описа на PC Стара
Загора като неоснователни и недоказани.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на особения
представител на Л.П.П. адв. В.Г. *** в размер на 150 лева, което да се изплати
от внесения по делото депозит и да се издаде РКО.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
получаване на съобщението пред Окръжен съд Стара Загора.
Районен
съдия: