О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е №…..
ОКРЪЖЕН СЪД ЛОВЕЧ,в закрито заседание на единайсети декември
през две хиляди и двайсета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА,
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА,
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
като изслуша докладваното от член-съдията Ангелова, ч.гр.д.№ 643/2020г., за да се произнесе, съобрази:
Производство
по чл.413,ал.2 от ТЗ.
Постъпила е частна жалба от „Ай Тръст”ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.”Витоша”146А,
вх.В, представлявано от управителя И. Ш.,чрез юрисконсулт Велислав Генов, против
Разпореждане №260415/26.10.2020г., пост.по ч.гр.д.№618/2020г.на РС-Тетевен, в
частта, в която заявлението по чл.410 от ГПК е отхвърлено по отношение на
претендираното възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство в
размер на 203.48лв., 56.57лв.-законна лихва по договор за предоставяне на
поръчителство и 43.85лв.-административни разноски. Счита разпореждането за
неправилно, незаконосъобразно и необосновано.
Неправилен е изводът на съда,че претендираните
административни разноски целят заобикаляне на забраната по чл.33 от ЗПК. Претенцията
е формирана от всички разходи от „Кредисимо”ЕАД във връзка с извънсъдебното
събиране на просроченото вземане, а именно-разходи за ежемесечно изпращане на
напомнителни писма,за изпратени покани с актуален размер на задължението и
указания за плащане, разходи за многократно проведените разговори с потребителя
за доброволно плащане на задълженията му. За направените разноски в размер на
43.85лв. е съставен Протокол за извършени услуги по извънредно събиране на
просрочени вземания,който прилага. Търсената сума не е такса за
действия,свързани с усвояване и управление на кредита,а е последица от
неизпълнението на длъжника и наложилите се действия за извънсъдебно събиране на
вземането.С оглед на това клаузата за дължимост на административни разноски не
противоречи на изискванията на чл.10а,ал.2 от ЗПК.
Счита за неправилен и извода на съда,че възнаграждението
по Договора за предоставяне на поръчителство
и законната лихва върху него целят заобикаляне на закона и представляват
неоснователно обогатяване за кредитора. Възнаграждението за предоставеното
поръчителство е дължимо за периода на действие на договора за кредит ,но не
произтича от него,а се дължи по силата на отделен,сключен по-късно договор и
служи за обезпечение. Договорът за поръчителство представлява вид договор за
поръчка и съгласно практиката на ВКС представлява съглашение между кредитор и
поръчител.Поръчителят има задължение не към длъжника,а към кредитора и отговаря
за изпълнението на задължението на длъжника. Възнаграждението за
поръчителството е насрещна престация на поръчителя и е дължима въз основа на
поетия ангажимент за обезпечаване на задълженията на длъжника по договора за
кредит. Възнаграждението на „Ай Тръст“ООД няма връзка със забавата на
длъжника,поради което хипотезата на чл.33 от ЗПК е неприложима.
Не споделя и извода на съда,че с договора за
поръчителство се преследва забранена от закона цел,тъй като води до оскъпяване
на кредита и неоснователно обогатяване на кредитора.ЗА разлика от хипотезата на
неоснователно обогатяване, където е налице получаване на нещо без основание,в
случая престацията е по силата на валидна облигационна връзка-при
кандидатстването за кредит длъжникът Р.М. сам е пожелал договорът да бъде
обезпечен с поръчителство на трето, избрано от кредитора лице. Потвърждението
на това съгласие е дадено с въвеждане на уникален код,получен от него чрез съобщение на посочения телефон. С тези
аргументи твърди, че не е налице неоснователно обогатяване.
По изложените съображения моли да се отмени разпореждането
да се отмени в обжалваните части и заявлението се уважи изцяло. Моли да се присъдят и направените в производството
разноски.
По допустимостта.
Жалбоподателят е
уведомен за атакуваното разпореждане на 04.11.2020г., а жалбата е подадена на
09.11.2020г.-т.е. с пазен е предвиденият срок. Подадена е от легитимирано да
обжалва лице, срещу обжалваем акт, при които предпоставки, съдът приема,че
жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество.
По същество.
Съобразявайки
представените по ч.гр.д.№618/2020г.по описа на РС-Тетевен писмени
доказателства, становището на жалбоподателя и направените уточнения, съдът
намира, че жалбата е неоснователна.
На 12.10.2020г.
пред РС-Тетевен е подадено заявление, по което е образувано ч.гр.д.№ 618/2020г.
по описа на съда. Заявителят „Ай Тръст”ЕООД е предявил вземане срещу Р.Г.М. ***,
състоящо се от главница от 800лв. по Договор за предоставяне на потребителски
кредит с №1143176, сключен на 02.10.2018г. между „Кредисимо”ЕАД и Р.Г.М.,заедно
със законната лихва от подаване на заявлението до изплащането на сумата,
43.85лв.-административни разноски, 203.48лв.-възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство. Претендира се и договорна лихва в размер на
189.76лв.,за периода от 02.10.2018г. до 10.11.2019г., лихва за забава в размер
на 129.31лв.за периода от 11.12.2018г.-17.09.2020г. и лихва за забава по
Договор за поръчителство в размер на 78.84лв. за периода от 11.12.2018г. до
17.09.2020г. Претендира присъждане и на направените разноски-държавна такса от
28.92лв. и юрисконсултско възнаграждение от 100лв.
В т.12 заявителят
е изложил обстоятелствата, от които произтича вземането. Посочил е,че на
02.10.2018г. Р.М. е сключил Договор за кредит с №1143176 с „Кредисимо“ЕАД,по
силата на който е получил сумата 800лв.и се е съгласил да я върне на
12бр.вноски по 82.48лв.,в срок до 10.11.2019г..Съставен е Погасителен план
,неразделна част от договора.Уговорен е фиксиран лихвен процент в размер на
41.24% и годишен процент на разходите(ГПР) от 50%.В р-л Х,чл.2 от Общите
условия(ОУ) за предоставяне на кредити,също неразделна част от договореностите,
страните са се съгласили длъжникът да дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска.В р-л VІ,чл.7
от ОУ е уговорено,че длъжникът заплаща всички разноски ,свързани с
неизпълнението му. В р-л VІІІ,чл.2.6 от ОУ е уговорено правомощие на
„Кредисимо“ЕАД да уведомява длъжника за забавата чрез водене на кореспонденция, изпращане на съобщения,
писма и стикери.
Длъжникът М. е
сключил на 02.10.2018г. и Договор за предоставяне на поръчителство с
дружеството-заявител „Ай Тръст“ЕООД. С договора поръчителят се е задължил да
сключи договор с трето за процеса лице-„Кредисимо“ЕАД и да отговаря пред него
солидарно за изпълнение на всички задължения на длъжника по Договора за кредит.
Съгласно чл.3 от Договора за предоставяне на поръчителство заявителят се е
задължил да плати всички изискуеми задължения при поискване от кредитора.
На
02.10.2018г.заявителят е сключил с „Кредисимо“ЕАД договор за поръчителство,по
силата на който се е задължило спрямо „Кредисимо“ЕАД за всички задължения на длъжника по Договора
за кредит.Така „Ай Тръст“ЕООД е изпълнило задълженията си към Р.М..
Длъжникът не е
изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит.“Кредисимо“ЕАД е поканило
„Ай Тръст“ЕООД да плати всички изискуеми задължения на Р.М.,в изпълнение на
сключения договор за поръчителство. Платецът е изпратил уведомление на длъжника
на 21.09.2020г.,с което го е уведомил за извършеното плащане.На 24.09.2020г.
„Ай Тръст“ЕООД е погасило дължимите от Р.М. на „Кредисимо“ЕАД следните суми:
800лв.-главница, 189.76лв.-договорна лихва за периода от 02.10.2018г. до
10.11.2019г., 129.31лв.-обезщетение за забава в размер на законната лихва и
45.83лв.-извършени административни разноски във връзка с уведомяване и опити за
извънсъдебно погасяване на задълженията. Длъжникът е уведомен от поръчителя на
електронната поща на 28.09.2020г. за извършеното плащане и встъпване в правата на кредитора „Кредисимо“ЕАД.
Длъжникът не е изплатил посочените суми,не е изплатил и възнаграждението по
Договора за поръчителство,поради което дължи и лихва за забава на същото.
Отправена е молба
за издаване на заповед за изпълнение на задължение по реда на чл.410 от ГПК за
горните суми.
Към заявлението са
приложени Общи условия за предоставяне на кредити на „Кредисимо“ЕАД,Договор за
потребителски кредит №1143176 от 02.10.2018г. с Приложение №1-погасителен план,
Договор за предоставяне на поръчителство от 02.10.2018г.между „Ай Тръст“ЕООД и Р.Г.М.
с приложение №1-Пожасителен план, Стандартен европейски формуляр съгласно пр.2
към чл.5,ал.2 от ЗПК, Договор за поръчителство от 02.10.2018г. между „Ай
Тръст“ЕООД и „Кредисимо“ЕАД.
Съдът е оставил
без движение заявлението с указания за уточняване на основанията за
претендиране на вземанията за административни услуги и за поръчителство и
размера на лихвата за забава при съобразяване на чл.6 от ЗМДВИППП. В срок
заявителят е представил разяснения, че претенцията за административни услуги е
формирана от всички извършени от „Кредисимо“ЕАД разходи по извънсъдебно
събиране на вземането,които се дължат по силата на чл.3.4,р-л VІІІ „Права и
задължения на страните“ от ОУ. Възнаграждението за поръчителство се търси на
основание Договор за поръчителство,сключен с
длъжника Р.М. и с оглед изпълнението на поетото с него задължение- т.1
от р-л ІІ и р.л ІV,чл.8 от Договора. Пояснява,че няма ограничения за размера на
претендираното възнаграждение в размер на 203.48лв.,тъй като претендираните на
договорно основание обезщетения са по преценка единствено на страните.
Пояснява,че търсената лихва за забава по договора за поръчителство е в размер
на 56.57лв.,при съобразяване на чл.6 от ЗМДВИП. Размерът й е регламентиран в
чл.8(6),р-л ІV-„Възнаграждение“. В случай,че претендираната наказателна лихва
не е изчислена съгласно Пост.№426 на МС от 18.12.2014г.,моли да бъде намалена
съгласно постановлението.
С атакуваното Разпореждане №260415/26.10.2020г.
РС-Тетевен е уважил заявлението в частта по отношение на главницата и законната
лихва върху нея от подаване на заявлението до окончателното изплащане,за
договорната и лихвата за забава по Договора за кредит и разноски в общ размер
на 78.92лв. Отхвърлил е заявлението по отношение претенциите за административни
разноски в размер на 43.85лв.,възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство в размер на 203.48лв., лихва за забава по договор за
поръчителство в размер на 56.57лв. и претенцията за юрисконсултско
възнаграждение за разликата над
присъдената сума от 50лв.до претендираната от 100лв. Съдът е изложил
мотиви,че претенциите за административни разходи и тези от договора за
поръчителство,се основават на неравноправни клаузи, приети с цел да се
заобикаляне на забраната на чл.33,ал.1 и ал.2 от ЗПК, предвиждащи,че след
забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в
срок сума за времето на забавата.Изложил е,че по този начин се въвеждат
допълнителни плащания,чиято дължимост на практика е изцяло свързана с хипотеза
на забава на длъжника.Приел е,че клаузите са нищожни,тъй като преследват
забранена от закона цел и водят до оскъпяване на кредита и неоснователно
обогатяване на кредитора.
Въззивният състав,
като се запозна с писмените доказателства и становището на жалбоподателя, намира
жалбата за неоснователна.
При произнасянето
си съдът съобразява,че по отношение критериите за редовност на заявлението
разпоредбата на чл.410,ал.2 от ГПК изрично препраща към тази на чл.127,ал.1 и
ал.3 от ГПК. С оглед спецификите на едностранното и формално заповедно
производство, редовното заявление следва да представя конкретно и ясно
изложение на индивидуализиращите вземането елементи- основание, от какво
произтича, фактическите обстоятелства по възникването, съществуването и
изискуемостта му. Съгласно чл.411,ал.2,т.2 от ГПК, в редакцията й към момента
на подаване на заявлението, заповедният съд следва служебно да извърши проверка
дали искането не противоречи на закона и добрите нрави.
Съставът намира,че
в процесното правоотношение по предоставяне на
потребителски кредит са налице
неравноправни клаузи. Макар отношенията между кредитора, длъжника и поръчителя
да са представени като регламентирани от отделни договори-за потребителски кредит и за поръчителство, при изложените
от заявителя факти и основания става ясно,че се касае за свързани и обусловени
правоотношения,които не могат да съществуват самостоятелно. От клаузите се
изяснява,че договорът за потребителски кредит не може да бъде сключен без да е
обезпечен. От своя страна е налице договорна обвързаност и между кредитора и
поръчителя. Налице е дълг по кредитно правоотношение,с уговорени обезпечения и
те следва да се разглеждат като едно цяло. Зад разделянето на отношенията по
обезпечаване на кредитното правоотношение в отделни договори(между длъжника и
поръчителя и между поръчителя и кредитора), ясно прозира целта да се заобиколи
закона и забраната за уговаряне на допълнителни такси във връзка с усвояването
и управлението на договора-чл.10а,ал.2 от ЗПК. Видно е,че ангажиментът към
поръчителя е неделим от основния по кредитното правоотношение и затова следва
да се включи в общия размер на разходите по кредита. Тук таксата не е включена
в предвидения по договора ГПР,а ако бъде изчислена стойността й ще надвиши
многократно максимално допустимият размер, регламентиран в императивната норма
на чл.19,ал.4 от ЗПК- петкратния размер на законната лихва по просрочени
задължения в левове и валута по постановление на Министерския съвет на
Република България.
Макар обезпечаване на вземането чрез поръчителство да е
нормален, разбираем и наложил се в практиката подход, ясно е,че с него се
постига гарантиране на сигурен доход без насреща да се е престирала
услуга-поръчителство. Възнаграждението е уговорено като дължимо едновременно с
месечната вноска по договора за кредит, преди и без да се знае дали изобщо длъжникът
ще прибегне да тази възможност. На практика с него се предвижда допълнителна
такса за услуга,която не е ясно дали ще се предостави, което отново насочва към
противоречие с чл.10а,ал.4 от ЗПК.
Съставът се съгласява и с тезата на РС-Тетевен за
противоречие и с нормата на чл.33 от ЗПК,тъй като в случая при забава и
неизпълнение на длъжника, в негова тежест се възлага и възнаграждение за
поръчителство и лихва за забава на същото.Съгласно цитираната императивна норма
при забава кредиторът има право само на лихва върху неплатената сума за времето
на забавата. Обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.В
случая освен лихвата за забава по кредитното правоотношение,се търси и
възнаграждение за поръчителството и лихва за забава върху него.
Идентични са мотивите на състава и по отношение
претендираните административни разноски в размер на 56.57лв.
По правилото на чл.10а,ал.4 от ЗПК видът, размерът и действието,за което ще се събират таксите следва да бъдат
точно и ясно определени в договора. В случая са посочени общо и не е ясно за
какво са и дали реално такива са правени. За да се търси възстановяване на разход следва да е
обосновано реалното му извършване. Твърдения в този смисъл заявителят не е
изложил.Приложеният протокол №248/02.07.2020г.с нищо не изяснява за какво са
разходите и дали реално са направени. При тази неопределеност на задължението
за възстановяване на разходи се налага извода,че не е ясно и претендирането му
в този вид отново противоречи на посочените по-горе принципи на добросъвестност
и равнопоставеност на страните в договорното правоотношение.
По изложените съображения ОС-Ловеч приема, че
Разпореждане № 260415/26.10.2020г., пост.по ч.гр.д.№618/2020г.на РС-Тетевен, в
обжалваната му част е правилно и законосъобразно,поради което следва да се
потвърди.
Затова ОС-Ловеч
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 260415/26.10.2020г., постановено по ч.гр.д.№618/2020г. на
РС-Тетевен,в обжалваната част,с която е отхвърлено
заявлението на „АЙ ТРЪСТ”ЕООД с ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление в гр.София,бул.“Витоша“№146,сграда А, Бизнес център „България“,
представлявано от И. Михайлова Ш.-управител,чрез юрисконсулт В.Генов, срещу Р.Г.М.
***, за вземания за : 43.85лв.-административни разноски,
203.48лв.-възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство от
02.10.2018г., лихва за забава по Договор за поръчителство в размер на 56.57лв.,
като правилно и законосъобразно.
Определението не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.