Р Е Ш Е Н И Е
№ I - 42 28.04.2021
г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, I-ви въззивен
граждански състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти
март две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ: Пламена
Върбанова
мл.с. Детелина
Димова
при секретаря Ани Цветанова като
разгледа докладваното от младши съдия Детелина Димова въззивно гражданско дело
№ 294 по описа за 2021 година на Окръжен съд Бургас, за
да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК и е образувано по повод въззивна жалба, подадена от М.М.Б., ЕГН – **********,
чрез упълномощения му представител адв. Сава Каров, против Решение №260122 от
22.01.2021 г. по гр.д. № 5904 по описа за 2020 г. на Районен съд Бургас, с
което съдът е отхвърлил предявения от въззивника иск за осъждане на „ДЗИ – ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК – ********* да заплати на Б. сумата от 3000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди от
незаконно прекратяване на договор от 05.12.2019 г. за застраховка „Каско+“,
сключен с комбинирана застрахователна полица № ***226 за лек автомобил марка
„Шкода“, модел „Фабия“, с рег. № А 7901 НМ, ведно със законната лихва върху
тази сума от датата на подаване на исковата молба на 28.09.2020 г. до
окончателното й изплащане, и с оглед изхода на делото е осъдил ищеца да заплати
на ответното дружество сумата от 528
лева - разноски по делото.
С въззивната жалба първоинстанционното
решение се оспорва като неправилно и необосновано. Въззивникът намира, че не е
бил надлежно уведомен за прекратяването на застрахователния договор от страна
на ответното дружество, поради което не била осъществена предпоставката по чл.
353, ал. 3 от КЗ. Законът предвиждал предизвестието за прекратяване на договора
да бъде връчено на застрахования клиент, а не на неговия посредник, поради
което дори да се приеме, че в конкретния случай предизвестието било изпратено
на застрахователния посредник Г. М./което обстоятелство било спорно/, същото не
ангажира ищеца. Поради което застрахователят не е имал нито основание, нито
право да прекрати договора преди да е уведомил надлежно своя клиент, а не
посредника му. В случая макар и да е настъпило застрахователно събитие, това не
би довело до увреждане интересите на застрахователя предвид клаузата на т. 7.2
от раздел II от Общите условия, уреждаща механизъм за намаляване на
застрахователното обезщетение с размера на дължимата премия. Според въззивника,
това поведение на застрахователя било в нарушение на закона и общите условия,
както и на добрите търговски практики, с което били засегнати правата на
клиента. Изразява се несъгласие с изводите на съда, според които за
прекратяването на договора ищецът се считал за уведомен на 21.09.2020 г. с
уведомяването на пълномощника му адв. Каров и че за краткия период от време
между 21.09.2020 г. до 28.09.2020 г. /датата, на която е предявена претенцията/
нямало данни за претърпени от ищеца неимуществени вреди, които да подлежат на
обезщетяване. Този извод не държал сметка за действително претърпените от ищеца
ядове, притеснения, стрес и неприятни емоционални изживявания. Моли за отмяна на
постановеното решение като вместо това се иска въззивният съд да постанови
ново, с което предявеният иск да бъде уважен.
В срока по чл. 263 от ГПК въззиваемото
дружество „ДЗИ –Общо застраховане“ ЕАД, представлявано от адв. Мая Великова е
депозирало писмен отговор, с който въззивната жалба се оспорва като
неоснователна. Излагат се установените по делото факти, по които страните не
спорят, в това число приложимостта на действащата скала „Бонус/Малус при
определяне на застрахователната премия по сключената застраховка „Каско +“,
както и последиците при неплащане в срок на допълнително дължимата премия.
Поддържат се изложените в отговора на исковата молба фактически твърдения.
Намира, че по делото не са събрани доказателства за претърпени от ищеца
неимуществени и имуществени вреди вследствие прекратяването на договора за
застраховка, поради което правилно съдът е отхвърлил иска. Моли за
потвърждаване на първоинстанционното решение.
В съдебно заседание, въззивникът се
явява лично и с упълномощения от него представител адв. Каров, който представя
и моли да бъде прието като доказателство писмо – отговор от ДЗИ – Общо
застраховане АД по повод отправено от ищеца искане за връщане на платената по
прекратения застрахователен договор премия. По същество моли подадената
въззивна жалба да бъде уважена.
Процесуалният представител на
въззиваемата страна в откритото съдебно заседание оспорва подадената жалба и
заявява, че предявеният иск е за обезщетяване на неимуществени вреди вследствие
прекратяване на договора, а не такъв за имуществени вреди, в частност за
възстановяване на платената застрахователна премия.
И двете страните претендират разноски,
за извършването на които представят доказателства.
Въззивната жалба е подадена против
подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок, от надлежно упълномощен
представител на легитимирано лице, което имат правен интерес от обжалване,
поради което съдът я намира за допустима.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността и допустимостта на решението, като в
случая въззивният съд намира, че първоинстанционното решение съдържа
реквизитите на чл.236 ГПК и е
действително. Произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск
е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими. По
отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд
е ограничен от посочените в жалбата оплаквания за неправилност на решението.
При извършена въззивна проверка на решението в така очертаните предели,
настоящия съдебен състав намира същото за правилно поради следното:
Производството е образувано по повод искова
молба, подадена от М.М.Б. против „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, уточнена с молба
от 05.10.2020 г., с която е предявен осъдителен иск за присъждане на сумата в
размер на 3000 лева, обезщетение за неимуществени вреди в резултат на
незаконосъобразно прекратяване на застрахователен договор за застраховка
„Каско“, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба.
Ищецът сочи, че на 05.12.2019 г. е сключил
с ответното дружество договор за застраховка „каско“ за притежавания от него
лек автомобил „Шкода“, модел „Фабия“, с период на покритие от 20.12.2019 г. до
19.12.2020 г., с еднократна платима застрахователна премия в размер на 837.82
лева. Посочва, че по повод на настъпило през месец август застрахователно
събитие, при което по автомобила били нанесени щети, разбрал, че
застрахователния договор бил едностранно прекратен от ответното дружество.
Щетите по автомобила били оценени и възстановени от застрахователя на другия
водач – участник в ПТП , а именно ЗАД „Лев инс“, но от неоснователно
предприетите от ответното дружество действия по прекратяване на
застрахователния договор, ищецът претърпял неимуществени вреди като бил
принуден да търпи неблагоприятните последици от създалата се ситуация,
първоначално изразени в афект и стрес, а впоследствие, в продължение на седмици
– постоянно напрежение как ще приключи развитието по случая, придружено с ядове
и безпокойство.
Ответното дружество в срока за отговор
по чл. 131 от ГПК е оспорило предявения иск като неоснователен като излага
твърдения относно осъществяването на всички предвидени в Общите условия към
застрахователния договор предпоставки за предсрочното прекратяване на същия.
Посочва, че за сключената с ищеца застраховка „Каско“ е приложима предвидената
в Общите условия система „Бонус Малус“ за коригиране на застрахователната
премия в зависимост от историята на щетимост на застрахованото лице. Заявява,
че при прилагане на посочената система е предвидена скала, съобразно която за
всяка полица, по която е изплатена премия се изчислява Бонус/Малус стъпка.
Всяко новозастраховано МПС получавало „0“
и в случай на регистриране на претенция по изтичаща полица, подновена след положен индивидуален
„Бонус/Малус“, дължимата премия по новата полица се преизчислява, поради
промяна на резултата за конкретния клиент. Излага твърдения относно осъществили
се факти, довели до увеличаване на застрахователната премия по процесния
договор за застраховка и предприетите действия по уведомяване на ищеца за
необходимостта да подпише анекс за допълнително дължимата застрахователна
премия в размер на 112, 58 лева, както и за заплащането й.
По делото не се спори относно сключването
между страните на договор за автомобилна застраховка „Каско+“ за лек автомобил
марка „Шкода“, модел „Фабия“, с рег. № А 7901 НМ, обективиран в комбинирана
застрахователна полица № ***615, с първоначален срок на действие от 20.12.2018
г. до 19.12.2019 г..
Установява се, че посочения договор е
бил подновен, като на 05.12.2019 г. ищецът, посредством ползваните услуги на
застрахователен посредник „Амарант България“ ООД е сключил комбинирана
застрахователна полица № ***226 относно същия автомобил, със срок на валидност
от 20.12.2019 г. до 19.12.2020 г. В полицата изрично е упоменато, че в случай
на завеждане на претенция по предходна действаща полица за същото МПС и при
промяна на „Бонус/Малус“ стъпалото, застрахованият е задължен да довнесе
дължимата допълнителна премия.
Страните не спорят и по установения от
първата инстанция факт, че на следващия ден, след подновяване на
застрахователния договор - 06.12.2020 г. от името на застрахования е подадено
уведомление за щета по полица № ***615 /лист 46 от делото на БРС/, по повод на
която е образувана ликвидационна преписка № ***157.
Не се оспорва и факта, че в резултат на
заведената щета и на основание приложимите към договора за застраховка Общи
условия, от застрахователното дружество са определили допълнителна премия в размер на 112,58 лева
по подновената полица с № ***226.
Спори се по въпроса дали ищецът, в
качеството му на застраховано лице е бил надлежно уведомен за заплащането на
тази допълнителна премия и за последвалото в резултат на неизвършеното плащане
прекратяване на договора. В тази връзка застрахователят представя
доказателства, че още на 30.12.2019 г. е изпратил до застрахователния посредник
„Амарант България“ ООД уведомителен имейл, с който информира за необходимостта
от подписване на анекс за доплащане на премия в размер на 112.58 лева, поради
предявена претенция след издаване на полицата. Представя също така и писмо изх.
№ 0-92-2122 от 13.02.2020 г. /лист 56 от делото на БРС/, адресирано до
застрахованото лице – М.Б., върнато с отбелязване от пощенския оператор, че е
непотърсено и писмо изх. № 0-92-4072/25.03.2020 г., отправено до
застрахователния посредник „Амарант България“ АД, връчено на 27.02.2020 г. Въз
основа на предприетите действия по уведомяване на застрахованото лице и на
застрахователния посредник, ответното дружество счита, че за същото е
възникнало потестативното право да прекрати застрахователния договор.
Ищецът оспорва предизвестието за
прекратяване на договора да му е било връчено по надлежен начин, като заявява,
че осъщественото връчване на застрахователния посредник „Амарант България“ АД
не следва да бъде зачетено поради липса на представителна власт на това
дружество да получава от името на ищеца изявления.
По делото е разпитана като свидетел Г.
М.– застрахователен брокер в ‚Амарант България“ ООД, чрез посредничеството на
която са били сключени посочените по – горе застрахователни полици и която е
съдействала на ищеца след настъпване на застрахователното събитие през август,
2020 г. да получи обезщетение за щетите от застрахователя на виновния за ПТП
водач. Свидетелката заявява, че е узнала за прекратяването на процесния договор
за застраховка ‚Каско“ след като е
отишла да заведе щетата от настъпилото ПТП и тогава инспектор ликвидация при
ответното дружество я информирало, че полицата е прекратена през месец март.
Заявява, че ищецът не я е информирал преди да заведе по – ранната щета от
06.12.2019г, от където дошъл и целия проблем. След като разбрала, че полицата е
прекратена, е завела щетата от настъпилото през лятото на 2020 г. ПТП в „Лев
инс“ и е помогнала на ищеца във връзка с възлагането на ремонтните работи по
автомобила директно за сметка на този застраховател, за да не плаща нищо.
Свидетелката заявява, че се е опитала да поднови застраховката в ДЗИ –Общо
застраховане, но след като е разбрала, че няма как това да се случи, и след
като всичко вече било решено, тя уведомила М.Б., че договора е прекратен.
Споделя, че ищецът нищо не е загубил, защото тя е оправила всичко и описва
реакцията му като спокойна, въпреки няколкото ядосани изречения. Б. й бил
клиент от самото начало на 2018 г. и нейните задължения като посредник включвали
и осъществяването на кореспонденция със застрахователя.
Според показанията на свидетеля П. Н.,
на длъжност мениджър продажби в ДЗИ Застраховане, същият лично е уведомил в
телефонен разговор в началото на месец януари св. М., че поради заявяването на
щета по предходната полица, приложения бонус за липса на щети по процесната
подновена полица следва да се възстанови, което следва да стане в срок до 15
дни. Посочва, че след изтичането на този 15- дневен срок, от Амарант България е
била поискана оферта за сключване на нова застраховка „Каско“.
Въз основа на събраните доказателства и
съобразявайки съдебната практика по въпроса относно т.нар. фингирано връчване
на предизвестие за прекратяване на застрахователен договор, районният съд е
приел, че в настоящия случай процесния договор следва да се счита за прекратен
едва на 21.09.2020 г., на която дата упълномощения от ищеца адв. Каров е
получил писмено уведомление. С оглед на
това, съдът е приел, че за краткия период от 21.09.2020 г. до 28.09.2020 г., на
която дата е предявена исковата молба, не се установя ищецът да е претърпял
неимуществени вреди от прекратяването на договора, като се позовава и на
показанията на св. М. относно реакцията на ищеца по повод случилото се.
Въззивният съд, като съобрази доводите
на страните и при очертаните в чл. 269 от ГПК предели на въззивната проверка, като
извърши и самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, намира,
че правилно районният съд е отхвърлил предявения иск като неоснователен, а
настоящия съд намира същият и за недоказан.
Въззивникът не оспорва извода на
районния съд, според който застрахователният договор не е бил надлежно
прекратен до 21.09.2020.г. В жалбата се сочи, че спорно по делото е дали изобщо
застрахователят е имал право да прекрати договора с ищеца и може ли това да се
случи преди застрахованото лице да бъде надлежно уведомено.
Съдът намира, че така конкретизирания от
въззивника спорен въпрос е разрешен от първоинстанционния съд в смисъла, в
който са и твърденията на самия ищец, а именно, че липсва надлежно прекратяване
на застрахователния договор. От осъществяването на този факт обаче не възниква
автоматично правото на обезщетение за неимуществени вреди, поради преживени
негативни емоции от страна ищеца. Тези вреди не се предполагат, а е необходимо
да бъдат установени от събраните по делото доказателства. В настоящия случай,
такива липсват. Дори от анализа на показанията на св. М., може да се направи
извод, че ищецът не е преживял такива страдания /неудобства, напрежение,
стрес/, тъй като всъщност той е бил информиран за това, че договорът е
прекратен, едва след като всичко по обезщетяването на щетите по автомобила вследствие
претърпяното ПТП е било уредено. Свидетелката посочва, че сама е отишла да
заведе щетата в ДЗИ Общо застраховане и след като на нея /а не на ищеца пряко/
й е било отказано, отново тя е предприела действия по предявяване на претенция
пред Лев инс – застрахователя по ГО на виновния водач. Същата заявява, че е
съдействала изплащането на сумата, необходима за ремонтирането на автомобила,
да стане директно от застрахователя чрез издаване на възлагателно писмо на
сервиза, като в резултат на това ищецът не е направил никакви разходи. От това
може да се направи извод, че към момента, в който ищецът е узнал за
прекратяване на договора, твърдяните негативни последици имат по – скоро
хипотетичен характер, доколкото е било ясно, че щетите по автомобила ще бъдат
напълно репарирани за сметка на Лев инс. Същевременно, следва да се обърне
внимание и на това, че по силата на общите условия, с които ищецът е заявил, че
е съгласен и приема още при сключване на договора, същия следва да е бил наясно
относно предпоставките, при които може да бъде начислена допълнителна
застрахователния премия, както и последиците при неплащането й. Подаването на
уведомление за щета по предходна полица, при това само ден по – късно след
сключване на новата полица, е факт, от който за ищеца е било известно какви
правни последици ще настъпят, и в частност, че това ще доведе до начисляване на
допълнителна застрахователна премия по новата полица. Такава изрична клауза е
включена и в съдържанието на самата полица. В чл. 7.2, раздел II “Каско“ от
приетите като доказателство по делото общи условия е предвидено правото на
застрахователя еднократно да прекрати застрахователния договор с приложен
„Бонус-малус“, в случай на неплащане на сумата, представляваща увеличение на
премията по подновената полица. С оглед на което, дори да се приеме, че ищецът
е претърпял негативни преживявания от узнаването на факта, че договора за
застраховка е прекратен, то същите биха се намирали в причинна връзка и с
осъщественото от него поведение, резултат от което е начисляването на
допълнителна застрахователна премия, неплащането на която е обусловило
прекратяването на договора.
Относно изложените от въззивника
оплаквания за това, че застрахователят не е възстановил платената премия,
покриваща периода от 25.03.2020 г. до 19.12.2020 г., т.е. осем месеца от срока
на валидност на подновената полица, за които обаче застрахователят не е носил
застрахователен риск, поради предсрочното прекратяване на договора, съдът
намира, че същите не са относими към предмета на иска, с който се претендират
неимуществени вреди. Спорът относно възстановяването на част от премията, за
която е установено по делото, че ищецът е изплатил в пълен размер, еднократно,
при сключване на договора, не е въведен като предмет на делото и не би могъл да
бъде разрешен в настоящото производство.
Ето защо, настоящият съд намира, че
исковата претенция не е доказана и правилно
районният съд е отхвърлил същата. Постановеното от БРС решение е правилно като
краен резултат, поради което следва да бъде потвърдено.
По разноските, съдът намира, че с оглед изхода по делото пред
въззивната инстанция право на разноски има въззиваемата страна, която
своевременно е отправила искане за присъждане на разноски и е представила
договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че адвокатското
възнаграждение в размер на 528 лева е изплатено по банков път. Ето защо
претендираните от въззиваемото дружество разноски в посочения размер следва да
бъдат възложени в тежест на въззивника.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК решението не
подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Окръжен съд Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260122 от 22.01.2021 г. по гр.д. №
5904 по описа за 2020 г. на Районен съд Бургас.
ОСЪЖДА М.М.Б., ЕГН ********** да заплати на „ДЗИ
– ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК ********* сумата от 528 лева /петстотин двадесет и осем лева /– съдебни разноски във
въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. мл.с.