Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 12.07.2018 г.
В
И М Е Т О НА Н А Р О
Д А
Радомирският
районен съд, гражданска колегия, четвърти състав, в публично заседание на единадесети
юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря М. М., като разгледа
докладваното от районния съдия гр. д. № 390 по описа за 2018 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба, с
която са предявени обективно съединени искове от „Б.Д.“ ЕАД срещу И.С.И., с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240 ЗЗД и
чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба ищецът твърди, че на 21.09.2016 г. между „Б.Д.“
ЕАД и И.С.И. бил сключен договор за кредит за издаване и обслужване на кредитна
карта с револвиращ кредит за физически лица. Банката
предоставила на клиента револвиращ кредит под формата
на кредитен лимит, усвояван чрез кредитна карта в размер на 1000 лева с
променлив стандартен лихвен процент. Падежната дата за издължаване на месечните
вноски била 20-то число на месеца. Кредитът се олихвявал с променлив лихвен
процент, който към датата на сключване на договора бил в размер на 21,95%
годишно. Договорът влизал в сила от датата на подписването му от страните и бил
валиден до прекратяването му от коя да е от страните. Срокът за ползване на
кредита съвпадал със срока на валидност на кредитната карта, който бил три
години. В случай на преиздаване на картата действието на договора се
подновявало автоматично за нов период, равен на срока на валидност на новата
карта. Кредитът бил усвоен на 21.09.2016 г. и се погасявал чрез разплащателна
сметка с № . съгласно договора.
За усвоената част от кредитния лимит кредитополучателят
заплащал променлива възнаградителна лихва в размер на
договорения лихвен процент по кредита, посочен в договора, която лихва се
начислявала ежедневно върху фактически ползваната сума. Кредитополучателят имал
възможност да погасява частично или изцяло задълженията си във всеки един
момент чрез вноски, които се отнасят за заплащане на дължимите главница
(представляваща част от усвоения кредитен лимит), договорна (възнаградителна) лихва, такси, както и дължими минимални
суми за револвиране от предходни периоди.
Кредитополучателят бил длъжен ежемесечно, в рамките на
определен в условията срок след падежната дата (гратисен
период), да заплаща минимална сума за револвиране в
размер, представляващ процент от усвоената част от кредитния лимит. При
невнасяне на минималната сума за револвиране в
рамките на гратисния период,
по картата се начислявала такса за невнесена минимална сума. На 20.11.2016 г.
кредитополучателят по договора за кредит за издаване и обслужване на кредитна
карта с револвиращ кредит за физически лица не
заплатил дължимата месечна минимална сума за револвиране.
След тази дата окончателно било преустановено заплащането на дължимите месечни
суми и по заема не били извършвани никакви погашения.
Към 20.03.2017 г. неплатените минимални суми за револвиране били вече пет на брой. Съгласно чл. 31, ал. 1
от Общите условия към договора за кредит в случай, че кредитополучателят четири
поредни месеца, считано от месечната падежна дата, не револвира
кредита си или го револвира със суми по-малки от
минималните суми за револвиране за съответния период,
правото на ползване на кредита се спирало, а съгласно чл. 32 от Общите условия,
ако кредитополучателят не погаси задълженията си до края на следващия (пети по
ред) месец ползването на кредитния лимит се прекратявало. Вземането на банката
за целия използван кредитен лимит ставало изискуемо и започвало да се олихвява
с лихва, равна на действащия лихвен процент, увеличен с допълнителна надбавка
за забава в размер на пет процентни пункта. На основание Тарифата на „Б.Д.“
ЕАД, която съгласно чл. 9 от договора била задължителна за страните по него,
при издаването и ползването на кредитната карта кредитополучателят дължал такси
съгласно действащата към момента Тарифа на „Б.Д.“ ЕАД.
Вследствие на това, че четири поредни месеца, считано от
месечната падежна дата, кредитополучателят не револвирал
кредита си, както и че до края на петия месец не
погасил задълженията си по него, и съгласно чл. 31, ал. 1 във връзка с чл. 32
от Общите условия към договора за кредит, „Б.Д.“ ЕАД с депозирането на исковата
молба обявявала същия за предсрочно изискуем в размер на пълния му неизплатен
остатък.
С оглед изложеното, ищецът моли да бъде осъден ответникът да
му заплати сумата от 1275,14 лева, дължима по договор за кредит за издаване и
обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за
физически лица от 21.09.2016 г., от които: сума в размер на 993,50 лева –
главница, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 02.03.2018 г.
до окончателното изплащане на задължението, сума в размер на 206,64 лева –
договорна лихва за периода от 20.11.2016 г. до 01.03.2018 г., както и сума в
размер на 75,00 лева – заемни такси.
Ищецът претендира присъждане на сторените от него разноски в
производството.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от
ответника.
В съдебно заседание ищецът, редовно
призован, изпраща представител – юрк. П., която моли
съда да постанови неприсъствено решение по делото.
Ответникът, редовно призован, не
изпраща представител и не взема становище по исковете. Въпреки дадената му
възможност за писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК не е депозирал такъв. На
същия са указани последиците по чл. 133 ГПК, както и по чл. 238, ал. 1 ГПК, а
именно, че ако не подаде в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника.
След като прецени, че са налице
формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 ГПК и чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК –
ответникът е получил препис от исковата молба и приложенията към нея на 18.04.2018
г., не е представил в срок отговор на исковата молба, като не се е явил и не се
е представлявал в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, указани са му последиците от неспазването
на срока за подаване на отговор на исковата молба и от неявяването му в първото
заседание по делото, както и че е налице предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – предявеният иск е вероятно основателен, с оглед на посочените в исковата
молба обстоятелства и представените доказателства, съдът намира, че следва да
постанови неприсъствено решение, като уважи исковата претенция. Представените
писмени доказателства и приетото заключение по изслушаната съдебно – счетоводна
експертиза доказват съществуването на сключен между страните договор за кредит,
както и размера на непогасените по него задължения от страна на ответника.
Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 ГПК неприсъственото решение не се
мотивира по същество.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът
има право да иска заплащане на направените от него разноски по делото. Ищецът
доказва направени разноски в размер на 400,00 лева, от които 150,00 лева –
заплатена държавна такса, 150,00 лева – депозит за вещо лице и 100,00 лева – юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, съобразявайки ниската фактическа и правна сложност
на делото, които предвид изхода на спора следва да бъдат възложени на
ответника.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА И.С.И., с ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Б.Д.“
ЕАД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление:*** сумата от 1275,14 лева
(хиляда двеста седемдесет и пет лева и четиринадесет стотинки), дължима по
договор за кредит за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 21.09.2016 г., от
които: сума в размер на 993,50 лева (деветстотин деветдесет и три лева и
петдесет стотинки) – главница, ведно със законната лихва от датата на исковата
молба – 02.03.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, сума в размер
на 206,64 лева (двеста и шест лева и шестдесет и четири стотинки) – договорна
лихва за периода от 20.11.2016 г. до 01.03.2018 г., както и сума в размер на
75,00 лева (седемдесет и пет лева) – заемни такси.
ОСЪЖДА И.С.И., с ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Б.Д.“ ЕАД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление:***, сумата от 400,00 лева (четиристотин лева) – сторени разноски в производството
по делото.
Настоящото решение е неприсъствено и не подлежи на обжалване.
Препис от неприсъственото решение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
/В.К/