Мотиви
към присъда по НОХД № 172/2015 год. по
описа на РС – Оряхово.
Подсъдимият А.М.Р., роден на *** ***, общ. Оряхово, ул.”Васил Левски” № 48,
българин, български гражданин, осъждан, безработен, с начално образование,
неженен, с ЕГН ********** е предаден на съд по обвинение за извършването на
престъпление по чл.195 ал.1, т.7, вр.чл.194 ал.1 вр.чл.63 ал.1, т.3, вр.чл.28
ал.1 от НК – за това, че макар и непълнолетен, но като е разбирал свойството и
значението на извършеното деяние и е могъл да ръководи постъпките си, на
30.09.2014 г. около обяд, в землището на гр. Мизия, обл. Враца, в местността
„Разлива” на брега на река Скът, е извършил деянието в немаловажен случай, при
условието на повторност, тъй като е извършил престъплението, след като е бил
осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, като от връхна
дреха, собственост на М.А.А. ***, е отне чужда движима вещ – 1 брой мобилен
телефон марка „Нокия”, модел „101” – сив на цвят с две СИМ карти, на стойност
55.10 лв. /петдесет и пет лева и десет ст./ от владението на собственика – М.А.А.
***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да я присвои.
Доказателствата по делото са писмени и
гласни.
Производството е по реда на Гл. ХХ от НПК
и чл.269 от НПК.
Представителят на РП – Оряхово поддържа обвинението така, както е предявено,
като намира същото за доказано по безспорен и несъмнен начин. Пледира на
подсъдимия да се наложи наказание в размер на „Лишаване от свобода“ за срок от
1 година и 6 месеца, като на основание чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС
да му се определи „Строг“ режим на изтърпяването в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип.
Подсъдимият А.М.Р.,редовно призован не се
явява в съдебно заседание и не сочи
обективна причина за неявяването си. Представлява се от назначения му
служебен защитник адв. Ц.К. ***, който моли съда да определи наказание под
средния размер и неговото изпълнение да бъде отложено за определен срок.
Съдът
прие, че са налице предпоставките
на чл.269,ал.3,т. 1 и т.3 от НПК и е дал ход на
производството по реда на чл.269 от НПК .
При
преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Подсъдимия А.М.Р. е роден на *** ***, българин
е, български гражданин, осъждан, безработен, с начално образование, неженен, с
ЕГН **********.
Пострадалата М.А.А. ***, на 13.12.2013 година
си закупила мобилен телефон марка „Нокия“, модел „101“ с IMEI 358963051419445, като апаратът бил пригоден
за работа с две СИМ-карти. Корпусът му бил със сив панел. Лицето поставило на
апарата силиконов гръб с изобразено на него
клонче и поставила СИМ-карта на „Теленор България“ ЕАД.
На 30.09.2014 година св. М.А. отишла на
риболов в местността „Разлива“, в землището на гр. Мизия, обл. Враца, по брега
на р. Скът. Същата носела и мобилния си телефон, който поставила в джоба на
суитчъра си. По време на риболова св. А. оставила горната си дреха на около 3 м. от нея, след което се
обърнала с лице към реката и продължила да извършва риболов. На около 5-6 метра от мястото, където
се разположила пострадалата, подс. А.Р. също извършвал любителски риболов.
Недалеч от лицата се разположил и св. Д.И.. Около обяд подсъдимият поискал
цигари в заем от св. А.. Пострадалата му казала да си вземе сам цигари от
кутията, която се намирала в суитчъра й. Подсъдимия Р. бръкнал в джоба на
дрехата, откъдето извадил мобилния телефон на пострадалата и цигара, като взел
телефона и го приброл в джоба си. През това време св. А. се намирала с гръб към
подс. Р.. Подсъдимия А.Р. след като взел
телефона, уведомил пострадалата А., че си е взел цигара и си тръгва. Около пет
минути по-късно, св.М.А. бръкнала в джоба на суитчъра си, за да си вземе
цигара, и установила, че липсва мобилният й телефон. Тя веднага се усъмнила, че
телефона й е отнет от подс. А.Р., тъй като знаела, че е извършител на множество
вещи. За констатираното посегателство пострадалата депозирала жалба до органите
на реда.
На 30.09.2014 година, около 19.30 часа след като отнел мобилния
телефон от пострадалата, пред хранителен магазин, находящ се в гр. Мизия, на
ул. „Дафина Чергарска“ подсъдимия А.Р. срещнал св. Д.И. и му предложил да го закупи.
Същият извадил инкриминираната вещ от джоба си и го показал на свидетеля. На
свидетеля му направил впечатление
силиконовия панел на телефона, на който била изобразена клонка на дърво. Св.И.
отказал да закупи вещта, тъй като се усъмнил, че същата е предмет на
престъпление.
На 01.10.2014 година, постр. А. отново
отишла на риболов по р. Скът, където по- късно дошъл и св. Д.И.. При проведения
разговор помежду им, пострадалата се оплакала, че й е извършена кражба на
мобилния телефон, като споделила
подозренията си относно автора на деянието. Св. А. описала вещта по
външните й белези. В този момент св. Д.И. си припомнил, че предходната вечер подс.
А. Р. му предложил мобилен телефон,
отговарящ напълно на описанието, като споделил този факт с пострадалата. След
чутото св. А. се убедила, че именно Р. е отнел от мобилния й телефон, без
нейното знание и съгласие.
На 01.10.2014 година св. И.О.И. играел на
улицата пред дома си в гр.Мизия на ул.
„Шипка“ №5. По същото време покрай него минал подс. А.Р.. Той се спрял при
момчето и му предложил да закупи отнетия мобилен телефон марка „Нокиа“, модел
„101“. Св. И. харесал апарата, но тъй като знаел, че продавачът е извършител на
множество кражби го попитал дали е негова собственост. Подсъдимият уверил
момчето, че телефона е негова собственост. Свидетелят не разполагал с парични
средства, поради което предложил замяна на своя мобилен апарат марка „LG“ с този, предлаган му от подс. Р..
Последният се съгласил, но поискал доплащане в размер на 10.00 лв. Св. И.И. отишъл при баща си – при св. О.С. и му
поискал сумата от 10.00 лева, като му обяснил
за какво му е необходима. Подс. Р. и св. И. разменили мобилните си
телефони, като съгласно уговорката, свидетелят дал и сумата от 10.00 лева на подсъдимия.
В хода на извършената предварителна
проверка св. И. предал на органите на реда инкриминираната вещ, като в
обяснителната му част записал: „Това е телефонът, който ми бе даден от Аши в
замяна на моя“. Срещу разписка вещта била върната на пострадалата М.А.А..
От заключението на изготвената
съдебно-оценителна експертиза е видно, че стойността на инкриминираните вещи –
1 бр. мобилен апарат и 1бр. СИМ-карта на „Глобул“ възлиза на сумата от 55.10 лева. Към датата на деянието МРЗ е била в размер
340.00 лева.
Разпитан в хода на досъдебното производство, подсъдимият се
признава за виновен, като дава
подробни обяснения по предявеното му обвинение, което кореспондира със
събраните по делото доказателства.
По
доказателствата:
Горната фактическа обстановка, Съдът приема
за безспорно установена на базата на
доказателствата, събрани в досъдебната и съдебната фаза.
Обвинението се установява изцяло, по
безспорен и категоричен начин от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства: Протокол за доброволно предаване /лист 15/, Разписка за
предадена вещ /лист 16/, Служебна бележка от МКБППМН /лист 20/, Справка за
съдимост на подс. Р. /лист 22-28; лист 72-79/, Протокол за разпит на св. М.А.А.,***
/лист 42-43/, Протокол за разпит на св. О.И.С.,*** /лист 44/, Протокол за
разпит на св. Д.И.И.,***-46/, Протокол за разпит на св. И.О.И.,*** /лист
47-48/, Д.М.Х.,*** /лист 49/, Съдебно-оценителна експертиза /лист 51/, Справка
за трафични данни /лист 53-68/, Протокол за разпит на св. М.Р.М.,*** /лист
69-70/, Справка-характеристика /лист 81/, Телеграма за издирване /лист
96/, Протокол за разпит на подс. А.М. ***
/лист 108/, копие от Акт за раждане /лист 107/.
От
правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът
намира че безспорно установено, че подс. А.М.Р.,***, е осъществил състава на престъпление по чл.195, ал.1, т.7, във вр. с чл.194,
ал.1, във вр. с чл.63, ал.І, т.3, във вр. с чл.28, ал.1 от НК, тъй като
макар и непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на извършеното
деяние и е могъл да ръководи постъпките си,
на 30.09.2014 година, около обяд, в землището на гр. Мизия, обл. Враца,
в местността „Разлива“, на брега на р. Скът, е извършил деянието в немаловажен
случай, при условието на повторност, тъй като е извършил престъплението, след
като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, като от
владението на пострадалата м.А.А.,***, е отнел 1 бр. мобилен телефон марка
„Нокия“, модел „101“ снабден за работа с
2 бр. СИМ-карти, нейна собственост, на стойност 55.10 лева, без нейното
съгласие, с намерението противозаконно
да ги присвои, като е установил свое собствено владение върху инкриминираните вещи, а в последствие се е
разпоредил юридически с мобилния телефон.
Касае
се за умишлено престъпление против собствеността.
Деянието е осъществено от обективна и от субективна
страна.
От
обективна страна подсъдимият
А.М. ***, е извършил настоящето
престъпление чрез действие, като е отнел инкриминираната вещ от владението на собственика и е
установил свое собствено владение върху нея.
От
субективна страна престъплението
е извършено при пряк умисъл, тъй като, изведено от действията на подсъдимото
лице, същият е съзнавал противоправния характер на извършеното от него деяние, това че лишава
деецът от фактическата възможност да владее инкриминираната вещ, но в стремежа си да извлече имотна облага за себе си е
искал и е допуснал настъпването на противоправните
последици.
Правна квалификация на деянието по чл.195,
ал.1, т.7, във вр. с чл.28, ал.1 от НК се доказва от приобщената към делото
справка за съдимост. От анализа на данните, съдържащи се в нея е видно, че
с Присъда №12/22.05.2013 година по НОХД №123/2013 година, по описа на РС –
Козлодуй, на А. ***, е наложено наказание „пробация”, за извършено престъпление
по чл.194, ал.І, във вр. с чл.63, ал.І, т.3, във вр. с чл.26, ал.І от НК.
Деянията са извършени в периода от края на м. юли 2012 година до 02.09.2012
година. Присъдата е влязла в законна сила на 06.06.2013 година. С Протоколно
определение от 12.12.2013 година, по НОХД №425/2013 година, по описа на РС –
Оряхово, на А.Р. е наложено наказание „Пробация“, за извършено престъпление по
чл.195, ал.1, т.7, във рв. с чл.194, ал.1, вр. с чл.63, ал.1, т.3, вр. с чл.28,
ал.1 от НК. Деянието е извършено на 21/22.07.2013 година, а определението е
влязло в законна сила на 12.12.2013 година. С Протоколно определение от
12.12.2013 година, по НОХД №497/2013 година, по описа на РС – Оряхово, е одобрено
и постигнатото споразумение между страните, по силата на което на подс. А. ***,
е наложено наказание „Пробация“, за извършено престъпление по чл.197, т.3, вр. с чл.195, ал.1, т.3 и т.4, пр.1 и
пр.2, т.5, във вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.63, ал.1, т.3, вр. с чл.26, ал.1 от НК. Деянието е извършено на неустановена
дата, за времето от началото на м. януари 2013 година до 13.01.2013 година,
като определението е влязло в законна сила на 12.12.2013 г. С Определение по
ЧНД №502/2013 година, по описа на РС – Оряхово, е определено едно общо
наказание „Пробация“ измежду наложените по НОХД №425/2013 г., НОХД №488/2013
година и НОХД №497/2013 година, всичките
по описа на РС – Оряхово, като определението е влязло в законна сила на
10.02.2014 година. С Присъда №6/11.02.2014 година по НОХД №496/2013 година, по
описа на РС – Оряхово, на А. ***, е наложено наказание лишаване от свобода за
срок от 6 /шест/ месеца, като на
основание чл.69, ал.1, във вр. с чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наложеното
наказание е отложено за срок от 1
година, за престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.3, във вр. с чл.194, ал.1, вр.
с чл.63, ал.1, т.3 от НК. Деянието е извършено на неустановена дата, за времето
от 20.05.2013 година до 24.05.2013 година. Присъдата е влязла в законна сила на
27.02.2014 година. С Определение №69/09.04.2014
година по ЧНД №77/2014 г., по описа на РС – Оряхово, съдът е определил
едно общо наказание – лишаване от свобода за срок от 6 месеца измежду
наложените по НОХД №496/2013 г. ; НОХД №425/2013 г.; НОХД №488/2013 г. и по
НОХД №497/2013 година, като на основание чл.69, ал.1, във вр. с чл.66, ал.1 от НК съдът е отложил изтърпяването на наложеното наказание по съвкупността за
срок от 1 година. От съвкупния анализ на така събраните данни е видно, че от
изтърпяване на наказанията по-предходната присъда до извършване на деянието,
предмет на настоящето разглеждане, не е изтекъл петгодишния срок по чл.30 от НК. От друга страна лицето е осъждано за извършено престъпление против
собствеността – кражба, каквото е и деянието, предмет на настоящето наказателно
производство. Стойността на отнетата вещ е под МРЗ, установена за страната, но
от характеристичната справка на лицето и справката му за съдимост може да се
направи извода, че личността на дееца се отличава с по-голяма степен на
обществена опасност. Съгласно установената съдебна практика, може да се приеме,
че извършеното деяние не съставлява
маловажен случай.
От друга страна, съгласно чл.29, ал.2 от НК,
правилата за опасния рецидив не се вземат предвид по отношение на
престъпленията, извършени от непълнолетно лице. Също така, подсъдимият не е
изтърпявал наказание лишаване от свобода. При така изложените данни и съвкупния
им анализ може да се направи извода, че е безспорно установено и доказано, че подс.
А. ***, е извършил престъплението в немаловажен случай, при условието на
повторност, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова
престъпление.
Правната квалификация на деянието по чл.194,
ал.1 от НК се извежда от събраните по делото гласни и писмени доказателства –
от разпита на св. М.А.А.,***, от косвените показания на св. Д.И., св. О.С. и И.И.,
както и от приобщените към делото писмени доказателства – протокол за
доброволно предаване, разписка, справки за трафични данни, съдебно-оценителна
експертиза, справка за съдимост, служебна бележка, както и от направените
самопризнания от подсъдимия А. ***, които доказателства са хронологично
свързани и кореспондират помежду си. С разпита на св. А. се установява ,че на
30.09.2014 година, в горна дреха, нейна собственост, е съхранявала 1 бр.
мобилен телефон марка „Нокия“, модел „101“, снабден за работа с две СИМ-карти,
но ползван със СИМ-карта на „Теленор България“ ЕАД, със сив панел, поставен в силиконов калъф с
изобразено клонче на него. Вещите са се намирали под нейния надзор. С разпита
на пострадалата се установява по безспорен начин, че през инкриминирания период
от време единствено подс. Р. е имал достъп до връхната й дреха. С разпита на
свидетелите Д.И.И. и И.О.И.,***, се доказва, че на 30.09.2014 година, вечерта,
у владението на подсъдимото лице се е намирал мобилен телефон, отговарящ по
външни белези на отнетата вещ от владението на св. А.. Така събраните гласни
доказателства са хронологично свързани, установяващи една и съща фактическа
обстановка и доказващи по безспорен начин, че във владението на подс. Р. се е
намирал чуждия мобилен телефон, както и че същият се е разпоредил с него. Към
материалите по делото е приобщен протокол за доброволно предаване, в когото е
описана предадената вещ с нейните идентификационни данни. От съдържанието на
така изготвеното писмено доказателство се установява, че св. И. предава
инкриминираната вещ на органите на реда, след като е бил закупил същата от подс.
Р.. Факта на покупко-продажбата се доказва и с косвеното показание на св. Д.И. и
на св. О.С.. С така събраните безспорни доказателства се установява по
безспорен начин именно, че непосредствено след деянието във владението на подс.
А.Р. са се намирали чуждите движими вещи, след което деецът се е разпоредил
юридически с мобилния телефон, от което деяние е извлякъл и имотна облага за
себе си. Изведено от горното, от обективна страна, е безспорно доказано
извършеното противозаконно отнемане на чужди движими вещи от
владението на собственика им. С разпита на постр. А. се доказва , че
същата не е давала съгласието на си на подс. Р. да вземе инкриминираните вещи,
още по-малко да се разпореди с тях. Изведено от действията на подсъдимото лице,
това че същият е съзнавал
лишаването на собственика от правото на ползване
на вещта и то без неговото съгласие и въпреки това е установил своята
фактическа власт върху предмета на престъпление и в последствие се е разпоредил
с него, то може да се направи извода, че деянието е осъществено от субективна
страна с пряк умисъл, виновно и с намерение да присвои чуждите вещи.
Правна квалификация на деянието по чл.63,
ал.І, т.3 от НК се извежда от приобщената към делото справка за съдимост и
характеристична справка, от приложеното копие от Акта за раждане, от които е видно, че към датата на деянието подс. А. ***,
е бил непълнолетен, след което е навършил пълнолетие. С разпита на св. Д.Х. и
на св. М.М., които са родители на подсъдимото лице, се установява, че
непълнолетният извършител на деяние е вменяем. Същият разбира свойството и
значението на извършеното деяние и e могъл
да ръководи постъпките си.
За наказанието:
За престъплението по чл.195, ал.1, т.7, във вр. с чл.194, ал.1,
във вр. с чл.63, ал.І, т.3, във вр. с чл.28, ал.1 от НК е предвидено
наказание “Лишаване от свобода” за срок до три години.
При индивидуализиране на наказанието, Съдът
отчете отегчаващи отговорността обстоятелства предишните осъждания на
подсъдимия, лошите характеристични данни, упоритостта му към извършване на
престъпления против собствеността и желанието на подсъдимия да си осигури
парични средства без да положи трудови усилия, а като смекчаващи отговорността
обстоятелства, ниската му възраст и липсата на родителски контрол. Като
анализира тези индивидуализиращи отговорността обстоятелства съдът намери, че
наказанието следва да се определи в хипотезата на чл. 54 НК – около средния
размер, предвиден в закона размер на наказанието „Лишаване от свобода”.
Водим от горното съдът наложи на подсъдимия
наказание 1 година и 6 месеца „Лишаване от свобода“, като на основание чл. 61,
т. 2 от ЗИНЗС определи режим на изтърпяване на наложеното наказание лишаване от
свобода „Строг”, което на основание чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС, постанови да се
изтърпи в Затвор или Затворническо общежитие от закрит тип.
Така наложеното наказание, съдът намира, че е
от вид и характер, да постигне целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК –
както по отношение на подсъдимия, който да превъзпита към спазване занапред на
законите и установеният в страната правов ред, така и по отношение на
останалите членове на обществото, като им въздейства възпитателно и
предупредително.
На основание чл. 189 от НПК, съдът възложи на
подсъдимия направените по делото разноски в размер на 20.00 лв./двадесет лева и
нула ст./
Мотивиран от горното, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: