О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 248 09.09.2019 година гр. Бургас
Бургаския окръжен съд, наказателно
отделение, І въззивен състав
На девети септември две хиляди и деветнадесета
година
В закрито заседание, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ГОСПОДИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛИН ИВАНОВ мл.с. МАРИНА МАВРОДИЕВА
разгледа
докладваното от съдия Иванов ВЧНД № 704/ 2019 година по описа на съда, и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
по реда на чл.243 ал.7 и 8 от НПК.
Образувано е по частен
протест от Марин Тодоров, прокурор в Районна прокуратура-Бургас, наблюдаващ
разследването по Досъдебно производство № 434 ЗМ-351/ 2018г. по описа на ІІ РУ
на МВР-Бургас, Пор. № 1306/2018г. по описа на Районна прокуратура-Бургас, против
Определение № 967 от 01.07.2019 г., постановено по НЧД № 2614/ 2019г. по описа
на Районен съд – Бургас, с което е отменено постановление от 06.06.2019г. на
Районна прокуратура - Бургас за прекратяване на цитираното наказателното
производство, образувано срещу неизвестен извършител за това, че през 2017
година в гр.Бургас, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил у Л. К. Е. заблуждение и с това му причинил имотна
вреда – престъпление по чл.209 ал.1 от НК.
В протеста се изразява
несъгласие с постановеното определение на районния съд, с което се приема, че в
досъдебното производство не е била разкрита обективната истина и предложения от
прокурора в прекратителното му постановление доказателствен анализ е неправилен
и прекратяването на наказателното производство е преждевременно. Прокурорът
поддължа теза, че по делото са били изяснени по категоричен начин всички
обстоятелства, относими към твърдяното престъпление по чл.209 ал.1 от НК, чийто
анализ довел обвинението до извод за липса на извършена наказателна измама по
цитирания законов текст, което по същество е и основанието за прекратяване на
досъдебното производство. В протеста са изтъкват редица противоречия в
съобразителната част на протестираното първоинстанционно определение, което
според прокурора е необосновано и незаконосъобразно. Иска се отмяна на
оспорения акт на Районен съд-Бургас и постановяване на определение, с което да
бъде потвърдено постановлението за прекратяване на досъдебното производство.
Частният протест е подаден в установения в
закона преклузивен 7-дневен срок, срещу подлежащ на въззивен съдебен контрол по
реда на Глава ХХII от
НПК акт, от процесуално легитимирана страна – прокурор, чийто акт е отмене от
първоинстанционния съд, и пред компетентния съд, поради което се явява
процесуално допустим. Разгледан по същество, протестът е основателен, а
съображенията за това следват по-долу.
Досъдебното производство е
образувано на 24.04.2018г. с постановление на прокурор в Районна
прокуратура-Бургас за това, че през 2017г. с цел да набави за себе си имотна
облага, възбудил заблуждение у Л.К. Е. от гр.Бургас, и с това му причинил
имотна вреда – престъпление по чл.209 ал.1 от НК.
В хода на проведено
разследване били установени следните фактически обстоятелства:
В края на м. септември
2017г. свид. Л. Е.търсел специалист за монтаж на входни и
интериорни врати в свой имот, находящ се в гр.ц., ул. „************“ №**. По препоръка от своя позната, в
началото на м. октомври 2017г. свид. Е. се свързал със свид. Д. К.,
който в качеството си на физическо лице се занимавал с такава дейност.Двамата
се срещнали в района на хотел „Аква“ в гр.б., свид. Е. обяснил, че желае в сградата му да
бъдат монтирани общо 29 врати. Свид. К. принципно приел да извърши работата, като препоръчал на свид. Е. да направи избор от
вратите, предлагани в магазин „******“,
находящ се в гр.******,
ул. „*********“ №**, стопанисвано от „*******, клон б., с управител свид. З. К.. По това време в същия магазин като
продавач-консултант работела свид. Т.К.. В следващите дни
свидетелите Е. и К. посетили споменатия магазин „*****“ заедно, свид. Е. избрал определен модел
интериорни врати. Впоследствие отново заедно посетили имота на свид. Е. в гр.ц., където свид. К. снел размерите на отворите,
където следвало да бъдат монтирани вратите. При измерванията свид. К. установил, че някои от
отворите са по-малки от стандартите за монтаж на интериорни врати, което
изисквало да се извърши тяхното разширяване чрез къртене, за което уведомил
свид. Е.. Последният не възразил да
се извърши тази допълнителна дейност.
На 27.10.2017г. свид. К., придружен от познатия му
свид. Л. Я., който се занимавал с изработка и
монтаж на дограма, посетили свид. Е. в кабинета му в сградата на **********. По настояване на Е., свид. К. саморъчно съставил договор
за доставка и монтаж на договорените 29 бр. врати (копие на л.14 от досъдебното
производство), с уговорен срок за изпълнение 15 дни, считано от 27.10.2017г.,
на обща стойност 6000 лева. Под текста на договора и подписите на страните,
била изписана и разписка, съгласно която на посочената дата свид.караманов
получил от свид. Е.
уговорената в договора сума от 6000 лева. Аналогично, свид. Я. бил приканен да състави
договор за доставка и монтаж на около 10 бр. врати за бани от алуминиева
дограма.
Свид. К. започнал изпълнение на
работата няколко дни след подписването на договора, като на два пъти закупил,
платил и транспортирал до сградата на свид. Е. посочените от него врати.
През определени времеви периоди посещавал обекта и извършвал част от работата,
като в някои случаи бил подпомаган от свидетелите Д. А. (за къртене на отворите) и С. Б. (за монтаж) – приятел на дъщерята на
свид. К.. Междувременно, между свид.
Е. и свид. К.възникнали несъгласия
относно покриване на сторените от К.разходи за транспорт в дните,у когато К. пътува до гр.******* за монтаж на вратите, както
и допълнителни разходи за къртене на по-малките отвори. В един от случаите,
когато на обекта работели свид. С. Б. и свид. Д. А., свид. Е. предал на Б. парична сума в размер на около 200 лева
за закупуване и монтаж на входна врата, която сума свид. Б. впоследствие предал на
свид. К.. Към м. януари 2018г. свид.
К. бил монтирал в сградата на
свид. Е. общо 27 интериорни врати (4
от които се нуждаели от по-големи первази, които не били монтирани), като
входната врата и още една врата останали незакупени и немонтирани.
Междувременно, поради
забавянето на монтажа и преустановените посещения на свид. К. на обекта, свид. Е.започнал активно да го
издирва, включително влязъл в контакт в социална медия с дъщеря му – свид. С. К.. Тъй като свид. К. продължавал да не довършва
поетата работа, на 24.01.2018г. свид. Е. подал сигнал в Районна
прокуратура-Бургас с оплаквания, че е измамен от свид. К., въз основа на който било
образувано и настоящото досъдебно производство.
Недоказани по категоричен
начин при разследването са останали следните обстоятелства: колко е точната
сума, дадена от свид. Е. на
свид. К. при сключване на договора
на 27.10.2017г. (предвид твръдението на К., подкрепено от показанията и на свид. Л. Я., че при изготвянето и подписването на
договорите свид. Е.настоявал
в тях да се впишат парични суми, по-високи от реално договорените и предадените
от него на изпълнителите); какъв е броят на договорените за покупка и монтаж
врати, и дали споменаванати ето свид. Е. в показанията му допълнителни две, а
после и три врати се включват в първоначално договорените 29 бр. врати; дали
свид. К. действително се е
представил пред свид. Е.за
управител на магазин „*****“;
какъв е точният размер и основание за сумите, предадени от свид. Е.на свид. К. и свид. Б. при
посещенията им на обекта извън посочената в договора сума. Въпреки предприетите
от разследващия орган усилия и проведените очни ставки, тези обстоятелства не
са били установени по несъмнен начин, като по делото са изчерпани възможните действия
за разследване и известните доказателствени източници.
При така установената
фактическа обстановка прокурорът е достигнал до правилен и законосъобразен
извод за липса на осъществено от свид. Д. К.престъпление по чл. 209 ал.1 от НК, или
друго престъпление от общ характер. Въззивният съд изцяло споделя становището,
че в наказателното производство на установяване и доказване подлежат единствено
обстоятелствата, формиращи предмета на доказване по смисъла на чл.102 от НПК –
фактът на престъплението и участието на дееца в него, характерът и размерът на
вредите и другите обстоятелства от значение за отговорността на виновния,
включително относно семейното и имущественото му положение. От тази гледна
точка, указаните в определението на първата инстанция обстоятелства –
различията в твърденията на К. и Е. в показанията им и при
поведената помежду им очна ставка, въпросът дали входна врата е закупена и дали
заплатената за нея сума е на самостоятелно договорно основание, или е продължение
и разширяване на първоначално сключения на 27.10.2017г. между страните договор,
както и непредставените при разследването документи от магазин „******“ за закупените от там врати
и лицето, които ги е закупило и платило, не се отнасят пряко към обстоятелствата
по чл.102 от НПК. По делото няма спор, че монтираните в имота на Е. интериорни врати са 27 на
брой, 4 от тях нямат первази, не са монтирани входна врата на сградата и на
избата, а по останалите споменати въпроси свидетелите Е. и К. очевидно влизат в спор, който не може
да бъде преодолян чрез способите на НПК.
Въззивната инстанция приема
за доказано, че в случая свид.К. не
е осъществил наказателна измама по смисъла на чл.209 ал.1 от НК, доколкото нито
е възбудил, нито е поддържал у свид. Е. заблуждение, че обективно може и желае да изпълни поетото към
него задължение за доставка и монтаж на 29 бр. врати.
Като принципно правилни и
безспорни следва да бъдат споделени отразените в постановлението на прокурора и
определението на контролирания съд
постановки относно предпоставките за наличие на обективно осъществено
престъпление по чл.209 ал.1 от НК. В
случая се твърди измама посредством сключване на договор, което е възможен
способ за осъществяване на такова престъпление. В тази връзка касационната
инстанция е имала множество поводи да разясни условията, които следва да са
налице, за да се приеме наличието на измама. Така в Решение № 62 от 18.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 2352/2012 г., I н. о.,
НК, изрично е посочено, че „..Измамата по смисъла на НК предполага
наличие на установени няколко групи обстоятелства, а именно: деецът умишлено и
с конкретни действия да е въвел в заблуждение лицето, от което се стреми да
получи имотна облага, че ще му извърши някаква услуга (или достави определена
стока, извърши определена работа и пр.), същият да не е имал намерение и/или
възможност да изпълни поетия ангажимент, като поемането му е единствено с цел
да набави за себе си имотна облага и в резултат на тези негови действия
пострадалият да е мотивиран да извърши определено имуществено разпореждане в
полза на дееца. Не е невъзможно договорни отношения да се използват при
осъществяване на наказателно-правната измама. Тогава деецът няма намерение да
се задължи по тях, а те са само средството за въвеждане на пострадалия в
заблуждение, за да извърши той съответното имуществено разпореждане, с което
трайно да намали своя патримониум, извършвайки един безвъзмезден и
невъзстановим разход…“.
Прегледът на безспорно
установените по делото факти изключва възможността било при предварителните уговорки,
било при сключване на договора за изработка от 27.10.2017г. свид. К. да не е имал намерение да
се задължи, или да е бил в обективна невъзможност да изпълни поетите към свид.
Е. договорни задължения,
свеждащи се до доставка и монтаж на 29 бр. врати. Самият Е. не спори, че К. фактически е осигурил
доставка и монтаж на 27 врати, не са налице оплаквания от качеството на вратите
или техния монтаж, а относно три врати, които не били доставени и монтирани,
между свид. Е. и свид. К. е налице спор, възникнал
при изпълнение на договора от 27.10.2017г. още преди образуване на
наказателното производство. Част от същия спор са насрещните претенции на свид.
К. за незаплатено от Е. възнаграждение за монтажа,
за къртенето и транспортните разходи. Прочее, доколкото правопораждащият факт и
основата на възникналите между двамата отношения, а впоследствие и спорове, са
изцяло гражданскоправни (най-близък по съдържание изглежда договорът за
изработка по чл.258-чл.269 от ЗЗД), следва да се отчете и фактът, че
по-голямата част от работата е извършена, а несвършената част е незначителна с
оглед уговореният общ брой и стойност на вратите. Следователно, преди и
най-късно при сключване на договора (27.10.2017г.) свид. К.не е въвеждал свид.Е. в заблуждение относно
релевантни за договорните им отношения факти (желанието си да се задължи и
възможността действително да изпълни задълженията си по договора), тъй като
поемането на договорното задължение и предприетите резултатни действия за
неговото надлежно изпълнение са доказани по несъмнен начин, като не се оспорват
и от свид. Е.. Свид К. не е осъществил и
алтернативната форма на изпълнителното деяние по чл.209 ал.1 от НК – да
поддържа вече възбудено у пострадалия заблуждение, доколкото такова невярно
убеждение в случая поначало не е налице. Дори ако действително бе вярно, че К. се е представил пред Е. като
управител на магазин „******“,
включително ако К.
наистина бе показал на Е. брошура на този магазин, с това не би го въвел в заблуждение, тъй
като свид. Е. сам и лично посетил
магазина и измежду наличните там врати сторил своя избор.
На следващо място, не се
установява свид. К. да
е договарял със свид. Е.,
воден от користна цел – задължителен елемент от субективната страна на измамата
по чл.209 ал.1 от НК. Наличието на користна цел се свежда у стремеж у дееца да
се облагодетелства за сметка на измамения при пълно осъзнаване, че така
получената имотна облага неминуемо се явява имуществена загуба за жертвата. В
настоящия случай, предвид установените обстоятелства и обективната степен на
изпълнение на договора, подобна користна
цел не се установява за свид. К..
Крайният извод на прокурора
за липса на осъществено от обективна и субективна страна престъпление по чл.209
ал.1 от НК напълно съвпада със становището на въззивния съд, с изложените
по-горе съображения. Като е стигнал до различни правни изводи, районният съд е
постановил твърде обемен, но в същината си неправилен съдебен акт, който следва
да бъде отменен. Предвид очевидното
наличие на спор относно парични суми и цялостното изпълнение на сключения на
27.10.2017г. договор, свид. Е. е
снабден с право и възможност да реализира претенциите си спрямо свид. К. по предвидения в ГПК
надлежен правен ред.
Така мотивиран, на основание чл.243 ал. 8
от НПК, Окръжен съд-Бургас
О П Р Е Д Е Л И
:
ОТМЕНЯ Определение № 967 от 01.07.2019
г., постановено по НЧД № 2614/ 2019г. по описа на Районен съд – Бургас, и
вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА постановление на Районна
прокуратура – Бургас от 06.06.2019г. за прекратяване на Досъдебно производство
№ 434 ЗМ-351/ 2018г. по описа на ІІ РУ на МВР-Бургас, Пор. № 1306/2018г. по
описа на Районна прокуратура-Бургас, образувано срещу неизвестен извършител за
това, че през 2017 година в гр.Бургас, с цел да набави за себе си имотна
облага, възбудил у Л. К. Е. заблуждение и с
това му причинил имотна вреда – престъпление по чл.209 ал.1 от НК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.