РЕШЕНИЕ№
гр. Пазарджик, 17.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПАЗАРДЖИК, наказателен състав, в публично заседание на шести юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИ КАМЕНОВА
при секретаря Елена Пенова, като разгледа докладваното от съдия Е. Каменова АНД № 841 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Г.Д.Г., ЕГН: **********,***, подадена от адв. К.У., против Наказателно постановление № 36-0000123, издадено на 23.03.2020 г. от и. д. директор на РД "Автомобилна администрация" гр. Пловдив, с което на същия за нарушение на чл. 18, т. 4 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. на МТ, на основание чл. 93, ал. 2 от ЗАвПр е наложено наказание "глоба" в размер на 500 лв.
Жалбоподателят в жалбата атакува наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно с доводи за допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила, алтернативно сочи, че нарушението е маловажно, като формулира искане за неговата отмяна. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител - адв. К. Узузнов излага обосновани доводи за отмяна на НП.
Административнонаказващият орган /АНО/ - РД „Автомобилна администрация“ – гр. Пловдив, не изпраща представител, в депозирано писмено становище поддържа, че жалбата е неоснователна, поради което следва да се остави без уважение, като се излага съображения в подкрепа на тази теза. Направено е възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение с искане да бъде намалено.
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 7 - дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 20.02.2020 г. около 13:35 часа в гр. Пазарджик, на изхода за гр. Пещера срещу фабрика „Федон“, свидетелят Н.Г.Р., на длъжност "инспектор" при РД „АА“ гр. Пловдив, спрял за проверка жалбоподателят Г.Д.Г., ЕГН: **********, водач на специален автомобил М. с рег. № .. от категория N3G. В хода на проверката било установено, че водачът извършва превоз за собствена сметка, обозначен с табела „превоз за собствена сметка“ от „Капитан Димитриево“ за гр. Пазарджик на фракция 12/20, като водачът е без заповед на ръководителя на лицето, за която сметка се извършва превоза – без дата или период на извършване на превоза, часове на тръгване, маршрут на движение, както и вид на товара. Установените факти били преценени като нарушение на разпоредбата на чл. 18, т. 4 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. на МТ, за което нарушение на място бил съставен АУАН на жалбоподателя Г.Г.. Последният се запознал със съдържанието на акта и го подписал с изричното отбелязване, че няма възражения. Получил и препис от АУАН. На следващия ден – 21.02.2020 г. в администрацията на административно-наказващия орган е постъпило писмено възражение от водача Г.Г. (наименувано от същия като „жалба“), заведено под рег. № 52-00-20-919/21.02.2020 г., с което е представил копие на липсващия към момента на проверката документ, а именно заповед на ръководителя, за която сметка се извършва превоза – „Заводски строежи – ПС – Пазарджик“ АД, съдържаща дата на извършване на превоза, час на тръгване, маршрут на движение и вид на превозвания товар.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и атакуваното НП № 36-0000123/23.03.2020 г., с което на Г.Д.Г. на основание чл. 93, ал. 2 от ЗАвПр било наложено наказание глоба в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 18, т. 4 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. на МТ.
В хода на съдебното следствие в качеството на свидетел беше разпитан актосъставителят Н.Г.Р., който потвърждава констатациите в съставения от него АУАН. От показанията му се установява, че на процесната дата извършил проверка на специалния автомобил и на водача, който извършвал превоз на фракция за собствена сметка от с. Капитан Димитриево за гр. Пазарджик, като при проверката констатирал, че водачът няма заповед на ръководителя за извършване на превоз за собствена сметка. При разговор с водача, същият не дал обяснения във връзка с липсата на изискуемата заповед, но представил копие на същата в тридневен срок след написване на акта.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства - показанията на актосъставителя Н.Г.Р., разпитан в качеството на свидетел, чиито показания съдът кредитира като обективни, логични и кореспондиращи с останалите събрани по делото писмени доказателства, както и от писмените доказателства, приложени към административнонаказателната преписка и надлежно приобщени към доказателствения материал по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:
На жалбоподателя Г. е вменено административно нарушение по смисъла на чл. чл. 18, т. 4 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. на МТ, която разпоредба очертава задължение на водача при извършване на превози на товари за собствена сметка да представя при поискване от контролните органи заповед на едноличния търговец или управляващия юридическото лице, за чиято сметка се извършва превозът, или на упълномощено от тях със заповед лице, като в заповедта се посочват датата или периодът за извършване на превоза, часовете на тръгване и маршрутът на движение, както и видът на товара. Непредставянето на тази заповед се санкционира по чл. 93, ал. 2 от ЗАвП, която разпоредба към момента на налагане на наказанието /23.03.2020 г./ предвижда наказание глоба в размер на 500 лв. за водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари и не представи в момента на проверката издадения лиценз, заверено копие на лиценз на Общността, разрешението, документа за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон или от подзаконовите нормативни актове по прилагането му. В конкретния случай от събрания по делото доказателствен материал по безспорен и категоричен начин се установява извършено от обективна и субективна страна нарушение на горецитираните разпоредби от страна на жалбоподателя, който на процесната дата, час и място при управление на посочения товарен автомобил не е представил в момента на проверката заповед на управляващия юридическото лице, за чиято сметка се извършва превозът. На датата на проверката Г.Г. е извършвал превоз с поставена табела „превоз за собствена сметка“, установено от проверяващия и предвид на това е имал задължение да носи заповед на ръководителя на юридическото лице, за която сметка се извършва превоза и съдържаща датата или периодът за извършване на превоза, часовете на тръгване и маршрутът на движение, както и видът на товара.
От данните по делото се установява, че на следващия ден след проверката – 21.02.2020 г. жалбоподателят е представил пред административно-наказващия орган заверено копие на Заповед, издадена от управителя на „Заводски строежи – ПС – Пазарджик“ АД във връзка с извършвания превоз за собствена сметка и съдържаща реквизитите, нормативно определени в чл. 18, т. 4 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. на МТ, като е посочил, че в бързината не е успял да открие заповедта, като я е открил на по-късен етап – след съставяне на акта. Обстоятелството, че след съставяне на АУАН е изпратено копие на липсващия към момента на проверката документ, е отразено и от административно - наказващия орган в издаденото НП, предмет на проверка в настоящото производство.
Съдът намира, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Не е налице противоречие в описанието на нарушението, доколкото ясно и непротиворечиво е посочено и в АУАН и в НП, че водачът е без заповед на ръководителя на лицето, за която сметка се извършва превоза. Жалбоподателят също не оспорва факта, че към момента на извършване на проверката не е представил въпросната заповед при поискване от проверяващото лице. В тази връзка съдът не споделя направеното в жалбата бланкетно възражение, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН при описание на нарушението.
Актът е съставен от компетентно лице и в същия е дадена правилна правна квалификация на установеното нарушение. Не е налице и нарушение по съставянето му.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност /съгласно приложената по делото оправомощителна заповед/ и в предвидената от закона форма.
Съдът намира, че макар от фактическа страна в хода на съдебното следствие да се установи съставомерно нарушение на чл. 18, т. 4 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. на МТ, то следва да отпадне административно-наказателната отговорност на жалбоподателя поради маловажност на случая по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. За маловажен случай на административно нарушение следва да се приеме това административно нарушение, което с оглед липсата на вредни последици или незначителността му и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи на нарушения от съответния вид. В процесния случай конкретиката на самото деяние и обстоятелствата по неговото извършване разкриват смекчаващи обстоятелства, които определят казуса с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Видно от представеното копие от заповед, издадена от управителя на „заводски строежи – ПС – Пазарджик“ АД, е че жалбоподателят е разполагал с необходимия документ за извършване на превоза на товари за собствена сметка на територията на РБ, който не е бил предоставен на проверяващите към момента на проверката, но е бил представен с възражението.
В настоящото производство не бяха ангажирани доказателства за други извършени от жалбоподателя нарушения по ЗАвтП и подзаконовите нормативни актове по приложението му, като липсват и данни разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН вече да е прилагана по отношение на санкционираното лице и същият да е предупреждаван, че при повторно извършване на същото по вид административно нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът цени и обстоятелството, че един ден след съставяне на акта за установяване на административно нарушение, жалбоподателят е представил заверено копие на изискуемата заповед. Предвид на това обществената опасност на деянието и дееца в случая са изключително ниски в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид, което обуславя извода за квалифициране на случая като маловажен смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Административно-наказващия орган е следвало да не наказва жалбоподателя, а само да го предупреди, че при повторно нарушение ще му бъде наложена глоба, като маловажните случаи на административни нарушения не се наказват и административното производство се прекратява по заповед на административно-наказващия орган, когато са налице обективни предпоставки за това.
Освен това съдът намира, че освобождаването от административно-наказателна отговорност по чл. 28 от ЗАНН не би било в противоречие с целите на наказанието по чл. 12 от ЗАНН, а тъкмо обратното - предупреждението към нарушителя, че при повторно извършване на такова нарушение ще му бъде наложена глоба, е било адекватното за случая и би въздействало предупредително и превъзпитателно на нарушителя към спазване на установения правов ред. В съответствие с разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г., постановено по тълкувателно нак. дело № 1/2005 г. на ВКС, неприлагането от административно-наказващия орган на нормата на чл. 28 от ЗАНН при наличието на предпоставките за това, води до материална незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, което е основание за неговата отмяна.
Съобразно изхода на спора, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН жалбоподателят има право на разноски, като своевременно искане в тази насока е направено от неговия пълномощник.
От съдържанието на приложения по делото договор за правна защита и съдействие от 02.06.2020 г. се установява, че договореното адвокатско възнаграждение в размер на 250 лв. (двеста и петдесет лева) жалбоподателят е заплатил в брой. Законният представител на административно-наказващия орган е направил възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар, което настоящата инстанция намира, че следва да бъде уважено. За процесуално представителство по настоящото дело, предвид размера на наложеното административно наказание, разпоредбата на чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения предвижда минимално възнаграждение в минимален размер от 100 лв. Поради тази причина искането на жалбоподателя за присъждане на разноски следва да бъде уважено до размера на 100 лв., която сума Регионална Дирекция „Автомобилна администрация“ – Пловдив следва да бъде осъдена да заплати от бюджета си в полза на жалбоподателя.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Районен съд – Пазарджик
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 36-0000123/23.03.2020 г., издадено от и.д. директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Пловдив, с което на Г.Д.Г., ЕГН: **********,***, на основание чл. 93, ал. 2 от ЗАП му е наложена глоба в размер на 500 лева за нарушение на чл. 18, т. 4 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. на МТ.
ОСЪЖДА Регионална Дирекция „Автомобилна администрация“ – Пловдив да заплати на Г.Д.Г., ЕГН: **********, сторените от него разноски в размер на 100 лв. /сто лева/.
Решението може да се обжалва пред Административен съд - Пазарджик в 14 - дневен срок от съобщението за изготвянето му по реда на Глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: