РЕШЕНИЕ
№ 95
гр. Русе, 13.05.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - Русе, в
публично съдебно заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА |
|
|
ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА |
при
секретаря НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА и с
участието на прокурора ГЕОРГИ МАНОЛОВ като
разгледа докладваното от съдия КУПРИНДЖИЙСКА
КАН дело № 78 по описа за 2021
год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е касационно по чл.
63, ал. 1, предл. 2 ЗАНН(Закон за административните нарушения и наказания), във
вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Постъпила е касационна жалба от „БЕТА 96“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление – гр.Русе, представлявано от управителя Ж.Р.Д.,
против Решение № 260025/12.01.2021 г., постановено по АНД № 2017/2020 г. по
описа на Районен съд – Русе, с което е
потвърдено наказателно постановление (НП) № 543245-F570755/21.10.2020г.
на Началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ЦУ на НАП, с което за
нарушение на чл.33 ал. 1 от Наредба Н – 18/13.12.2006г. на МФ, на основание чл. 185 ал. 2 , във вр. с
ал. 1 ЗДДС на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер
на 500лв. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението,
поради нарушения на материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.
Иска се отмяна на обжалваното решение и
съответно отмяна на наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба оспорва
жалбата, счита решението за правилно и законосъобразно.
Представителят на прокуратурата
предлага да бъде оставено в сила въззивното решение.
След като обсъди оплакванията в
жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства и след
касационна проверка съгласно чл. 218 АПК, Административният съд намира
следното:
Касационната жалба е подадена в
законния срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради
което производството е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните
съображения.
С
Решение №
260025/12.01.2021 г., постановено по АНД № 2017/2020 г. по описа на Районен съд
– Русе, съдебният състав е потвърдил НП № 543245-F570755/21.10.2020г. на Началника на отдел „Оперативни
дейности“ – Варна в ЦУ на НАП, с което на „БЕТА 96“ ЕООД е наложена имуществена
санкция в размер на 500лв. Като основание за налагане на това
наказание е посочена санкционната норма на чл. 185 ал. 2 , във вр. с ал. 1 ЗДДС.
Деянието, за което е наказан нарушителя е свързано с неизпълнение на
задължението му по чл.33 ал. 1 от Наредба Н –
18/13.12.2006г. на МФ –
извън случаите на продажби да отбелязва
всяка промяна на касовата наличност/начална сума, въвеждане или извеждане на пари
във и извън касата/на ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно
изведени“ суми. АНО е приел, че при извършена проверка на 14.09.2020
г. на търговски обект – книжарница, находящ се в гр.Русе, ул.“Отец Паисий“ № 5,
стопанисвано от „БЕТА
96“ ЕООД, при проверка на касовата наличност е
установено, че дневният оборот, съгласно междинен отчет от ФП е в размер на 107.04
лв., общо налични в брой – 100.99 лв. В паметта на ФУ са отразени сума на
„служебно изведени“ в размер на 6.05 лв. Съгласно съставен опис в хода на
проверката, фактическата наличност в касата на обекта е в размер на 65.76 лв. Същевременно
в паметта на ФУ не е отразена друга промяна на касовата наличност. Установена е
разлика между фактическата наличност и тази, разчетена от ФУ в размер на „-35.23
лв.“ Нарушението не
водело до неотразяване на приходи. За
констатациите от проверката бил съставен Протокол за извършена проверка № 0385796/14.09.2020г.
на основание чл. 110 ал. 4, вр. чл. 50 ал. 1 ДОПК. Въз основа на установеното на
жалбоподателят е бил съставен АУАН № F570755 от 18.09.2020г., а в последствие и процесното НП.
Русенският
районен съд e изяснил изложената по-горе фактическа обстановка след анализ на
събраните по делото писмени и гласни доказателства. За да стигне до извода за
законосъобразност на оспореното пред него НП и да го потвърди, въззивната
инстанция е приела, че в административно-наказателното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения и двата акта от тази фаза на процеса
са издадени при спазване на абсолютно всички правила за това. На следващо
място, съдът счел, че деянието е категорично установено и доказано и
материалният закон е приложен правилно. Изложил е подробни съображения относно
правната квалификация на нарушението и субекта на нарушение, като е анализирал
относимите правни норми и по този начин е отговорил и на възраженията на
жалбоподателя. Мотивирал е и извод за неприложението на чл. 28 ЗАНН.
Решението
е правилно.
Настоящата инстанция споделя
напълно изводите на въззивния съд и счита възраженията на касационния
жалбоподател за неоснователни.
В касационната жалба се твърди, че процесният случай не попадал в
състава на нарушението, за което е наложена имуществена санкция на дружеството.
Според жалбоподателя всички продажби са отразени в касовия апарат, а
констатираната липса на пари се дължала на плащане на две фактури на доставчици
малко преди проверката. Тези фактури били представени в хода на проверката.
Освен това не било изтекло работното време на обекта, което не позволявало да
се прави проверка на касата.
Тези възражения на жалбоподателя съдът намира за неоснователни, тъй като
при преценката относно съставоремността на нарушението по чл. 33 ал. 1 от
Наредба Н-18/2006 г. е без значение на какво се дължи констатираната разлика в
касовата наличност. Установеното
нарушение е от категорията на формалните нарушения, или т. нар. нарушения на
просто извършване. При проверката е констатирана разлика в касовата наличност,
като не е отразено с наличните функции на ФУ „служебно въведени“, „служебно
изведени“ или „сторно операции“ промяната в касовата наличност. На какво се
дължи тази разлика е факт, който е ирелевантен за състава на нарушението.
Разпоредбата на чл. 33 ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. изрично въвежда задължение за
търговеца извън случаите на
продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума,
въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ да се регистрира във ФУ
със съответните функции. Като не е изпълнил това своя задължение,
жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл. 33 ал. 1 от Наредба
Н-18/2006 г., за което нарушение съгласно разпоредбата на чл. 185 ал. 2, във
вр. с ал. 1 ЗДДС, законодателят е предвидил и съответната санкция. Обстоятелството
дали е констатирана липса на пари или излишък би имало значение при преценката
дали деянието води до неотразяване на приходи и съответно до приложението на
съответната санкционна норма, но не се отразява на съставомерността на
нарушението.
Правилни
са изводите на районния съд, че не са налице обстоятелства, водещи до
прилагането на чл. 28 от ЗАНН. Не са налице факти, сочещи
наличието на смекчаващи обстоятелства, обуславящи определянето на деянието като
такова с по-ниска степен на обществена опасност по критериите на чл. 93, т. 9 от ДР на НК и основание за
квалифициране на нарушението на "маловажен случай". В протеклото
производство не се твърди и не се сочат доказателства дори за съществуването на
обстоятелства от обективен характер, релевиращи невъзможност да изпълни
вмененото му със закон задължение. В случая сочените от касатора обстоятелства
(че имало много клиенти и не са могли да направят проверка на касата), могат да бъдат преценени като
смекчаващи обстоятелства по см. на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН при определяне на
размера на санкцията, което е съобразено от наказващия орган.
В допълнение
съдът намира за необходимо да посочи и следното: Видно е от процесното НП, че
при посочване на компетентността на АНО за издаването му е цитирана Заповед №
ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП, изм. със Заповед №
ЗЦУ-1157/27.08.2020 г. От приложеното по делото заверено копие от заповедта се
установява, че същата касае оправомощаване на началниците на отдели „Оперативни
дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП
да издават заповеди за налагане на принудителна административна мярка
запечатване на обект по чл. 186 от ЗДДС, но не и да издават НП съгласно чл. 193
ал. 2 ЗДДС, във вр. с чл. 53 ЗАНН. Възражения в тази насока обаче не са
направени нито в хода на въззивното производство, нито пред настоящата
инстанция.
Същевременно на
съда е служебно известно във връзка с произнасяне по други дела, че началниците
на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП са оправомощени да издават НП на основание чл.
193, ал. 2 от ЗДДС съгласно т. 1. 1., б. "г" от Заповед №
ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП, поради което и процесното
НП се явява издадено от компетентен и надлежно оправомощен за това орган.
Въпреки това е необходимо да се обърне внимание на АНО да посочва в актовете си
коректната заповед, от която черпи своите правомощия.
Съобразявайки
всичко изложено дотук, и след направената служебна проверка на обжалваното
решение, АС Русе не установи наличието на пороци, съставляващи касационни
основания по чл. 348, ал.1 НПК за неговата отмяна, поради което
решението като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран
така и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №
260025/12.01.2021 г., постановено по АНД № 2017/2020 г. по описа на Районен съд
– Русе, с което е потвърдено НП №
543245-F570755/21.10.2020г.
на Началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ЦУ на НАП.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.