№ 678
гр. София, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ралица Манолова
Членове:Цветан Ив. Колев
Петър Стоицев
като разгледа докладВ.ото от Цветан Ив. Колев Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20221100603690 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
С Присъда, постановена на 06.04.2022 ГОДИНА по НЧХ дело №
7900/2000 година, Софийски районен съд е признала за виновен С. М. В., ЕГН
********** за виновен в това, че на 24.12.2019 г. около 13.30 часа в град
София, квартал Модерно предградие, като извършител, в условията на
съизвършителство с Т. Р. П. – извършител, чрез нанасяне на удар с метален
меч в областта на дясната част на челото и с метална тръба в предната част на
лявото бедро, причинил на Т. В. Ш. разкъсно – контузна рана с линейна
форма с дължина около 2 см в дясната част на челото и кръвонасядане с
диаметър 5 см на предната повърхност на лявото бедро, които телесни
увреждания реализират медико-биологичната характеристика временно
разстройство на здравето, неопасно за живота – престъпление по чл. 130 ал. 1
вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 НК.
Първоинстанционният съд на осноВ.ие чл. 78А, ал. 1 НК е освободила
С. М. В. от наказателна отговорност, като му е наложил административно
наказание „ГЛОБА“ в размер на 2 000, 00 /две хиляди/ лева.
Със същата Присъда, Районен съд е признал и Т. Р. П., ЕГН **********
за виновен в това, че на 24.12.2019 г. около 13.30 часа в град София, квартал
Модерно предградие като непълнолетен, но като е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, като
извършител, в условията на съизвършителство с подсъдимия С. М. В. –
1
извършител, чрез нанасяне на удар с метален меч в областта на дясната част
на челото и с метална тръба в предната част на лявото бедро, причинил на Т.
Ш. разкъсно – контузна рана с линейна форма с дължина около 2 см в дясната
част на челото и кръвонасядане с диаметър 5 см на предната повърхност на
лявото бедро, които телесни увреждания реализират медикобиологичната
хаактеристика временно разстройство на здравето, неопасно за живота –
престъпление по чл. 130 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 НК вр. чл. 63 ал. 1 т. 4
НК.
Съдът е освободил подсъдимия от наказателна отговорност при
условията на чл. 78А, ал. 6, във вр. с ал. 1 НК го е освободил от наказателна
отговорност, като му е наложил административно наказание “ОБЩЕСТВЕНО
ПОРИЦАНИЕ“, което да се изпълни чрез поставяне диспозитива на
решението на таблото за съобщения в сградата на общинската администрация
по настоящ адрес на подсъдимия за срок от един месец.
На осноВ.ие на осноВ.ие чл. 189 ал. 3 НПК С. М. В. да заплати на Т. В.
Ш. сумата от 581, 00 /петстотин осемдесет и един/ лева – разноски в
производство, както и по сметка на Софийски районен съд и в полза на
бюджета на съдебната власт – сумата от 397,00 /триста деветдесет и седем/
лева – разноски в производство. Идентичната сума съдът е присъдил в полза
на тъжителката и в тежест на втория подсъдим – Т. Р. П..
Недоволни от посочената присъда са останали и двамата подсъдими.
Във въззивната им жалба се твърди, че атакуВ.ата присъда е
незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния и процесуалния
закон и необосноВ.а. Сочи се, че липсват безспорни доказателства,
подсъдимите да са осъществили от обективна и субективна страна
престъпният състав на чл. 130, ал.2, във вр. с ал.1 от НК. Твърди се, че
частната тъжба, въз основа на която е образуВ.о наказателното производство,
не отговаря на изискВ.ията на чл. 81 НПК и по делото е установена различна
фактическа обстановка от тази, посочена в нея – други дата и час на
извършВ.е на престъплението. В открито съдебно заседание жалбата се
поддържа по изложените съображения, като защитникът счита, че Софийски
районен съд е допуснал съществено процесуално нарушение по чл. 305, ал. 3
НПК, защото не е изложил мотиви относно противоречията в събраните
доказателствени материали относно механизма на извършВ.е на деянието.
Пледира се присъдата на първостепенният съд да бъде отменена,
подсъдимите да бъдат оправдани при приложение института на „реторсията“.
Алтернативно се предлага намаляВ.е на наложеното на М. В. наказание
„глоба“ до минималния размер.
Недоволна от присъдата, в частта й досежно размера /тежестта/ на
наложеното на подсъдимите наказания е останала и частната тъжителка Т. В.
Ш.. Моли изменение на присъдата с отежняВ.е на наказанията.
Подсъдимите С. М. В. и Т. Р. П. оспорват въззивната жалба на частната
тъжителка.
2
Частната тъжителка Т. В. Ш. на свой ред, през процесуалният си
представител оспорва въззивната жалба на подсъдимите.
Софийски градски съд, след като съобрази доказателствената
съвкупност, становищата на страните и закона, констатира следното:
Въззивните жалби са процесуално допустими като подадени от лица,
имащи право и интерес да обжалват в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК.
Разгледана „по същество“ въззивната жалба на подсъдимите е
неоснователна.
Разгледана „по същество“ въззивната жалба на частната тъжителка е
частично основателна.
Съображенията на съда са следните:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА.
Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимите са едноутробни братя. Двамата са и роднини по
сватовство с тъжителката Т. В. Ш., тъй като тя е съпруга на брата на М.ката
на подсъдимите - свидетелят С. П. С.ов е брат на свидетелката Р.П.С., която
пък е М.ка на двамата подсъдими.
Към месец декември 2019г. частната тъжителка и нейното семейство -
свидетелите С. П. С.ов, Д.Т. Ш. и И.Т.Ш., последните синове на тъжителката,
както и другите й три деца пано, М. и С., живеели в къща на адрес град
София, квартал „Модерно предградие“, улица „С. Д.“.
Подсъдимите и тяхното семейство пък били купили къща на същата
улица, която се намирала в близост до дома на частната тъжителка и нейното
семейство и скоро преди инцидента се преместили да живеят там, който факт
не бил известен на тъжителката и нейното семейство.
На 24.12.2019г. около 13:30 часа свидетелят И.Т.Ш. седял заедно с брат
си С. С.ов П. в автомобила си марка "Мерцедес", модел "С 220", тъмно сив на
цвят, в двора на къщата им в „Модерно предградие“, и пишел по
приложението месинджър с приятелката си. В един момент получил
съобщение също по месинджър от подсъдимия С. М. В. и двамата се скарали
по повод приятелката на свидетеля И. Ш., като подсъдимият С. М. В.
отправил закани към свидетеля И. Ш.. Свидетелят Ш. не се притеснил от
3
отправените закани, тъй като знаел, че подсъдимият М. В. живее в друг
квартал. Към тях се присъединила и сестра им М., след което тримата решили
да отидат при леля си, също по име М. на гости, но преди това щели да минат
през магазина, за да купят нещо за пиене и ядене. Свидетелят И. Ш. подкарал
автомобила и когато преминавали в близост до дома на подсъдимите, усетил,
че някой хвърля камъни по колата. Свидетелят се огледал, но не видял
никого, спрял автомобила и слязъл. Тогава свидетелят И. Ш. видял
подсъдимия С. М. В., който излязъл от дома си, държейки в двете си ръце
метален меч с дължина на острието около 80 см и на дръжката - около 10 см,
като дръжката била облепена с жълто тиксо. Подсъдимият С. М. В. се насочил
към свидетеля И. Ш. и замахнал, за да го удари с меча. Свидетелят вдигнал
ръце, за да се предпази, при което подсъдимият М. В. порязал безименния
пръст на ръката му. Тогава се намесил подсъдимият Т. Р. П., който носел
метална тръба, с която започнал да удря свидетеля И. Ш.. Двамата подсъдими
нанасяли удари по свидетеля Ш. - подсъдимият С. М. В. - с меча, а
подсъдимият Т. Р. П. - с металната тръба. Свидетелят И. Ш. паднал на земята.
Междувременно братът на свидетеля И. и сестра им изтичали в дома си и
казали на тъжителката и на свидетелите С. С.ов и Д.Т. за побоя. Родителите и
децата им побягнали обратно към улицата на улицата. Свидетелят С. С.ов
видял, че Г.С.С. - съпруг на свидетелката Р.П.С., тъкмо се нахвърля, стиснал в
ръце дръжка на лопата към И. Ш.. С. С.ов хВ.ал дръжката, за да попречи на
Г.С. да удари сина му. Тъжителката Т. Ш. застанала между сина си, който
лежал на земята, и подсъдимите С. М. В. и Т. Р. П., като била с гръб към сина
си, и започнала да вика да не го удрят. Подсъдимият М. В. замахнал с
металния меч по посока на тъжителката Т. Ш., тя се дръпнала назад и
подсъдимият й нанесъл удар с меча в областта на челото в дясно. Тогава
подсъдимият Т. нанесъл удар с металната тръба в лявото бедро на
тъжителката. Тъжителката успяла да изтръгне меча от ръцете на подсъдимия
М. В., като при това и докато се опитвала да вземе меча от ръцете му, го
одраскала с ръце под дясната ушна висулка и в устната кухина вдясно. В този
момент се намесили и свидетелите Д.Т. и П.С., за да защитят пребития си
брат. Качили И. Т. в автомобила. В автомобила се качила и тъжителката,
както и свидетелят С. П., и закарали свидетеля И. Ш. в спешния център. Там
И. Ш. бил прегледан и му била поставена диагноза "тежка черепно - мозъчна
травма", като бил насочен към оперативно лечение и още на същия ден -
24.12.2019г. бил опериран.
Тъжителката Ш. също била прегледана в болница "Пирогов", където
раната на челото била хирургически обработена, залепена с биологично
тъканно лепило и бил поставен тетаничен анатоксин с цел превенция на
тетанус инфекция.
По-късно същия ден подсъдимите С. М. В. и Т. Р. П. били задържани на
осноВ.ие чл. 72 ал. 1 т. 1 ЗМВР предвид данни за извършено престъпление по
чл. 129 НК.
На 03.01.2020г. тъжителката Ш. посетила кабинет в Катедрата по
4
съдебна медицина, където при извършения й личен преглед били установени
хирургически обработена линейна рана на челото вдясно и кръвонасядане по
предната повърхност на лявото бедро на границата между горна и средна
трети с диаметър 5 см и зеленикаво - жълтеникав цвят.
Съгласно заключението на назначената в съдебното следствие съдебно-
медицинска експертиза раната в областта на челото на тъжителката Ш.
реализира критериите на медико - биологичния признак "временно
разстройство на здравето, неопасно за живота", като отговаря да е получена
при удар с метален меч на 24.12.2019г. Кръвонасядането по лявото бедро
също реализира критериите на медико - биологичния признак "временно
разстройство на здравето, неопасно за живота", като отговаря да е получено
от удар с метална тръба на 24.12.2019г.
На 28.12.2019г. подсъдимият М. В. също посетил кабинет в Катедрата
по съдебна медицина, където при извършения му личен преглед били
установени издраскВ.е в дясната подушна област, характерно разкъсВ.е на
лигавицата в дясно, охлузВ.е на лява предмишница по задна повърхност,
охлузВ.ия на коленете по предната им повърхност, кръвонасядане на дясно
бедро на ниво тазобедрена става. Съгласно заключението на ДСМЕ,
назначена в съдебното следствие, драскотината под дясната ушна висулка и
охлузВ.ето в устната кухина могат да бъдат получени от въздействието на
човешки крайници, съответно при одраскВ.е и забиВ.е на нокът в лигавицата
на устната кухина, като в своята съвкупност установените при подсъдимия С.
М. В. травматични увреждания реализират медикобиологичния признак
временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Съгласно заключението на назначената в съдебното следствие КСППЕ
по отношение на подсъдимия Т. Р. П.., въпреки непълнолетната си възраст
към датата на деянието, той е притежавал психични годности да разбира
свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи. Бил е с вече
изградени възгледи за живота съобразно социалния си опит, с добра
емоционална зрялост, оценъчни и съпротивителни възможности.
Въззивният съд приема отразената в мотивите на първостепенния
съдебен акт фактическа обстановка за правилно възприета, поради което и не
намира за необходимо да я преповтаря в подробности.
II. ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА.
Правилно първоинстанционният съд е приел фактическата обстановка
въз основа на:
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на приобщените по делото доказателства и доказателствени средства:
5
гласни - обясненията на подсъдимия С. М. В., обясненията на подсъдимия Т.
Р. П., показанията на свидетелите С. П. С.ов, Д.Т. Ш., В.В.В., И.Т.Ш., Р.П.С.,
писмените доказателства – справки по реда на Наредба № 14/2009г. (л. 20 -
21), справки за съдимост, докладна записка от полицейски инспектор при 09
РУ - СДВР (л. 46), медицински документи по отношение на И. Ш. (л. 48 - 52,
л. 54), съдебно - медицински удостоверения (л. 84, 85), отговор от 09 РУ -
СДВР, ведно с приложения (л. 101 - 107), медицински документи от
УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов" по отношение на И. Ш. (л. 108 - л. 164), отговор
от СРП, ведно с приложения - протокол за доброволно предаВ.е, протокол за
оглед на местопроизшествие /л. 208 - л. 214/, способите за събиране и
проверка на доказателствата - заключение на СМЕ /л. 61 - л. 67/, ДСМЕ /л.
177 - л. 189/, КСППЕ /л. 191 - л. 202/.
При анализ на свидетелските показания и обясненията на подсъдимите,
подобно на първостепенния и въззивният съд намери, че се обособяват две
групи гласни доказателствени средства, противостоящи по характера на
изнасяните с тях факти.
В едната група следва да бъдат обособени показанията на свидетелите
Д. Ш., С. С.ов, И. Ш., а в друга - обясненията на двамата подсъдими и
показанията на свидетелите В.В. и Р.С.. Същевременно, ако изключим
свидетеля В. всички разпитани свидетели се намират в близки родствени
отношения или с тъжителката или с подсъдимите. Така свидетелите Д. Ш. и
И. Ш.. са низходящи на тъжителката Т. Ш., а свидетелят С. С.ов е нейн
съпруг. Свидетелката Р.П.С. пък е М.ка на подсъдимите.
Както правилно е възприел и първостепенният съд, родствените връзки
между свидетелите и страните в производството налагат гласните
доказателствени средства да бъдат подложени на внимателен анализ според
действителния им смисъл и съдържание, както и да бъдат съпоставени с
останалите събрани доказателства и да бъдат проверени и според правилата
на житейската логика, така че съдът да формира изводи които от тях следва
да бъдат кредитирани.
Такъв логически и последователен анализ районният съд е извършил.
Достигнал е до правилният извод, че показанията на свидетелите, включени в
първата група са логични и взаимонепротиворечиви, докато тези, включени в
условно приетата втора група, както и обясненията на двамата подсъдими са в
някакъв нелогичен безпорядък, който основателно порагда съмнение в
тяхната достоверност. Ненужно е да се преповтарят изнесените от тях факти.
Достатъчно е да се отбележи, че описаното от свидетелите очертава фактите,
такива, каквито са възприети от съда и то не само, базирани на тези
свидетелски показания, но и от анализа на останалите писмени доказателства
и доказателствени средства, включително и с отразеното в изготвената
съдебно-медицинска експертиза, установяваща нараняВ.ията на тъжителката.
Експертът сочи, че е напълно възможно раната да е получена по начина,
съобщен от пострадалата и от свидетелите - при тангенциално въздействие
6
върху кожата в областта на главата от предмет с режещ ръб, какъвто е мечът.
И по отношение на установеното кръвонасядане на бедрото вещото лице е
посочило, че е възможно да е причинено от удар с метална тръба по времето,
съобщено от свидетелите, като в съдебно заседание дава допълнителни
сведения за формата на кръвонасядания, причинени при удар с цилиндричен
предмет, какъвто е металната тръба, както и че предвид изминалия период от
време до прегледа на пострадалата в кабинет по съдебна медицина и
обстоятелството, че увреждането се е намирало във фазата на оздравяВ.ето, е
възможно да се е получила миграция на кръвонасядането, същото да е
избледняло в периферията, което да е довело до промяна на формата и
особеностите му.
За разлика от досега коментираните, показанията на свидетелите В. В.,
Р. С., както и обясненията на двамата подсъдими са противоречиви,
непоследователни, нелогични, хаотични и се оборват от останалия
доказателствен материал. Налице са очевидни алогизми и факти, които не
могат да са се случили по едно и също време между участващите в конфликта
лица. Особено това личи от показанията на свидетеля В., който твърди, че
свидетелят И. Ш. е дошъл до дома на подсъдимите, ритал е, блъскал е по
входната врата, влязъл е в двора, след това е излязъл, качил се е в колата си,
блъснал е един от подсъдимите, който се е качил и на капака на колата, след
което свидетелят си е тръгнал. Този свидетел твърди и че не е видял никакви
пререкания в този ден между подсъдимите и тъжителката. Тези показания
могат да бъдат дадени от лице, което или не е било очевидец на станалото,
както твърди или умишлено изнася неверни пред съда данни, най-малкото
защото дори и „подкрепените“ от него подсъдими в обясненията си признават
за конфликт, за сбиВ.е и т.н.
Съществени противоречия откриваме и в обясненията на двамата
подсъдими - докато подсъдимият М. В. твърди, че М.ка му и тъжителката са
се биели на улицата, докато са се биели, свидетелят И. Ш. е бил в колата си, а
след това е слязъл и влязъл в двора им, противно на него, подсъдимият Т. П.
заявява, че свидетелят Ш., братята му и тъжителката са влезли в двора им,
след като свидетелят И. Ш. преди това е разбивал вратата, като вътре в двора
двете жени са започнали да се карат.
Всички доказателствата, подробно анализирани от първостепенния съд
и от настоящия състав, по същество установяват фактите относно
авторството, времето, мястото и механизма на извършВ.е на престъплението,
т.е. присъдата е постановена при наличие на достатъчни по вид, характер и
обем доказателства и след задълбочен техен анализ, толкова подробен, че
всеки допълнителен анализ на доказателствата от страна на въззивната
инстанция би довел единствено до ненужно преповтаряне на вече изразени
доводи.
7
III. ОТ ПРАВНА СТРАНА.
Въз основа на установената фактическа обстановка, районният съд е
направил обосноВ.и правни изводи, че подсъдимите са осъществили от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 130, ал. 1
НК, като на на 24.12.2019 г. около 13.30 часа в град София, квартал Модерно
предградие, като извършители, в условията на съизвършителство помежду си,
чрез нанасяне на удар с метален меч в областта на дясната част на челото и с
метална тръба в предната част на лявото бедро, причинили на Т. В. Ш.
разкъсно – контузна рана с линейна форма с дължина около 2 см в дясната
част на челото и кръвонасядане с диаметър 5 см на предната повърхност на
лявото бедро, които телесни увреждания реализират медико-биологичната
характеристика временно разстройство на здравето, неопасно за живота –
престъпление по чл. 130 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 НК.
От съвкупната преценка на кредитираните и от двете съдебни
инстанциите доказателства по делото, (посочени напред в изложението) се
установява по безспорен начин авторството на престъплението, като в тази
насока Софийски районен съд е изложил достатъчни аргументи, които
въззивният състав споделя и счита за ненужно да ги преповтаря детайлно.
Безспорно в такава насока са показанията на свидетелите Д. Ш., И. Ш. и С.
С.ов, които са подкрепени от медицинската документация по делото, както и
от показанията на останалите разпитани по делото свидетели. Софийски
градски съд се солидаризира c тези мотиви на първостепенния, като също
намира, че техните показания са логични, пресъздават непосредствените им
впечатления от това, което са видели и макари да са теоретично
заинтересоВ.и, то фактите, които те изнасят не могат да не бъдат възприети за
достоверни от една страна, защото показанията им са житейски обясними, а
от друга, /което е и по-важното/, са подкрепени от останалия доказателствен
материал – писмени документи и съдебно-медицинска експертиза.
Изпълнителното деяние на типичното резултатно престъплението
„телесна повреда” (вкл. и лека такава) се характеризира с въздействие върху
организма на другиго, което предизвиква изменение в отделни органи, тъкани
или системи на организма на пострадалия или води до промени в тяхното
функциониране. Безспорно от обективна страна и двамата подсъдими са
осъществили всички признаци от състава на престъплението по чл. 130, ал. 1
от НК, като вследствие на нанесените от тях на удари с метален меч в
областта на дясната част на челото и с метална тръба в предната част на
лявото бедро, причинили на Т. В. Ш. разкъсно – контузна рана с линейна
форма с дължина около 2 см в дясната част на челото и кръвонасядане с
диаметър 5 см на предната повърхност на лявото бедро, които телесни
увреждания реализират медико-биологичната характеристика временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
Софийски градски съд намира, че в конкретния случай е налице
8
каузалитет между действията на подсъдимите и причиненото на пострадалата.
При това положение е безспорно, (подкрепено от всички кредитирани
от инстанциите доказателства), че престъплението е извършено на посочената
дата. Конкретно уточнен час не е отразен нито в присъдата, нито в
ангажиращата отговорността на подсъдимите частна тъжба. За престъпления
като процесното – извършени еднократно, с едно действие е достатъчно да се
посочи датата му на извършВ.е, като изискВ.е за посочВ.е на точния му час
няма поставено, нито нормативно нито от съдебната практика. Единствено
датата на деянието е от правно значение и за други правни последици (пр. за
групиране на деяния, за определяне на режим за изтърпяВ.е на наказания, за
привеждане на условни такива), но не и часът на деянието, който в голям брой
случай и не може да се определи точно (както разбира се в някой казуси и
датата – пр. в инкриминирани периоди). Часът безспорно има значение в
процеса на доказВ.ето на деянието (пр. изграждането на алиби), но в
настоящия случай, извършВ.ето и автора му, са безсъмнено установени.
Известната непрецизност по отношение на точното време на извършВ.е на
престъплението, при условие че инкриминираната датата е установена, не
води до извод, че деянието изобщо не е извършено от подсъдимия.
Проверяващата инстанция счита за правилен и извода на районния съд,
че от субективна страна деянието е осъществено от подсъдимите М. В. и П.
с пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК.
Същите са съзнавали, че с действията си ще причинят на пострадалата
телесна увреда, предвид насочеността на удара и оръдията, /метален меч и
метална тръба/, което са използвали за осъществяВ.е на престъпната си
деятелност.
И двамата са млади мъже, /вторият и непълнолетен към датата на
извършВ.е на деянието/, но стореното от тях е такова, че дори и при
недостатъчен житейски опит, логично е да са разбирали какво вършат и
целели настъпВ.ето именно на такъв вредоносен резултат – действията им при
осъществяВ.е на деянието (нанасяне на удари с метални предмети в тялото на
пострадалата), показват едно целеустремено поведение, насочено към
нараняВ.е на последната. В практиката на ВС и ВКС, а и в правната доктрина,
трайно и без противоречиво е изяснено, че за умисъла може да се съди от
средствата, с които е извършено деянието, от насоката и силата на ударите, от
мястото на нараняВ.ето, от разстоянието, от което се посяга на жертвата и
други обстоятелства. В настоящия случай е безспорно установено, че
подсъдимите, предвид обстановката при която са действали нанасяйки
ударите са искали именно постигнатото - да му причинят телесна повреда,
ерго – действали са и двамата е с пряк умисъл.
В този смисъл, Софийски градски съд счита, че правилно решаващият
съд е приел, че подсъдимите са осъществили от обективна и от субективна
страна състава на престъплението по чл. 130, ал. 2, във вр. с ал.1 от НК,
поради което го признал за виновен по така предявеното му обвинение.
9
IV. ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА.
По възраженията, релевирани от защитата на подсъдимите във
въззивната жалба и в открито съдебно заседание:
Въззивният съд намира за неоснователно възражението на защитата, че
подадената от тъжителката тъжба не отговаря на изискВ.ията за форма и
съдържание, визирани в чл. 81, ал. 1 от НПК. Въззивният съд намира, че
същата е подадена в писмена форма, съдържа данни за подателката й, както и
за лицата, срещу които се подава и за обстоятелствата на конкретното
престъпление, като към тъжбата е приложен и документ за внесена държавна
такса. В тъжбата частната тъжителка е посочила дата на извършВ.е на
престъплението и е определила мястото на извършВ.ето му. От съдържанието
на тъжбата, макар и да не е задължително, може да бъде определен в
достатъчна степен и часът на извършВ.е на престъплението. Т.е., в
подадената тъжба инкриминираното деяние е описано от тъжителя и по време
и по място, така че същото е достатъчно конкретизирано, досежно тези два
елемента. Градски съд счита, че тъжбата не страда от недостатък, изразяващ
се в непосочВ.е на точния час на извършВ.е на деянието, като посочВ.ето на
датата в тъжбата е достатъчно, за да бъде конкретизирано деянието по време.
Неоснователно е и твърдението на защитата, че на практика е налице
липса на мотиви на първоинстанционния съдебен акт. Въззивният състав
счита, че първостепенният е изготвил достатъчно подробни мотиви, както
относно фактическата обстановка, така и относно правните изводи, които е
направил на тази основа. В тази насока втората инстанция намира, че
решаващият съд е изпълнил задълженията си по чл. 305 от НПК, като
вътрешното убеждение на първоинстанционния съдебен състав се основава на
собствена проверка на доказателствения материал, събран по предвидения
законов ред – в съответствие с чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК.
Софийски районен съд безспорно е установил подлежащите на доказВ.е
обстоятелства по авторството на деянията, механизма на извършВ.е,
обективната и субективната страна на престъплението, причинно-
следствената връзка между извършеното от подсъдимия и вредоносния
резултат, като е постановил своя съдебен акт въз основа на обективен анализ
на доказателствените източници. Това, че този анализ не съвпада с мнението
на която и да е от страните не означава, че той е превратен и непълен, а
суверенно право на съда е да прецени кои доказателства да цени и кои да
игнорира. Затова настоящият състав счита, че решаващият съд е спазил
принципите за обективно, всестранно и пълно изследВ.е на доказателствения
материал, необходимо за правилното решаВ.е на делото и формиране на
вътрешното му убеждение. Съображенията на решаващия съд
относно доказаността на релеВ.тните обстоятелства и средствата за
установяВ.ето им, дават възможност на страните и на горната инстанция да
10
проследи формирането на вътрешното убеждение на решаващият съд по
фактите, включени в обхвата на чл. 102 от НПК.
Неоснователен е и доводът на защитата, че съдът е следвало да приеме,
че е наложително да бъде възприета „реторсия“. Съгласно чл.130, ал.3 НК,
ако пострадалият е отвърнал веднага на дееца със също такава телесна
повреда, съдът може да освободи и двамата от наказание’’. Т.е., за такава би
могло да се говори, когато страните в конфликта насрещно са проявили и при
това са „изравнили“ тежестта на насрещните си действия. Такава е възможна,
когато се установи, че засегнатият субект /частен тъжител в случая/ е взел
дейно участие, причинявайки еднаква по вид и тежест телесна повреда. Двете
страни трябва да са се поставнили в еднакво взаимонеизгодно и
взаимопричиняващо увреждане положение, за да може да се прибегне до
изключението от правилото, че за всяко престъпление, извършено от
наказателноотговорно лице се налага съответно наказание. В случая такава не
е доказана. Напротив, частната тъжителка се е хвърлила над сина си, за да го
защити от ударите на двамата подсъдими, които удари, както се установи
съвсем не са били безобидни – вкарали са го в болница, предизвикали са
оперативно и впоследствие дълго продължило лечение.
Немислимо е да се говори и за това, че подсъдимите са действали в
условията на неизбежна отбрана по смисъла на чл. 12, ал. 1 от НК, за да
защитят себе си от непосредствено противоправно нападение на пострадалата
Т. Ш. или на нейните роднини. Както правилно е анализирал доказателства
районният съд, няма никакви данни именно тъжителката да е причинила
нараняВ.ията на подсъдимия С. М. В.. Тези нараняВ.ия могат да са причинени
от насрещните удари от свидетеля И. Ш., докато се е защитавал от
нападението, от друг от свидетелите или дори и „по грешка“ от самия М. В.
или от неговия брат Т. П.. Ето защо и действията на подсъдимите не изпълват
критериите, за да бъдат разпознати като „неизбежна отбрана”. При това
положение не може да се обсъжда приложение на чл. 12 ал. 4 НК, според
който деецът не се наказва, когато деянието е извършено при превишаВ.е на
пределите на неизбежната отбрана и ако това се дължи на уплаха или
смущение, тъй като в случая неизбежна отбрана няма.
Относно оплакВ.ията, направени във въззивната жалба от частната
тъжителка съдът ще се произнесе в рамките на мотивите си досежно
наложените наказания, тъй като тези възражения касаят именно прецизиране
на наказанията.
V. ПО НАКАЗАНИЯТА.
Софийски градски съд счита, че правилно районният съд е преценил, че
няма законова пречка за приложение на института на чл. 78а НК. –
престъплението е умишлено, но законодателят е предвидил наказание до три
11
години „лишаВ.е от свобода“, подсъдимите не са осъждани, а имуществени
вреди от престъплението не са установени.
По отношение на подсъдимия Т. Р. П. първостепенният съд е имал една
законова възможност – при постановяВ.е на замяна на определеното в
особената разпоредба на чл.130,ал.1 НК наказание да определи именно
„обществено порицание“, което и е сторил. В този смисъл, оплакВ.ето на
защитата, касаещо неправилно определено наказание на този подсъдим е
неоснователно.
По отношение на подсъдимия С. М. В., съдът логично е наложил
административно наказание „глоба“, но по разбиране на този състав е проявил
неоправдана снизходителност, когато е конкретизирал нейния размер.
Наложеното наказание „административна санкция глоба в размер на две
хиляди лева“ не е достатъчно да постигне целите на чл.36 от НК, /които
следва да бъдат съблюдаВ.и дори и при замяна на наказание по НК с
административна санкция по НК/, т.е. да превъзпита и поправи извършителя
М. В.. Очевидната висока степен на обществена опасност на деянието, /в
рамките на конкретния състав, разбира се/, при установената тежест на
причинената вреда, доказаното наличие на съпътстващи това престъпление
тежки последици – телесни увреждания и от друг характер на друго лице,
мотивират необходимост от завишаВ.е в размера на определената санкция.
Размер на глоба от 5000 /пет хиляди/ лева, която следва да понесе
подсъдимия С. М. В., според настоящия състав е съответстващ в пълна степен
на обществената опасност на деянието и дееца. То ще допринесе подсъдимият
да преосмисли постъпката си и да осъзнае, че той явно е възприел погрешни
методи за решаВ.е на конфликти. Същото, без да осъществява ненужно по-
тежка наказателна репресия върху него е такова, че да не създаде у
подсъдимия погрешно усещане за безнаказаност и да му посочи, че корекция
е възможна, че има реален шанс той да се поправи, като съобразява в бъдеще
поведението си със законоустановените порядки в обществото.
Ето защо Софийски градски съд счита, че конкретното наказание глоба
в размер на пет хиляди лева е необходимо и достатъчно за оказВ.е на
предупредително, превъзпитателно и възпиращо въздействие, както върху
подсъдимия, така и върху останалите членове на обществото, което пък от
своя страна налага изменение в атакуВ.ата присъда, в частта й „размер на
наложеното на посочения подсъдим наказание“.
VI. ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК.
В това производство граждански иск не е приеман за съвместно
разглеждане.
VII. ПО РАЗНОСКИТЕ.
12
Правилно, в съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК,
Софийски районен съд е определил размера на разноските и ги е присъдил в
полза на направилата ги частна тъжителка и съответно в тежест на двамата
подсъдими.
Водим от гореизложеното, на осноВ.ие чл. 334, т. 3 и т. 6 от НПК,
Софийски градски съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ ПРИСЪДА, постановена на 06.04.2022 година по НЧХ дело
№ 7900/2000 година, в частта й, с която Софийски районен съд е определил
размера на наложеното на подсъдимия С. М. В., ЕГН ********** по реда на
чл. 78А, ал. 1 НК административно наказание, като УВЕЛИЧАВА РАЗМЕРА
на наложеното по реда на чл. 78А, ал. 1 НК административно наказание
„ГЛОБА“ от 2000 /две хиляди/ лева на 5000 /пет хиляди/.
ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА , постановена на 06.04.2022 година по
НЧХ дело № 7900/2000 година, по описа на Софийски районен съд в
останалите й части.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13