МОТИВИ към ПРИСЪДА № 8 по НОХД № 2211/2018 г. по описа на РАЙОНЕН СЪД - ....
Обвинението на Великотърновска районна прокуратура е
срещу Г.Р.С., ЕГН **********, за това, че на 27.11.2017
г. в гр. ...., в района на микропазар в кв. ....",
намерил чужди движими вещи - розова детска чантичка с апликация на анимационни
герои на стойност 07,65 лева и поставени в чантичката портмоне с цип на
стойност 04,95 лева; сумата от 02,00 лева, собственост на Г.Е.Г. ***, както и
мобилен телефон марка „...., с поставена в него SIM - карта с абонатен номер **********, на стойност 208,00
лева; гръб за телефон на стойност 08,00 лева и карта памет 2 GB на стойност 07,20 лева, собственост на Е.Г. ***,
всички вещи на обща стойност 235,80 лева и в продължение на една седмица не
съобщил за тях на собствениците, на властта или на този, който ги е загубил - престъпление по чл. 207, ал. 1 от НК.
Граждански иск по делото
няма предявен.
В съдебно заседание прокурорът
поддържа повдигнатото обвинение. Счита същото за доказано и моли съда подсъдимият
да бъде признат за виновен, като му бъде наложено наказание в предвидения в
Наказателния кодекс максимален размер.
Подсъдимият С. се признава за
виновен и съжалява за извършеното. Моли да му бъде наложено наказание, различно
от лишаване от свобода.
Съдът, след като обсъди и реши
въпросите по чл. 301 от НПК, приема за установено и доказано по безспорен начин
от фактическа страна следното:
Подсъдимият Г.Р.С.
*** и е осъждан многократно за извършени престъпления от общ характер.
На 27.11.2017 г. подсъдимият С. около 17,00 часа се
прибирал от работа, като пътят му минавал през пазара на кв. ....". Бил
сам, вървял по тротоара покрай денонощен магазин „Галакси",
когато подминавайки го в посока магазин „Била", видял на земята детска
розова чанта с апликация на анимационни герои. Чантичката била със скъсана
презрамка. Взел я, отворил я веднага и видял, че в нея има телефон и други
вещи, на които не обърнал внимание, тъй като се зарадвал на намерения телефон. Мобилният
апарат бил бял на цвят, марка „Самсунг Галакси J3". Взел телефона и изхвърлил чантичката с намиращите се
в нея вещи в един от контейнерите за боклук, който се намирал в близост.
Телефонът работел, като С. не махнал SIM -
картата му, тъй като нямал негова, която да използва. За намерения телефон
подсъдимият не казал на никого, а след около 1 - 2 седмици го продал на
неговия колега Е.Й. *** за сумата от 20,00 лева. Няколко дни след това Е.Д.
продал телефона на неговия съсед Д.М., който го ползвал от 21.12.2017 г. до
21.01.2018 г. със SIM -
карти на името на баща си Й. М., след което счупил телефона и го изхвърлил.
Процесният мобилен апарат бил закупен от свидетеля Е.Г.Г.
на 24.12.2016 г. за сумата от 302,00 лева, бил марка „.... и абонатен номер
**********, бял на цвят, поставен в прозрачен гръб на стойност 10,00 лева, с
протектор на дисплея, даден за ползване от неговата малолетна дъщеря -
свидетелката Г.Г., ученичка в СУ „Вела Благоева” в гр. ..... В телефона
била допълнително поставена карта - памет 2 GB, закупена за сумата от 12,00 лева. Чантичката на малолетната
Г., която тя загубила на 27.11.2017 г. във времето от 16,10 часа – 16,30 часа,
прибирайки се от училище, била тип дамски портфейл, розова, с анимационни герои
и с една презрамка, която струвала 08,00 лева. В чантичката свидетелката имала
портмоне от плат с цип, на стойност 05,00 лева и в него сумата от 02,00 лева,
на монети от по 01,00 лева.
Установяването на подсъдимия като извършител на
процесното деяние било извършено в резултат на осъществени от органите на МВР
оперативно – издирвателни мероприятия, изискани справки от мобилните оператори
и техния анализ.
От заключението на съдебно –
оценъчната експертиза, което съдът възприе като компетентно и безпристрастно е
видно, че стойността на вещите, предмет на престъплението възлиза на общо 235,80
лева.
Гореописаната и приета фактическа
обстановка се установява и потвърждава от обясненията на подсъдимия,
свидетелските показания, заключението на съдебно - оценъчната експертиза,
приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прие за безспорно доказано, че
подсъдимият Г.Р.С. с деянието си е осъществил от обективна и субективна страна
престъпния състав на чл. 207, ал. 1 от НК, доколкото на 27.11.2017 г., в гр. ...., в района на
микропазар в квартал ....”, намерил чужди движими
вещи – детска чантичка с поставени в нея:
портмоне с цип; сумата от 02,00 лева, собственост на Г.Е.Г. и мобилен телефон,
марка „Самсунг Галакси J3" със SIM - карта;
гръб за телефон и карта - памет 2 GB, собственост
на Е.Г. ***, всички вещи на обща стойност 235,80 лева и в продължение на една седмица не
съобщил за тях на собствениците им, на властта или натози,
който ги е загубил.
От обективна страна
инкриминираното процесно поведение е извършено чрез
съчетание от действие и бездействие – деецът е намерил чужди движими вещи, за които
не е съобщил на собствениците, на властта или на този, който ги е загубил, като
срокът на бездействието е не по-малко от седем дни.
От
субективна страна подсъдимият С. е действал при пряк умисъл, тъй като е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. Интелектуалният
момент на умисъла включва представа у дееца относно
обстоятелството, че е намерена чужда движима вещ, която не е негова собственост
и за факта на несъобщаване за вещта на собственика,
на властта или на изгубилия я.
Причини за извършване на деянието – ниско
правосъзнание, незачитане на чуждата собственост и стремеж към материално
облагодетелстване по незаконен начин.
Съдът определи обществената опасност
на деянието като не особено висока предвид посегателството и увреждането на обществени
отношения, свързани със спокойното упражняване правото на собственост на
гражданите, защитени от правовия ред в
страната ни. Обществената опасност на подсъдимия, съдът прецени като висока,
след обсъждане на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства. Като
смекчаващи вината обстоятелства съдът прие изразеното от дееца съжаление за
стореното и направените самопризнания, а отегчаващи вината обстоятелства – предишни осъждания,
лоши характеристични данни, процесуално поведение.
След като обсъди и прецени
обществената опасност на деянието и личната такава на дееца, съобрази
предвиденото наказание за извършеното от подсъдимия престъпление /глоба от сто
до триста лева/ и взе предвид материалното състояние на С. – трудово ангажиран
и получаващ средно месечно около 800,00 лева; факта, че живее в собствено на
майка му жилище, без да заплаща наем, съдът определи и наложи на подсъдимия наказание глоба в максималния
размер на санкцията от 300,00 лева, което наказание в най-пълна степен ще
изпълни целите, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК.
При този изход на делото и на основание
чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подсъдимия Г.Р.С. да заплати в полза на държавата,
по сметка на ВТРС, направените по делото разноски в размер на 89,00 лева, както
и 05,00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от изложените съображения
съдът постанови приложената присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: