№ 293
гр. Пловдив, 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Иван Г. Бекяров
при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова
като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно
наказателно дело № 20215330206613 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 568506-F576927/29.03.2021 г.
на директор на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП Пловдив, с което на „***“ ООД с
ЕИК ***, на основание чл. 180а, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в
размер на 1572,49 лв. за нарушение на чл. 86, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, чл. 86, ал. 2 вр. чл.
84, чл. 63, ал. 1 и ал. 4, чл. 117, ал. 1, т. 1 и ал. 3, чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС.
Жалбоподателят моли да се отмени НП, евентуално да се приложи чл. 28 от
ЗАНН. Аргументите за незаконосъобразността са бланкетни, но се развиват тези за
приложението на маловажния случай, чрез които се характеризира настоящият,
доколкото липсва вреда за фиска, налице са множество смекчаващи отговорността
обстоятелства и дружеството няма налагани наказания.
Въззиваемата страна ТД на НАП Пловдив, чрез процесуалния си представител,
моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Приема, че нарушението
е доказано. Излага подробните съображения за неоснователността на възраженията на
жалбоподателя. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради
което се явява допустима.
От фактическа страна съдът установи следното:
На свидетеля Н.С. била възложена проверка за установяване на факти и
обстоятелства, касаещи дейността на дружеството „*** транспорт“ ООД. Самата
проверка била инициирана по повод подадено уведомление по чл. 126, ал. 3, т. 2 от
ЗДДС от името на дружеството чрез В. М. в качеството й на *** на „***“ –
обслужващата го счетоводна кантора, до органите на НАП.
1
Установява се, че дружеството жалбоподател е регистрирано лице по ЗДДС.
Последното сключило договор за покупко-продажба № **********-
**********/04.06.2019 г. със „***“ ЕАД в качеството му на продавач По силата на
договора продавачът се задължавал да достави и прехвърли собствеността върху два
броя моторни превозни средства марка „Мерцедес-Бенц Актрос“ срещу цена в размер
общо на 160 800 евро (313089,57 лв.) за двете транспортни средства, или за едното –
80 400 евро, която се заплаша както следва: аванс в размер на 10% от стойността на
договора или 16 080 евро (31 449,75 лв.) – в срок от 5 дни от датата на договора и
остатък от стойността – 144 720 евро (283 047,72 лв.) – в срок от 5 дни от писмено
съобщение на продавача, че автомобилите са готови за експедиране от завода-
производител.
В договора е предвидено автомобилите да бъдат доставени и предадени в гр.
Вьорт, Федерална република Германия, съгласно уговорка за транспортиране EX
WORKS по клаузите на ИНКОТЕРМС, като купувачът се задължава да транспортира
за собствена сметка предадените му моторни превозни средства до България.
Уговорено е, че собствеността върху автомобилите не се прехвърля на купувача,
докато не бъде изцяло заплатена цената. Прехвърлянето на собствеността се извършва
с предаването на предмета на доставката на купувача, след заплащането на цената с
подписването на приеме-предавателен протокол, с който се индивидуализират
автомобилите с конкретните им номера и други индивидуализиращи признаци.
Съгласно уговорките дружеството жалбоподател превело на „***“ ЕАД
следните суми: на 04.06. 2019 г. – 31449,75 лв. и на 31.07.2019 г. – 144 720 евро
(283 047,18 лв.). Общо стойността на пълния размер на договорената цена възлиза на
313 089,27 лв.
На 07.08.2019 г. товарен автомобил „Мерцедес-Бенц Актрос SZM“ с рама
****** и двигател № *** бил предаден на дружеството жалбоподател и
индивидуализиран с приемо-предавателен протокол. За прехвърлянето била издадена
фактура № ********* от 22.08.2019 г.
В 15-дневен срок от 22.08.2019 г. – 06.09.2019 г. дружеството не издало
протокол по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС с отразен в него данък, който да включи най-
късно в дневника за продажбите и справка декларация до ТД на НАП гр. Пловдив с вх.
№ 16004092105/11.10.2019 г. за данъчен период 01.09.2019 г. – 30.09.2019 г. Това
оба1е не било сторено, а ДДС бил начислен през данъчен период месец 07.2020 г., като
дружеството издало протокол по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС с № **********/31.07.2020
г., който бил отразен в дневника за продажби и справка декларация за месец 07.2020 г.,
подадени в ТД на НАП – Пловдив с вх. № 16004394486/13.08.2020 г. Същото следва да
бъде сторено, доколкото другото дружество контрагент е българско юридическо лице с
немски ДДС № DE312683514.
Нарушението е извършено на 15.10.2019 г. в гр. Пловдив и е открито в ТД на
НАП при представяне на уведомление по чл. 126, ал. 3, т. 2 от ЗДДС с вх. № 70-00-
7775/14.08.2020 г. в хода на извършване на проверка.
Въз основа на резултатите от проверката бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № F576927/29.10.2020 г. срещу дружеството за
нарушение на чл. 86, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, чл. 86, ал. 2 вр. чл. 84, чл. 63, ал. 1 и ал. 4,
чл. 117, ал. 1, т. 1 и ал. 3, чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС. Актът е съставен в присъствието
на свидетел и представителя на дружеството. Подписан е без възражения. След
съставянето му са постъпили такива в писмен вид.
За извършеното нарушение било издадено обжалваното НП, с което на
дружеството била наложена имуществена санкция чл. 180а, ал. 1 от ЗДДС в размер на
по 1572,49 лв. за нарушението.
2
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля
Н.С. - актосъставител, както и от приложените към административнонаказателната
преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения
материал по делото, включително АУАН, писмено възражение вх. № 7000-
10973/02.11.2020 г., копие на справка декларация за ДДС вх. №
16004394486/13.08.2020 г. ведно с дневници за продажби за юли 2020 г., копие на
справка декларация вх. № 16004092105/11.10.2019 г. ведно с дневници за продажби за
септември 2019 г., копие на фактура № **********/22.08.2019 г., копие на протокол по
ЗДДС № 1143/31.07.2020 г., копие на международна товарителница, копие на приемо-
предавателен протокол от 07.08.2019 г., копие на договор за покупко-продажба №
**********-********** от 04.06.2019 г. ведно с Приложение 1 към договора, 2 броя
потвърждения за плащане от онлайн банкиране, уведомление по чл. 126, ал. 3, т. 2 от
ЗДДС, оправомощителна заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на ЦУ на НАП.
Разпитан в съдебно заседание свидетелят потвърждава авторството на АУАН и
поддържа констатациите в него. В допълнение изяснява, че дружеството е придобило
вещ, за което е заплатило договорената цена, с място на доставката във Федерална
република Германия и със закъснение е декларирало това в справка декларация.
Проверката извършил лично въз основа на събрани документи.
Показанията му съдът намира за обективни, логични, последователни и
подробни, непротиворечиви и в пълно съответствие с приетите по делото писмени
доказателства – договор, приемо-предавателен протокол,фактура, товарителница CMR,
уведомление на жалбоподателя до НАП за неотразената документи в СД за съответния
период покупка, самите справки декларации, поради което им дава вяра изцяло.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на
процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като да
опорочават административнонаказателното производство и самите актове и да
нарушават правата на нарушителя.
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 и чл. 43 от
ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени
обстоятелствата, при които е извършено. Актът е съставен от компетентно лице
съгласно представената заповед и в същия е дадена правна квалификация на
установените нарушения. Не е ограничено правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен
срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Актът е съставен
в присъствието на свидетел и ***я на дружеството, с което е спазено условието по чл.
40 от ЗАНН.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата
компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните
и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по
чл. 34 от ЗАНН. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не
съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на
жалбоподателя.
Нарушението е описани надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената
част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства,
при които е извършено – каква е конкретната доставка с индивидуализирани страни,
предмет, основание, стойност, начин на прехвърляне на собствеността). Затова не
може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е
имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му –
3
за нарушаване на правилата за отчитане и начисляване на ДДС в срок, включването му
в съответните документи в срок, свързани с контрола на държавата за спазване на тези
правила.
От правна страна съдът намира следното:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е
на становище, че правилно, както съставителят на акта, така и наказващият орган, са
квалифицирали нарушението по посочената разпоредба. Безспорно е по делото, че
дружеството жалбоподател е регистрирано по ЗДДС лице. Установява се по
категоричен и безспорен начин и обективната и субективна страна на нарушението.
Съгласно чл. 84 от ЗДДС данъкът при вътреобщностни придобивания е
изискуем от лицето, което извършва придобиването, като предвид чл. 63, ал. 1 от
ЗДДС датата, на която възниква данъчното събитие при такъв вид придобивания, е
датата, на която би възникнало данъчното събитие при доставка на територията на
страната. Съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗДДС данъкът става изискуем на датата на издаване
на фактурата, а когато няма задължение за издаване на фактура - на датата на издаване
на документа, удостоверяващ придобиването на ново превозно средство, когато са
издадени преди 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е настъпило
данъчното събитие. Следователно данъкът е изискуем от дружеството жалбоподател,
доколкото то извършва придобиване по вътреобщностна доставка. В този аспект
доставката е вътреобщностна, доколкото отговаря на условията по чл. 7, ал. 2 от ЗДДС,
тъй като доставката е с предмет ново превозно средство товарен автомобил „Мерцедес
Бенц Актрос SZM“, транспортирано за сметка на получателя й от територията на една
държава членка на територията на друга държава членка. Данъкът е станал изискуем
от 22.08.2019 г., когато е издадена фактурата за заплащане по доставката. А с
прехвърляне на предмета на доставката, в случая с индивидуализирането му с приемо-
предавателен протокол, по вътреобщностното придобиване е възникнало данъчното
събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС,
Същевременно ДДС се начислява, когато е станал изискуем при горните
предпоставки, като се издаде данъчен документ, в който се посочи данъкът на отделен
ред; се включи размерът на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен
период в справка декларацията по чл. 125 от ЗДДС за този данъчен период; и се посочи
данъчният документ в дневника за продажбите за съответния данъчен период – чл. 86,
ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ЗДДС.
Данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период, през който е
издаден данъчният документ, а в случаите, когато не е издаден такъв документ или не е
издаден в срока по този закон - за данъчния период, през който данъкът е станал
изискуем – чл. 86, ал. 2 от ЗДДС.
При горните хипотези и предвид данните по делото протокол по чл. 117 от
ЗДДС се издава в хипотезите на чл. 84 от ЗДДС (каквато е била редакцията на чл. 117,
ал. 1, т. 1 от ЗДДС към момента на възникване на данъчното събитие) от
регистрираното лице – получател по доставката, т.е. от дружеството жалбоподател, не
по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем – чл. 117, ал. 3 от
ЗДДС.
Като се има предвид изложеното по-горе за начина на начисляване на ДДС,
периодът, за който е дължим, сроковете за начисляването му, същността на доставка на
стоки и услуги съдът намира, че се установява по делото дружеството да е допуснало
нарушение на посочените норми, като не е изпълнило задължението си да начисли
данъка за данъчен период септември 2019 г. като издаде протокол по чл. 117, ал. 1, т. 1
от ЗДДС с отразен в него данък, който да включи най-късно в дневника за продажбите
и справката декларация, която е подало до ТД на НАП Пловдив с вх. №
4
16004092105/11.10.2019 г. за данъчен период 01.09-30.09.2019 г. и с това да извърши
начисляване на данъка по смисъла на чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС. Вместо това
дружеството е начислило следващия се ДДС със закъснение през данъчен период
месец юли 2020 г., като е издало протокол по чл. 117 от ЗДДС с № 1143/31.07.2020 г., в
който е отразен в дневника за продажби и справката декларация за месец юли 2020 г.,
подадени до ТД на НАП Пловдив с вх. 3 16004394486/13.08.2020 г. Нарушението е
извършено на 15.10.2019 г. до когато е следвало да се начисли ДДС и е установено при
проверката от приходната агенция при подаването на уведомление по чл. 126, ал. 3, т.
2 от ЗДДС на 14.08.2020 г.
Следователно се установява от обективна страна да са осъществени всички
признаци на визираното в чл. 86, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 86, ал. 2 вр. чл. 84 вр. чл.
63, ал. 1 и ал. 4 вр. чл. 117, ал. 1, т. 1 и ал. 3 вр. чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС нарушение,
в който вид според съда е правилното му квалифициране и съгласно правомощията на
съда да приложи правилно материални закон и съгласно чл. 53, ал. 2 от ЗАНН същото
може да бъде сторено от въззивната инстанция.
Доколкото с наказателното постановление е ангажирана обективната
отговорност на юридическо лице, въпросът за вината не подлежи на изследване в
настоящото производство. По тези съображения настоящият съдебен състав намира за
доказано по делото жалбоподателят да е осъществил състава на административното
нарушение, за които е наказан с обжалваното наказателно постановление.
По наказанието:
Правилно описаното нарушение на чл. чл. 86, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 86, ал.
2 вр. чл. 84 вр. чл. 63, ал. 1 и ал. 4 вр. чл. 117, ал. 1, т. 1 и ал. 3 вр. чл. 25, ал. 1 и ал. 2
от ЗДДС е съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба по чл. 180а, ал.
ал. 1 от ЗДДС, която предвижда, че регистрирано лице, което, като е длъжно, не
начисли данък в предвидените в ЗДДС срокове в случаите, когато данъкът е изискуем
от лицето като платец по глава осма и за начисления данък лицето има право на пълен
данъчен кредит, се наказва с имуществена санкция за юридическите лица и
едноличните търговци в размер 5 на сто от неначисления данък, но не по-малко от 50
лв. Установи се, че жалбоподателят е такова лице „платец“, тъй като отговаря на чл. 84
от ЗДДС, и не е начислило дължимия данък в законоустановения срок – а именно
начислил го е в данъчния период юли 2020 г. вместо септември 2019 г.
Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е съобразил
критериите за оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН,
основният сред които е тежестта на нарушението, като е наложил имуществената
санкция в нейния размер от 1572,49 лв., тъй като процентът на санкцията, изчислен на
база дължимия, но неначислен данък в размер на 31 449,75 лв., се явява над минимално
определения размер от 50 лв. - това са 5% от посочената сума, а именно 1572,49 лв.
Определеното спрямо жалбоподателя наказание отговаря на целите по чл. 12 от
ЗАНН, като не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е.
не е налице „маловажен случай” на административно нарушение. При тълкуване на
посочената норма следва да се съобразят същността и целите на
административнонаказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и
субсидиарното приложение на НК и НПК. Административнонаказателният процес е
строго регламентирана дейност, при която за извършено нарушение се налага
съответно наказание, като прилагането на санкцията е винаги въпрос на
законосъобразност. В случая с НП е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ за неизпълнение на задължение към държавата,
регламентирано в ЗДДС. Поначало обществената опасност на този вид нарушения е
определена от законодателя като висока, тъй като същите представляват неизпълнение
5
на задължения към държавата при осъществяване на финансовата и контролната й
дейност. Не се изисква щета, която да настъпи от нарушението. Целта на ЗДДС е
гарантирането на фиска чрез начисляването на данък върху добавената стойност, като
в закона са чувствително засилени както предвиденият контрол, така и отговорността
при нарушения, които увреждат фискалните интереси на държавата. Тъй като
конкретното нарушение е формално, на просто извършване, в състава му не е
предвидено настъпването на определен съставомерен резултат, изразяващ се
неотразяване на приходи в определен размер и съответно в реално ощетяване на фиска,
но то на практика води до възпрепятстване на контролната дейност на държавните
органи. Ето защо липсата на такъв съставомерен резултат на нарушението при
формалния характер на състава на отговорността няма отношение при преценката за
наличието или значителността (респ. липсата или незначителността) на вредните
последици и не представлява смекчаващо отговорността обстоятелство, което пък да
влияе на обществената опасност в контекста на легалната дефиниция на маловажния
случай по чл. 93, т. 9 от НК. По същия начин следва да се третира и обстоятелството
дали ДДС е за внасяне или за възстановяване, като това няма отношение към
отговорността и приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Едновременно с начисляването на данъка за получателя по доставката възниква
правото да приспадне данък в същия размер, което обстоятелство вече е отчетено като
смекчаващо от законодателя при формулиране на привилегирования състав на чл. 180а
и чл. 180 от ЗДДС и в частност при определяне размера на санкцията, поради което то
не може да бъде повторно отчетено и от съда при извършване преценка дали се касае
за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В този смисъл решение № 2549 от
16.12.2015 г. по н. д. № 2401/2015 г. на Административен съд – Пловдив.
Не може да се приеме аргументът на жалбоподателя, че са налице смекчаващи
отговорността обстоятелства, изразяващи се в допускане на нарушение от страна на
счетоводното дружество, извършващо този аспект от дейността на жалбоподателя.
Отговорността на жалбоподателя е свързана с неговата професионална дейност и той
следва да я върши с грижата на добрия търговец. Същото важи и за помощната дейност
по предлагането на счетоводни услуги на дружеството обслужващо търговеца.
Неизпълнението на задълженията на счетоводното дружество могат да бъдат
основание за ангажиране на неговата гражданска отговорност за некачествено
изпълнение, но не и основание за квалифициране на административното нарушение
като „маловажен случай“. Това неизпълнение на счетоводните стандарти не
квалифицира случая като такъв с никаква или по-ниска степен на обществена опасност
от другите нарушения от същия вид. Даже не се и отнася до характеристика на
поведението на жалбоподателя, а на трето лице, което не е страна в производството.
По тази причина и въпреки че действително жалбоподателят сам е подал уведомление
по чл. 126, ал. 3, т. 2 от ЗДДС и това негово поведение е станало повод за проверката, а
по-късно и за налагането на санкция, то като се взе предвид размера на неначисления
данък от 31 449,75 лв., то и съдът не намира основания да приеме случая да бъде
квалифициран по чл. 28 от ЗАНН.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН на въззиваемата
страна се дължи юрисконсултско възнаграждение за представителство по делото, което
и се претендира в съдебно заседание. Същото следва да бъде определено в минимален
размер по чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, чийто размер следва
да се определи на 80 лв.
С оглед на изложеното съдът приема, че не са налице основанията за прилагане
на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява освобождаване на
6
нарушителя от административнонаказателна отговорност. Същевременно
наказателното постановление е съобразено с процесуалния и материалния закон,
поради което настоящият съдебен състав като намери, че извършването на
нарушението от страна на жалбоподателя е доказано по категоричен начин по делото,
а обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и правилно, то следва да
бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 9
от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 568506-F576927/29.03.2021 г.
на директор на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП Пловдив, с което на „***“ ООД с
ЕИК ***, на основание чл. 180а, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в
размер на 1572,49 лв. за нарушение на чл. 86, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 86, ал. 2 вр.
чл. 84 вр. чл. 63, ал. 1 и ал. 4 вр. чл. 117, ал. 1, т. 1 и ал. 3 вр. чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от
ЗДДС.
ОСЪДЖА „***“ ООД с ЕИК *** да заплати на Национална агенция по
приходите сумата от 80 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на АПК на
касационните основания по НПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7