№ 1
гр. Б., 03.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Н. П. П.
при участието на секретаря М. К. П.
като разгледа докладваното от Н. П. П. Административно наказателно дело
№ **221810200444 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 23-2200409/31.08.2022 г.,
издадено от Директор на Дирекция "Инспекция по труда Софийска област", с
което на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 от КТ е наложено
административно наказание "имуществена санкция" в размер на 2 500 лв. на
„Ц.**“ ЕООД, ЕИК *********, в качеството му на работодател, за нарушение
на чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 от КТ.
Жалбоподателят „Ц.**“ ЕООД намира издаденото наказателно
постановление за незаконосъобразно и необосновано. Оспорва констатациите
на контролните органи и твърди, че с посоченото лице имали сключен
граждански договор за периода от 15.07.2022 г. до 22.07.2022 г. Не били
произтекли вредни последици за лицето С. П., и от 23.07.2022 г. същата била
назначена на трудов договор, регистриран в НАП и връчен й съобразно
изисканията на КТ. Относно размера на наложената имуществена санкция
сочи, че не били взети предвид от административно-наказващия орган
тежестта на нарушението и това, че деянието се характеризира с
изключително ниска степен на обществена опасност. Моли съда да отмени
1
наказателното постановление, алтернативно да го измени и да наложи
санкция в минималет размер 1500,00 лева.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си
представител в съдебно заседание оспорва жалбата и моли наказателното
постановление да бъде потвърдено.
Районна прокуратура-Б., редовно призована за съдебното заседание на
основание чл. 62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
На 19.07.2022 г. свидетелите Ж. П. и Б. Т. - инспектори в ДИТ Софийска
област, извършили проверка по спазване на трудовото законодателство и
условията за безопасност и здраве при работа по работни места на обект –
Бистгро „К.“, находящ се в гр. Б., бул. „Б.“ № **. Свидетелите установили на
обекта да работи лицето С. Д. П. с ЕГН **********, която изпълнявала
длъжността „барман“. В декларация, която контролните органи й
предоставили, П. декларирала писмено, че от 02.07.2022 г. работи по трудов
договор във фирма „Ц.**“ ЕООД на длъжност „барман“ със съответно
трудово възнаграждение от 710,00 лева и работно време от 12,00 до 20,00
часа. В хода на извършване на проверката, от „Ц.**“ ЕООД , бил представен
граждански договор, сключен на 05.07.2022 г. между „Ц.**“ ЕООД и С. Д.
П.. Затова контролните органи приели, че работодателят „Ц.**“ ЕООД на
05.07.2022 г. не е сключил трудов договор в писмена форма с работника С. П.
преди постъпването й на работа. По този повод на 22.07.2022 г. срещу
жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно
нарушение по чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 от КТ. Същият бил връчен на
надлежно упълномощено от дружеството лице, което го подписало без
възражение. На 01.08.2022 г. в ДИТ Софийска област постъпило писмено
възражение срещу съставения АУАН. Възражението не било уважено и на
31.08.2022 г. наказващият орган издал процесното наказателно постановление
№ 23-2200409, с което на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 от КТ
наложил на „Ц.**“ ЕООД административно наказание "имуществена
санкция" в размер на 2 500 лева за извършено нарушение по чл. 62, ал. 1 вр.
2
чл. 1, ал. 2 от КТ.
Така изложената фактическа обстановка се доказва от показанията на
разпитаните свидетели Ж. П. и Б. Т., на които съдът дава вяра изцяло, тъй
като са последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се. Те са
очевидци, извършили проверката по работни места и установили С. П. да
извършва трудова дейност на обекта, стопанисван от жалбоподателя. П. и Т.
не само са възприели непосредствено лицето да работи за дружеството, но и
са събрали писмено данни за това от самия работник, която е декларирала, че
работи в проверявания обект, описвайки и основните елементи на трудовото
правоотношение. По никакъв начин не се установи посочените свидетели да
са пристрастни или заинтересовани от изхода на настоящия спор.
Гореизложената фактическа обстановка се потвърждават напълно и от
приложените по делото писмени доказателства – Акт за установяване на
административно нарушение от 22.07.2022 г.; Протокол за извършена
проверка изх. № ПР2224156/22.07.2022 г.; известие за доставяне; Декларация,
съдържаща сведение по чл. 402 от КТ, попълнена и подписана на 19.07.2022 г.
от С. Д. П.; Справка от Информационна система на ИА ГИТ към 19.07.2022 г.;
Граждански договор от 05.07.2022 г., Призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК от
19.07.2022 г.; Възражение срещу АУАН от 01.08.2022 г..
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна
страна и в законоустановения срок, поради което следва да бъде разгледана
по същество.
Разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от КТ гласи, че трудовият договор се сключва в
писмена форма, а разпоредбата на чл. 1, ал. 2 КТ гласи, че отношенията при
предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови
правоотношения. Установи се по делото, че към момента на проверката С. Д.
П. е предоставяла работна сила за жалбоподателя, като е осъществявал
трудова дейност в обекта, стопанисван от него, а именно изпълнявала е
длъжността „барман“ в Бистро „К.“ в гр. Ботегвград, бул. „Б.“ № **, с оглед
на което безспорно е налице трудовоправно отношение, за което са
приложими разпоредбите на КТ. Ето защо и предвид изложеното по-горе
съдът прие, че нарушението е доказано – работодателят не е сключил трудов
3
договор в писмена форма с работника преди постъпването му на работа, с
което и не са спазени правилата на чл. 62, ал. 1 от КТ. С оглед на
констатираното нарушение, законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на „Ц.**“ ЕООД на основание
чл. 414, ал. 3 от КТ, предвиждащ наказание "имуществена санкция" или
"глоба" в размер от 1 500 до 15 000 лв. за работодател, който наруши
разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1или 2 от КТ.
Доколкото се касае за нарушение извършено от юридическо лице, чиято
отговорност по арг. от чл. 83 от ЗАНН е обективна и безвиновна, деянието не
следва да се доказва от субективна страна и да се изследва знаел ли и
съзнавал ли е деецът елементите от фактическия състав на сочената като
нарушена правна норма. Жалбоподателят е бил длъжен при осъществяване на
дейността си като юридическо лице да изпълни задълженията, които му
вменява законът и като не е сторил това следва да понесе имуществена
санкция, както повелява посочената разпоредба.
По отношение индивидуализацията на наказанието, съдът установи, че
АНО е завишил същото над справедливия размер, като не е изложил и
каквито и да било мотиви досежно размера на наложената санкция. И като
отчете, че нарушението е първо за въззивното дружество, доколкото липсват
данни за други нарушения по същия нормативен акт счете, че така
наложеното наказание е прекомерно. Прецени, че в случая дори наказание
наложено в минимален размер би постигнало целите както на
индивидуалната, така и на генералната превенция поради което и счете, че
следва да измени НП като намали размера на наложеното наказание
имуществена санкция от 2500 лв. на 1500 лв.
Съдът при извършената служебна проверка не констатира в хода на
административнонаказателното производство да са допуснати нарушения на
процесуалните правила или материалния закон, които да съставляват
основание за отмяна на наказателното постановление. АУАН и обжалваното
наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от
компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния
състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които
е извършено, както и доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран
4
е и нарушителя. От изложените в акта и наказателното постановление факти
става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и
каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено
нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита
на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната
му. Словесното описание на констатираното нарушение и установената по
делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена
правна норма, както и на санкционната такава. Пропуски не са допуснати и
при връчването на АУАН и наказателното постановление. При събраните по
делото доказателства, съдът стигна до извод, че отношението между
жалбоподателя и лицето С. П. съдържа основните елементи на трудовоправно
отношение като място на работа, характер на работата, трудово
възнаграждение, продължителност на работния ден и седмица. При това
положение наказващият орган правилно е приел, че отсъствието на сключен в
писмена форма трудов договор между работодателя „Ц.**“ ЕООД и
работника, след като последният реално е изпълнявал трудови задължения,
представлява нарушение на посочените норми от КТ, подлежащо на
административно наказание. Предвид това, съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на
основание чл. 63д, ал. 4 вр. ал. 1 от ЗАНН следва на
административнонаказващия орган да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер определен в чл. 37 от ЗПП. Съгласно чл. 37, ал. 1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. По силата на чл. 27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от
80 до 150 лв. В случая по делото е проведено едно съдебно заседание, в които
е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, поради
което следва да се присъди възнаграждение в размер на 80 лева. Тази сума
следва да бъде присъдена в полза на Изпълнителна агенция "Главна
инспекция по труда" София, която е юридическото лице, в чиято структура се
намира органа, издал обжалваното наказателно постановление.
Така мотивиран, Съдът
5
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 23-2200409/31.08.2022 г. на
Директора на Дирекция "Инспекция по труда Софийска област", с което на
„Ц.**“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Б., жк
"В.Л.", бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, с управител Ц.Д.Р., ЕГН **********, на
основание чл. 414, ал. 3 от КТ е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 2500,00 /две хиляди и петстотин/ лева,
като намалява размера на наказанието на 1500,00 /хиляда и петстотин/ лева.
ОСЪЖДА „Ц.**“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Б., жк "В.Л.", бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, да заплати на
Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" гр. София, сумата от
80,00 /осемдесет/ лева, представляваща направени разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд София област по реда на АПК, в четиринадесет дневен срок от
съобщението му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
6