№ 224
гр. София , 15.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на осми март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Елеонора Т. Михайлова
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20201000504010 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение 260356 от 05.10.2020 г. по гр.д. 7756/2017 г. по описа на СГС, I-3
състав, „Армеец” АД, гр. София, ЕИК: *********, гр. София, бул. „Ст. Караджа“ № 2 е
осъден да заплати на Й. Т. Й. с ЕГН: ********** сумата от 90 000 /деветдесет хиляди/ лв.
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 08.06.2015 г. до
окончателното им изплащане и във връзка с настъпило ПТП на 08.06.2015 г., при което е
пострадал Й.. Искът с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ е отхвърлен за разликата до
пълно предявения му размер от 160 000 лв. Застрахователното дружество и ищцовата страна
в първата инстанция са осъдени да платят и съответните съдебно-деловодни разноски
съгласно правилата на чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК съобразно крайния изход на делото.
Процесуалният представител на ищеца – адв. Й. от АК-В.Търново е получил
възнаграждение от 3 230 лв. по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА, а „Армеец“ АД - осъден да плати
държавна такса от 3600 лв. в полза на СГС /чл. 78, ал. 6 ГПК/.
Първоинстанционното решение е обжалвано изцяло от застрахователя /чрез юрк.
Л./ с оплаквания за неговата неправилност в следните аспекти: а/ счита се, че била нарушена
нормата на чл. 300 ГПК, като ищецът Й. бил виновен за допуснатото ПТП съгласно Решение
№ 86/04.06.2019 г. по ВНОХД № 53 на Апелативен съд – В.Търново, потвърдено с Решение
по НД 782/2019 г. на ВКС, при което процесното застрахователно събитие, настъпило по
негова вина; б/ ако се приемело, че все пак „Армеец“ АД следвало да носи отговорност в
1
конкретния случай, то следвало да бъде определен принос на пострадалия, много по-висок
от преценения от СГС от 40%, а именно – 90% /оплакване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД/; в/ навеждат
се доводи, че обезщетението за неимуществени вреди не отговаряло на критерия по чл. 52
ЗЗД, а било силно завишено от първостепенния съд, при което то следвало да се намали.
Прави се до САС искане да се отмени изцяло първоинстанционното решение и да се
отхвърлят изцяло предявените искове против дружеството. Претендира разноски за две
инстанции.
В срока за отговор на въззивната жалба, процесуален представител на Й.Й. сочи в
писмено становище, че жалбата е неоснователна и че решението следвало да се потвърди.
Иска присъждане на разноски.
От материалите в производството, съдът установи следното:
Предявен е иск за обезщетяване на неимуществени вреди по реда на чл. 226, ал. 1
КЗ /отм./.
Й. Т. Й. желае „Армеец“ АД да му заплати сумата от 160 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата и
сторените разноски. В исковата молба се твърди, че на 08.06.2015 г. ищецът е управлявал
л.а. „Дайхатсу Куоре Л 80“, рег. № ***, по общински път ІІІ – 4004 от гр. Стражица към с.
Джулюница. В района на кръстовището с главен път І-4 /София – Варна/ е реализирано ПТП
между автомобила на ищеца и л.а. „БМВ 7“ с рег.№ ***, собственост на Р. П. и управляван
от И. П.. Водачът на л.а. „БМВ 7“ бил признат за виновен за извършеното ПТП и
причинените от него смърт и телесни повреди с присъда № 48 от 27.06.2016 г., постановена
по НОХД № 173/2016 г. на ОС-Велико Търново. Със същата присъда за виновен е признат и
ищецът, като на и двамата са наложени наказания.
Ищецът заявява, че, вследствие така описаното ПТП, са му причинени телесни увреждания,
изразяващи се в средна телесна повреда – черепно-мозъчна травма, гръдна травма, контузия
на белите дробове и др., описани подробно в исковата молба.
За лекия автомобил, причинил катастрофата, ищецът твърди да е сключена застраховка
„Гражданска отговорност” с ответното дружество по полица № 11114002299053, валидна за
периода 11.09.2014 г. – 10.09.2015 г., във връзка с която е подал молба до ответното
дружество за изплащане на обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, но
без резултат.
В тази връзка е предявил процесния иск срещу „Армеец“ АД с правно основание чл. 226, ал.
1 КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в посочения
размер, със законните последици – законната лихва и сторените разноски.
2
Ответникът оспорва предявените искове изцяло, както по основание, така и по размер.
Оспорва вината на водача на л.а. БМВ, като твърди, че виновен за ПТП е ищецът Й.. Прави
възражение за съпричиняване.
След събиране на писмени и гласни доказателства и изслушване на заключения на вещи
лица, СГС е преценил, че болките и страданията на ищеца следва да се възмездят със сумата
от 150 000 лв., но поради наличие на съпричиняване от 40% е редуцирал сумата до 90 000
лв.
Обжалваното решението на градския съд е валидно и допустимо по смисъла на чл.
269 ГПК. При преценката относно неговата правилност и при условията на т.нар.
„ограничен въззив“ САС следва да се произнесе само по оплакванията в жалбата /чл. 269,
изр.второ ГПК/, както и като се има предвид, че пред апелативния съд не са искани и не са
събирани нови доказателства.
В първата инстанция е приета съдебна авто-техническа експертиза /САТЕ/.
В заключението си вещото лице посочва следния механизъм на ПТП: На 08.06.2015 год.
около 13 ч., л.а. марка „Дайхатсу” модел „Куоре L80”, рег. № ***, управляван от Й. Т. Й., се
движи по пътя от гара Джулюница към с. Джулюница /север – юг/, като е следвало да
пресече главен път I – IV. На кръстовището с главния път, Й. спира автомобила на стоп-
линията след пътен знак Б2 /STOP/ и потегля, навлизайки в главния път. В същото време по
главния път на около 111-112 м. от мястото на удара се движи л.а. марка „БМВ” модел „7 ЕР
РЕИХЕ”, рег. № с водач И. В. П. със скорост на движение около 113 км/ч. В момента, в
който л.а. „Дайхатсу” е навлязъл в главния път, л.а. БМВ се е намирал на около 72-73 м. от
мястото на удара. Последва удар между двете превозни средства. Ударът е на главния път I
– IV, в лентата предназначена за ляв завой към гара Джулюница за пътя в посока В. Търново
– гр. Варна, като инициалния контакт е между предна лява част на л.а. „БМВ” и дясна задна
странична част на л.а. „Дайхатсу”. Последва сложно постъпателно и ротационно движение
на двата автомобила, след което те се установяват в положението регистрирано от
разследващите органи.
Лек автомобил „Дайхатсу” модел „Куоре L 80” с рег. № *** има рама
№ JDA000L6000821184 и година на производство 1984. Тази марка и модели
автомобили фабрично са оборудвани с триточкови, инерционни предпазни колани за водача
и всички места за пътници.
Времето е било сухо, слънчево, с добра видимост, без усещане за вятър. Пътят е с
едрозърнест асфалт, неизносен, без неравности и дупки, разположен е по посоките на света
3
запад
изток. В зоната на кръстовището участъкът от пътя е прав. Западно спрямо ОР1 на разстояние 11,20 метра пътят е
в крива със завой надясно в посока запад. Провисване на кривата западно от описаното разстояние има на 20
м. – 16 см., а за движещите се от гара Джулюница към с. Джулюница при главен път I-
IV гр. София – гр. Варна, на 14,5 м. от ОР1
в посока север има знак „СТОП”. След него има слабо забележима стоп линия на 1
м. северно от северния ръб на гл. път I- IV. За движещите се в посока гр. Варна, западно от
ОР1 на разстояние 223 метра има знак А26 „Кръстовище с път без предимство” и под него
има забранителен знак за забрана на движение със скорост по висока от 60 км/ч.
Няма пътен знак за забрана на изпреварването, преди или в кръстовището, по посока на
движение на л.а. БМВ. Имало е обозначен път с предимство, показан от знак А26 от ЗДвП,
за посоката на движение на л.а. БМВ, както и от знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по
пътя с предимство” за посоката на движение л.а. „Дайхатсу”. Пътят с предимство е главен
път I- IV, пътят по който се е движел автомобилът БМВ.
Вещото лице е установило на база данните по делото, че скоростта на движение на лекия
автомобил „Дайхатсу” е била променлива /равноускорително движение/, като на стоп
линията е била 0 км/ч. Към момента на навлизане в главния път е била около 5,7 км/ч, а към
момента на удара около 16,4 км/ч.
Скоростта на движение на л.а. БМВ, както бе посочено по – горе, преди началото на
спирането е била около 112,7 км/ч, а към момента на удара - около 98 км/ч.
Опасната зона за спиране на л.а. Дайхатсу” при скорост 0 км/ч на стоплинията е била 0
метра.При скорост на движение 5,7 км/ч около 2 метра.
Опасната зона за спиране на л.а. БМВ при скорост на движение 112,7 км/ч е била около
100 м.
В момента, в който л.а. „Дайхатсу” е навлязъл в кръстовището, л.а.
„БМВ” се е намирал от мястото на удара на разстояние около 72-73 метра .
Времето за реакция, което следва да има в конкретната пътна обстановка и условия водачът
на лекия автомобил „БМВ”, е 0,8 сек. При такова време е и изчислявана опасната зона за
спиране на лекия автомобил БМВ, която при 112,7 км/ч е била около 100 метра. Тоест в
момента в който л.а. „Дайхатсу” е навлязъл в кръстовището, той е бил в опасната зона за
спиране на лекия автомобил БМВ. Водачът на л.а. „Дайхатсу” – ищецът, - е имал
видимост към л.а. „БМВ” и е могъл да го види преди да навлезе в кръстовището.
Водачът на л.а. „Дайхатсу” е могъл да предотврати ударът с л.а. „БМВ” при условие, че
е навлязъл в пътя с предимство след преминаването на л.а. „БМВ”. Пресечна точка между
траекториите на автомобилите не би имало при условие, че водачът на л.а. „Дайхатсу” не
беше предприел преминаване през кръстовището.
4
Опасната зона за спиране на л.а.”БМВ” за конкретните пътни условия и скорост 60 км/ч е
била около 38 метра. Следователно ако скоростта на движение на л.а.
БМВ към момента на региране за спиране е била 60 км/ч, то автомобилът би спрял преди мястото на удара и процесното произшествие не би настъпило.
Не би настъпило също
така, ако при потеглянето на автомобил „Дайхатсу” от зоната на „стоп” линията, водачът на лекия автомобил БМВ
е реагирал за спиране.
Според експерта, причините довели до удара, пред вид механизма на произшествието,
материалите по делото и отговорите на поставените на експертизата въпроси са:
Навлизане от водача на л.а. „Дайхатсу” в път с предимство, без да пропусне
преминаването на движещият се по пътя с предимство лек автомобил БМВ.
Движение на л.а БМВ със скорост по-висока от максимално разрешената за пътния
участък скорост на движение.
Движение на л.а БМВ в лента, предназначена за ляв завой, при условие, че следва да се
движи в права посока.
По делото, във връзка с възраженията относно съпричиняване и механизма на катастрофата
е разпитан по делегация от РС-Горна Оряховица свидетелят Г. Х. Д., който е пътувал на
предната седалка в единия от автомобилите – „БМВ“. Той заяви, че посоката на движение е
била от гр. Горна Оряховица към гр. Стражица, като не може да си спомни скоростта на
движение. Пътната обстановка е била нормална, пътните ленти са били три или четири, от
двете страни на пътя е имало висока растителност. Автомобилът на ищеца е бил в
перпендикулярно положение по отношение на л.а. БМВ и свидетелят го е възприел едва
когато е навлязъл в тяхната лента за движение, бил е в състояние на покой. Ударът е
настъпил в предната част на автомобила, в който е бил свидетеля и в страничната дясна част
на автомобила, управляван от ищеца. Л.а. БМВ се е движел по път с предимство, свидетелят
не помни дали е имало маркировка, знак е имало.
При тези доказателства се налага извод, че оплакването на „Армеец“ АД за
неспазване от първоинстанционния съд на процесуални правила и на разпоредбата на чл.
300 ГПК в конкретния случай, са неоснователни. Това е така, защото видно от актовете на
наказателните съдилища, виновни за процесното ПТП са, както ищецът в настоящето
производство Й.Й., така и водачът на л.а. „БМВ“ И. П., макар и по различен начин, и за
нарушаване на различни правила от ЗДвП и ППЗДвП. Това обаче не означава, че Й.Й. не
може да претендира обезщетение за неимуществени вреди от поведението на И. П. при
пътния инцидент, макар и двамата да носят вина за него. Чл. 300 ГПК гласи, че присъдата на
наказателния съд е задължителна за гражданския относно това извършено ли е деянието,
5
неговата противоправност и виновността на дееца. Както се посочи, безспорно се
установява, че И. П. е осъществил престъпно деяние при процесното произшествие
обективно със своето поведение, поради което прекия иск по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ срещу
застрахователя по гражданската му отговорност – „Армеец“ АД е допустим и не нарушава
правилото на чл. 300 ГПК, както се счита във въззивната жалба. Нещо повече, виновното
поведение на застрахованото при въззивника лице се доказва и от приетата пред СГС САТЕ,
а не следва само от посочените актове на наказателните съдилища.
От страна на дружеството се оспорва също така преценката по чл. 52 ЗЗД на
първостепенния съд за присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Това изисква
преценка на данните за получените от ищеца увреждания и събраните гласни доказателства
за търпените болки и страдания.
При произшествието и в пряка причинно-следствена връзка с него, Й.Й. е получил
следните травми:
Тежка черепно-мозъчна травма, GCS — 8т., изразяваща се в счупване на черепната
основа (ос темпоралис в ляво, епидурален хематом (с дебелина 6 мм.), дифузна травма на
главния мозък с ретроградна и антероградна амнезия реализира медико - биологичния
признак разстройство на здравето, временно опасно за живота. Контузна рана на ушния
канал в ляво съпроводена с обилно кървене реализира медико-биологичния
признак разстройство на здравето, неопасно за живота. Травматичен неврит на левия лицев
нерв реализира медико- биологичния признак разстройство на здравето, неопасно за
живот. Контузия на гръдния кош реализира медико-биологичния признак разстройство на
здравето, неопасно за живота. Счупване на горното рамо на срамната кост в дясно реализира
медико-биологичния признак трайно затруднение в движенията на десния долен крайник за
повече от 30 дни.
За период от около 10 месеца ищецът е търпял болки и страдания като за първите два месеца
те се били с интензивен характер. Възстановителния период е протекъл протрахирано, видно
и от множеството консултации и предписано медикаментозно лечение за около 10 -12
месеца.
След получената черепно-мозъчна травма, за която е проведено съответното
медикаментозно лечение се е проявило хронично посттравматично главоболие или
т.н. церебрастенен синдром, който е наложил прием на съответните медикаменти. За период
от около 10 месеца след травмата оплакванията са отзвучали. Болките в областта на дясната
ТБС са отзвучали за период от около 4 месеца, като за период от около 3 месеца ищецът е
ползвал помощни средства. След травмата ищецът е бил с ретроградна
и антероградна амнезия. Описаната за първи път в медицинската
документация шийна радикулопатия в извършената Електромиография от 20.11.2017 г.,
както и последващите ЕМГ изследвания, консултации с невролог и проведеното лечение не
са в причинна връзка с претърпяното ПТП. Към настоящия момент не се налагат
6
ограничения на двигателния режим на ищеца, на емоционалното и интелектуално
натоварване, както и на водения от него начин на живот. На този етап ищецът е възстановен
напълно. Не е имал припадъци, церебрастенния синдром е отзвучал почти напълно.
Проследявайки механизма на катастрофата и получените деформации на автомобила, марка
„Дайхатсу" модел „Куоре", който е бил управляван от ищеца, както и изместването на дясна
предна седалка почти върху лявата (шофьоска) седалка, вещото лице е направил извода, че с
и без поставен обезопасителен колан, получените травматични увреди не биха се
различавали съществено.
За установяване на претърпените неимуществени вреди от ищеца съдът допуснал до
разпит по делегация от РС-Горна Оряховица свидетелката П. А. Й., негова майка.
В показанията си тя заяви, че е видяла сина си в болницата в гр. Велико Търново, като му е
била придружител през цялото време докато е бил там. Когато го е видяла за първи път на
носилка в болницата е бил в критично състояние, бил е облян в кръв, кръв е била текла от
лявото му ухо, имал е травма на главата, болки в гърдите, не са му позволявали да става.
Имал е увреждане на срамната кост на таза, на бедрото на левия крак и на гърдите от
колана. Вратът го болял, не можел да се храни, не можел да дъвче, ръцете му и сега
продължават да изтръпват, а преди да напусне болицатае получил и пареза на лицевия нерв.
Бил е в депресия, не помнел какво се е случило, консултирал го психолог, приемал е
медикаменти. Пил е множество лекарства – филепсин, депакиин, небром, милгамма,
поставяли са му инжекции с нивалин и Вит. В12, правил е физиотерапия и нагревки. След
изписването си не е можел да се движи, бил е само в легнало положение, постепенно е
започнал да се движи с патерици – близо три месеца. Възстановяването му е ставало бавно,
бил е разконцентриран. И сега не е напълно възстановен, не може да понася големи
натоварвания, да стои дълго време на слънце, когато е прав, му изтръпват ръцете и му се
схващат краката. Променил се е, станал по – избухлив, затворен в себе си, умислен,
изнервен е и избухва лесно, избягва да се събира с връстници. Свидетелката каза, че синът й
и сега продължава да се връща към случилото се, съжалява, продължава да се притеснява
дали ще се възстанови изцяло, дали няма да получи припадък, посещава все още невролог,
който да следи състоянието му.
По въпроса относно приложението на установения с чл. 52 ЗЗД принцип на
справедливост, критериите за определяне на размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди при предявен иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) и въпросът за
задължението на съда да посочи всички съществени критерии за прилагане на принципа на
справедливост по чл. 52 ЗЗД, както и да ги съпостави реално с доказателствата по делото е
налице постоянна практика на ВКС, обективирана в ППВС № 4/23.12.1968 г. в ППВС
4/25.05.1961 г., ППВС № 4/23.12.1968 г. и множество решения, постановени от ВКС по реда
на чл. 290 ГПК, като например - решение № 179/29.01.2016 г. по т. д. № 2143/2014 г. на
ВКС, ТК, I т. о., решение № 217/22.12.2016 г. по т. д. № 3402/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о.,
7
решение № 174/27.10.2016 г. по т. д. № 2960/2015 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №
56/4.05.2017 г. по т. д. № 3584/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други актове, която настоящият
съдебен състав напълно споделя. Съгласно задължителните за съдилищата указания,
понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно
съществуващи конкретни обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва
да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Във всички
случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за
неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт е обусловено от съобразяване на
указаните в постановлението общи критерии. Съгласно ППВС № 4/23.12.1968 г. и
постоянната практика - горепосочените и множество други решения, постановени по реда на
чл. 290 ГПК, за да се реализира справедливо възмездяване на претърпените от пострадалия
от деликт неимуществени вреди, съдът е длъжен при определяне на размера на дължимото
обезщетение да извърши задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния
спор правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите, характера и тежестта на
уврежданията, степента, интензитета и продължителността на преживените болки,
страдания и емоционални преживявания, да отчете дали те продължават да се търпят към
момента на постановяване на решението, да съобрази общественото възприемане на
критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата.
В случая значение имат датата на процесното застрахователно събитие –
08.06.2015 г., както и действащите към този момент лимити на отговорност на
застрахователите по КЗ /отм./, конкретните болки и страдания, установими със събраните
пред първата инстанция гласни доказателства, които вече бяха обсъдени.
Оценяйки неимуществените вреди на пострадалия на сумата от 150 000 лв.,
СГС е приложил неправилно материалния закон /чл. 52 ЗЗД/ досежно принципа за
обезщетяването им по справедливост. Подобни суми се присъждат като обезщетения за
неимуществени вреди при настъпила смърт при ПТП, реализирано през 2015 г. на
наследниците-правоимащи лица на починалия. Действително, няма спор, че Й.Й. е
пострадал сериозно при катастрофата с множество травми, обусловили сравнително дълъг
период на възстановяване от около 10 месеца /според вещото лице-лекар от изслушаната
СМЕ в първата инстанция/. Превес обаче следва да се даде на заключението на д-р Ю. Г. /на
л. 477 и 478 от том II на делото на СГС/, че възстановяването на ищеца е пълно, не е имал
припадъци, а церебрастенния синдром е отзвучал почти напълно. Осъществен е личен
преглед на пострадалия, при който също е констатирано пълното му възстановяване и добро
общо състояние. Следва да се посочи и младата възраст на ищеца, която предполага по-
бързото му и успешно възстановяване. Предвид годината на реализиране на пътно-
транспортното произшествие /2015 г./, както и всички останали правнорелевантни фактори
/посочени по-горе/, неимуществените вреди на Й., настоящият състав на съда оцени, че
следва да се обезщетят със сумата от 80 000 /осемдесет хиляди/ лева по реда на чл. 52 ЗЗД.
Последното оплакване в жалбата на „Армеец“ АД е свързано с неправилно
8
прилагане разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, тъй като определеното от градския съд
съпричиняване от 40% било малко и следвало да се увеличи. Липсата на жалба от страна на
ищеца означава, че той е съгласен с изводите на СГС, че е съпричинил вредоносния
резултат, поради което САС няма да мотивира подробно защо е налице такава съвина.
Спорният въпрос пред въззивния съд е дали приносът е правилно определен на 40%.
Според САС в настоящия си състав, за процесното ПТП е налице еднакъв
принос от Й., и от П.. За направата на такъв извод, се взеха предвид данните от изслушаната
пред първоинстанционния съд САТЕ. Водачът на л.а. „БМВ“ П. има 50% принос, защото: а/
при нормално разположение на автомобила му в дясната лента, то лявата странична част на
колата би се движила на около 1.2 м, вдясно от лявата ограничителна линия, при което двете
превозни средства биха се разминали и удар между тях не би имало /така на л. 459, том II/;
б/ управляване на автомобила с по-висока от разрешената за конкретния пътен участък
скорост от 60 км/ч и обоснования от вещото лице извод на л. 460, че ако скоростта на
движение на л.а. „БМВ“ към момента на реагиране за спиране е била 60 км/ч, то
автомобилът би спрял на мястото на удара и процесното произшествие не бил настъпило.
Пострадалият Й. има 50% принос като водач на л.а. „Дайхатсу“, защото е
навлязъл в път с предимство, без да пропусне преминаването на движещия се по пътя с
предимство лек автомобил „БМВ“, могъл е да предотврати удара с л.а. „БМВ“ при условие,
че е навлязъл в пътя с предимство след преминаването на л.а. „БМВ“, а освен това, пресечна
точка на автомобилите не би имало /а от там и удар не би настъпил/, при условие, че
водачът на л.а. „Дайхатсу“ не е бил предприел преминаване през кръстовището /така на л.
464, том II/.
След вземане предвид на съпричиняването, обезщетението което се следва на
въззиваемия възлиза на 40 000 /четиридесет хиляди/ лева.
По изложените съображения, въззивната жалба е частично основателна.
Обжалваното решение следва да се отмени в частта, в която е уважен иска за присъждане на
неимуществени вреди за сумата от 50 000 лв. /разликата между 40 000 лв. и присъдените от
СГС 90 000 лв./, като вместо това, се постанови друго решение, с което исковата претенция
по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ се отхвърли за посочената сума. В останалата обжалвана част
решението е правилно и ще трябва да се потвърди.
Разноските възлизат, както следва при изводите на апелативния съд: за първата
инстанция „Армеец“ АД имат право да получат разноски от 791.25 лв., или 129.25 лв. повече
от присъдените им от СГС общо 662 лв. Възнаграждението по чл. 38, ал. 2 ЗА възлиза на
1730 лв. или с 1500 лв. по-малко от преценените от градския съд 3 230 лв. Държавната такса
по чл. 78, ал. 6 ГПК, платима от дружеството на СГС е 1600 лв. /по-малко с 2000 лв. от
определеното от първата инстанция/. За втората инстанция, „Армеец“ АД има право на
1083.33 лв. съдебно-деловодни разноски, а процесуалния представител на въззиваемия – на
1730 лв. възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА.
9
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение 260356 от 05.10.2020 г. по гр.д. 7756/2017 г. по описа на СГС, I-3 състав,
в частта, в която е уважена предявената против „Армеец“ АД искова претенция от Й. Т. Й.
за обезщетяване на неимуществени вреди за сумата от 50 000 лв. /разликата между 40 000
лв. и 90 000 лв./ със законната лихва върху нея, считано от 08.06.2015 г., в частта, в която
„Армеец“ АД е осъдено да заплати на СГС държавна такса по чл. 78, ал. 6 ГПК за сумата от
2000 лв. /разликата между действително дължимите 1600 лв. и 3 230 лв./, както и в частта, в
която „Армеец“ АД е осъдено да заплати на адв. Й.Й. от ВтАК възнаграждение по чл. 38, ал.
2 ЗА от 1500 лв. /разликата между действително дължимите 1730 лв. и 3 230 лв./ и вместо
това постановява:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна предявената против „Армеец“ АД, гр. София, ЕИК:
*********, гр. София, бул. „Ст. Караджа“ № 2 на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ искова
претенция от Й. Т. Й. с ЕГН: ********** за сумата от 50 000 лв. /разликата между
дължимите 40 000 лв. и 90 000 лв./, която представлява обезщетение за неимуществени
вреди /ведно със законната лихва, считано от 08.06.2015 г. до окончателното изплащане/,
които вреди са му причинени в причинно-следствена връзка с настъпило ПТП на 08.06.2015
г., при което Й. е пострадал.
ПОТВЪРЖДАВА в останалата обжалвана част Решение 260356 от 05.10.2020 г. по гр.д.
7756/2017 г. по описа на СГС, I-3 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата „Армеец“ АД да заплати на
адв. Д. Д. от ВтАК сумата от 1730 /хиляда седемстотин и тридесет/ лв. адвокатско
възнаграждение за втората инстанция, изчислено върху неуважената част от обжалваемия
материален интерес.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК Й. Т. Й. с ЕГН: ********** да заплати на
„Армеец“ АД, гр. София, ЕИК: *********, гр. София, бул. „Ст. Караджа“ № 2 сумата от
1 212.58 лв. /хиляда двеста и дванадесет лева и петдесет и осем стотинки/, представляваща
сбор от допълнително дължими разноски в първата инстанция, както и дължимите за
втората инстанция разноски съобразно уважената част от обжалваемия материален интерес.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
10
Членове:
1._______________________
2._______________________
11