Решение по дело №1100/2024 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 732
Дата: 22 август 2024 г. (в сила от 10 септември 2024 г.)
Съдия: Анита Христова Велева
Дело: 20242120201100
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 март 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 732
гр. Б., 22.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори август през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Анита Хр. Велева
при участието на секретаря Н. Вл. Хаджиева
в присъствието на прокурора Б. Ст. М.
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно
наказателно дело № 20242120201100 по описа за 2024 година

РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемия А. Н. В. ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН в това, че на
02.06.2022г., в гр.Б., на АМ „Т.“, км. 357 +900,в посока гр. Б., при управляване на моторно
превозно средство- лек автомобил марка „А.“ модел „**“ с peг. № *******, нарушил
правилото на чл.21 ал.1 ЗДвП, а именно: „При избиране на скоростта на движение на
водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на
скоростта в км/ч: категория „В“- автомагистрала „140“, като при движение в посока Б.
със скорост от 189 км/ч при разрешена скорост от 140 км./ч. от лява лента навлиза в
аварийната лента,след което допуска пътнотранспортно произшествие с движещия се в
дясна лента товарен автомобил марка „О.“ модел „К.“ с peг. №********, управляван от Х.М.
Х., ЕГН **********, в следствие на което по непредпазливост причинил на Х.М. Х. средна
телесна повреда, поради което и на основание чл.343, ал.1, б.“б“ ,предл. второ, вр. чл.342
ал.1, предл. трето от НК вр. с чл. 78а от НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност
и му НАЛАГА административно наказание "ГЛОБА" в размер на 3000, 00 лева.
НАЛАГА на основание чл. 343 г, вр. чл.343, ал.1, б.“б“ ,предл. второ, вр. чл.342
ал.1, предл. трето от НК, вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7, вр. с чл. 78а, ал. 4 НК на А. Н. В. ЕГН
********** и наказание "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК обвиняемия А. Н. В. ЕГН **********
да заплати по сметка на ОДМВР-Б. сумата от 1056, 00 лв. представляваща сторени в хода на
досъдебното производство разноски.
1
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК обвиняемия А. Н. В. ЕГН **********
да заплати по сметка на РС-Б., сумата от 578,09 лв., представляваща сторени в хода на
съдебното производство разноски, а на основание чл. 190, ал. 2 НПК да заплати сумата от 5,
00 лева по сметка на Районен съд Б., представляваща държавна такса за служебно издаване
на изпълнителен лист, в случай, че се издаде такъв.
ПОСТАНОВЯВА вещественото доказателство 1 бр. товарен автомобил марка "О.„
модел „К.“ с peг.№ * **** ** - на съхранение в а., находяща се на адрес:
********************************** да се върне на Х.М. Х., ЕГН **********, след
влизане на решението в сила.
ПОСТАНОВЯВА вещественото доказателство 1 бр. лек автомобил, марка „А.“, модел
„ **“ с peг. № * **** **- на съхранение в а., находяща се на адрес:
********************************** да се върне на А. Н. В. ЕГН ********** , след
влизане на решението в сила.
ПОСТАНОВЯВА веществените доказателства - 3 бр. оптични носители /СД-диск/,
приложени към материалите по ДП –л.79 том 2, л.66, том 3 (папка с медицинска документация) от
ДП и л.119 от съдебното производство, както и СД диск, приложение към СМЕ с надпис „Хр. Х.
таз 5.06.24“ от съдебното производство, да останат приложени по делото за срока на съхраняването
му в архив,след което да се унищожат по реда, предвиден в Правилник за администрацията в
съдилищата.

Решението подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок, считано от
днес пред БОС.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към Решение № 732/22.08.2024 г. по НАХД 1100/2024 г. по описа на РС-Б..
Производството по делото е образувано въз основа на мотивирано постановление на РП-Б.,
с което на основание чл. 375 НПК е направено предложение за освобождаване от
наказателна отговорност на обвиняемия А.Н.В. ЕГН ********** за извършено от него
престъпление по чл.343, ал.1, б.“Б“ ,предл. второ, вр. чл.342 ал.1, предл. трето от НК във
вр. с чл. 21, ал. 2 ЗДВП, а именно за това, че на 02.06.2022г., в гр.Б., на АМ „Т.“, км. 357
+900,в посока гр. Б., при управляване на моторно превозно средство- лек автомобил марка
„А.“ модел „**“ с per. № * **** **, нарушил правилата за движение, визирани в Закона за
движение по пътищата,а именно разпоредбите на чл.21 ал.1: При избиране на скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните
стойности на скоростта в км/ч: категория „В“- автомагистрала „140“, като при
движение в посока Б. със скорост от 189 км./ч. при разрешена скорост от 140 км./ч. от лява
лента навлиза в аварийната лента,след което допуска пътнотранспортно произшествие с
движещия се в дясна лента товарен автомобил марка „О.“ модел „К.“ с per. №*******,
управляван от Х.М.Х., ЕГН **********, в следствие на което по непредпазливост причинил
на Х.М.Х. средни телесни повреди както следва: травматичен шок,довел до разстройство на
здравето временно опасно за живота;счупване на сакрума, довело до трайно затруднение на
движението на снагата за срок около 5-12 седмици; диасхиза на симфизата, довело до трайно
затруднение на движението на снагата за срок около 10-12 седмици; луксация /разместване/
на лява сакроилиачна става, довела до трайно затруднение на движението на ляв долен
крайник за срок около 8-10 седмици; счупване на процеси спинози на 4 и 5 торкален
прешлен, довело до трайно затруднение на движението на снагата за срок от 4-6
месеца;счупване на трансверзалните израстъци на Л1-3 прешлени, довело до трайно
затруднение на движението на снагата за срок от 3-6 седмици; остра бъбречна
недостатъчност,наложила хемодиализа, довела до разстройство на здравето временно
опасно за живота.

Пред районния съд делото протече по реда на Глава 28 НПК, като обвиняемият се явява лично.
В пледоарията си прокурорът аргументира становище, че обвинението за престъпление по чл.343,
ал.1, б.“Б“ ,предл. второ, вр. чл.342 ал.1, предл. трето от НК е доказано по несъмнен начин,
безспорно установено е и неговото авторство, с оглед събраните в хода на ДП и в хода на съдебното
следствие достатъчно доказателства. Предвид това прокурорът настоява обвиняемият да бъде
признат за виновен, да бъде освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78а НК и да му
бъде наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лева., както и на основание
чл.78а,ал.4 НК да му бъде наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
18 месеца.
Упълномощеният защитник адв.Р., изразява становище за безспорност на съдържащата се в
постановлението на прокурора фактология, заявява,че не авторството на деянието и правната
квалификация. Предлага административната санкция „глоба“ да бъде индивидуализирана по реда
на чл.78а, ал.1 НК в размер на 1500 лв., а наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ да
бъде диференцирано за срок от 6 месеца, като в т.см. съдът отчете социалните, семейни и трудови
характеристики на обвиняемия.
Обвиняемият В. при предоставеното му право на лична защита заявява,че няма какво да допълни, а
при предоставената му последна дума изразява съжаление за извършеното.
Съдът след цялостна проверка и индивидуален и комплексен анализ на доказателствата и
доказателствените източници, следвайки строго очертания от процесуалните норми и принципи в
чл.13 и чл.18 НПК и правилата на логиката път, формира следните фактически изводи за
релевантните обстоятелства
От фактическа страна:
Обвиняемият А.Н.В. бил правоспособен водач на МПС и е притежавал СУМПС № *************,
издадено на **.**.**** год., валидно до **.**.**** год. от категории М, В, С и ТКТ. Към
инкриминираната дата притежавал 19 контролни точки. Същият бил многократно санкциониран по
административен ред за извършени от него нарушения на Закона за Движение по пътищата.
1
Обвиняемият В. бил неосъждан , не му били налагани и административни наказания по смисъла на
чл.78 а от НК.
Свидетелят Х.М.Х. бил правоспособен водач на МПС и притежавал СУМПС № *************,
издадено на **.**.****г., валидно до **.**.***г.
Св. Х. работел като шофьор във фирма „ В. ****“. Той използвал товарен автомобил, марка „ О. ,„
модел „К.“ с per. №* **** **, негова събственост, регистриран на негово име.
На 02.06.2022г., около 09.00ч. св. Х. пътувал с личния си товарен автомобил по автомагистрала „Т.“
от гр.Я. в посока гр. Б.. Той бил сам в автомобила, не бил поставил предпазния си колан. Времето
било сухо, топло и слънчево, с отлична видимост.В този момент по магистралата не се движели
много превозни средства. Св. Х. управлявал автомобила си в дясната пътна лента.
На същата дата, обвиняемият В. се намирал в гр. К.. Около 08.20ч. той се качил в лек автомобил,
марка „А.“, модел „ **“ с per.№ * **** **, собственост и регистриран на покойния му брат - Д.Н. В.,
починал през 2020г. Лекият автомобил бил във владението на обвиняемия от смъртта на брат му,
като той го управлявал понякога. Автомобилът не бил преминал технически преглед.
Обвиняемият В. потеглил в посока гр. Б., като се движел по автомагистрала „Т.“. Времето било
сухо, ясно и слънчево, с добра видимост.
Около 09.08ч. на 02.06.2022г. на км. 357+ 900 на автомагистрала“ Т.“, лекият автомобил, марка „А.“,
модел „**“ c per. № * **** **, управляван от обвиняемият В. , настигнал движещия се в дясната
лента товарен автомобил, марка „ О. модел „К.“ с per. № * **** **, управляван от св. Х..
Обвиняемият В. предприел изпреварване на товарния автомобил марка „О.“, модел „К.“ с per. № *
**** **, като се движел в лявата лента. Преди да се размине с товарния автомобил, обв. В. изгубил
контрол над автомобила, който управлявал. В следствие на това моторното превозно средство се
ударило с предната си част в левия бордюр и лявата мантинела на платното на автомагистрала „ Т.“
в посока гр. С.- гр.Б.. Вследствие на удара сработили лявата предна въздушна възглавница от
волана, лявата предна странична въздушна възглавница и лявата въздушна завеса на лекия
автомобил, марка „А.“, модел „ **“ с per. № * **** **, управляван от обв. В., което довело до
изгубване на видимост към пътя. Обв. В. завил волана на управлявания от него автомобил надясно,
като бързо преминал от лявата през дясната и аварийната лента, достигнал до дясната мантинела,
по която се просуркал в дясната си част. След това обвиняемият В. завил волана на управляваното
от него моторно превозно средство наляво и се върнал в дясната лента за движение, където
настигнал товарния автомобил марка „ О. ,„ модел „К.“ с per. № * **** **, управляван от св. Х., и
го ударил отзад. Товарният автомобил получил допълнително ускорение напред и ротация надясно.
След това напуснал пътното платно след пасарелката и след края на дясната мантинела, преминал
през канавката, преобърнал се няколко пъти по нанадолнището и се установил по таван. Преди
установяването на товарния автомобил по таван, водачът - св. Х. изпаднал от колата.
След сблъсъка с товарния автомобил марка „О.“, модел „К.“ с per. № * **** **, управляван от св.
Х., лекият автомобил, марка „А.“, модел „ **“ с per. № * **** **, управляван от обв. В. продължил
движението си, като преминал от дясната в лявата пътна лента, ударил се отново в лявата
мантинела и спрял с предницата към мантинелата.
След настъпването на пътно-транспортното произшествие на 02.06.2022 год., за случилото се са
подадени няколко сигнала до ЕЕН 112.
На място пристигнали екипи на МВР и ЦСМП, като св. Х. бил откаран в УМБАЛ- гр.Б., където бил
хоспитализиран.
В заключението на назначената по делото авто- техническа експертиза е видно, че ударът е
настъпил в дясната лента на автомагистрала „Т.“, между предната част на лек автомобил марка
„А.“, модел „ **“ с per. № * **** **, управляван от обв. В. и задната част на товарен автомобил
марка „ О.“, модел „К.“ с per. № * **** **, управляван от св. Х. , мястото на удара е било
определено в дясната лента за движение в посока гр.Б., на 76.5 м. от ориентира по дължината на
пътя и напречно на 1.5м. вляво от дясната ограничителна линия на дясната пътна лента, гледано в
посока гр.Б.. Произшествието е настъпило в условията на сухо, ясно и слънчево време, с добра
видимост. Пътната настилка била суха, асфалтова, участъкът бил прав, без
неравности.Разрешената скорост за пътния участък била 140 км./ ч. Лентите в посока гр.Б. били
три, като най-дясната лента била за принудително спиране/ аварийна лента/.Вляво от лявата лента
имало разделителен остров с бордюри и мантинела. Вдясно от аварийната лента имало банкет,
дясна единична мантинела, която прекъсвала и след това отново продължавала.Вдясно от дясната
2
мантинела следвала канавка, затревен участък с наклон надолу, телена ограда с бетонни колове. В
участъка на местопроизшествието над лентите на автомагистралата имало пасарелка за ТОЛ
система.
Скоростта на движение на товарен автомобил, марка „О.“, модел „К.“ с per. № * **** **,била 107
км./ час, като опасната зона за спиране на моторното превозно средство била 91 м.
Скоростта на движение на лекия автомобил , марка „А.“, модел „ **“ с per. № * **** **, управляван
от обв. В.,била 189 км./ час, като опасната зона за спиране на моторното превозно средство била
235 м.
Св. Х., управлявал товарен автомобил, марка „О.“, модел „К.“ с per. № * **** ** в дясната лента за
движение, в рамките на разрешената скорост за автомагистрала „Т.“. Той не бил извършвал някаква
маневра, която да създава опасност за другите участници в движението.
Обвиняемият В., управлявал л.а. марка „А.“, модел „ **“ с per. № * **** ** с превишена скорост,
несъобразен с пътната обстановка. Той изгубил контрол над автомобила. В процес на изпреварване
на управлявания от св. Х. товарен автомобил, движейки се в лявата лента, напуснал пътното
платно, като се качил на разделителния остров,изронил няколко бордюра и се просуркал в лявата
мантинела. Отворила се въздушната възглавница на водача, предната странична лява въздушна
възглавница и лявата въздушна завеса. Обв. В. изгубил видимост към пътя, завъртял волана на
управлявания от него автомобил надясно, като преминал през дясната лента, аварийната лента и се
просуркал по дясната мантинела. При това се отворила дясната предна въздушна възглавница.Обв.
В. завъртял волана наляво, върнал се в дясната лента, където настигнал и ударил отзад товарния
автомобил марка „ О. ,„ модел „К.“ с per. № * **** **, управляван от св. Х..
Обв. В. е могъл да предотврати удара ако се е бил движил в рамките на разрешената за
автомагистрала „Т.“ скорост от 140 км./ч, както и със скорост, съобразена с конкретната пътна
обстановка,която да му позволявала непрекъснато да контролира автомобила и да не напуска
пътното платно.
От началния момент на напускане на пътното платно до мястото на удара лекият автомобил марка
„А.“, модел „ **“ с per. № * **** **, управляван от обв. В. бил изминал повече от 100 метра. Обв. В.
не реагирал с аварийно спиране. Поради високата скорост на движение обв. В. не могъл да прецени
правилно пътната обстановка и след като се ударил в левия бордюр и сработили въздушните
възглавници, напълно изгубил контрол над автомобила.
Техническите причини, довели до възникване на ПТП били движение с превишена скорост за
автомагистрала „Т.“ и несъборазена с интензивността на движението, на лекия автомобил, марка
„А.“, модел „ **“ с per. № * **** **, управляван от обв. В..
При движение на лекия автомобил , марка „А.“, модел „ **“ с per. № * **** **, управляван от обв.
В. със скорост от максимално разрешената за движение по автомагистрала от 140 км./час,както и
съобразена с интензивността на движението, ПТП е нямало да възникне.
Вследствие на настъпилото пътно-транспортно произшествие свид. Х.М.Х. получил : травматичен
шок, контузия на главата, сътресение на мозъка, счупване на сакрума диасхиза на симфизата,
луксация /разместване/ на лява сакроилиачна става, счупване на 4 и 5 ребро вдясно, счупване на
процеси спинози на 4 и 5 торкален прешлен,счупване на трансверзалните израстъци на Л1-3
прешлени, деколман и охлузна рана на дясна подбедрица и като усложнение остра бъбречна
недостатъчност.
Видно от назначената и приложена по делото / в досъдебното производство/ СМЕ травматичния
шок е довел до разстройство на здравето временно опасно за живота;счупването на сакрума е
довело до трайно затруднение на движението на снагата за срок около 5-12 седмици; диасхизата на
симфизата е довело до трайно затруднение на движението на снагата за срок около 10-12 седмици;
луксацията /разместване/ на лява сакроилиачна става е довела до трайно затруднение на
движението на ляв долен крайник за срок около 8-10 седмици; счупването на процеси спинози на 4
и 5 торкален прешлен е довело до трайно затруднение на движението на снагата за срок от 4-6
месеца;счупването на трансверзалните израстъци на Л1-3 прешлени е довело до трайно
затруднение на движението на снагата за срок от 3-6 седмици; острата бъбречна
недостатъчност,наложила хемодиализа,е довела до разстройство на здравето временно опасно за
живота
Уврежданията, които свид.Х. е получил са в резултат от удар / удари с или върху твърди предмети и
3
са в пряка причинна връзка с настъпилото пътно-транспортно произшествие.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Съдът възприе горната фактическа обстановка на базата на събраните в хода на досъдебното
производство доказателства и доказателствени средства, оценени като обективни резултати от
приложените доказателствени способи, проверени и анализирани в тяхната взаимна връзка и
обусловеност, които съдът преценява на основание на чл. 378, ал. 2 НПК,както и на база събраните
в хода на съдебното следствие доказателства, а именно: приложените в том 1- обяснения на
обвиняемия А. В. /л.47-48 от т.1 ДП/, показания на свидетеля Д.В.П. /л.56-57 от том 1/, П.А.М.
/л.58-59 от том 1/, показанията на свидетеля Ц.Г.И. /л.61, том 1 от ДП/, Г.Д.Г. /л.68 от ДП/, Г.Н.П.
/л.73-74/, св.Х.М.Х. /л.81-л.83 от ДП/,протоколи за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум
/л.88 –л.131 от ДП/,съдебно-медицинска експертиза /л.20-л.29 от том 3 от ДП/, съдебна
автотехническа експертиза /л.31-л.51 от ДП/,допълнителна съдебна автотехническа експертиза
/л.41-л.48, том 3 от ДП/, допълнителна съдебно-медицинска експертиза /л.138-л.139 от ДП/,
епикризи, извлечения от амбулаторна книга,предоперативни епикризи, направления за
хоспитализация и клинични процедури, резултати от образна диагностика на УМБАЛ-
Пирогов,фактури ,резултати от клинична лаборатория, амбулаторни листи, трансфузионни листи и
др. л.58-л.106 от том 3 на ДП., докладни записки , констативен протокол за ПТП с пострадали
лица,схема на ПТП,карта за регистрация на ПТП,ведно с фотоалбум, справки за нарушител/водач
на Х. Х. и А. В., справки относно собствеността на МПС ******* и * **** **, копия на СУМПС на
Х.М.Х. и А. В., трудови договори,копие на застраховки „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите на л.а. „А. **“, С РЕГ.№***** и на т.а. „О. К.“ с рег.№*******,служебни
бележки,свидетелство за регистрация на МПС част 1 на Х.М.Х., удостоверения за техническа
изправност на МПС,/л.138- л.188 от том 2 ДП/, протоколи от извършен периодичен преглед за
техническа изправност на л.а. „А. **“, С РЕГ.№***** и на т.а. „О. К.“ с рег.№******* /л.204-л.217
от том 2 ДП/ веществени доказателствени средства – оптичен носител, том 3, л.66 от ДП, и оптичен
носител на л,134 от том 2, назначената в хода на съдебното следствие съдебно-медицинска
експертиза, показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели Х.М.Х. и М.И.
Х.а, фактическите констатации, направени при огледа на изискания и постъпил от Дирекция
„Национална система 112“, „Районен център 112“-Б. оптичен носител, справка за съдимост и др.
писмени доказателства.
Истината в наказателното производство е формална – тя се установява чрез следване на
установените процесуални правила за достигането й, както и на правилата на формалната и
аргументативната логика. В случая при изследване на фактите към централните съдържателни
страни от предмета на доказване, съдът цени експертните изводи от назначените САТЕ и
допълнителна автотехническа експертиза, при стриктно следване на процесуалните правила в
НПК.
В случая съдът цени научно аргументираните изводи в назначената автотехническа експертиза като
кредитируем доказателствен ресурс ,спомагащ за изясняване на релевантните факти- относно
мястото на удара между управлявания от обвиняемия автомобил „А.“ ** и този, управляван от
пострадалия Хр.Х. „ О.“ К., относно скоростта на движение на двата автомобила преди настъпване
на пътнотранспортното произшествие на 02.06.2022 г. на АМ Т. км 357 +900 в посока гр.Б.. В САТЕ
с необходимата пълнота и ниво на прецизност е очертан механизмът на настъпилото
автотранспортно произшествие, изяснен е обективният каузален принос на обвиняемия към него и
са определени онези технически правилни действия, които ако бяха предприети от страна на
обвиняемия, ударът би бил предотвратим. Според заключението на изготвилия САТЕ експерт,
скоростта на движение на обвиняемия В. била 189 км/ч при при разрешена скорост за
Автомагистрала Т. 140 км/ч. Представена е обширана, технически прецизна и максимално точна
научна реконструкция на причинно-следствения механизъм на настъпилото ПТП,а именно: при
движение със скорост 189 км/час, обвиняемият предприел маневра „изпреварване“ на товарен
автомобил О. К. с per. № * **** **, управляван от Х.М.Х. ,но преди да се размине с него,
обвиняемият изгубил контрол над автомобила си, ударил се с предната част в левия бордюр и
лявата мантинела, което обусловило отваряне на лява въздушна възглавница от волана, лявата
предна странична въздушна възглавница и лявата въздушна завеса. Отворените въздушни
възглавници довели до загуба на видимост за водача В. към пътя. Вследствие загубената видимост
В. завил волана надясно, като бързо премимнал от лявата през дясната и аварийната лента и
достигнал дясната мантинела, по която се просуркал в дясната си част, след което В. завил волана
4
наляво и се върнал в дясната лента за движение, където ударил отзад товарния автомобил „О. К.“.
От удара последният, получавайки допълнително ускорение напред и ротация надясно, напуснал
пътното платно след пасарелката и след края на дясната мантинела, преминал през канавката,
преобърнал се няколко пъти по надолнището, като преди автомобилът „О. К.“ да се установи по
таван, водачът Х. изпаднал от него.
Преценката за способността на една експертиза да подпомогне процеса на формиране на обективни
съдебни изводи в случая произтича от обстоятелството, че научното изследване е съобразено с
поставените задачи; отговорите са в рамките на професионалната компетентност на експерта; при
изследването са ползвани признати от науката методи; констатациите са обосновани и
категорични. Отговорите на вещото лице са в периметъра на категоричните констатации, в т.ч. че
поради високата скорост водачът В. не е могъл да контроилира непрекъснато автомобила.
Изяснена е несъмнената самостоятелна обективна причина за настъпване на ПТП- движение с
превишена скорост за автомагистрала „Т.“ и несъобразена скорост с интензивността на движението
на лекия автомобил „А.“ ** с per. № * **** **, управляван от А.Н.В.. Откроено е с нужното ниво на
категоричност и прецизност, че водачът на товарен автомобил „О. К.“ с per. № ******* Х.М.Х.
нямал техническа възможност да предотврати удара, защото се движел с разрешена скорост в
дясната лента и внезапно бил ударен отзад от л.а. А.. Обособено е и че при технически правилно
поведение от страна на обвиняемия В. –движение в рамките на разрешената скорост, съобразена с
конкретната пътна обстановка, която да му позволява непрекъснато да контролира автомобила и да
не напуска пътното платно, ударът между двата автомобила би бил предотвратим.
От изводите в допълнителната автотехническа експертиза се установява,че водачът Х. Х. не е
използвал предпазен колан, което е допринесло за понесените от него телесни увреждания. В
конкретика е закрепено становище, според което, предпазният колан би предотвратил травмите по
главата и гръбначния стълб, като според вещото лице травмите биха били по-леки, или дори
липсващи.
Предвид изложеното изводите по фактите относно механизма на причиняване на пътния
инцидент, виновното поведение на обвиняемия в пряка причинна връзка с предизвиканото
автопроизшествие и понесените в резултат на него телесни увреждания за пострадалия Х., съдът
изведе на базата на прочита на подробните изводи на заключението на изследвалата този въпрос
автотехническа експертиза, както и в изводите на допълнителната автотехническа експертиза
относно обективното съпричинително поведение на пострадалия, свързано с непоставяне на
предпазен колан.
Съдът изразява ясно волята си да подкрепи показанията на свидетелите очевидци на пътно-
транспортния инцидент, които са били участници в движението на инкриминираната дата и място,
както и пристигналите на място на инцидента полицейски служители, а именно: Ц.Г.И., Д.В.П.,
Г.Д.Г.,Г.Н.П., пострадалия Х.М.Х., свидетелят мл.автоконтрольор П.М.. Техните показания съдът
цени като източник на преки доказателствени факти. Тяхната достоверност съдът приема да е
извън съмнение, предвид характера на представената чрез тези показнания информация,
нейният произход от незаинтересовани участници, първичната им връзка със събитието на
престъплението, както и с оглед пълнотата и еднопосочността на свидетелските нагласи. По
еднопосочен начин част от изброените свидетели очевидци Д.П., Г.Г., Ц.Г., описват
възприетия факт - движение на управлявания от обвиняемия л.а. „А.“ в лява пътна лента,
предприето от обвиняемия изпреварване със скорост, сериозно надвишаваща разрешената от
140 км/ч – около 200 км/ч според субективните възприятия на свидетеля Г. и настъпването
на механичния сблъсък на управлявания от обвиняемия автомобил „А.“ с товарния
автомобил „О. К.“, последвано от въртене на л.а. „А.“ около оста му и челно
съприкосновение на този автомобил в лява разделителна мантинела. Възприятията на
изброените трима свидетели-очевидци и участници в движението на процесната дата са
били потвърдени от собствения им визуален опит,поради което съвсем основателно съдът от
се довери на тях,за да приеме,че обвинителната теза, основана на тези показания,не е
голословна и недоказана. Показанията на изброените свидетели детайлизират съвсем
пунктуално фрагменти от точния развой на инкриминираното събитие ,че л.а. „А. **“ бил
ударен с предна част в мантинелата, разделяща платната за движение в двете посоки със
силно деформирано купе и счупени прозорци, с отворени въздушни възглавници, а
товарният автомобил „О. К.“ бил на около 20м. от него, вдясно от пътното платно, извън
5
пътя върху тревната площ и обърнат по таван,а до него лежал по корем неподвижен св. Х.-
факти, който се установяват еднозначно и точно и от показанията на св.Г.П.. Според
свидетелите Г.П., и Ц.И. пострадалият М. бил контактен, отговарял на въпроси,
разположението на тялото му било под наклон с окървавена глава в ниското, и крайници,с
нехарактерно разположение на лява подбедрица, наподобяващо фрактура при счупване. В
тази насока и в аспекта на гаранциите за достоверно изследване на механизма на
автопроизшествието, показанията на св. Ц.И., Д.П., Г.Г. - участници в движението в
процесния пътен участък на инкриминираната дата, пресъздават правдиво и точно
фактически елементи, информиращи относно развоя и причинно-следствения процес при
настъпилото събитие.Свидетелят И. сочи,че движейки се в дясна пътна лента след
автомобил „***“, пред който се движел и т.а. „О. К.“, възприел изпреварване от движещия
се над разрешената скорост 140 км/ч автомобил „А.“, като по субективни впечатления на
свидетеля Г., скоростта на движение на л.а. „А.“ ** била около 200 км/ч. Последователен в
убеждението си при излагане на правнозначими обстоятелства е свидетелят Ц.И., който
съобщава,че водачът на л.а. „А.“ внезапно задействал спирачната система максимално вляво,
в лявата ускорителна лента, след което бил реализиран сблъсък на автомобили,придружен с
трясък, последвало и въртене на автомобила „А.“ около оста си до спирането му в челно
съприкосновение с предна част в лява разделителна мантинела. Впоследствие след спиране
на управлявания от свидетеля Ц.И. л.а., последният с небходимата житейска правдивост и
логическа завършеност описва и възприятията си относно заварения изхвърлен в канавката
по таван т.а. „О. К.“ и лежащия по корем в безпомощно състояние, с видими наранявания
пострадал Х. Х.. Тези показания са в цялостен синхрон и със съобщеното от св.Г.П., и
св.П.М., частично с пресъздадените фрагменти от картината на катастрофата от св.Д.П. и
Г.Г.. Няма база за заключение че тези свидетели трансформират спомена си за инцидента на
процесната дата. Част от тях, показанията на свидетелите Ц.И., Д.П. и Г.Г. включват
хармонираща детайлизация на факти, относими към механизма на инцидента и причинното
поведение на обвиняемия. С оглед съответствието им помежду им, а и с проверените по
експертен път и в писмените доказателства факти, съдът интерпретира като изброените
гласни доказателствени средства като достоверни, съставляващи непрекъсваема верига от
факти, обуславящи несъмнения извод за авторството на престъплението в лицето на обвиняемия А.
В..
Съдът кредитира в преобладаващата им част изводите в събномедицинската експертиза, като
предоставяща отговори в рамките на професионалната компетентност на експерта, формирани въз
основа изследваната цялостна медицинска документация, налична в материалите по ДП –
епикризи, амбулаторни листове от проведени консултации при специалисти- ортопеди,
хирурзи,неврохирург,уролог. В експертизата са обсъдени диагностицираните и дефинирани по
видови характеристики увреждания в здравето на Х. Х., продължителността на възстановителния
период, степента на разстройство на здравето, съотнесена към използвания при касификация
критерий- трайност на създадената опасност за живота и трайност в затрудненията на двигателната
активност. Единствено относно извода за трайност на причиненото двигателно затруднение –
движение на снагата, конкретно обусловено от счупване на процеси спинози на 4 и 5 торакален
прешлен, съдът не се съгласи с извода,че това увреждане е довело до трайно затруднение
движението на снагата за срок от 4-6 месеца при обичаен срок на оздравителния период. Съдът
предпочете да основе изводите си на допълнителната съдебно-медицинска експертиза, назначена в
съдебна фаза, в рамките на която вещото лице ортопед изрази мнение,че на база проверка в
медицинската литература счита, че счупване на процеси спинози на 4 и 5 торакален прешлен е от
естество да предизвика трайно затруднение в движението на снагата за значително по-кратък
период,а именно от 2 до 4 седмици. Този период не променя съставомерните характеристики на
това увреждане, поставящи го в медико-биологичния аспект на „средна телесна повреда“. Макар и
основаващ се на изследователско допускане, извън рамките на тясната научна компетентност на
експерта- ортопед, заключението на д-р Иван Федин, по допълнителната СМЕ, съдът приема за
обосновано в по-висока степен на прецизност и на база по-широко проучване на медицинска
литература.
Съдът кредитира останалите изводи на първоначалната СМЕ, които са категорични и
несъмнени,че в резултат на автотранспортното произшествие, пострадалият е получил:
6
-Травматичен шок, който отговаря по медико- биологичния критерий на разстройство на здравето,
временно опасно за живота.
-Контузията на глава, както и разкъсно- контузната рана, която е обработена хирургично,
причинили на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
- мозъчно сътресение, което не съставлява разстройство на здравето, временно опасно за живота и
се квалифицира като временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
-Счупване на сакрума, обуславящо трайно затруднение движението на снагата за срок от 5-12
седмици, при обичаен ход на оздравителния процес.
- диасхиза на симфизата, водеща до трайно затруднение движението на снагата за срок от 10-12
седмици, при обичаен ход на оздравителния процес.
-Луксация / разместване/ на лява сакроилиачна става, причиняваща трайно затруднение
движението на ляв долен крайник за срок от 8-10 седмици при обичаен срок на възстановителния
период.;
-Счупване на 4 и 5 то ребро в дясно, отговарящи на критерия временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
-Счупване на трансверзалните израстъци на Л1-3 на прешлени, причиняващи на пострадалия
трайно затруднение движението на снагата са срок от 3-6 седмици, при обичаен срок на
възстановителния период.
-Деколман и охлузна рана по дясна подбедрица, водещи до временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
Според експерта,като усложнение пострадалият е развил остра бъбречна недостатъчност, която е
наложила извършването на хемодиализа, и съставляваща разстройство на здравето, временно
опасно за живота.
Съгласно изводите на допълнителната съдебно-медицинска експертиза,назначена в досъдебното
производство, описаните травматични увреждания са в резултат от удари на или върху твърди
тъпи предмети, както и при изпадане от движещо се превозно средство на неравен терен и са в
пряка причинна връзка с настъпило ПТП. Според обективираните научни констатации на
допълнителното съдебно-медицинско заключение, получената остра бъбречна недостатъчност е
усложнение от гореописаните травми,като същата не е в пряка причинно-следствена връзка с
катастрофата,а е следствие на получените увреждания.
Съдът назначи допълнителна съдебно-медицинска експертиза, в рамките на която вещото лице
ортопед е обосновало заключение,че най-тежкото поражение, получено от пострадалия е
комбинирана фрактура на таза, която се определя като счупване на таза тип 3 по “Young and
Burgess”, включващо едновременно диасхиза /раздалечаване/ на симфизата в съчетание със
счупване на сакралната кост –параартикуларно луксация на сакро-илачната става. Вещото лице е
охарактеризирало посочената фрактура като една от най-тежките на тазовия пръстен с много
висока смъртност, при която затруднението в движението на снагата и долните крайници
продължава с месеци. Вещото лице е констатирало,че в хода на рехабилитационния период по
отношение на пострадалия се е проявило усложнение –счупване на имплант /плаката, която
фиксира симфизата/, като пациентът повече от 3 месеца след травмата е започнал да прави опити
да се движи без помощни средства. Във възстановителния период пострадалият се е придвижвал с
проходилка в дома си, а три месеца след трамвата , през м.септември 2022 г.е започнал да ходи без
помощни средства, но процесът е бил болезнен и труден. Според експерта, изготвил
допълнителното заключение в съдебна фаза,липсва нарушение в равновесието, а функционалната
стойност на снагата и крайниците е възстановена в голяма степен, т.к. пострадалият се придвижва
самостоятелно.Според наблюденията на вещото лице, налице са ограничения в движенията на
долните крайници, особено в двете тазобедрени стави, които са демонстрирани при направена
ългометрия и сантиметрия на долни крайници и ще останат трайно. Съдът предпочете да кредитира
и заключението на назначената в съдебното следствие допълнителна СМЕ, предвид
гореизложените аргументи,че счупване на процеси спинози на 4 и 5 торакален прешлен, е
обусловило трайно затруднение движението на снагата са срок от 2-4 седмици,при обичаен срок на
възстановителния период.
В хода на съдебното следствие съдът разпита в качеството на свидетели пострадалият Х.М.Х. и
неговата съпруга М.И. Х.а, които свидетелстват за факти и обстоятелства относими към
7
характеристиките на получените от пострадалия травматични увреждания, техния интензитет,
преживените болеви усещания и страдания, сложността и продължителността на възстановителния
процес и остатъчните смущения във функционалната стойност на снагата и крайниците на
пострадалия. Свидетелят М. е категоричен относно механизма на ПТП,че управляваният от него
автомобил е бил блъснат от друго МПС, което се ударило челно в задната част на т.а. „О. К.“.
Искрено, макар и емоционално, но не с насоченост към произволно злепоставяне на обвиняемия,
свидетелят Х. дефинира спомена си,че при престоя си в „Пирогов“ е можел да спи за 15-20 минути
на денонощие,поради изключително интензивната и силна болка. Свидетелят Х. е категоричен,че
след инцидента обвиняемият В. не му е предлагал финансова или материална помощ, не е бил
заинтересуван и не е проявявал чувство на отговорност към неговото състояние, изтъквайки,че В.
единствено е демонстрирал желание, свидетелят М. да се съгласи „да не се води дело“, за което му
е предлагал сума от 5000 лв., т.к. обвиняемият се опасявал,че ще му бъде отнето СУМПС. Св. М. и
съпругата му са категорични,че след първоначалната хемодиализа, пострадалият не е имал
остатъчни проблеми с бъбреците и не се е налагало да продължат с хемодиализата, както и че
продължаващите трайни нарушения в здравния му статус се свеждат в невъзможност за
натоварване, вдигане на тежки предмети, в т.ч. ограничения в цялостното и пълно движение при
навеждане, при въртеливи движения на кръста, в т.ч. затруднения при цялостно и свободно
движение на десен долен крайник. Според св.Х.а, след инцидента обвиняемият В. се е свързал един
единствен път с нея,за да се осведоми за състоянието на пострадалия, след операцията му в
„Пирогов“, като свидетелката категорично отрече,обвиняемият да е предлагал финансова помощ
или кръводаряване. Ето защо и при така направената оценка на гласните доказателствени средства,
събрани в стадия на съдебното следствие, настоящият състав кредитира частично депозираните в
хода на съдебното следствие обяснения на обвиняемия В., а именно,че двукратно е осъществявал
контакт по телефона с пострадалия и съпругата му. Твърденията, че е предлагал финансова помощ
и е искал и настоявал активно да помогне на пострадалия, остават недоказана и опровергана от
показанията на св.М.Х.а и Хр.Х. защитна теза.
Комплексният анализ на обсъдените доказателствени средства - свидетелските
показания на Ц.Г.И., Д.В.П., Г.Д.Г.,Г.Н.П., пострадалия Х.М.Х., М. Х.а, свидетелят
мл.автоконтрольор П.М. (и обясненията на обвиняемото лице- последните в двойствения им
процесуален аспект на доказателствен способ, и средство за защита), анализът на
пресъздадените чрез тях непосредствени възприятия за фрагменти от картината на
инкриминираното събитие, релевантни за съставомерността на инкриминираното поведение
и неговото авторство,аргументират становище за доказаност на обвинението за осъществено
престъпление против транспорта. Тези доказателствени средства в контекста на
съществуващата корелация помежду им и с инкорпорираните съдебно-медицински и
автотехнически експертизи, обосновават убедително, с изискуемия се законов интензитет
авторстовото на съставомерната престъпна проява против безаварийното осъществяване на
транспортната дейност.

ОТ ПРАВНА СТРАНА
На база на така установените факти, настоящият състав счита, че обвиняемият е
осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъплението, за което е
предаден на съд.
Обект на престъплението са обществените отношения, свързани с безопасността и
безаварийното осъществяване на транспортна дейност, чието накърняване обуславя
опасност,а в случая е довело до реално увреждане на неимуществени и имуществени права
на пострадалия Х.М.Х..
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът приема, че обвиняемият
А.Н.В., с ЕГН **********, на 02.06.2022г., в гр.Б., на АМ „Т.“, км. 357 +900,в посока гр. Б.,
при управляване на моторно превозно средство- лек автомобил марка „А.“ модел „**“ с per.
№ * **** **, нарушил правилото на чл.21 ал.1 ЗДвП, а именно: При избиране на скоростта
на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните
стойности на скоростта в км/ч: категория „В“- автомагистрала „140“, като при
движение в посока Б. със скорост от 189 км./ч. при разрешена скорост от 140 км./ч. от лява
8
лента навлиза в аварийната лента,след което допуска пътнотранспортно произшествие с
движещия се в дясна лента товарен автомобил марка „О.“ модел „К.“ с per. №*******,
управляван от Х.М.Х., ЕГН **********, в следствие на което по непредпазливост причинил
на Х.М.Х. средна телесна повреда - престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“ ,предл. второ, вр.
чл.342 ал.1, предл. трето от НК.

Безспорно обвиняемият към момента на деянието е бил правоспособен "водач" по
смисъла на § 6, т. 25, предложение първо от ДР на ЗДвП. На посочените по-горе дата, време
и място, същият е управлявал моторно превозно средство (§ 6, т. 11 от ДР на ЗДвП), л.а. .
„А.“ модел „**“ с per. № * **** **, но при движение в посока Б. със скорост от 189 км./ч.
при разрешена скорост от 140 км./ч. за категория „В“ и автомагистрала,при което от лява
лента навлязъл в аварийната лента,след което реализирал пътнотранспортно произшествие с
движещия се в дясна лента товарен автомобил марка „О.“ модел „К.“ с per. №*******,
управляван от Х.М.Х., ЕГН **********, при което на последния били причинени множество
еднородни по степен и вид увреждания, всяко квалифициращо се като средна телесна
повреда, а именно:

- травматичен шок,довел до разстройство на здравето временно опасно за живота;
-счупване на сакрума, довело до трайно затруднение на движението на снагата за
срок около 5-12 седмици;
- диасхиза на симфизата, довело до трайно затруднение на движението на снагата за
срок около 10-12 седмици;
-луксация /разместване/ на лява сакроилиачна става, довела до трайно затруднение
на движението на ляв долен крайник за срок около 8-10 седмици;
-счупване на процеси спинози на 4 и 5 торкален прешлен, довело до трайно
затруднение на движението на снагата за срок от 2-3 до 4 седмици;
-счупване на трансверзалните израстъци на Л1-3 прешлени, довело до трайно
затруднение на движението на снагата за срок от 3-6 седмици;
-остра бъбречна недостатъчност,наложила хемодиализа, довела до разстройство на
здравето временно опасно за живота
Предвид медико-биологичните особености,вида на уврежданията, и
специализираните научни изводи, дефиниращи периода на възстановителния процес, с оглед
заложените в Постановление № 3/27.09.1979 г. на Пленума на ВС постулати, настоящият
състав намира, че всяка от телесните повреди следва да се квалифицира като средна телесна
повреда по смисъла на Наказателния кодекс.
Касае се за функционални, структурни и анатомични нарушения в организма, които са с
ограничена във времето трайност, и са довели до трайно затруднение на движението на ляв
долен крайник /8-10 седмици/, обусловено от луксация на лява сакроилачна става. Налице е
и трайно затруднение на движението на снагата, обусловено самостоятелно от тежестта и
характера на всяко от причинените увреждания- диасхиза на симфизата / за срок от 10-12
седмици/, счупване на процеси спинози на 4 и 5 торкален прешлен /за срок от 2-4 седмици/,
счупване на трансверзалните израстъци на Л1-3 на прешлени/ за срок от 3-6 седмици/,
счупване на сакрума / за срок от 5-12 седмици/.
От изследваното автотранспортно престъпление за пострадалия Х. М.а са настъпили и
допълнителни поражения с медикобиологичните измерения на разстройството на здравето,
временно опасно за живота. Съгласно разясненията в Постановление № 3/27.09.1979 г. на
Пленума на ВС, дефиниращи попадащите в категорията на „разстройството на здравето,
временно опасно за живота“, се касае за болестно състояние, при което чрез увреждане на
различни части от организма се поражда опасност за живота на увредения, каквато в случая
е налице при предизвикания от деянието травматичен шок и настъпилата остра бъбречна
недостатъчност, наложила извършване на хемодиализа.
От допуснатата в съдебното следствие допълнителна съдебно-медицинска експертиза,
9
вещото лице, в обсега на притежаваните от него специализирани знания в областта на
ортопедията е формулирало качествено и научно обоснован извод,че най-тежкото
поражение в здравето на пострадалия е комбинирана фрактура на таза тип 3, включващо
едновременно диасхиза /раздалечаване/ на симфизата в съчетание със счупване на сакрална
кост-параартикуларно и луксация на сакроилачна става. Инкриминираната фрактура е с
много висока смъртност, а в конкретния случай придвижване без помощни средства при
пострадалия М. е започнало 3 месеца след травмата. Според вещото лице остатъчните
двигателни дефицити по отношение на пострадалия се свеждат в трайни и невъзстановими
ограничения в движенията на ставите на долните крайници, установими при направена
ъглометрия и сантиметрия.Според вещото лице, посочените функционални нарушения в
ъглометрията и дискомфорта при натоварване,не са от естество да блокират или ограничат
движението на крайниците или снагата. При така формулираните научни изводи, съдът
достигна до извод, че костните и функционални увреждания не са довели до пълна или
частична загуба в движенията на снагата, предпоставяща загуба в съществена част от
двигателната функция на крайниците, или друго невъзстановимо ограничение във
функционалното предназначение на снагата и долните крайници, в т.ч. и в свързаните кости
на таза, мускулите, сухожилията и други части, участващи в движението.
Неправомерното поведение на обвиняемия, стоящо в причинно-следствения механизъм на
произшествието, се свързва с нарушаване правилото на чл.21,ал.1 ЗДВП. Посочената
разпоредба нормира разрешителния режим на максимално допустимата стойност на
скоростта в хипотезата на движение по автомагистрала: При избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните
стойности на скоростта в km/h: за категория В на автомагистрала- 140 км/ч. При така
установения режим на максимално допустима стойност на скоростта на автомагистрала за
МПС от категория „В“ - 140 км/ч обвиняемият В. се движил със скорост 189 км/ч, като се
движил в лява лента на автомагистрала „Т.“. Обвиняемият при движение със скорост 189
км/ч, предприемайки маневра изпреварване на движещия се в дясната лента т.а. „О.
К.“,изгубил контрол над автомобила, ударил се с предната част в левия бордюр и лява
мантинела. При сработване на предна лява въздушна възглавница от волана,лява предна
странична въздушна възглавница, и лява въздушна завеса, обвиняемият В. изгубил видимост
към пътя, вследствие на което завил волана първо надясно, като бързо преминал от лява през
дясна и аварийна лента и достигнал дясна мантинела, по която се просуркал в дясна
част. След този момент водачът В. завил волана наляво и се върнал в дясната лента за
движение, където ударил отзад товарния автомобил „О. К.“. От удара водачът на л.а. „О. К.“
Х. М., който бил без предпазен колан,изгубил контрол над автомобила, който напуснал
пътното платно след пасарелката и след края на дясната мантинела преминал през канавката,
преобърнал се няколко пъти по надолнището. Преди автомобилът „О. К.“ да се установи по
таван, водачът Х. изпаднал от него.Самостоятелно значение за началото на причинно-
следствената връзка има обстоятелството,че селектиранта от обвиняемия А. В. превишена
скорост 189 км/ч при максимално разрешена 140 км/ч обусловила невъзможност за
непрекъснат контрол над системите на автомобила, в т.ч. довела до тотална загуба на
контрол над превозното средство и блокирала възможността му да предприеме аварийно
спиране. Неправомерните действия на обвиняемия В. в нарушение правилото на чл.21,ал.1
ЗДвП активират действието на причинната връзка, поставят началото на физични и
кинетични процеси, които имат определящо значение за настъпването на вредоносния
резултат (доколкото се отбеляза, че обвиняемият сам се е поставил в абсолютна
невъзможност да контролира управляваното МПС).
Нарушаването на правилата за движение относно скоростта, в частност това по чл. 21 ал. 1
ЗДвП представлява всякога особено грубо нарушение на императивни правни норми,
предназначени да осигурят безопасно осъществяване на транспорта и съставлява израз на
произволно и рисково поведение. В случая неблагоприятен за безопасността фактор е
стойностният размер на превишението -49 км/ч над разрешената максимална стойност на
скоростта 140 км/ч. Като допълнителен каузален принос към настъпилите по вид, степен и
многообразие телесни увреждания на пострадалия Х.М.Х., съдът оценява съпричинителната
10
стойност на неизпълненото задължение на пострадалия да постави обезопасителен колан. От
допълнителната САТЕ се извежда,че предпазният колан би предотвратил травмите по
главата и по грабначния стълб и не би позволил тялото да напусне автомобила,следователно
и интензитета и тежестта на травмите биха били редуцирани или дори във вероятен план
изключени съгл. допълнителната САТЕ при поставен обезопасителен колан от пострадалия
водач на л.а. „О. К.“.
При изследване съдържанието на причинно-следствения процес проф. д. приема, че може да
се обсъжда равноценност на всички условия, които са определени в отрицателен аспект, тъй
като всяко от тях (в този отрицателен аспект) е необходимо условие, "conditio sine qua non".
На тази плоскост, изключването на допуснатото нарушение от обвиняемия В. на правилото
на чл.21,ал.1 ЗДвП е от естество изцяло да елиминира причината за възникване и развитие
на причинно-следствената връзка.
В практиката си многократно ВКС /виж Решение № 60238 от 21.01.2022 г. на ВКС по н. д.
№ 894/2021 г., I н. о., НК, Решение № 60238 от 21.01.2022 г. на ВКС по н. д. № 894/2021 г., I
н. о., НК,/ е указал несъмнения релативизъм между по-високата скорост и степента на
смъртност и травматизъм. В случая причинно-следствена връзка между движението с
конкретно превишена скорост от обвиняемия и настъпилия вредоносен резултат е
детайлизирана по експертен път чрез последователно интерпретиране физичните и
кинетични процеси, настъпили от загубата на контрол върху управляваното от В. МПС,
които изясняват в пълнота фрагментите в механизма от инкриминираното събитие.

Величината на скоростта в случая е от съществено значение за силата на кинетичната
енергия, с която се причиняват животозастрашаващите увреждания при пътно-
транспортните произшествия. Затова законодателят освен правилото по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП,
което е общо и валидно във всеки един конкретен случай, е въвел специално правило за
движение по различните категории пътища, пътни участъци и съответни населени места, с
което е дефинирана максимално допустима скорост, чието надвишаване императивно се
забранява - чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП. Всяко такова превишаване съставлява нарушаване на
императивна забрана.
В случая при движение на обвиняемия В. със скорост в рамките на разрешените
стойности по чл.21, ал.1 ЗДвП и съобразена с конкретната пътна обстановка /съобразно
уточнението на САТЕ/,от причинно-следствения процес отпада причинният фактор и ударът
не би настъпил./ В случая двете САТЕ обсъждат предотвратимост на удара при движение
със скорост, позволяваща непрекъснат контрол над автомобила без определеност на
максималната величина на съобразената скорост.Следователно при движение със съобразена
скорост, в рамките на разрешените стойности по чл.21,ал.1 ЗДвП за категорията на пътя -
автомагистрала, предотвратимостта на увреждащия резултат е налице. При конкретната
скорост за движение 189 км/ч на обвиняемия тази възможност е сведена практически до
нулеви стойности. Изследването на причинно-следствената връзка е многоаспектен процес и
в никакъв случай не е едностранчив поглед към задължението на дееца да реагира с подбор
на величината на скоростта съобразно разрешените параметри в правилото на чл.21,ал.1
ЗДвП. В случая неправомерното поведение на А. В., изразяващо се в нарушаване на
чл.21,ал.1 ЗДвП, е отнело напълно шанса на пострадалия за избягване или стесняване на
кръга на настъпили вредоносни последици с различна тежест и трайност.
С изискуемата от закона категоричност според настоящия състав е установено
съдържанието на причинно-следствената връзка между деянието на обвиняемия В. -
цялостната загуба на контрол върху управление на МПС в резултат на превишена скорост
189 км/ч, над разрешената по чл.21,ал.1 ЗДвП 140 км/ч,довела до поредица от удари, и
промени в траекторията на движение извън непосредствения волеви контрол на обвиняемия.
Посочената загуба на контрол върху управлението на МПС, поради нарушаване на
изискванията за максимално разрешена скорост в чл.21,ал.1 ЗДвП, е резултирало и в
съставомерния удар на управлявания от обвиняемия лек автомобил марка "А. **", , с рег. №
11
* **** ** в задната част на правомерно движещия се т.а. „О. К.“ с рег.******* и настъпилите
в резултат на този удар общественоопасни последици – причинените на пострадалия телесни
повреди, посочени по-горе в настоящото изложение. Обективна част от характеризиращите
аспектите на развитие на причинно-следствения процес съставлява допуснатото от
пострадалия Х.М.Х. нарушение, който при управление на т.а. „О. К.“ с рег.******* е
нарушил императивното изкисване по чл.137а,ал.1 ЗДвП.Посоченото правило задължава
водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3,
когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни
средства са оборудвани. Кредитираните от настоящата инстанция автотехническа,
допълнителна автотехническа и съдебномедицински експертизи изцяло подкрепят правният
извод на съда относно активиращото причинния процес технически неправилно поведение
на обвиняемия А. В. и относно допълнителното съпричинително поведение на пострадалия
Х., касателно задължението по чл.137а ЗДвП. С неправомерното си поведение обвиняемият
е поставил началото на обективен процес, довел до причиняването на телесните увреди на
пострадалия. Съдът отчита обективната съпричинителна стойност и на неправомерното
поведение на пострадалия, изразяващо се в допуснато административно нарушение –
чл.137а ЗДвП, предвид заключението на допълнителната съдебна автотехническа
експертиза,според която поставянето на предпазен колан от Х. М.Х. би предотваритло и/или
намалило тежестта на получените травми по главата и гръбначния стълб.
От субективна страна обвиняемият е извършил престъплението при форма на вината –
непредпазливост, конкретно престъпна небрежност, по смисъла на чл. 11, ал. 3, предложение
първо от НК. Доказателственият материал по делото не оставя съмнение, че той не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен (съобразно
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП) и е могъл да ги предвиди. Обвиняемият не е предвиждал
дори и в общи рамки и при общо възможно съотнасяне настъпването при нарушаване
разпоредбата на чл. 21 ал. 1 от ЗДвП на общественоопасните последици. Към
интелектуалния обхват на небрежността законът не поставя изискване за формиране на
предварителни представи относно развитието на определени физични процеси. Но законът
въвежда задължение за предвиждането им като мерило за дължима грижа, съобразителност,
дисциплинираност и съвестно изпълнение на съответната правнорегламентирана
дейност,която представлява източник на повишена опасност. Обвиняемият В. не е
управлявал моторното превозно средство с присъщата за тази дейност дължима грижа, да
съобрази избора на скорост на движение с максимално разрешената според чл.21,ал.1 ЗДвП
за съответната категория на пътя, респ. не е проявил бдителност и респект към специалния
закон, в който са уредени обвързващите императивни правила при осъществяването на тази
правнорегламентирана дейност, източник на повишена опасност за неограничен кръг лица
/живота, здравето, имуществото/.
Основното в настоящия случай е, че обв. В. е имал обективната възможност да предотврати
всичко това, ако е бил съобразил поведението си с изискването на чл.21,ал.1 ЗДвП, предвид
мястото на инцидента –на автомагистрала Т., обстоятелства, които е следвало да завишат
вниманието на обв. В., при избора на скорост,с която е предприел маневрата изпреварване.
Единствено в сферата на пълнота на изложението следва да се отбележи,че позицията на
настоящия състав е за категорично неприложение на привилегирования състав на чл.343а
НК, поставящ като изискване, обвиняемият след деянието, да е направил всичко, зависещо от
него, за оказване помощ на пострадалия. Според разясненията в практиката на касационната
инстанция, виж Решение № 118 от 19.11.2021 г. на ВКС по н. д. № 461/2020 г., I н. о., НК,въпросът,
дали деецът е направил всичко, зависещо от него, за оказване на помощ на пострадалия е
фактически и се преценява конкретно за всеки отделен случай съобразно неговите реални
възможности, конкретната обстановка, естеството на извършените от него действия. В закона не е
предвидена регулация на конкретните действия, които трябва да бъдат извършени, за да се
приложи намалената отговорност на дееца, нито се изисква проявената инициатива за помощ да се
характеризира с точно определена степен на активност. В разглеждания казус пострадалият
несъмнено се е нуждаел от медицинска помощ, но видно от заключението на допълнителната СМЕ
12
в условия на толкова тежка съчетана травма, каквато била причинена на Х., опит за оказване на
долекарска помощ от медицински некомпетентни лица, би довел до влошаване състоянието на
пострадалия. Видно от анализираните свидетелски показания –Г.П., обвиняемият след деянието
бил притеснен, обикалял по пътя и по указание на св.Г.П. застанал до пострадалия, пазил му сянка
и изчаквал екипа на ЦСМП. Впоследствие според гласните доказателства от изслушаните в
съдебно следствие свидетели М. Х.а и Х. Х., интересът на обвиняемия за състоянието на
пострадалия се ограничил до едно телефонно позвъняване, непосредствено след инцидента, в
рамките на което обвиняемият не е предлагал помощ, не се е интересувал от предстоящите
оперативни интервенции и потребности на пострадалия. В последващ разговор, след изминала
повече от година след инцидента, обвиняемият е потърсил пострадалия,за да му предложи сумата
от 5000 лв. с цел пострадалият да „се съгласи“ да не се води наказателното производство, и за да не
бъде лишен обвиняемият от право да управлява МПС. Изложеното е красноречив показател за
егоистична мотивационна структура и йерархия на ценности на личността, която има силно участие
в направляване на ситуационното поведение и социалното битие на обвиняемия изобщо. Казаното
е индикатор и за занижен праг на самокритичност и ценностно осмисляне на желанията и
потребностите на пострадалото лице, в т.ч. липса на морална съпричастност и отсъствие на
култивирано съзнание за обществен дълг за подпомагане на пострадалия към облекчаване/
възмездяване на страданията му. Изложеното са все фактори, дистанциращи поведението на
обвиняемия А. В. от обмислима форма на позитивно поведение на плоскостта на чл.343а НК.
Фокусът на тези изводи не може да бъде изместен и от факта на 4-то по ред след настъпване на
инцидента подаване на сигнал от страна обвиняемия А. В. на телефонна линия 112, което е било в
известна степен закъсняло и ненужно.

ПО НАКАЗАНИЕТО:
За извършеното престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. 2 вр. чл. 342, ал. 1, предл.3 НК законът
предвижда наказание лишаване от свобода за срок до три години или пробация. В същото време по
отношение на обвиняемия А. В. са налице законово предвидените предпоставки за освобождаване
от наказателна отговорност по чл. 78а от НК, а именно:
1. за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до пет години, когато е
непредпазливо;
2. с извършеното престъпление не са причинени съставомерни имуществени вреди;
3. към процесната дата обвиняемият е неосъждан и не е бил освобождаван от наказателна
отговорност по реда на глава VIII, Раздел IV от НК.
4. престъплението не е извършено спрямо орган на власт; не е причинена тежка телесна повреда
или смърт; обвиняемият не е била в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества
или техни аналози, нито са налице множество престъпления.

Съгласно постулираните разрешения в Тълкувателно решение № 1 от 28.09.2017 г. на ВКС по т. д.
№ 1/2017 г., ОСНК, нормата на чл. 78а от НК е императивна и задължава съответния орган винаги,
когато констатира наличието на визираните в нея предпоставки, да я приложи, без да съобразява
възможността чрез административна санкция да се постигнат целите на наказанието, предвид
степента на обществена опасност на дееца.
Следва да се отбележи и,че множеството, различни по вид и локализация увреждания на здравето
на пострадалия, не е фактически аргумент, активиращ ограничителното основание чл.78а,ал.7 НК
„множество престъпления“. Съгласно задължителните указания, дадени с т. 18 на ППВС № 3 от
27.IX.1979 г., когато с извършването на едно деяние деецът причини на едно или повече от едно
лице еднакви по характер телесни увреждания, касае се до причиняването на една повреда, защото
в резултат на посегателството се осъществява от обективна и субективна страна изпълнителното
деяние на едно и също престъпление. Ето защо установените в случая няколко еднакви по характер
телесни увреждания съставляват фактически аргумент, който не отговаря на предвидената в чл.
78а, ал. 7 от НК пречка за приложение на чл. 78а от НК, а именно наличие на „множество
престъпления“.
Съдът следва да отбележи, че безспорно вследствие на инцидента пострадалият е претърпял
имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение, както и тотална щета на управляваното от
13
него МПС. Доколкото обаче въпросните имуществени вреди не са съставомерни (не са част от
състава на престъплението), то и съгласно т. 3 от Тълкувателно Решение № 2/22.12.2016 г. на ОСНК
на ВКС не са пречка за прилагането на диференцираната процедура по Глава 28 от НПК.
В разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК е предвидено наказание „Глоба” в размер от хиляда до пет
хиляди лева, като съдът при всички случаи следва да събере и доказателства относно материалното
положение на обвиняемия.
В интерес на обективната справедливост, към която насочва изискването на чл. 35, ал. 3 НК за
съответствие между престъплението и наказанието, настоящата инстанция съобразява обема и
многоаспектната същност на включените в деянието съставомерни последици, които са точен
изразител на неговата тежест, обективните характеристики на това деяние, персоналният принос и
каузална роля на неправомерното поведение на обвиняемия за реализирането на уврежданията,
както и данните за личността на обвиняемия.
След съпоставка и обсъждане на качеството и значението на смекчаващите и отегчаващи
отговорността фактори съдът прие,че отегчаващите обстоятелства имат приоритетен дял и
доминиращо правно значение:
С несъмнено отегчаваща тежест е фактът на едновременно причинените на пострадалия 7 броя
разнордони увреждания, които по медико-биологичните си признаци представляват средна телесна
повреда.
В тази насока като отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът изследва и цени
детайлите относно експертно изяснените компенсаторни способности на организма на Хр.Х. за
преодоляване на множеството фрактурни травми и двигателни нарушения. Съдът съобразява и
установените със свидетелстването на Хр.Х. фактически данни относно особената интензивност на
причинените болеви усещания. Като утежняващи фактори съдът отчита и експертно изяснените
продължителност на възстановителния процес и времетраене на блокирането на двигателната
функция на снагата и долните крайници на пострадалия /за период от 3 месеца/, а също и
наличието и тежестта на остатъчни и невъзстановими нарушения във функционалната стойност на
крайниците. Фактор с несъмнено завишаващо индивидуалната обществена опасност на деянието
значение, е очертаният с допълнителната СМЕ риск за живота на пострадалия, породен от
причинената комбинирана фрактура на таза, проявен наред с настъпилите преки усложнения-
временна загуба на движение на таза и долните крайници, последвана от продължително
ограничение на движението в периода на оздравителен процес. Като отегчаващо отговорността на
обвиняемия проявление на функционалните нарушения от травмата, съдът цени констатираните в
допълнителното съдебно-медицинското заключение ограничения в движението на долните
крайници, особено в двете тазобедрени стави, изразено при направена ъглометрия и сантиметрия
на долните крайници, което е необратимо. Описаните функционални нарушения в ъглометрията на
долните крайници, съпътствани с дискомфорт при натоварване, обусловени от преживените
поражения на тазовия пръстен, ще останат като невъзстановима последица от
злополуката,предизвикана с престъпното поведение на обв.В.. Според вещото лице общият
възстановителен период от съчетаните фрактурни увреждания по отношение на пострадалия
Х.М.Х. е продължил една година, който времеви фактор на причинен дискомфорт в социално-
битовата сфера на пострадалия, невъзможност за пълнообхватно движение, неработоспособност,
на свой ред е несъмнено повишаващо обществената опасност на деянието обстоятелство. Все в
отегчаваща отговорността на обв.В. светлина съдът цени като правдиви, лишени от изкуствен
стремеж към злепоставяне на обвиняемия, показанията на св.Хр.Х. и неговата съпруга М.на Х.а.
Според двамата свидетели, пострадалият и понастоящем не е в състояние да извършва физически
труд, свързан с натоварване, има затруднения при навеждане и извършване въртеливи движения на
снагата. Друго отегчаващо обстоятелство с несъмнена роля е съобщеният от св.Х. факт,че
обвиняемият е направил опит да го мотивира срещу сумата от 5000 лв. да изяви съгласие за
прекратяване на делото, като обвиняемият бил ръководен от егоистичното желание да не
бъде лишен от право да управлява МПС. Това поведение само по себе си е показателно за
емоционалната студенина на обвиняемия.То свидетелства за отсъствие на способност за
съпреживяване на предизвиканото от него чуждо страдание, отсъствие на морален дълг и
съпричастие към нуждата от оказване на помощ, с цел облекчаване физическото състояние
на пострадалия. Това обстоятелство акцентира върху егоистични преживявания, а от тук –
14
разкрива и по-високо ниво на личната обществена опасност на В. и на обществената
опасност на извършеното от него.
Сред съвкупността от обстоятелства, със значение на повишаващи обществената опасност на
извършеното престъпление, място има и тежестта на допуснатото нарушение на правилата за
движение, намиращо се в причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат – това по чл. 21,
ал.1 ЗДвП. Нарушаването на правилата за движение относно скоростта е всякога особено риково и
бележи остър конфликт с правилата за безопасност при изпълнение на транспортната дейност,
която в същността си е и правнорегламентирана дейност, източник на повишена опасност. В случая
превишението на максимално разрешената скорост, дефинирана за категорията на МПС и пътя -
автомагистрала е с 49 км/ ч – / стойност на скоростта 189 км/ч в съпоставка с максимално
разрешената 140 км/ч. /
Тези фактически обстоятелства изискват нужната обективна и критична оценка, при
индивидуализиране на пропорционалната и адекватна административна санкция. Всяко
безмотивно елиминиране на степента на превишение на максимално разрешената скорост
нарушава критериите за правилна и точна оценка на съотношението и тежестта на отегчаващите
обстоятелства. Именно конкретно изразеното стойностно превишение над допустимата скорост
индикира на занижен праг на дисциплинираност и отговорност на водача на МПС в лицето на
обвиняемия В., разкрива проява на склонност към професионално безотговорно поведение.
В сферата на смекчаващите отговорността обстоятелства съдът цени чистото съдебно минало на
обвиняемия, което впрочем е сред абсолютните предпоставки на чл.78а,ал.1,б. „б“ НК, както и
календарно младата му възраст към датата на деянието – навършени 25 години и изразеното пред
съда разкаяние. Тук следва да се посочи, че третирането на факта относно липсата на минали
осъждания на дееца не е във формален конфликт с предпоставките за прилагането на
привилегирования институт на чл. 78а НК, доколкото в него е визирано по-ограниченото изискване,
лицето да не е осъждано за престъпление от общ характер.
Във вр. с изложеното, младата възраст трайно и неизменно в съдебната практика се свързва с
незавършена докрай самооценка и способност за различаване на социалната допустимост и
полезност на определени прояви, както и липсата на адаптираност към самостоятелен живот,
включваща нужните нива на зрялост и осъзнаване на абсолютната обвързваща сила,вложена в
специалните норми и правни забрани. Съдът приема,че младата възраст на обвиняемия, наред с
чистото му съдебно минало изключват възможността да се приеме,че извършеното е резултат на
утвърдени антиобществени черти като безотговорност, а представлява по-скоро инцидентна проява
в неговия живот.
Фактор с несъмнена смекчаваща роля е и установеното по експертен път обективно
съпричинително поведение на пострадалия Х.М.Х., идентифициращо се с нарушение на
чл.137а,ал.1 ЗДвП, т.к. според заключението на допълнителна САТЕ предпазният колан би
предотвратил травмите по главата и по гръбначния стълб на пострадалия или поне би намалил
тяхната тежест.
В този контекст изводимите от тежестта на самото деяние утежняващи обстоятелства,
според настоящия състав са отчетливо преобладаващи. Ето защо при отмерване на
справедливото административно наказание, съдът ползва като мащаб целите на чл.36 НК.

За постигане целите на специалната превенция чрез оказване на коригиращо въздействие и
формиране на стимули у обвиняемия за преосмисляне нагласите му към зачитане правилата
на закона според съда адекватно се явява наказанието глоба в размер над средния,
предвиден в чл.78а,ал.1 НК, а именно в размер на 3 000 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 343 г, вр. чл. 343, ал. 1, б. "б", пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1,предл.3
от НК, вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК – когато признае обвиняемия/подсъдимия за виновен,
съдът във всички случаи следва да му наложи и наказание "Лишаване от право". Такава
възможност е предвидена и в разпоредбата на чл. 78а, ал. 4 НК, която предписва, че дори
когато освобождава дееца от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание, съдът може да му наложи и административно наказание "Лишаване от право" за
срок до три години, когато това наказание е предвидено за съответното престъпление. В
15
конкретния случай, съдът намира, че не следва да се отклонява от гореописаните принципни
положения, поради което и следва наред с наказанието "Глоба" да наложи на обвиняемия и
наказание "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца. Този размер на
наказанието по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК е строго съобразен със специалното семейно и
социално положение на обвиняемия В.. Видно от представените в о.с.з. медицински
документи, неговата майка е диагностицирана с онкологично заболяване „Злокачествен
меланом на кожата“, като от множеството епикризи се установява, че същата с честа
периодичност бива хоспитализирана в Клиника по лъчелечение на УСБАЛО „Проф.Иван
Черноземски“ гр.С..От справките от НБДН се установява,че майката на обвиняемия С. П.
живеят на един и същи адрес с обвиняемия и освен своя син, и живи родители в пенсионна
възраст, П. няма друг родственик и подкрепяща семейна среда. От представените от
защитата писмени доказателства се установява,че актуалният трудов статус на обвиняемия е
свързан пряко с признатата му правоспособност да управлява МПС- същият работи като
шофьор на тежкотоварен автомобил за фирма „*** ****“ ЕООД. Ето защо, за да се
ограничат възможностите за прекомерно засягане правната сфера на обвиняемия, и за да не
бъде лишен същият от възможността за трудова интеграция и препитание за прекомерен
срок, което би лишило от финансова подкрепа и болната му майка, съдът прие за
справедливо наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ по чл. 343 г, вр. чл.343,
ал.1, б.“б“ ,предл. второ, вр. чл.342 ал.1, предл. трето от НК, вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7, вр. с чл.
78а, ал. 4 НК за срок от 6 месеца.
С така определените наказания съдът отчита необходимостта от укрепване на
гаранциите за наказателноправна защита на човешката личност, живота и здравето като
фундаментални ценности и не подценява нуждата от строгост на санкционната реакция
срещу посегателствата над тези ценности. Практическото проявление на наказанието, в т.ч.
административното наказание не може и не следва да бъде обременявано с очаквания,
надхвърлящи рамките на неговата превантивна роля,в т.ч.чрез механичното налагане на
ненужно тежко наказание в размер към предвидения максимум на чл.78а,ал.1 НК и
чл.78а,ал.4 НК. Следването на подобен подход обуславя риск от превръщане наказанието, в
т.ч. административното наказание по чл.78а,ал.1 НК в произволна мярка за възмездие, която
в еднаква форма създава предпоставки за демотивиране на извършилия престъплението, и
не благоприятства укрепването на правосъзнанието у останалите членове на обществото.
Изискването, установено с чл. 35, ал. 3 НК е наказанието да е съответно на извършеното
престъпление. Чрез тази разпоредба законът е установил практически мащаб за
справедливост, с който съдът е длъжен да се съобрази, преценявайки вида, съответно
размера на приложимото наказание. Защото само справедливата санкция може да обезпечи
поправяне и превъзпитание на извършилия престъпление и оказване на предупредително
въздействие върху обществото. Ето защо съдът прие, че така индивидуализираните
наказания биха могли да насърчат към ценностна преориентация извършителя на
престъплението, както и да възстановят засегнатата с престъплението социална
справедливост.


По разноските:
Съдът се произнесе по разноските в следния смисъл:
- на основание чл. 189, ал. 3 НПК, осъди обвиняемия да заплати направените по делото в
хода на досъдебното производство разноски в размер на 1056, 00 лева в полза на бюджета на ОД на
МВР – град Б..
-на основание чл. 189, ал. 3 НПК, осъди обвиняемия да заплати по сметка на РС-Б.,
сумата от 578,09 лв., представляваща сторени в хода на съдебното производство разноски, а на
основание чл. 190, ал. 2 НПК да заплати сумата от 5, 00 лева по сметка на Районен съд Б.,
представляваща държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай, че се издаде
такъв.
16

По веществените доказателствата:

Съдът се произнесе по веществените доказателства в следния смисъл:

-постанови вещественото доказателство 1 бр. товарен автомобил марка
"О.„ модел „К.“ с peг.№ * **** ** - на съхранение в автокъща, находяща се на адрес:
****************. да се
върне на Х.М.Х., ЕГН **********, след влизане на решението в сила.

постанови вещественото доказателство 1 бр. лек автомобил, марка „А.“,
модел „ **“ с peг. № * **** **- на съхранение в автокъща, находяща се на адрес: ************ да
се върне на
А.Н.В. ЕГН ********** , след влизане на решението в сила.

-постанови веществените доказателства - 3 бр. оптични носители /СД-диск/,
приложени към материалите по ДП –л.79 том 2, л.66, том 3 (папка с медицинска документация) от
ДП и л.119 от съдебното производство, както и СД диск, приложение към СМЕ с надпис „Х. Х. таз
5.06.24“ от съдебното производство, да останат приложени по делото за срока на съхраняването му
в архив,след което да се унищожат по реда, предвиден в Правилник за администрацията в
съдилищата.

По тези съображения съдът постанови решението си.
Да се съобщи на страните, че мотивите на решението са изготвени.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
17
Съобщи за изтекли лични данни