МОТИВИ : Подсъдимата К.И.И. родена на *** г. в гр. Тетевен, български гражданин, с основно образование, неомъжена, неосъждана, безработна, живуща ***, общежитие - завод „ Етрополски бук " № 7, ЕГН **********,е предадена на съд за това, че на 08.11.2014г. около 22.00 ч. в с. Голяма Брестница, Ловешка област, на ул. „Жидевица" умишлено умъртвила А.Й.З., ЕГН **********, от с. Градежница - престъпление по чл. 115 от НК.

       В съдебно заседание представителя на Окръжна прокуратура Ловеч поддържа обвинението,така,както е предявено на досъдебното производство.

Намира за безспорен  поводът за инцидента и как е възникнал той. Сочи, че се е потвърдила изцяло описаната фактическа обстановка относно този повод за конфликта в заведението и действията на лицата в него. Посочва, че поводът е влизането на свидетеля Л.С. по прякор „Гугутката”, който се скарал и ударил А.А. (уточнява, че в обвинителния акт е посочил технически неправилно фамилията С.), която е сестра на С.А. и след това си тръгнал. Сочи, че той е отрекъл това обстоятелство, но за него са категорични разпитаните и присъствали там свидетели Р.П., Й.А., А.А.. Описва подробно обстановката, а именно: Брат й С.А. извадил нож и започнал да го върти в ръцете си. После П.М. взел ножа и започнал да го държи той в ръцете си. Тогава Й.К. извадил неговия нож в кожена кания и започнал да го размахва. Този свидетел отрекъл това обстоятелство по време на разпита му, но това счита, че се доказва от всички свидетели, разпитани в съдебното следствие. Всъщност безспорен се явява извода за вида на ножа изваден от Й.К.,който е разпознат по време на съдебното следствие от както свидетеля П., без родство с някоя от страните, така и М.Г. (свекървата на подсъдимата К.), А.А. (мъжът на К.), С.А., който имал интерес от това, тъй като той първи е извадил нож срещу "Гугутката" и тогава вече е започнал конфликтът между двете групи.

Приема за безспорно доказан и факта относно начина на идване на седемте лица, включително и починалия от с. Градежница в с. Г. Брестница. Обективно анализира фактите, че посочените в обвинителния акт лица са били на местопрестъплението както и кой с кого, с какъв автомобил е бил и  къде точно е дошъл. Като причина за възникване на конфликта между ромите и  лицата от с. Градежница приема, че е изпития алкохол преди това, както и че са недостоверни показанията на всички тези свидетели от с. Градежница, че дошли да се разбират с ромите. Позовава се на показанията на свидетеля Г.Г., който заявява, че М. им казал „дай да идем да избием циганите”. Акцентира и на показанията на свекървата на К.И. и брата на А. – Й. и че е имало предварителна съгласуване, тъй като А.С. (Сашо) им казал да се приберат, тъй като ще дойде този който трябва. Приема,че няма логика и няма как да се разбират седем човека дошли специално в селото, като преди това от техните показания, че едната група заедно с починалия били извикана специално по телефона. Позовава се и на веществените доказателства към делото - тояги, брадви ползвани и от двете страни), както и уврежданията на хората около И. (посочил е за двете лица съдебно медицинска експертиза на Д.К. и на А.К.), от които приема за установено, че показанията им са недостоверни. Приема също така, че групата на починалия З. са отишли, за да се бият и отмъщават на лицата, заради конфликта в кръчмата. Няма оправдание за това поведение според него и защитната реакция за хората от с. Брестница е била разбираема. Твърди, че тук може да се разсъждава, като са разбрали от групата на И., че идват двата автомобила, за да се бият, защо не са се обадили на полицията или на тел. 112. Но следва да се посочи факта, че подадените 12 сигнала на тел. 112 са били вече след боя, а не преди това, като са приложени доказателства за това.

Сочи, че има съществени противоречия между показанията на двете групи свидетели за самия инцидент, което е и разбираемо- всеки защищава своята теза. Едната е на хората от с. Градежница, другата група е на хората около И.. Приема, че въпреки разликите в техните показания, които не са съществени от установеното на досъдебното производство и посочено в обвинителния акт се очертава ясна картина, че на първо място е имало взаимно нанасяне на удари между тези групи, като картината за това нанасяне е различна в зависимост от версията на всяко лице и неговия интерес. Приема за изяснено и обстоятелството къде е станало това, като е посочено на л. 5 от обвинителния акт, а именно където са намерени двата ножа и предвид констатациите на протоколите за оглед. Нощно време е било, не е било осветено, там е сянка без видимост за това свидетелстват всички.

Според представителя на държавното обвинение основния въпрос по фактологията на делото е кой какво е държал, кой  е държал нож, К. имала ли е нож, ако да, кой от наличните, как е попаднал черния нож при нея, който безспорно преди това е бил при Й. (доказано не само от разпознаването му от посочените по-горе свидетели, но и от неговите показания и тези обяснения на К.И.). Също така представителят на държавното обвинение поставя и въпроса, какво е станало с нейния синия нож, тя ли е промушила З., то в причинна връзка ли е със смъртта, тя ли е нанесла другите удари по него, установени от всичките съдебномедицински експертизи, и то при каква обстановка или взаимно разположение, защото счита, че това има значение за правната квалификация, анализ на ударите и силата им, ударите по нея с оглед установените й увреждания, могат ли те да са от З., след като е  бил намушкан и какви естествено са доказателствата за нейното извършителство. Поставя и въпроса, възможно ли е тя да е нанесла смъртоносния удар при установеното й увреждане - счупване на черепа, както и правдоподобни ли са обясненията й на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие, и под каква правна квалификация следва да се очертаят нейните действия.

Твърди, че отговорът на тези въпроси може да се даде не само от анализа на свидетелските показания, които са субективно отражение на обективната действителност и могат да са неверни или неточни. Налице са според представителя на държавното обвинение  достатъчно т.н. обективни находки - иззети по реда на НПК веществени доказателства. Счита, че от преди това заключенията на ДНК-експертизите се доказват от заключенията на двете съдебномедицински експертизи 15/БТМ 41 и БТМ 339, които са установили по тези същите обекти наличието на кръв, която по-късно е била изследвана. Посочва, че това е потвърдено и от вещите лица М. и С., че първо се проверява дали има кръв и ако да, тогава се прави ДНК профилиране от други вещи лица.

Излага, че са се потвърдили заключенията на вещото лице Ц.М. от НИКК- едната експертиза 14/ДНК-387 категорично показва, че по синия нож - този на К. има само нейна кръв. Изследвани са и острието, и дръжката на ножа, като изрично вещото лице каза, че няма нужда обекта да се държи силно. Кръвта по дясната и лявата и ръка също произхожда само от нея. На ноктите на дясната ръка на З. единия материал е негов, а другия е неизвестен, но не е на И.. Той не е и от Й.К. с оглед заключението на другата експертиза 15/ДНК-153). Биологичният материал на ноктите от лявата ръка на З. е негов. От другата експертиза сочи, че също е установено, че по иззетите дрехи на К.И. по протокола за доброволно предаване, с които е била облечена по време на инцидента, кръвта е само нейна.

Подробно и обстойно обвинението се спира на заключението на съдебно-медицинската експертиза на веществени доказателства по метода на ДНК профилиране № 15/ ДНК-27  ДНК профилът на материал в двата улея от острието от черния нож (този на Й.К.) напълно съвпада с ДНК профила на А. З.. Сочи, че от ДНК профилът от оребрената повърхност на чирените на същия нож напълно съвпада с ДНК профила на К.И.. От заключението на тази експертиза,според него може да се направи категоричен извод, че подсъдимата е лицето държало ножа при намушкването на З.. Приема, че не е спорно, че подсъдимата е излязла с ножа със синята дръжка доказателствата са освен нейните обяснения и показанията на Д.А. (свекъра на подсъдимата), който е потвърдил този факт. Посочва, че ножът е номериран като обект № 5 на снимката на фотоалбума при протокола за оглед. Обясненията й за мястото около лъжиците също са показателни и достоверни. Че е син на цвят, и второ, че го е взела от дома си, шкафа където са лъжиците- вижда се от албума при претърсването и. Така, че ножът е нейния, който е намерен на мястото на произшествието. Това се доказва и от ДНК експертизата, което говори най-малко, че тя го е носила. Изтъква, че на мястото на инцидента е намерен и ножът с черната дръжка на Й.К.. Неговото ДНК изследване пък категорично доказва, според прокурора, че именно с него и именно от И. е извършено смъртоносното нараняване. Кръвта по острието е на жертвата, а отривката по дръжката е на И.. Като се има в предвид досегашните заключения по цитираните медицински експертизи и категоричните резултати от ДНК анализа в протокола за експертиза №15 (ДНК-27), т.е. наличие на биологична течност – кръв от пострадалия З. по острието на ножа с черната дръжка, отривката по дръжката е нейна, както и липсата на кръв от З. по ножа със синята дръжка, то е очевиден извода, че  с ножа с черната дръжка И. е причинила  смъртоносното нараняване на З.. Приема ,че не може да има нараняване със синия нож, тъй като няма кръв на пострадалия по него. Това също не може да се оспори. Твърди, че може да се оспори, че по ножовете (синия и черния) няма дактилоскопни отпечатъци, за което сочи, че е установено от вещото лице Б.. Акцентира, че тя е посочила, че е извършила изследването след ДНК експертизите и не е установила достатъчно брой признаци за идентификация въобще на следа. Тогава като няма такива отпечатъци как може да се приеме, че примерно К. е държала черния нож, пък и въобще и синия, като пък се има предвид, че е доказано, че Й. е носил черния преди инцидента. Счита, че това лесно се опровергава от най-сигурния метод на изследване- ДНК. По различни причини може да няма дактилоскопни следи, но когато има достатъчно материал за ДНК изследване при посочената в обвинителен акт вероятност (процент в трилиони) от грешки това е достатъчно достоверен извод за извода, кой е имал досег с ножа.

Сочи, че смъртоносното увреждане е проникващо прободно порезно нараняване в лявата гръдна половина с нарушена цялост на двата бели дроба и е причинено от действието на предмет с остър връх и един режещ ръб - нож. Относно повредите по дрехите и раната в областта на гърдите, се позовава на експертните заключения, че са получени от един и същ удар по един механизъм. Освен това ударът е бил с прилагане на сила, за което съди по увреждането на костта - срязване на ребро. Счита, че това съвпада с обясненията, че И. е държала ножа с дясната си ръка и мястото на удара- в гърдите. Приема за правдоподобни обясненията и относно няколкото удара с ножа по ръцете, тъй като са били установени две прободно порезни рани в областта на дясната предмишница, които сочи, че могат да се получат при пуснати надолу ръце и изправено анатомично положение на тялото. Има и порезна рана на лявата подбедреница, която също може да е от нож. Попадението на ножа в първото междуребрие е възможно единствено при вдигната над главата в защитна поза лява ръка и разположението между извършителя и жертвата лице в лице. Не случайно сочи, че е задал този въпрос на съпругата на починалия коя е била силната му ръка, тъй като естествено може да се направи едно възражение и счита, че трябва да бъде изяснено по делото, че той при нападение, ако беше силна лявата му ръка е вдигнал, за да удари К., което сочи, че има значение естествено за правната квалификация. Приема за установено, че това не е така, защото ако е имало замахване за удар, то следва да бъде с дясната ръка, а тази е вдигната при защитна поза при намушкването от К.. Сочи, че смъртоносното нараняване на З. е възможно да бъде причинено от И., тъй като според височината на двамата мястото на удара е достъпно за нея, като при това нараняване на З. то не води веднага до настъпване на смърт. Възможно е той да запази физическата си активност за определено време, което съвпада с обясненията й, че по време на пробождането той я ударил по главата и тя изпаднала в безсъзнание.

На следващо място прокурорът сочи, че такива доказателства са и показанията на лицата от другата група, че жена е размахвала нож, висока около 160 см., което приема, че съвпада с нейното описание. Относно обстоятелството, че една жена държала нож се позовава на показанията на свидетелите М.М., О.А., (на които им прочетохме показанията), М.Р., Й.К.. Сочи, че причинените му още четири наранявания три, от които са също порезни, потвърждава отразения вече механизъм на целия случай.

Посочва, че в обвинителния акт очевидци на самото деяние (намушкването с ножа от И. на З.) не са установени, тъй като времето на извършване е било късно вечерта, около 22.00 ч., в тъмната част на денонощието, при участието на множество лица от двете враждуващи групи. Всеки от участниците е бил в пряк конфликт с лице или лица от другата група и е извършвал действия в насока нападение или отбрана, имало е и такива, които са бягали. За това изводите относно извършителството се правят на посочените вече доказателства и които дават единствения достоверен извод за него. В тази връзка следва да се има предвид и мястото на намирането на двата ножа, мястото на инцидента визирани в цитираните вече протоколи за оглед и разпитите на свидетелите на място.

Счита, че от психиатричната експертиза, чието заключение е прието се установява, че И.  е психично здрава и при нея не се откриват симптоми на психоза или друго психично заболяване в широкия или тесен смисъл на това понятие. Преди, по време и след извършване на деянието тя е разполагала с психичната годност да разбира свойството и значението на своите постъпки и е могла да ръководи действията си, както и да предвижда последствията си от тях. Към момента на извършване на деянието подсъдимата И. не е била в състояние на физиологичен афект (силно раздразнение) по смисъла на чл. 118 от НК. Тя е приела конфликта, като пряка заплаха и посегателство върху семейството и общността към която принадлежи, почувствала се е  длъжна да брани себе си и близките си като е разчитала, че няма да прекрачат определени граници. Последвалият масов побой е породил у нея негативни емоционални преживявания на гняв, страх, уплаха и несигурност, които нямат интензитета и клиничната характеристика на т.нар. физиологичен афект. Счита, че основното тук е, че тя е вменяема с оглед изискването  на чл. 31, ал.1 от НК. Според допълнителната експертиза допусната в съдебното следствие също се допълва картината и на практика потвърждава досегашните констатации на вещите лица по отношения нейните увреждания- има причинена средна телесна повреда. Новото според него е, че тя има причинена вторична епилепсия и която е в причинна връзка с удара по главата й. Това заключение дава допълнителна яснота по вторичната епилепсия, но не променя според него въобще установената картина по главния факт и това има естествено значение за вида и размера на наказателната отговорност и дава извод за силата на удара по нея което и до сега според него е било изяснено.

Представителя на държавното обвинение сочи,че при аутопсията на трупа на З., сочи, че категорично е установено, че смъртта му е причинена в резултат на острата кръвозагуба от масивния излив на кръв в лявата гръдна половина от проникващо в нея прободно – порезно нараняване с нарушаване целостта на жизнено важен орган -  белия дроб, което е  резултат от действието на предмет с остър връх и един режещ ръб- нож. Важното според него е че, че при този обем на нараняванията смъртта е настъпила бързо, в границите на минути и в конкретните условия е била неизбежна. Предвид вида и разположението на уврежданията разположени по предната повърхност на тялото приема, че най-вероятното разположение пострадал – нападател е лице в лице. Сочи, че попадението на ножа в първо междуребрие е възможно единствено при вдигната над главата в защитна поза лява ръка, а в противен случай – спусната надолу лява ръка ключицата покрива пространството над първото междуребрие.

Излага, че второто заключение дава яснота по още въпроси, като при изследването на трупа на З. са установени още четири наранявания - три от които са в меките тъкани и при причиняването  им не е необходимо прилагането на особена сила при едно добре заострено оръжие. Сочи, че нараняването, довело до смъртта е нанесено със сравнително по-голяма сила, за което съди от срязването на реброто, както и че по трупа на З. са установени три рани, които по своята характеристика са прободно порезни- т.е. причинени със забиване на оръжието, а не при порязване със замах и по този механизъм приема, че може да е причинена раната на лявата подбедреница, която е повърхностна.

Относно психическото състояние на подсъдимата,представителя на прокуратурата счита,че от психиатричната експертиза, чието заключение е прието се установява, че И.  е психично здрава и при нея не се откриват симптоми на психоза или друго психично заболяване в широкия или тесен смисъл на това понятие. Преди, по време и след извършване на деянието тя е разполагала с психичната годност да разбира свойството и значението на своите постъпки и е могла да ръководи действията си, както и да предвижда последствията си от тях. Към момента на извършване на деянието подсъдимата И. не е била в състояние на физиологичен афект (силно раздразнение) по смисъла на чл. 118 от НК. Тя е приела конфликта, като пряка заплаха и посегателство върху семейството и общността към която принадлежи, почувствала се е  длъжна да брани себе си и близките си като е разчитала, че няма да прекрачат определени граници. Последвалият масов побой е породил у нея негативни емоционални преживявания на гняв, страх, уплаха и несигурност, които нямат интензитета и клиничната характеристика на т.нар. физиологичен афект. Счита, че основното тук е, че тя е вменяема с оглед изискването  на чл. 31, ал.1 от НК.

За субективната страна сочи, че съдебната практика е категорична, че изводите относно субективната страна на деянието се изграждат върху доказаните по делото реални действия на извършителя, които обективират, материализират формираните в съзнанието му представи, а не на обясненията на дееца. В случая тези обяснения на подсъдимата на досъдебното производство приема за достоверни, а относно заявеното от нея , че е целяла да отблъсне нападението на групата от с. Градежница и в частност това на З. акцентира, че ако деецът съзнава, че наред с целения резултат ще настъпи с положителност и смъртта на пострадалия и въпреки това извършва деянието, то е налице убийство при пряк умисъл. Съзнанието за неизбежното настъпване на смъртта на жертвата е равнозначно на цел за нейното умъртвяване според него. Счита, че така тя е предвиждала сигурното настъпване на смъртта на З., поради което го е и целяла. За това съди от броя, насочеността на ударите, силата, продължителността, интензитета на въздействие върху пострадалия, броя, тежестта и локализацията на нараняванията му, използваните средства, разстоянието, от което се посяга на жертвата. В случая е имало от нея четири удара в З., единия (последния), от които е смъртоносен. Насочеността на този удар е в жизненоважна област на тялото (белия дроб) . Следва да се каже и нещо друго – бил е категорично с вдигната лява ръка в защитна поза. Подчертава това, защото може да се каже, че тази лява ръка е вдигната за да удари К.- но сочи, че той е бил със силна дясна ръка и не случайно той е поискал разпита на съпругата на З.. Приема, че когато тя го е намушкала той се е отбранявал и малко след това и е нанесъл удара в главата – това е доказано от съдебно медицинска експертиза. Използваното средство- голям и остър нож и разстоянието, от което е станал удара- непосредствена близост също дава този категоричен извод за тази цел. Когато се действа от близко разстояние, с опасно оръжие и с голяма сила (за това се съди и по нараняването на реброто според медицинските експертизи), нанася се удар в жизненоважен орган на човек, очевидно се съзнава, че поради факта, че не може да отмери ударите си така, че да се ограничи само да нанасянето на телесна повреда, която е било достатъчно в случая за отблъскване на нападението, поне според нейните обяснения, то в представното съдържание на умисъла се включва представата, че смъртта закономерно ще настъпи и затова е налице пряк умисъл. Относно вида и размера на наказанието счита, че предвиденото наказание за това престъпление е лишаване от свобода от 10 до 20 години. Счита ,че то  е много сериозно, тъй като законодателя е приел, че неговата обществена опасност е много висока. Правилата за индивидуализация на наказанието са предвидени в чл. 54 от НК и счита, че този текст следва да се приложи в случая. Той е свързан не с обосноваване на наказателната отговорност, а с фиксиране на нейното съдържание когато вече лицето е доказано извършило определено престъпление. Сочи, че няма основание за приложение на чл.55 от НК-няма фактически констатации, че са налице изключителни по своя характер смекчаващи обстоятелства може и едно, или има много такива, но всяко едно от тях не може да е изключително (хронична преумора, болести в семейството, разстроен брак, тежко здравословно състояние, икономически проблеми и други) и става необичайно голямо и може да доведе до известна лабилност и взимане на необикновеното за субекта решение да извърши престъплението. Позовава се и на заключението на психиатричната експертиза в тази насока, че тя не е лабилна. Но се позовава на принципа, че никой не може да черпи права от свое неправомерно поведение. В случая значение има съдебното минало - не може да се спори, според него ,че тя е неосъждана към момента на извършване на деянието. Има деца, за които се грижи. Приема, че такива са обективните факти и че същите са смекчаващи вината обстоятелства, като се позовава на съдебната практика, че поведението на пострадалия, което е допринесло за настъпване на престъплението също е такова обстоятелство. Определено сочи, че няма разумен довод лицата от с. Градежница да отидат в другото село въоръжени и да нападат тази група. Като отегчаващо вината обстоятелство приема начина на извършване на деянието, когато доказано не е имало никаква нужда или опит за нападение над лицата от с. Г. Брестница с фатален изход. Въпреки тази конкретна обстановка И. е извършила деянието. Приема за важно обстоятелството, че е повода и начина на осъществяване смъртта на З. е елемент от състава на това престъпление. Позовава се на съдебната практика, че отношението на дееца към повдигнатото обвинение и възприетата защитна позиция са негово законно право, което му е дадено от закона и поради тази причина процесуалното му поведение не може да се оценява като отегчаващо обстоятелство, но както е в случая- оказване на съдействие според собствения си интерес и даването на обяснения, за да се види най-вече мотива, счита, че също е в нейна полза.Сочи,че категорично не може да има престъпление по чл. 118 от НК, тъй като разграничителния критерий между чл. 118 и чл. 119 от НК е прекратяването на нападението. При неизбежна отбрана отбраняващия действа докато нападението продължава и целта е да го отблъсне, докато по чл.118 от НК деянието се  извършва когато  нападението или все още не е започнало или то вече е прекратено. Приема за доказано , че това е по време на нападение така, че чл. 118 от НК категорично не може да се прилага. Не е налична според него и квалификация по чл.119 от НК. Тук основната преценка следва да бъде има ли съответствие между защитата и нападението. Това е преценка, която се прави и за чл. 12 от НК и факт е, ако няма приложение на чл. 119 НК, няма да има приложение и на чл. 12 от НК. Твърди, че това се определя, както се знае от практиката от съвкупността на всички елементи, отнасящи се до силата и интензивността на нападението и на защитата, значимостта на защитавания и увреден субект, степента на опасността застрашаваща нападнатия, неговите сили и възможности за отбрана, средствата за нападение и на защита, мястото и времето на нападението. Такова превишаване има само когато защитата явно надхвърля необходимото за отблъскване на нападението. И това несъответствие е явно тогава когато не е ясно изразено и не буди съмнение. Изтъква, че в конкретния случай- нападението на всички от с. Градежница е било с колове, брадви и с ръце, били са седем човека, като акцентира освен на нощното време и масовото сбиване, започнало още преди часове със скандала в заведението, и най-вече на конкретното поведение на З. и И.. Сочи, че опита на И. по време на съдебното следствие да излъже също не е такова отегчаващо обстоятелство, а нейно право, както и че не може да се отчете като отегчаващо обстоятелство подбудите макар, че не е имало никакво разумно и оправдаващо за нея основание да се подготви предварително с нож и да отиде да участва в бой между много мъже, тя е била единствената жена там. Обобщава, че в случая има превес на смекчаващите обстоятелства. Поради тези причини счита, че справедливо наказание ще бъде предвиденото в минимума- лишаване от свобода за срок от 10  години .

Поверенника на гражданските ищци и частни обвинители М. и З. адв.Х.Н. че няма различия от това, което е вписано подробно в обвинителния акт и което се потвърждава и от съдебното следствие в съда. Потвърждават се според него всички доказателства събрани на досъдебното производство и отново изслушани, събрани и проверени в съдебното следствие. Изразява пълно съгласие и сочи ,че няма да се спира на всички тези доказателства подробно и ги приема такива каквито ги и изложил прокурорът. Поддържа ги изцяло и се присъединява към тях. Счита, че от тези доказателства безспорно се установяват фактическите обстоятелства по делото, по какъв начин е възникнал инцидента, къде е възникнал, къде е прераснал по-късно във взаимно нападение побой и какви телесни повреди са причинени на част от участниците в побоя, какви средства са използвани при извършване на тези престъпления, какви са причинените имуществени вреди, и телесни повреди на част от лицата.

Счита, че безспорно е установено участието на подсъдимата в престъплението. Прави впечатление според него от анализа на тези доказателства, че единствено в сблъсъка между мъжете от двете групи е участвала единствено само тя като жена. Останалите жени от разпита им се установява , че били се показали на терасата и от там наблюдавали инцидента, какво се случва на улицата.От обясненията и от разпитаните свидетели безспорно се установява, че подсъдимата е излязла от дома си, като е вземала собствен нож със синя дръжка, с големи размери, като се е насочила да участва в този побой. Обяснява, че е изминала десет крачки, била се спряла, възприела побоя, след това изминала още двадесет-тридесет крачки, възприемайки групите, които са се срещнали, като се насочила, както тя твърди, където предполага, че се намирал съпруга й.

Приема за верен извода на прокуратурата, че от обективните критерии,  трудно може  да  се разграничи кой кого е нападнал, кой кого бие, тъй като голяма част от тези, които са пристигнали от с. Градежница, като са видели, че срещу тях тичат с брадви и колове са напуснали колите си и са се скрили по улиците. Били са догонвани, били са бити, видно от медицинските документации, които са по отношение на лицата от с. Градежница, които голяма част са с телесни наранявания. Касае се, според него за едно сбиване провокирано от непоносимост между етнически общности, като счита, че е известно на цялата област в тази насока, че не са примирими в поведението си  едни към други.

Счита, че правилно прокурорът е приел, че в крайна сметка това поведение е укоримо, както на едните, така и на другите, но не бива според него да се приема, че понеже са пристигнали две коли от с. Градежница, че тяхното поведение е по-укоримо от останалите. Позовава се и на веществените доказателства, които са предявени по време на съдебното следствие сочейки, че това са оръдия на ромите от с. Брестница, а не донесени от с. Градежница.

С оглед изложените доводи моли съда да признае подсъдимата за виновна по предявеното обвинение, като приеме, че не са налице основанията за преобладаващи смекчаващи вината обстоятелства, такива каквито прокуратурата приема и  които в крайна сметка отчита като отегчаващи вината обстоятелства,като моли съда,да уважи изцяло предявените граждански искове.

Частния обвинител и граждански ищец С.К. чрез повереника си адв.Я. изцяло споделя доводите на прокуратурата и останалите граждански ищци – М. и З.,като се присъдединява към тяхната позиция.

Служебният защитник на подсъдимата К.И.И., адв. С., в съдебно заседание моли съда да признае подсъдимата за невиновна по повдигнатото обвинение по чл. 115 от НК, Изтъква,,че на посочения в обвинителния акт ден - 08.11.2014 година / Архангелов ден / в заведение в с. Г. Брестница са се намирали много хора, които са били оформени на две групи. Първата група на П.С.М., а втората на Й.А.К.. Имало е скандал, имало е извадени ножове. Били отправени закани от свидетеля П.С.М. към групата на Й.К., поради което Г.С.Г. по това време зет на П.С.М. се обадил в с. Градежница, за да се съберат хора и както той самия заявява в хода на съдебното следствие при неговия разпит, за да избият групата, имайки предвид групата на Й.А.К., в която се е намирала и подсъдимата. Последвал е бой между двете групи. Поради изключителната тъмнина трудно е могло да се разбере кой, кого и с какво удря. Накрая на земята били намерени починалия А.Й.З. в тежко състояние. Непосредствено до него свидетеля Й.А.К., а не далече в безсъзнание подсъдимата К.И.И..

Сочи, че от групата на П.С.М. на практика само А.Й.З. е бил пострадал. Като за лица от  другата група в хода на съдебното следствие са изслушани няколко експертизи и се е оказало, че има пострадали лица със средна, лека телесна повреда, а на самата подсъдима са причинени две средни телесни повреди и тежка телесна повреда, която счита, че е и вторичната епилепсия, която е в причинно-следствена връзка с черепно мозъчната травма.

Счита, че следва да се отбележи, че нито един от групата на П.М. не е възприел точно подсъдимата да държи нож и нито един от тях не посочил подсъдимата да е видял да държи нож, нито да нанася удари със същия така, както се твърди в обвинителния акт. Твърди, че не е възприето и нейно участие в боя от нейните близки. Всички свидетели, разпитани в хода на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие са категорични, възприели са и това беше признато от свидетеля Й.К., че той е държал ножа с черната дръжка, с който нож най-вероятно, съгласно съдебно-медицинските експертизи е извършено фаталното пробождане, вследствие на което е настъпила смъртта на З..

Излага, че по делото категорично е установено, че подсъдимата е държала ножа със синята дръжка, който факт тя не отрича, като по същия са открити следи от кръв, а обяснението за тези следи бяха дадени в хода на изслушване на вещите лица по съдебно медицинските експертизи, които са посочили, че когато й е причинено счупване на носните кости, веднага е последвало кръвоизлив, поради което според него по ножа със синята дръжка и по нейните дрехи са открити следи от кръв именно от нея самата.

На следващо място твърди, че от изготвените многобройни съдебни експертизи единствено онази, касаеща ДНК анализа е категорична за това кои следи от кого са оставени. Обръща внимание обаче, че вещото лице в хода на съдебното следствие е заявило, че следи годни за ДНК анализ върху предмета могат да бъдат оставени дори от дъха на лице и не е необходимо той да държи предмета, не е необходимо да го стиска с някаква сила, не е необходимо някаква течност от това лице да попадне върху ножа.

Счита, че тези показания въз основа, на които прокуратурата изгражда своето обвинение не са коректни и реално погледнато и за това, че тя не може да посочи точно какви телесни увреждания са й нанесени. Обръща внимание, че в първия протокол в досъдебното производство тя твърди, че травмите са й нанесени в лявата страна на лицето, което не е така. Обективно находките и травмите са нанесени в дясната й страна.

Посочва, че в хода на досъдебното производство и съдебното следствие подсъдимата е заявила, че е била изплашена и е нормално това да е било така, не само изхождайки от заключението на съдебно медицинската експертиза и съдебно психолого психиатрична експертиза, която е категорична, че в момента на боя К. е била много изплашена, но и затова защото, ако погледнат предметите, които са държани във времето на боя криваци с дължина 1.60 м, 1.20 м, брадви и какви ли не още предмети, с които може да се нанесе телесно увреждане опасно за живота, е нормално същата да бъде уплашена.

Твърди, че А. З. е бил в групата на нападателите, които са отишли в с. Г. Брестница, за да избият по думите на свидетеля Г. Славчев ромите, находящи се там. Сочи, че всички от тази група са имали в ръце някакви предмети, нанасяли са удари, участвали са активно в боя, за които говорят телесните увреждания на близките на подсъдимата. Изтъква, че самият А. З. активно е участвал в боя, а очевидно се е разчитало на него, с оглед заявеното от свидетелите сега ще дойде този, който не трябва. Най-вероятно, че именно З. е нанесъл няколко удара с ръка и последният с твърд предмет на подсъдимата, като й е счупил носните кости, причинил й е незабавно кръвотечение, следствие на което върху ножа със синята дръжка, който тя е държала, е попаднала кръвта й. Сочи, че подсъдимата е била много изплашена и отбранявала себе си и своите близки, държейки къс нож, а тя не би могла и да напада, когато срещу нея има дървета и брадви, които в момента се виждат в съдебната зала. Поредицата от удари, нанесени на подсъдимата и телесните й увреждания, както на нея, така и на нейните близки сочи, че водят до извода, че нападението е било реално. Очевидно момента на нанасянето на поредицата удари и опит да нанесе последващ удар на подсъдимата от З. на нея, подсъдимата е използвала нож срещу З., за да се защити, при което го е пробола. Т.е. сочи, че нападението е било започнало, но не е било приключило, от което обстоятелство прави извод, че подсъдимата е действала при самозащита, в състояние на силен страх.

Според защитата, тази фактическа обстановка напълно отговаря на т.н. институт на неизбежната отбрана, тъй като последния удар е нанесен от З. с брадва,  а в обвинителния акт на прокуратурата е посочено, че е държал дърво, то значи, че З. е използвал и двете си ръце така, че тезата на прокуратурата, че той се е защитавал с вдигната лява ръка е абсолютно неприемлива. Приема, че  след като З. е държал брадва и подсъдимата е жива по случайност, след като са й причинили няколко телесни повреди, то случая не следва да се приема, че има превишаване на неизбежната отбрана, а дори да има превишаване то е в състояние на силен страх, който факт е посочен при приетата комплексно съдебно психиатрична  и психологическа експертиза.

Подсъдимата К.И.И. в собствена защита заявява, че поддържа изложеното от адвоката й. Сочи, че има три деца, за които тя се грижи. Като в последната си дума заявява, че иска да е свободна, за да е при децата.   

От събраните по делото писмени доказателства:

ТОМ І - уведомително писмо от 10.11.14 г. (л.2); протокол за оглед на местопроизшествието от 08.11.2014 г. (л.14-16); фотоалбум (л. 17-24); препис от протокол за оглед на местопроизшествието от 08.11.2014 г. (л.25); протокол за устно съобщение за извършено престъпление от 08.11.2014 г. (л.26); протокол за оглед на местопроизшествието от 09.11.2014г. (л.31-32); препис от протокол за оглед на местопроизшествието от 09.11.2014 г. (л.ЗЗ); фотоалбум (л.34-38); протокол за оглед на местопроизшествието от 09.11.2014 г. (л.39-40); препис от протокол за оглед на местопроизшествието от 09.11.2014 г. (л.41); фотоалбум      (л. 42-48); протокол за оглед на труп от 09.11.2014 г.         (л.50-51); препис от протокол за оглед на труп от 09.11.2014 г. (л. 52); фотоалбум (л. 53-61, л. 62-64); протокол за доброволно предаване от 09.11.2014 г. (л.65); препис от протокол за доброволно предаване от 09.11.2014 г. (л.66); фотоалбум (л.67-75); протокол за вземане на образци за сравнително изследване от 10.11.14 г. (л.77); препис от протокол за вземане на образци за сравнително изследване от 10.11.14 г.     (л.78); протокол за обиск и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение от 09.11.14 г.     (л. 83-84); препис от протокол за обиск и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение от 09.11.14 г.  (л.85); фотоалбум (л.86-90); протокол за претърсване и изземване от 10.11.14 г. (л.94-95); препис от протокол за претърсване и изземване от 10.11.14 г. (л.96); фотоалбум (л.97-101); протокол за оглед на местопроизшествието от 21.11.2014 г. (л.102-103); препис от протокол за оглед на местопроизшествието от 21.11.2014 г. (л.104); фотоалбум (л.105-109); удостоверение за наследници на А.Й.З. издадено от с. Градежница, Ловешка област (л.111); справка за пътуване на лице - български гражданин по отношение на Й.А.К.(л.118); телеграма № 48817/ 28.11.14 г. обявяване на ОДИ на Й.А.К. (л.119); съдебно-медицинска експертиза № 217/ 2014 г. по отношение на К.И. (л.123-125); копие от епикриза от неврологично отделение към МБАЛ - Ловеч по отношение на К.И. (л.130-133); писмо-отговор от ДПБ- Ловеч по отношение на А.Й.З. (л.137); съдебномедицинска експертиза за изследване на труп № 87/14 г. на пострадалият А. З. (л.150-158); протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта по отношение на А. З. (л.159); протокол за изследване на кръв (урина) за изследване на алкохолно съдържание по отношение на А. З.  (л.160); протокол за вземане на образци за сравнително изследване на Й.А.К. (л.162); протокол за освидетелстване (оглед на лице) с писмено съгласие на лицето по реда на чл. 219, ал. 2 от НПК по отношение на К.И. (л.163); фотоалбум (л.164-166);съдебномедицинска експертиза № 26/ 15 г. по материали от досъдебно производство (л.171-176); писмо-отговор от МБАЛ - Ловеч и копия от мед. документи на обв. И. (л.183-216); служебна бележка от ОСлО в ОП - Ловеч относно образувани досъдебни производства (л.226).

ТОМ II -  писмо-отговор от МБАЛ – Ловеч (л.2);  копия от мед. документи на обв. К.И.   (л.3-23); копия от мед. документи на Д.А.К. (л.24-67); комплексна съдебно-психиатрична и съдебно психологична експертиза по отношение на К.И. (л.72-85); тройна съдебномедицинска експертиза № 239/ 2014 г. по материали от досъдебно производство (л. 105-107); копия от мед. документи за А.Д.А. (л.111-136); тройна съдебномедицинска експертиза № 238/ 2014 г. по материали от досъдебно производство (л.139-141); протокол за извършена експертиза № 14/ ДНК - 387 от 15.12.14 г. (л.150-154); протокол за извършена експертиза № 14/ БТМ - 339 от 26.11.14 г. (л.155-159); протокол за извършена експертиза № 14/ ДКТ - 266 от 18.12.14 г. (л.160-164); протокол за извършена експертиза № 15/ БТМ -41 от 28.01.15 г. (л.171-173); протокол за извършена експертиза № 15/ ДКТ-20 от 02.02.15 г. (л.175-176); протокол за извършена експертиза № 15/ ДНК-27 от 30.01.15 г. (л.178-181); протокол за извършена експертиза № 15/ БТМ-97 от 25.02.15 г. (л.187-190); протокол за извършена експертиза № 15/ ДНК-27 от 21.05.15 г. (л.192-195).

ТОМ III - писмо-отговор от ЦСМП - Ловеч ведно с копия от мед. документи (л.2-27); декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на К.И. (л.60); постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 19.11.14 г. на К.И. (л.63); автобиография на К.И. (л.66); справка за съдимост на К.И. от 19.11.2014 г. (л.67); заповед за конвоиране на лице № 442/ 18.11.14 г.(л.68); фиш за спешна помощ на К.И. (л.70); епикризи на К.И. (л.71, л. 121); протокол за личен обиск на лица от 18.11.2014 г. (л.72); съдебномедицинска експертиза № 217/ 2014 г. (л.102-104); епикриза от 10.03.15 год. на К.И. (л.121); докладни записки (л.125-214, л.21б).

ТОМ IV - справка за собственост на МПС (л.5-7); СД(л.10); писмо-отговор от Районен център 112 - Монтана до ОП- Ловеч (л.11-12); заключение на фоноскопска експертиза (л. 18-53); характеристика на К.И. (л.57); характеристична справка на А.Й.З. (л.61); допълнителна съдебномедицинска експертиза № 26 А/ 2015 г. по материали от досъдебно производство (л.73-75); заповед за задържане на лице за 24 часа от 09.11.14 г. по отношение на Й.А.К. (л.85); медицинска справка за освидетелствуване на задържано лица по отношение на Й.А.К.        (л.86, л. 88); декларация на Й.К. по Приложение №1 към чл. 14, ал. 2 (л.87); разписка за върнати вещи от 10.11.14 г. (л.89); протокол за личен обиск на лице от 09.11.14 г. за лицето Й.К.  (л.91); справка за съдимост на А.Й.З. от 30.06.15 г. (л.108-109, л. 111-112); протокол освидетелстване (оглед на лица) с писмено съгласие на лицето от 30.09.15 г. на Й.К. (л.134); фотоалбум за посетено местопроизшествие извършено на 30.09.15 г. (л. 142-146); съдебномедицинска експертиза № 131/2015 г. по материали от досъдебно производство (л.164-171); протоколи от призоваване на основание чл. 178, ал. 8 от НПК (л.178-179); протоколи за предявяване на разследване (л.181-184).

ТОМ V - приемо-предавателен протокол за веществени доказателства от 13.12.2015 год. (л.8-9); приемо - предавателен протокол от 04.02.2016 год. (л.12); писмо-отговор от Катедра по Съдебна медицина към МУ – Плевен (л.14); писмо-отговор от Община Тетевен ведно с удостоверение за родствени връзки (л.16-18); писмо-отговор от Община Ябланица ведно със заверено копие от регулационен план на с. Голяма Брестница (л.20-21); констативен протокол от 20.01.2016 год. (л.22); фотоалбум (л.23-26); дактилоскопни отпечатъци от лицето К.И. - лява и дясна ръка (л.27); констативен протокол от 29.01.2016 год. (л.28); фотоалбум (л.29-32); констативен протокол от 04.02.2016 год. (л.ЗЗ); фотоалбум (л.34-36); характеристична справка за лицето К.И. (л.38); характеристична справка за лицето А.Й.З. (л.41); докладни записки (л.63-67; л.69-71;л.73,л.80); справка за съдимост на К.И.И. от 15.03.2016 год. (л.75); протоколи за уведомяване по телефона (л.77-78); протоколи за предявяване на разследването (л.84-87) и  НОХД 152/2016 г.- 46 листа, показанията на разпитаните на досъдебното производство и в хода на съдебното дирене свидетели и заключенията на вещите лица по представените на досъдебното производство експертизи, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимата К.И.И. ***, Общежитие - завод „ Етрополски бук u № 7.

Свидетеля П.М. ***14г. празнували празника „Свети Архангел Михаил” - празник на църквата на селото. По време на празника той започнал да консумира алкохол още от обяд и до късния следобяд изпил голямо количество. По-късно дошъл зет му свидетеля Г.Г. ***, дъщеря му А.С.  , дъщеря му Р.С. , другият му зет С.А. , както и съпругата му С.И.. Отишли всички в заведението на В.Р. . Там били свидетелите Д.А.К. , Й.Д.А. , А.Д.А.  , П.Д.А. , М.И.Г. , подсъдимата  К.И.И., Й.А.К.  и Н.Я.К. . Имало и още членове на семейството. Д.К. е съпруг на М.Г. и баща на А., П., Й. Ангелови. А.А. живеел на семейни начала с подсъдимата К.И.. Д.К. и Й.К. са братя. Й.К. живеел на семейни начала с Н.К. ***. В заведението влязъл свидетеля Л.С.  по прякор „ Гугутката". Той се скарал с А.С. , която е сестра на С.А. и след това си тръгнал. С.А. извадил нож и започнал да го върти в ръцете си. След което П.М. взел ножа и започнал да го държи той в ръцете си. Тогава Й.К. извадил неговия нож в кожена кания и започнал да го размахва. Напсувал М. и зетьовете му. Присъстващите от семейството на Д.К. се намесили в разрастващия се скандал. След това познат на дъщерята на В.Р. откарал с колата си последователно всички присъстващи от семейството на П.М.. По-късно си тръгнали към домовете си и хората от другата компания, както и децата им. В къщата на К.И.,***, останали Д.К.  сина му А.А., брат му Й.К. , неговата / на Й. / съпруга Н. и децата на К.И. и А.А.. Не след дълго по телефона на К.И. се обадил И.А. - син на М.Г. и Д.К.. Казал на И. , че из селото се движат две коли с помаци, които ги търсели. Й.К. излязъл от къщата с ножа с черната дръжка, който държал в заведението като оставил канията на масата за хранене. Д.К. взел от двора лопата с дървена дръжка. А.А. взел брадва със счупена дървена дръжка, К.И. взела нож със синя дръжка, Й.А. взел дървен кол и всички тръгнали към къщата на улица „Жидевица" № 19, където живеела дъщерята на Д.К. и М.Г. –М.. П.А. взел брадва от дворното место на улица „Жидевица" № 19, а Й.А. държал дървен кол. В това време на улицата спрели два автомобила - лек автомобил «Мицубиши Лансер» с регистрационен № BP 2725 ВК и лек автомобил «Опел Вектра» с рег.№ ***** АХ. От двата автомобила излезли П.М. , Г.Г. , М.А.М. , Й.К.К. / зет на З. /,, О.К.А.  и А. З.. А. З. имал две дъщери-Р.  със съпруг М.М., С. със съпруг Й.К.. От друг брак М.М. / жената с която З. живеел на семейни начала / имала дъщеря Анна със съпруг О.А. /. По-рано същия ден в дома на З. празнували рождения ден на една от внучките му в дома му в с. Градежница. Там били всички посочени лица. А. по - рано вечерта имал уговорка с Г.Г. *** Брестница и да го прибере него със семейството му. Около 21.00 часа по телефона му се обадил Г. и му казал, че има проблем с циганите. В посока село Голяма Брестница тръгнали М. с неговия лек автомобил „Опел Вектра" във винен цвят / тъй като автомобила на А. бил счупен / и О.А.. Навлизайки в селото по пътя срещнали Г. със семейството му и П.М.. Спрели автомобила при тях и М. дал идеята да отидат пред дома на Д.К., за да се разберат, според заявеното от тях. В автомобила се качили П.М. и Г.Г.. В този момент по телефона разговарял М.М., който обяснил на някой, че Г. има проблеми с циганите и затворил. Казал на присъстващите в автомобила, че друг автомобил тръгва от село Градежница. Вторият автомобил, който пристигнал от Градежница бил л.а. «Мицубиши Лансер» с регистрационен № ..... ВК управляван от А. З.,като в него пътувал Й.К. . От показанията на тези двама свидетели става ясно, че човека на който е било казано от М. за проблема с групата от с. Г. Брестница е бил именно З.. Двата автомобила отишли първо на центъра на селото, но нямало никой. От там П.М. казал, че знае къде живеят тези хора и казал на другите с него да го следват с другия автомобил. Спрели пред една къща, М. излязъл от автомобила и извикал. Никой не се показал от къщата и той се качил обратно в автомобила в посока центъра на селото. Пред една от къщите видели едър мъж, който държал нещо в ръка. М. казал на М. да спре колата при този мъж защото щом той е тук, това означавало, че и останалите са там. М. спрял лек автомобил «Опел Вектра» по- нагоре от входа на тази къща / ул. »Жидевица» № 19/, а З. спрял л.а. «Мицубиши Лансер» точно срещу входа за имота. От къщата излезнали много хора от групата на подсъдимата К.И. , които държали дървени колове, брадви и лопати. Д.К. казал на П.М. да си прибере хората за да не стават проблеми. Той пък ги напсувал и им казал, че сега ще умрат за три минути. Тогава пред М. застанала К.И., която го хванала за дрехата и насочила ножа със синята дръжка срещу него. Казала му, не го ли е срам да води тези хора пред домовете им след като се познават от години и го предупредила, че ако мръдне ще го заколи. В това време настъпил конфликт между двете враждуващи групи, изразяващ се във взаимна размяна на удари и реплики. Тъй като П.М. бил в нетрезво състояние и видял, че другата група е по многобройна започнал да бяга по улицата в посока трафопоста. П.А. с брадвата ударил задното стъкло на л.а. »Мицубиши». След това А.Д.А. замахнал с брадвата по един от мъжете от колите, който пък замахнал с бухалка срещу него. Бухалката паднала на земята и мъжът побягнал надолу по улицата. А.А. започнал да го гони но не успял да го настине. След това някой го ударил по главата и изпуснал брадвата на земята. Изправил се след това и тръгнал нагоре по улицата, като тогава видял баща си Д. да лежи в тревата. В този момент Г.Г. се насочил към П.А. и започнал да го удря с бухалка. М.М. и О.К. побягнали нагоре по улицата. След това се върнали и някой започнал да удря О.К. по ръцете и главата. М.Р. и Й.А. побягнали по улицата и се скрили в храстите, като Р. си загубил обувката. Преди да побягнат Й.А. бил нападнат от 4-5 лица от ромски произход като го съборили на земята и го удряли. Й.К. държал своя нож с черната дръжка за острието му и казал на един от мъжете от другата група, който държал „кривак”, че ако пристъпи към него ще го хвърли ножа по него,след което човека посегнал към него и той хвърлил ножа в посока към това лице и веднага след това бил ударен с дървен кол в областта на главата и изпаднал в безсъзнание. Събудил се в болницата в Луковит. В боя участвал и починалия З.. В самия ход на конфликта И. застанала срещу него под гаража посока север на ул. «Жидевица« на дом № 21, от същата страна - в ляво от пътя гледано в тази посока. По време на конфликта изпуснала своя нож със синята дръжка, вървейки взела падналия нож с черната дръжка на Й.К. от земята и с него се изправила срещу З. като искала единствено и само да защити съпруга си да не бъде наранен от участващите в конфликта лица от с. Градежница. И. направила към него резки движения с ножа на ляво и на дясно като имала намерение по този начин да го сплаши и да предотврати конфликта.Усетила ,че при тези резки движения наляво и надясно ударила З. с ножа по ръцете. Същевременно обаче получила от него удар в областта на главата, от който изпитала силна болка, като междувременно З. се опитал отново да я удари , ударил я още един път в областта на главата тя в този момент забила ножа в тялото му, като същевременно получила още един удар от него, от който паднала и изгубила съзнание.

В хода на поредицата от взаимната размяна на удари между различните лица от двете групи и във времето на нанасянето на ударите от И. на З. свидетеля П.М. вече след като започнал да бяга доста над трафопоста видял, че някой от неговата група е паднал на земята, но не могъл да го познае. По-късно разбрал, че това е З.. След края на боя той започнал да го търси и го намерил на два-три метра от Й.К., който също лежал на земята. Качили З. в автомобила на М. и тръгнали към спешната помощ в гр.Ябланица. В това време по мобилния телефон на О.К. се обадил М. и му казал, че З. е ранен и пътуват към болницата. Свидетелите Ц.Ц. / 4-95 / и Й.Й./*** на 08.11.2014г. около 22.00 ч. получили сигнал за станал масов бой в с. Г. Брестница с пострадали лица и тръгнали с линейката за там. По пътя се върнали тъй като колежката им казала , че при нея е прието лице което е в много тежко състояние- почти починал. Когато те се върнали то вече било починало / А. З. /. Той бил докаран от М.М. според когото още в автомобила бил починал и го вкарал на ръце в спешната помощ. След това фелдшера и шофьора на линейката отишли в селото и докарали подсъдимата И., която била със сцепена глава. По пътя с леки автомобили двете групи карали техните пострадали към спешната помощ в Ябланица. Полицая от РУ МВР Ябланица свидетеля К.К.  същата вечер получил сигнал за станалия побой и пострадали лица. Веднага отишъл на място, забелязал тръгването на автомобили за гр. Ябланица за закарването на пострадалите, разбрал и за починало лице в спешната помощ в града поради което запазил периметъра на мястото на конфликта и изчакал пристигането на дежурния екип.

Мястото на намиране на синия нож е на 42,90 м. от ПО / североизточния ъгъл на ул. „Жидевица” № 17 посока север, на самото асфалтово покритие. Мястото на намиране на черния нож е на 49,90 м. по дължина от ПО в същата посока /север/ и по широчина на 30 см. в ляво от пътя. От ПО на 3 м. в посока север започва двора на № 19. На 12 м. от същия ориентир е входа на този имот. Къщата се намира в северния му край. От нейния югоизточен ъгъл на 15 м. в посока север е трафопост, а на 20,50 м. от същия ъгъл на тази къща е гаража на имота с № 21. При извършения оглед е констатирано, че процесните два ножа са били на разстояние един от друг на 7 метра, и мястото на намушкването на З. е именно пространството в ляво на пътя по тревната площ /гледано посока север / под гаража на ул. „Жидевица” № 21 в същата посока .

Поради тъмнината очевидци на самото деяние – намушкването с ножа от И. на З. не са установени. Времето на извършване е било късно вечерта, около 22.00 ч., в тъмната част на денонощието, при участието на множество лица от двете враждуващи групи. Всеки от участниците е бил в пряк конфликт с лице или лица от другата група и е извършвал действия в насока нападение или отбрана, имало е и такива , които са бягали.

От извършения оглед на местопроизшествието  и фотоалбума  и допълнителния оглед на местопроизшествието и фотоалбума / 1- 102- 109 / е установено, че инцидента е настъпил на ул. „Жидевица” в с. Г. Брестница в пространството около къщите с номера 17,19, 21 и малко под нея в посока север. В тревната площ около къщата с № 17 са намерени и иззети обект № 1 / плетена шапка в син цвят/, дървена греда с дължина 43 см. от едната страна и от другата 38 см., като на най- дългата страна се вижда петно от червено - кафява течност - описана като обект № 2 /, множество стъклени отломки / кристали/ - описани като обект № 3. На разстояние 42,90 метра от ПО / къща/ необитаема/ на улица" Жидевица" под № 17, североизточен ъгъл, който отстои на разстояние 4,30 метра от лекия край на асфалтовото покрития на улица" Жидевица" - гледано посока север / и по широчина 2 м. от десния край на пътя / върху пътя / е намерен нож с обща дължина 30 см. и дължина само на острието 19 см. със синя пластмасова дръжка, като по цялата му повърхност се забелязва червена течност - описан като обект № 5 . На разстояние 49,90 метра по дължина от ПО и по широчина 30 см. в ляво от пътя върху тревната площ е намерен нож с обща дължина 27 см. с черна бакелитова дръжка и дължина само на острието 16 см.- описан като обект № 6. Върху асфалтовото покритие има петно от червена течност с размери 14 см. / 26 см. иззето посредством памучен тампон - описан като обект № 7. Намерени са и дървена тупорижка с дължина 59,50 см. и широчина 5 см. / 3 см., като в деформирания си край се наблюдават множество петна в червена течност - описани като обект № 8 , дървена тупорижка с дължина 1,16 м. и широчина 5 см.  - описана като обект № 9, лопата с дървена дръжка с дължини на дръжката 1,17 м. и дължина на металната част 23 см. и широчина 23 см.- описана като обект №10. Намерен е и часовник, работещ в сребрист цвят , метална верижка в сребрист цвят, черен циферблат, с бели цифри с три броя секундарници с нечетещ надпис -описан като обект № 11, както и петна от червен цвят - описани като обект № 12 , брадва с дървена дръжка като по нея се вижда петно в червен цвят - описано като обект № 13 .

Извършен е оглед на МПС и изготвени фотоалбуми  на лек автомобил «Мицубиши Лансер» с регистрационен № **** ВК със собственик Г.  И. Г. от гр. Враца и лек автомобил «Опел Вектра» с рег.№ ... със собственик М.В.М. *** /4-4-7 /. По първия автомобил е спукано огледалото за обратно виждане на лява предна врата , счупено отваряемо стъкло на задна дясна врата, по нея има и деформация. Върху задната седалка в дясната и част както и на пода пред нея има отломки от счупено стъкло. По втория автомобил липсва предна декоративна решетка. Предната броня в лявата и част е спукана, липсва стъклото на предния ляв мигач, както и лайсната от предната лява врата. Счупено е стъклото на задния десен стоп. На прага на автомобила при отваряне на задна дясна врата има две засъхнали петна в червен цвят.

Извършен е оглед на трупа на З.  и са иззети неговите дрехи- обект №1 / тъмно синьо долнище на анцуг с 2 бр. сини кантове /,. обект № 2 - / два броя черни мъжки чорапи с надпис „Sport"/,. обект № 3 - / тъмно сини слипове /,. обект № 4 / синя на цвят фланелка с надпис" „ Grammer"/,- обект № 5 / сиво яке с бял кант на ръкавите, пропито с червеникава течност/, както и биологичен материал- обект № 6 / косми от челната част на трупа /,. обект № 7 / косми от дясното слепоочие/,, обект № 8 / косми от лявото слепоочие /,. обект № 9 / косми от тила та трупа/,, обект № 10 / нокти от лявата ръка на трупа/,, обект № 11 / от дясната ръка на трупа/. Изготвен е фотоалбум документиращ опаковане на дрехите на З. / 1-62-64/

По-късно, в 04,30 ч. на 09.11.2014г. в МБАЛ Ловеч- "Неврологично отделение" е постъпила за лечение подсъдимата К.И. с тежка черепно- мозъчна травма  . Тя е предала по протокол за доброволно предаване с вх. № 5747/09.11.2014г. / 1- 65- л.75 / дрехите с които е била облечена по време на боя, описани като обект № 1 -виолетово яке с качулка с надпис на него„ UNLIMITED",, обект № 2-бежова на цвят фланелка с рисунка в предната части със следи по нея от червено кафява течност,, обект № 3 - дамски дънки, сини на цвят,, обект № 4 - 2 броя дамски платнени обувки от тъмен плат, със светли подметки.    По протокол / 1- 77,78 / за вземане на образци за сравнително изследване от 10.11.2015г. са иззети от И. клетки от бокална лигавица, нокти от лява ръка и дясна ръка, дактилоскопични отпечатъци от лява ръка и дясна ръка.

На 09.11.2015г. е извършен личен обиск и изземване на дрехите на Й.А.К. с установен ЕГН и изготвен протокол и фотоалбум 1- 83-90/ . Иззети са епителни клетки от бокална лигавица от свидетеля Й.А.К. като образец за сравнително изследване .

Извършено е претърсване и изземване на жилището обитавано от К.И. и А.Д.А. *** и изготвен протокол  . Иззети са кожена кания с дължина 22 см., нож с дървена дръжка с обща дължина 16,5 см. и дължина на острието 7,5 см. , нож с обща дължина 20 см. със синя пластмасова дръжка с дължина на острието 10 см., нож с обща дължина 24 см. с метална дръжка с обща дължина на острието 13,5 см.

От извършеното освидетелстване на подсъдимата К.И. е установено, че същата е висока 155 см. и има тегло 43 кг.

Приложени са медицински документи от УМБАЛ гр. Плевен , от МБАЛ гр.Ловеч / 1- 181-216, 2- 1- 67/ и от ЦСМП гр. Ловеч / 3- 1-27. /

От заключението на назначената и реализирана съдебно медицинска експертиза /аутопсията на трупа на А.Й.З. на 09.11.2014г.  е видно, че смъртта му е причинена в резултат на острата кръвозагуба от масивния излив на кръв в лявата гръдна половина от проникващо в нея прободно - порезно нараняване с нарушаване целостта на жизнено важен орган - белия дроб, което е резултат от действието на предмет с остър връх и един режещ ръб- нож. Състоянието на трупа отговаря на смърт в срок от 24 часа. Причинените увреждания на З. са прободно порезно нараняване в лявата гръдна половина с нарушена цялост / наранен / на двата дяла на левия бял дроб и второ ляво ребро с масивен излив на кръв. Раневият канал преминава през кожа, първо междуребрие и нараняване на второ ребро, входна и изходна рани на горния дял и входно на долния е и с посока отдясно-наляво, отпред- назад и леко отгоре на долу при изправено положение на тялото, каквато е и посоката на удара. Налични са и две порезни рани в областта на дясната предмишница които нямат изход и са с дължина на раневите канали 5-6 см. всеки един от тях. Посоката на раневия канал на едната рана е отгоре на долу и наляво към лъчевата кост. На другата рана посоката на раневия канал е също отгоре на долу и навътре, към лакътната кост при изправено анатомично положение на тялото-с пуснати надолу ръце /това се отнася и за двете рани/. Има причинена и повърхностната рана под лявото коляно , както и кръвонасядане на челото около левия очен ъгъл. Смъртта е причинена от проникващо в лявата гръдна половина прободнопорезно нараняване с нарушена цялост на белия дроб и последвалия излив на кръв. Налице проникващо нараняване на гръдната кухина. Само по себе се нараняването на белия дроб и излива на кръв представляват разстройство на здравето постоянно опасно за живота от момента на нараняването до настъпването на фаталния изход. При този обем на нараняванията смъртта е настъпила бързо-в границите на минути и в конкретните условия е била неизбежна. Прободно порезните рани са резултат от действието на предмет с остър връх и един режещ ръб-нож. На базата на размерите и морфологията на прободно порезното нараняване в гръдната кухина - с изразен един остър ъгъл и добре оформен „М” образен с охлузване втори и трети увреждането на второ ляво ребро се касае за нож с добре заточен /остър/ режещ ръб и широк гръб. Порезната рана на лявата подбедреница е от предмет с режещ ръб и също може да е причинена от нож. Кръвонасядането на челото е от тъпа травма-удар с или върху твърд тъп предмет, възможно ръка, но идентификация на действал предмет не може да се направи. Предвид вида и разположението на уврежданията-разположени по предната повърхност на тялото най-вероятното разположение пострадал – нападател е лице в лице. Попадането на ножа в първо междуребрие е възможно единствено при вдигната над главата в защитна поза лява ръка или при нанасянето на удар. В противен случай при спусната надолу лява ръка ключицата покрива пространството над първото междуребрие.

От заключението на допълнителната съдебномедицинска експертиза/ е видно, че преценката относно силата на нанасяне на ударите, с които са причинени нараняванията е относителна и зависи от характеристиките на оръжието - форма, заточване на режещия ръб на острието и връх, от особеностите на раните – тъкани, през които преминават, дълбочина и други. При изследването на трупа на З. са установени още четири наранявания – три от които са в меките тъкани и при причиняването им не е необходимо прилагането на особена сила при едно добре заострено оръжие. Нараняването, довело до смъртта е нанесено със сравнително по-голяма сила, за което се съди от срязването на реброто. По трупа на З. са установени три рани, които по своята характеристика са прободно порезни, т.е. причинени със забиване на оръжието, а не при порязване със замах. По този механизъм може да е причинена раната на лявата подбедреница, която е повърхностна. От данните на медицинските лица – дежурен лекар в ЦСМП И. е била в безсъзнание, дошла в съзнание в линейката. При проведените изследвания е установена многофрагментна фрактура на черепа и вътречерепни контузионни огнища. При този вид и тежест на черепно мозъчната травма тя не е била в състояние да извършва активни движения. Смъртта на З. е настъпила вследствие масивна кръвозагуба на наранения ляв бял дроб. Подобно нараняване не води веднага до настъпване на смърт, възможно е също така пострадалия да запази физическа активност за кратко време. Описаните повреди на дрехите в областта на гърдите са получени от един удар с прободно порезно оръжие. Особеностите във вида им се определя от състоянието на дрехите в този момент-например наличие на гънки през които е преминало оръжието. Повредите на дрехите, както е раната в областта на гърдите са получени по един механизъм, т.е. от един и същ удар с хладно оръжие. Срязванията по дрехите са причинени от едноостро оръжие с остър връх и режещ ръб. Дължината на срязванията по дрехите е от 2,9 до 3,1 см. Раната в областта на гърдите е с дължина 3,2 см., причинена също от едноостро прободно порезно оръжие. Дължината на раната и повредите по дрехите са с близки размери. Причиняването на нараняването в гърдите, което е причинило смъртта, е нанесено с един удар насочен към гърдите, с прилагане на сила, за което се съди по увреждането на кост – срязване на ребро.

 От заключението на допълнителната съдебномедицинска експертиза  се вижда, че И. е била в съзнание, дошла в съзнание в линейката, повърнала многократно, няма спомен за времето след последния удар в главата. При проведените изследвания е установена многофрагментна фрактура на черепа и вътрешночерепни контузионни огнища. По този повод е проведено оперативно лечение – отстраняване на отделни фрагменти от счупените черепни кости и е проконтролирано кървенето от средната менингеална артерия към основата на средно черепна ямка. През месец март 2015 г. пластично е възстановен костния дефект на черепа. При подобно костно черепно мозъчни травми обичаен симптом е липса на спомен за отделни времеви периоди, които за всеки отделен случай се проявяват индивидуално. При някой пациенти с травми на главата в такъв обем е възможно амнезията да обхваща и период от време преди инцидента дори в рамките на часове, при други липсата на спомен е за период непосредствен след причиняване на травмата, както съобщава и подсъдимата. По време на съдебното следствие пред настоящата инстанция е назначена и реализирана съдебномедицинска експертиза с вещо лице невролог – д-р С. Д., която е посочила, че към момента на травмата от събраните по делото доказателства приема, че е причинено на подсъдимата И. импресионна фрактура на черепните кости, с оперативно отстраняване на същите, която повреда обуславя проникване в черепната кухина. От тази травма, сочи вещото лице, че е причинена контузия на мозъчното вещество – челно вдясно, което от своя страна е причинило разстройство на здравето временно опасно за живота. От своя страна вещото лице сочи, че от това увреждане в последствие подсъдимата И. страда от т. нар. вторична епилепсия, което е в причинно следствена връзка с претърпяната по-рано черепно мозъчна травма /л. 198 т.2 от НОХ д./

Видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза  на К.И. е причинена травма на главата, изразяваща се в счупване на черепните кости и контузия на мозъка с последваща операция – трапанация на черепа и отстраняване на счупените фрагменти на черепа. Прегледа, извършен от невролог и неврохирург, показва пълното и възстановяване без остатъчно явление от страни и мозъка.Налице е и многофрагментно счупване на носните кости.

От заключението на тройната съдебно - медицинска експертиза  е видно, че на обвиняемата И. са причинени проникващо нараняване в черепната кухина - многофрагменто счупване на черепа с надлежаща раскъсно контузна рана в дясно челно - теменно- орбитално, контузии на мозъка. В линейката тя е била в съзнание. Описаните травматични увреждания са наложили оперативно лечение- трапанация на черепа с отстраняване на костни фрагменти. На нея и е причинено проникващо нараняване в черепната кухина. Мозъчните контузии обуславят разстройство на здравето временно опасно за живота. Налице е травма на жизнено важен орган - мозък. Описаните увреждания са резултата на тъпа травма със значителна сила. Според обвиняемата тя е удряна с ръка, но травма с такава тежест и обем не може да бъде причинено по този механизъм. Конкретна идентификация на действал предмет не може да се направи. Не е налице причиняване на постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота, а е налице разстройство на здравето временно опасно за живота /мозъчна контузия/.

От заключението на тройната допълнителна съдебно-медицинска експертиза  като цяло причинените на обвинената И. травматични увреждания в посочения вече обем не могат да бъдат приченени единствено от удар или удари с ръка, но идентификация на действал предмет не може да се направи. Не може с категоричност да се изключи и черепно мозъчната травма и счупването на носните кости да са причинени от един удар. На нея е причинено проникващо нараняване в черепната кухина, а мозъчните контузии обуславят временно опасност на живота. Видно е от направената фотография при освидетелстването, че няма основание да се приеме че са налице груби белези, които в значителна степен да променят анатомичния вид на лицето и. По начало заключението относно предмета / оръжието / , с което са нанесени конкретни увреждания се изгражда на основата на няколко групи данни : морфологията нараняването, характеристиките на оръжието / в случая дължина на острието, ширина на гърба на острието, заточване, ширина на острието в различните му части по дължина / , взаимното отразяване на следите / особеностите на оръжието, отразени в нараняването и зацапване по оръжието от обекта /. Рана в областта на гърдите на пострадалия е на 134,5 см. отстояние от основата на стъпалото, по предната повърхност на гръдния кош. При освидетелстването на обвиняемата И. е измерен ръст от 155 см. При освидетелстването на свидетеля Й.К. е измерен ръст 183 см. Като обобщение нараняването е разположено в област и на височина, достъпни и за двамата. Теглото на двамата извършители не играе съществена роля при преценка на възможността да се нанесе конкретното нараняване в случая.

От заключението на тройната съдебно-медицинска експертиза  е видно, че на Д.А.К. са причинени счупване на дясната подбедреница / което е наложило оперативно лечение / счупване на основата на пета дланна кост и първа фаланга на пети пръст на лява ръка, счупване на осмо и девето ребро в лява гръдна половина, раскъсно контузии рани по главата и лявата ръка. Счупването на костите на дясната подбедреница причинява трайно затруднение на движението на десния долен крайник за не по-малко от 4-5 месеца при нормално протичане на оздравителния процес. Счупването на пета дланна кост и първа фаланга на пети пръст на лява ръка са причинили трайно затруднение на движението на лявата ръка за не по-малко от 1,5 месец при нормално протичане на оздравителния процес. Счупването на две ребра и раскъсно контузиите рани на главата и лявата ръка сами по себе причиняват разстройство на здравето временно и неопасно за живата. На К. не са причинени нараняване на жизнено важни органи. Всички описани увреждания по тялото и главата на К. са резултата на тъпи травми със значителна сила. Няма увреждане от остри предмети или огнестрелни наранявания. Счупването на кости на дясната подбедреница отговорят да са причинени от директен удар с дървен или метален предмет, както съобщава той. Счупването на кост на лявата ръка също отговарят да са получени от директни удари в лявата длан при вдигната в защитна поза ръка. Изолираното счупване на 8 и 9 ребро в лявата гръдна половина позволява извода, че са причинени от удар с предмет с ограничена действаща повърхност, възможно както съобщава той. Конкретна идентификация на действалия предмет / предмети / не може да се направи. Няма медицински данни за причинено постоянно общо разстройства на здравето опасно за живота, постоянно разстройство на здравето не опасно за живота, или разстройства на здравето временно опасно за живота.

От заключението на тройната съдебно-медицинска експертиза е видно, че на А.Д.А. са причинени раскъсно контузна рана на главата и прорезна рана на пети пръст на дясната ръка. Установени са компютърно томографски данни за незназначителни мозъчни контузии - той не е губил съзнание. Тези травматични увреждания са му причинили разстройство на здравето временно и неопасно за живота. Видно от медицинската документация и съобщеното от него където подробно и последователно пресъздава събитието около инцидента е, че в нито един момент след причиняване на травмите не е имало опасност за живота му. Увреждането по главата са резултат на тъпа травма и според вида и разположението си може да е от удар с дърво, каквито данни има в делото, но единствено и само на наличното описание идентификация на действалия предмет не може да се направи. Раната на пети пръст на дясната ръка е резултат от действието на предмет с остър режещ ръб - възможно нож, брадва, но идентификация на действалия предмет също не може да се направи. Няма причинено нараняване на жизнено важни органи, няма причинено постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота, няма причинено постоянно разстройство на здравето неопасно за живота, както и няма разстройство на здравето временно опасно за живота.

Видно от заключението на тройната комплексна съдебно-психиатриачна и психологична експертиза  подсъдимата е психично здрава и при нея не се откриват симптоми на психоза или друго психично заболяване в широкия или тесен смисъл на това понятие. Тя не е лекувана в психиатрично заведение и не се води на диспансерен отчет. Преди, по време и след извършване на деянието тя е разполагала с психичната годност да разбира свойството и значението на своите постъпки и е могла да ръководи действията си, както и да предвижда последствията си от тях. Към момента на извършване на деянието обвиняемата И. не е била в състояние на физиологичен афект / силно раздразнение по смисъла на чл. 118 от НК. И. има нормално развитие  в  отделните  психични  сфери,   сравнително  балансирана личностнова структура, не се отчитат данни за интелектуално когнитивен дефицит, липсват данни за разстройство както на кратко временната, така и на дълго временната памет. И. се характеризира с общителност, висок жизнен тонус, изразеност на мимики и жестове. Ориентиране към търсене на добри междуличностни отношения, основани на разбиране и подкрепа. Гъвкава и адаптивна в поведението си. Има изградена позитивна житейска нагласа към света и хората. Тестовите въпросници очертават в границите на нормата параметрите на емоционалния диапазон. Емоционална отзивчива, с добър тон на настроение в обичайни условия и общуване. Тя е възприела и спазва характерните за етноса ценности и обичаи. Със силно развито чувство за родова и семейна принадлежност. Фрустриращите обстоятелства са засегнали базисни характеристики на личността и важни пунктове в ценностната и система - род, семейство, дълг и т.н. Тя е приела конфликта като пряка заплаха и посегателство върху семейството и общността към която принадлежи, почувствала се е длъжна да брани себе си и близките си като е разчитала, че няма да прекрачат определени граници. Последвалия масов побой е породил у нея негативни емоционални преживявания на гняв, страх, уплаха и несигурност, които нямат интензитета и клиничната характеристика на т.нар. физиологичен афект. И. може да участва пълноценно в досъдебната и съдебната фаза на наказателното производство и може да дава, ако желае, достоверни обяснения за всички факти и обстоятелства, които имат значение за делото. Тя не се нуждае от задължително или принудително лечение в психиатрична институция.

От заключението на съдебно-медицинската експертиза на веществени доказателства № 14  е видно, че кръвната група на А. З. е нулева / алфа, бета/. По ножа със синя дръжка се доказва човешка кръв в която не се доказват А и В аглутиногени на алфа и бета аглутинини. По тази причина не е установена кръвногруповата принадлежност на кръвта по обекта. По обект № 2 /нокти от лява ръка на З./ и №4 / нокти от лява и дясна ръка на К.И. се доказва кръв /. По обект № 3 / нокти от дясна ръка на З. не се доказва кръв/.

От заключението на съдебно-медицинската експертиза на веществени доказателства по метода на ДНК профилиране № 14  ДНК профилът установен за обект от обекти 1.1 и 1.2 / нож със синя пластмасова дръжка - съответно материал за изследване чрез цялостна отривка от режещият ръб на острието и от произволни места по повърхността на дръжката/ напълно съвпада с профила на подсъдимата И. - обект №7 / клетъчен материал от устната и кухина. Вероятността да се установи този ДНК профил в някой друг индивид освен К.И.И. е едно на 380 000 000 000 000. Изследвания биологичен материал - кръв по острие и кръв по дръжката на ножа на същия обект произхожда от И.. За изследвания биологичен материал от нокти на дясната ръка обект № 3 на А.Й.З. се визуализира смес на клетъчен материал от две лица от приблизително еднакво съотношение. Подчертаните алели в сместа формира профил, който напълно съвпада с алелите от съответните локуси на ДНК профила на З. / обект №6 - суха кръв /, а останалите алели не съвпадат с алелите от съответните локуси на ДНК профила на И. /обект №7 / -т.е. част от биологичния материал в сместа произхожда от З., а останалото количество от неизвестно лице. Изследваният биологичен материал кръв по ноктите от лява /обект № 4 / и дясна ръка / обект №5 / на К.И. произхожда от нея самата. Няма биологичен материал от друго лице. Изследвания биологичен материал кръв от ноктите от лявата ръка / обект № 2/ на З. произхожда от него самия.

От заключението на съдебно-дактилоскопната експертиза № 14 / ДКТ -266 по ножа със синя пластмасова дръжка няма проявени и открити годни за идентификационно изследване дактилоскопски следи.

От заключението на съдебно-медицинската експертиза на веществени доказателства № 15 / БТМ -41 / 2-171-173 / по обект № 1 -нож с черна дръжка - 26,5 / 16 см. се доказва човешка кръв.

От заключението на съдебно-дактилоскопна експертиза № 15 / ДКТ -20 / 2-175-176/ по този нож не са открити и проявени дактилоскопни следи.

От заключението на съдебно-медицинската експертиза на веществени доказателства по метода на ДНК профилиране № 15/ ДНК-27 ДНК профилът на обект № 1.1 / материал за изследване чрез отривка от червено-кафявата материал в двата улея от острието от обект № 1 - нож с черни чирени с обща дължина 27 см. и острие 16 см. / напълно съвпада с ДНК профила на А. З.. Вероятността да се установи този ДНК профил в някой друг индивид освен него е 1 на 220 000 000 000 000 000. Изследваният биологичен материал от този обект произхожда от З.. ДНК профилът установен в обект № 1.2 / отривка от оребрената повърхност на чирените на същия нож / напълно съвпада с ДНК профила на К.И.. Вероятността да се установи този ДНК профил   в   някой   друг   индивид   освен   К.   И.   е   1   на 380 000 000 000 000. Изследвания биологичен материал отривка от  дръжката на ножа произхожда от К.И..

От заключението на съдебно-медицинската експертиза на веществени доказателства № 15  по изследваните обекти № 1 /виолетово яке / и № 2 / сини дънки, описани в протокол за доброволно предаване от К.И. с вх.№ 5747 / 09.11.2014 г. / 1-65 / има доказано човешка кръв за която не са установени А и В аглутиногени и алфа и бета аглутинини. Не може да се даде отговор за кръвногруповата принадлежност на кръвта по тези обекти.

От заключението на съдебно-медицинската експертиза по метода на ДНК профилиране № 15/ ДНК профилът установен по същите обекти напълно съвпада с ДНК профила на К.И.. Вероятността да се установи този ДНК профил в някой друг индивид освен нея е 1 на 380 000 000 000 000. Изследвания биологичен материал - кръв по яке и дънки произхожда от К.И.. В сместа от клетъчен материал от ноктите на дясната ръка на А. З. / отривка, описана като обект № 3 в експертиза № 14 / ДНК-387 / не се установява биологичен материал който да произхожда от Й.А.К..

Към материалите по делото е изискана е и е получена справка за проведените разговори на тел 112 на 08.11.2014г. . Тогава са били подадени 12 сигнала за инцидента, като първия е в 21,58 ч., а последния в 23,06 ч. За този случай са подавани сигнали на телефона и на другия ден.

Назначена и реализирана е фоноскопска експертиза на приложения компакт диск . На хартиен носител е извършена разпечатка на съдържанието на проведените разговори. Първия обадил се е И.А. . От съдържанието на разговора свидетеля е посочил същия номер на мобилиня си телефон като този от който е извършено обаждането / се вижда, че « десет човека « са пребили майка му и баща му. Във второто обаждане иска идването на линейка  От другите обаждания се говори за нападение и нанасяне на побой от много лица и за пострадали множество хора.

Приетата фактическа обстановка са установява от разпита на свидетелите по делото, писмените и веществените доказателства, съдебно медицинските експертизи, съдебно медицинските експертизи на веществени доказателства, съдебно медицинските експертизи на веществени доказателства по метода на ДНК профилиране, съдебно дактилоскопните експертизи, комплексната съдебно психиатричната и психологичната експертиза, съдебно фоноскопската експертиза .

В съдебните заседания на 11.01.2-18 година и на 08.02.2018 година съдебния състав разпита свидетелите Г.С.Г., М.И.Г., Й.К.К., О.К.А., П.Д.А., Н.Я.К., Й.Д.А., А.Д.А., Д.А.К., Й.А.К., Ц.Л.Ц., Й.Л.Й., К.И.К., И.Д.А., М.М.Ц., А.П.С., С.Р.А., Л.А.С., В.Х.Р. и Р.Г.П., П.С.М., М.А.М., С.С.И., А.Р.А., М.Р.П., А.С.С.,  Й.И.М., Л.П.Л.. Тук съдът не споделя твърденията на защитата,че се касае до две групи свидетели,даващи взаимно изключващи се показания.Всъщност по хронологията на инцидента показанията на всички не се различават съществено.Съдът приема за безспорно,че на 08.11.2014 година/ Архангелов ден,в село Голяма Брестница в заведението на В.Р. в резултат на употреба на значително количество алкохол от присъстващите е възникнал скандал. . В заведението влязъл свидетеля Л.С.  по прякор „ Гугутката". Той се скарал с А.С. , която е сестра на С.А. и след това си тръгнал. С.А. извадил нож и започнал да го върти в ръцете си. След което П.М. взел ножа и започнал да го държи той в ръцете си. Тогава Й.К. извадил неговия нож в кожена кания и започнал да го размахва. Напсувал М. и зетьовете му. Присъстващите от семейството на Д.К. се намесили в разрастващия се скандал.Това се установява от показанията на участниците в това предхождащо убийството спречкване,макар да си противоречат за повода за него,че е имало скандал признават всички.Няма спор също,че след като компанията на подсъдимата се прибрала, в къщата на К.И.,***, останали Д.К.  сина му А.А., брат му Й.К. , неговата / на Й. / съпруга Н. и децата на К.И. и А.А..Безспорно е според съдебния състав също,че скоро след това на улицата спрели два автомобила - лек автомобил «Мицубиши Лансер» с регистрационен № BP 2725 ВК и лек автомобил «Опел Вектра» с рег.№ *** АХ. От двата автомобила излезли П.М. , Г.Г. , М.А.М. , Й.К.К. / зет на З. /,, О.К.А.  и А. З..В хода на последвалото масово сбиване  И. застанала срещу него под гаража посока север на ул. «Жидевица« на дом № 21, от същата страна - в ляво от пътя гледано в тази посока. По време на конфликта изпуснала своя нож със синята дръжка, вървейки взела падналия нож с черната дръжка на Й.К. от земята и с него се изправила срещу З..След като получила  от него удар в областта на главата, от който изпитала силна болка, като междувременно З. се опитал отново да я удари , ударил я още един път в областта на главата тя в този момент забила ножа в тялото му, като същевременно получила още един удар от него, от който паднала и изгубила съзнание.Съдът приема тази фактическа обстановка за доказана,макар и на базата на поредица от косвени доказателства,водещи обаче до еднствения възможен извод – че именно подсъдимата е автор на деянието,за което е предадена на съд.Свидетелите О.А. и свидетеля П.М. са възприели подсъдимата с нож в ръка.Свидетеля А. в съдебно заседание на 11.01.2018 година твърди „…..аз бях с моя девер,жената посегна с нож перпендикулярно на тялото.Това се установява и от обясненията на самата подсъдима,дадени на досъдебното производство в присъствието на защитник,който не е направил никакви възражения. В тази насока е и заключението на съдебно-медицинската експертиза на веществени доказателства по метода на ДНК профилиране № 15/ ДНК 27/. Това е обективна находка, за да има тя доказателствено значение следва на първо място да е иззета по предвидения за това ред / доказателствата са налице и няма никакво нарушение на процедурата/ и метода на изследване да е доказано научен и обоснован. Съдебния състав приема,че няма спор по валидността на този метод и най-вече по неговата безспорност на изводите. По острието кръвта е на З./  с него е намушкан /, а по чирените на същия нож е на К..

              Основното възражение на защитата на подсъдимата,поддържано и преди,е че деянието е извършено при условията на член 12,ал.1 от НК. Във всеки отделен случай поведението по отблъскване на противоправното нападение следва да се оценява с оглед спецификата на конкретните обстоятелства.Действително допустимо и обществено оправдано е, отбраняващият се да използва и по-интензивни средства и начини на отбрана, ако това явно не надхвърля възможностите за отблъскване на нападението, засяга се същото благо, което е било застрашено,но в конкретния случай съдът приема,че тази правна хипотеза не е налице.Според трайната съдебна практика Неизбежна отбрана по смисъла на  чл. 12, ал. 1 НК може да има в случаите, когато има вредоносен резултат, но с оглед конкретно установената фактическа обстановка действията се явяват като общественополезни, защото от тях е последвала полза./ Решение № 368 от 6.07.2010 г. на ВКС по н. д. № 300/2010 г., II н. о., НК, докладчик председателят Лидия Стоянова/Не може да се позовава на неизбежна отбрана този,който провокира нападение и съзнателно се въоръжава с хладно оръжие,тръгвайки към мястото на инцидент с масово сбиване. Да се приеме обратното значи, че самото замахване и нанасяне на четири удара по ръцете на З. с порезни по същество наранявания не е било достатъчно за да се защити и е следвало със силен замах в белия дроб да го намушка. Така и не става ясно кое според подсъдимата е породило нуждата от този последен удар и как се оправдава нейната в такъв случай теза за самозащита. Факта е заключението на съдебно-медицинската експертиза, че две от нараняванията на З. са по дясната предмишница и то нанасянето им е било когато ръката е била спусната на долу. Неизбежната отбрана не е допустима срещу бъдещо нападение. Когато дееца предварително се въоръжи и се подготви да посрещне нападението на нападателя не може да се позове на нея и на чл.119 от НК / Решение № 2/1986 1 НО/Няма как да се игнорира факта,че тя сама се е въоражила с ножа и съзнателно е отишла на мястото на инцидента/другите жени са останали в къщата/

            От субективна страна деянието е извършено умишлено като форма на вина, при пряк умисъл, като подсъдимата И. е съзнавала общественоопасния му характер , предвиждала е неговите общественоопасни последици и въпреки това е искала тяхното настъпване. Деецът  съзнава общественоопасния характер на деянието когато знае, че то е от естество да увреди човешкия живот. Съдебната практика е категорична, че изводите относно субективната страна  на деянието се изграждат върху доказаните по делото реални действия на извършителя, които обективират, материализират формираните в съзнанието му представи, а не на обясненията на дееца. В случая тези обяснения обаче се потвърждават от реалните факти. И. твърди, че е целяла да отблъсне нападението на групата от с. Градежница и в частност това на З.. Обаче ако дееца съзнава, че наред с целения резултат ще настъпи с положителност и смъртта на пострадалия и въпреки това извършва деянието то е налице убийство при пряк умисъл.

        По изложените съображения съдебния състав призна подсъдимата за виновна за това, че на 08.11.2014 г. около 22.00 часа в с. Голяма Брестница, Ловешка област, на ул. „Жидевица” умишлено  умъртвила А.Й.З., ЕГН ********** от с. Градежница, поради което и на основание по чл. 115 от НК я осъди на 10-десет години лишаване от свобода.

На основание чл. 57, ал. 1, т. 2 б. „а” от ЗИНЗС съдът определи наказанието да се изтърпи при условията на строг режим.

На основание чл. 59 от НК съдът постанови от така определеното наказание лишаване от свобода да се приспадне времето, през което К.И.И. е била с мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от 19.11.2014 до 08.01.2015 година.

При определяне на този вид и размер на наказанието,съдът отчете,от една страна,чистото съдебно минало на подсъдимата,наличие в значителна степен на съпричинителство с оглед спецификата на инцидента,от една страна,от друга – тежкия вредоносен резултат.

По отношение предявените граждански искове съдът намира същите за основателни по същество с оглед изводите за вината на подсъдимата,а по справедливост и с оглед претърпените неимуществени вреди на гражданските ищци – двете дъщери на пострадалия и М.М. – жената,с която е живеел на съпружески начала прие,че следва да бъдат уважени до размер от по 60 000 лева на всяка една от тях.

          Съдът постанови и веществените доказателства по делото – обект № 1 – плетена шапка в син цвят с надпис „раllmаl”; обект № 2 – дървена греда с дължина 43 см. От едната страна и от другата 38 см, р-ри в широката част 5,5см/8см.; обект № 4 – листо от дърво напоено с червеникава течност; обект № 7 – петно от червена течност с размери 14см./ 26 см. Иззет посредством памучен тампон; обект № 8 – дървена тупорижка с дължина 59,50см. И широчина 5см./3 см.; обект № 9 – дървена тупорижка с дължина 1,16м. и широчина 5см.; обект № 10 – лопата с дървена дръжка с дължини на дръжката 1,17м. и дължина на металната част 23см. И широчина 23см.;  обект № 12 – дървен прът с дължина 1,44м. и диаметър 5см.; обект № 13 – брадва с дървена дръжка с дължина 76см. Разцепена по цялата си дължина, острието на брадвата с дължина 17 см. С бели петна по острата част, широчина на острието на брадвата 16см. И задна част на брадвата 5,5 см./ квадрат; обект № 14 – мъжка кожена обувка в черен цвят; обект № 1 – тъмно синьо анцугово долнище с 2бр. сини кантове; обект № 2 – два броя черни мъжки чорапи с надпис „Sport”; обект № 3 – тъмно сини на цвят слипове – един брой; обект № 4 – синя на цвят фанелка с надпис „Grammer” ; обект № 5 – сиво яке с бял кант на ръкавите; обект № 6 – косми от челната част на трупа; обект № 7 – косми от дясното слепоочие; обект № 8 – косми от лявото слепоочие; обект № 9 – косми от тила на трупа;  обект № 1 – виолетово яке с качулка с надпис на него „ UNLIMITED”;      обект № 2_- бежова на цвят фанелка с рисунка в предната части; обект № 4 – 2 броя дамски платнени обувки от тъмен плат, със светли подметки; Обект № 1 – тъмносиня фанелка с бежово по рамената; Обект № 2 – черно долнище – анцуг с два сини канта, скъсано на десния крачол; Обект № 3 – черен пуловер; 30.Обект № 4 – Сини на цвят дънки; Обект № 5 – мъжки черни боксери със сини шарки с надпис „Mingye”; Обект № 6- чифт маратонки, шарени на цвят, без връзки; Второ ляво ребро от трупа на А. З., Обект № 3 – дамски дънки, сини на цвят; обект № 5 – нож с дръжка в син цвят Обект № 2 – нож с дървена дръжка с обща дължина 16,5 см. И дължина на острието 7,5 см.; Обект № 3 – нож с обща дължина 20 см. Със синя пластмасова дръжка с дължина на острието 10 см. И Обект № 4 – нож с обща дължина 24см. С метална дръжка с обща дължина на острието 13,5 см., Обект № 6 – нож с дръжка в черен цвят и Обект № 1 – кожена кания с дължина 22 см.,  след влизане на присъдата в сила да бъдат унищожени,а веществено доказателство- Обект № 11 – часовник в сребрист цвят, метална верижка в сребрист цвят, черен циферблат, с бели цифри с три броя секундарници с надпис – не се чете, след влизане на присъдата в сила да бъде върнат на свидетеля Д.А.К. от гр. Етрополе, общежитие – Етрополски бук № 7.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

 

 

 

СЪДИЯ ДОКЛАДЧИК……………………..