№ 1678
гр. Варна, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Магдалена Давидова Янева
при участието на секретаря Светлана Ст. Георгиева
като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело
№ 20253110100225 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по предявен от „ПС Гард” ЕООД срещу С. Ц.
Г. иск с правно основание чл. 403, ал. 1 ГПК, за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 669.59 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени
вреди вследствие на допуснато в полза на С. Ц. Г. по гр.д. № 16381/2021г., по описа на ВРС,
30-ти състав, обезпечение на предявените срещу дружеството искове на обща стойност
5334.53 лева чрез налагане на обезпечителна мярка запор на вземания на ответника по
всички открити от него банкови сметки в „Интернешънъл Асет Банк“ АД до размера на
обезпечения иск, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в
съда – 08.01.2025г., до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба ищецът твърди, че с определение № 8170/01.12.2021г., постановено
по гр.д. № 16381/2021г., по описа на ВРС, 30-ти състав, е допуснато обезпечение на
предявените от С. Ц. Г. срещу „ПС Гард” ЕООД обективно кумулативно и евентуално
съединени искове на обща стойност 5334.53 лева, както следва:
- с правно основание чл. 222, ал. 2 КТ, предявен в условията на евентуалност, ако
бъде уважен искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ да бъде осъден ответникът да
заплати на ищеца сумата от 915.00 лева, представляваща неизплатено обезщетение, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба –
11.11.2021г. до окончателното изплащане;
- с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ - независимо на какво основание съдът приеме,
че е прекратено трудовото правоотношение на ищеца, съответно ако не разгледа или
отхвърли исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ да бъде осъден ответникът да заплати на
ищеца сумата от 915.00 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск от 20 дни за 2020г. и 20 дни за 2021г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба – 11.11.2021г. до окончателното изплащане;
- с правно основание чл. 262, ал. 1, т. 4 КТ да бъде осъден ответникът да заплати на
ищеца сумата от 1781.31 лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за
извънреден труд, положен в периода 01.04.2020г. - 23.11.2020г., ведно със законната лихва
1
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 11.11.2021г. до
окончателното изплащане на главницата, ведно с лихва за забава в размер на 209,36 лева,
начислена от първо число от месеца, следващ този, за който се дължи трудовото
възнаграждение;
- с правно основание чл. 261 КТ да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца
сумата от 442.00 лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за нощен
труд, положен в периода 01.04.2020г. - 23.11.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба -11.11.2021г. до окончателното
заплащане на главницата, ведно с лихва за забава в размер на 52.06 лева, начислена от първо
число на месеца, следващ този, за който се дължи трудовото възнаграждение;
- с правно основание чл. 264 КТ да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца
сумата от 91.70 лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за работа през
официални празници в периода 01.04.2020г. - 23.11.2020г. , ведно със законната лихва за
забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 11.11.2021г. до
окончателното изплащане на главницата, ведно с лихва за забава в размер на 13.08 лева,
натрупана до датата на подаване на исковата молба;
- с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ да бъде осъдено
ответникът да заплати на ищеца обезщетение за времето, през което е останал без работа
поради уволнението в размер на 915.00 лева за периода от 14.09.2021г. до 14.11.2021г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане, чрез налагане на запор на вземания на ответника по всички открити от него
банкови сметки в „Интернешънъл Асет Банк“ АД.
Въз основа на издадената обезпечителна заповед се излага, че е образувано
изпълнително дело № 915/2021г. по описа на ЧСИ Илиана Станчева по което е наложен
запор върху сметките на дружеството в „Интернешънъл Асет Банк“ АД. С писмо-отговор
банката се твърди, че е потвърдила наличието на запорираната сума по сметка на
дружеството, като същата е била блокирана.
Твърди, че с влязло в законна сила на 18.07.2024г. решение по гр.д. № 16381/2021г.,
по описа на ВРС, 30-ти състав, паричните искове на Г. са уважени за сумата от 238.28 лева,
като за разликата до предявените размери от 5334.53 лева – претенциите са отхвърлени.
Присъдената в полза на Г. сума от 238.28 лева, както и присъдените му разноски от
1612.80 лева, се твърди да са погасени до размера на 1105.30 лева чрез направеното
извънсъдебно изявление за прихващане с вземането на „ПС Гард“ ЕООД за сумата от 811.63
лева – представляваща присъдените на дружеството разноски.
Твърди, че допуснатото обезпечение е отменено за горницата над 238.28 лева, тоест
до сумата от 4735.67 лева, с определение от 20.12.2024г., постановено по гр.д. №
16381/2021г.
Поддържа, че с оглед допуснатата обезпечителна мярка и наложения запор върху
сметките на дружеството, последното е било лишено от възможност да оперира текущо с
блокираната сума и да се разплаща към клиенти и доставчици. С оглед това твърди, че е
претърпял вреди, съизмерими с размера на законната лихва за времето от налагането на
запора – 08.12.2021г. до подаване на исковата молба в съда – 08.01.2025г. и които възлизат на
стойност 1774.89 лева. След извършено прихващане с вземането на Г. в размер на 1105.30
лева, дължимото от последния обезщетение за търпените от дружеството вреди възлиза в
размер на 669.59 лева, поради което и сезира съда с искане за осъждане на ответника да му
заплати посочената сума.
С молба вх. № 31623/07.04.2025г., ищецът, чрез процесуалния си представител
поддържа исковата претенция. Отправено е искане за присъждане на сторените разноски,
приставяйки списък на разноските по чл. 80 ГПК.
2
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът С. Ц. Г. депозира отговор на исковата молба, в
който изразява становище за неоснователност на иска. Оспорва сумата по запора да е била
налична по банкова сметка на ищеца и че вземането е било изискуемо. Липсват
доказателства дали за периода на запора ищецът е оперирал с паричните си средства,
находящи се в банката, над размера на запорираната сума, както и че наложената
обезпечителна мярка е възпрепятствала неговата дейност.
С писмено становище вх. № 33814/14.04.2025г. се поддържа изразеното в отговора на
исковата молба становище за неоснователност на иска. Прави възражение за прекомерност
на адвокатския хонорар, претендиран от ищеца.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от материалите по приобщеното гр.д. № 16381/2021г., по описа на ВРС, че с
определение № 8170/01.12.2021г., е допуснато обезпечение на предявените от С. Ц. Г. срещу
„ПС Гард“ ЕООД обективно кумулативно съединени искове, както следва:
- с правно основание чл. 222, ал. 2 КТ, предявен в условията на евентуалност, ако
бъде уважен искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ да бъде осъден ответникът да
заплати на ищеца сумата от 915.00 лева, представляваща неизплатено обезщетение, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба –
11.11.2021г. до окончателното изплащане;
- с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ - независимо на какво основание съдът приеме,
че е прекратено трудовото правоотношение на ищеца, съответно ако не разгледа или
отхвърли исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ да бъде осъден ответникът да заплати на
ищеца сумата от 915.00 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск от 20 дни за 2020г. и 20 дни за 2021г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба – 11.11.2021г. до окончателното изплащане;
- с правно основание чл. 262, ал. 1, т. 4 КТ да бъде осъден ответникът да заплати на
ищеца сумата от 1781.31 лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за
извънреден труд, положен в периода 01.04.2020г. - 23.11.2020г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 11.11.2021г. до
окончателното изплащане на главницата, ведно с лихва за забава в размер на 209,36 лева,
начислена от първо число от месеца, следващ този, за който се дължи трудовото
възнаграждение;
- с правно основание чл. 261 КТ да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца
сумата от 442.00 лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за нощен
труд, положен в периода 01.04.2020г. - 23.11.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба -11.11.2021г. до окончателното
заплащане на главницата, ведно с лихва за забава в размер на 52.06 лева, начислена от първо
число на месеца, следващ този, за който се дължи трудовото възнаграждение;
- с правно основание чл. 264 КТ да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца
сумата от 91.70 лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за работа през
официални празници в периода 01.04.2020г. - 23.11.2020г. , ведно със законната лихва за
забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 11.11.2021г. до
окончателното изплащане на главницата, ведно с лихва за забава в размер на 13.08 лева,
натрупана до датата на подаване на исковата молба;
- с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ да бъде осъдено
ответникът да заплати на ищеца обезщетение за времето, през което е останал без работа
поради уволнението в размер на 915.00 лева за периода от 14.09.2021г. до 14.11.2021г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане, чрез налагане на запор на вземания на ответника по всички открити от него
3
банкови сметки в „Интернешънъл Асет Банк“ АД до размера на обезпеченото вземане от
5334.53 лева.
С влязло в законна сила на 18.07.2024г. решение № 3272/31.10.2022г., постановено по
гр.д. № 16381/2021г., по описа на РС-Варна, изменено с решение № 279/20.03.2024г.,
постановено по в.гр.д. № 1432/2023г., по описа на ВОС, обезпечените искове са частично
уважени, както следва:
- за сумата от 52.00 лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за
нощен труд, положен в периода 01.04.2020г. - 23.11.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба -11.11.2021г. до окончателното
заплащане на главницата, ведно с лихва за забава в размер на 6.98 лева, начислена от първо
число на месеца, следващ този, за който се дължи трудовото възнаграждение;
- за сумата от 156.88 лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за
работа през официални празници в периода 01.04.2020г. - 23.11.2020г. , ведно със законната
лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба –
11.11.2021г. до окончателното изплащане на главницата, ведно с лихва за забава в размер на
22.42 лева, натрупана до датата на подаване на исковата молба.
Останалите обезпечени искове са отхвърлени.
С определение № 14491/20.12.2024г., постановено по гр.д. № 16381/2021г., по описа
на РС-Варна, допуснатото с определение 8170/01.12.2021г. обезпечение за разликата над
уважените претенции общо в размер на 238.28 лева до общо обезпечената сума от 5334.53
лева, е отменено, на основание чл. 402 ГПК. Определението е влязло в законна сила на
24.01.2025г.
Между страните не се спори, че въз основа на издадената обезпечителна заповед по
гр.д. № 16381/2021г., по описа на РС-Варна е образувано изпълнително дело № 915/2021г.,
по описа на ЧСИ Илиана Станчева, което се установява и от приложеното на л. 19 от делото
удостоверение. От удостоверението се установява, че в изпълнение на обезпечителната
заповед, с писмо изх. № 25011/07.12.2021г. е наложен запор на сметката на „ПС Груп“ ЕООД
в „Интернешънъл Асет Банк“ АД за сумата от 5334.53 лева. Отразено в удостоверението още
е, че по изпълнителното дело е постъпил отговор от банката, заведен под вх. №
23171/23.12.2021г., че посоченото в запорното съобщение сума е изцяло обезпечена.
Представено по делото е и писмо изх. № 2692#1 от 18.03.2025г. от „Интернешънъл
Асет Банк“ АД, в което е посочено, че върху разплащателната сметка на „ПС Груп“ ЕООД е
наложен запор по горното изпълнително дело, като към датата на налагане на запора –
10.12.2021г., посочената в запорното съобщение сума в размер на 5334.53 лева е била изцяло
обезпечена. Последното се установява и от приложеното копие от отчет по сметка към
10.12.2021г., според което наличната сума по сметката от 204 759.92 лева, разполагаемата е
199 375.39 лева, тоест блокираната сума е 5384.53 лева. Към 11.04.2025г. наличността по
сметка на дружеството възлиза в размер на 66 000.73 лева, от които разполагаема сума
60 616.20 лева и блокирана сума 5384.53 лева.
Въз основа на горната фактическа установеност, съдът формира следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 403, ал. 1 ГПК, ако искът, по който е допуснато
обезпечение, бъде отхвърлен или ако не бъде предявен в дадения на ищеца срок, или ако
делото бъде прекратено, ответникът може да иска от ищеца да му заплати причинените
вследствие на обезпечението вреди.
За успешното провеждане на предявения иск, в тежест на ищцата е да установи, че по
искане на ответника е допуснато обезпечение на предявени от последния искове, отхвърлени
с влязло сила решение, в резултат на което са причинени посочените в исковата молба
имуществени вреди, причинно-следствена връзка между поисканото и наложено
4
обезпечение и вредите, размера на претърпените вреди.
Няма спор по делото и се установи от събраните писмени доказателства, че с
определение № 8170/01.12.2021г., постановено по гр.д. № 16381/2021г., по описа на ВРС, е
допуснато обезпечение на предявените от С. Ц. Г. срещу „ПС Гард“ ЕООД искове, както и
че въз основа на издадената обезпечителна заповед е образувано изпълнително дело №
915/2021г., по описа на ЧСИ Илиана Станчева. Не се спори и че с влязло в законна сила
решение обезпечените искове са уважени за сумата от 238.28 лева, а за разликата до
предявения размер са отхвърлени, както и че с влязло в законно сила на 24.01.2025г.
определение допуснатото обезпечение е отменено за разликата над горната сума до общо
обезпечената сума от 5334.53 лева.
Спорът по делото е, с оглед наведените в отговора на исковата молба възражения,
настъпили ли са в правната сфера на „ПС Гард“ ЕООД вреди, което да са следствие на
допуснатото обезпечение. За да се произнесе по така очертания спорен въпрос, настоящият
състав съобрази следното:
От анализа на събраните по делото доказателства се установи, че банковата сметка на
ищеца е била запорирана по искане на ответника С. Ц. Г. до размера на обезпеченото
вземане от 5334.53 лева. Тази сума е била налична по сметката на „ПС Гард“ ЕООД,
разкрита в „Интернешънъл Асет Банк“ АД, както към момента на налагане на запора
10.12.2021г., така и към момента на влизане в сила на определението, с което обезпечението
е отменено - 24.01.2025г. За този период от време, възможността на ищеца да ползва
наличната по собствената му банкова сметка сума (блокирана, поради наложения запор) се
явява имуществена вреда във вид на пропусната полза. Това е така, тъй като ищецът е бил в
невъзможност да я ползва за задоволяване на свои нужди и да реализира от нея доход,
поради което същият е пропуснал реализиране и на ползи, което е имуществена вреда,
подлежаща на обезщетяване. Предположението, че ако благото не беше засегнато, то
същото щеше да доведе до увеличаване на имуществото е законово закрепено в нормата на
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, която е приложима и в хипотезата на неправомерно задържана парична
сума, при която размерът на вредата се заключава в заплащането на законна лихва (в този
смисъл е и решение № 156/18.12.2017г. на ВКС по т.д. № 449/2017г., ІІ т.о. и цитираните в
него решение № 281/04.01.2011г. на ВКС по гр.д. № 1684/2010г., ІІІ г.о., решение №
432/27.12.2011г. на ВКС по гр.д. № 1380/2011г., ІІІ г.о. и решение № 101/05.08.2013г. на ВКС
по т.д. № 1029/2012г., І т.о.).
Обезщетението в размер на законната лихва върху сумата от 5030.04 лева (разликата
между запорираната по обезпечението сума от 5334.53 лева и уважената част по
обезпечените искове от 238.28 лева и лихвата за забава от датата на подаване на исковата
молба до датата на влизане на решението в сила от 65.85 лева) за периода от наложения
запор 10.12.2021г. до предявяване на исковата молба – 07.01.2025г., включително, изчислено
с помощта на онлайн калкулатор (https://www.calculator.bg/) възлиза в размер на 1883.16
лева. Отчитайки направеното с исковата молба изявление за прихващане с насрещоното
вземане на С. Г. за сумата за присъдени в производството по гр.д. № 16381/2021г., по описа
на ВРС, разноски от 1105.30 лева (след извършено прихващане с насрещни вземания на
страните, направено с изявлението на С. Г. до ищеца), задължението на ответника за
репариране на вредите от допуснатото обезпечение е погасено до сумата от 777.86 лева. С
оглед горното и при липса на надлежно изменение на иска, претенцията в рамките на
предявения размер от 669.59 лева следва да бъде уважена, ведно с присъждане на лихва за
забава считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателно погасяване
на задължението.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и съобразно направеното искане, представеният
списък на разноски по чл. 80 ГПК и доказателствата за реализирани разходи, в полза на
ищеца „ПС Гард“ ЕООД следва да се присъди сумата от 452.00 лева, формирана от
5
заплатена държавна такса в размер на 52.00 лева и адвокатско възнаграждение от 400 лева.
Този размер на адвокатското възнаграждение съдът намира, с оглед направеното възражение
за прекомерност, че е съответен действителната правна и фактическа сложност на делото,
извършените от адвоката действия по защита на правата на дружеството.
Видим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Ц. Г., ЕГН **********, от гр. ****, да заплати на „ПС Гард“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Владимир Вазов“, №
40, ет. 2, сумата от 669.59 лева (шестстотин шестдесет и девет лева и петдесет и девет
стотинки), представляваща обезщетение за причинени на дружеството вреди от
неоснователно допуснато в полза на С. Ц. Г. обезпечение по гр.д. № 16381/2021г., по описа
на ВРС, изразяващо се в запориране на сметката на ищеца в „Интернешънъл Асет Банк“ АД,
съизмеримо със законната лихва върху запорираната сума за периода от 10.12.2021г. до
07.01.2025г., включително, ведно със законната лихва върху обезщетението считано от датата
на депозиране на исковата молба – 08.01.2025г. до окончателното му заплащане, на
основание чл. 403 ГПК.
ОСЪЖДА С. Ц. Г., ЕГН **********, от гр. ****, да заплати на „ПС Гард“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Владимир Вазов“, №
40, ет. 2, сумата от 452.00 лева (четиристотин петдесет и два лева), представляваща
сторени в производството пред Районен съд – Варна разноски, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6