РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 1609/29.7.2021г.
гр. Пловдив, 29 юли 2021
год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение, ХІ с., в открито
заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Милена Несторова -
Дичева
при секретаря Д. Й. и участието на
прокурора …, като разгледа докладваното
от съдията административно дело № 428 по описа за 2021 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производство по чл. 156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на А.В.В., ЕГН ********** ***,
против РА № Р- 16-001620002170-091-001/02.11.2020 г., издаден от П.Д.С.на длъжност
началник сектор, възложил ревизията и А.Н.Б.на длъжност главен инспектор по
приходите – ръководител на ревизията към ТД на НАП гр.Пловдив, потвърден с
Решение № 60/21.01.2021 г. на Директора на Дирекция ОДОП гр.Пловдив.
Твърди се неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на оспорения акт като постановен при неправилно тълкуване на
материалния данъчен закон и в противоречие със събраните в хода на ревизията
доказателства.
Единственото оплакване по жалбата е, че не са налице
обстоятелствата по чл.122, ал.1, т.1, т.4 и т.5 от ДОПК като за извеждане на
този извод приходната администрация неправилно
била интерпретирала представените пред нея писмени доказателства.
Претендира се отмяна на оспорвания ревизионен акт като
неправилен и незаконосъобразен, издаден в противоречие със събраните в хода на
ревизията доказателства.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се
представлява.
Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна
практика” – гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юр.К., е на
становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждането на
юрисконсултско възнаграждение. В постъпила по делото писмена защита излага
подробни съображения.
Съдът, като
разгледа становищата на страните и след преценка на събраните по делото
доказателства (представената административна преписка), намери за установено
следното:
Предмет на процесното оспорване е РА № Р-16001620002170-091-001/02.11.2020
г., издаден от П.Д.С.на длъжност началник на сектор, възложил ревизията и А.Н.Б.на
длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с
решение по жалба срещу ревизионен акт № 60/21.01.2021 г. на Директора на
Дирекция ОДОП Пловдив.
Процесната ревизия е
с обхват годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2017 г. и 2018 г., както и установяване
на задължения за осигурителни/здравни вноски.
Същата е
проведена по реда на чл.122 от ДОПК.
Спорният
въпрос по делото е дали изначално са налице предпоставки за провеждане на
процесната ревизия по особения ред на чл.122 от ДОПК.
Настоящият
състав намира, че в конкретния случай безспорно е налице предпоставката за
провеждане на ревизията по реда на чл.122 от ДОПК предвид установяването на
факта на липсата на водено счетоводство от страна на жалбоподателя. Този факт е
установен от приходната администрация, не е оспорен от жалбоподателя и в хода
на съдебното производство не са представени доказателства в обратния смисъл,
които да наведат съда на различен извод. При това положение, съдът счита, че в
конкретния случай по категоричен начин е установена предпоставка по чр.122,
ал.1, т.4 от ДОПК липса на счетоводна отчетност по ЗСч, което налага извода, че
правилно ревизията е проведена по особения ред на чл.122 от ДОПК.
Други
възражения от страна на жалбоподателя не са направени по жалбата и в хода на
самото съдебно производство. Не са ангажирани и доказателства, които да оборят
констатациите на приходната администрация макар и с определението за насрочване
на делото съдът да е разпределил доказателствената тежест. Едновременно с това,
фактическите констатации на приходната администрация почиват на събрани в хода
на надлежно проведено ревизионно производство доказателства.
При това
положение и предвид необорване на
презумпцията от страна на жалбоподателя на чл.124, ал.2 от ДОПК,
настоящият състав на Административен съд – Пловдив счита жалбата за
неоснователна.
Предметния
обхват на настоящия правен спор са допълнително установени задължения за
годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ, вноски за ДОО, вноски за ЗО и вноски за
ДЗПО – УПФ за 2018 г. общо в размер на 6 949,65 лева главница и
1 309,67 лева лихви.
Органите по приходите са
установили, че през 2018 г. жалбоподателят е извършил множество сделки с
флагчета, знамена и пр. артикули. Прието е, на основание нормата на чл. 1, ал.
1, т. 1 от ТЗ, че се касае за сделки, осъществявани в рамките на извършвана
дейност по занятие от физическото лице. Въз основа на получените от куриерска
фирма данни във вид на справки органите по приходите са обобщили информацията и
са установили получените приходи за периода, в размер на 37 276,00 лв. Във тази
връзка на РЛ са връчени уведомления по чл. 17 и чл. 124 от ДОПК, както и
ИПДПОЗЛ за декларациите по чл. 124, ал. 3 от ДОПК. На основание чл. 122, ал. 2 от ДОПК, е извършен анализ на относимите към ревизираното лице обстоятелства,
обсъдени са събраните доказателства от трети лица и представените документи от
РЛ. Съобразявайки събраните документи се установява, че жалбоподателят е
извършвал дейност редовно, по занятие, а не еднократно и инцидентно, свързана с
продажба на стоки. В този смисъл, ревизиращите органи правилно са счели, че
облагаемият доход следва да се формира по реда на чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ. Съгласно
чл. 50 от ЗДДФЛ, задължените по този закон лица подават годишна данъчна
декларация за облагаемия си доход. Жалбоподателят е декларирал получените
доходи от продажба на стоки /флагчета, знамена и пр. артикули/. Органите по
приходите констатират, че ЗЛ не е намалило облагаемия доход
- от декларираните приходи са приспаднати установените
суми за ЗОВ. Годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като
едноличен търговец е определена, като така установеният облагаем доход е
намален със сумите за ЗОВ. Върху така определената данъчна основа в размер на
30 326,35 лв. е изчислен дължимият данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2018 г. в
размер на 4 548,00 лв. Деклариран /със закъснение/ и внесен данък е в размер на
5 591,00 лв. Лихви за закъснение - 216,43 лв. Надвнесен данък в размер на 1
043,00 лв.
Правилно е позоваването на данъчния орган в мотивите
на ревизионния акт, че ревизираният данъчен субект осъществява търговска
дейност като ЕТ и че физическото лице е действало в качеството си на търговец
по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 14 от ТЗ, тъй като е извършвало по занятие
сделки, свързани с продажба на стоки с цел продажба.
С оглед на изложеното, следва да се приеме, че органът
по приходите правилно е преценил, че жалбоподателят е извършвал търговски
сделки през 2018 г. , съответно правилно са начислени и задълженията по ЗДДФЛ - съгласно разпоредбата
на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ физическите лица, извършващи дейност като еднолични
търговци, независимо дали са регистрирани по Търговския закон, да формират
данъчната основа за доходите по реда, по който тя се определя за регистрираните
търговци и облагането й с 15 % данъчна ставка по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ.
Законосъобразно е начислена лихва в размер на 216,43 лв. във връзка с
установеното закъснение при декларирането на доходите с ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ
с вх. № 164391900674319/03.12.2019 г. /извън законоустановения срок.
В хода на ревизионното производство органите по
приходите са установили, че за периода 01.01.2017 г. - 31.12.2018 г. А.В.В. не
е декларирал извършване на стопанска дейност и няма регистрация като
самоосигуряващо се лице по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 1,2 или 4 от Кодекса за социално осигуряване. За ревизирания
период задълженото лице има сключен трудов договор с „Бендида-66" ЕООД от
01.10.2015 г. и подадени данни за осигуряване на основание чл. 4, ал. 1, т. 1
от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 1 от 330. Подадена е ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2018
г. извън законоустановения срок в ЗДДФЛ с вх. № 164391900674319/03.12.2019 г.
Деклариран е брутен доход от трудово правоотношение в размер на 6 201,29 лв. и
данъчна печалба от дейност като ЕТ или чл. 29а от ЗДДФЛ в размер на 37 276,00
лв.
След извършен анализ на събраните при ревизията
доказателства от органите по приходите са установили обстоятелства по реда на
чл. 122, ал. 1 ,т. 1, т. 4 и т. 5 от ДОПК:
- А.В. е
извършвал трудова дейност, но не е заявил качеството си на самоосигуряващо лице
и съответно не е подавал декларация по чл. 1, ал. 2 от Наредбата за обществено
осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в
чужбина и морските лица /загл. изм. ДВ бр. 2 от 2010 г./ за начало и вид на
осигуряване; декларация обр.1 (чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-8/2005г. на МФ)
за дните в осигуряване, осигурителният доход и размерът на осигурителните
вноски за самоосигуряващото се лице и декларация обр. 6 (чл. 3, ал. 3, т. 2 от
Наредба Н-8/2005г. на МФ) за размера на дължимите авансови вноски за ЗОВ за
2018 г.;
- липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за
счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на
основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за
установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на
задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред;
- документите, необходими за
установяване на основата за облагане с данъци, липсват или са повредени до
степен негодни за ползване
На основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК, на А.В.В. е връчено
уведомление, с което същият е уведомен, че осигурителния доход, върху който се
дължат задължителни осигурителни вноски, ще бъде определен по реда на чл. 122 -
124 от ДОПК, във връзка с чл. 124а същия кодекс. Задълженото лице е извършвало
продажби на стоки - търговия със стоки, доставяни до клиенти чрез куриерска
фирма „ЕКОНТ ЕКСПРЕС" ООД, които не са инцидентни сделки, а са
осъществявани редовно и с цел реализиране на приходи. В тази връзка съобразно нормата на чл. 1, ал. 1, т. 1 от ТЗ
и е прието, че се касае за сделки, осъществявани в рамките на извършваната
дейност по занятие от физическото лице. След извършен анализ на относимите
обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК от органите по приходите е определен
облагаем доход - за 2018 г. в размер на 37 276,00 лв. Предвид установените при
ревизията доход от икономическа дейност, на основание чл. 124 а от ДОПК, във
връзка с чл. 6, ал. 8 и ал. 9 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 1 от 330, са
определени задължения на А.В.В. в качеството му на самоосигуряващото се лице за
задължителни осигурителни вноски за 2018 г. и прилежащите лихви, предмет на
обжалване. Производството по реда на чл. 122 от ДОПК представлява особен
процесуален ред, който дава възможност на органите по приходите да установяват
задължения и в случаите, когато не са налице необходимите данни за извършване
на ревизионното производство по общия ред. С оглед възможността да бъдат
установявани задължения за ЗОВ, след влизане в сила на Закона за изменение и
допълнение на ДОПК, /обн. ДВ. бр. 14 от 15.02.2011 г., в сила от 15.02.2011
г./, органите по приходите прилагат разпоредбите на чл.122 - 124 от ДОПК
съответно и за установяване на задълженията за задължителни осигурителни
вноски. Разпоредбата на чл. 124а от ДОПК регламентира съответното приложение на
чл.122 - 124 от ДОПК при установяването на задължителни осигурителни вноски. В
хода на ревизионното производство е доказано наличието на предпоставки за
преминаване към особения ред за облагане с преки данъци по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, от което пък следва и приложимостта на разпоредбата на чл. 124а от ДОПК.
Законодателят е предвидил чрез
разпоредбите на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ физическите лица, извършващи дейност
като еднолични търговци, независимо дали са регистрирани по Търговския закон,
да формират данъчната основа за доходите по реда, по който тя се определя за
регистрираните търговци. Според чл. 286, ал. 2 от ТЗ, търговски са и сделките
по чл. 1, ал. 1 независимо от качеството на лицата, които ги извършват. В
случая е видно, че става въпрос за повтарящи се действия през ревизираните години,
материализирани в множество сделки с цел приход по смисъла на Търговския закон.
Ревизираното лице с виновното си поведение, липса на регистрация по смисъла на
ТЗ и избягване на заплащане на осигурителни задължения, е дало повод да бъде
обложено по реда на чл. 122 - 124а от ДОПК. След като А.В.В. е осъществявал
трудова дейност, то следва да се определят и задължения му за ЗОВ в качеството
му на самоосигуряващо се лице. Не може да се черпят благоприятни последици от
факта на избягване на регистрация по ТЗ . Когато органите по приходите
установят укрити доходи/приходи, в случая от извършване на икономическа
дейност, това дава основание да се приеме, че лицето е извършвало трудова
дейност, за която са дължими задължителни осигурителни вноски като
самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО и 330, върху установения доход по
реда на чл. 122 - 124 от ДОПК.
По смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО ревизираното лице е самоосигуряващо се лице - физическо лице, което е
длъжно да внася осигурителни вноски изцяло за своя сметка. На основание чл. 4,
ал. 3, т. 2 от КСО, А.В.В. попада в обхвата на лицата задължително осигурени за
инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт, предвид
обстоятелството, че упражнява трудова дейност като едноличен търговец. Доходът,
върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения и
други доходи от трудова дейност - чл. 6, ал. 2 от КСО. Съгласно разпоредбата на
чл. 6, ал. 8 (предишна ал. 7 - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от
01.01.2016 г.) от КСО осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2
и 4 са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово върху месечен
осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода,
определен със ЗБДОО за съответната година. Предвид разпоредбата на чл. 127, ал.
1 от КСО, ревизираното лице дължи осигурителни вноски за допълнителна пенсия в
универсален пенсионен фонд - лицата, родени след 31 декември 1959
г., ако са
осигурени във фонд „Пенсии" на държавното обществено осигуряване се
осигуряват за фонд ДЗПО - УПФ, като осигурителните вноски се внасят върху
доходите, за които се дължат осигурителни вноски за ДОО. Окончателният размер
на месечния осигурителен доход за лицата по ал.9
(предишна
ал. 8 - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) се
определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната
година и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и
по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателните осигурителни
вноски се дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в
размерите за фонд „Пенсии" и за допълнително задължително пенсионно
осигуряване и в размерите за фонд „Общо заболяване и майчинство" за
самоосигуряващите се лица, които са избрали да се осигуряват в този фонд в
срока за подаване на данъчната декларация. Годишният осигурителен доход се
определя като разлика между декларирания или установения от органа по приходите
при условията и по реда на ДОПК облагаем доход от упражняване на трудова дейност
и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски.
|
|
Съгласно разпоредбата на чл.33
от Закона за здравното осигуряване, задължително осигурени в НЗОК са всички
български граждани, поради което те дължат осигурителни вноски, определени със
Закона за бюджета на НЗОК /чл. 29, ал. 3 от ЗЗО/. Здравноосигурителните вноски
за ЗЛ са дължими на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО - „едноличният
търговец, физическото лице, образувало ЕООД, съдружниците в търговски дружества
и лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска
дейност, се осигуряват върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от
минималния размер на осигурителния доход за тези самоосигуряващи се лица,
определен със Закона за бюджета на ДОО, и годишно върху доходите от дейността и
доходите по т. 3, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6,
ал. 9 от КСО". Въз основа на установеното при ревизията, че жалбоподателят
е извършвал трудова дейност, то на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО и чл.
40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, във връзка с чл. 124а от ДОПК подлежи на задължително
социално и здравно осигуряване в качеството му на самоосигуряващо се лице.
Неминуемо, така определеният осигурителен доход по реда на чл. 122 - 124 от ДОПК, ще се различава от обективно осъществения осигурителен фактически състав,
но това е резултат на неправомерното поведение на задълженото лице, което в
случая, не е декларирало и не е заплатило ЗОВ за процесния период. Освен това,
видно от разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО /в редакцията й за
ревизирания период/, в кръга на самоосигуряващите се лица законодателят е включил
лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, но без да е налице
изрично изискване те да са регистрирани по ТЗ. Съгласно чл. 6, ал. 2 от КСО доходът, върху който се дължат
осигурителни вноски, включва всички възнаграждения и други доходи от трудова
дейност -
т.е. в конкретния случай А.В.В. дължи дължи авансови ЗОВ върху минималния
месечен размер на осигурителния доход определен със ЗБДОО за съответната година
и окончателни осигурителни вноски на основание чл. 6, ал. 9 от КСО и чл. 40,
ал. 1, т. 2 от ЗЗО. Допълнително установените задължения за ЗОВ на
жалбоподателя, в качеството му на самоосигуряващото се лице за 2018 г. са в
резултат на установения с РА № Р-16001620002170-091-001 / 02.11.2020 г.
осигурителен доход по реда на чл. 122 - 124 от ДОПК, във връзка с чл. 124а от
с.з. В конкретният случай при определяне на задълженията за ЗОВ на А.В.В. е
приложено ограничение до максималния месечен размер на осигурителния доход
определен със ЗБДОО за съответната година, тъй като установеният с ревизията
облагаем доход го надвишава. Окончателните осигурителни вноски за довнасяне са
изчислени върху годишния размер на осигурителния доход, който е равен на
разликата
между максималния
месечен размер на осигурителния доход минус осигурителния доход, върху който
задълженото лице е осигурено по трудово правоотношение и осигурителния
доход върху които са дължими авансови осигурителни вноски.
С оглед на изложеното РА е правилен и законосъобразен, а
жалбата – неоснователна и като така следва да бъде отхвърлена.
При посочения изход на спора и предвид претенцията на
ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че
такова се следва.
На основание чл. 161, ал. 1, предл. 1 от ДОПК, на
ответникът се следва присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
размер на 742,97 лева, изчислено съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от
Наредба № 1 от 09.04.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ето защо и поради мотивите, изложени по–горе,
Административен съд – Пловдив, ХІ състав:
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.В.В., ЕГН ********** ***, против РА № Р-16001620002170-091-001/02.11.2020
г., издаден от П.Д.С.на длъжност началник на сектор, възложил ревизията и А.Н.Б.на
длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с
решение по жалба срещу ревизионен акт № 60/21.01.2021 г. на Директора на
Дирекция ОДОП Пловдив, с който допълнително са
установени задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ, вноски за ДОО,
вноски за ЗО и вноски за ДЗПО – УПФ за 2018 г. общо в размер на 6 949,65
лева главница и 1 309,67 лева лихви.
ОСЪЖДА А.В.В., ЕГН ********** *** да заплати на НАП – гр.
София, сумата от 742,97 лева за
осъществената юрисконсултска защита.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС в 14 –
дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен
съдия: