Р Е Ш Е Н И Е
№
260094
24.01.2022г.
Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, I-ви гр. състав в открито съдебно
заседание на седемнадесети януари през две хиляди и двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на
секретаря Невена Назарева, като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 13514 по описа на ПРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са искове с правна
квалификация чл. 422 ГПК във връзка с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „Водоснабдяване и канализация”
ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр.**** бул.„****”№**** твърди, че се снабдил със заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответника С.Д.Ш.,
ЕГН ********** за исковите суми, но в
рамките на заповедното производство му били дадени
указания за иск, поради връчване на заповедта
на длъжника при условията на член 47, ал. 5 ГПК и връчителят е събрал
данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната
собственост или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на
тези данни в съобщението.
Ищецът също сочи, че е ВиК оператор и съгласно чл.198о ЗВ предоставя ВиК
услуги на потребителите срещу заплащане и по реда на ЗРВКУ. Ответникът е потребител на ВиК
услуги по смисъла на посочения закон и фигурирал в базата данни на ищеца с
потребителски номер ********. Отношенията между потребителите и експлоатационното
дружество се уреждали от публично известни общи условия. За периода от 11.11.2015 г.
до 10.06.2020 г. ответникът имал задължения към ищцовото дружество
за предоставени услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода
за обект, находящ се в гр. **** ул. ***** № ***,
етаж ****, в общ размер 1145,06
лв. Твърди, че водомерът в имота на ответника е
неизправен, като на потребителя съгласно действащите ОУ от 2014 година били
начислявани по 5 куб.м. на обитател, а с оглед установените двама обитатели в
имота, са начислявани месечно по 10 куб.м. Ответникът дължал и обезщетение за забава в плащането
на посочените задължения в общ размер 185,45 лв. за периода от 31.01.2016 г.
до 31.05.2020 г. на основание чл.33, ал.2 и чл.44 от общите условия за предоставяне на
ВиК услуги на потребителите поради неспазване на срока
за плащане - 30-дневен срок след датата на фактуриране.
За потребените количества вода били издадени фактури, подробно описани в
исковата молба по периоди и стойности. Били издадени фактури и за дължимите
законни лихви. Въз основа на изложените обстоятелства, в исковата молба е
формулирано искане за постановяване на съдебно решение, с което да бъде
признато за установено по отношение ответника, че същият дължи на ищеца горните
суми. Претендират се разноските в частногражданското и в настоящото
производство.
Ответникът моли исковете да се отхвърлят. Прави възражение, че сумите се дължат от наемателя на водоснабдения имот В.Щ.А.,
който бил вписан като задължено лице в карнетите. Релевира възражение за изтекла три годишна погасителна
давност по отношение на изтеклите лихви и главница,
датиращи три години преди подаване на исковата молба в съда.
Третото лице
помагач на ответника В.Щ.А. в откритото съдебно заседание, проведено на
17.10.2021г. казва, че е живял в имота на ********** преди десет години, който
имот е прехвърлен преди около 10 години.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото са представени справка по лице от ***** нот. акт за покупко-продажба от
2.11.2010г., справка за непатени задължения,
справка за водомерите на абонат и опис на фактури по дело. Прието е и извлечение от карнети за процесния период за показанията на водомер №**** на ул.
***, етаж ****, собственик С.Ш., в периода от 2013г. до юли
2020г. За периода от 11.11.2015 г. до 10.06.2020
г. в графа “показание” от същата книга е
отразено “т.” (тарифа), като показанията са
по 10 куб.м., като срещу малка част от тези показания има положен подпис на
потребител.
Приети са общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите
от В и К оператор, гр.П*****, одобрени от ДКЕВР на 11.082014 г.
Съгласно чл.2, ал.1, т.2 от общите условия потребители на В и К
услуги са юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти в етажна собственост.. Съгласно чл.22 и 23 от ОУ изразходваните количества питейна вода
се отчитат по водомер с точност до 1 куб.м. за период не по-дълъг от един месец
в присъствието на потребителя или негов представител. Разпределянето на
количествата питейна вода и на количествата отведени и пречистени отпадни води
се извършва по реда в чл.25 и следващи от общите условия, като при
сгради – етажна собственост, разпределянето става въз
основа на отчета по член 22 и отчетите по индивидуалните водомер. Съгласно чл.26, ал.2
при повреждане
на индивиуален водомер на потребителя, В и К операторът начислява количеството
изразходвана вода според средномесечни разход за съответния период от
предходната година заслока на предписанието по чл. 20 от ОУ, като след
изтичането му В и К операторът таксува потребителя по член 25, ал. 8 от ОУ. При
липса на данни за средномесечния разход за съответния период от предходната
година, по изключение В и К операторът начислява за срока на предписанието по
член 20 от ОУ потребление по реда на чл. 25, ал. 8 от ОУ. Заплащането става в 30-дневен срок след датата на фактурирането
според чл.33, ал. 2.
Видно от приложеното
ч.гр.д.№ 7260/2020 г. на ПРС, ІХ гр.с., в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за исковите суми. В рамките на заповедното производство на ищеца били дадени указания за иск, поради връчване на
заповедта на длъжника при условията на
член 47, ал. 5 ГПК и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на
адреса, след справка от управителя на етажната собственост или по друг начин и
е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението. В предоставения на ищеца от съда
1-месечен срок за това е подадена настоящата искова молба.
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на
която се установява, че процесните фактури са намерили счетоводно отражение при
ищеца, отчетеното количество според индивидуалните карнети е изчислено
съобразно действащите цени за битови потребители за съответния период.
Задълженията за периода от 11.11.2015 г. до 10.06.2020г. са: 1145,06 лв. – главница и 185,45 лв. – лихви
за периода 31.01.2016г. – 31.05.2020г.
Разпитан е като свидетел М. К., от показанията на която се установява, че водомерът в имота на ответника не работил, като за имота са
начислявани служебно всеки месец 10 куб.м. вода за двама обитатели.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Установителните искове по реда на чл.422 ГПК са допустими, тъй като са
предявени в срок в резултат от своевременно депозирано възражение от длъжника в
заповедно производство, имащо за предмет същите вземания.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в
исковия процес, ищецът следва да установи фактите, от които произтича неговото
вземане и съответно да ангажира доказателства за неговия размер, а в тежест на
ответника е да установи възникването на правопогасяващи и правоизключващи
факти.
Ищецът не доказа, че е бил изправна страна по това правоотношение,
респективно, че е доставял на ответника твърдените услуги за собствения му апартамент. От разпита на свидетеля се установява, че в имота е налице
повреден индивидуален водомер, с оглед на което обстоятелство са били
начислявани служебно по 10 кубика за двама обитатели. В случай на неизправен водомер, за оператора възниква
задължението по чл.33 от НАРЕДБА № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, да направи
предписание за отстраняване на повредата на водомера и за срока за
отстраняването й.
От показанията на свидетеля-инкасатор не
се установява да са давани предписания на потребителя за подмяна на водомера и определяне на срок за изправяне на неизправността му, след изтичане на
който операторът би могъл да начислява служебно количества вода по реда
на чл.25, ал. 8 от ОУ. Отделно от това, съгласно
член 25, ал. 13 от ОУ при определяне на месечното количество изразходвана
питейна вода в случаите на ал. 8, данните за броя на обитателите се предоставят
от потребителя, заверени от управителя на етажната собственост или друго
упълномощено от етажната собственост лице. По данни на разпитания свидетел
данни за обитателите били дадени устно само от потребителя, без тези данни да
бъдат заверени от управителя на етажната собственост, което е в разрез с предписаното
в ОУ на оператора.
Заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза не е в състояние
да установи наличието на претендираните вземания, тъй като тя изхожда
единствено от счетоводните записвания при ищеца, направени на база първични
счетоводни документи, които не могат да обвържат надлежно другата страна по
спора. Според трайно установената съдебна практика, редовно водено счетоводство
е налице, когато същото се основава на счетоводни документи, които могат да се
противопоставят на другата страна. Ето защо съдът намира, че ищцовото дружество
не е провело нужното пълно и главно доказване на факта на предоставени в полза
на ответникаа В и К-услуги, като не е доказало вземанията си и по размер, което
налага исковете да бъдат отхвърлени изцяло като недоказани и неоснователни.
Възражението за погасителна давност е направено при условията на
евентуалност, поради което произнасяне по него не се дължи. Въпреки това,
обаче, съдът намира за нужно да отбележи, че част от вземанията за периода от 11.11.2015г.
до 25.06.2017г. са погасени по давност, включително тези за
обезщетение за забава. Съгласно Тълкувателно решение № 3/2011год от
18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС понятието „периодични плащания” по смисъла на
чл.111, б.”в” от Закона за задълженията и договорите се характеризира с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими
вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени
или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. Изхождайки от твърденията на ищеца, в случая се касае именно за
периодични платежи, чиято изискуемост е настъпвала през определен интервал от
време с определяем размер на плащанията, поради което същите са погасяват с
изтичане на по-кратката тригодишна давност, или погасени по давност са всички
претендирани вземания за периода преди 25.06.2017г., предхождащ с три години подаването
на заявление за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д.№7260/2020г.
на ПРС, ІХ гр.с.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Водоснабдяване и канализация”ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр.****, бул.„****”№***, предявени против С.Д.Ш., ЕГН **********, представляван от адв. А. С., за признаване за установено, че същият дължи присъдените със
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, постановена по
ч.гр.д.№ 7260/2020г. на ПРС, ІХ гр.с., суми, както следва: 1145,06 лв., ведно със законна лихва от датата
на заявлението – 25.06.2020г., до окончателното изплащане, представляваща
неплатена стойност на доставени В и К услуги за обект в гр.****, ул. **** № **, етаж **, в периода от 11.11.2015г. до 10.06.2020г.., както и сумата 185,45
лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 31.01.2016 г.
до 31.05.2020 г.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на
адв. А.В.С., като особен представител на ответника РКО за сумата от 310 лева за
адв. възнаграждение.
Решението е постановено с участието на третото лице
помагач на ответника В.Щ.А., ЕГН **********.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: /п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала.
Н.Н.