МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДАТА ПО НОХД 157/2018г. ПО ОПИСА НА СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД
От Окръжна
Прокуратура Стара Загора по отношение на подсъдимият С.Х.Р. е възведено обвинение по чл.282
ал.2 пр.2 вр. ал.1 пр.3 от НК това, че:
през
периода 10.11.2008г.-11.11.2008г. в гр.Павел баня и гр.Казанлък, обл.Стара
Загора, в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно
положение - кмет на Община Павел баня като сключил на 10.11.2008г. в гр.Павел
баня и валидирал посредством представяне за нотариална заверка на 11.11.2008г.
в гр.Казанлък "Договор за даване вместо изпълнение като извънсъдебна
спогодба" между Община Павел баня и *******с управител Т.Г.П./починал/
превишил властта и правата си:
-по чл.7 ал.2 изр. 1 от Закона за
общинската собственост /ЗОС/ "...Имотите и вещите публична общинска
собственост не могат да се отчуждават и да се прехвърлят в собственост на трети
лица...", чл. 6 ал.1 от Закона за общинската собственост - „Имотите и вещите
- публична общинска собственост, които са престанали да имат предназначението
по чл.3 ал.2 се обявяват от Общинския съвет за частна общинска
собственост." и чл. 21 ал.1 т.8 от ЗМСМА, като без прието решение от общински
съвет - гр.Павел баня за обявяване на имота за частна общинска собственост и
без да са определени конкретни правомощия на кмета за разпореждане с общинско
имущество, съгласно точка 5 и точка 7 от "Договор за даване вместо
изпълнение като извънсъдебна спогодба" е прехвърлил собствеността върху
урегулирани поземлени имоти УПИ -VII „ Хотел" /пазарна стойност земя - 56
400 лв./, УПИ -VIII - „Плажен и увеселителен комплекс" / пазарна стойност
земя - 382 700лв. и сгради -124 000лв. , УПИ X -„Спортен комплекс"
/пазарна стойност земя - 87 300лв. и съоръжения - 14 000лв./ , УПИ -XI
„Паркинг" /пазарна стойност - 39 700 лв./ в кв. 2/втори/ в гр.Павел баня
ведно с прилежащите към тях сгради и съоръжения представляващи публична
общинска собственост съгласно актове за общинска собственост както следва: АПОС
№1046/14.02.2005г. - УПИ VII, АПОС №1045/14.02.2005г. -УПИ VIII, АПОС
№1047/14.02.2005г. - УПИ X, АПОС №1048/14.02.2005г. -УПИ XI на Т.Г.П. с
управител Т.Г.П.;
-по чл. 35 от Закона за
общинската собственост /ЗОС/ "...Продажбата на имоти и вещи частна
общинска собственост се извършва след решение на общинския съвет от кмета на
общината чрез публичен търг или публично оповестен конкурс...", като
съгласно точка 5 и точка 7 от "Договор за даване вместо изпълнение като
извънсъдебна спогодба" е прехвърлил собствеността върху урегулиран
поземлен имот УПИ -VI, „Балнеохотелски и рекреационен комплекс" в кв.
2/втори/ в гр. Павел баня ведно с прилежащите към него сгради и съоръжения
представляващ частна общинска собственост съгласно АЧОС №1043/14.02.2005г.,
/пазарна стойност - 99 700 лв./ на *******с управител Т.Г.П.;
- и по чл.21 от Закона за
общинска собственост /ЗОС/ „ Имоти, собственост на физически или на юридически
лица могат да бъдат отчуждавани принудително за общински нужди, които не могат
да бъдат задоволени по друг начин въз основа на влязъл в сила подробен
устройствен план, предвиждащ изграждането на обекти - публична общинска
собственост или на одобрен подробен устройствен план, предвиждащ изграждане на
обекти от първостепенно значение - публична общинска собственост, за който има
влязло в сила разпореждане за допускане на предварителното му изпълнение, както
и в други случаи, определени със закон, след предварително и равностойно
парично или имотно обезщетение", като съгласно точка 5 и точка 7 от
"Договор за даване вместо изпълнение като извънсъдебна спогодба" е
прехвърлил собствеността върху поземлен имот пл. № 1348 - 500 кв.м, попадащ в
УПИ VIII «Плажен и увеселителен Комплекс» и УПИ X «Спортен Комплекс» в кв.2 по
плана на гр. Павел баня с пазарна стойност - 12 500лв. и поземлен имот пл.№
1349 - 121 кв.м., попадащ в УПИ X «Спортен комплекс» в кв.2 по плана на гр.
Павел баня с пазарна стойност 2 400 лв. , и двата одобрении със Заповед на кмета
на Община Павел баня № 167/14.04.2005 год., собственост на М.К.Н., И. Н.К. и К.Н.К.,
съгласно нотариален акт №11, том V, per № 4970, н.дело № 811/2005 год. на нотариус
с per. № 097 - Р.Б.с район на действие - PC-Казанлък на *******с управител Т.Г.П.,
с цел да набави облага за ***** с управител Т.Г.П.и
от това са могли да настъпят немаловажни вредни последици за Община - Павел
баня, изразяващи се в невъзможност или силно затрудняване на възможността
Община Павел баня да реализира правата си по отношение на имотите, поставяне в
опасност стабилността на правния ред и гражданския оборот при нарушаване на установения
в страната правов ред за осъществяване на имуществения оборот, накърняване на
авторитета и доверието в публичната организация община Павел баня.
В пледоарията си по съществото на
делото представителите на СП и ОП Стара Загора поддържат така възведеното
обвинение и молят съда да признае подсъдимият за виновен като му наложи
наказание лишаване от свобода около минималния размер на предвиденото в закона
при условията на чл.66 от НК, както и да го лиши от права по чл.37 т.6 от НК.
Пред съда подсъдимият
се възползва от правото си да не дава обяснения. В последната си дума заявява,
че не се признава за виновен и моли да бъде оправдан.
Защитниците на
подс.Р. пледират за оправдателна присъда. Претендират обективна и субективна
несъставомерност на деянието.
От преценка на събраните
по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
Подс.Р. *** последователно през 2003г., 2007г., 2011г. и
2015г.
Собственост на община Павел баня бил обект „Плаж",
находящ се в гр.Павел баня. Той бил отдаден под наем на *****гр.София по
договор от 01.08.1994г. (л.9-11, том 3 от ДП).
На 16.08.1999г. било подписно споразумение между кмета на община Павел баня С.П./починал/,
*****и ***** - гр.Павел баня, представлявано от Т.П./починал/, по силата на което
*****прекратил функциите си на наемател по договор от 01.08.1994г., а *****
гр.Павел баня представлявано от Т.П.поел правата и задълженията като наемател
по този договор. (л.12, том 3 от ДП)
С анекс от 20.08.1999г. между кмета на община Павел баня С.П.и ***** гр.Павел баня била приета
пазарна оценка на дълготрайни материални активи в размер на 53 554 лева, като
вложени инвестиции от ***** Павел баня на обект „Плаж", собственост на община
Павел баня. Със същия анекс било прието, че 50 % от инвестицията е платен наем
до 01.08.2004г. В същия анекс било уговорено договора да бъде продължен за срок
минимум 3 години, като наемодателя се задължава да плати остатъка от
инвестицията в случай, че договора не бъде продължен. Била уговорена неустойка
в размер на 1% за всеки просрочен ден, изчислена върху размера на забавената
сума (анекс- л.8 и л.98, том 3 от ДП).
Със Заповед №367 от 21.07.2004г. на подс.Р.,***, договора за наем от 01.08.1994г. на обект „Плаж"
между община Павел баня и ***** гр.Павел баня бил прекратен, считано от
01.08.2004г. по причина промЯ.на ЗОС (чл.12 от закона) и предписание от
Сметната палата след извършена проверка на плажния комплекс (л.17, том 3 от
ДП).
На 02.08.2004г. бил подписан споразумителен протокол между община Павел баня,
представлявана от кмета Р. ***-Т.П.", представлявано от Т.П., съгласно който
последния да продължи временно и възмездно да ползва общинския имот „Спортен и
плажен комплекс Павел баня" до приключване на летния сезон и до обявяване
на процедура за провеждане на търг за избор на нов наемател. Със същия
споразумителен протокол бил определен наем в размер на 50 лева (л.19-20, том 3
от ДП).
Със Заповед № 126/23.03.2005г. (издадена след решение на общински съвет Павел баня) на кмета на община
Павел баня подс.Р. била открита процедура по отдаване под наем на общински имот
„Плажен увеселителен комплекс"-Павел Баня. (л.21-23, 27, том 3 от ДП).
Съгласно договор №211 от 16.05.2005г. кмета на Община Павел баня подс.Р. като наемодател сключил договор за наем
с наемател св.М.П. (л.224-226, том 3 от ДП), единствено явила се на конкурса (по
молба на съпруга си – Т.П.). Така Т.П. практически продължил да стопанисва
имота съвместно със съпругата си.
На 13.09.2006г. Т.П.като собственик на ******* подал искова молба в PC Казанлък срещу община
Павел баня с цена на иска 9 907,49лв., представляващ дължима неустойка по силата
на анекс от 20.08.1999г. и споразумителен протокол от 02.08.2004г., изчислена
върху сумата от 26 777лв., считано от 17.05.2005г. до 22.07.2005г.(л.36-38, том
3 от ДП). Исковата молба била оспорена от подс.Р. в качеството му на кмет на
община Павел баня чрез подаване на съответното становище (л.39-40, л.42-45, том
3 от ДП).
На 22.12.2006г с решение №120 „к" на PC-Казанлък по гр.д. №1310/2006г. община Павел
баня била осъдена да заплати на ******* сумата от 9 907,49лв., представляваща
неустойка за забава върху сумата от 26 777 лева за периода 17.05.2005г. -
23.06.2005г. по силата на Анекс от 20.08.1999г. (л.46-50, том 3 от ДП). С
решение №23/23.04.2007г. на ОС - Стара Загора по т.д.92/2007г. било оставено в
сила решение №120 „к" от 22.12.2006г. (л.51-55, том 3 от ДП). С решение №
744 от 13.12.2007г. по т.д.440/2007г. на ВКС било оставено в сила решение
№23/23.04.2007г. на ОС - Стара Загора (том 1, л.154-161 от ДП). Т.П. се снабдил
с изпълнителен лист срещу община Павел баня (л.58, том 3 от ДП).
На 15.07.2008г. подс.Р., търсейки решение на вече широко известния проблем със
задълженията на общината към ЕТ на Т.П., депозирал предложение №
3285/15.07.2008г. в общински съвет Павел баня, с което предложил общинският
съвет да вземе решение по подписването на тристранно споразумение между Община
Павел баня, ******* и общински съвет Павел баня (л.63-65, том 3 от ДП). Предмет
на тристранното споразумение било уреждане на финансови взаимоотношение между
Община Павел баня и *******, произтичащи от споразумение от 16.08.1999г., съгласно
което следвало общински съвет Павел баня да вземе решение за промЯ.на статута
на обект" Спортен и плажен комплекс Павел баня" от публична общинска
собственост в частна общинска собственост, след което да бъде обявен публично
оповестен конкурс за продажба на обекта.
На 24.07.2008г. на заседание общинския съвет разгледал внесеното предложение, но не взел
решение по него (л.67, том 3 от ДП).
На 11.08.2008г. подс.Р. придвижил до общински съвет Павел баня получената от него
обезпечителна заповед, издадена по т.д. 371/2008г. на ОС Стара Загора, с която
се налагала възбрана върху плажния и увеселителен комплекс като допуснато
обезпечение по бъдещ иск на Т.П. в качеството му на ***** до размера на цената на иска от 293 475, 92 лв. (л.51, том 5 от ДП).
На 22.08.2008г. Т.П.като собственик на ******* подал искова молба в ОС-Стара Загора срещу
община Павел баня. Било образувано т.д. № 427/2008г. с цена на иска 330 876,
95лв., представляващи дължима главница - 26 777лв. и неустойка върху главницата
- 293 475, 92 лв. за периода от 17.05.2005г. до 17.05.2008г., както и лихви за
забава върху главницата за същия период в размер на 10 624,03лв. (л.150-151,
том1 от ДП). Делото било оставено без движение на 08.09.2008г., поради
невнесена държавна такса. С разпореждане от 05.03.2009г. производството по
т.д.427/2008г. било прекратено (том 1, л.152 от ДП).
С решението по делото на РС Казанлък, изпълнителния лист и исковата молба пред ОС Стара Загора, Т.П.
заявил претенциите си към община Павел баня, като занимавал с въпроса както
подс.Р. и общинската администрация, така и общинските съветници. Към общинския
съвет била съставена работна група, която да вземе решение по дължимите суми от
община Павел баня към Т.П. като собственик на
*****(решение 105/2008г. на общински съвет Павел баня (л.62, том 3 от ДП).
В работната група влизал и Т.П..
На 28.10.2008г. по указания на кмета Р. *** св.Н. придвижила до общински съвет Павел баня
за разглеждане представено от Т.П. предложение за извънсъдебна спогодба по
задълженията на община Павел баня ведно с проект на „Договор за даване вместо
изпълнение като извънсъдебна спогодба". Предмет на договора били:
-УПИ VI
-"Плажен и увеселителен комплекс" от 3321 кв.м. по плана на град
Павел баня и всички сгради и подобрения в него - АОС 1043/14.02.2005г. с
дан.оценка 19081,40 лв.,
-УПИ VIII
-"Плажен и увеселителен комплекс" от 12 754 кв.м. по плана на град
Павел баня и всички сгради и подобрения в него - АОС 1045/14.02.2005г. с
дан.оценка 110 659,00 лв.,
-УПИ VII
-"Хотел" от 1879 кв.м. по плана на град Павел баня и всички сгради и
подобрения в него -АОС 1046/14.02.2005г. с дан.оценка 10 063,10 лв.,
-УПИ Х -"Спортен
комплекс" от 2 909 кв.м. по плана на град Павел баня и всички сгради и
подобрения в него -АОС 1047/14.02.2005г. с дан.оценка 58 901,70 лв.,
-УПИ XI
-"Паркинг" от 882 кв.м. по плана на град Павел баня и всички сгради и
подобрения в него -АОС 1048/14.02.2005г. с дан.оценка 4 403,00 лв. Общата данъчна
оценка на имотите била 203 108,20 лв.
В договора и двете страни община Павел баня като длъжник и
ответник и Т.П.като кредитор и ищец признавали, че към деня на сключване на
договора общината декларира, че има следните задължения към кредитора ищец:
-по гр.дело 1310/2006г. по описа на PC Казанлък 9907,349 лв.
неустойка за забава, изчислена върху сумата от 26 777 лв. за периода 17.05.2005г.-
23.06.2005г. и съдебни разноски 519лв. ,съдебното решение по което е влязло в
сила на 13.12.2007г.,
-по гр. дело 427/2008 год. по описа на ОС Стара Загора
330 876,95 лв., по споразумение от 16.08.99 год. и анекс от 20.08.99г. за периода от 17.05.2005г.-17.05.2008г.,
44 182,05 лв. за периода от 18.05.2008-30.10.2008г./165 дни/ или по 267, 77 лв.
на ден, изчислени съобразно съдебното решение по фр.д.1310/2006г.,
-законна лихва за забава в размер 11 624,03лв. върху
главница в размер на 26 777лв. за периода 17.05.2005г.-30.10.2008г., изчислени
съгласно справка на ***** Казанлък (л.106-108, том
3 от ДП),
или общо 397 109, 52лв.
Страните приели, че пазарната оценка на имота е тази,
посочена в доклада на ***** гр.Стара Загора, а
именно 758 490 лв. (л.125-220, том 3 от ДП, л.152 исл, том5 от ДП).
В т.5 на проекта на Договор за даване вместо изпълнение било
уговорено, че длъжникът ответник община Павел баня се задължава вместо
изпълнение на описаните задължения да прехвърли 1/2 идеална част от описаните
недвижимите имоти, като с това задълженията на община Павел баня ще бъдат
изпълнени.
В т.7 на проекта на Договор за даване вместо изпълнение,
внесен за гласуване в общински съвет Павел баня било уговорено, че кредитора
ищец се задължава да изкупи по пътя на делбата другата половина от описаните
имоти на цена равна на оценката приложена към договора до приключване мандата
на общинския съвет.
Страните приели, че пазарната стойност на всички обекти е
758 490,00 лв., както и че собствеността на имотите е предмет на правен спор по
адм.дело 471/2008г. АС-Стара Загора. Въпросната пазарна оценка на недвижимите
имоти била изготвена от лицензиран оценител ***** гр.Стара Загора, нает от ищеца Т.П.като собственик на *****Вместо
задълженията към ******* от страна на община Павел баня му се прехвърляла 1/2
идеална част от всички имоти, а той се задължавал да изкупи останалата 1/2 част
на 361 380,48лв., която цена била платима в срок до края на мандата на
действащия тогава общински съвет.
Адм.дело 471/2008г. на АС - Стара Загора било образувано по тъжба на кмета на община Павел баня срещу заповед на
областния уптравител на Стара Загора, с която били отменени АОС от 2005г. на
имотите, предмет на настоящото производство. С решението си от 19.03.2009г.
съдът отменил атакуваната заповед на областния управител. С решение
13402/10.11.2009г. ВАС оставил в сила решение по адм.дело 471/2008г. на АС
Стара Загора (л.139-140, том 1 от ДП).
На 30.10.2008г. така изготвеното и описано горе предложение от 28.10.2008г. било
докладвано на сесията на общинския съвет от св.Ч., който бил член на
създадената комисия за решаване на спорния въпрос със задълженията на община
Павел баня към ЕТ на Т.П. и председател на комисията по европейско развитие,
екология и туризъм. След доклада, поради липсата на материали по извънредната
точка, както и незапознаването на повечето от общинските съветници с
предложението, била дадена 20-минутна почивка за запознаване, след което
заседанието продължило. На заседанието присъствал и Т.П.. Св.Н. в изявлението
си заявила, че също няма материали по точката, че никой от общинска
адмимистрация не е присъствал на разглеждането на точката в комисия, че би било
редно да решат този въпрос заедно и че единственото което е направила по това
предложение било да изиска становище от юрист на общината (адв.Михайлов), който
й заявил устно, че то е „юридически изпипано“. Поела ангажимент да престави
становище на кмета по предложението, понеже й било поискано от съветниците. След
почивката в подкрепа на внесеното предложение и без дебати, поименно и „за“
гласували всички присъстващи общински съветници, 16 на брой. Така било прието
решение номер 150/30.10.2008г. на общински съвет Павел баня (л.73-74, том 3 от
ДП), с което се възлагало на кмета на община Павел баня да подпише посочения
горе „Договор за даване вместо изпълнение като извънсъдебна спогодба" със
заложените в него параметри. Съгласно обещанието на св.Н. пред общинския съвет
на 30.10.2008г. било изпратено и становище на кмета на общината по извънредната
точка (л.70, том 3 от ДП) до края на работния ден. Решението, според практиката
на общински съвет, било изпратено на областна управа Стара Загора, както и на
РП Казанлък. Никой от субектите по чл.45 от ЗМСМА (областен управител или кмет)
не атакувал решението на общинския съвет пред административен съд.
На 10.11.2008г. в гр. Павел баня кметът на общината подс.Р. сключил с управителя на ЕТ
"Паун Павел баня-Т.П." Т.Г.П.„Договор за даване вместо изпълнение“
като извънсъдебна спогодба.
На 11.11.2008г. договорът бил нотариално заверен в гр. Казанлък при нотариус св.М.П.(л.83-85,
том 3 от ДП) и вписан.
Предмет на договора били:
-УПИ VI
-"Плажен и увеселителен комплекс" от 3321 кв.м. по плана на град
Павел баня и всички сгради и подобрения в него - АОС 1043/14.02.2005г. с
данъчна оценка 19081,40лв.,
-УПИ VIII
-"Плажен и увеселителен комплекс" от 12 754 кв.м. по плана на град
Павел баня и всички сгради и подобрения в него АОС 1045/14.02.2005г. с
дан.оценка 110 659,00лв.,
-УПИ VII
-"Хотел" от 1879 кв.м. по плана на град Павел баня и всички сгради и
подобрения в него АОС 1046/14.02.2005г. с данъчна оценка 10 063,10лв.,
-УПИ Х
-"Спортен комплекс" от 2 909 кв.м. по плана на град Павел баня и
всички сгради и подобрения в него -АОС 1047/14.02.2005г. с данъчна оценка 58
901,70лв.,
-УПИ XI
-"Паркинг" от 882 кв.м. по плана на град Павел баня и всички сгради и
подобрения в него АОС 1048/14.02.2005г. с данъчна оценка 4 403,00 лв.
Общата данъчна оценка на имотите била 203 108,20 лв.
В договора Община Павел баня като длъжник ответник и Т.П.като
собственик на *****и като кредитор ищец признавали, че към деня на сключване на
договора общината има следните задължения към кредитора ищец:
-по гр.дело 1310/2006г. по описа на PC Казанлък 9907,349 лв.
неустойка за забава, изчислена върху сумата от 26 777 лв. за периода 17.05.200г.-
23.06.2005г. и съдебни разноски 519 лв.; съдебното решение влязло в сила на
13.12.2007г.
-по гр. дело 427/08г. по описа на ОС Стара Загора 330
876,95 лв.,
-по споразумение от 16.08.99г. и анекс от 20.08.99г. 44
182,05 лв. за периода от 18.05.2008г.-30.10.2008г. законовата лихва за забава
върху главница с размер 11 624,03 лв. върху главница в размер на 26 777 лв. за
периода 17.05.2005г.-30.10.2008г., изчислени съгласно справка на *****Казанлък,
общо 397 109,52 лв.
Точка 7 на подписаният и заверен от нотариус Договор за
даване вместо изпълнение като извънсъдебна спогодба бил в смисъл, че
„Кредиторът ищец изкупува с настоящото споразумение другата половина от
описаните по горе недвижими имоти за цена равна на оценката, посочена в доклада
за оценка на ТД *****гр.Стара Загора, цитиран по горе, представляващ неразделна
част от настоящото споразумение и една втора от 758 490 лв, която цена се задължава
да заплати в срок до края на мандата на действащия Общински Съвет - Павел баня,
за което свое вземане Община Павел баня вписва законна ипотека върху тези
имоти."
На 30.01.2009г. Т.П. като управител на ***** се снабдил с нотариален акт за констатиране право на
собственост на посочените имоти (№43 том 1, per. №214, нотариално дело №30 за
2008г. на нотариус св.М.П.- №445 с район на действие гр.Казанлък – л.131, том 1
от ДП).
Т.П. като собственик на *******решил да ползвал заем от
фирмата на С.А. **** гр. София, като на 14.03.2009г.
сключил два договора за заеми в размер на 100 000 лева и 200 000 лева, с краен
срок на изплащане 12.03.2011г. Целта на заема била наличие на паричен ресурс за
извършванве на подобрения в имота. След като взел заем от А., П.като собственик
на ******* ипотекирал в негова полза имотите с договорни ипотеки №92 и №93 от
2009г. (нотариален акт №92, том 1, peг. №515, дело №75/2009г. и нотариален акт №93, том 1, peг. №516, дело
№76/2009г.на нотариус МП.№445 с район на действие гр.Казанлък – л.124, том 1 от
ДП).
През 2010г. поради неплащане на вноските по ипотеката С.А. образувал изпълнително
дело №20108710400373 при ЧСИ Я.Г. гр.Стара Загора. По изпълнителното дело била
обявена публична продан на имота. Преди датата на публичната продан Т.П.като
собственик на ******* намерил купувач за имота (негов приятел) и изпълнителното
дело било спряно. Купувач на имота било дружеството ****, ЕИК ****със
собственик С.С.от гр.Павел баня.
На 14.04.2011г. с н.а. за продажба на недвижим имот №129, том.1, per. №1017, дело №107 от
2011г. на нотариус Н.Б.№167 с район на действие гр.Казанлък ******продал процесните
недвижими имоти на ****, представлявано от св.С.С.(л.103-104, том 1 от ДП).
Заемът на П.към А., обезпечен с договорни ипотеки, бил
погасен от ****. Освен погасяването на ипотеките дружеството купувач изплатило и
сумата от 379 245,00лева по фактура №5237/01.08.2011г. издадена от община Павел
баня. Във въпросната фактура като описание на сделката било записано, че се
касае за плащане във връзка с Договор за даване вместо изпълнение като
извънсъдебна спогодба, акт №90, том. 17, н.д.4353, п.15695 и нот.акт№129,
том.1, рег.№1017, дело №107/14.04.2011г. Плащането предизвикало ревизии на ****,
******и Община Павел баня, които констатирали нередни обстоятелства около
сделките с имотите.
Решение № 375/02.12.2016 год. по гр. дело №
114/2016г. на ОС - Стара Загора признало за
установено, че Община Павел баня, представлявана от подс.Р. е собственик на
процесиите имоти (л.178-182, том 7 от ДП). Съдът приел, че процесната спогодба
е изцяло нищожна и разпореждането с общинското имущество (публична собственост)
не води до настъпване на вещноправни последици за трето лице, а именно до
прехвърляне право на собственост върху процесните имоти, тъй като никой не може
да прехвърли повече права, отколкото притежава. Приел, че и разпореждането с
частна общинска собственост (УПИ VI) също е нищожна поради
противоречие с чл.35 ал.1 ЗОС и заобикаляне на закона. Не уважил искането за
предаване владение на имотите на община Павел баня поради това, че те се
владеят от трето за делото лице – ******- дружество, собственост на децата на
ЕТ Т.П.. С решение 92/15.05.2017г. по в.гр.д.143/2017г. на АС Пловдив решението
на ОС Стара Загора (л.223-239, том 7 от ДП) е било потвърдено.
Отношенията между подс.Р. и Т.П. били служебни, не
включвали близост или приятелство, понякога дори граничели с враждебност.
По делото са назначени три експертизи:
1.комплексна експертиза (том 2, л.1-14 и приложения), която е описала площта на УПИ VI, УПИ VIII,
УПИ VII, УПИ X и УПИ XI и е констатирала приблизителна идентичност с АПОС. Установила, че УПИ
VIII, УПИ VII, УПИ X и УПИ XI са
публиччна общинска собственост, а УПИ VI (Балнеохотелски рекриационен комплекс)
е със статут на частна общинска собственост - АЧОС № 1043/14.02.2005г., без да
е ясно основанието, на което е придобил статут на частна общинска собствност.
Установено е нестонахождението на ПИ пл. номер 1348 (частен имот) –в УПИ VIII и на ПИ
пл. номер 1349 (частен имот) – в УПИ X. Определена е и пазарната стойност
на УПИ VI, УПИ VIII, УПИ VII, УПИ X и УПИ XI – общо в размер на 665 800лв.; както
и на сгради и съоръжения в УПИ VIII и X – 138
000лв.
2.съдебно-икономическа експертиза (том 2, л.45-49), която е изчислила главница, лихви за забава и договорена
неустойка за периода 17.05.2005г. до 30.10.2008г. съобразно анекс от
20.08.1999г. в размер на 377 351, 64 лв.
В закючението е посочено, че тази сума не отговаря на сумата посочена в Договор
за даване вместо изпълнение, която е в размер на 397 109, 52 лв.
3.съдебно-техническа експетриза, назначена в хода на съдебното дирене, която е изследвала диск с
видеозапис от събранието на общински съвет Павел баня от 30.10.2008г. (том 7,
л.80 от ДП, предаден от общински съвет Павел баня в хода на ДП). Според
заключението анализираният видеоматериал е с продължителност 3 часа 41 минути и
45 секунди. В рамките му има допълнителни обработки и монитране на текстово и
визуалсно съдържание, но въпреки това то притежава в пълнота информационна
стойност. В него се съдържа и запис на заседанието на общински съвет Павел баня
от 30.10.2008г. като втора допълнителна точка от който е „сключване на спогодба
за даване вместо изпълнение“ във връзка с дължими от общината суми на ******Отрязъкът
от цялостното съдържание започва в 39:40 мин. от записа и продължава до 51:50 мин.
Или общо е 12:1 минути от общото време. Съдържанието на разискванията е свалено
и записано на хартиен носител максимално подробно и дословно.
Горната фактическа обстановка се
установява от събрания по делото доказателствен материал: показанията на
разпитаните в с.з. свидетели Й.Н., М.П., Ш.Х. и Х.Ч. и приобщената
съдебно-техническа експертиза, назначена в хода на съдебното следствие
(л.115-120 от съдебното следствие); свидетелските показания на А.Б.( том 1,
л.16-17 от ДП), Л.Л.(том.1, л.30-31 от ДП), Ш.Ю.(том 1, л.33 от ДП), Х.Х.(том
1, л.34 от ДП), И.Б.(том 1, л.35 от ДП), Р.М. (том 1, л.36 от ДП), Х.П.(том 1,
л.38-39 от ДП и том 7, л.124 от ДП), А.П.(том 1, л.40 от ДП), М.С.(том 1, л.41
от ДП), В.Т.(т. 1, л.42 от ДП), Б.Д.(том 1, л.44 от ДП), С.Ю.(том 1, л.45 от
ДП), П.П.(том 1, л.46 от ДП), С.С.(том 1, л.32 от ДП), Д.С.(том 1, л.47 от ДП),
М.П.(том1, л.48 от ДП), М.Н. (т.1, л.60-61 от ДП), И.К.
(т.1, л.62-63 от ДП) и К.К. (т.1, л.64-65 от ДП), и заключението на вещите лица
по комплексна експертиза (том 2, л.1-14 и приложения) и съдебно-икономическа
експертиза (том 2, л.45-49), които страните пожелаха да не изслушват по реда на
чл.371 т.1 от НПК и чието съдържание (за свидетелските показания) и заключения (за
експертизите) съобразно чл.373 се прочете по реда на чл.283 от НПК; показанията
от ДП на починалия свидетел Т.П., които се прочетоха по съгласие на страните по
реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.4 от НПК; събраните в хода на съдебното
следствие писмени доказателства – всички прочетени и приобщени по реда на
чл.283 от НПК. Посочените доказателства са в основни линии безпротиворечиви и
взаимно се допълват. Фактите по делото се основават изцяло на приобщените
писмени документи, а събраното чрез гласните доказателствени средства до голяма
степен синхронира с тях. Съдът кредитира показанията на свидетелите,
преценявайки ги като относително последователни, логични и непротиворечиви по
отношение предмета на доказване.
Свидетелите Е.Н. ***/, Ш.Х. и Хр.Ч. /общински съветници към
2008г./
описаха пред съда факти, във връзка с известните им обстоятелства за
задълженията на общината към Т.П., както и такива за проведеното на
30.10.2008г. заседание на общинския съвет, обсъденото там предложение и
последвалото го решение 150/30.10.2008г. Споделеното от тях кореспондира със
сваленото от експерт на хартиен носител съдържание на разискванията по
допълнителна точка 2 от заседанието на 30.10.2008г. И тримата са били в течение
на настояванията на Т.П. за изплащането на дължимите към него суми и за
инициативността му за решаване на проблема. Същият многократно е посещавал и кмета,
и общинските съветници с молби и идеи за решаване на казуса, създадена била и
нарочна комисия за решаване на въпроса. Св.Н. пояснява, че подс.Р. е изготвил
само едно предложение по казуса Т.П. и то е от 15.07.2008г., по което общинския
съвет не взел решение. Това се потвърждава и от предоственото от защитата и
прието от съда удостоверение (л.126 от съдебното следствие), от което е видно,
че в периода 01.07.2008г. до 30.10.2008г. от деловодството на община Павел баня
в деловодството на общински съвет Павел баня по отношение на управление или
разпореждане с плажен и увеселителен комплекс Павел баня от името на кмета на
общината Р. било изведено единствено едно предложение и то е от 15.07.2008г. с
изходящ номер 3285/15.07.2008г. Съдът приема за достоверно казаното от св.Н.,
че предложение за даване вместо изпълнение е постъпило в общината на 28.10.2008г.
и кмета само е придвижил същото до общинския съвет. Съдът счита, че подс.Р. е знаел
за придвиженото предложение, но не приема то да е било изготвено от него.
Придвижено от него, то е било докалдвано на сесията на общинския съвет от св.Ч.
като изхождащо от подс.Р.. В записа от заседанието на общински съвет от изказването
на св.Ч., според експертизата, е видно още, че това предложение е било
разгледано предишния ден на съвместно заседание на комисията по европейско
развитие и извънредната комисия по случая на Т.П., на което заседание
предложението е било прието (техническа експертиза, л.116 и 117 от съдебното
следствие). От същия запис е видно, че св.Н. е направила изказване (л.117), в
което е твърдяла, че не разполага с проекта за решение, не е била поканена на
съвместното заседание на двете комисии като част от общинската администрация и
разполагала само с предложението на „ответната страна“. Тя заявила още, че:
„според мен заедно трябваше да вземем това решение, но както решите, вие имате
достатъчен капацитет от юристи“, както и че „от името на кмета изразявам
положително становище по направеното предложение“, „кмета поема ангажимент …това
(негово) становище да постъпи до края на работния ден“. От изложеното ясно
личи, че обсъжданото на сесията предложение само чисто технически е било
придвижено от кмета до общинския съвет, но нито той, нито представител на
общинската администрация е присъствал на съвместното заседание на двете
комисии. А че е имало такова сочат изказванията на св.Ч. и св.П. на сесията, където
изрично го заявявили. Св.Н. в изявлението си по време на общинската сесия е
заявила, че общинския съвет има достатъчен капацитет от юристи и е допълнила,
че адв.Стойчева не е успяла да види предложението и че се е консултирала с
адв.Михайлов, който заявил, че предложението е „юридически изпипано“. Изложеното
се потвърждава и от предоставения по делото протокол номер 14 от сесия на
30.10.2008г. на общински съвет Павел баня (л.72-82, том 3 от ДП).
В подкрепа на горното са и
показанията на св.Т.П. /починал/, прочетени по реда на чл.281 от НПК. Същият е
посочил, че след прекратяването на договора е завел частичен иск за неустойки,
като след произнасянето и на ВКС в негова полза е запознал кмета, зам.-кмета и
общинския съвет с всички дължими му суми. След това се е свързал с юристи в
София, които му изготвили проект за договор за даване вместо изпълнение, който
той предал на кмета Р., за да го внесе за разглеждане в общинския съвет, който
по-късно го одобрил и възложил на кмета да го подпише. Разказва как после се
сдобил с констативен нотариален акт, как взел заем от С.А., с цел да има
налични свежи пари за инвестиции в плажа и как след като не е успял да ги върне
убедил св.С., на чиито деца бил кръстник, да изплати заема срещу прехвърляне на
собствеността върху плажа /както се и случило/. Съдът няма причини да не
кредитира и да подлага на критична оценка тези показания, защото те се
потвърждават и от останалите доказателствени източници (писмени и гласни),
дадени са в хода на ДП преди на Т.П. да бъде повдигнато обвинение.
Общинските съветници свидетелите Ю.,
Х., Б., М., П., П., С., Т., Ю., П., С.твърдят, че решението, което са гласували
е било за уреждане на отношенията с Т.П., но не и чрез прехвърлянето на плажа,
без да посочват как точно решението би уредило финансовите отношения между
общината и Т.П. посредством гласуваното от тях даване срещу изпълнение. Твърденията им подкрепят оценката на св.Н.
(л.100 от съдебното следствие), че общинските съветници не са знаели какво
приемат, но са знаели, че трябва да го приемат. Единствено общинските съветници
св.Дончев и П.П. са били наясно със смисъла на гласуваното решение. Независимо
от знанието или незнанието, заблудата или неудобството от истината от страна на
общинските съветници, решение 150/30.10.2008г. е неоспорим факт.
Подс.Р. и Т.П. са били в служебни отношения, понякога дори враждебни (св.П.: „единствено
отношения между фирма и община“; св.Н.: „виждала съм го в кабинета му с П.те да
са в конфликт“; св.Х. „с П.не знам отношенията му“; св.Ч.: „към октомври 2008г.
отношенията между Т.П. и кмета мисля, че не бяха добри, по принцип нямаха добри
отношения в последните години“).
Преценявайки доказателствата по
делото по отделно и в тяхната съвкупност и на основание чл.304 от НПК съдът
призна за НЕВИНЕН и оправда ПОДСЪДИМИЯ Р. да е извършил престъпление по
чл.282 ал.2 пр.2 вр. ал.1 пр.3 от НК, като през периода 10.11.2008г.-11.11.2008г. в гр.Павел баня и гр.Казанлък,
обл.Стара Загора, в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно
служебно положение - кмет на Община Павел баня като сключил на 10.11.2008г. в
гр.Павел баня и валидирал посредством представяне за нотариална заверка на
11.11.2008г. в гр.Казанлък "Договор за даване вместо изпълнение като
извънсъдебна спогодба" между Община Павел баня и Т.Г.П. с управител Т.Г.П./починал/
превишил властта и правата си:
-по чл.
7 ал.2 изр. първо от Закона за общинската собственост /ЗОС/ "...Имотите и
вещите публична общинска собственост не могат да се отчуждават и да се
прехвърлят в собственост на трети лица...", чл. 6, ал.1 от Закона за
общинската собственост - „Имотите и вещите - публична общинска собственост,
които са престанали да имат предназначението по чл.3 ал.2 се обявяват от
Общинския съвет за частна общинска собственост." и чл. 21 ал.1 т.8 от ЗМСМА, като без прието решение от Общински съвет - гр. Павел баня за обявяване
на имота за частна общинска собственост и без да са определени конкретни
правомощия на Кмета за разпореждане с общинско имущество, съгласно точка 5 и
точка 7 от "Договор за даване вместо изпълнение като извънсъдебна
спогодба" е прехвърлил собствеността върху урегулирани поземлени имоти УПИ
-VII „ Хотел" /пазарна стойност - земя - 56 400 лв./, УПИ -VIII - „Плажен
и увеселителен комплекс" / пазарна стойност - земя - 382 700лв. и сгради
-124 000лв. , УПИ-X -„Спортен комплекс" /пазарна стойност - земя - 87
300лв. и съоръжения - 14 000лв./ , УПИ -XI „Паркинг" /пазарна стойност -
39 700 лв./ в кв. 2/втори/ в гр. Павел баня ведно с прилежащите към тях сгради
и съоръжения представляващи публична общинска собственост съгласно актове за
общинска собственост както следва: АПОС №1046/14.02.2005г. - УПИ VII, АПОС №1045/14.02.2005г.
-УПИ VIII, АПОС №1047/14.02.2005г. - УПИ X, АПОС №1048/14.02.2005г. -УПИ XI на *****
с управител Т.П.;
-по чл.
35 от Закона за общинската собственост ЗОС/ "...Продажбата на имоти и
вещи - частна общинска собственост се извършва след решение на общинския съвет
от к мета на общината чрез публичен търг или публично оповестен
конкурс...", като съгласно точка 5 и точка 7 от "Договор за даване
вместо изпълнение като извънсъдебна спогодба" е прехвърлил собствеността
върху урегулиран поземлен имот УПИ -VI, „Балнеохотелски и рекреационен
комплекс" в кв. 2/втори/ в гр. Павел баня ведно с прилежащите към него
сгради и съоръжения представляващ частна общинска собственост съгласно АЧОС
№1043/14.02.2005г., /пазарна стойност - 99 700 лв./ на Т.Г.П. с управител Т.Г.П.-
и по чл. 21 от Закона за общинска собственост ЗОС/ „ Имоти - собственост на
физически или на юридически лица могат да бъдат отчуждавани принудително за общински
нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин въз основа на влязъл в
сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждането на обекти - публична
общинска собственост или на одобрен подробен устройствен план, предвиждащ
изграждане на обекти от първостепенно значение - публична общинска собственост,
за който има влязло в сила разпореждане за допускане на предварителното му
изпълнение, както и в други случаи, определени със закон, след предварително и
равностойно парично или имотно обезщетение", като съгласно точка 5 и точка
7 от "Договор за даване вместо изпълнение като извънсъдебна спогодба"
е прехвърлил собствеността върху поземлен имот пл. № 1348 - 500 кв.м, попадащ в
УПИ VIII «Плажен и увеселителен Комплекс» и УПИ X «Спортен Комплекс» в кв.2 по
плана на гр. Павел баня с пазарна стойност - 12 500лв. и поземлен имот пл.№
1349 - 121 кв.м., попадащ в УПИ X «Спортен комплекс» в кв.2 по плана на гр.
Павел баня с пазарна стойност 2 400 лв. , и двата одобрени със Заповед на кмета
на Община Павел баня № 167/14.04.2005 год., собственост на М.К.Н., И. Н.К. и К.Н.К.,
съгласно нотариален акт №11, том V, per № 4970, н.дело № 811/2005 год. на
Нотариус с per. № 097 - Р.Б.с район на действие - PC-Казанлък на ***** с
управител Т.Г.П.,
като е
целял да набави облага за ***** с управител Т.Г.П.и от това да са могли да
настъпят немаловажни вредни последици за община-Павел баня, изразяващи се в
невъзможност или силно затрудняване на възможността община Павел баня да
реализира правата си по отношение на имотите, поставяне в опасност стабилността
на правния ред и гражданския оборот при нарушаване на установения в страната
правов ред за осъществяване на имуществения оборот, накърняване на авторитета и
доверието в публичната организация община-Павел баня.
Съдът взе
решението си по следните правни съображения:
Подс.Р. бил избран за кмет и заемал тази длъжност
към датите 10.11.2008г. и 11.11.2008г., което е
основание да се приеме наличието на качеството “длъжностно лице” по смисъла на
чл.93 т.1 б.“а“ от НК. В регламентираните от ЗМСМА функции кметът на Община
осъществява властнически и управленски правомощия, организационно-ръководна и стопанско-разпоредителна
дейност, поради което неговото служебно положение в структурата на общинската
администрация се приема от съда за „отговорно“.
За да е налице извършено по
чл.282 от НК престъпление, то следва длъжностното лице обективно да е нарушило/неизпълнило
служебните си задължения, превишило властта/правата си; това да е сторило от
субективна страна с пряк умисъл, подчинен на специалната цел да причини за себе
си или другиго облага или да причини другиму вреда, и от това да са настъпили
или да са могли да настъпят немаловажни вредни последици.
1. От обективна страна:
В конкретния случай, от няколкото
предложения на закона относно изпълнителното деяние по чл.282 ал.1 от НК,
прокурорът е конкретизирал в обвинението си “превишаване на власт и права”,
което именно подлежи на изследване.
„Превишаването на власт и права“ се
определя от Постановление 2 от 09.06.1980г. по н.д. 2/80г. на Пленум на ВС като
поведение, с което се извършват действия излизащи извън рамките на
компетентност на съответното длъжностно лице, действия, които влизат в
компетентността на друго длъжностно лице, от друга служба, на колегиален орган
или когато могат да се извършат само при строго определени условия. Другояче
казано се касае за действия по отношение на чужди властнически правомощия.
Нарушението, в което подс.Р. е обвинен,
е прехвърлянето на собствеността на недвижими имоти:
- публична общинска собственост
(УПИ VII,
VIII, X, XI), въпреки забраната визирана в чл.7 ал.2 изр.1 от
Закона за общинската собственост /ЗОС/ "...Имотите и вещите публична
общинска собственост не могат да се отчуждават и да се прехвърлят в собственост
на трети лица...", както и без прието решение от общински съвет - гр.Павел
баня за обявяване на имота за частна общинска собственост, съгласно чл.6 ал.1
от ЗОС „Имотите и вещите - публична общинска собственост, които са престанали
да имат предназначението по чл.3 ал.2 се обявяват от общинския съвет за частна
общинска собственост" и без да са определени конкретни правомощия на кмета
за разпореждане с общинско имущество съгласно чл. 21 ал.1 т.8 от ЗМСМА;
- частна общинска собственост
(УПИ VI), въпреки разпоредбата на чл.35 от ЗОС „продажбата на имоти и вещи -
частна общинска собственост се извършва след решение на общински съвет от кмета
на общината чрез публичен търг или публично оповестен конкурс“;
- частна собственост (ПИ пл. №
1348 и 1349), в нарушение разпоредбата на чл.21 от ЗОС „имоти – собственост
на физически или юридически лица могат да бъдат отчуждавани принудително за
общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин въз основа на
влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждането на обекти -
публична общинска собственост или на одобрен подробен устройствен план,
предвиждащ изграждане на обекти от първостепенно значение - публична общинска
собственост, за който има влязло в сила разпореждане за допускане на
предварителното му изпълнение, както и в други случаи, определени със закон,
след предварително и равностойно парично или имотно обезщетение“.
Съдът приема, че с действията си
подсъдимия е превишил властта и правата си. Той е извършил действия, които са в
компетентността на друг орган, т.е. могат да се извършат, но от от друг орган и
само при строго определени условия, определени от закон. В случая това би могло
да стане след решение на общински съвет за трансформиране на собствеността от
публична в частна и след обявяване на публичен търг за продажбата й. Съдът счита,
че подс.Р. е знаел, че процесните имоти са публична общинска собственост. За
това сочат както АПОС, подписани от него през 2005г., текущия съдебен спор с
областния управител на Стара Загора за статута на имотите – държавни или
общински (адм.дело 471/2008г. на АС - Стара Загора било образувано по тъжба
именно на кмета Р. и водено към датата на инкриминираното деяние), становището на
подсъдимия, депозирано по гр.д. гр.дело 1310/2006г. по описа на PC Казанлък, както
и предложението му до общинския съвет от 15.07.2008г., в което е предложил
трансформиране статута на процесните имоти от публична общинска в частна
общинска собственост.
Съдът счита, че подс.Р. не е имал
знанието, че УПИ VI и ПИ пл. № 1348 и ПИ пл. №1349 са били съответно частна общинска собственост и
частна собственост. По делото има свидетелски показания на собствениците на поземлените
имоти, както и на някои общински съветници, които са били известени за това, но
няма достатъчно несъмнени доказателства, които да сочат, че подс.Р. е знаел къде
точно се намират имотите. Няма данни и по кое време (по отношение на подписването
на процесния договор) подс.Р. е водил разговор със св.М.К.Н. относно замяната
на поземлените имоти. А по отношение на УПИ VI съдът счита, че никой не е бил наясно, че той е частна общинска
собственост, тъй като и в самата община не са били намерени документи, въз
основа на които да се установи как и кога е била трансформирана собствеността от
публична в частна общинска (това е видно от заключението на комплексната
експертиза (том 2, л.1-14 и приложения), която първа е установила вида
собственост на УПИ VI.
Подписвайки договорите на 10.11.2008г. и на
11.11.2008г., подс.Р. е действал в изпълнение на решение 150/30.10.2008г. на
общински съвет Павел баня. Според съда той е бил наясно, че имотите са публична
общинска собственост, а като дългододишен кмет и като вносител на предложението
от 15.07.2008г., е знаел, че сделки с имоти публична общинска собственост са
нищожни. Действал е по изрично възлагане и разпореждане на общинския съвет, в
резултат на което е подписал изначално нищожен договор. В такъв смисъл относно
ефекта на договора е и съдебното решение по казуса (решение по гр. дело №
114/2016г. на ОС Стара Загора).
Съдът не споделя виждането на
представителя на ОП Стара Загора, че към 2008г. единствената дължима на Т.П.
сума била тази от 9907,349 лв. неустойка за забава по гр.дело 1310/2006г. по
описа на PC Казанлък. В случая е бил заведен частичен иск, спечелването на
който формира сила на присъдено нещо по отношение на действителността на
договора. Единственото, което би могло да се доказва при предявяване на
цялостната претенция е само нейният размер. При постановяването на решение, с
което се уважава предявен частичен иск, силата на присъдено нещо обхваща
основанието на иска. Съдът, разглеждащ последващ иск за горницата, има
задължение по чл.297 от ГПК да зачете силата на присъдено нещо спрямо
обвързаните лица, без да извършва самостоятелна преценка и да преразглежда
въпроси, разрешени със сила на пресъдено нещо. В обратната хипотеза би могло да
се стигне до постановяване на две напълно противоречиви помежду си решения за
едно и също спорно право (в този смисъл и трайната практика на ВКС - ТР №1 от
17.07.2001г. по гр.д. № 1/2001 г. ОСГК и др.). В този смисъл подс.Р. е бил наясно, че претенциите на Т.П. са реални.
Съставът на чл.282 ал.1
от НК, освен всичко друго, е осъществен и при възможността от настъпване на
немаловажни вредни последици. Тази възможност трябва да е реална, а не абстрактна
(решение 29/72г. от 02.11.1972г. по к.д.31/72г. на ОСНК), защото само реалната
възможност от настъпване на последиците би довела до тяхната индивидуализация в
съзнанието на дееца. Възможността от настъпването на немаловажни вредни
последици е не само обективен признак на престъплението, но служи и за
обективен разграничителен критерий между престъплението по служба и редица
административни, дисциплинарни и други простъпки (Постановление 2 от
09.06.1980г. по н.д. 2/80г. на Пленум на ВС). Приемайки, че в резултат от
деянието на подс. Р. не са и не е било възможно да настъпят вредни последици,
съдът стига до извод, че не е изпълнен състава на престъплението по чл.282 от НК. Договорът е бил на вниманието на административно-наказващи органи, които е
можело да санкционират подсъдимия. Към момента на постановяване на присъдата давността
за налагане на административна санкция е
изтекла.
По настоящото дело възможността
от настъпване на вредни последици се определя от обвинението като „изразяваща се в невъзможност или силно
затрудняване на възможността Община Павел баня да реализира правата си по
отношение на имотите, поставяне в опасност стабилността на правния ред и
гражданския оборот при нарушаване на установения в страната правов ред за
осъществяване на имуществения оборот, накърняване на авторитета и доверието в
публичната организация - община гр. Павел баня. Извършеното от страна на Р. е
от естество да постави в опасност стабилността на правовия ред и гражданския
оборот. Извършената сделка не е от правнорегламентираните процедури по ЗМСМА.
От съзнателното сключване на нищожна правна сделка от страна на обвиняемия са
могли да настъпят вредните последици за Община - Павел баня. Тези немаловажни
вредни последици са могли да настъпят предвид това, че обвиняемият, в
качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение
съзнателно участвал в създаването на неверен титул за собственост, с което
сериозно е могъл да накърни доверието в публичната организация - Общината. От
деянието на обвиняемият не са настъпили реално вредни последици, доколкото от
нищожната сделка не настъпват материални вреди, но тяхното причиняване е било
реално възможно.“
Изложеното в обвинителния акт
относно възможността за настъпване на вредни последици съдът намира за вътрешно
противоречиво. Твърди се, че няма реално възникнали вредни последици, а само
възможност за настъпването им. В същото време се твърди, че „сключеният от Р. договор
за даване вместо изпълнение като извънсъдебна спогодба е при превишаване
властта и правата му и в нарушение на нормативни изисквания, поради което представлява
нищожна правна сделка, „която още със сключването си не може да породи правно
действие“, както и че “всички извършени разпоредителни сделки с такива имоти са
нищожни поради невъзможен предмет.“ Тези твърдения сочат, че е нямало реална
възможност да настъпят, нито са настъпили вредни последици с немаловажен
характер.
Декларативно изложените и
записани в теорията „поставяне в опасност
стабилността на правния ред и гражданския оборот при нарушаване на установения
в страната правов ред за осъществяване на имуществения оборот, накърняване на
авторитета и доверието в публичната организация - община гр. Павел баня“,
не са доказани и обосновани с конкретни факти. Гражданите на Павел баня в два
последователни избора след подписване на процесния договор са продължили да
преизбират подс.Р. за кмет на общината (2011г. и 2015г.), което сочи, че не е
възникнал ефект, свързан с уронване на престижа му, както и на ръководената от
него институция, и на правния ред.
В допъленние е посочено, че е
било възможно като неблагоприятна вредна последица да възникне „силно затрудняване на възможността Община
Павел баня да реализира правата си по отношение на имотите“, което е в
пряко противоречие в твърдените последици от един нищожен договор. При
подписването на договорите на 10.11.2008г. и на 11.11.2008г. не е съществувала никаква
възможна опасност общината да има проблем да реализира правата си по отношение
на процесните имоти – имотите са били отдадени под наем и сътоветно
стопанисвани. Не е имало момент, в който общината да е срещала трудност с
реализиране на правата си по отношение на спорните имоти. Години по-късно
нищожността на договора е била обявена изрично и в съдебно решение. А проблема
с владението на имотите от трети правен субект и невръщаненето на владението на
общината няма причинно-следствена връзка с действията на подс.Р. (това е видно
от съдебното решение). Неговите действия не са и причина за твърдяното
създаване на неверен титул за собственост – в тази връзка не са били изследвани
по-подробно действията на нотариуса, изповядал процесана сделка и в последствие
издал констативния нотариален акт, както и поредица други актове, налични по
делото, както и на съдията по вписванията, който е вписал договора. Според
разподедбата на чл.18 от ЗС „договорите, с които се извършва придобиването и
разпореждането с имоти частна държавна и общинска собственост, се сключват в
писмена форма и се вписват по нареждане на съдията по вписванията по
местонахождението на имота. Нотариална форма не е необходима.“ Т.е. договорът
за даване вместо изпъление се е нуждаел единствено от вписване, тъй като според
закона формата му за валидност е писмена с нарочно вписване (без да е било
нужно договорът да се подписва пред нотариус). Издаването в по-късен етап на
констативен нотариален акт, както е сторено през 2009г., е изисквало според
разпоредбите на чл.586 и чл.587 от ГПК проверка на собствеността, която в
случая очевидно не е задълбочено извършена („При издаването на нотариален акт,
с който се прехвърля право на собственост или се учредява, прехвърля, изменя
или прекратява друго вещно право върху недвижим имот, нотариусът проверява дали
праводателят е собственик на имота и дали са налице особените изисквания за
извършване на сделката.“).
Съдът приема, че по делото няма доказатества
за възможността от възникване на вредни последици, както и те да са именно
изброените по-горе от обвинението. Тази възможност, освен че трябва да е
реална, трябва и да е била налична към момента на деянието. Т.е. би следвало да
бъде доказана като реално съществуваща към момента на изпълнителното деяние –
т.е. към датите 10.11.2008г. и 11.11.2008г. и да бъде обхваната от умисъла на
подсъдимия. Към тази дата съдът счита, че няма доказателства по делото за
конкретна възможност за настъпването на вредни последици. Поради това и приема
превишаването на власт и права за административно нарушение, давността за
налагането на санкция по което е изтекла.
2. От субективна страна: престъплението по чл.282
ал.1 от НК от субективна страна се характеризира с два признака – може да бъде
извършено само с пряк умисъл и трябва да има специална цел. Съобразно съдебната
практика те обичайно се извеждат от обективните действия на подсъдимия.
По делото е видно, че кмет на община
Павел бяня е имал силно позитивно отношение към Т.П.. Това най-ясно личи в анекс
от 20.08.1999г., подписан от кмета на община Павел баня и ***** гр.Павел баня,
с който е било уговорено договора да бъде продължен за срок минимум 3 години
след 2004г., като наемодателя се е задължил да плати остатъка от инвестицията в
случай, че договора не бъде продължен и е била уговорена неустойка в размер на
1% за всеки просрочен ден, изчислена върху размера на забавената сума. Именно в
този анекс са били заложени основанията на последвалите през годините искове,
заведени от Т.П. срещу община Павел баня. С този анекс е била приета пазарна
оценка на дълготрайни материални активи в размер на 53 554 лв. като вложени
инвестиции от ***** Павел баня на обект „Плаж", собственост на община
Павел баня, въпреки, че извършените от П.подобрения, на базата, на които са
предявени и исковете му срещу Община Павел баня, са били незаконни и са нямали
разрешения за извършване на СМР от Общината и не са били актувани според
разпоредбите на ЗУТ. С анекса е било прието и че 50 % от инвестицията е платен
наем до 01.08.2004г.; в него е било уговорено договора да бъде продължен за
срок минимум 3 години. Именно по силата на този анекс
неустойката, която само за седмицата 17.05.2005г.- 23.06.2005г. е била определена
от съда в размер на 9907,349 лв. Именно по силата на този анекс общите
задължения на общината към Т.П. според съдебно-счетоводната експертиза са
възлизали за периода от 17.05.2005г. до 30.10.2008г. на сумата от 377 351, 64
лв. Този анекс обаче не е подписан от подс.Р.,
а от кмета С.П.. Напротив - подс.Р. е кметът,
който е прекратил договора на Т.П., съобразно промяната в ЗОС и предписанието
от Сметната палата след извършена проверка на плажния комплекс.
Подс.Р., видно от доказателствата
по делото не е имал близки отношения с Т.П.. Според свидетелите по делото
отношенията им са определени по-скоро като служебни, неутрални, а според някои
и като конфликтни. Поради това и доказателствения материал очевидно е
недостатъчен, за да установи наличието на пряк умисъл и специална цел у
подсъдимия за набавяне облага за ЕТ на Т.П.. Действията на Т.П. след подписване
на договора от страна на подс.Р. не могат да се вменят в цел на последния и по
делото няма доказателства в подкрепа на тази теза.
Съдът намира твърденията на
обвинението, че деянието е извършено във времеви период от два дни и
представлява „усложнено продължено престъпление“ за несътстоятелни. Тук следва
да се отбележи още, че при една и съща фактическа обстановка първоначално на
подс.Р. са били повдигнати три обвинения по чл.282 НК; впоследствие той е бил
привлечен като обвиняем за едно деяние по чл.282 от НК, извършено при условията
на чл.26 НК, а най-накрая – при внасянето на последните два обвинителни акта тези
правни квалификации са била изоставени и е било повдигнато настоящото обвинение
за деяние в условията на т.нар. от представителя на държавното обвинение
„усложнено продължено престъпление“. Поради произнесената оправдателна присъда съдът
намира коментара по този въпрос за излишен.
С оглед гореизложеното съдът приема, че състава
на престъплението по чл.282 ал.1 от НК не е осъществен, след като мотивира липсата
на част от елементите му от обективна и субективна страна.
Водим от изложеното съдът
постанови присъдата си.
СЪДИЯ :