РЕШЕНИЕ
гр.
София, 06.11.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-25 състав,
в публично заседание на осми ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ
при секретаря Р. Манолова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 5403 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т.
3 ЗОДОВ.
Ищецът Б.Б. твърди, че на 22.02.2017 г. е задържан
със заповед, издадена от органите на полицията, като заподозрян в извършването
на кражба, като на следващия ден му е повдигнато обвинение за кражба,
осъществена чрез взлом и при повторност (престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и
т. 7 НК). Ищецът твърди, че на 23.02.2017 г. с постановление на прокурора е
задържан за срок от 72 часа, като на същата дата е извършен личен обиск и
претърсване в дома му. На 25.02.2017 г. по искане на прокуратурата съдът е
определил на ищеца мярка за неотклонение задържане под стража, която е отменена
и заменена с парична гаранция с определение на съда от 30.05.2017 г., а на
18.07.2017 г. прокуратурата е прекратила
наказателното производство срещу него. Ищецът твърди, че от така повдигнатото
му обвинение, извършените спрямо него действия, включително задържането му под
стража, той е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на
честта и достойнството му, неблагоприятно въздействие върху психическото му
състояние поради преживяния стрес, довело до паник атаки и депресия. Ищецът
посочва, че след промяната на мярката за неотклонение, поради воденото срещу
него наказателно производство, семейството и приятелите му са се отчуждили от
него, като поради това понастоящем е в процес на развод със съпругата си, а той
самият се е затворил в себе си, пострадало е и доброто му име в обществото.
Поради това ищецът иска ответникът да му заплати обезщетение за причинените му
неимуществени вреди в размер на 100 000 лв., заедно със законната лихва
върху тази сума от 14.08.2017 г. до окончателното ѝ изплащане. Претендира разноски по делото.
Ответникът П.НА Р.Б.оспорва иска. Счита, че
твърдяните от ищеца неимуществени вреди, както и причинната им връзка с
действията на прокуратурата в наказателното производство не са установени по
делото. Посочва, че наказателното производство срещу ищеца е приключило в
разумни срокове, а също така, че мярката за неотклонение задържане под стража е
законосъобразно наложена от съда. Счита и че не следва да отговаря за вреди,
причинени от условията в следствения арест, чиято организация се осъществява от
Министерството на правосъдието. Оспорва и размера на претендираното обезщетение
като завишен.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и обсъди доказателствата по делото, намира
следното:
Съгласно представеното по делото
постановление за привличане на обвиняем от 23.02.2017 г. на посочената дата на
ищеца Б.Б. е повдигнато обвинение за опит за извършване на престъпление по чл.
195, ал. 1, т. 3 и т. 7 НК – опит за кражба чрез взлом, извършена при повторност.
Ищецът първоначално е задържан за срок от 24 часа на основание чл. 72, ал. 1,
т. 1 ЗМВР (съгласно заповед за задържане от 22.02.2017 г.), а след това,
едновременно с повдигнатото му обвинение, е постановено и задържането му за
срок от 72 часа (видно от постановление на прокурор от СРП от 23.02.2017 г.).
Впоследствие на 25.02.2017 г. спрямо ищеца е постановена мярка за неотклонение
„задържане под стража“ – видно от представения протокол от съдебно заседание на
СРС, 121 състав от посочената дата, като определението на съда е потвърдено с
определение на СГС, НО, Х въззивен състав от 09.03.2017 г. (съгласно
представения протокол от съдебно заседание от тази дата). След последвал отказ
на първоинстанционния съд да измени мярката за неотклонение (съгласно протокол
от съдебно заседание от 19.05.2017 г. на СРС, 115 състав), с определение от
30.05.2017 г. на СГС, V въззивен състав мярката за неотклонение по отношение на ищеца е изменена в
парична гаранция в размер от 1 000 лв. (видно от представения протокол от
съдебно заседание).
С постановление на прокурор от
СРП от 18.07.2017 г. наказателното производство по отношение на ищеца и на
другото лице, на което е повдигнато обвинение заедно с ищеца (обвинението е за
престъпление, извършено в съучастие), е прекратено поради липса на достатъчно
доказателства за това, че лицата са извършили деянието. Постановлението за
прекратяване на наказателното производство от 18.07.2017 г. е влязло в сила
съгласно посоченото в представеното постановление на прокурор от СРП от 20.02.2018
г. В последното постановление е посочено, че постановлението за прекратяване на
наказателното производство е връчено на ищеца на 31.07.2017 г. и не е обжалвано
от другите страни в производството, поради което следва да се приеме, че спрямо
ищеца то е влязло в сила на 08.08.2017 г.
Така цялостната продължителност
на наказателното производство срещу ищеца е от 22.02.2017 г. (когато е задържан
от органите на полицията) до 08.08.2017 г. или общо около пет месеца и две
седмици. Както се посочи, в рамките на производството ищецът е бил задържан за
период от три месеца и една седмица (22.02.2017 г. – 30.05.2017 г.), а през
останалото време спрямо него е приложена мярка за неотклонение „гаранция“. От
представените по делото протоколи от досъдебното производство е видно, че
единствените действия, които са извършени с участието на ищеца, са тези по
повдигането на обвинение на ищеца и свързания с това негов разпит като обвиняем
(когато той е отказал да даде обяснения), както и извършения при първоначалното
задържане на ищеца от полицейските служители лечен обиск. Извършено е и
претърсване на жилището на ищеца (видно от протокол за претърсване и изземване
от 23.02.2017 г.), на което действие е присъствала майката на ищеца – А.Б.,
която е разпитана и като свидетел в настоящото производство. Освен това ищецът
е участвал и в четири съдебни заседания, в които съдът се е произнасял по
мярката за неотклонение по отношение на него (които бяха посочени по-горе).
Поначало всяко лице, на което
неоснователно е повдигнато обвинение за извършено престъпление, преживява
определен стрес от това, което обстоятелно е нормална последица от ситуацията,
в която лицето попада. Този стрес е в зависимост и от тежестта на повдигнатото
обвинение, тъй като възможността за налагане на по-тежко наказание, особено
лишаване от свобода за по-продължителен срок с оглед на повдигнатото обвинение,
утежнява негативните емоции, които обвиняемият изпитва. Поради това в
конкретния случай следва да се отчете, че повдигнатото на ищеца обвинение е за
тежко престъпление, за което законът предвижда наказание лишаване от свобода от
една до десет години (чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 7 НК).
При съобразяване на продължителността на въздействието върху ищеца като
обвиняем, което е свързано и с продължителността на изпитваните от него
отрицателни емоции във връзка с наказателното производство срещу него, следва
да се има предвид първоначалният момент на започване на определени действия
срещу ищеца. В случая тези действия започват със задържането му на 22.02.2017
г. и съответно повдигането на обвинение срещу него на следващия ден. Така
продължителността на наказателното производство срещу ищеца от пет месеца и две
седмици следва да се определи и като нахвърляща (макар и не значително)
нормалната продължителност на производството, като се има предвид, че то е
приключило в досъдебната си фаза. В тази връзка следва да се съобрази, че
поначало срокът за това производство е два месеца (чл. 234,
ал. 1 НПК), като няма данни по делото този срок да е бил продължаван,
съответно да са били налице причини за това.
От гледна точка на интензитета на въздействието,
което е имало проведеното наказателно производство върху ищеца, на първо място
следва да се отчете задържането на ищеца за периода от три месеца и една седмица.
Независимо от това дали задържането е постановено законосъобразно от съда, за
него следва да носи отговорност държавата чрез прокуратурата поради това, че то
се е оказало неоправдано, тъй като неоснователно е било и повдигнатото срещу
ищеца обвинение, т.е. не е следвало прокуратурата да прави искане за
задържането на ищеца.
Следва да се има предвид, че лишаването на едно
лице от свободата да се придвижва в пространството и свързаните с това
възможности необезпокоявано да извършва различни дейности и да осъществява
контакти с други хора, е едно от най-тежките посегателства върху личната сфера
на човека. Макар мярката за неотклонение „задържане под стража“ да не е
равнозначна на наложеното наказание „лишаване от свобода“, нейното изпълнение в
голяма степен лишава обвиняемия от свобода, подобно на наложеното му наказание.
Именно поради това чл. 59, ал. 1, т. 1 НК предвижда, че при определяне на
продължителността на наказанието „лишаване от свобода“ се приспада времето,
през което осъденият е бил задържан.
Във връзка със задържането на ищеца трябва да се
посочи, че по делото липсват доказателства за конкретното положение, в което той
е бил поставен, докато е подложен на тази мярка за процесуална принуда.
Съответно липсват и конкретни доказателства доколко задържането само по себе си
се е отразило неблагоприятно на ищеца (за което се съдържат твърдения в
исковата молба). Същевременно обаче следва да се отчете както изложеното
по-горе относно значимостта на накърняването на личната сфера на ищеца, каквото
поначало представлява мярката за неотклонение „задържане под стража“, така и
общоизвестният факт за лошото състояние, в което се намират местата, в които се
изпълнява тази мярка. Независимо, че ответникът не е пряко отговорен за
състоянието на следствените арести, не може да не се има предвид, че ищецът е
попаднал на това място в конкретния случай именно поради действията на
прокуратурата с оглед на повдигнатото му обвинение и направеното искане за
задържане.
Също така от гледна точка на интензитета на
въздействие на наказателното производство върху ищеца следва да се вземе
предвид и извършеното претърсване и изземване в жилището му, тъй като
неприкосновеността на жилището, която се засяга принудително при извършването
на посоченото действие, е едно от правата на човека, което гарантира неговата
най-интимна сфера. Следва да се отбележи също така, че при претърсването не са
открити предмети от значение за разследването – иззет е буркан с таблетки, за
които е установено, че са аминокиселини, а не забранени субстанции, още
по-малко свързани с деянието, за което ищецът е обвинен.
Следва да се има предвид и неудобството, причинено
на ищеца, свързано с необходимостта да участва в съдебното производство. Освен
при задържането на ищеца и повдигането на обвинение срещу него, той е участвал
и при посоченото по-горе действие по претърсване и изземване (както е посочено
и в самия протокол), при което е станал и непосредствен свидетел на
нарушаването на личното му пространство в дома му и то в присъствието на майка
му. Спрямо ищеца е извършен и личен обиск при задържането му. Така, макар че,
както се посочи по-горе, продължителността на наказателното производство би
могла да бъде и по-кратка, следва да се отчете, че участието на ищеца в него
като цяло е в рамките на минимално необходимото. По-значимо е участието на
ищеца на проведените общо четири съдебни заседания във връзка с определянето на
мярката за неотклонение и последващото ѝ изменяне, но това също може да
се приеме за нормално предвид естеството на първоначално определената мярка.
Определената след 30.05.2017 г. спрямо ищеца мярка за неотклонение „гаранция“
не ограничава съществено правата на ищеца, тъй като не влияе върху начина му на
живот, поради което съдът приема, че не е от естество да допринесе съществено
към негативните изживявания на ищеца, свързани с производството срещу него.
Следва да се посочи също така, че от представените
по делото свидетелство за съдимост на ищеца и справки от НСС за водените срещу него
наказателни производства, както и от ГД „Изпълнение на наказанията“ относно
задържанията на ищеца, не се установява някои от другите наказателни
производства, водени срещу ищеца, по част от които са постановени и осъдителни
присъди срещу него, както и свързаните с тях задържания на ищеца, да съвпадат
по време с процесното производство и задържането на ищеца във връзка с него.
Поради това като цяло не може да се приеме, че предходните, а и последващи
производства срещу ищеца и задържанията му в следствения арест имат отношение
към наказателното производство, предмет на настоящото дело.
При така очертаните типични последици за всеки
обвиняем на наказателното производство и на предприетите спрямо ищеца и с
негово участие действия, следва да се отчете и конкретното проявление на
горните фактори по отношение на ищеца. Според показанията на свидетелката А.Б.,
която е майка на ищеца, той е бил много уплашен в следствения арест, тъй като
се е притеснявал за живота си, бил е заплашван, а също така не е получил
лекарска помощ. Свидетелката посочва, че след освобождаването му от следствения
арест ищецът се е затворил в себе си, отчаял се е, приятелите му са се
отдръпнали от него. Според свидетелката ищецът е напуснал работата си и се е
развел със съпругата си, от която има и дете на 15 години.
В една част показанията на свидетелката относно
емоционалното състояние на ищеца могат да бъдат възприети, тъй като очертават
нормалните последици за психическото състояние на човек в резултат от
неоснователно повдигнатото му обвинение, свързаното с него задържане и другите
извършени спрямо ищеца действия, както се посочи по-горе.
Същевременно обаче следва да се съобрази наличието
на противоречие както вътрешно в показанията на свидетелката, така и с другите
доказателства по делото. Свидетелката посочва от една страна, че не си спомня
ищецът да е бил задържан преди процесния случай, но същевременно посочва и че
той никога друг път не е задържан за такъв дълъг период от време. Последното
ѝ изявление предполага, че е наясно с това, че ищецът е задържан и преди
процесния случай – обстоятелство, което се установява и от писмените
доказателства по делото. Свидетелката заявява и че не знае преди този случай
ищецът да е бил осъждан, но че това е така, също е видно от представеното
свидетелство за съдимост – ищецът е осъждан четири пъти, като последното
осъждане е около година и два месеца преди процесното задържане.
По отношение на сведенията, които свидетелката
дава относно състоянието на ищеца в следствения арест, тя самата посочва, че те
са по информация, предоставена ѝ от ищеца при свижданията им в ареста,
като при това заявява, че не е чувала добре какво ѝ говори ищецът, а е
чела по устните му. Поради това не може да се приеме, че показанията на
свидетелката в тази им част отразяват достоверно действителното положение на
ищеца в следствения арест.
Относно причините за развода между ищеца и
съпругата му (който е настъпил на 13.07.2018 г., видно от представеното решение
на СРС от същата дата) и връзката на това събитие с процесното наказателно
производство срещу ищеца, свидетелката сама посочва, че е само предположение от
нейна страна, тъй като преди това отношенията между ищеца и съпругата му били
много добри. В тази връзка следва да се съобрази, че преди процесното събитие
ищецът също е задържан и осъждан, включително за сходни престъпления, поради
което не може да се приеме, че другите доказателствата по делото подкрепят
извода на свидетелката относно връзката между процесното задържане на ищеца и
влошаването на отношенията между него и съпругата му. Също така не става ясно
от показанията на свидетелката дали загубата на работата на ищеца също е във
връзка с процесното наказателно производство, или е налице съвпадение на двете
събития независимо едно от друго, включително като се има предвид, че след това
той е задържан още два пъти по други производства съгласно представените
справки.
При посочените неясноти и вътрешни противоречия в
показанията на свидетелката, наличие на противоречия с другите доказателства по
делото, както и като се съобрази съгласно чл. 172 ГПК, че свидетелката е майка
на ищеца, следва да се приеме, че по делото се установява настъпването само на
типичните за всяко неоснователно обвинено лице вреди в емоционален план, които
са последица от воденото срещу него наказателно производство и постановено
задържане. По-конкретно не може да се приемат за установени по делото
настъпването на допълнителни вреди за ищеца във връзка със здравословното му
състояние, страх за живота му (докато е в следствия арест) или загубата на
работата му. Не може да се приеме за установено и наличието на връзка между
развода на ищеца и процесното наказателно производство срещу него. Не се
установя и по-съществена интензивност на търпяните от ищеца вреди, свързани с
емоционалното му състояние.
С оглед на изложените съображения по делото се
установява, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на
държавата чрез прокуратурата на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, като
претърпените от ищеца неимуществени вреди, както се посочи и по-горе, са пряко
свързани с повдигнатото му обвинение и воденото спрямо него наказателно
производство, което е прекратено. Поради това прокуратурата следва да заплати
обезщетение на ищеца за причинените му неимуществени вреди, чийто размер, като
съобрази посочените по-горе обстоятелства и фактори, съдът намира за
справедливо да определи на 6 000 лв., за която сума искът следва да се
уважи.
Постановлението за прекратяване на наказателното
производство е влязло в сила на 08.08.2017 г., от който момента е дължима и
лихва за забава върху обезщетението за претърпяните от ищеца вреди. Поради това
основателна е претенцията за присъждане на лихва, считано от 14.08.2017 г.
По разноските:
С оглед изхода на делото на основание чл. 10, ал.
3 ЗОДОВ на ищеца следва да се присъдят разноските по делото, които възлизат на
10 лв. за заплатената държавна такса. На основание чл. 10, ал. 3, изр. 2 ЗОДОВ
вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА на адвоката на ищеца следва да се присъдят разноски за
адвокатско възнаграждение за оказана на ищеца безплатна правна помощ по делото,
които съответно на уважената част от иска възлизат на 211,80 лв.
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.НА Р..Б, адрес гр. София, бул. „*****
на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ да
заплати на Б.О.Б., ЕГН **********, адрес *** сумата 6 000 лв. (шест хиляди лева) – обезщетение за
претърпени неимуществени вреди вследствие на повдигнатото срещу Б.Б. обвинение
в извършване на престъпление, във връзка с което е образувано ДП № 369/2017 г.
по описа на 9-то РУ на СДВР, пр. пр. № 9501/2017 г. на СРП, заедно със
законната лихва върху тази сума от 14.08.2017 г. до окончателното й изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния размер от 100 000 лв.
ОСЪЖДА П.НА Р..Б, адрес гр. София, бул. „********да заплати на Б.О.Б., ЕГН **********,
адрес *** сумата 10 лв. (десет лева)
– разноски по делото.
ОСЪЖДА П.НА Р..Б, адрес гр. София, бул. „********да заплати на адвокат И.В.Ю. – САК, адрес
*** на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата
211,80 лв. (двеста и единадесет
лева и 80 ст.) – разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: