РЕШЕНИЕ №….
гр. Д., 24.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Д. районен
съд, Гражданска колегия, двадесет и
първи състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и пети февруари
две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА
НЕДЕЛЧЕВА
при
участието на секретаря С.Б. сложи за разглеждане гр. дело №1875 по описа
за 2020г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на „Д. Е. Х.”
ООД с ЕИК …., със седалище и
адрес на управление: гр.Д., бул. „Д.” №…, представлявано от управителите Д. И.
М. и И. М. И., чрез пълномощника – адвокат Е.Т. от ДАК, съдебен адрес: *** срещу “И. Б. С.” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. В., раон М., ул. “Р.” №.., партер-офис №.. с ЕИК …,
представлявано от управителя Н. Ц. И..
Исковете са с правно основание чл. 327
от ТЗ във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, с цена на главния иск – 2632.32 лв. и акцесорен иск с цена – 326.72 лева.
В исковата молба ищецът твърди, че в периода от м. април 2019г. и м. май 2019г.
е бил в търговски взаимоотношения с ответника, като му продавал стоки
/строителни материали/, за което издал 2 бр. фактури с №../20.04.2019г. на
стойност 1627.20 лв. с вкл. ДДС и с №…/10.05.2019г. на стойност 1005.12 лв. с
вкл. ДДС, но сумите по тях не са платени, т.е. ищцовото дружество не е получило
стойността на материалите по осъществените търговски сделки. По устна договорка
между страните плащането на закупената стока
е следвало да се извърши в 30-дн. срок от издаване на първичния
счетоводен документ. Слез изтичане на този срок, ответникът не е заплатил
материалите. Ищецът многократно му е отправял устни покани за доброволно
уреждане на взаимотношенията по повод неплатените фактури, но безрезултатно,
плащане не е последвало от страна на ответното дружество.
„Д.
Е. Х.” ООД моли съдът, да осъди ответника да му заплати непогасените парични задължения в общ
размер на 2632.32 лв., представляващи сбор от непогасени парични задължения по
2 бр. издадени фактури с №…/20.04.2019г. на стойност 1627.20 лв. с вкл. ДДС и с
№…/10.05.2019г. на стойност 1005.12 лв. с вкл. ДДС в периода от м. април 2019г.
и м. май 2019г., възникнали, съгласно сключени между страните договори за
продажба и доставка на стоки /строителни материали/, ведно със законната лихва
от деня на подаване на исковата молба – 06.08.2020г., както и 326.72 лв. –
мораторна лихва, считано от датите на падежите на отделните фактурите до 05.08.2020г.
Ищецът претендира и сторените съдебни разноски по делото.
С разпореждане от 17.08.2020г. ДРС е изпратил на ответника препис от исковата молба и от доказателствата към нея. Разпореждането е било връчено управителя на ответното дружество на 06.11.2020.
В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението ответникът не е изпратил отговор на исковата молба.
Д. районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Разгледани предявените искове са процесуално допустими и основателни.
В съдебното заседание по делото, с оглед на непредставянето в срок от ответника на отговор по исковата молба, неявяването на негов представител в първото и единствено редовно проведено съдебно заседание, липсата на искане от ответната страна, делото да бъде разгледано в отсъствието и, както и указването на ответника на последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание, както и вероятната основателност на исковете, предвид посочените в исковата молба обстоятелства и представени доказателства и съобразно постъпилото искане от страна на ищеца по чл.238 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, ДРС е прекратил съдебното дирене и е приел, че ще се произнесе с неприсъствено съдебно решение.
Съгласно чл.238, ал.1 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Именно такова искане изхожда от ищцовата страна, направено в открито съдебно заседание, проведено на 25.02.2021г.
Според чл.239, ал.1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и когато искът е вероятно основателен, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства; съгласно чл.239, ал.2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество и в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяването на неприсъствено решение. Такава е и настоящата хипотеза, като видно и от представените по делото писмени доказателства, предявените искове са вероятно основателни.
С оглед наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение, съдът следва да приеме за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 2632.32 лв., представляваща сбор от
непогасени парични задължения по 2 броя издадени фактури в периода от месец
април 2019г. и месец май 2019г., възникнали, съгласно сключени между страните
договори за продажба и доставка на стоки /строителни материали/, ведно със
законната лихва върху главницата от 2632.32 лв., считано от деня на подаване на
исковата молба – 06.08.2020г., както и 326.72 лв. – мораторна лихва, считано от
датите на падежите на отделните фактурите до 05.08.2020г.
Ищецът
е поискал присъждане на сторените съдебни разноски в установително производство
и е представил списък с такива /л.27/. С оглед изхода на спора, на основание
чл.81 от ГПК във вр. с чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца дължимата държавна такса в настоящото производство в размер на
155.29 лева /л.15/, адвокатско възнаграждение в размер 450.00 лв. /л.12 –
пълномощно, фактура №…/05.08.2020г. –л. 27 и платежно нареждане от 10.08.2020г.
– л.28/, или общо 605.29 лв.
Водим от горното, на основание чл.238 във връзка с чл.239 от ГПК, Д. районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА “И. Б. С.” ЕООД, със седалище и адрес
на управление: град В., район М., ул. “Р.”
№.., партер-офис №.. с ЕИК …, представлявано от управителя Н. Ц.И. да заплати на „Д. Е. Х.” ООД с ЕИК …, със седалище и адрес на управление: гр.Д.,
бул. „Д.” №…, представлявано от управителите Д. И. М. и И. М.И., сума в размер на 2632.32 лв. /две
хиляди шестотин тридесет и два лева и тридесет и две стотинки/, представляваща
сбор от непогасени парични задължения по 2 броя издадени фактури в периода от месец
април 2019г. и месец май 2019г., а именно: ф. №../20.04.2019г. на стойност
1627.20 лв. с вкл. ДДС и ф. №…/10.05.2019г. на стойност 1005.12 лв. с вкл. ДДС,
възникнали, съгласно сключени между страните договори за продажба и доставка на
стоки /строителни материали/, ведно със законната лихва върху главницата от
2632.32 лв., считано от деня на подаване на исковата молба – 06.08.2020г.,
както и 326.72 лв. /триста двадесет
и шест лева и седемдесет и две стотинки/ – мораторна лихва, считано от датите
на падежите на двете процесни фактури, т.е. от 21.05.2019г. до 05.08.2020г.
ОСЪЖДА “И. Б.С.” ЕООД, със
седалище и адрес на управление: град В., район М., ул. “Р.” №.., партер-офис №.. с ЕИК …,
представлявано от управителя Н.Ц. И. да
заплати на „Д. Е. Х.” ООД с ЕИК …, със
седалище и адрес на управление: гр.Д., бул. „Д.” №…, представлявано от
управителите Д. И. М. и И. М. И. сумата от 605.29
лв. /шестотин и пет лева и двадесет и девет стотинки/, представляващи
сорени от ищеца съдебни разноски, от които: държавна такса в размер на 155.29
лева и адвокатско възнаграждение в размер 450.00 лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИСИ от решението да се връчат на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: