Р
Е Ш Е Н И Е
№ 412
гр. Силистра, 19.10.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренски районен съд, наказателен състав, в
открито съдебно заседание на двадесети септември две хиляди и седемнадесета
година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИРОСЛАВ ХРИСТОВ
при секретаря М.Лекова, разгледа
докладваното от районния съдия М.Христов АНД № 537/ 2017г. по описа на съда и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН.
Жалбоподателят ”АСО Сириус” ЕООД- С, представлявано от управителя
ВПП и седалище и адрес на управление гр. С обжалва наказателно постановление №
19-000632/ 12.07.2017г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда”-гр.С, с
което му е било наложено административно наказание- имуществена санкция в
размер на 3 000 / три хиляди / лева за извършено нарушение по чл.415 ал.1 от КТ.
Изтъква доводи за незаконосъобразност при издаването на акта и НП.
Ответникът
– Дирекция “Инспекция по труда”-гр.С, надлежно уведомени,
не се явява представител, вместо тях ст.юристконсулт Ангелов.
Жалбоподателят ”АСО Сириус” ЕООД-С, надлежно
уведомени, не се явява представител, не депозирана писмено становище по делото,
не изпраща проц.представител. Жалбоподателят чрез жалбата си заявява, че издаденото
и обжалвано от него НП е незаконосъобразно, като излага доводи в тази насока.
Моли съда да отмени обжалваното НП в цялост.
С оглед обективното изясняване на фактическата
обстановка по делото разпита в качеството на свидетели актосъставителя М.Д. и свидетелят
по акта Д.Т., които дадоха своите показания добросъвестно и съда ги приобщи
като доказателствени средства към делото. Относно втория свидетел по акта беше
депозирано копие от заповед въз основа на която на Р.М.И. е разрешен платен
годишен отпуск и тъй като същата е свидетел по съставянето на АУАН-ът, то съда счете,
че нейното присъствие не е наложително и показанията и не биха променили
изяснената фактическа обстановка, нито пък биха попречили за разкриването на
обективната истина по делото, поради което и я изключи от списъка на
свидетелите по настоящето съдебно производство.
РП-С- надлежно уведомена, не се явява
представител, не депозира писмено становище по делото.
Съдът, като прецени представените по делото
доказателства и като обсъди доводите на жалбоподателя и
административно-наказващия орган, прие за установено следното:
На 06.04.2017г. е била извършено проверка за спазване на трудовото
законодателство и осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в
охраняем обект на „АСО Сириус“ ЕООД- С, находящ се в производственото
предприятие на „Хром“ АД-С. От представената в Д „ИТ“- С трудовоправна
документация се установило, че при добросъвестно изпълнение на трудовите
задължения, работодателят не е изплатил на МНН, ЕГН ********** на длъжност
„охранител“ дължимото трудово възнаграждение за м.декември 2016г. в размер на
334,73 лв по реда на чл.128 т.2 от КТ. С цел отстраняване на последиците от
нарушението с Протокол за извършена проверка № ПР 1712072 на основание чл.404
ал.1 т.1 от КТ на работодателя е било дадено задължително за изпълнение
предписание № 15 за изплащане на трудовото възнаграждение на наетото лице със
срок на изпълнение 20.05.2017г. При последващата проверка, осъществена на
07.06.2017г. в Д „ИТ“-С и след извършения преглед на платежните ведомости за
м.декември 2016г. и снемане на писмени обяснения от управителя се е
констатирало неизпълнение на даденото предписание № 15 от Протокол за извършена
проверка № ПР 1712072 в определение срок до 20.05.2017г. и до момента на
извършване на проверката.
Предвид гореизложеното АНО е счел, че жалбоподателя е нарушил нормата на
чл.415 ал.1 от КТ, поради което и в предвид гореизложените обстоятелства и
установеното нарушение на нарушителя бил съставен АУАН № 19-000632/ 16.06.2017г.
Въз основа на този АУАН по-късно, в законно установения срок било изготвено и
връчено на жалбоподателя обжалваното от него НП № 19-000632/ 12.07.2017г.
При така установеното от фактическа страна съдът намира жалбата за
допустима, тъй като същата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН от
процесуално легитимно лице.
Разгледана по същество е частично основателна по следните съображения:
АУАН № 19-000632/
16.06.2017г. и обжалваното НП № 19-000632/ 12.07.2017г. са издадени в
съответствие на процесуалните правила: Деянието за което е била ангажирана
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е било квалифицирано
по чл. 415 ал.1 от КТ. Жалбоподателят излага
съображенията си в жалбата, поради които смята, че съда следва да отмени
обжалваното от него НП като незаконосъобразно. По така изложените възражения от
страна на жалбоподателя и представителя на АНО съда счита следното:
От жалбата
могат да се изведат две групи
оплаквания, свързани със законосъобразността на атакуваното НП. Първата група
оплаквания биха могли да бъдат определени като такива за съществени нарушения
на процесуалния закон, които са
опорочили според жалбоподателя образуваното производство, и втората група– по
същество относно материалната незаконосъобразност на санкционния акт.
Алтернативно в жалбата се поддържа и становище за явна малозначителност на случая и се отстоява довода, че за
правоимащото лице не са настъпили
вредоносни последици от преследваното деяние.
По първото от
възраженията, следва да се отбележи, че както при съставянето на АУАН, така и
при издаване на НП не са допуснати твърдените нарушения на повелителните
разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ал. 1 от ЗАНН, които регламентират реквизити, ред
и съдържание на двата акта в рамките на досъдебното производство. Както в акта
за образуването на самото производство, така и в акта за налагане на
предвиденото в чл. 415 ал.1 от ЗАНН процесното нарушение е описано детайлно и
изчерпателно със съставомерните му признаци от обективна страна. Посочени
са датата - периода на извършването на нарушението,
мястото на извършване на нарушението – предприятието на търговското дружество.
Събран е доказателствен материал, разгледан в светлината на установените факти
и обстоятелства. Правилно е идентифицирана и личността на нарушителя и е
потърсена административнонаказателна отговорност, която е безвиновна и
обективна, от юридическото лице –работодател. В този смисъл от формална страна
не са създадени пречки, които да ограничат възможността на нарушителя да се
запознае със състава на извършеното нарушение и да организира защитата си срещу
повдигнатото обвинение.
По съществото
на повдигнатия със жалбата спор, след извършена на 06.04.2017 г. проверка в охраняем
обект на АСО „Сириус“ ЕООД, контролният орган е констатирал, че работодателят
не е изплатил заплата за м.12.2016 г. на МНН – дължимо възнаграждение по реда на
чл.128 т. 2 от КТ. С цел отстраняване на последиците от нарушението с нарочно издадено
предписание по реда на чл. 404 ал.1 т.1 от КТ, на работодателя е дадено
задължително предписание, по своя характер принудителна административна мярка,
за изплащане на дължимото възнаграждение на правоимащото лице със срок на изпълнение до 20.05.2017 г. В установените
в АПК срокове работодателят не е оспорил наложената административна принуда, не
е оспорил предписанието, като
административният акт е влязъл в сила и е обвързал поведението на
правно-задълженото лице. Този протокол по своя характер има естеството на
индивидуален административен акт и неговото издаване изцяло е съобразено с
административно производствения ред, който е уреден в АПК. С оглед виновното
неизпълнение на властнически акт на контролен орган в рамките на неговите
правомощия е съставен АУАН, където ясно, точно и конкретно е описан състава на
самото нарушение, а именно, неизпълнение на наложено предписание не само в
указания от проверяващия орган срок, но и до момента на издаване на самото НП.
При
последващата проверка, която е извършена от контролния орган на 07.06.2017 г., след
запознаване с представената трудовоправна документация – ведомости за заплати
за м.12.2016 г, се е установило неизпълнение на наложената принудителна
административна мярка. Констатациите се потвърждават от изричните признания на
управителя на ТД, неоспоримо като него обстоятелство–възникнали финансови
затруднения и трудности при финансовата организация, свързани с изплащането на
дължимото възнаграждение и обезщетение.
Следващото
възражение, което се поддържа от жалбоподателя визира признаците на маловажно
нарушение, за което е предвидено търсенето и реализирането на ограничена
административнонаказателна отговорност на наказаното лице, респ. освобождаването
от отговорност по реда на чл.28 от ЗАНН. Защитната теза се гради на твърдението,
че за работника не са настъпили вредни последици , като АНО не е установил по безспорен начин увреждането на имуществената сфера на
работещите лица.
Настоящия
съдебен състав счита, че настоящият случай не може и не следва да бъде третиран като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Това е така с оглед на допуснатите нарушения, свързани както с неплащане на
дължимите трудови възнаграждения, за които е отправено предписание, така и с неизпълнение на акт на държавен орган, свързан с контрол,
който има основни функции, свързани със спазване на трудовото законодателство. Налице
е мултиплициране на отговорността на работодателя с оглед неплащането, но и неизпълнението
на наложената принудителна административна
мярка. Ненапразно за извършените нарушения, свързани с неизпълнение на
наложената принудителна административна мярка
е предвидена административнонаказателна отговорност за работодатели-
нарушители, скрепена от разпоредбата на чл. 415 ал.1 от КТ.
Нарушението е доказано по безспорен начин и правилно е приложен материалния закон,
поради което следва обжалваното НП да бъде потвърдено.
В настоящия
казус не може да се приложи и нормата на чл.415в от КТ, където е необходимо
нарушението да може да бъде отстранено веднага след установяването му и то по
реда на КТ и на второ място - от него да не са произтекли вредни последици за
работника и служителя. След констатиране на нарушението, което както стана ясно
и по-горе, което е от типа на формалното такова, то не е било отстранено дори и
до издаването на НП на 12.07.2017год.
При
индивидуализацията на наказанието съобразно визираните в чл. 27 ал. 2 от ЗАНН
признаци, АНО обаче не е отчел като смекчаващо вината обстоятелство липсата на
други установени по законния ред нарушения по този ред от жалбоподателя.
Въпреки изявлението на проц.представител на АНО, че са били съставяни и други
подобни актове за които имало образувани и приключили
административно-наказателни производство, то липсват доказателства в тази
насока. В този смисъл, доколкото и наложената санкция в размер на 3 000 лева,
т. е. над минимално предвидения в разпоредбата на чл. 415 ал.1 от КТ размер, настоящия
съдебен състав я счита за несъотносима и неправилно приложима спрямо
преследваното деяние и несъобразена с обществената опасност на деянието и
деецът. Същата следва да бъде намалена в нейния минимален размер, какъвто е бил
фиксиран от законодателя, а именно- в размер на 1 500 лева, който е и
минималния размер санкция за този вид нарушение.
В този аспект с
изключение на определената имуществена санкция НП е издадено в съответствие с
материалния закон. Установи се по несъмнен и категоричен начин от събраните по
делото писмени и гласни доказателства, че жалбоподателят е осъществил състава
на адм. нарушение по чл. 415 ал.1 от КТ. Актът за установяване на административно
нарушение е съставен от овластено за целта длъжностно лице. Наказателното
постановление е издадено в рамките на шестмесечния преклузивен срок по чл.34
ал.3 от ЗАНН от упълномощено лице. Спазени са нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН,
като съставеният акт за установяване на административно нарушение и издаденото
наказателно постановление съдържат всички реквизити, посочени в тези норми.
Административно – наказващият орган е описал нарушението, квалифицирал е същото
от материално – правна страна, респективно е посочил правното основание за
ангажиране на обективната отговорност на нарушителя, но неправилно е определил
над минималната стойност наказанието в нарушение на нормата на чл.27 ал.2 от ЗАНН.
По време на
производството по установяване на адм. нарушение и налагане на адм. наказание
съдът не констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуални
правила, обуславящи отмяна на НП.
Въз основа на
така изложеното, настоящият съдебен състав намира, че жалбата е допустима и частично
основателна и като такава, следва да бъде уважена само в частта и относно
определения размер на наказанието.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН, Силистренският районен съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 19-000632/ 12.07.2017г.
на Директора на Дирекция “ Инспекция по труда”- гр.С, издадено въз основа на
АУАН № 19-000632/ 16.06.2017г., с което на основание чл.416 ал.5 във вр.с
чл.415 ал.1 от КТ е наложено административно наказание- имуществена санкция в
размер на 3 000 / три хиляди / лева на „Агенция за сигурност и охрана Сириус”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- гр.С, представлявано
от управителя В.П.П. с ЕГН ********** за извършено нарушение по чл.415 ал.1 от КТ като ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.415 ал.1 от КТ
административно наказание- имуществена санкция в размер на 1 500 / хиляда и петстотин / лева за
извършеното нарушение по горепосочения текст.
Решението подлежи на касационно обжалване в
четиринадесет дневен срок пред САС, считано от датата на съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………………..
/ М. ХРИСТОВ /