№ 323
гр. Пловдив, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно търговско дело №
20215001000738 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 260224 от 27.05.2021 г., постановено по т.д. № 246 по
описа за 2019 г., Старозагорският окръжен съд е:
- осъдил Застрахователна компания „Л.И.“ АД да заплати на АН. К. К.
сума в размер на 50 000 лв., представляваща обезщетение за причинените й
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания и стрес,
вследствие на получените телесни увреждания, при настъпило ПТП на
19.08.2017 г., ведно със законната лихва от 22.05.2018 г. до окончателното
плащане;
- отхвърлил предявения иск над сумата от 50 000 лв. до претендирания
размер от 200 000 лв. и искът за законна лихва за периода от 27.08.2017 г. до
21.05.2018 г. като неоснователни;
- осъдил Застрахователна компания „Л.И.“ АД да заплати на адв. П.К. от
САК, адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска
помощ в размер на 1 659 лв. с ДДС, съразмерно с уважената част от иска;
- осъдил АН. К. К., да заплати на Застрахователна компания „Л.И.“ АД
направените разноски в размер на 328, 50 лв. съразмерно с отхвърлената част
от иска;
1
- осъдил Застрахователна компания „Л.И.“ АД да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт сумата от 2 000 лв. за държавна
такса, както и сумата от 126, 87 лв., представляваща за възнаграждение за
вещо лице по съдебно-медицинската и съдебно-психологическата експертиза,
платени от бюджета на съда, съразмерно с уважения размер на иска.
Решението е обжалвано и от двете страни по спора.
Ищцата АН. К. К. обжалва решението в частта, с която е отхвърлен
предявения иск над сумата от 50 000 лв. до претендирания размер от 200 000
лв. с оплакване, че размерът на присъденото застрахователно обезщетение е
изключително занижен, както и че същото не съответства на съдебната
практика при компенсиране на подобен вид вреди и не може да репарира в
пълен обем претърпените вреди от морално естество. Искането е, решението в
тази обжалвана част да се отмени и вместо това, да се постанови друго, с
което предявеният иск се уважи в пълен размер от 200000 лева, като на
представляващия безплатно ищцата адвокат се присъди адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 1, т.2 ЗА.
Ответника по исковете ЗК „Л.И.“ АД чрез процесуалния си представител
обжалва с насрещна въззивна жалба решението в частта, с която е уважен
предявеният срещу дружеството иск за заплащане на застрахователно
обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди за разликата
над сумата от 26000 лева до уважения размер от 50000 лева, както и в частта
относно началната дата на присъждане на законна лихва. Искането е да се
отмени решението в тази част и се постанови друго, с което се намали
размера на присъденото застрахователно обезщетение за описаните вреди,
както, съответно да се присъдят разноски съразмерно с отхвърлената част от
иска.
Всяка от страните оспорва въззивата жалба на другата.
Третото лице-помагач на страната на ответника - Т. Д. С. не изразява
становище по постъпилите въззивни жалби.
Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на
страните, приема за установено следното:
Производството пред Старозагорския окръжен съд е било образувано по
предявени от АН. К. К. против ЗД „Л.И.“ АД иск за сумата, след допуснато
изменение на иска, от 200 000 лева, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди - физически,
психически и емоционални болки, страдания и неудобства, вследствие
получените травматични увреждания, причинени от ПТП на 19.08.2017 г.,
заедно със законната лихва върху главното вземане, смятана от 27.08.2017 г.
до окончателното й изплащане.
Исковете се основават на следните, установени по делото факти:
На 19.08.2017 г., около 16:20 ч. по път 1-6 км. 274+860, между гр. П.Б. и
2
гр. К., при управление на мотоциклет марка „Х.“ с peг. № ...., водачът Т. Д. С.,
в нарушение на правилата за движение навлязъл в насрещната лента, загубил
контрол върху управлявания мотоциклет, който бил изваден от равновесие и
паднал на пътното платно, вследствие на което возещата на мотоциклета АН.
К. К. паднала на асфалта, от което получила различни травматични
увреждания.
Безспорно установено е също, че вина за настъпилото ПТП има водачът
на мотоциклета Т. Д. С., който, с одобрено по протокол № 126 от 19.07.2019 г.
по нохд № 323/2019 г. на Карловския районен съд споразумение, е признат за
виновен за описаното деяние и му е наложено съответното наказание.
Съгласно чл. 300 ГПК във вр. с чл. 413, ал.2 и ал.3 НПК, влезлите в сила
присъди и решения на наказателния съд са задължителни за гражданския съд,
който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Безспорно установено е също, че собственикът на мотоциклет марка „Х.“
с peг. № ...., към деня на произшествието е имал сключен договор
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното дружество, по
застрахователна полица № ...., валидна от 24.03.2017 г. до 24.03.2018 г..
Не е спорно също, че вследствие от удара ищцата е получила счупване
на външния кондил на лявата бедрена кост, открито счупване на лявото
коленно капаче, разкъсно-контузна рана на лявото коляно с кожен дефект.
След едноседмичен престой в болнично заведение и след извършената
операция, на 25.08.2018 г. К. е била изписана от болницата и
възстановяването й е продължило в домашни условия. На 07.05.2018 г.
ищцата е била хоспитализирана в УМБАЛ „Е.“ в гр. П. по повод болки и
зачервяване на оперираното коляно, като е била извършена повторна
операция за премахване на металната остеосинтеза. Според заключението на
СМЕ, приложеното на пострадалата оперативно лечение е отговаряло на
съвременните изисквания и е било единствено подходящо за тази вид
увреждания, а възстановяването на костните структури траело около 4-6
месеца. При извършения преглед в края на 2020 г. е установено, че към онзи
момент възстановяването на ищцата все още не е завършено, заради
ограничени и болезнени движения на лявото коляно.
От заключенията на съдебно-психологическата експертиза и на
съдебно-психиатричната експертиза е установено, че претърпяното от К. ПТП
се е отразило негативно на психичното й и емоционално състояние, с
повишени нива на тревожност, депресивност и невротизация на личността.
Самото произшествие, получените от него физически травми, както и
последвалото по-късно по лекарска препоръка преждевременно прекъсване на
желана бременност, са отключили у ищцата сериозно психическо
разстройство с преживявания от негативния регистър /тревога, безпокойство,
емоционална лабилност, понижено самочувствие и себеоценка, неувереност,
отчужденост, избягващо поведение, дистресово припомняне на инцидента и
3
страхови изживявания, оформящи клиничната картина на посттравматично
стресово разстройство.
Определяйки размера на дължимото обезщетение, Старозагорският
окръжен съд се е съобразил с установените по делото обстоятелства, относно
характера и степента на понесените от К. болки и страдания, които са
определящи за размера на обезщетението, като при установяване на
конкретните им проявления, интензитета и продължителността им, се е
позовал на заключенията на съдебно-медицинската и САТЕ, както и на
свидетелските показания.
В случая първоинстанционният съд е отчел, че причинените на
пострадалата от процесното ПТП травматични увреждания се характеризират
със сравнително висока тежест, обусловена от характера и мястото на
получените увреждания, което е свързано с изпитване на силни болки и
страдания, продължили през един сравнително дълъг период. Взети са
предвид и полученото обезобразяване, изразяващо се в големи и дълбоки
белези по кожата на лявото коляно, които, макар и да не участват в
патогенезата на затруднената функция на левия крак, са свързани с
неудобство и също влошават качеството на живот на пострадалата. Обсъдени
са задълбочено и подробно установените с помощта на съдебно-
психологическата и съдебно-психиатричната експертиза негативни последици
върху психическото и емоционално състояние на ищцата и произтичащите от
това неудобства и ограничения от личен, битов, трудов и социален характер.
От друга страна, при определяне размера на застрахователното обезщетение,
съдът е взел предвид младата възраст и трудоспособност на ищцата.
Решаващите изводи на Старозагорския окръжен съд в горния смисъл са
обосновани и правилни, затова се споделят напълно от Пловдивския
апелативен съд.
В тази връзка съдът преценява като неоснователни, както оплакванията на
ищцата за занижаване на присъденото обезщетение и за несъответствие на
действителния размер на претърпените неимуществени вреди, така и
доводите на ответника в обратния смисъл - че размерът на присъденото
обезщетение бил завишен, предвид характера и степента на вредите, както и
поради приноса на самата ищца за настъпването на вредите, а също - и заради
неотчитане на конкретните социално-икономически условия в страната по
време на настъпване на деликта.
При определяне на размера на дължимото обезщетение за
неимуществените вреди, съобразно с критерия за справедливост по чл. 52
ЗЗД, следва да се изхожда преди всичко от вида, характера и броя на
уврежданията; продължителността и степента на претърпените болки;
физическия, психически, битов и социален дискомфорт; продължителността и
сложността на лечението; продължителността на оздравителния и
възстановителния период, прогнозата на възстановяване и пр.
4
Старозагорският окръжен съд се е съобразил с тези критерии, отчитайки
от една страна броя, вида, тежестта на травмите, продължителността на
лечението, периода на възстановяване и произтичащите от това
неблагоприятни последици за пострадалата. Съдът е отчел и фактите,
свързани с физическото възстановяването на пострадалата, с трудовата и
социалната й реинтеграция.
Действително, в мотивите на обжалваното решение е прието, че
извършеният терапевтичен аборт не се намира в пряка или косвена причинно-
следствена връзка с ПТП. Изводите в тази насока са правилни и съответстват
на установените по делото факти.
Самото прекъсване на бременността в конкретния случай, макар и
травмиращо за ищцата събитие, не е предизвикано пряко от удара или от
падането при процесното ПТП. В тази насока липсват доказателства или дори
твърдения.
Недоказано остава и твърдението, че този аборт е причинен косвено от
произшествието, доколкото последното е причина, според твърденията на
ищцата, тя да попадне в болница, да се окаже в контакт с болен от варицела,
да приема медикаменти, които евентуално да повлияят неблагоприятно на
плода.
В тази насока не е установен контакт със заразено с варицела лице от
персонала на болницата или дори да е бил наличен такъв контакт, не е
установено ищцата също да е проявила симптоми на това заболява или да е
била носител на съответния патоген. По делото не е установено, че
преписаните от лекуващия лекар и приемани от пострадалата медикаменти по
време на престоя й в болницата, а и след това, да са били източник на някакъв
риск за плода. Напротив - от обясненията на вещото лице д-р Б. в съдебно
заседание на 17.02.2021 г. се установява, че не би трябвало да има връзка
между приемания от ищцата антибиотик и аборта, тъй като лечението с
конкретния медикамент се предписвал от лекуващия лекар, който бил
запознат със състоянието на пациента, както и че по време на лечението се
следели показателите от лабораторните изследвания и се преценявало дали и
кога да се спре антибиотика. Вещото лице е посочило също, че от
представените документи не можело да се направи извод относно причините
за този аборт. Няма доказателства, а и твърдения, самото прекъсване на
бременността да е предизвикало някакви усложнения или здравословни
проблеми, доколкото това не е отбелязано в приетата по делото епикриза.
Несъмнено, а и това се установява категорично от приетите заключения
на съдебно-психологическата и съдебно-психиатрична експертиза, както и от
показанията на свидетелите, че терапевтичното и нежелано от ищцата
прекъсване на бременността се е отразило крайно неблагоприятно върху
психическото и емоционалното й състояние. Преждевременното
прекъсването на бременността заедно със стреса, свързан с претърпяното, е
отбелязано като един от отключващите фактори за установеното психическо
5
разстройство. Последното от своя страна е обсъдено подробно и задълбочено
от първоинстанционния съд, било е отбелязано в неговата цялост като
основен източник на претърпените от ищцата болки и страдания, и е взето
предвид при определяне размера на застрахователното обезщетение.
Въпреки че първоинстанционният съд не е обсъждал конкретните
социално-икономически условия в страната, с оглед определяне на
справедлив размер на обезщетението, настоящата съдебна инстанция
преценява, че и спрямо този фактор обезщетението не е занижено.
Вярна е тенденцията за нарастване размера на минималните лимити на
отговорността на застрахователите, на която се позовава процесуалният
представител на ищцата във въззивната си жалба. Макар да са индикатор за
реалните социално-икономически условия и стандарта на живот в страната,
лимитите на застраховане по чл. 492 във вр. с чл. 346 КЗ за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" не са функция
само и единствено на промените в обществено-икономическите отношения,
поради което и не са единствен, а и определящ фактор за размера на
обезщетението.
Освен описаните фактори, при определяне размера на обезщетението
следва да се отчетат и промените в икономическите условия, доколкото също
съставляват известен ориентир за житейския смисъл на понятието
справедливост. Сравнени с предходните и следващите годината на
увреждането, някои икономически показатели – минимална и средна работна
заплата за 2017 г. бележат незначително увеличение, а годишната инфлация
през 2018 г. спрямо 2017 г. е почти еднаква с тази през 2017 г. спрямо
предходната 2016 г. - 2,7 % , съответно – 2.8 %. Изводът е, че не е налице
съществена промяна в социално-икономическите условия или в стандарта на
живот през 2017 г. спрямо предходните, която да обусловят необходимостта
от по-високи размери на застрахователните обезщетения спрямо предходни
периоди и за аналогични случаи.
Неоснователни са от друга страна възраженията на ответника за завишен
размер на присъденото застрахователно обезщетение.
В тази връзка съдът не възприема довода за наличие на принос от страна
на пострадалата за настъпване на вредите. Установено е, че управлявалият
мотоциклета водач Т. Д. С., към датата на събитието, е бил правоспособен
водач на МПС категория С, ТКТ, В и АМ – /виж. Справка за нарушител/водач
– л.111 от Пр.д. № 45/2019 г. на Районна прокуратура – Карлово/. Дори така
установената правоспособност да не се е отнасяла за управлението на
управлявания в деня на произшествието от С. мотоциклет „Х.“, не е
установено точно този факт – липсата на правоспособност за конкретно МПС
- да е бил известен на пострадалата. Това означава, че дори да е била наясно с
конкретно притежаваната от приятеля й към онзи момент правоспособност,
ищцата не е могла, а и нямало как да направи преценка дали управляваният от
него мотоциклет попада в някоя от описаните категории.
6
Отчитайки общите и специфични обстоятелства, отразяващи характера и
тежестта на претърпените от А.К. неимуществени вреди, настоящият състав
преценява, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение в
размер от 50000 лева съставлява справедлив паричен еквивалент за тяхното
възмездяване.
Основателно е възражението на ответника относно началната дата на
дължимата мораторна лихва. Разпоредбата на чл. 429, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 3
КЗ, съобразно с която Старозагорският окръжен съд е определил датата на
падежа, не е приложима в отношенията, произтичащи от гражданската
отговорност на автомобилистите, за които е предвидена специалната норма на
чл. 497, ал. 1 КЗ. Съгласно тази разпоредба, застрахователят дължи лихва за
забава върху застрахователното обезщетение, считано от по-ранната от двете
дати: изтичането на 15 работни дни от представянето на всички доказателства
по чл. 106, ал. 3 КЗ или от изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ –
тримесечен от предявяване на претенцията пред застрахователя. В случая
няма спор, че при предявяване на застрахователната претенция 22.05.2018 г.
не са представени необходимите доказателства, касаещи основанието и
размера на претенцията, поради което е приложима нормата на чл. 497, ал. 1,
т. 2 КЗ, като началният момент на дължимост на законната лихва е 22.08.2018
г. От тази дата следва да се присъди законна лихва върху главницата, след
като се отмени решението в тази част.
В останалата обжалвана част, решението е правилно и следва да се
потвърди.
Относно разноските.
Предвид обстоятелството, установено от представения договор за правна
помощ, че защитата на ищцата А.К. е осъществена при условията на чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗАдв., в полза на процесуалния й представител – адвокат П.К. от
САК следва да се присъди адвокатско възнаграждение, което, определено по
реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и съразмерно с присъденото в полза
на ищцата обезщетение, което е предмет на въззивната жалба, възлиза на
1500 лева с включен ДДС.
В полза на ответника Застрахователна компания „Л.И.“ АД също следва
да се присъдят разноски за въззивното производство, които изчислени
съразмерно с отхвърлената част от иска, предмет на това производство,
възлизат на 413.80 лева.
В съответствие с изложеното, Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
7
ОТМЕНЯ решение № 260224 от 27.05.2021 г., постановено по т.д. № 246
по описа за 2019 г. на Старозагорския окръжен съд в частта, с която
Застрахователна компания „Л.И.“ АД е осъдена да заплати на АН. К. К.
законна лихва върху главницата от 50 000 лева, представляваща
обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки, страдания и стрес вследствие на получените телесни
увреждания при настъпило ПТП на 19.08.2017 г., смятано от 22.05.2018 г. до
окончателното плащане, като вместо това в тази част постановява:
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Л.И.“ АД, ЕИК ... да заплати на
АН. К. К., ЕГН ********** законна лихва върху главницата от 50 000 лева,
представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки, страдания и стрес вследствие на
получените телесни увреждания при настъпило ПТП на 19.08.2017 г., смятано
от 22.08.2018 г. до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260224 от 27.05.2021 г., постановено по
т.д. № 246 по описа за 2019 г. на Старозагорския окръжен съд в останалата
обжалвана част.
В необжалваната част същото решение е влязло в сила.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Л.И.“ АД с ЕИК ... да заплати на
адвокат П.К. от САК, сумата 1500 лева, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр.
чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., за осъществено процесуално представителство на
ищцата АН. К. К., ЕГН ********** в производството по в. т. д. № 738 по
описа за 2021 г. на Пловдивския апелативен съд.
ОСЪЖДА АН. К. К., ЕГН ********** да заплати на Застрахователна
компания „Л.И.“ АД с ЕИК ... сумата 413.80 лева деловодни разноски,
съразмерно с отхвърлената част от иска в производството по в. т. д. № 738 по
описа за 2021 г. на Пловдивския апелативен съд.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач Т. Д.
С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес с.О., община К., ул. „Р.“ №
21 на страната на ответника „Застрахователна компания Л.И.“АД, ЕИК ....
Решението е неокончателно и може да се обжалва с касационна жалба
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на
страните при условията на чл. 280 и сл. от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
8
1._______________________
2._______________________
9