Р Е
Ш Е Н
И Е
No 260047
гр.
Ботевград, 29.08.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд- Ботевград, V
граждански състав в публично заседание на девети май през две хиляди десет и
втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.С.
при участието на секретаря Х.К.,
като разгледа докладваното от съдия С. гражданско дело No 1432 по описа на съда
за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 240,
ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът- А.Г.В. *** твърди, че на 01.02.2017
г. между страните е сключен устен договор за паричен заем, по който молителят,
в качеството на заемател, е предала на ответника, в качеството на заемополучател, сума в размер на 4300.00 лв., като е
уговорен срок за връщане на сумата до 6 месеца, считано от 01.02.2017 г., при
което така определеният срок е изтекъл на 01.08.2017 г. Сочи, че поради
неизпълнение на задължението на ответницата за връщане на заетата сума, е
подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по
което е издадена Заповед No ***г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. No ***г. по описа на РС-Ботевград.
Твърди, че след издаване на заповедта ответницата й е предала сума в размер на
615.00 лв., които представляват 15% от паричния заем, за което е била оформена
разписка. Поради това моли съда да
постанови решение, с което признае за установено, че ответницата й дължи сумата
от 4300.00 лв. Претендира разноски.
Ответникът- А.С.М. *** депозиран срока по чл. 131 от ГПК писмен
отговор чрез пълномощника й оспорва иска като неоснователен. Твърди, че никога
не е искала и получавала от ищцата сумата от 4300 лв., а още по-малко по устна
договорка. Сочи, че на 01.02.2017 г. не се е виждала с ищцата. Оспорва да е
получавала и покана за връщане на сумата. Заявява, че малко след получаване на
уведомление за издадената срещу нея заповед за изпълнение, срещу която подала
възражение, била измамена и принудена да подпише приложената към делото
разписка, като й било заявено, че ако не плати тези 615 лв., никога няма да си
получи парите по издадените от нейната фирма фактури, които фирмата на ищцата й
дължи. Поддържа, че дори не знае какъв е бил текстът на разписката, тъй като
била изготвена предварително от ищцата и на нея й било дадено копие. Сочи, че
текстът на разписката е противоречив.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, намира за установено следното:
Видно
от приложеното по делото заверено копие на ч. гр. д. No
***г. по описа на РС- Ботевград, по заявление за издаване на заповед за
изпълнение на ищеца от 01.06.2020 г., съдът е издал заповед No
***г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника А.С.М..
С разпореждането за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК съдът е
постановил длъжникът да заплати на заявителя по заповедното производство и ищец
по настоящото сумата-главница от 4300.00 лв., представляваща вземане по договор
за заем от 01.02.2017 г., като на заявителя са присъдени и направените разноски
по делото – 86.00 лв. за държавна такса.
В предвидения за това срок
ответникът е подала възражение в съда, в което е посочила, че цялата сума по
договора за заеме изплатена на кредитора в брой. В срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК заявителят е предявил настоящия иск за установяване на вземанията му към
ответника, за които е издадена заповедта за незабавно изпълнение.
По
делото е представено заверено копие на Разписка от 30.07.2020 г., видно от
която със същата А.Г.В. е удостоверила, че е получила в брой от А.С.М. парична
сума в размер на 615 лв., представляваща 15% от парично задължение в общ размер
на 4100 лв., за което е образувано ч. гр. д. No ***г.
по описа на Ботевградски районен съд. Разписката е подписана за “предал” от А.М.
и за “приел” от А.В..
По делото са събрани и гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите В.Й.Г., С.К.К. и Ч.Т.С..
От
показанията на свидетелите В.Г. и С.К. се установява, че ищцата А.В. има спедиция, а ответницата има транспортна
фирма. През месец февруари 2017 г. ответницата заедно със свид.
В.Г., който по това време работел като шофьор при нея, отишли в офиса на ищцата
в гр. София, за да вземат пари, които били необходими на ответницата, за да може
камионът, управляван от свид. Г., да тръгне на път. В
офиса на ищцата двете с ответницата разговаряли, след което ищцата предала на
ответницата сумата от 4300.00 лв. След като взела сумата, ответницата я дала на
свид. Г. и той тръгнал на път с камиона. Същият сочи,
че ищцата многократно е давала на ответницата пари, помагала й е, за да могат
да вървят камионите, за които се плаща предварително за такси и други. От три
години свидетелят Г. работи при ищцата. Свидетелят С.К. на свой ред излага, че
е бил в офиса на ищцата в гр. София, когато при нея отишли ответницата и свид. В.Г.. Двете разговаряли А.В. да даде пари на ответницата, за да може да си
пусне камионите на път и след като се разбрали, А.В. й дала 4300.00 лв., която
сума била от по 50.00 лв. и която броили пред свид. К.,
като се разбрали ответницата да я върне максимум за 6 месеца. Свид. К. заявява, че свид. Г.,
който бил с ответницата, е бил шофьорът, който е трябвало да тръгне на път и за
което са трябвали парите. От показанията му се установява, че е присъствал на
връщането на 615 лв. от страна на ответницата на паркинга на КАТ-София окръг,
като тогава се подписала разписка, като заявява, че доколкото знае друга сума
не е връщана.
От показанията на свид. Ч.С.се установява, че също
е работил при ответницата по времето, когато свид. В.Г.
работел при нея. Свидетелят С.заявява, че знае, че
въпросните пари през 2017 година - 2018 година са дадени от ищцата лично на свид. Г. и доколкото знае, ответницата не е присъствала на
срещата, когато са дадени парите. Също така, доколкото знае, свидетелят В.Г. е
похарчил парите за собствени нужди и те не са стигали до ответницата. Излага,
че не е бил свидетел, когато А.В. е предала парите на В.Г., а това го е чул от В.Г.
за някакви 4000 лева. Сочи, че не знае дали А.В. се познава добре с В., за да
му дава такава сума пари
Съдът
не кредитира показанията на свид. Ч.С., тъй като
същите противоречат на останалите събрани по делото доказателства – писмени и
гласни такива, като същевременно същите са производни, за разлика от
показанията на свидетелите В.Г. и С.К.,
последните лично присъствали на събитията, за които излагат показанията си и
следователно разполагащи с непосредствени впечатления от тях. Нещо повече, свидетелят
С.по собствените му твърдения знае за случилото се от
казаното му от свид. Г., който обаче лично заявява
различни обстоятелства. Така последният твърди, че процесната сума от 4300.00
лв. е дадена от ищцата на ответницата, която на свой ред му е дала сумата, за
да може камионът,
управляван от свид. Г., да тръгне на път. При така
констатираното противоречие между показанията на двете групи свидетели, съдът
дава вяра на показанията на свидетелите Г. и К., които са непосредствени, напълно кореспондиращи помежду си и с
приетото по делото писмено доказателства – заверено копие на разписка от
30.07.2020 г., а не на показанията на свид. С., който
черпи знанията си именно от свид. Г..
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявен
е иск по реда на чл. 422 от ГПК за установяване на вземане на ищеца към
ответника, за което вземане е издадена заповед No ***г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. No ***г.
по описа на РС-Ботевград. Съдът намира така предявения иск за частично основателен.
Между ищцата, в
качеството й на заемодател, и ответницата, в качеството й на заемател, е бил
сключен валиден договор за заем на 01.02.2017 г., по силата на който ищцата е
предала в собственост на ответницата сумата от 4300.00 лв., а последната се е
задължила да я върне в срок от шест месеца, следователно до 01.08.2020 г. Договорът
за заем е реален договор и за действието му не е предвидена форма за
действителност. С предаването на парите с уговорката те да бъдат върнати
договорът за заем между страните е сключен. От събраните по делото гласни
доказателства се установяват обстоятелствата по предаване на процесната сума,
основанието за предаването й – заем, т.е. задължението същата сума да бъде
върната, както и падежът на вземането или най-късният момент, до който
насрещното задължение на заемателя следва да бъде изпълнено. След издаване на
заповедта за изпълнение на 05.06.2020 г. ответницата й е върнала сумата от 615.00 лв., което обстоятелство се
признава от ищцата в настоящото и производство и за което същата представя подписана
от двете страни разписка от 30.07.2020 г. за връщане на тази сума.
Същевременно, разписката обективира и извънсъдебно признание на ответницата за
задължението към ищцата, за което е образувано ч. гр. д. No
***г., макар и размерът на сумата да е неточно посочена.
Ответникът не
ангажира доказателства за плащане на останалата
част от заетата сума в размер на 3685.00 лв., което обстоятелство
подлежи на установяване в нейна тежест. Поради
това съдът приема за недоказано от ответницата изпълнението на задължението й
по договора за заем за връщане на сумата от 3685.00 лв., при което предявеният иск се явява
основателен до посочения размер и следва да бъде съответно уважен. Над този
размер до пълния му предявен такъв от 4300.00 лв. искът следва да бъде
отхвърлен. Следва да се посочи, че съгласно т. 9 от Тълкувателно решение No
4/18.06.2014г. по тълк. д. No 4/2013г. на ОСГТК на
ВКС, в производството по чл. 422, ал. 1 от ГПК, респ. чл. 415, ал. 1,
съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към
момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това
производство разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК намира приложение по
отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането
чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист
въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен
процес. Поради това и съдът в настоящото производство взема предвид
установеното обстоятелство относно погасяване на част от процесното вземане
чрез плащане след подаване заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
С оглед изхода на
спора и направеното от ищцата искане, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответницата следва да й заплати направените от нея разноски по настоящото дело съобразно
с уважената част от иска в размер на 587.88 лв., от които 73.70 лв. за държавна такса и 514.18
лв. за адвокатско възнаграждение.
Съгласно т. 12 от ТР No 4 от 18.06.2014 г. по тълк.
д. No 4/2014 г., ОСГТК на ВКС
съдът следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в
заповедното производство, като предвид изхода на спора по исковото производство
и при съобразяване на обстоятелството, че част от исковата сума е заплатена
след издаване на заповедта за изпълнение, а именно, че ответницата с
поведението си е станала повод за подаване на заявлението, то направените от
ищеца разноски в заповедното производство се явяват изцяло дължими от
ответника, а именно разноски в размер на 86.00 лв. за държавна такса.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
ищцата следва да заплати на ответницата направените от нея разноски съразмерно
с отхвърлената част от иска в размер на 85.81 лв. за адвокатско възнаграждение.
Предвид
гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр.
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД съществуването на вземането на А.Г.В., с ЕГН **********, с
адрес: ***, към А.С.М., с ЕГН **********, с адрес: ***, за което е издадена
Заповед No ***г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. No ***г. по описа на РС-Ботевград, както следва: за
сумата-главница от 3685.00 лв. /три
хиляди шестстотин осемдесет и пет лева/, представляваща неизпълнено задължение
по договор за заем от 01.02.2017 г., като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер от
3685.00 лв. до пълния му предявен размер от 4300.00 лв.
ОСЪЖДА А.С.М.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на
А.Г.В., с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 587.88 лв. /петстотин осемдесет и седем лева и осемдесет и осем
стотинки/, представляваща направени разноски в настоящото производство, както и
сумата от 86.00 лв. /осемдесет и шест лева/, представляваща направени
разноски в заповедното производство по ч. гр. д. No ***г.
по описа на РС-Ботевград.
ОСЪЖДА А.Г.В., с ЕГН **********, с
адрес: ***, на основание 78, ал. 3 от ГПК
да заплати на А.С.М.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 85.81 лв. /осемдесет и пет лева и осемдесет
и една стотинки/ за направените по настоящото дело разноски.
Решението
може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :