РЕШЕНИЕ
№
1685
гр. Пловдив, 17, 08, 2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І
отделение, V състав в публично заседание на 14,07, 2021 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТОИЛ
БОТЕВ
при секретаря Д. Йорданова като разгледа докладваното от Председателя
адм. дело № 3041 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по реда на чл.215 от
Закона за устройство на територията, във връзка с чл.145 от
Административнопроцесуалния кодекс.
Жалбоподателят
- И.Т.П., ЕГН **********, адрес: *** А,
чрез адв.А. оспорва Заповед № РД-1189/ 03.11.2020 г., издадена от А.Б.в
качеството му Кмет на Община Съединение, с която е наредено отваряне на
временен път в частта от проектираната съгласно действащия регулационен план на
град Съединение улица-тупик, кв.1, разположена по продължението на границата
между УПИ II-473 и УПИ XXXV-481, по продължението на тази улица от 46-тия до
64-тия метър, считано от началото на улицата – кръстовището с ул.
„Въстаническа“, до края на улицата съгласно предвижданията на регулационния
план – северната регулационна граница на УПИ XXXVI-472, с цел осигуряване на
достъп до УПИ XXXVI-472 от кв.1 по плана на град Съединение.
В жалбата, в писмената защита / л.
108/ на адв. А., както и в поясненията на И.П. се твърди , че процесната
заповед е нищожна, незаконосъобразна, издадена при съществени нарушения на
административно - производствените правила, в противоречие с материалноправни
разпоредби, неспазване на установената форма и несъответствие с целта на
закона. Претендира и съдебни разноски.
Ответникът -
Кмет на Община Съединение, чрез адв. И. К. в представено писмено / л. 102/ становище, оспорва жалбата. Твърди, че
заповедта е правилна и законосъобразна и моли за отхвърляне на жалбата.
Претендира разноски.
Заинтересована страна - И.Т.П. – редовно призован, не се явява и не изразява становище по жалбата.
Заинтересована страна - Л.С.С. – чрез адв.Б., в писмени бележки / л.103/ счита оспорената
заповед за законосъобразна и претендира разноски.
Контролираща страна - ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ПЛОВДИВ –
редовно призована, не встъпва в процеса.
Съдът, като разгледа становищата и
възраженията на страните по делото и прецени събраните по делото доказателства,
намери за установено от фактическа страна
на следното:
Жалбата е подадена в 14-дневния срок
за обжалване. Обжалваната заповед е издадена на 03,11,2020 г., връчена е на жалбоподателя /л.27/ на
08,11,20г. , а жалбата е подадена на 23,11,2020г.,
от което следва, че същата е подадена в законоустановения срок.
Жалбоподателят обосновава правен
интерес от оспорването с представените по делото доказателства, а именно
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 52, том V, дело
№1516/1966г. Същият в достатъчна степен се легитимира като лице с права върху
терена, върху който е разпоредено отварянето на временен път , поради което е засегната
правната му сфера от оспорвания акт.
Предвид горното съдът приема жалбата за процесуално допустима.
От фактическа страна се установява,
че във връзка с постъпило заявление от 13,10,20г. от Л.С. с искане на осн. Чл.
190, ал. 6 от ЗУТ за прокарване на
временен път за достъп до имота му, община Съединение е уведомила за
започналото производство заинтересованите лица.
В заповедта е посочена фактическата
обстановка по издаването на Заповед № РД-968 от 26.09.2019г. на Кмета на Община Съединение, с която на основание
чл.195,ал.5 от ЗУТ е наредено премахването на неподходяща по местонахождение
ограда, представляваща метална врата, поставена в имот публична общинска
собственост - улица, разположена по продължението на границата между УПИ II-473
и УПИ XXXV-481, с която се ограничава достъпа до УПИ XXXVI-472 от кв. 1 по
плана на град Съединение.
Описана е проверката в която е
констатирано, че улица-тупик от кв. 1 по действащия план на гр. Съединение е с
дължина 64 кв.м. на 46 м. от улица „Въстаническа“ по продължението на границата
между УПИ II-473 и УПИ XXXV-481 е поставена метална врата, която ограничава
достъпа до УПИ XXXVI-472 от кв. 1, както и предложението на комисията Кмета на
Община Съединение да задължи собственикът на УПИ XXXV-481 И.П. да премахне
заграждението, за да бъде възстановен достъпа до УПИ XXXVI-472 от кв. 1 по
плана на гр. Съединение.
Последвало е издаване на процесната
заповед, с която е наредено на И.Т.П. да премахне неподходяща по
местонахождение ограда, представляваща: метална врата, поставена в имот
публична общинска собственост - улица, разположена по продължението на
границата между УПИ П-473 и УПИ XXXV-481, с която се ограничава достъпа до УПИ
XXXVI-472 от кв. 1 по плана на град Съединение.
Описано е издаването на Заповед №
РД-968 от 26.09.2019г. на Кмета на
Община Съединение, както и резултата от съдебното й обжалване , по ад
3902 от 2019г.
Горното съдебно решение е влязло в
сила и не следва настоящият докладчик , да прави други тълкувания на закона ,
след като страните по делото /ад3902/ не
са го обжалвали, поради което следва да се приеме , че няма спор че „ уличната
регулация не е реализирана, че
съответната част от имота на жалбоподателя не е била отчуждена и че тя не представлява общинска собственост,
съответно улица – тупик“.
В хода на настоящето производство към
доказателствата са приобщени представени от жалбоподателя писмени доказателства
, както и представената от общината админ. преписка / АП/ /л. 16-50/, ведно със
становище по жалбата / л. 19/.
В хода на съдебното производство е допусната и приета без възражение от страните
съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира като компетентно и
безпристрастно изготвена.
Според заключението / л. 81/ на експерта инж. Г.-геодезист, действащ ПУП за територията на процесния обект
е ПУП - ЗРП, одобрен със Заповед №335/19.03.1992г. Съгласно предвижданията на
регулационния план, процесният обект попада в отреждане за улица - тупик.
Измерена по плана дължината на тупика е 64м. /от ъгъла на
ул."Въстаническа" и улицата -тупик/, а процесната врата се намира на
46м. от началото на тази дължина.
Вещото лице е посочило, че за
реализиране на улицата - тупик е проведена процедура по отчуждаване, открита
със Заповед №1588/30.12.1980г., приключена със Заповед №655/29.05.1981г. на
Председателя на ИК на ОНС - Пловдив и издадени актове за държавна собственост
№378/11.08.1987г. и №380/11.08.1987г. от Председателя на ИК на ОНС -
Съединение. Отчуждаването е проведено по регулационния план, одобрен със
Заповед №334/28.05.1966г. Дължината на улицата - тупик по плана от 1966г. е
64м. /дължина на регулационната линия от северния до южния край на тупика/.
Ширината е 3,50м. съгласно изискването на чл.55, ал. от ППЗТСУ /отм./.
Експертът е посочил, че със Заповед
№655/29.05.1981г. на Председателя на ИК на ОНС - Пловдив са отчуждени: 108
кв.м. от имот пл.№1783, за който е отреден парцел XXVI-1783 и 52 кв.м. от имот
пл.№473, за който е отреден парцел II-473. Общо отчуждените части от двата
имота за улица - тупик представляват 160 кв.м.
Установено е от вещото лице, че по
действащия регулационен план, одобрен със Заповед №335/19.03.1992г. ширина на
улицата -тупик не е котирана. Преобладаващата измерена ширина е 3 м. Дължината
графично по плана се измерва на 64м.
При проверка на място и от
представените документи за проведени отчуждителни процедури за улица - тупик в
кв.1 по плана на гр. Съединение, както по обезсиления план от 1966г., така и по
действащия план от 1992г., вещото лице е констатирало, че такива са проведени само в периода 1980г.
- 1981г., завършили със Заповед №655/29.05.1981г. на Председателя на ИК на ОНС
- Пловдив. При това отчуждаване на общо 160 кв.м. от два имота - пл.№1783,
отреден за парцел XXVI-1783 и пл.№473, отреден за парцел II-473, размерите на
улицата тупик са изчислени като: дължина 46м. и ширина 3,50м.
Експертът е дал заключение, че
отчуждаване за улица- тупик с дължина 64м. не е провеждано нито по обезсиления
план от 1966г., нито по действащия план от 1992г. По отношение на процесния
имот на жалбоподателя не се констатира да е предвиждано и извършвано
отчуждаване. Откритото през 1980г. производство по отчуждаване се отнася до имоти пл.№ 472,473 и 1783, но не и до имот
пл.№ 481. Образувани са нови парцели I-472, XXVI -1783,II-473, XXIX-481, като
улицата – тупик не изменя южния си край-точно този, който е откъм имота на
жалбоподателя и завършва при северната граница на парцел ХХIХ-481/сега
ХХХV-481/.
Съдът констатира , че и двете СТЕ по
ад 3902-л.78 и по ад 3041-л.81 дават абсолютно
еднакви експертни становища относно непровеждането на отчуждителна
процедура за целия път-от 64метра , а само за 46 метра от ул. Въстаническа,
както и за факта че от м.46-ти до м. 64-ти,
улицата тупик не е реализирана. И
двамата експерти са категорични , че отчуждаването е направено за 46 метра със
сигурност, но за зоната след 46-тия метър - отчуждаване не е извършвано.
При така установеното от фактическа
страна, от правна страна се установява
следното:
Съгласно чл. 190 от ЗУТ кметът на общината може , когато съгласно
подробен устройствен план някои урегулирани поземлени имоти имат лице само по
проектирани нови улици, преди тези улици да са открити, общината може да
прокарва временни пътища, които осигуряват достъп до съответните имоти.
Законодателят е посочил още , че при нужда временни пътища се прокарват в
урегулирани части на населени места и селищни образувания, за които ще бъдат
създадени нови подробни устройствени планове, че временните пътища трябва по
възможност да следват новите улици по подробния устройствен план, че временните
пътища се прокарват по такъв начин, че да не засягат заварени сгради и
постройки, както и дълготрайни декоративни дървета.в В ал. 4 на горния член
изрично е посочено , че собствеността върху частите от поземлени имоти, заети
за временни пътища, се запазва и те се използват до откриване на новите улици
съгласно подробния устройствен план.
Съдът счита , че в случая неправилно
е приложен материалния закон.
Видно от съдържанието на чл. 190
от ЗУТ кметът на общината може , когато
съгласно подробен устройствен план някои урегулирани поземлени имоти имат лице само по проектирани нови
улици, преди тези улици да са открити, общината може да прокарва временни
пътища.
В случая няма спор че з.л. С. е
собственик на целия имот 472 и същия има лице на ул. Въстаническа около 32
метра , видно от приложените скици на
експертите и по двете СТЕ, цитирани
по-горе.
Нормата на чл. 190 урегулира
отношения , само когато поземлени имоти имат лице само по проектирани нови
улици и то преди тези улици да са
открити.
От друга страна в съдебното решение по ад 3902/19г. съдът е
изложил пространни мотиви , относно разпоредбата на чл. 208 ЗУТ, съгласно който
срокът за започване на отчуждителните процедури по Закона за държавната
собственост и Закона за общинската собственост на недвижими имоти, определени
по подробните устройствени планове за изграждане на обекти - публична държавна
или публична общинска собственост, е пет години от влизане в сила на плановете
и десет години от влизането в сила на подробните устройствени планове за
изграждане на елементи на техническата инфраструктура по чл. 64 - публична
собственост на държавата и общините, а за имоти, предвидени за озеленени площи
по чл. 61, ал. 4 - петнадесет години от влизане в сила на плановете. След
изтичане на този срок собствениците на недвижимите имоти имат правата по чл.
134, ал. 2, т. 1.
Съобразявайки Тълкувателно решение № 4 от 02.11.2016 г. по т.д. № 6 от
2015 г. на ОСС на ВАС, характерът на
сроковете по чл. 208 ЗУТ е преклузивен и изтичането на срока преклудира
възможността за отчуждаване по реда на Закона за общинската собственост и Закона
за държавната собственост.
Предходния съдебен състав изрично е
посочил , че при липсата на установеност на предпоставките, не може да настъпи
правната последица на диспозицията на правната норма - премахване на оградата.
Настоящият състав намира, че неправилно
е приложен материалния закон , като предложеното от кмета не е единствено
възможния вариант.
Както съдът каза по-горе з.л. С. е
собственик на целия имот 472 и същия има лице на ул. Въстаническа около 32
метра , а целият имот на юг е с дължина около 80 метра.
Т.е. няма спор че С. има достъп до
имота си откъм ул. Въстаническа.
От друга страна съдът счита че е
налице възможен достъп на С. до южната част от имота си откъм тупика ,
непосредствено преди вратата на И.П.. Експерта инж. Ранделова в СТЕ на стр. 2 ,
т. 3 – „Оглед на място“ е посочила , че
„От запад на вратата, ….оградата е демонтирана
и между УПИ ХХХV-481 собственост на И.П. и
УПИ ХХХ!V-472 /собственост на з.л. С./ няма
материална ограда, като след демонтажа й
на место е останала бетонова основа с ширина 25см , за част от
дължината.
За горното ясна представа дават и
приложените 30 броя фотоси от инж. Ранделова,
по ад 3902/19г. и конкретно първите три фотоса на л. 87 по делото.
В заключение съдът счита че са налице
два възможни достъпа до имота на зл. С., различни от временния път
по процесната заповед.
Безспорно следва да се приеме , че тази
улична / след 46-тия метър/ регулация не
е реализирана, тя е собственост на жалбоподателя и не е била отчуждена, като преди входната врата на имот 481 е
възможно з.л. С. да реализира достъп до
имота си и по конкретно до парцел УПИ ХХХ!V-472 , като по тоя повод вероятно е
премахната и плътната ограда на запад от тупика.
По изложените съображения съдът
намира жалбата за основателна, поради което следва оспорената заповед да се отмени като незаконосъобразна.
С оглед изхода на правния спор в
полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски в
размер на 1450лв., съгласно представения списък на разноските и представените
за това доказателства / л. 92-94 и л. 100/.
Водим от горното и на основание чл. 215
от ЗУТ, във връзка с чл.145 от АПК Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на И.Т.П., ЕГН **********, постоянен адрес: ***,
Заповед № РД-1189/ 03.11.2020 г., издадена от А.Б.в качеството му Кмет на
Община Съединение, с която е наредено отваряне на временен път в частта от
проектираната съгласно действащия регулационен план на град Съединение
улица-тупик, кв.1, разположена по продължението на границата между УПИ II-473 и
УПИ XXXV-481, по продължението на тази улица от 46-тия до 64-тия метър, считано
от началото на улицата – кръстовището с ул. „Въстаническа“, до края на улицата
съгласно предвижданията на регулационния план – северната регулационна граница
на УПИ XXXVI-472, с цел осигуряване на достъп до УПИ XXXVI-472 от кв.1 по плана
на град Съединение.
ОСЪЖДА Община Съединение да заплати
на И.Т.П., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, сумата от на 1450лв /хиляда
четиристотин и петдесет/ лева разноски.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: