№ 6439
гр. София, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20251110100822 по описа за 2025 година
Предявен e осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата
от 569,84 лв., представляваща останала непогасена част от регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по застраховка „**** за причинени вреди на л. а. „***“ с рег.
№ ***, вследствие на ПТП от 13.11.2019 г., настъпило в *** на ул. „****, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 07.01.2025 г. до окончателното плащане.
Ищецът ЗК „*** твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за
имуществена застраховка „**** – на 13.11.2019 г., около 08:40 часа, в *** на ул. „****, е
настъпило застрахователно събитие – ПТП, вследствие на което са причинени вреди на
застрахования при него „***“ с рег. № ***. Поддържа, че ответникът ЗАД „**** е
застраховател по валидна задължителна застраховка **** на другия участвал в него т. а.
„***, модел „****“ с рег. № ****. Сочи, че събитието е настъпило поради виновното и
противоправно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил – В. В. който
блъска в задната част намиращия се пред него друг автомобил, нанасяйки му материални
вреди – задна броня, капак заден, стъкло капак заден. Твърди, че за настъпване на
процесното ПТП е съставен двустранен констативен протокол от 13.11.2019 г., в който
водачът на застрахования при ответника автомобил е признал вината си. Заявява, че във
връзка с него е образувана щета № 1301-1261-19-412855, извършен е оглед и е съставен опис
на вредите. Сочи, че стойността на ремонта възлиза на 2 764,35 лв., в който размер на
06.02.2020 г., в качеството си на застраховател по застраховка „****, е изплатил
застрахователно обезщетение в полза на собственика на увредения автомобил – „****
поради което на основание чл. 411, ал. 1 КЗ встъпва в правата на застрахования срещу
застрахователя по застраховка **** на причинителя на вредата. Допълва, че между двете
дружества е извършено прихващане № 11/2020 г., вследствие на което ответникът е
възстановил сумата от 2 194,51 лв., поради което непогасена е останала разликата от 569,48
лв., чието заплащане претендира. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ЗАД „**** не е подал отговор на исковата
молба.
1
Със становище, докладвано в о. с. з. на 10.04.2025 г., ответникът излага доводи за
извършено плащане в общ размер на 577,61 лв., послужило за погасяване на сумите, както
следва: 569,64 лв. – главница и 7,77 лв. – законна лихва за периода от датата на подаване на
исковата молба – 07.01.2025 г. до плащането – 11.02.2025 г., в подкрепа на което представя
преводно нареждане от 11.02.2025 г.
В о. с. з. на 10.04.2025 г. процесуалният представител на ищеца – юрк. С. потвърждава
извършеното плащане, но претендира разноски, тъй като плащането е извършено в хода на
процеса.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ.
Основателността на иска се обуславя от установяване от ищеца наличието на следните
предпоставки: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на
увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие
виновното и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, да е настъпило застрахователно събитие - ПТП, за което
ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
В случая, с оглед потвърденото от ищеца плащане на сумата от 577,61 лв. от
ответника, което по своето естество представлява признание относно наличието на дълг на
посоченото основание, съдът приема, че всички елементи от фактическия състав на
процесното вземане са безспорни между страните по делото. Ето защо и на основание чл.
153 ГПК съдът приема осъществяването им за доказано. Нещо повече, извършеното
плащане се установява от представеното преводно нареждане от 11.02.2025 г., като този факт
е изрично признат и от процесуалния представител на ищеца в о. с. з. на 10.04.2025 г.,
поради което претенцията за главница в размер на 569,84 лв. се явява неоснователна и
следва да бъде отхвърлена като погасена чрез плащане в хода на процеса.
Това е така и по отношение на тази за законна лихва от датата на подаване на исковата
молба – 07.01.2025 г. до окончателното плащане – 11.02.2025 г., която изчислена по реда на
чл. 162 ГПК се равнява на платената от ответника сума от 7,77 лв.
По отговорността за разноски.
По общото правило на чл. 78 ГПК присъждането на разноски на страните се основава
на вината на противната страна, която с поведението си е предизвикала предявяване на иска
или защитни действия срещу неоснователно предявен срещу нея иск. Следователно,
логиката на закона е, че разноски винаги се дължат от страната, която неоснователно е
предизвикала делото, без значение от неговия изход, като задължението за заплащането им е
задължение за заплащане на понесените от съответната страна вреди, когато неправомерно е
засегната нейната правна сфера (Определение № 149/22.03.2012 г. по ч. гр. д. № 3/2012 г. на
ВКС, I г. о.). В случая, с покана за доброволно изпълнение на регресни претенции от
04.12.2020 г. ответникът е поканен да възстанови на ищеца процесното вземане, но въпреки
това от негова страна не са предприети действия в тази насока в момент, предхождащ датата
на подаване на исковата молба в съда. Същото е заплатено от ответника едва в хода на
процеса - на 11.02.2025 г., т. е. към момента на подаване на исковата молба ищецът е бил
носител на изискуемо вземане от ответника, което той е следвало да погаси преди това,
поради което с поведението си е дал повод за завеждане на делото срещу него. Ето защо, в
полза на ищеца се следват сторените по делото разноски в производството, които се
претендират от него, а именно: 150,00 лв., от които: 50,00 лв. – платена държавна такса и
100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено в минимален размер по реда на чл.
2
78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 25, ал. 1
от Наредбата за заплащането на правната помощ, като съобрази вида и обема на
извършената дейност от процесуалния му представител, както и липсата на фактическа и
правна сложност на делото, характеризиращо се с обичайна продължителност за дела от
този тип.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗК „***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
**** срещу ЗАД „****, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: */***, осъдителен
иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 569,84 лв.,
представляваща останала непогасена част от регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение по застраховка „**** за причинени вреди на л. а. „***“ с рег. № ***, вследствие
на ПТП от 13.11.2019 г., настъпило в *** на ул. „****, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 07.01.2025 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА ЗАД „****, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: */*** да
заплати на ЗК „***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ****, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата от 150,00 лв., представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3