Решение по дело №824/2021 на Районен съд - Благоевград

Номер на акта: 114
Дата: 21 октомври 2021 г. (в сила от 5 май 2022 г.)
Съдия: Владимир Атанасов Пензов
Дело: 20211210200824
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 юни 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 114
гр. Благоевград, 21.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Георги Б. Янев
при участието на секретаря Христина Хр. Манева Янкова
като разгледа докладваното от Георги Б. Янев Административно наказателно
дело № 20211210200824 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на “К* със седалище и адрес на управление: гр. Б*, ул.
„Т* А*, представлявано от Н*Т* Н* и Й* Г* Т*, против Наказателно
постановление № 548612 – F560441/14.01.2021г., издадено от Л* П* Х* -
началник на Отдел „Оперативни дейности” София. в ЦУ на НАП, с което на
основание чл. 185, ал.2 , вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя е
наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева за
нарушение по чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства, издадена от МФ.
В жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно и
неправилно, иска се да бъде отменено, поради нарушение на процесуалните
права, неправилно приложение на закона, прекомерен размер на наложената
от административнонаказващия орган санкция. Алтернативно се поддържа
становище за приложение на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован не се явява
представлява се от надлежно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата
и моли НП да бъде отменено, не изразява становище по същество.
Административнонаказващият орган, редовно призовани в първо по делото
1
съдебно заседание не изпраща представител. По делото е постъпило писмо от
административнонаказващия орган, с което процесуалният им представител
юрисконсулт М*, моли при липса на процесуални пречки да бъде даден ход
на делото, оспорва жалбата, в писмено становище излага доводи за
потвърждаване на атакуваното наказателно постановление, като правилно и
законосъобразно, претендира се юрисконсултско възнаграждение
Районна прокуратура-гр. Благоевград., редовно призовани не се представлява
и не изразява становище по съществото на делото.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
На 14.07.2020 г., в 15.30 часа, инспекторите по приходите в ТД на НАП
София. –Л. Л. Т. и П. К. М., извършили проверка в обект – р*, находящ се в
гр. Б*, ул. „Т* А*, стопанисван и експлоатиран от дружество „К*. В обекта
имало монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство марка и
модел „ДЕЙЗИ FX 1300 " с индивидуален номер на фискалното устройство
DY428899 и индивидуален номер на фискалната памет 36586672, което е
притежавало операциите "служебно въведени" и "служебно изведени" суми.
При хода на проверката било установено, съгласно отпечатания дневен
финансов „х“ отчет №021552/14.07.2020г. от инсталираното в обекта
горепосочено финансово устройство, че дневният оборот е в размер 28,64
лева. Проверяващите установили, че наличните парични средства в касата
били 492.00 лв., съгласно съставен опис на касовата наличност от Н* Ч* Ц*а,
в качеството си на „сервитьор“ в обекта. Видно от този отчет, проверяващите
установили, че има разлика между разчетена касова наличност от ФУ и
фактическа наличност в размер на 463,36лв. За резултатите от проверката бил
съставен Протокол за извършена проверка № 0461454/14.07.2020г, който бил
подписан от Ц* и Т*, работещи на длъжност „с*“ в обекта.
На 22.07.2020г. бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение № F560441 за нарушение по чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 г. на МФ. Актът бил предявен и връчен на управителя на
дружеството Й* Г* Т*, който го подписал и изложил възражения, че
установената от органите на НАП положителна разлика от 463, 36 лв. били
оставени в отделен плик за плащане на заявки на доставчици. Възражения на
същото основание , са постъпили в законоустановения срок.Въз основа на
Акта за установяване на административно нарушение,
административнонаказващият орган - Началник на Отдел „Оперативни
дейности” София. в ЦУ на НАП, издал атакуваното Наказателно
постановление № 548612- F560441/14.01.2021г., с което на основание чл. 185,
ал.2 , вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена имуществена
санкция в размер на 3000/три хиляди/ лева за нарушение по чл. 33, ал.1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
2
търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ.
Наказателното постановление било връчено на законния представител на
дружеството – Н*Т* Н* на 28.05.2021 г., а жалбата срещу него е подадена
чрез административнонаказващия орган на 04.06.2021г.В хода на съдебното
производство са разпитани като свидетели Л. Л. Т. и П. К. М.. Тези свидетели
чрез показанията си възпроизвеждат възприетата в наказателното
постановление фактическа обстановка. На практика чрез тези показания не се
установяват факти, различни от приетото от наказващия орган. Приложени и
приети като доказателства по делото са приложените към
административнонаказателната преписка писмени документи, а именно:
АУАН № F560441/22.07.2020Г, протокол за извършена проверка №
*********.07.2020г., декларация от лице, работещо по гражданско/ трудово
правоотношение – 6 броя, искане за представяне на писмени обяснения от
задължено лице от 14.07.2020г., извлечение КЛЕН лист 26-29, възражение вх.
№53-06-6392/24.07.020г., протокол за извършена проверка от 14.07.2020г.,
стокова разписка от 14.07.2020г, търговски документ
№**********/14.07.2020г., Заповед №ЗЦУ – 1149/ 25.08.2020г. При
направения анализ и оценка на показанията на свидетелите на наказващия
орган, разпитани по делото, съдът не отчете вътрешно противоречие,
непоследователност, заинтересованост или преднамерено излагане на
изопачени факти. Свидетелите с достатъчна конкретика описват
обстоятелствата около извършената проверка в обекта, като с показанията си
потвърждават резултатите от нея, касаещи фактическата касова наличност, от
една страна, и снетите данни от фискалното устройство, от друга страна, а
оттам и установената разлика между двете суми. Техните показания досежно
посочените факти в пълна степен кореспондират и на приобщените по делото
писмени доказателства в т.ч. опис на касовата наличност , както и на снетия
от фискалното устройство дневен отчет , поради което съдът им дава вяра
като подкрепящи фактическите констатации, отразени в Акта за установяване
на административно нарушение. Съдът не кредитира възприетото от
жалбоподателя становище, че служителката Н* Ч* Ц*, поради неопитност и
силно притеснение пропуснала да обясни, че сумата от 463, 36 лева е оставена
в отделен плик за плащане на доставчици. Стокови разписки и търговски
документи не са представени на място на проверяващите, а в последствие са
приложени към възражението. Стоковата разписка представлява счетоводен
документ, с който се удостоверява предаването/получаването на стоково-
материални ценности. По смисъла на чл.6, ал.1, т.1 от Закона за
счетоводството стоковата разписка е първичен счетоводен документ, защото
за първи път регистрира стопанска операция. Стоковата разписка е
официален документ по смисъла на чл.93, т.5 от НК, защото е издадена по
предвидения в Закона за счетоводството ред и форма, от длъжностно лице –
касиер, в кръга на службата му - получаване, съхраняване и разпореждане със
стоково материални ценности и пари. В този смисъл стоковата разписка е
официален удостоверителен документ, който доказва предаването на
3
конкретно посочени стоки на определена цена. На разписката обаче не е
отбелязано, че стоките са платени и няма положен подпис от приелия стоката,
и печат на дружеството, поради което съдът не дава вяра на тези твърдения.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:Жалбата е процесуално допустима, като подадена от
легитимирано лице и в законоустановения 7-дневен срок от връчване на
наказателното постановление. Разгледана по същество, същата е частично
основателна по следните съображения. Атакуваното НП е издадено в
съответствие с императивно установената за това процедура и от
компетентен. Както в акта, така и в НП е отразено, че
административнонаказателното производство е започнало със съставянето на
акт за установяване на административно нарушение. В АУАН и в НП
подробно, точно и ясно са посочени всички индивидуализиращи нарушителя
и нарушението елементи. Наличието на тези елементи са достатъчни, за да се
приемат за спазени строго формалните изискването на чл.42 ал.1 т.6 от ЗАНН
и чл.57 ал.1 т.4 от ЗАНН, При съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, съгласно
които, за да бъде редовен актът за установяване на административно
нарушение и НП трябва да включват в съдържанието си всички кумулативно
посочени реквизити. В конкретния случай АУАН е съставен от свидетеля Т..,
инспектор по приходите, който дава пълно описание на нарушението и
обстоятелствата, при които същото е извършено.. Чрез изпълнение на
изискванията на чл. 42 от ЗАНН органът издал АУАН постига пълна
индивидуализация на нарушението и нарушителя, без да ограничава правото
на защита на жалбоподателя. Издадения в съответствие с процесуалните
норми акт е редовен и като такъв се явява правно основание за издаване на
НП. Съдът счита, че не са налице формални предпоставки за отмяна на НП,
тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които
да водят до опорочаване на производството, поради което неоснователно се
явява възражението в тази насока. При съставянето на АУАН нарушението е
описано с всички негови съставомерни признаци, като са посочени времето,
мястото и обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Съответна
на фактическото описание на нарушението е и посочената в АУАН и НП
правна квалификация по чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
Съгласно чл. 118, ал.4 от ЗДДС министърът на финансите издава наредба, с
която се определят: условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на
типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация,
регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани
от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система
за управление на търговската дейност; сервизното обслужване, експертизите
и контролът на фискално устройство и интегрирана автоматизирана система
за управление на търговската дейност, техническите и функционалните
4
изисквания към тях; изискванията, редът и начинът за установяване на
дистанционна връзка и подаването на данни към Националната агенция за
приходите; издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и
касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат;
видът на подаваните данни, формата и сроковете на подаването им. Предвид
изложеното настоящия състав намира, че не са налице формални
предпоставки за отмяна на атакуваното наказателно постановление, а
посочените от жалбоподателя не са такива, които да са довели до
ограничаване на правото на защита.
Според съдебния състав в настоящия случай е неприложима и разпоредбата
на чл. 28 от ЗАНН, вменяваща в компетентността на
административнонаказващия орган и съда, при наличие на
материалноправните предпоставки за третиране на случая като маловажен, да
не наложи административно наказание. Съдът не констатира обстоятелства,
които да сочат на такава незначителна обществена опасност на деянието,
която да го отличава от обикновените случаи на нарушения от същия вид,
като за такова обстоятелство не може да бъде счетен и размерът на
нерегистрираната сума. Касае се за неизпълнение на административно
задължение, насочено към охраняване интересите на фиска, чрез
предотвратяване извършването на касови операции без съответната за това
отчетност и произтичащата от това възможност за укриване на данъчни
задължения. Всяка една разлика между наличните и документираните
средства препятства проследяването на паричния поток в търговския обект и
представлява нарушение на правилата за регистрация и отчетност. Поради
това самият законодател е определил този вид деяние като такова с висока
степен на обществена опасност, видно от размерите на предвидените санкции.
По тези съображения разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН се явява неприложима
в настоящото производство.
От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателя е осъществил
от обективна страна нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба №Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства, издадена от МФ.
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства, издадена от МФ: извън случаите на продажби всяка промяна на
касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и
извън касата/ на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно
въведени" или "служебно изведени" суми. Това означава, че лицата,
регистриращи и отчитащи извършвани продажби в търговски обект чрез
издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, са длъжни да
регистрират във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно
5
изведени" суми всяка промяна на касовата наличност, извън случаите на
продажби, а когато ФУ не притежава посочените технически характеристики,
търговците са длъжни да отбелязват всяка промяна в касовата наличност в
книгата за дневните финансови отчети в момента на извършването й в
точност до минута - чл. 33, ал.2 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. Нормата
има за цел създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност с
документираните със съответното фискално устройство суми от продажби и
от извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във всеки един
момент. Всяка една разлика между наличните и документираните средства
препятства проследяването на паричния поток в търговския обект и
представлява нарушение на правилата за регистрация и отчетност. Този начин
на регистрация на промяната на касовата наличност на ФУ е задължителен
във всички случаи, когато ФУ притежава /поддържа/ такива функции.
В конкретния случай, от приетите по делото доказателства е установено, че в
проверявания обект се е намирало фискално устройство. Монтираното и
въведено в експлоатация в обекта фискално устройство е притежавало
функциите "служебно въведени" и "служебно изведени" суми, поради което
търговецът е бил задължен да регистрира във ФУ всяка промяна на касовата
наличност, извън случаите на продажби.Самата касова наличност се формира
от средствата, с които е започната работа в началото на деня, средствата
които са постъпили от продажби за съответния ден, както и средствата, които
постъпват или излизат от касата във връзка с извършени разплащания с други
търговци. Търговецът е задължен да регистрира във ФУ чрез операцията
"служебно въведени" сумата, с която се започва работа в обекта за деня
/начална сума/ и всяко друго служебно въвеждане или извеждане на пари в
касата. От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се
установи, че на 14.07.2020 г. във фискалното устройство на проверявания
обект няма "служебно въведени" суми/ било като начална сума или въведени
пари в касата/ в размер на 463,36 лева, установена като разлика между
оборота от монтирания в обекта ЕПАФП в размер на 28,64 лева, и
фактическата наличност в касата на обекта в размер на 492,00 лева. Тази
разлика представлява промяна в касовата наличност, изразяваща се в по-
малко пари в касата, която не е била отразена чрез операцията "служебно
изведени" суми, видно от снетия от ФУ дневен отчет за 14.07.2020 г..
Бездействието на жалбоподателя да отрази промяната в касовата наличност
осъществява от обективна страна състава на административното нарушение
по чл. 33, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г., поради което
възраженията в обратна насока са неоснователни. Твърденията в жалбата се
опровергават от събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на
свидетелите Л. Л. Т. и П. К. М..
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана
в качеството му на ЕООД. при условията на чл. 83, ал.1 от ЗАНН - за
неизпълнение на задължение към държавата или общината при
6
осъществяване на дейността му, като тази отговорност е обективна и
безвиновна, поради което наличието на вина не е необходим елемент на
деянието и въпросът за субективната страна на нарушението не подлежи на
обсъждане.
След като правилно е приел, че е извършено нарушение по чл. 33, ал.1 от
Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г., административнонаказващият орган
законосъобразно е наложил на жалбоподателя административно наказание
съгласно санкционната разпоредба на чл. 185, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДДС,
Нарушението по чл. 33, ал. 1 от Наредбата /в редакцията ДВ, бр. 111/2013 г. /
не води до неотразяване на приходи /арг. от чл. 33, ал. 1 и чл. 3 от Наредбата/,
поради което размерът на санкцията в случая е тази по ал. 1 на чл. 185 ЗДДС.
Неотразяването на приходи е елемент от фактическия състав на нарушението
по чл. 185, ал. 1 и ал. 2, изр. 1 вр. чл. 118, ал. 1 ЗДДС, но не и в казуса по
делото, доколкото само по себе си нарушението по чл. 33, ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. няма тази последица. Попада в приложното поле на
санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2 ЗДДС, след като изр. 1 определя
като наказуеми и нарушения на нормативни актове по прилагането на закона
– Наредба № Н-18/13.12.2006 г. В тази връзка, наказуемостта на
неизпълненото от жалбоподателя задължение по чл. 33, ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. по посочения текст на закона в наказателното
постановление не е неправилно определена и позоваването на чл. 185, ал. 2
ЗДДС не съставлява прилагане на погрешна санкционна правна норма.
Наказващия орган обаче неправилно е приложил закона при определяне
размерът на имуществената санкция – в минималния за юридически лица по
изр. 1 на чл. 185, ал. 2 ЗДДС, вместо по изр. 2, поради което наказателното
постановление следва да бъде изменено до минималния размер на
имуществената санкция от 500 лв. по чл. 185, ал. 1 ЗДДС, с оглед
препращането в изр. 2 на чл. 185, ал. 2 ЗДДС/В този смисъл Решение,
постановено по кнахд№66/2019г. по описа на Административен съд
гр.Благоевград/. За определяне на наказанието в законоустановения минимум,
съдът взе предвид липсата на данни за други нарушения, степента на
обществена опасност на деянието и дееца.
По така изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде изменено в санкционната част, като
определената имуществена санкция в размер на 3000 лв. следва да бъде
намалена на 500лв.
Що се касае до направеното искане от процесуалния представител на
административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за участие в делото съдът счита същото за основателно. С
оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на ЦУ на
НАП да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в
чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба
7
на чл.63, ал.5 от ЗАНН.Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната
помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.В
случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120лева.Производството
по делото продължи в две проведени съдебни заседания, с разпит на трима
свидетели, като фактическата и правна сложност не е значителна, поради
което следва да се присъди възнаграждение в размер на 80 лева.
С оглед изхода на делото жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати
по сметка на РС – Благоевград сторените в хода на съдебното производство
разноски в размер на 20 лв.
С оглед горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 548612- F560441/14.01.2021г. на Началник на
Отдел „Оперативни дейности” София. в ЦУ на НАП, с което“К*, ЕИК * със седалище и
адрес на управление: гр. Б*, ул. „Т* А*, представлявано от Н* Т* Н* и Й* Г* Т*, на
основание чл. 185, ал.2 , вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена имуществена
санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева за нарушение по чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18
от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства, издадена от МФ, като НАМАЛЯВА размера на наложената
имуществена санкция на 500 (петстотин) лева.

ОСЪЖДА „К*,със седалище и адрес на управление: Б*, ул „Т* А* ., представлявано от Н*
Т* Н* и Й* Г* Т*. – съдружници да заплати на ЦУ на НАП юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 /осемедесет/ лева.
ОСЪЖДА „К*,със седалище и адрес на управление: Б*, ул „Т* А* ., представлявано от Н*
Т* Н* и Й* Г* Т*. – съдружници да заплати на РС - Благоевград сумата от 20 лв. разноски в
хода на съдебното следствие и 5 лв. държавна такса за издаване на ИЛ.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Административен съд-гр.Б. в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8