РЕШЕНИЕ
№ 1106
гр. Бургас, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело №
20212100501575 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба вх.№ 264427/ 15.07.2021 г. по описа на РС-
Несебър, подадена от адв. Ивайло Раев Карчев - особен представител на А.В.Г., против
Решение № 260156 от 2.07.2021г., постановено по гр.д.№ 890/2020 г. по описа на Районен
съд- Несебър, с което е прието за установено по отношение на „Емералд Хоспиталити“
ООД, че въззивникът дължи на дружеството сумата от 7430,24 лв., представляваща сбор от
такси за поддръжка за 2017г. и 2018г., /по 3715,12 лв. за всяка от годините/ по договор за
поддръжка и управление на „Курортен апартаментен комплекс „Emerald Resort Ravda“
№ММС- S1-ЕН/ 395-06.08 от 10.06.2008г., като същият е осъден да заплати на дружеството
разноските в заповедното производство в размер на 638,66 лв., както и 1948,60 лв.- разноски
по гр.д.№ 890/2020г. на НРС.
Въззивникът счита, че обжалваното решение е незаконосъобразно, неправилно,
необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди, че
не са налице всички кумулативно предвидени в закона предпоставки за уважаване на
исковете. Установено било неизпълнение на договора от страна на въззиваемото дружество.
От приетата експертиза било установено, че има неплатени фактури по услугите от
доставчиците на услуги в комплекса за процесния период и задължения на ищеца, което
според него води до извод, че услугите не са предоставяни, респективно- че услугите не са
приети от ищеца. Не били представени конкретни факти и доказателства /фактури и
1
договори с доставчици на услуги/, от които да било видно, че услугите са предоставени.
Според него обобщените данни от експертизата, при липса на конкретни данни с кой
доставчик каква услуга е била предоставяна, за какъв период и за кой комплекс, не
доказвали исковете. За 2018г. фактурираните услуги от дружеството били многократно по-
малко от 2017г., а също така не било установено, че през цялата 2018г. именно ищцовото
дружество е поддържало комплекса. Напротив, от обобщените данни от експертизата
можело да се направи предположението, че ищецът не е поддържал комплекса през цялата
година, а само през част от нея. Не било установено също дали ответникът е собственик на
имота през процесния период. Свидетелят по делото установил, че през 2018г-.
електричеството и водата били изключени за период от 2 седмици, т.е. налице било
неизпълнение за дълъг период предвид продължителността на българския летен сезон и
сезонния характер на имотите, което било достатъчно за отхвърляне на претенцията.
Характерът на неизпълнението също имал значение. Липсата на вода и ток в комплекса за
две седмици представлявали голям обем неизпълнение, защото правели имота на ответника
неизползваем, докато неподдържането на басейна нямало подобно значение.
Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено изцяло. Не са направени
доказателствени искания.
Въззиваемото дружество не е представило отговор в законоустановения срок.
В съдебно заседание особеният представител на ищеца поддържа жалбата и моли
решението на първоинстанционния съд да бъде отменено по съображенията, изложени в
нея.
Пълномощникът на въззиваемото дружество- адв. Данков, оспорва въззивната жалба.
Моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Сочи се,
че дружеството е извършило огромна по обем организационна дейност, включваща не малко
финансови средства, вложени в комплекса, за да съществува същият като 5- звезден. В полза
на въззивника били извършени всички дейности, а подленият не заплащал договореното
между страните възнаграждение.С оглед справедливостта намира, че следва да бъде
защитена ценността, която е в полза на 750 собственика, а именно- да бъде поддържана една
сграда, която същите още при закупуването на съответните обекти са очаквали да бъде
поддържана. Изразено е несъгласие с извода на съда за неравноправност на клаузата за
автоматично подновяване на договора, понеже не било съобразено, че интересите на
отделните собственици би следвало да бъдат обвързани с мнозинство при прекратяването на
тези отношения, доколкото прекратяването им с едностранно изявление би довело до
увреждане на интересите както на всеки собственик, така и на общността, която
представлява комплекса. Заявява, че подобни на процесния спорове съществуват, но не са
голяма част от правоотношенията, свързани в комплекса. Проблемите били свързани с
инициативата на част от етажните собственици да вземат в ръцете си дейност, която от една
страна не са в състояние да извършват, с мотивацията да се облагодетелстват финансово,
организирайки по някакъв начин тези дейности. Претендира разноски.
По допустимостта на производството Бургаският окръжен съд приема следното:
Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от
2
процесуален представител на страна, която има правен интерес да го обжалва. Същата е
подадена в законоустановения срок. Жалбата е редовна и допустима, поради което следва да
се разгледа по същество.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания за
нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и
допустимо.
Интересът на ищеца от установителните искове произтича от издадената в полза на
ищеца против ответника заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.№164/20 г. на НРС за процесните суми и обстоятелството, че същата е връчена на
ответника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което и на основание чл.415, ал.1, т.2 от
ГПК съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си спрямо
длъжника.
Ищецът "ЕМЕРАЛД ХОСПИТАЛИТИ" ООД е предявил искове с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД, за приемане за установено по отношение на
ответника А.В.Г., че същият дължи на ищцовото дружество сумата в общ размер от 7430,24
лв., представляваща неплатено възнаграждение за поддръжка за 2017г. и 2018г. дължими по
сключен между страните договор за поддръжка и управление на "Курортен апартаментен
комплекс EMERALD RESORT RAVDA" № ММС-S1-EH/395- 06.08., сключен на 10.06.2008
г., или по 3715,12 лв. за всяка от двете години, за които вземания ищцовото дружество се е
снабдило със заповед № 111 от 6.03.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК по ч. гр. д. № 164/2020 г. по описа на РС- Несебър.
Ответникът, в качеството на собственик на имот с площ от 119,92 кв.м.,
представляващ апартамент 207, ет.2 в сграда „EMERALD” в комплекса възложил на
ищцовото дружество, в качеството му на изпълнител, съгласно т.1, 2, 3 и 4 да извършва
целогодишна техническа поддръжка, организационно и административно управление на
курортно- апартаментния комплекс, срещу заплащане на месечна такса от 1,10 евро без ДДС
на квадратен метър на собствения на възложителя имот. Плащането било дължимо в срок до
15.02. на текущата година.
Ищецът твърди, че е изпълнявал в цялост поетите задължения по договора, като
ежедневно се грижел за техническото поддържане на общите части на сградата, включващо-
поддържане на ВиК и ел.инсталации, климатичната, пожароизвестителната и
вентилационните инсталации, техническо поддържане на басейните и обслужващите ги
съоръжения, находящи се в общите части на сградата и общодостъпните части в комплекса.
Тези дейности включвали: доставка на консумативи, поддържане в изправност на
пречиствателните съоръжения и монтираните душове, техническата поддръжка на
асансьорите и намиращите се в общите части спортни съоръжения и детската площадка,
организиране и поддръжка на зелените площи в комплекса, организация режима на достъп и
вътрешния ред в сградата, санитарно- хигиенни услуги, рецепция и достъп до спортните
съоръжения.
Ответникът не заплащал дължимите по договора такси години наред- от 2016г..
3
Въпреки проведените редица разговори с цел извънсъдебно разрешаване на спора,
изпълнение от негова страна не последвало.
Предвид неплащането на дължимите суми и постъпилото възражение по чл.414 ГПК
срещу издадената заповед за изпълнение, за ищеца възникнал правен интерес да установи
вземанията си по исков ред. Моли, съдът да уважи исковете и да му присъди съдебно-
деловодните разноски, включително в заповедното производство.
В срока по чл. 131 от ГПК е подаден писмен отговор от особения представител на
ответника, назначен по реда на чл.47, ал.6 ГПК, с който исковете са оспорени като
неоснователни.
На първо място е направено възражение за давност, като се сочи, че исковете касаят
заплащане на периодични задължения, които се погасяват с 3- годишна давност от падежа на
задължението. На второ място се сочи, че договорът между страните е прекратен, тъй като е
бил сключен за срок от 5 години, считано от момента на въвеждане на възложителя във
владение. Тъй като страните не били договаряли осъществяване на дейността след
изтичането на този срок- 2013г., то между тях нямало договор за изпълнение на тези
дейности. Сочи, че в закона липсва презумпция, че договорът за поддръжка се превръща в
безсрочен, подобно на наемния договор. Заявява, че липсва както възлагане на дейностите,
така и приемане на изпълнението им, поради което не може да се приеме, че ответникът се е
съгласил с извършеното или е изразил съгласие с конклудентни действия.
На следващо място се твърди, че ищецът не е изпълнявал задълженията си по
договора- не бил извършвал работи за ответника, за които да се претендира заплащане.
Освен представения договор между страните, по делото не били ангажирани каквито и да
било доказателства за установяване на твърденията на ищеца, че е изпълнявал задълженията
си по договора.
На четвърто място исковете са оспорени и по размер, като се сочи, че не е ясно как е
формирана исковата претенция, нито били представени доказателства, че ответникът е
собственик на имот в комплекса.
Ето защо, ответникът моли исковете да бъдат отхвърлени.
По делото са приети писмени доказателства, приета е съдебно- счетоводна
експертиза, разпитан е свидетел.
Районният съд е приел, че представения договор представлява годна облигационна
връзка, възникнала между страните по делото, с предмет управлението и поддръжката на
целия комплекс, а не само на общите части в сградата, обитавана от ответника. Приел е, че
не съществува пречка при спазване на принципите за свобода на договаряне, отделните
собственици да сключват договори за поддръжка и управление на целия комплекс, които
договори не се влияят от правилата на ЗУЕС, като е цитирал съдебна практика-
Определение № 37 от 20.01.2021г. по т.д. № 606/2020г. по ВКС, I търг. отд.
Предвид заключението на съдебно-счетоводната експертиза и показанията на
свидетел, пребивавал в комплекса в процесните периоди, съдът е приел за установено, че
ищецът (в качеството си на мениджър по договора) е изпълнявал задълженията си,
отразявал е счетоводно разходите си, свързани с управление и поддръжка на комплекса и
4
това е било видно на място в самия комплекс. Посочил е, че липсата на електричество и
водоснабдяване за кратък период от време не може да обоснове неизпълнение на договора,
още повече, че за ищеца липсват задължения по договора, свързани със заплащането на
електричество и водоснабдяване. Затова е приел за доказано цялостното изпълнение на
задълженията по договора от страна на ищеца.
Като се е позовал на Определение № 60132 от 29.06.2021г. по т.д. № 1835/2020г. по
описа на I търг. отделение на ВКС, съдът е приел, че договорът е потребителски, поради
което е извършил служебна проверка по смисъла на чл. 7, ал. 3 от ГПК за наличието на
неравноправни клаузи в него и е констатирал, че такива са налице. Счел е, че става въпрос за
типов договор, който се сключва с множество собственици в комплекса (с оглед предмета му
за поддръжка и управление на целия комплекс) като ищецът не е твърдял и не е доказал, че
клаузите в договора са индивидуално уговорени, поради което те подлежат на проверката по
чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.
Съдът е приел, клаузите на раздел IV, чл. 9 от договора и раздел VII, чл. 2 са
неравноправни, тъй като и в двете се предвиждат определени последици за страна по
договора, които обаче изцяло зависят от поведението на трети лица- предвидена е
възможност за прекратяване на договора с изтичане на срока му, но само с решение на
собствениците, притежаващи ¾ от застроената площ в комплекса. Посочил е, че в случая
става въпрос за индивидуален договор, сключен с конкретно физическо лице, поради което
не отговаря на правилата на добросъвестност клаузата, която предвижда прекратяване на
облигационната връзка за конкретното лице единствено по решение на множество други
лица, които не са страни по договора, понеже това води до значително неравновесие между
търговеца и потребителя, тъй като правата и задълженията на търговеца по договора зависят
единствено от неговото поведение, докато тези на потребителя зависят изцяло от волята на
други лица. Посочил е още, че възлагането на потребителя на задължение да влияе върху
волята на друго лице и да го мотивира да сключва договори безспорно не съответства на
изискванията на добросъвестност и на чл. 9 от ЗЗД относно свободата на договаряне. Приел
е също, че обвързването на потребителя с клауза за заплащане на услугите дори в случай на
разпореждане с имота, ако не осигури подписването на договор за поддръжка и управление
с новия собственик, също води до съществено неравновесие, тъй като в случай на
разпореждане с правото на собственост договорът вече не би имал предмет за потребителя,
а с цитираната клауза той бил задължен да заплаща за услуги, от които не се възползва.
Макар да е констатирал, че посочените по- горе клаузи от договора са неравноправни,
на основание чл.146, ал.5 от ЗЗП съдът е приел, че наличието им не води до нищожност на
целия договор, след като същият може да се прилага без тези клаузи, които не са част от
съществените елементи на договора. Ето защо районният съд е счел, че двете
неравноправни клаузи не следва да се прилагат. Затова е приел, че нормата на чл. 9 от
раздел IVследва да се тълкува в смисъл, че потребителят може да заяви и сам прекратяване
на договора – не по-късно от 4 месеца преди изтичането на петгодишния му срок. Посочил
е, че в тази си част клаузата не е неравноправна, тъй като дадения срок (с оглед общия срок
на договора) не е прекалено отдалечен от датата, на която изтича срочния договор. Приел е
5
още, че възложителят (ответникът) се освобождава от задълженията си по договора при
разпореждане с имуществото, без да е необходимо да осигурява подписването на договор с
новия собственик. По делото обаче не се твърди (респ. не се и доказва) ответникът да е
направил изявление, че желае договорът да бъде прекратен с изтичане на срока му. Не се
твърди и не се установява ответникът да се е разпоредил с апартамент № 207. При това
положение съдът е приел, че договорът е продължил действието си по смисъла на чл. 9 от
раздел IV и продължава да действа със срок до 10.06.2023г. (с оглед автоматичното
продължаване на всеки пет години, срещу което ответникът не се е противопоставил). По
тази причина е приел за неоснователно възражението на особения представител на
ответника, че срокът на договора е изтекъл.
За неоснователно е счетено и възражението за изтекла давност на вземанията на
ищеца по договора. Посочено е, че вземането за 2017г. е възникнало на 15.02.2017г., а за
2018г. – на 15.02.2018г. Същевременно, по арг. от чл. 116, б. „б“ от ЗЗД давността се
прекъсва с предявяване на иск, а искът по чл. 422, ал. 1 от ГПК следва да се смята за
предявен от момента на подаване на заявлението. Понеже заявлението по чл.410 ГПК е
подадено (по арг. от чл. 62, ал. 2, изр. 1 от ГПК) с изпращането му по пощата на 14.02.2020г.
(видно от пощенско клеймо на л. 9 от ч.гр.д. № 164/2020г. по описа на Районен съд
Несебър), т.е. преди изтичане на срока по чл. 111 от ЗЗД, давността е била прекъсната,
поради което вземанията не са погасени по давност.
В заключение съдът е приел, че всички елементи от фактическия състав на
предявения иск са налице, поради което го е уважил изцяло.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания за
нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и
допустимо.
Интересът на ищеца от установителните искове произтича от издадената в полза на
ищеца против ответника заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.№164/20 г. на НРС за процесните суми и обстоятелството, че същата е връчена на
ответника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което и на основание чл.415, ал.1, т.2 от
ГПК съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си спрямо
длъжника. Исковете са предявени от ищеца в указания от съда срок.
Ето защо делото следва да се разгледа по същество, като въззивният съд дължи
произнасяне единствено по оплакванията в жалбата.
От фактическа страна се установява следното:
Безспорно е, че между страните е сключен договор за поддръжка и управление на
"Курортен апартаментен комплекс EMERALD RESORT RAVDA" № ММС-S1-EH/395-
06.08., сключен на 10.06.2008 г., по силата на който ответникът в качеството му на
собственик на самостоятелен обект в посочения комплекс, находящ се в с. Равда, общ.
Несебър, обл. Бургаска, а именно- апартамент №207, в сграда „Emerald”- „Emerald”, с площ
от 119,92 кв.м., е възложил на ответника в качеството му на мениджър задължението да
извършва целогодишна техническа поддръжка и да провежда целогодишно организационно
6
и административно управление в комплекса /дейностите са подробно изброени в раздел I на
договора, озаглавен „Общи условия”/.
От своя страна ответникът се е задължил за осъществяване на задълженията по
пунктове 2, 3 и 4 от раздел I на договора, да заплаща на ищеца месечно възнаграждение в
размер на 1,10 евро/кв. м. без ДДС от общата площ на притежавания от ответника в
комплекса недвижим имот. Възнаграждението е платимо авансово до 15 февруари на
текущата година, за която се отнася задължението /раздел II, т.2, б.”b”/.
Съгласно раздел V, т. 2 договорът е сключен за срок от 5 години, считано от
въвеждане на ответника във владение на собствения му имот в комплекса, за който момент
страните не спорят, че съвпада с датата на сключване на процесния договор.
В раздел ІV /”Задължения и права на мениджъра”/, т. 9 е предвидено автоматичното
подновяване на договора всеки пет години и за същия период от време, освен при писмено
взето решение, не по-късно от 4 месеца преди изтичане на всеки петгодишен срок, от
собствениците, притежаващи повече от 3/4 идеални части от общите части за
неподновяването му.
По делото са ангажирани гласни доказателства и съдебно-счетоводна експертиза.
От заключението по допуснатата експертиза се установява, че за процесния период –
2017г. и 2018г., дружеството е изпълнявало задълженията си по поддръжка на материално-
техническата база, изградените съоръжения, както със собствен ресурс, така и с изпълнение
по сключени договори за абонаментни услуги и ремонти с външни изпълнители, като
всички извършени разходи са надлежно отразени в счетоводството на дружеството.
Дейностите, изпълнявани от ищцовото дружество за целия комплекс са осчетоводени в
счетоводството на дружеството отделно, според вида им. В табличен вид експертът е
посочил относимите към процесния договор разходи. В таблица 1 са посочени разходите за
материали за 2017 и 2018г., от които тези за имотите на собствениците са общо в размер на
29940,17 лв., а в таблица 2 разходите за външни услуги за тези две години, от които тези за
поддръжката и управлението на имотите на собствениците са отнесени 492130,51 лв. От
заключението се изяснява, че обема на осъществената от дружеството дейност през 2018г. е
намалял спрямо този през 2017г., което е видно и от справката относно длъжностите, заети в
поддръжката на комплекса през двете години.
От показанията на свидетеля А.Ч., който е собственик на апартамент в комплекса и е
почивал със семейството си в него през 2017г. и 2018г., се установява, че през 2017г. всичко
се поддържало добре и работело, в това число басейн, охрана, електричество. В края на
април и началото на май 2018г. електричеството било изключено и всички служители
напуснали сградата, след което била изключена и водата, като това положение продължило
около две седмици. При проведените разговори на собственици с представители на EVN им
било отговорено, че управляващото дружество има големи задължения.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд приема следните
правни изводи.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не ангажира доказателства да се е
разпоредил с апартамента си след сключването на договора за поддръжка и управление.
7
Няма и твърдения договорът за поддръжка и управление от 2008г. да е бил прекратен
едностранно от него, предвид клаузата за автоматичното му подновяване. Пред въззивната
инстанция не са оспорени фактическите констатации на районния съд, че договорът е
продължен автоматично до 2023г., поради което предвид ограничения предмет на
въззивното производство /съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася само по
оплакванията в жалбата/, въззивната инстанция намира, че между страните е налице валидна
облигационна връзка.
От събраните по делото доказателства се установява, че през 2017 г. ищецът е
изпълнявал точно задълженията си по договора, като е направил значителни разходи по
управлението и поддръжката на комплекса. За 2018 г. е установено, че ищецът не е
изпълнявал задълженията си в период от около две седмици, предвид финансови
затруднения, очевидно свързани и с неплащане на задълженията от страна на част от
собствениците /съгласно раздел II възложителят заплаща или възстановява и други дължими
суми на изпълнителя във връзка с договора, а именно- за заплащане на текущи разноски-
осветление и отопление на местата за общо ползване, с изключение на тези за предоставяне
на платени услуги/. Установени са извършени от него разходи за поддръжката и
управлението на комплекса за 2018г., макар и в по- малък обем от тези, сторени през 2017г.
Ето защо, не са налице предпоставки за изключване отговорността на ответника за
заплащане на възнаграждението за управление и поддръжка за процесния период поради
виновно неизпълнение от страна на изпълнителя.
Несъстоятелни са оплакванията в жалбата, че не са представени конкретни фактури и
договори на доставчици, а обобщените данни от експертизата сами по себе си не доказват
исковете, поради което искът следвало да бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед огромния обем от първични счетоводни документи, въз основа на които е
работил експерта по ССчЕ, не е необходимо същите да бъдат представени в съдебното
производство, още повече, че на съда е служебно известно наличието на други подобни дела
със сходен предмет, което би обременило страните с излишни разноски, надвишаващи
стойността на предмета на делото. Заключението на експерта е изключително подробно и
обосновано, поради което същото се кредитира от съда като компетентно, още повече, че
процесуалният представител на въззивника не го е оспорил. Освен това, изводите на
експерта, че осчетоводените от ищеца разходи са действително извършени, кореспондират с
показанията на разпитания по делото свидетел, който установява изпълнението на
задълженията на въззиваемото дружество, освен в период от 2 седмици в края на м.април-
началото на м.май 2018г.
Несъстоятелно е и оплакването в жалбата, че според данните в експертизата по-
голямата част от фактурите, издадени от доставчиците на услуги в комплекса не са били
платени. Напротив, в експертизата ясно е посочено, че действително за процесните 2017г и
2018г. е имало забавяне на плащането на част от процесните разходи по договора за
поддръжка и управление, но дължимите суми са били погасени през следващата календарна
година. От това следва извод, че въззиваемото дружество не само е осигурило извършването
на тези услуги, за които не е спорно, че са извършени от външни доставчици, но ги е и
8
заплатило.
За пръв път с въззивната жалба се въвеждат доводи, че поддръжката и управлението
на комплекса през 2018г. са били извършвани от друго дружество, поради което същите не
следва да бъдат разглеждани, предвид настъпилата преклузия- така чл.266, ал.1 ГПК. Само
за пълнота на изложението следва да се посочи, че задължението на въззивника да плати
възнаграждението за поддръжка и управление за 2008г. е възникнало през м.февруари
2018г., в период, в който поддръжката е осъществявана от дружеството ищец, поради което
и възнаграждението се дължи на това дружество. Освен това, въззивникът би могъл да
направи подобни правоизключващи възражения единствено, ако беше платил за поддръжка
и управлението на комплекса на друго дружество, а твърдения и доказателства в тази насока
по делото няма.
С оглед на горното, въззивният съд намира, че предявените искове по чл. 422 от ГПК
вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД са основателни и следва да бъдат уважени.
Предвид съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора на въззиваемото дружество следва да бъдат присъдени
разноските за въззивната инстанция, съобразно приложения списък- 750 лв., включващи
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.271, ал.1, предл.1 ГПК Бургаският
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260156 от 2.07.2021г., постановено по гр.д.№ 890/2020
г. по описа на Районен съд- Несебър.
ОСЪЖДА А.В.Г., Булстат *********, гражданин на ***, роден на ***г., с постоянен
адрес: ***, да заплати на "ЕМЕРАЛД ХОСПИТАЛИТИ" ООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Георг Вашингтон" № 20, ет. 6,
представлявано от Мирослав Михайлов, сумата от 750 лв. /седемстотин и петдесет лева/,
разноски за въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9