РЕШЕНИЕ
гр. София,05.03.2019
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „Е” въззивен състав, в публичното
заседание на седми декември две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с. БИЛЯНА КОЕВА
при секретаря Цветелина
Пецева,
разгледа
докладваното от съдия Сантиров в.гр. дело № 5850 по описа за 2018 г.,
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение от 08.09.2017 г., постановено по гр. дело № 18711/2013 г. по описа на
СРС, ІІ ГО,123 състав, са отхвърлени предявените от „Т.С.” ЕАД срещу Р.К.С.
кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 149 ЗЕ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване съществуването на паричните задължения, удостоверени в Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена по гр. дело № 1141/2013 г. на СРС, 85
състав, за сумата от 2975,50 лв., представляваща продажната цена за доставената
топлинна енергия за периода от м. 01.2010 г. до м.04.2012 г., както и за
съществуване на вземане в размер на сумата от 451,35 лв., представляваща
законна мораторна лихва върху главницата, изтекла за периода от 03.03.2010 г. до
20.12.2012 г. С така постановеното решение ищецът е осъден да заплати на
ответника Р.К.С. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 350,00 лв.,
представляващи разноски за първоинстанционното производство, както и сумата от
163,87 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в
производството пред СРС.
Срещу
така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД, чрез
пълномощника си – юриск. С.Д. с надлежно учредена представителна власт по
делото, с оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати от
първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост. Изтъква,
че необосновано първоинстанционният съд не е кредитирал изслушаните заключения
на вещите лица по допуснатите експертизи. Счита, че макар и частни,
представените документи, наред с редовно водените счетоводни книги доказват
наличието на задължение в посочените в заключенията размер. Моли съдът да
отмени решението и уважи предявените установителни искове.
Въззиваемият
ответник - Р.К.С., чрез пълномощника си – адв. В.Н., с надлежно учредена
представителна власт по дело, е подала писмен отговор, с който оспорва жалбата
по подробно изложените съображения. Моли съдът да отхвърли същата като потвърди
обжалваното решение като правилно и присъди направените по делото разноски.
Въззиваемия
- „Т.с.“ ЕООД - третото лице помагач на ищеца –не е подал отговор на въззивната
жалба, не се явява негов процесуален представител и не взема становище по
въззивната жалба.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК,
от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна
такса, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо,
постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански
дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира въззивната жалба за неснователна по следните съображения:
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз
основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява
законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността
само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно
правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в
жалбата пороци, като по конкретно наведените във въззивната жалба доводи, които
очертават и предметния обхват на въззивната проверка, намира следното:
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна
енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма,
регламентирана § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действаща през част релевантния период,
съответно на §1, т. 2а от ДР на ЗЕ /след 17.07.2012 г./, „потребител на енергия
или природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател
на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за домакинството си. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за
доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или
лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. В конкретния
случай от представения по делото от ищеца Нотариален акт за дарение на недвижим
имот № 145 от 25.01.1996 г., съставен по н. д. № 776/1996 г. /лист 17 по делото
на СРС/ се установява, че ответникът Р.К.С. е придобила собствеността
върху процесния имот, находящ се в гр. София, ул. „*******, като дарителите Н..Х
К. и М.Х.Р.са запазил пожизнено и безвъзмездно правото си на ползване
върху същия. В случаите, когато е учредено вещно право на ползване, както е в
случая, неговият титуляр, а не собственикът /притежаващ само т. нар. гола собственост/,
се счита за потребител на топлинна енергия по арг. от чл. 57 ЗС. В този смисъл
са и разпоредбите в действащите през
процесния период и представени по делото от ищеца Общи условия - "купувач
може да бъде всяко физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди,
който е собственик или титуляр на вещно право на ползване”.
С оглед изрично оспорения още в отговора на
исковата молба от ответника факт, че е страна по твърдяното от ищеца
облигационно правоотношение и предвид разпоредбата чл.154 ГПК, в тежест на
ищеца е доказване на положителния факт, че ответникът има качество на
потребител по смисъла на разпоредбата на определителната правна норма, регламентирана
§ 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действаща през част релевантния период, съответно на
§1, т. 2а от ДР на ЗЕ /след 17.07.2012 г./. В настоящия случай във въззивната
жалба не са поддържани оплаквания относно приетото от първоинстанционния съд,
че ответникът не е пасивно материално легитимиран да отговаря по предявения
иск, поради което настоящата съдебна инстанция приема, а и с оглед установеното
в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 145 от 25.01.1996 г., съставен
по н. д. № 776/1996 г. /лист 17 по делото на СРС/ , че С. има качеството
потребител на топлинна енергия. Напротив, от представения Нотариален акт за дарение
на недвижим имот № 145 от 25.01.1996 г., съставен по н. д. № 776/1996 г. /лист
17 по делото на СРС/ се установява, че Р.К.С. не е пасивно материално
легитимирана да отговаря по предявените искове, тъй като дарителите са си запазили
пожизнено правото си на ползване и по силата на чл. 57 ЗС те отговарят за
разноските свързани с ползването на веща. С оглед на тази констатация е
безпредметно обсъждането на оплакванията в жалбата, касаещи необосноваността на
решението, съобразно заключенията на вещите лица.
С оглед
неоснователността на въззивната жалба и поради съвпадане изводите на двете
съдебни инстанции обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.
При
този изход на спора пред въззивната инстанция в полза на ответника-въззиваем на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК следва да се присъдят реално
направените разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред СГС в
размер на 500,00 лв.
С оглед на цената на иска въззивното решение не
подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 2 ГПК, във вр. с чл.
69, ал. 1, т. 1 ГПК.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 08.09.2017 г., постановено по гр.
дело № 18711/2013 г. по описа на СРС, ІІ ГО,123 състав.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******* да заплати на Р.К.С., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК сумата от 500,00лв., представляваща разноски за производството пред СГС.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на „Т.С.” ЕАД – „Т.с.“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: