Р Е Ш Е Н И Е № 49
Гр. Разград, 12 май 2022 година
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в публично заседание на дванадесети април две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА
КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
при секретаря
Ралица Вълчева и в присъствието на прокурора ………….. разгледа докладваното от съдията дело № 297
по описа за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156,
ал. 1 и сл. от ДОПК във връзка с чл. 129,
ал. 7 от същия кодекс.
Образувано е по жалба на „Вива- Инженеринг–ПМ“
ЕООД, гр. Разград против Акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № П-03001721153685-004-001/23.09.2021
г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с
Решение № 277 от 26.11.2021 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ
на НАП.
Жалбоподателят счита, че оспореният акт е незаконосъобразен, като постановен
в противоречие на материалния закон. Развива доводи, че са били налице всички
предпоставки, предвидени в чл. 76 и чл. 77 от ЗДДС, за да бъде възстановен
поисканият от дружеството данъчен кредит. С оглед на това моли съда да отмени оспорения
акт като незаконосъобразен, ведно с произтичащите от това законни последици.
Ответникът по жалбата е депозирал писмено
становище, в което заявява, че тя е неоснователна и недоказана, поради което моли
съда да я отхвърли. Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Разградският административен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, приема за
установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена след проведено
административно оспорване, в 14-дневния срок по чл. 156, ал. 1 ДОПК, от
надлежна страна и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол.
Разгледана по същество тя се явява неоснователна поради следните фактически
и правни съображения:
Между страните няма спор по фактите. Те сочат, че административното производство
е образувано по Искане за прихващане или възстановяване вх. № ВхК-6100/25.08.2021
г., подадено на основание чл. 129, ал. 1 ДОПК. С него жалбоподателят е поискал
да бъде извършено възстановяване на сума в размер на 179 738,59 лв.,
представляваща начислен и заплатен от дружеството ДДС за данъчния период м.
12.2018 г. В искането е посочено, че сумата подлежи на възстановяване като
данъчен кредит при повторна регистрация на дружеството по ЗДДС.
С Резолюция № П-03001721153685-0РП-001/ 02.09.2021 г. е възложено на орган
по приходите да извърши проверка на относимите факти и обстоятелства. След
приключване на проверката е издаден оспореният АПВ, с който е отказано
възстановяването на посочената сума.
В него е посочено, че при проверката е установено следното:
„Вива-Инженеринг–ПМ“ ЕООД е регистрирано по ЗДДС за първи път на 28.08.2008
г. На 17.06.2014 г. с Нотариален акт № 3045/17.06.2014 г. то е придобило
недвижим имот в гр. Разград, закупен от „Пенева-М“ ООД. Извършената доставка е
документирана с Фактура № **********/17.06.2014 г. с посочени данъчна основа в
размер на 942 236,05 лв. и ДДС в размер на 188 447,21 лв. Със Справка-декларация
с вх. № 1700-1067806/ 12.07.2014 г. дружеството е декларирало използването на
данъчен кредит за получената доставка с данъчна основа 994 046, 69 лв. и ДДС
198 809, 24 лв., и резултат за периода м. 06.2014 г. – ДДС за възстановяване в
размер на 195 428, 16 лв.
На 07.11.2016 г. дружеството е дерегистрирано по ЗДДС поради системно
невнасяне на ДДС на основание чл. 176, т. 3 ЗДДС. На основание чл. 111 ЗДДС, с
протокол-опис № 1/ 01.11.2016 г. по чл. 77, ал. 4 ППЗДДС то е начислило ДДС в
размер на 179 738, 59 лв., който е отразен в дневника за продажби и в справката-декларация
за ДДС за данъчния период м. 11.2016 г. Данъкът е начислен върху наличните към
момента на дерегистрацията активи- недвижимия имот, придобит с Нотариален акт №
3045/17.06.2014 г.
Дружеството е повторно регистрирано по ЗДДС, считано от 20.12.2018 г. и
дерегистрирано отново поради системно невнасяне на ДДС на основание чл. 176, т.
3 от ЗДДС, считано от 08.10.2019 г. Установено е, че при повторната регистрация
по ЗДДС то не е упражнило право на данъчен кредит по реда на чл. 76 ЗДДС за
приспадане на начисления при дерегистрацията данък върху наличните активи. Към
датата на повторната дерегистрация (08.10.2019 г.) от данъчнозадълженото лице
(ДЗЛ) не е начислен ДДС върху наличните активи по реда на чл. 111, ал. 1, т. 1 ЗДДС.
Задължението по подадената справка-декларация за данъчния период м. 11.2016
г. е било внесено ефективно на 22.01.2021 г.
На посочената дата с Нотариален акт № 17/ 20.01.2021 г. (л. 34-35) „Вива-Инженеринг–ПМ“
ЕООД е продало този недвижим имот на „Буран-ИС" ЕООД, за което е издадена
Фактура № **********/ 20.01.2021 г. (л. 36) на стойност 1 137 000,00 лв. без
начислен ДДС.
На 17.02.2021 г. дружеството е регистрирано по ЗДДС отново, за трети път.
На 12.05.2021 г. то е подало Справка-декларация с вх. № 17001294235/12.05.2021
г. за данъчния период м. 02.2021 г. – м. 04.2021 г., с която е деклариран ДДС
за възстановяване в размер на 179 738,59 лв. на основание чл. 92, ал. 1, т. 4 ЗДДС. В дневника за покупки за м. 02.2021 г. е включена като доставка с право
на данъчен кредит на основание чл. 74 ЗДДС Фактура № **********/17.06.2014 г. с
данъчна основа 898 962,95 лв. и ДДС 179 738, 59 лв., издадена от „Пенева-М“ ООД
относно покупко-продажба на недвижим имот в гр. Разград по Нотариален акт №
3045/17.06.2014 г.
Органите по приходите констатирали, че към датата, когато е подадено
процесното искане за възстановяване, този имот вече не е собственост на
жалбоподателя и му изпратили Покана по чл. 103 ДОПК № П-03001721082399-177-001/
04.06.2021 г. за отстраняване на несъответствия в подадената справка-декларация.
На 07.06.2021 г. „Вива-Инженеринг–ПМ“ ЕООД е подадало коригираща Справка-декларация
с вх. № 17001296403/ 07.06.2021 г. и нов дневник на покупките, в който не била
включена Фактура № **********/17.06.2014 г. След извършената корекция данъчният
резултат за периода м. 02.2021 г. е ДДС за внасяне/възстановяване в размер на
0,00 лв., поради което не е налице сума
за ефективно възстановяване за периода м. 02.2021 г. – м. 04.2021 г.
В оспорения АПВ органът по приходите е приел, че не са изпълнени
изискванията на чл. 76, ал. 1 ЗДДС за ползване на право на данъчен кредит, тъй
като обложеният при дерегистрацията актив не е наличен към датата на настоящата
регистрация на дружеството по ЗДДС (17.02.2021 г.). Наред с това е посочил, че съгласно
чл. 77 ЗДДС това право възниква на датата на повторната регистрация (20.12.2018
г.) и се упражнява през данъчния период, през който е възникнало, или в един от
следващите дванадесет данъчни периода. Следователно е трябвало да бъде упражнено в периода до 08.10.2019 г., когато е
ДЗЛ дерегистрирано повторно.
Директорът
на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП е споделил изцяло изложените мотиви и
е потвърдил АПВ.
По делото е
изслушано и заключение на вещо лице по назначената съдебно-счетоводна
експертиза. То потвърждава отразените в АПВ факти и обстоятелства. Според него „Вива-Инженеринг–ПМ“
ЕООД не е преустановявало дейност през периодите, когато не е било регистрирано
по ЗДДС, като е използвало процесния имот в своята икономическа дейност до
момента на прехвърлянето му на 20.01.2021 г. Към датата, когато дружеството е
отново регистрирано по ЗДДС и е поискало възстановяване на сумата от 179 738,
59 лв. имотът е бил отчужден, не е наличен и не се е ползвал във връзка с
икономическата му дейност.
При така
установените факти съдът приема, че оспореният акт е валиден, като издаден в
надлежна писмена форма, от компетентен орган, в кръга на предоставените му
правомощия и във връзка с възложена му проверка по реда на чл. 129, ал. 2, т. 2 ДОПК. В хода на административното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения.
АПВ е
издаден и при правилно тълкуване и приложение на материалния закон и в
съответствие с неговата цел.
Разпоредбата
на чл. 76 ЗДДС регламентира правото на приспадане на данъчен кредит при
повторна регистрация по ЗДДС. В чл. 76, ал. 1 ЗДДС е посочено, че регистрираното
лице има право да приспадне начисления данък при дерегистрацията си по този
закон за обложените активи по чл. 111, ал. 1, т. 1 ЗДДС, които са налични към датата на последващата му регистрация, а в следващата
алинея изброени кумулативно следните предпоставки: 1. Наличните активи по
смисъла на Закона за счетоводството към датата на последващата регистрация по
този закон са били обложени при дерегистрацията по реда на чл. 111, ал. 1, т.
1; 2. Начисленият данък при дерегистрацията е внесен ефективно или е прихванат
от органа по приходите с изключение на случаите, когато последващата
регистрация на лицето е в срока за внасяне на данъка за последния данъчен
период; 3. С наличните активи по т. 1 лицето е извършвало, извършва или ще извършва
облагаеми доставки по смисъла на чл. 69; 4. Активите по т. 1 са придобити от
лицето до 5 години, а за недвижими имоти - до 20 години, преди датата на повторната
регистрация по този закон.
Съгласно чл.
77, ал. 1 ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 76 ЗДДС възниква
на датата на повторната регистрация по този закон, като според чл. 77, ал. 2 ЗДДС това право се упражнява през данъчния период, през който
е възникнало или в един от следващите дванадесет данъчни периода.
В чл. 61,
ал. 2 ППЗДДС също изрично е посочено, че правото на приспадане на данъчен
кредит по реда на чл. 76 от закона възниква
само за наличните активи към датата на повторната регистрация.
В случая дружеството
е регистрирано по ЗДДС, считано от 28.08.2008 г., дерегистрирано на основание
чл. 176, т. 3 ЗДДС, считано от 07.11.2016 г., повторно регистрирано на 20.12.2018
г., повторно дерегистирано от 08.10.2019 г. и регистрирано за трети път,
считано от 17.02.2021 г.
При първата
дерегистрация ДЗЛ е начислило по реда на чл. 111, ал. 1 ЗДДС данък в размер на
179 738,59 лв. върху наличните към момента активи (процесния недвижим имот),
който е отразен в дневника за продажби и в справката-декларация за ДДС за
данъчния период м. 11.2016 г. От датата на повторната му регистрация (20.12.2018
г.) и през всеки един от следващите дванадесет данъчни периода „Вива-Инженеринг–ПМ“
ЕООД е можело да упражни правото си на данъчен кредит по отношение на начисления
при дерегистрацията му ДДС. То не е упражнило това свое право.
Видно от
текста на член 167 и член 179, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО, правото на
приспадане по принцип се упражнява по време на същия данъчен период, през който
това право е възникнало, а именно когато данъкът стане изискуем (в този смисъл Решение
от 26 април 2018 г., Zabrus Siret, C-81/17, т. 36).
Независимо
от това, съгласно членове 180 и 182 от същата директива на данъчнозадълженото лице
може да се разреши да извърши приспадане, въпреки че не е упражнило правото си
по време на данъчния период, през който това право е възникнало, при спазване
на определени условия и ред, посочени в националната правна уредба (Решение от
18 март 2021 г. А., C-895/19, т. 41 и 42, Решение от 12 юли 2012 г., ЕМС-България
Транспорт, C-284/11, т. 46 и Решение от 26
април 2018 г., Zabrus Siret, C-81/17).
Такива
условия и ред са предвидени с
разпоредбите на чл. 76 и чл. 77 от националния ЗДДС. Регламентираният в чл. 77, ал. 2 ЗДДС срок за
упражняване на правото на данъчен кредит е преклузивен по своя характер. Съгласно
практиката на СЕС въвеждането на такива преклузивни срокове за упражняване на
правото на приспадане по принцип е допустимо, при условие че се спазват принципите
на равностойност и ефективност. Освен това такива срокове не трябва да накърняват
принципа на неутралност на данъка и трябва да са пропорционални, в смисъл да не
въвеждат формални изисквания, които са несъразмерни спрямо търсените цели, и да
не създават икономическа тежест за данъчнозадълженото лице (Решение от 18 март
2021 г. А., C-895/19, т. 26).
СЕС вече се
е произнесъл, че преклузивен срок, чието изтичане води до санкциониране на
данъчнозадълженото лице, което не е положило достатъчна грижа и е пропуснало да
поиска приспадане на ДДС по получените доставки, като го лишава от право на
приспадане на ДДС, не може да се смята за несъвместим с режима по Директива
2006/112, при условие че този срок се прилага по един и същ начин за
аналогичните права в данъчната област, основани на вътрешното право, и за тези,
които са основани на правото на Съюза (принцип на равностойност), от една
страна, а от друга, че той не прави практически невъзможно или прекомерно
трудно упражняването на правото на приспадане на ДДС (принцип на ефективност)
(Решение от 18 март 2021 г. А., C-895/19, т. 51 и цитираната съдебна практика, Решение
от 26 април 2018 г., Zabrus Siret, C-81/17, т. 38 и цитираната съдебна практика,
и Решение от 28 юли 2016 г., Astone, C-332/15).
Съобразявайки
възприетото становище съдът намира, че предвиденият срок в чл. 77, ал. 2 ЗДДС
не накърнява принципите на равностойност и ефективност, тъй като се прилага
еднакво за всички лица в условията на повторна регистрация и с оглед своята
продължителност не създава прекомерна трудност или невъзможност за упражняване
на правото на приспадане.
Жалбоподателят
не се е възползвал от правото си, което е възникнало на датата на повторната му
регистрация по ЗДДС (20.12.2018 г.) и е можело да бъде упражнено тогава или
през някой от следващите дванадесет данъчни периода (до м. 12.2019 г.
включително). С изтичането на този срок
той е загубил правото си.
Наред с това следва да се отбележи, че в практиката
си СЕС приема, че предвиденото в член 168 от Директива 2006/112/ЕО право на
приспадане е неразделна част от механизма на ДДС и по принцип не може да бъде
ограничавано (Решение от 03 юни 2021 г., Accer Ipurl Suceava,
C-182/20, т. 28 и Решение от 18 март 2021 г., A., C‑895/19, т. 32). Също
така СЕС е постановил, че основният принцип на неутралитет на ДДС налага
приспадането му за получени доставки да бъде допуснато, ако са изпълнени
материалноправните предпоставки, дори и данъчнозадължените лица да не са
изпълнили някои формални предпоставки (Решение от 21 октомври 2010 г., Nidera
Handelscompagnie, C‑385/09, т. 42 и цитираната съдебна практика и Решение
от 1 март 2012 г., Kopalnia Odkrywkowa Polski Trawertyn P. Granatowicz, M.
Wąsiewicz, C‑280/10, т. 43). Материалноправните условия за
възникване на правото на приспадане са изброени в член 168, буква а) от
Директивата, съгласно която за да може съответното лице да се ползва от това
право трябва, от една страна, то да е данъчнозадължено по смисъла на тази
директива, и от друга страна стоките или
услугите, за които иска да му се признае правото, впоследствие да се използват
от него за нуждите на собствените му облагаеми сделки, и да са му били
доставени от друго данъчнозадължено лице. Въвеждането на други условия за
упражняването на това право, поставени в националните законодателства, биха
могли да се разглеждат като формални и според СЕС неизпълнението им не може да
ограничи правото на задълженото лице да приспадне дължимото ДДС.
В казуса
обаче, дори и да се приеме, че в хипотезата на няколко поредни регистрации и
дерегистрации по ЗДДС, лицето може да приспадне начисления при дерегистрацията
данък при всяка една от последващите регистрации (а не само при повторната) и то
дори след предвидения в чл. 77, ал. 2 ЗДДС срок, не е изпълнено едно от основните
материалноправни условия за възникване и упражняване правото на приспадане - обложеният
актив, за който се иска приспадане на данъка, да е наличен към датата на новата
регистрация на дружеството.
Това
изискване се съдържа в националната норма на чл. 76 ЗДДС и произтича от
спецификата на тази особена хипотеза. С чл.
111, ал. 1 ЗДДС се въвежда една правна фикция, според която към датата на
дерегистрацията лицето извършва доставка по смисъла на закона на всички свои
налични активи по смисъла на ЗСч, за които е ползвало данъчен кредит, поради
което и следва да начисли ДДС върху тях. Идеята на закона е при последващата
регистрация това лице да може да приспадне данъка за тези свои активи, който е бил
начислен при дерегистрацията му. За целта обаче те трябва да са налични към
момента на последващата регистрация.
Това условие
е въведено и в член 168, буква а) от Директива 2006/112/ЕО за възникване на
правото на приспадане е стоките или
услугите, за които се иска да се признае правото, впоследствие да се използват
от лицето за нуждите на собствените му облагаеми сделки. За да се изпълни
това условие те трябва да са налични у него към момента, в който ДЗЛ отново е
регистрирано по закона и може да извършва облагаеми с ДДС сделки.
В случая към
датата на последващата регистрация на
жалбоподателя (17.02.2021 г.) активът не е наличен, тъй като е бил отчужден на
20.01.2021 г. и то посредством необлагаема по ЗДДС сделка и следователно не е и
не може да бъде използван от дружеството за нуждите на собствените му облагаеми
сделки. С оглед на това правилно и законосъобразно е прието с оспорения АПВ, че
не са налице основания да се възстанови исканата сума от 179 738, 59 лв.
Въз основа на така изложените фактически и правни съображения
съдът намира, че подадената от „Вива- Инженеринг–ПМ“ ЕООД жалба се явява
неоснователна и недоказана и следва да се отхвърли.
С оглед изхода на спора искането на ответника за
присъждане на разноски по делото се явява основателно и доказано в размер от 4 327,38
лв. дължимо юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно материалния
интерес на спора по реда на чл. 161, ал. 1 ДОПК вр. с чл. 8, ал. 1, т. 5 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран така Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Вива-Инженеринг–ПМ“ ЕООД, гр. Разград против
Акт за прихващане или възстановяване № П-03001721153685-004-001/23.09.2021 г.,
издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение №
277 от 26.11.2021 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „Вива-Инженеринг–ПМ“ ЕООД, гр. Разград да заплати на Национална
агенция по приходите сумата от 4 327,38 лв. (четири хиляди триста двадесет и седем
лева и тридесет и осем стотинки) дължими деловодни разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщението му пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ :