Р Е Ш Е Н И Е
№ 2276/24.11.2021г.
Град
Пловдив, 24.11.2021 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ
касационен състав, в открито заседание на
двадесет и седми октомври две хиляди
двадесет и първа година в състав:
Председател: Анелия Харитева
Членове: Любомира Несторова
Георги Пасков
при секретар
Севдалина Дункова и с участието на прокурора Калоян Димитров, като разгледа
докладваното от съдия Харитева к.а.н.д. № 2472 по описа
на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационно производство по чл.63 ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл.
от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на Е.В.Н. *** срещу решение № 260451 от 12.04.2021 г.,
тълкувано с протоколно определение от 28.07.2021 г., постановени по а.н.д. №
6213 по описа на Пловдивския районен съд за 2020 година, в частта с която е
потвърдено наказателно постановление № 20-1030-007274 от 24.07.2020 г. на
началник група към ОДМВР Пловдив, с което на Е.В.Н., ЕГН **********,***, на
основание чл.175, ал.1, т.4 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец за
нарушение на чл.103 ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2 ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 10 лева за нарушение на
чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП.
Според касатора
решението е неправилно и необосновано, поради което се иска неговата отмяна и
отмяна на наказателното постановление в обжалваната част.
Ответникът не взема
становище по касационната жалба.
Представителят на
Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение да се потвърди първоинстанционното
решение като правилно.
Административен съд
Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в
срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е
неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество
и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, е неоснователна поради следните съображения:
За да потвърди наказателното
постановление, районният съд е приел, че фактическата обстановка е доказана по
безспорен начин от събраните писмени и гласни доказателства, а доколкото
въпреки направеното възражение срещу акта за установяване на административно
нарушение не са представени доказателства от страна на жалбоподателя,
опровергаващи констатациите в акта, нито са били представени такива
доказателства в производството пред районния съд, е прието, че описаната в акта
и наказателното постановление фактическа обстановка е обективно и правилно
установена от наказващия орган. Като ирелевантна е преценена причината, поради
която жалбоподателят не е спрял на подадения сигнал, защото според районния съд
задължение на водачите е да следят обстановката на пътя и да реагират при
наличие на присъствие на униформени служители, съответно след като е подаден
сигнал от униформен служител по образец, водачът е длъжен да спре, още повече
при наличие на твърдените обстоятелства – натоварен трафик и намалена видимост
– водачите са длъжни да следят пътната обстановка още по-внимателно. Според
районния съд е налице правилно приложение на материалния закон и на съответната
санкционна норма по отношение на това нарушение по чл.103 ЗДвП. Наложеното
наказание е в предвидения от закона минимум, следователно е законосъобразно
определено. Правилно според районния съд е вменена административнонаказателната
отговорност и по отношение на второто нарушение по чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП. За
неносене на СУМПС и контролен талон санкционната норма на чл.183, ал.1, т.1 ЗДвП предвижда фиксиран размер от 10 лева, който не подлежи на редуциране. При
проверката за спазване на процесуалните изисквания при съставянето на акта за
установяване на административно нарушение и при издаване на наказателното
постановление районният съд е приел, че са спазени сроковете по чл.34 ЗАНН, същите
са издадени от материално компетентни органи, а нарушенията са описани ясно и точно.
Като несъществено е преценено възражението за липса на описание на мястото,
където е трябвало да спре, и за неяснота относно мястото на нарушението,
доколкото в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното
постановление е посочена посоката на движение, което в достатъчна степен
отговаря на изискванията за описание на мястото на нарушение. Според районния
съд в настоящия случай не може да намери приложение чл.28 ЗАНН, защото не само
нарушенията не се отличават с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с останалите нарушения от същия вид, а и с оглед постъпилата справка
за нарушител, според която жалбоподателят е наказван многократно за нарушения
по ЗДвП.
Решението е правилно.
Въз основа на правилно установени факти и след преценка на всички събрани по
делото доказателства районният съд е направил обосновани и съответни на
материалния закон изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция и
няма да бъдат преповтаряни.
Настоящата инстанция
намира за правилни и обосновани изводите на районния съд за доказаност на
нарушенията с оглед наличието на безспорни писмени доказателства. Както
правилно е отбелязал това съдът, АУАН представлява официален писмен документ и
се ползва с материална доказателствена сила за отразените в него факти и
обстоятелства, а тази негова материална доказателствена сила не е оборена в
хода на съдебното производство при доказателствена тежест за касатора, поради
което напълно обоснован и съответен на материалния закон е изводът на районния
съд за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление по отношение
на констатираните две нарушения по чл.103 и чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП.
Оплакванията в
касационната жалба изцяло преповтарят оплакванията от жалбата до районния съд,
поради което и на основание чл.221, ал.2 АПК касационната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Предвид всичко изложено, касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по
чл.348, ал.1 НПК и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като
допустимо, обосновано и правилно. Затова и на
основание чл.63, ал.1 ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2 АПК, Административен съд
Пловдив, ХХІІ касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 260451
от 12.04.2021 г., тълкувано с протоколно определение от 28.07.2021 г.,
постановени по а.н.д. № 6213 по описа на Пловдивския районен съд за 2020 година.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.