РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2060
гр.Пловдив, 13 . 11 . 2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив,VI състав, в открито заседание на шести ноември през две хиляди и
двадесета година в състав :
Административен
съдия : Здравка Диева
С
участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 2332/2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производство по реда на чл.197 ал.2 ДОПК.
„М ЛОДЖИСТИК 2020“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Раковски, ул.“Владая“ № 2,
представлявано от управителя М.Й.К.с пълномощник адв.Н., обжалва Решение № 288 от
01.09.2020г. на ЗА Директор на ТД на НАП-Пловдив, с което е потвърдено
Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки /ПНПОМ/ с № С200016-023-0002557/19.08.2020г.
на публичен изпълнител А.-М.Д.– Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП-Пловдив.
Становища на страните :
- Жалбоподателят
счита решението за неправилно и незаконосъобразно и е поискана отмяната му. С
позоваване на чл.195 ал.2 и ал.7 и чл.197 ал.3 ДОПК се подържа, че изводът на
органа, че съществува възможност събирането на публични задължения да бъде
невъзможно или значително трудно, следва да е мотивиран и обоснован, като в
обжалваното постановление липсват мотиви. Твърди се, че необходимостта от
налагане на мерките следва да е обоснована от органа съобразно преследваната от
закона цел. Изложени са доводи, че от мотивите не може да се приеме, че
задължението е в посочения от административния орган размер, доколкото към
настоящия момент не е издаден акт в ревизионното производство. Заявено е, че
публичният изпълнител не посочва каква е обезпечителната нужда, след като
ревизираното лице осъществява редовна дейност и по сметката му има постъпления.
Изтъкнато е, че в случая налагането на запор на банкови сметки ще възпрепятства
и затрудни дейността на дружеството и на практика ще го лиши от възможността да
осъществява стопанска дейност. Твърди се, че в решението и потвърденото с него
постановление не са посочени данни относно наличие или отсъствие на неплатени
публични вземания и не са обсъдени възможности, задължението да бъде обезпечено
по друг начин. Освен това отсъстват данни за това, че търговецът е започнал да
продава имуществото си или да го обременява с тежести, с цел да осуети или
затрудни събирането на едно бъдещо публично държавно вземане. Според
жалбоподателя не отговаря на действителното положение, констатацията касателно
извършените насрещни проверки, за които се твърди, че не са предоставени
документи за произход на стоките и тяхното транспортиране, като в тази насока е
посочено, че в отговор на направено искане № П-22221920111277 от 06.07.2020г.,
от „Адванти“ ООД са представени обяснения и доказателства в ТД на НАП София.
- Ответникът Директор
на ТД на НАП гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт З.
изрази становище за неоснователност на жалбата. Поддържа мотивите на решението
и становището, приложено към административната преписка – публичният изпълнител
действа в условията на обвързана компетентност и прави преценка единствено
върху кои от наличните активи да бъде наложена обезпечителната мярка в защита
на публичния интерес; публичният изпълнител не е контролен орган на
ревизиращите органи и не може да оспорва предложението им, нито да го отхвърля;
публичният изпълнител преценява дали действително ще бъде затруднено или
невъзможно събирането на публичните вземания и съобразява условията на чл.121
ал.3 ДОПК. В случая преценката на публичния изпълнител е правилна, което се
установява от проверка в публичните информационни масиви и отсъствието на ДМА и
движимости, вкл. констатацията – по сметката на лицето няма достатъчно авоари
за обезпечаване на вземането, според отговора на ОББ. Претендирано е присъждане
на юрисконсултско възнаграждение с възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Жалбата е допустима - подадена в 7 дн.
срок по чл.197 ал.2 ДОПК /решението е връчено по електронен път, с отразена
дата на активиране на електронната пратка – 02.09.2020г., л.15; жалбата е с вх.
номер от 04.09.2020г./ от адресат на неблагоприятен акт, подлежащ на съдебно
оспорване.
1.Решение № 288/01.09.2020г. е
издадено от М.П. - С.– „за“ директор на ТД на НАП – Пловдив, упълномощена със
Заповед № ЗЦУ-ОПР-9/25.06.2019г. на Изпълнителния директор на НАП. Заповедта е
посочена в оспореното решение и приложена в преписката /л.13/ - заместник директор
на ТД на НАП-Пловдив, М.П. - С.е оправомощена да изпълнява функциите на
директор на ТД на НАП-Пловдив при отсъствие на директора на ТД на НАП-Пловдив.
Отсъствието на директора на ТД на НАП-Пловдив е доказано с приложена в преписката
Заповед № 7097/18.08.2020г. на ИД на НАП за ползване на 8 дни отпуск от страна
на директора, считано от 01.09.2020г. до 11.09.2020г. вкл.
В случая административния акт е
издаден от заместник директора на ТД на НАП – Пловдив в хипотеза на заместване
поради отсъствие на директора на 01.09.2020г., на която дата е издадено
оспореното решение. С цитираната заповед
на Изпълнителния директор на НАП отсъстващият
титуляр бива заместван от лице, което изпълнява правомощията на замествания в
посочения обем /в случая изцяло/, като върши това от името на замествания орган
/в този смисъл Т.Р. № 4/2004 г. на ОС на ВАС/. В хипотеза на заместване
ответник е замествания административен орган /за разлика от делегиране на
правомощия – органът, на който са делегирани съответни правомощия/.
1.1. С Постановление
за налагане на предварителни обезпечителни мерки /ПНПОМ/ изх.№ С200016-023-0002557/19.08.2020г.
на публичен изпълнител А.-М.Д.е наложен запор върху налични и постъпващи суми
по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, вкл. и съдържанието на
касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА BIC ***, за сумата от 42 166.60
лв.
ПНПОМ е основано на
мотивираното искане на гл.инспектор по приходите П.Д./л.23/ във вр. със
започнала ревизия и след като публичният изпълнител взел предвид, че ще се
затрудни събирането на публично вземане в очаквания/предполагаем размер 42166.60
лв. /40482.60лв. главница и 1684лв. лихва към 14.08.2020г./, поради следните
обстоятелствата : в хода на възложена ревизия е установен ползван данъчен
кредит в общ размер на 40482.60 лв. от рисков доставчик „АДВАНТИ“ ЕООД с ЕИК
*********; няма представени доказателства за произход на стоката, нито за транспорта
на същата; РЛ не разполага с активи/имущество, с които да се обезпечи
очакваното задължение; от представените документи са установени значителни
постъпления по банковата сметка на дружеството. Ревизионното производство е
започнало със ЗВР от 22.06.2020г. /л.31/, връчена електронно и с определен срок
от три месеца. Със ЗВР от 10.08.2020г. срокът е удължен до 02.10.2020г.
В ПНПОМ е отразено,
че служебната проверка в регистрите на НАП и на други организации и
администрации установила, че ревизираното лице не притежава декларирано движимо
и недвижимо имущество, с които да се обезпечи очакваното задължение, но има
декларирани банкови сметки. До ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА е изпратено запорно
съобщение изх.№ С200016-003-0036366/19.08.2020г, във връзка с което от банката
е изпратен отговор до ТД на НАП Пловдив /л.37/, в който е посочено, че запорът
е наложен, но по сметката на длъжника има недостатъчно авоари за обезпечаване
на вземането.
1.2. Териториалният
директор приел, че оспореното постановление е за предварително обезпечение,
издадено при наличието на обезпечителна нужда, както и че в случая се касае за
обезпечителни мерки в хода на възложено и неприключило ревизионно производство
– преди издаване на ревизионен акт, когато конкретният размер на публичните задължения
все още не е окончателно установен и не е настъпила неговата изискуемост. В
решението е посочено, че обезпечителните мерки имат привременен характер, както
и, че при предприемане на действия по предварително обезпечение публичният
изпълнител е в условията на обвързана компетентност по отношение на
предполагаемия размер на бъдещите задължения и се ползва от преценката на
ревизиращия орган. Изложено е, че компетентният публичен изпълнител извършва
преценка дали действително ще бъде затруднено или невъзможно събирането на
публичните вземания. Според решаващия орган преценката за затрудненото събиране
на предполагаемите вземания е правилна и се потвърждава от установените факти след
проверка в публичните информационни масиви, липса на дълготрайни материални
активи и движимости, като при извършената ревизия лицето не е представило
справки от № 1 до № 5 /обр. от Сд-41 до
Сд-45/ за активи. В мотивите си органът е посочил, че липсата на собственост
налага извод, че едно принудително събиране би било затруднено, тъй като няма
срещу какво да се насочи, и същото се потвърждава и от обстоятелството, че по
сметката на лицето няма достатъчно авоари за обезпечаване на вземането, видно
от отговора на ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА.
Отразена е
възможността по чл.229 ДОПК и е прието да липсват основания за отмяна по см. на
чл.197 ал.3 ДОПК.
2. При насрочване на
делото към страните са отправени указания по доказателствената тежест. С
жалбата е представено и прието заверено копие от писмо на Адванти ЕООД до ТД на
НАП – София от 31.07.2020г. Същото не променя фактическата установеност, при
която е издадено ПНПОМ, тъй като от значение са данните за отсъствие на
представени от РЛ справки от № 1 до № 5 /обр. от Сд-41 до Сд-45/ за активи. Приета
е и административната преписка, съдържаща актове и документи, на които се е
позовал териториалният директор.
В уведомление от ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА /л.37/ до ТД на НАП-Пловдив е посочено, че запорът е наложен и
по сметката на длъжника има недостатъчно авоари за обезпечаване на вземането.
2.1. Съгласно чл. 121 ал.1 ДОПК : В хода на
ревизията или при издаване на ревизионния акт органът по приходите може да
поиска мотивирано от публичния изпълнител налагането на предварителни
обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с
имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци
и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се
затрудни. Терминът “може” сочи на възможност, която при осъществяване следва да
е обоснована с целта на мерките в съответствие с фактите и обстоятелствата по
случая.
Разпоредба на чл. 121 ДОПК в
процесуален аспект регламентира реда за налагане на обезпечителната мярка и
този ред формално е спазен, предвид наличието на висящо ревизионно производство
към момента на поставяне на искането от 14.08.2020г., от орган по приходите
/ръководител ревизия/.
Предварителната
обезпечителна мярка е наложена на основание разпоредбата на чл. 121 ал. 1 ДОПК,
регламентираща случаите на налагане на предварителни обезпечителни мерки на
неустановено по размер, или установено по размер, но неизискуемо публично
задължение - в хода на възложено и неприключило ревизионно производство и преди
издаване на ревизионния акт, когато конкретния размер на публичните задължения
не е окончателно установен. В този случай преценката за наличие на
предпоставките по чл. 121 ал. 1 ДОПК се прави с оглед очаквания размер на
задълженията, като техния окончателен размер ще бъде определен при издаване на
ревизионния акт, като е възможно, с оглед събраните доказателства в хода на
ревизионното производство, да не се стигне до установяване на публични
задължения. Тази характеристика сочи привременния характер на предварителните
обезпечителни мерки, като предназначението им е да гарантират събирането на
публичните вземания, като се предотврати извършването на сделки и действия с
имуществото на длъжника, които биха осуетили събирането на задълженията за
данъци и осигурителни вноски, но при доказана обезпечителна нужда.
Мотивираното искане
следва да сочи размер на очакваното публично задължение, което определя и
обхвата на налаганата мярка по отношение на субекта, спрямо когото се налага –
които изисквания са съобразени. Наличието на искане с посочените реквизити
обвързва компетентният орган по чл. 121 ал. 1 ДОПК да разгледа и да се
произнесе по него при посочените рамки, както по отношение на субекта, така и
относно размера на очакваните публични задължения, и да прецени с оглед на тези
данни, дали е на лице необходимост от налагане на предварително обезпечение.
Тоест, в рамките на производството по издаване на постановление за налагане на
предварителни обезпечителни мерки публичният изпълнител извършва преценка дали
действително ще бъде затруднено или невъзможно събирането на публични вземания
и при съобразяване на условията по чл. 121 ал. 3 от ДОПК същият има
правомощието да наложи обезпечителните мерки.
Нуждата да се
обезпечи изпълнението на конкретно публично вземане следва да бъде доказана и
обоснована с конкретни факти и обстоятелства. След като предварителното
обезпечаване на вземанията е възможност, регламентирана с конкретни
предпоставки, при проявление на които следва целения резултат, то
ограничителната мярка трябва да бъде обоснована по начина, разписан в закона, а
не формално. В този см., искането е основано на конкретни данни, непроменени и
неопровергани от оспорващото дружество, поради което следва да бъде прието, че
е мотивирано в достатъчна степен, съответстваща на фактическата установеност
към момента на предявяването му.
2.2. В случая
преценката в ПНПОМ от 19.08.2020г. е основана на установени в хода на ревизията
факти. По отношение констатацията за липса на активи /движимо и недвижимо
имущество/, изтъкната от териториалния директор, не е направено възражение с
представяне на опровергаващи я доказателства. Поради това следва, че видът на
обезпечителната мярка е съответен на фактическата установеност за имущественото
състояние, което същевременно обосновава и преценката за евентуално затруднение
или невъзможност за събиране на публични вземания. Действително, липсва
информация за некоректно поведение на РЛ по отношение установени задължения, но
фактът на редовно изпълнение на законови задължения не е противопоставим на
преценката за значително затруднено или невъзможно събиране на публичните
задължения в производството по чл.121 ДОПК.
2.3. В разглеждания случай не са
налице основания за отмяна на наложените предварителни обезпечителни мерки по
смисъла на чл. 197 ал. 3 ДОПК. От една страна, длъжникът не е представил
обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни
ценни книжа. От друга страна, противно на изложеното в жалбата, според
доказателствата - публичният изпълнител е спазил условията по чл. 121 ал. 1 ДОПК за налагане на предварителните обезпечителни мерки.
2.4. По отношение възражението - налагането
на запор на банкови сметки ще възпрепятства и затрудни дейността на дружеството
и на практика ще лиши дружеството от възможността да осъществява стопанска
дейност, в хода на съдебното производство не са представени доказателства, от
които да е видно, че наложената мярка възпрепятства или затруднява извършваната
от ревизираното лице дейност. Преценката на възможното затруднение се прави при
съпоставка между предполагаемия размер на задължението и наличните материални
активи на бъдещия длъжник. За да е основателно възражението за нарушение на
разпоредбата на чл. 121 ал. 3 ДОПК, същото следва да е подкрепено с
доказателства, каквито в случая не са ангажирани. От жалбоподателя не са
представени както в административното, така и в настоящото производство
доказателства за наличие на друго имущество, съответстващо като стойност на
предполагаемите задължения, което би могло да послужи за удовлетворяване на
вземането, поради което наложената обезпечителна мярка се явява единствената
възможна и допустима гаранция за обезпечаването на дълга.
Разпоредбата на чл. 199 ДОПК предвижда
възможност за жалбоподателя да иска от публичния изпълнител замяна на един вид
обезпечение с друго равностойно такова, като няма данни по делото жалбоподателят
да е заявил подобно искане. Ревизираното лице разполага и с възможност да иска
разрешаване на неотложни плащания във връзка с дейността му – чл. 229 ал. 1 ДОПК
Както бе посочено,
представеният отговор от „Адванти“ ООД не променя извода за наличие на обезпечителна
нужда и отсъствие на обективни факти за гаранция относно събиране на вземането,
предвид установените в ревизионното производство към момента на поставяне на
искането, обстоятелства.
Спазена
е целта на законът при издаване на актове от категорията на обжалвания. Съответствието на административния акт с материалния закон, съгласно чл.
142 ал. 1 АПК във вр. с § 2 ДР ДОПК, се преценява към момента на издаване на
акта. В случая не е налице хипотеза на чл. 142 ал. 2 АПК - на установени нови факти
от значение за делото след издаване на акта, които променят съществувалото към
момента на издаване на решението правно положение.
Изложеното обосновава извод за отхвърляне
на жалбата поради неоснователност. На ответника се следва присъждане на
разноски при своевременно заявена претенция с прилагане действащата редакция на
чл.78 ал.8 ГПК /изм. – ДВ, бр.8 от 24.01.2017г./, с препратка към Закона за
правната помощ /чл.37/ вр. с чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ
- юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Мотивиран така и на основание чл.197 ал.3 ДОПК, съдът
Р Е
Ш И :
Отхвърля жалбата
против Решение № 288 от 01.09.2020г. на Директора на ТД на НАП-Пловдив
/подписано от ЗА Директор на ТД на НАП – Пловдив/.
Осъжда „М ЛОДЖИСТИК 2020“ ЕООД, ЕИК
*********, гр.Раковски, общ.Раковски, ул.“Владая“ №2, с управител М.Й.К.да
заплати на ТД на НАП - Пловдив, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лв.
Решението не подлежи
на обжалване.
Административен
съдия :