Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1017
гр.Бургас, 28.07.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53-ти наказателен
състав, в публично заседание на четиринадесети юли две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА
МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Снежана Петрова, като разгледа
НАХД № 1378 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по повод жалба от Р.А.Х. ЕГН ********** като управител на „М.” ООД
ЕИК **** против електронен фиш серия К № 2689945 за налагане на глоба за
нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, установено с автоматизирано техническо
средство или система на основание чл. 189, ал. 4, вр.
чл. 182, ал. 3, т. 3 ЗДвП в размер на 150 лева за това, че на 19.04.2019г. в
13,52 часа в гр. Бургас, ПП I -6, кв.
495, в посока от КПП-1 към кв. Пети километър при разрешена скорост за движение
в населено място до 50 км/ч, отчетен толеранс от -3% на измерената скорост с
МПС С. УЛ, вид Автобус, с рег. № ****, е извършено нарушение на
скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1-M 510 при разрешена стойност на скоростта 50
км/ч, установена стойност на скоростта 76 км/ч, превишена стойност на скоростта
26 км/ч.
С
жалбата жалбоподателят сочи, че е представена декларация за лицето, управлявало
МПС, но не е представено свидетелство за управление на водача, тъй като лицето
вече не работи в дружеството. Моли да се отмени издадения електронен фиш.
В
открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.
Р., който поддържа жалбата и уточнява обжалвания ел.фиш, претендира заплащане
на адвокатско възнаграждение съгласно представен договор за правна защита и
съдействие.
За
Административно - наказващият орган, не се явява представител, депозирано е
писмено становище, с което жалбата се намира за неоснователна, прави се
възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение.
Съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 8 ЗДвП електронният фиш подлежи на обжалване по
реда на Закона за административните нарушения и наказания.
Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14-дневен срок от получаването му, а
когато е направено възражение по ал. 6 - в 14-дневен срок от
съобщаването на отказа за анулиране на фиша. В случая електронния фиш е
връчен на 24.02.2020г. (л.13) като на 02.03.2020г. жалбоподателят е депозирал
уведомително писмо (л.7), с което е посочил водачът управлявал автобус с рег. №
***** и за който е издаден фиш серия К № 2689945/19.04.2019г. С писмо с изходящ
номер от 12.03.2020г. ОД на МВР Бургас е уведомило жалбоподателя, че ел.фиш
няма да бъде анулиран. Жалбата, предмет на настоящото производство, е постъпила
като становище на 19.03.2020г., поради което е спазен срокът от 14 дни за
подаване на жалба от уведомяването, че ел.фиш няма да бъде анулиран. Ето защо
съдът приема, че жалбата е подадена в срока по
чл. 189, ал. 8 ЗДвП и спазена разпоредбата на чл. 59, ал. 2 ЗАНН. Жалбата
е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
На
24.02.2020г. на Р.Х. е връчен ел.фиш № 2689945, съгласно който е установено с
автоматизирано техническо средство, че на 19.04.2019г. в 13,52 часа в гр.
Бургас, ПП I -6, кв. 495, в посока от
КПП-1 към кв. Пети километър при разрешена скорост за движение в населено място
до 50 км/ч, отчетен толеранс от -3% на измерената скорост с МПС С. УЛ, вид
Автобус, с рег. № **** е извършено нарушение на скорост, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство № TFR1-M 510 при разрешена стойност на скоростта 50
км/ч, установена стойност на скоростта 76 км/ч, превишена стойност на скоростта
26 км/ч.
Автоматизираното
техническо средство е преминало проверка и се представя удостоверение за
одобрен тип средство за измерване.
Собственик
на МПС С. УЛ, вид Автобус, с рег. № ****, е М. ООД, чийто законен представител
е Р.А.Х.. На 02.03.2020г. собственикът е депозирал уведомително писмо, с което
е посочил, че водачът управлявал автобус с рег. № **** и за който е издаден фиш
серия К № 2689945/19.04.2019г. е П.Д.И. ЕГН ********** като към момента водачът,
заемал длъжността шофьор на автобус в М. ООД, е с прекратен трудов договор и
представя заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от
01.02.2020г.
С
писмо с изходящ номер от 12.03.2020г. ОДМВР Бургас е уведомило жалбоподателя,
че ел.фиш няма да бъде анулиран поради липса на представена декларация за лицата, извършили нарушението и копие от
свидетелството за управление на МПС. Със становище от 19.03.2020г. Р.А.Х. като
управител на М. ООД е представил декларация за лицето управлявало МПС по време
на констатираното нарушение.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото доказателства, обективирани в писмените
доказателства, които са непротиворечиви и допълващи се.
Съдът,
с оглед изяснената фактическа обстановка, като взе предвид становищата на
страните, намира, че по същество жалбата е основателна. Атакуваният електронен
фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен орган и съдържа всички
предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП задължителни реквизити, поради
което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
отмяна на електронния фиш на това основание. Посочено е мястото на извършване
на нарушението, ограничение на скоростта и точната измерена от АТСС скорост,
както и разликата между засечената и разрешената скорост като по същество
фактите не се оспорват от жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал.
1 ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно
средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с
наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил моторното превозно средство. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба, когато
нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство,
собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага
на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е
предоставил управлението на моторното превозно средство.
В
случая собственикът на МПС чрез неговия законен представител е посочил лицето,
на което е предоставил управлението на МПС. Съгласно чл. 189, ал. 5 ЗДвП в
14-дневен срок от получаването на ел.фиш собственикът заплаща глобата или
предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните
работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето,
посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение.
Първоначално издаденият електронен фиш се анулира. Представеното уведомително
писмо от управителя на М. ООД на практика представлява декларация за това кое е
лицето управлявало МПС като са посочени неговите индивидуализиращи белези – име
и ЕГН. Изрично собственикът на МПС е посочил, че не може да представи
свидетелството за управление на МПС, тъй като не разполага с него, предвид
прекратяване на трудовото правоотношение. Повторно със становище от
19.03.2020г. е представил декларация за лицето, управлявало МПС и са посочени
причините, поради които не представя СУМПС. Съдът намира, че следва да се
подхожда индивидуално и да не се абсолютизира
изискването за представяне на копие от СУМПС, защото понякога обективно това е
невъзможно /така например Решение №
424/08.03.2018г. по к.н.а.х.д. № 102/2018г. на АдмС-Бургас
и Решение № 715/13.04.2018г. по к.н.а.х.д. № 154/2018г. на АдмС-Бургас,
Определение № 2034/23.08.2018г. по к.а.н.х.д. № 2008/2018г. на АдмС-Бургас/.
По
правило разпоредбата на чл. 24, ал. 1 ЗАНН предвижда, че административнонаказателната
отговорност е лична и целта на административнонаказателното производство е да
се накаже извършителят на административно нарушение. Възможността, предвидена в
чл. 188 и сл. ЗДвП, цели да санкционира нарушителите на правилата за движение
на пътищата, като законодателят е създал механизъм за бързо установяване на
нарушенията и своевременно наказване на нарушители чрез възможността за
използване на АТСС. Въведената от закона възможност при използване на АТСС ел.фиш
да се издаде на собственика на МПС, е с оглед бързина при санкциониране на
нарушителя, но същото не следва да противоречи на принципа за установяване на
обективната истина и установяване на действителния извършител на нарушението.
Именно с оглед принципа, че всяко лице следва да понесе отговорността за
собствените си неправомерни действия, законодателят е дал възможност на
собственика да посочи кое е онова лице, което е управлявало МПС и да се
ангажира именно неговата отговорност. В случая собственикът на МПС е
предоставил информация, индивидуализираща в достатъчна степен лицето,
управлявало МПС /декларация л. 5 и уведомително писмо л. 7/, поради което
задължение за административнонаказващия орган съгласно чл. 52, ал. 4 ЗАНН е да прецени възраженията и ако е
необходимо да извърши и разследване на спорните обстоятелства. ОД на МВР
разполага с възможността, чрез базата данни, която поддържа, да провери дали
посоченото от собственика на МПС лице притежава свидетелство на управление на
МПС. Следва да се има предвид, че видно от заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение П.И. е бил назначен на длъжност шофьор на автобус и
това прави основателно релевираното възражение, че не
управителят на дружеството собственик на автобуса го е управлявал, а
назначеният да извършва превоз шофьор.
Ето
защо съдът намира, че в случая административнонаказващият
орган неправилно не е анулирал издадения ел.фиш, тъй като са налице
обстоятелства, които сочат, че извършителят на нарушението не е представляващия
дружеството собственик на МПС, а друго лице, на което е поверено управлението
на автобуса. Пълното абсолютизиране на изискването да
се представи свидетелство за управление на МПС, каквото обективно собственикът
не може да представи, води до възникване на противоречие с основни принципи, а
именно да се установи обективната истина и отговорността да се понесе от
лицето, извършител на нарушението. По тези съображения подадената жалба съдът
счита, че е основателна, а електронният фиш следва да се отмени.
Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН в производството по обжалване на
НП въззивният съд може да присъжда разноски на
страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща
към ГПК, регламентиращи, че съдът дължи
произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила
искане за присъждането им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор
разноски се дължат в полза на жалбоподателя, който е поискал присъждането им.
По делото е приложен договор за права защита и съдействие, в който изрично е
посочено, че е бил заплатен адвокатски хонорар в размер на 480 лева с ДДС. По
делото е направено възражение от АНО за прекомерност на адвокатския хонорар,
като съгласно чл. 63, ал. 4 ЗАНН - ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Съгласно чл. 18 от
НАРЕДБА № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, ако административното наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението
се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията,
съответно обезщетението. В случая чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата предвижда, че
за защита по дела с определен интерес при интерес до 1000 лв. минималното
възнаграждение е в размер на 100 лв. Съобразявайки горните правила и като се
взе предвид фактическата и правна сложност на делото - че не са провеждани
процесуално-следствени действия, че делото приключи в едно заседание, настоящият
състав счита, че възражението от страна на АНО за прекомерност е основателно и
на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на минималния
предвиден в закона размер от 100 лева. Тъй като разноските се претендират с
включен с ДДС на основание пар. 2а от ДР на НАРЕДБА №
1 от 9 юли 2004 г. дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху
възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от
клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите
на Закона за данъка върху добавената стойност,
поради което общо дължимата сума е в размер на 120 лева с ДДС.
Предвид гореизложеното и
на основание и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 2689945 на ОДМВР-гр.Бургас, с
който за нарушение на чл. 21, ал.1 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.3, т.3 ЗДвП на Р.А.Х. ЕГН ********** като
управител на „М.” ООД ЕИК **** е наложено наказание „Глоба“ в размер на 105 лева.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на МВР Бургас с БУЛСТАТ **** да заплати на Р.А.Х. ЕГН **********
като управител на „М.” ООД ЕИК **** сума в размер на 120 /сто и двадесет/ лева
с ДДС, представляваща сторени в производството разноски за възнаграждение на
адвокат.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Бургас в 14
- дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните
на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала!
С.П.