Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 31.01.2020 Град КАРЛОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд втори граждански състав
На девети януари две хиляди и двадесета
година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: ЦВЕТАНА ЧАКЪРОВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 600 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Съдът
е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК,
във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД, като производството се разглежда по реда на чл.422 от ГПК, предявени от „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление:***, офис сграда Л., ет.****, офис ****, чрез юрк. С. против А.Н.Х., ЕГН ********** ***.
В исковата молба се твърди, че на 22.05.2017 г.
между „И. А. М.“ АД /Заемодател/ и А.Н.Х. /Заемател/
е сключен Договор за паричен заем с № 2815534, в съответствие с разпоредбите на
Закона за потребителския кредит и на основание Стандартен европейски формуляр,
предоставен предварително на Заемателя и съдържащ
индивидуалните условия на бъдещия заем и предложение за сключване на договор за
паричен заем, направено от Заемателя. С подписването
на договора Заемодателят се е задължил да предостави на Заемателя
парична сума в размер на 1000,00 лева, представляваща главница и чиста стойност
на кредита. Редът и условията, при които Кредиторът е отпуснал кредит на
Кредитополучателя, се уреждат от Договора и Общите условия към него. Съгласно
клаузите на договора, страните са постигнали съгласие, че договорът за заем има
силата на разписка, видно от което заемната сума по договора е била
предоставена от Заемодателя на Заемателя при
подписване на договора, т. е. реалното предаване на заемната сума е на датата
на сключване на договора. Така, предоставянето в собственост на посочената в
договора сума от Заемодателя на Заемателя, съставлява
изпълнение на задължението на Заемодателя да предостави заема и създава
задължение на Заемателя да заплати на Заемодателя
погасителни вноски, указани по размер и брой в Договора. Погасителните вноски,
които Заемателят се задължава да изплаща на Заемодателя, съставляват изплащане
на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя
по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща
печалбата на заемодателя, като лихвеният процент е фиксиран за срока на
Договора и е посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита
е договорена в размер на 1192,30 лв. Така, договорната лихва по кредита е
уговорена от страните в размер на 192,30 лв. Съгласно разпоредбите на Договора
за паричен заем, Заемателят се е задължил да върне кредита в срок до 18.03.2018
г на 10 равни месечни погасителни вноски, в размер на 119,23 лева всяка, като
падежът на първата погасителна вноска е 21.06.2017 г., а падежът на последната
погасителна вноска е 18.03.2018 г.
С подписването на Договора за заем Заемателят
удостоверява, че Заемодателят го е уведомил подробно за всички клаузи от този
договор, съгласява се с тях, и че желае договорът да бъде сключен.
На основание сключения Договор за паричен заем, в
случай че Заемателят забави заплащането на падеж на погасителна вноска,
включваща главница и договорна лихва по заема, с повече от 30 календарни дни,
дължи на Заемодателя заплащането на такса за разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на
телефонни обаждания, лични посещения и др.) за събирането на просрочените
вземания в размер на 9,00 лв. Таксата за направени разходи се начислява за
всеки следващ 30 дневен период, през който има погасителна вноска, чието
плащане е забавено с повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи
за събирането на просрочените погасителни вноски, които трябва да заплати заемателят, не може да надхвърлят 45,00 лв.
На основание цитираните по-горе разпоредби на
длъжника е начислена такса разходи за събиране на вземането в размер на 45,00
лв.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора, Заемателят се е
задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на
Заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно: две физически
лица - поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да
представи на Заемателя служебна бележка за размер на
трудовото възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер
над 1000,00 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем,
сключен с „И. А. М.“ АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години;
да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има -
кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош
от 401 „Редовен“, като поръчителите подписват договор за поръчителство ИЛИ
банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, която е
издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по договора, която да е валидна 30 дни след
крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем. Предвид
обстоятелството, че Заемателят не е представил на Заемодателя нито едно от
договорените обезпечения, съгласно уговореното от страните в чл. 4, ал. 2 от
договора, на същия е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 1112,40
лева, която страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена на 10 равни
вноски, всяка в размер на 111,24 лева, платими на съответните падежни дати на
погасителните вноски по договора за заем. Начислената неустойка е с конкретно
определен размер в договора за заем, като не е изчислена в процентно
съотношение. Така, погасителната вноска, която следва да заплаща Заемателят е в
общ размер на 230,47 лева.
На основание Закона за потребителския кредит и в
съответствие с разпоредбите на сключения договор на длъжника е начислена лихва
за забава в размер на действащата законна лихва за периода от 22.07.2017 г до
датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва е
93,10 лева, който е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна
падежирала, неплатена погасителна вноска, включваща
главница и договорна лихва.
На 01.05.2018 г. било подписано Приложение 1 към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г.,
сключен между „И. A. М.” АД и „А.з.с.н.в.” ООД, по силата на което вземането на
„И. А. М.” АД, произтичащо от договор за паричен заем № 2815534/22.05 2017 г.,
е прехвърлено в собственост н. „А.з.с.н.в." ООД, ведно с всички привилегии
и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договорът за заем
съдържал изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли
вземането си в полза на трети лица. „А.з.с.н.в.“ АД /понастоящем „А.з.с.н.в.“
ЕАД/, ЕИК ********** е правоприемник н. „А.з.с.н.в.“ ООД, ЕИК ***********.
Длъжникът бил уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената продажба
на вземането с Уведомително писмо от страна на „И. А. М.“ АД, изпратено с
известие за доставяне.
Длъжникът не заплатил изцяло дължимия паричен заем
към Дружеството, поради което по заявление на ищеца била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. 1743/2018 г. по
описа на РС К.. Заповедта е връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, което обуславяло
правния интерес на ищцовото дружество от подаването
на настоящата искова молба. Моли съда да признае за установено, че ответницата
дължи на ищцовото дружество следните суми, за които
по ч. гр. д. 1743/2018 г. по описа на РС К. е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, а именно:
- сумата от
914.10 лв. (деветстотин и четиринадесет лева и десет стотинки), представляваща
главница;
- сумата от 158.97 лв. (сто петдесет и осем лева и
деветдесет и седем стотинки), представляваща договорна лихва за периода от
21.07.2017 г. до 18.03.2018 г.;
- сумата от 9.00 лв. (девет лева), представляваща
такса разходи;
- сумата от 911.63 лв. (деветстотин и единадесет
лева и шестдесет и три стотинки), представляваща неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за периода от 21.07.2017 г. до 18.03.2018 г.
- сумата от 93.10 лв.
(деветдесет и три лева и десет ст.) представляваща обезщетение за забава за
периода от 22.07.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда;
- законна лихва от датата на подаване на заявлението
в съда – 06.12.2018 г., до окончателното
изплащане на задължението.
Претендират се направените разноски по делото,
включително и тези в заповедното производство.
В
срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения на ответницата
особен представител адв. Р.И.. Особеният представител
оспорва всички обстоятелства на които се основава предявения иск. Оспорва
размера на дължимите суми. Твърди, че А.Х. не е уведомена за твърдяното
прехвърляне на вземането. Не били представени доказателства, че прехвърлянето
на вземането е съобщено на длъжника преди подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение. В настоящото производство били предявени установителни искове по чл.422 от ГПК, а не осъдителни такива,
поради което връчването на исковата молба, ведно с приложенията към нея на
ответника не можело да се приеме, че представлява уведомление за извършено
прехвърляне на вземането по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД. Представеното писмо с
обратна разписка било върнато с отметка, че получателят не е намерен на адреса.
Счита,
че клаузата за неустойка в договора за паричен заем е нищожна поради
противоречие на добрите нрави. В мотивите на т. 3 ТР № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС
било възприето становището за нищожност на клауза за неустойка, когато
условията, при които е договорена, влизат в противоречие с нейните функции и с
принципите на справедливост в гражданските и търговските правоотношения.
Уговорената между страните в договора за паричен заем неустойка при непредставяне
на обезпечение – две физически лица - поръчители или банкова гаранция с бенефициер, излизала извън присъщата ѝ обезпечителна
функция.
В
договора за паричен заем били уговорени и неравноправни клаузи. На ответницата
била предоставена в заем сумата от 1000 лв., при уговорен годишен лихвен
процент в размер на 40% и годишен процент на разходите по заема в размер на
49.01%. Посочените клаузи от процесния договор нарушавали принципа на
справедливост и създавали условия за неоснователно обогатяване на ищеца, поради
което същите били нищожни.
Ето
защо и с оглед на горното моли съда да постанови решение с което да отхвърли
иска като неоснователен и недоказан.
От събраните по делото доказателства, отделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложеното по делото ч. гр.дело № 1743/2018 г. на
РС К. е видно, че по заявление на ищцовото дружество от
06.12.2018 г. е била издадена Заповед № 991/11.12.2018 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК за следните суми: 914.10 лв. – главница; 158.97 лв. –
договорна лихва за периода от 21.07.2017 г. до 18.03.2018 г.; 9.00 лв. – такса
разходи; 911.63 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
периода от 21.07.2017 г. до 18.03.2018 г.; 93.10 лв. – обезщетение за забава за
периода от 22.07.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда –
06.12.2018 г.; законна лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 06.12.2018
г., до окончателното изплащане на
задължението; 41.74 лв. – разноски по
делото за внесена държавна такса; 50.00
лв. – юрисконсултско възнаграждение.
В заповедта е посочено, че вземането произтича от Договор
за паричен заем № 2815534 сключен на 22.05.2017 г. между „И. А. М.” АД и А.Н.Х.,
което е прехвърлено н. „А.з.с.н.в.”
ООД (понастоящем ЕАД) по силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 16.11.2010 г и Приложение 1 от 01.05.2018 г. към него.
В срока по
чл.414, ал.2 от ГПК не е постъпило възражение от длъжника, но тъй като
съобщението до А.Н.Х. е връчено при условията на чл.47, ал.5 ГПК, съдът на осн. чл.415, т.2 от ГПК дал указания на ищцовото
дружество (тогава заявител) да представи доказателства за предявен в
едномесечен срок от съобщението иск срещу нея. Искът е предявен в срока по
чл.414 ГПК.
Страните не спорят, а и от представения по делото Договор
за паричен заем № 2815534, сключен на 22.05.2017 г. се установява, че между „И.
А. М.” АД в качеството му на кредитодател, от една
страна и ответницата А.Н.Х. в качеството ѝ на кредитополучател, от друга,
е възникнало правоотношение с предмет предоставяне от страна на кредитодателя заем в размер на 1000.00 лева. Не е спорно
между страните, че с подписване на договора за кредит, кредитодателят
е предоставил заемната сума на кредитополучателя, който се е задължил да я
погаси на 10 равни седмични погасителни вноски, в размер на 119.23 лева всяка,
като падежът на първата погасителна вноска е бил на 21.06.2017 г., а падежът на
последната погасителна вноска – на 18.03.2018 г.
От представения рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г. се установява, че „И. А. М.” АД е
прехвърлило н. „А.з.с.н.в.“ ООД вземанията си, произтичащи от договори за
потребителски кредити, които следва да се индивидуализират в Приложение №1
от 01.05.2018 г. Представено е по
делото препис-извлечение от Приложение №1 от 01.05.2018 г. към цитираният
договор за цесия, от което се установява, че под номер 386 в него е вписано
задължение на А.Н.Х. по договор от 22.05.2017 г. с отпусната главница 1000
лева; общо дължимо по кредита – 2304.70 лева; остатък дължима сума към датата
на засичане (01.05.2018 г.) – 2032.74 лева; лихви за просрочие
към датата на засичане (01.05.2018 г.) – 39.04 лева. Приложено е заверено копие
на потвърждение за сключената цесия .
По делото е приложено и заверено копие на пълномощно
от 09.09.2015 г., от което е видно, че „И. А. М.“ АД
е упълномощило цесионера „А.з.с.н.в.“ АД (универсален
правоприемник н.„А.з.с.н.в.“ ООД) да
извърши от негово име, в качеството му на цедент,
уведомяването на длъжниците, чиито вземания са
предмет на сключения помежду им рамков договор за цесия от 16.11.2010 г.
Представено е и уведомително писмо с дата 04.05.2018
г. за извършеното прехвърляне на вземания, изходящо от „И. А. М.“ АД, чрез „А.з.с.н.в.“
ЕАД, адресирано до ответницата А.Н.Х. на адрес: ***. Видно от приложеното
известие за доставяне, уведомлението не е връчено на получателя, като е
отбелязано, че „пратката не е потърсена“.
Назначена е по делото съдебно-счетоводна експертиза,
която е приета като обективна и компетентно изготвена. От експертното заключение
е видно, че задълженията на ответницата А.Н.Х. по Договор за паричен заем №
2815534/22.05.2017 г., са следните: 914.10 лв. – главница; 158.97 лв. –
договорна лихва за периода от 21.07.2017 г. до 18.03.2018 г.; 9.00 лв. – такса
разходи; 911.63 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
периода от 21.07.2017 г. до 18.03.2018 г.; 95.34 лв. – обезщетение за забава за
периода от 21.07.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 06.12.2018
г.
При така установените факти, от правна страна съдът намира предявения иск за неоснователен, като съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД
прехвърлянето на вземането поражда действие между цедента
и цесионера с постигането на съгласие между тях, а по
отношение на третите лица и на длъжника от момента на съобщаването на цесията
на длъжника от предишния кредитор. С оглед константната съдебна практика няма
пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия
кредитор /цесионер/ от името на цедента
да извърши предвиденото в чл.99, ал.3 ЗЗД уведомяване на длъжника за
извършената цесия, както е направено и в конкретната хипотеза на база
гореописаното пълномощно.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК е подадено на 06.12.2018 г. от частния правоприемник по договора
за цесия – А.з.с.н.в.“ ЕАД *** /преди това ООД, а впоследствие АД/.
Съгласно т.4г от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014
г. на ВКС по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, са налице основания за
издаване на заповед за незабавно изпълнение по заявление от и в полза на
частния правоприемник на посочения в документа по чл.417 от ГПК кредитор. В
случая, заявлението за издаване на заповед за изпълнение е по чл.410 от ГПК,
като съдът намира, че и в разглеждания казус, при наличие на частно правоприемство, основано на договор за цесия, прехвърлянето
на вземането следва да е съобщено на длъжника, преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. Частното правоприемство
се основава на договора за цесия между „И.
А. М.“ АД и „А.з.с.н.в.” ООД (сега „А.з.с.н.в.“ ЕАД) от 16.11.2010 г. Ето защо ищецът
в настоящия правен спор „А.з.с.н.в.“ ЕАД ***, на общо основание следва да
представи доказателства, че длъжникът е уведомен на осн.
чл.99, ал.3 ЗЗД за извършената цесия и то преди подаване на заявлението по
чл.410 ГПК, тъй като в противен случай, прехвърлянето на вземането няма
действие по отношение на него – чл.99, ал.4 от ЗЗД.
Такива доказателства не са представени в заповедното
производство, а и в самата искова молба ищецът посочва, че с нея се представя и
уведомление до длъжника по реда на чл.99 ал.3 ЗЗД, което безспорно е връчено на
особения представител на ответницата с връчване на исковата молба и
доказателствата към нея. Настоящият съдебен състав споделя изразеното становище
на ВКС в постановеното Решение №123/24.06.2009 г. по т. д. №12/2009г., ІІ т.о.,
на което се позовава и ищецът, където е прието, че уведомяването
на длъжника по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД може да се извърши и в хода на
съдебното производство и следва да бъде съобразено при решаване на делото с
оглед чл.188, ал.3 ГПК /отм./, респ. чл.235, ал.3 ГПК. Разглежданият от ВКС
казус обаче касае предявен осъдителен иск. Действително, когато става въпрос за
осъдителни искове, няма пречка да се приеме, че връчването на самата искова
молба, ведно с приложенията към нея до ответника /длъжника/ играе ролята на
уведомление за извършеното прехвърляне на вземането по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД, но с оглед настоящата хипотеза на предявен установителен
иск с правно основание чл.422 от ГПК при развило се заповедно производство,
както и връзката на този иск с издадената заповед за изпълнение на парично
задължение от РС К., настоящият съдебен състав счита, че длъжникът следва да е
уведомен за извършеното прехвърляне, преди подаването на заявлението за
издаване на самата заповед за изпълнение на парично задължение. Тъй като
заявлението е подадено от дружеството – правоприемник, въз основа на сключения
договор за цесия, а не от първоначалния кредитор, то за да има действие по
отношение на длъжника това прехвърляне, както и същото да е станало изискуемо
по смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД спрямо новия кредитор, то следва да е
изпълнена процедурата по чл.99, ал.3 от ЗЗД.
Както вече се посочи, по делото липсват доказателства,
от които да е видно, че длъжникът е уведомен, доколкото известието за доставяне
е върнато с отбелязване, че пратката (уведомителното писмо) не е потърсена.
Ето защо следва да се приеме, че след като не е
изпълнена процедурата по чл.99 от ЗЗД, то вземането спрямо кредитора, който е
завел исковата молба в съда, не е станало изискуемо, тъй като длъжникът не е
бил известен за извършеното прехвърляне на вземането. При така установената
фактическа обстановка предявеният иск се явява неоснователен и недоказан и
следва да бъде отхвърлен, като съдът не намира за необходимо да обсъжда
доводите на особения представител на ответницата за нищожност на клаузи от
договора за потребителски кредит.
С оглед изхода от спора и липсата на направени
разноски от ответната страна, такива не следва да се присъждат.
Следва да бъде издаден разходен касов ордер за
определеното възнаграждение в полза на адв. Р.И..
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК **********, със седалище
и адрес на управление:***, офис сграда Л., ет.***, офис ****, чрез юрк. С. за признаване на установено, по отношение на А. Н. Х., ЕГН ********** ***, че същата дължи на „А. з. с. н. в.“
ЕАД *** следните суми, за които по ч. гр. д. 1743/2018 г. по описа на РС К. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, а именно:
- сумата от
914.10 лв. (деветстотин и четиринадесет лева и десет стотинки), представляваща
главница;
- сумата от 158.97 лв. (сто петдесет и осем лева и
деветдесет и седем стотинки), представляваща договорна лихва за периода от
21.07.2017 г. до 18.03.2018 г.;
- сумата от 9.00 лв. (девет лева), представляваща
такса разходи;
- сумата от 911.63 лв. (деветстотин и единадесет лева
и шестдесет и три стотинки), представляваща неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за периода от 21.07.2017 г. до 18.03.2018 г.
- сумата от 93.10 лв.
(деветдесет и три лева и десет стотинки) представляваща обезщетение за забава
за периода от 22.07.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда;
- законна лихва от датата на подаване на заявлението в
съда – 06.12.2018 г., до окончателното
изплащане на задължението.
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на
особения представител адв. Р. И. разходен касов ордер
за сумата от 376.07 лв. (триста седемдесет и шест лева и седем стотинки)
депозитни.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред О. с. П. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Ц.Ч. РАЙОНЕН
СЪДИЯ: