РЕШЕНИЕ
№ 212
гр. Перник, 09.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Светослава Ив. Алексиева
при участието на секретаря Катя В. Тодорова
като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно
наказателно дело № 20211720201272 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С наказателно постановление №42-0001634/30.06.2021г., издадено от
директор РД “АА”– София, на “****“ ЕООД, ЕИК *****, представлявано от
управителя Г. Е. Г., на основание чл.104а от Закона за автомобилните превози
е наложена имуществена санкция в размер 1000 /хиляда/ лева за това, че на
03.06.2021 г., около 14.30 ч., в ОО”АА” – Перник, при подаване на заявление
до ИА“АА – София с рег. № 30-14-21-3751/03.06.2021г. за отразяване на
настъпили промени в обстоятелствата към лиценз на Общността за
международен автомобилен превоз на товари № 22414, валиден до
13.08.2030 г., издаден на “****“ ЕООД, се установило, че дружеството, в
качеството на превозвач не е подало в 30-дневен срок /до 26.02.2021г./
заявление за отразяване на промяна в обстоятелствата към лиценза, а именно
промяна на лице /ръководител транспортна дейност/, настъпила на
26.01.2021г. – нарушение на чл.9, ал.4 от Наредба №11 от 31.10.2002 г. за
международен автомобилен превоз на пътници и товари.
Против издаденото наказателно постановление в срок е постъпила
жалба от „****“ ЕООД, представлявано от управителя Г. Е. Г., чрез
пълномощника адв. К.К.. С нея моли издаденото наказателно постановление
да бъде отменено, като издадено при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и в нарушение на материалния закон.
Тази позиция пълномощникът поддържа и в съдебното производство и
пледира за отмяна на обжалвания административнонаказателен акт. Релевира
1
и съображения, че при наказването неправилно е приложена
административнонаказателната разпоредба на чл.104а от ЗАвП, тъй като
приложима е била нормата на чл.105, ал.1 от с.з., предвиждаща санкция в
значително по-нисък размер. Претендира се и присъждане на жалбоподателя
на направените разноски за заплатено възнаграждение на адвокат, съгласно
приложения договор за правна защита и съдействие и списък на разноски по
чл.80 от ГПК .
Въззиваемата страна в съпроводителното писмо към преписката
изразява становище, че жалбата е неоснователна. В съдебното производство
представител не е участвал .
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, както
и доводите на страните, намира за установено следното:
На 03.06.2021г. “****“ ЕООД, притежаващо издаден лиценз на
Общността за международен превоз на товари с 22414, валиден до 13.08.2030
г., чрез законния си представител - управителя Г. Г., подало в ОО“АА“ –
Перник заявление, рег. №30-14-21-3751/03.06.2021г. за отразяване на
настъпила промени в обстоятелства към издадения лиценз на Общността
/приложение №11б към чл.9, ал.4 от Наредба №11/2002г. на МТ/. Заявена
била промяна на ръководителя на транспортната дейност. Към заявлението
били приложени споразумение №1/26.01.2021г. за прекратяване на трудов
договор №001/28.05.2020г. между „****“ ЕООД и изпълняващата до тази
дата длъжността „ръководител транспорт“ М. П. З., както и справка за
възникнало трудово правоотношение с лицето В. П. В. с ЕГН **********,
назначена на същата длъжност, с начална дата 26.01.2021г.
По повод подаденото заявление свидетелят К. Г. В. - инспектор в
РД“АА” – София, извършил проверка на приложените към заявлението
материали, както и справка в информационната система на ИА „АА“.
Констатирал, че действително е възникнала промяна в обстоятелство,
подлежащо на удостоверяване с документи по чл.8 от Наредба №11 от
31.10.2002г. МТС при издаване на лиценз на Общността, а именно
назначаване на друго лице на длъжността ръководител транспортна
дейност.. С оглед датата на настъпването на промяната, установена въз
основа на приложените към заявлението документи - 26.01.2021г.,
свидетелят установил, че в законоустановения 30-дневен срок от настъпване
на промяната, притежателят на лиценза не е подал заявление в ИА “АА” за
отразяването й, което следвало да стори до 26.02.2021г.
Въз основа на така установеното фактическо положение контролният
орган приел, че е нарушена разпоредбата на чл.9, ал.4 от Наредба №11 от
31.10.2002г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари и
образувал против ЮЛ административнонаказателно производство със
съставяне на АУАН серия А-2020, №291138/03.06.2021 г. При предявяването
му законният представител на дружеството Г. Г. го подписал без възражения
2
и приел връчения препис. .
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили допълнителни писмени
възражения..
На 30.06.2021г., основавайки се на събраните по преписката
доказателства и след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН,
административнонаказващият орган приел, че са налице основанията по
чл.53, ал.1 и чл.83 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на
основание чл.104а от Закона за автомобилните превози, ангажирал
имуществена отговорност на “****“ ЕООД за нарушението по-горе..
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по
несъмнен начин, като взе предвид показанията на свидетеля К. Г. В., както и
приетите писмени доказателства: АУАН серия А-2020, №291138/03.06.2021г.,
заявление, рег. №30-14-21-3751/03.06.2021г. с приложения, заповед №РД-08-
30 от 24.02.2020 г. на министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията, заповед №589/31.01.2020г. на изпълнителен
директор ИА“АА“.
От правна страна, съдът намира следното:
При извършване на служебна проверка за законосъобразност, съдът
намери, че съставеният акт за установяване на административно нарушение и
издаденото въз основа на него наказателно постановление отговарят на
изискванията установени към съдържанието им, съставени са от длъжностни
лица със съответна материална и териториална компетентност /произтичащи
от приетите и цитирани по-горе заповеди на МТИТС и изпълнителния
директор на ИААА/, и не са допуснати съществени процесуални нарушения в
административнонаказателната процедура, които да са пречка за разглеждане
и решаване на делото по същество.
Възраженията на жалбоподателя за допуснати нарушения на чл.42 и
чл.57, ал.1 от ЗАНН – липса на пълно описание на нарушението и на
обстоятелствата, при които е извършено, неточно означаване на нарушената
законова разпоредба и липса на съответствие между фактическото описание
на нарушението и правното му квалифициране, са неоснователни.
АУАН и наказателното постановление не страдат от твърдените
пороци. В съдържанието им са отразени всички факти, относими към
признаците от състава на нарушението. На жалбоподателя е вменено
нарушение изразило се в бездействие, а именно неподаване на заявление в
ОО“АА” за отразяване на настъпила промяна в обстоятелства, свързани с
издадения на превозвача лиценз на Общността за международен превоз на
товари в законоустановения срок. Ясно е посочено, че промяната касае
лицето, изпълняващо длъжността ръководител транспортна дейност, отразена
е датата, на която промяната е настъпила, както и срокът, в който
превозвачът е следвало да подаде заявление. Действително, крайната дата на
срока е неправилно посочена /26.02.2021г., вместо 25.02.2021г., който е
присъствен/, но непрецизността не се приема за съществена, доколкото и
3
продължителността на срока, и датата на извършване на нарушението са
изводими от изложените факти - нарушението е довършено и съставът е
осъществен именно на 26.02.2021г. - в първия ден след изтичане на
законоустановения срок.
Отразените факти правилно са подведени под нормата на чл.9, ал.4 от
Наредба №11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на
пътници и товари, която предвижда, че при настъпване на промени в
обстоятелствата, удостоверени с документите по чл. 8, извън случаите по чл.
10, ал. 2 от Закона за автомобилните превози, лицето по чл. 2, ал. 1 е длъжно в
30-дневен срок да подаде заявление (приложение № 11б) по образец
(приложение № 11б).
Несъответствие между установеното фактическо положение и
формирания извод за нарушаване на изискването, регламентирано в
горепосочената норма не се установява.
В този аспект съдебният състав приема, че изискванията към
съдържанието на акта и постановлението са изпълнени, фактите, на които се
основава извода за осъществяване на вмененото нарушение са изложени
пълно и ясно, поради което правото на нарушителя да проведе адекватна
защита срещу него и в най-малка степен не е ограничено.
По същество:
След съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, настоящият
съдебен състав приема, че формираният извод за осъществено нарушение по
чл.9, ал.4 от Наредба №11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен
превоз на пътници и товари е законосъобразен и обоснован, тъй като
съответства на установеното в казуса фактическо положение.
Фактите, на които се основава извода за нарушение са безспорни между
страните. На първо място установено, е че жалбоподателят извършва
международни превози на товари, за която дейност му е издаден лиценз на
Общността №22414 с валидност до 13.08.2030 г. Установено е, че на
26.01.2021г. със споразумение №1 от същата дата между „****“ ЕООД,
представлявано от управителя Г. Г.ев, в качеството на работодател, и лицето
М. З., в качеството на служител, е прекратен трудов договор №1/28.05.2020г.,
сключен между същите страни, по силата на който посоченото лице е заемало
длъжността ръководител транспорт в дружеството – превозвач. Безспорно е и
обстоятелството, че на длъжността е назначено друго лице, а именно В. П. В.
трудовото правоотношение с която е възникнало с начална дата 26.01.2021г.
Настъпилата промяна подлежи на заявяване именно по реда на чл.9,
ал.4 от Наредба №11 от 31.10.2002 г. , тъй като се касае за промяна в
обстоятелства, удостоверени с документите по чл.8 от същата наредба.
Визираната норма регламентира условията за издаване на лиценз на
Общността и на заверени копия към него, в частност документите, които
заявителят е длъжен да приложи, описани в чл.8, ал.1, т.1-5. Сред тях /в т.2 и
3/ фигурират документи, отнасящи се до лицето, назначено на длъжността
4
ръководител на транспортната дейност, а именно свидетелство за съдимост и
удостоверение за професионална компетентност. Безспорно, промяната на
лицето, изпълняващо длъжността представлява промяна в обстоятелствата,
удостоверени с посочените документи, от което за превозвача възниква
задължение да подаде заявление пред административния орган в 30-дневен
срок от настъпване на промяната, в случая от възникването на трудовото
правоотношение с новоназначеното на длъжността лице - 26.01.2021г.
Срокът е изтекъл на 25.02.2021г. , а заявлението е подадено едва на
03.06.2021г.
Изложените факти от обективна страна се установяват еднозначно от
събраните по делото писмени и гласни доказателства и изпълват състава на
нарушението, за което е ангажираната отговорността на ЮЛ. Същите не се
оспорват от наказания субект, не са ангажирани и доказателства, които да
внасят противоречие в тях, като на тази позиция нарушителят остава до
приключване на производство пред настоящата съдебна инстанция. Защитата
му се основава на възражения от процесуално естество, относно
изискванията към съдържанието на акта и постановлението, които по-горе
бяха отхвърлени, както и относно правилното прилагане на закона при
административното наказване от гледна точка приложената
административнонаказателна разпоредба.
Следва да се отбележи, че установеното в казуса фактическо положение
правилно е квалифицирано като нарушение именно на чл.9, ал.4 от Наредба
№11 от 31.10.2002 г., а не по чл.10, ал.1 от Закона за автомобилните превози,
установяваща аналогично задължение за информиране на административния
орган при настъпване на промени в обстоятелствата, вписани в лиценза за
извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република
България или в лиценза на Общността. В случая нормата от по-високия по
степен нормативен акт е неприложима, тъй като, както следва от
диспозицията на нормата, задължението възниква само по отношение на
обстоятелства, които се вписват в самия лиценз, с оглед отразяване в
съдържанието му на промяната. Съгласно Приложение №10а към чл.9, ал.1 от
наредбата лицето - ръководител на транспортната дейност не е сред
обстоятелствата, които се вписват в самия лиценз.
Нарушението не може да се третира като маловажно по смисъла на
чл.28 ЗАНН, тъй като съдът не установява обстоятелства, очертаващи по-
ниска степен на обществена опасност на процесното нарушение в сравнение с
други сходни хипотези на нарушения от същия вид. Доводи в тази насока не
се излагат и от жалбоподателя. Достатъчно е да се отбележи, че закъснението
в изпълнение на законовото задължение не е незначително, а надхвърля три
месеца, в който период не е била възможна проверка за съдимостта и
професионалната компетентност на новоназначеното на длъжността лице,
което е част от проверката на изискванията за благонадеждност /добра
репутация/ и професионална компетентност на превозвача по чл.3 от Наредба
№11/2002г. предвидени като условия за издаване на лиценз на Общността.
5
Въз основа на изложеното съдът приема, че актосъставителят и
наказващият орган са формирали правилни изводи от фактическа и правна
страна, съответстващи на действителното положение, поради което
законосъобразно е ангажирана отговорността на ЮЛ по
административнонаказателен ред.
По отношение вида и размера на наложената имуществена санкция:
Приложената при наказването разпоредба на чл.104а , ал.1 от Закона за
автомобилните превози предвижда, че превозвач, който не подаде заявление в
30-дневен срок от настъпването на промени в обстоятелствата, вписани в
лиценза за извършване превоз на пътници или товари на територията на
Република България или в лиценза на Общността, за отразяването им извън
случаите по чл. 10, ал. 2, се наказва с имуществена санкция в размер 1000 лв.
По съображенията, които вече се изложиха в случая не се касае за промяна в
обстоятелство, което се отразява с вписване в съдържанието на самия лиценз,
а за такова, попадащо в обхвата на чл.9, ал.4 от Наредбата. Следователно,
нормата на чл.104а от ЗАвП е приложима само при констатирани нарушения
на задължението по чл. 10, ал.1 от ЗАП, каквото процесното не е. Поради
това основателни са възраженията на пълномощника на жалбоподателя, че
промените в обстоятелствата, удостоверени с документите по чл.8, в т.ч.
промяна в ръководителя на транспортната дейност, подлежаща на заявяване
на основание чл.9, ал.4 от наредбата, не се наказва на основание приложената
в казуса норма на чл.104а ЗАвП, а следва да се санкционира на основание
общата разпоредба на чл.105, ал.1 от Закона за автомобилните превози.
Последната предвижда, че за нарушения на този закон и на подзаконовите
нормативни актове, издадени въз основа на него, с изключение на
изискванията за превоз на опасни товари, за които не е предвидено друго
наказание, се налага наказание глоба или имуществена санкция 200 лв.
По съображенията, които се изложиха именно такова наказание следва
да понесе жалбоподателят и в същия смисъл наказателното постановление
следва да се измени. Наказанието е определено в абсолютен размер и
обвързва съда.
Допуснатото неправилно приложение на закона при наказването не
мотивира отмяна на издаденото наказателно постановление като
незаконосъобразно, а предпоставя упражняване на правомощието съдът да го
измени, като приложи закон за по-леко наказуемо нарушение при отсъствие
на каквото и да е изменение на обстоятелствата на нарушението, в
съответствие с намиращата субсидиарно приложение разпоредба на чл.337,
ал.1, т.2 НПК, вр. чл.84 от ЗАНН. В същия смисъл са задължителните
указания в т.1 от Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. по т. дело
№1/2020 г. на ВАС, ОСС от I и II колегия.
Установените в производството факти и обстоятелства еднозначно сочат
на осъществен по-леко наказуем състав на административно нарушение по
чл.105, ал.1 от ЗАвП, във вр. с чл.9, ал.4 от Наредба №11 от 31.10.2002 г. на
6
МТС. Същото е безспорно доказано и изцяло в правомощията на съда като
въззивна инстанция е да измени наказателното постановление като в
съответствие с материалния закон наложи наказание на основание общата
разпоредба на чл.105, ал.1 от ЗАвП, предвиждаща наказание в по-нисък
размер. Правото за защита на жалбоподателя не се нарушава, тъй като се е
защитавал срещу идентични факти и положението му се смекчава с налагане
на глоба в по-нисък размер.
По разноските:
Приложената административнонаказателна разпоредба и следващата от
това редукция на наказанието от 1000 лв. на 200 лв. обосновава присъждане и
на разноски в полза на жалбоподателя, тъй своевременно е направил искане
за присъждането им. Доколкото разпоредбата на чл.143, ал. 1 от АПК урежда
присъждане на разноски единствено в хипотезата на отмяна на обжалвания
акт, но не и по отношение на изменение на същия, то на основание чл. 144 от
АПК субсидиарно приложение намира ГПК. В нормата на чл. 78, ал. 1 и ал. 2
от ГПК се сочи, че ищецът съответно ответникът имат право на присъждане
на разноските, направени по делото съразмерно на уважената част от иска.
Приложена към конкретния казус нормата дава основание за уважаване
претенцията на страната по съразмерност, пропорционално съобразно
изменения размер на административното наказание.
Жалбоподателят „****“ ЕООД е доказал направени разноски за заплатено
възнаграждение на адвокат в производството в размер 300 лева и е поискал
присъждането им. От приложения договор за правна защита и съдействие от
21.07.2021г., сключен между ЮЛ, представлявано от управителя Г. Г., и адв.
К.К., както и от представения списък по чл.80 ГПК, се установява, че
страните са договорили възнаграждение за процесуално представителство за
съдебното производство, образувано по жалба срещу процесното наказателно
постановление в размер триста лева, като е отразено заплащането му в брой
при подписване на договора. Същото е определено съобразно разпоредбата на
чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2 от НАРЕДБА №1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения в минимален размер. Предвид
изхода на делото, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК
заплатеното от жалбоподателя възнаграждение на адвокат следва да му бъде
възстановено от бюджета на органа, издал наказателното постановление, но
по съразмерност, намалено с пропорцията, с която е намален и размера на
наложеното наказание, т.е. следва да се присъдят разноски в размер 60 лева.
Другата страна не е представлявана от юрисконсулт и не претендира
възнаграждение.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №42-0001634/30.06.2021г.,
7
издадено от директор РД “АА”– София, с което на основание чл.104а от
Закона за автомобилните превози на “****“ ЕООД, ЕИК *****, седалище и
адрес на управление гр. **** представлявано от управителя Г. Е. Г., е
наложена имуществена санкция в размер 1000 /хиляда/ лева за нарушение на
чл.9, ал.4 от Наредба №11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен
превоз на пътници и товари, като за същото нарушение на основание чл.105,
ал.1 от Закона за автомобилните превози НАЛАГА имуществена санкция в
размер 200 /двеста/ лева.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ –
София, с адрес гр. София, ул. Витиня №1, да заплати на “****“ ЕООД, ЕИК
*****, седалище и адрес на управление гр. **** представлявано от
управителя Г. Е. Г., сума от 60 /шестдесет/ лева, представляваща направени от
дружеството разноски в съдебното производство за заплатено
възнаграждение на един адвокат.
Оставя без уважение искането за присъждане на разноски над този
размер до размера на договореното и заплатено от жалбоподателя
възнаграждение на адвокат от 300 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8